Р Е Ш Е Н И Е
№ 369
Гр. Перник, 30.09.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, в открито
заседание на седемнадесети септември през две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
СЪДИЯ: СИЛВИЯ ДИМИТРОВА
при секретаря Е. В. и при участието
на прокурор М. Л. от Окръжна прокуратура Перник, като разгледа докладваното от
съдия Димитрова административно дело № 422 по описа на съда за 2019 година, за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 203 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс
(АПК), вр. с чл.1,
ал.1 вр. чл.4 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
Образувано е по искова молба на Д.С.С. с ЕГН ********** и адрес: ***, чрез
пълномощника й адв. Г.Г. от САК, против ОДМВР – Перник. Ищцата моли да бъде
постановено решение, с което да бъде осъден ответника да й заплати сумата от
300,00 лв. /триста лева/, представляваща обезщетение за нанесени имуществени
вреди – платено адвокатско възнаграждение в производство по оспорване на
Наказателно постановление № 14-1158-000961/22.04.2014 г., което е отменено като
незаконосъобразно след разглеждането му по съдебен ред, ведно със законната
лихва за забава върху същата сума от датата на увредата – 08.05.2019 г., до
окончателното изплащане на дължимото, както и направените по делото разноски.
Ищцата
обосновава исковата си претенция с твърдения, че ответникът /чрез оправомощено
длъжностно лице/ е издал спрямо нея Наказателно постановление №
14-1158-000961/22.04.2014 г., което е обжалвано по съдебен ред в производството
по АНД № ***/2019 г. по описа на Районен съд Перник. В това производство С. е
била представлявана от адвокат, комуто е заплатила възнаграждение в размер на
300,00 лв. /триста лева/. Тъй като наказателното постановление е отменено като
незаконосъобразно тя претендира обезщетение за претърпени имуществени вреди от
300,00 лв. /триста лева/, представляващи платено адвокатско възнаграждение за
процесуалното представителство пред съдебната инстанция.
В подкрепа на твърденията си ищцата прилага писмени доказателства по опис и
моли да бъде изискано и приобщено към делото АНД № 305/2019 г. по описа на
Районен съд Перник.
В съдебно заседание, ищецът – редовно
призован, не се явява. Същият се представлява от адв. Г.Г. с пълномощно по
делото. Последният поддържа исковите претенции и моли съда да ги уважи като
основателни и доказани. Претендира и направените по настоящото дело съдебни
разноски и на основание чл.80 от ГПК прилага списък на същите.
Ответникът Областна дирекция на министерство на вътрешните работи - Перник, чрез
процесуалния си представител главен юрисконсулт З. В., моли съда да отхвърли
предявения иск като неоснователен и недоказан. Подробни съображения излага в
представения отговор на исковата молба.
Окръжна
прокуратура Перник, редовно призована, се представлява от прокурор Моника
Любомирова. Последната счита, че исковете са доказани по основание и размер,
поради което следва да бъдат уважени.
Административен
съд Перник, след като обсъди релевираните с исковата молба твърдения и доводите
на страните в съдебно заседание, и след като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл. 235 ГПК, вр. чл. 144 АПК, намира за установено следното:
От
фактическа страна:
Не се спори по делото /поради което по
аргумент за противното на чл.153 от ГПК не подлежи на нарочно доказване/, че
началникът на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – ***е издал срещу ищеца
Наказателно постановление № 14-1158-000961/22.04.2014
г.,
с което му е наложил административно наказание глоба. Същото е било обжалвано
по съдебен ред, за което пред Районен съд П. е образувано АНД № ***/2019 г. по
описа на същия съд. Делото е приключило с влязло в сила Решение № 185/15.04.2019
г., с което Наказателното постановление е отменено като незаконосъобразено.
За изготвяне на жалбата срещу
наказателното постановление и процесуално представителство по делото пред ПРС
ищцата Д.С. е упълномощила адв. Г.Г., комуто е заплатила адвокатско
възнаграждение в размер на 300,00 лв., както изрично е отбелязано в
представения по настоящото дело Договор за правна защита и съдействие от
21.01.2019 г.
Тази фактическа обстановка, съдът прие
за установена въз основа на приетите и приложени по делото писмени
доказателства: АНД № 305/2019 г. по описа на ПРС, съдържащо
административнонаказателната преписка по издаване на Наказателно постановление постановление № 14-1158-000961/22.04.2014 г., Решение № 185 от 15.04.2019
г. по АНД № ***/2019 г. по описа на Районен съд П.; Договор за
правна защита и съдействие, сключен между Д.С.С. и адв. Г.Г. на 21.01.2019 г.,
Пълномощно от Д.С. С..
От
правна страна:
Предвид така установената фактическа
обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Предявеният осъдителен иск е процесуално допустим – подаден е от
активно легитимирана страна, която твърди, че е претърпяла имуществени вреди
от незаконосъобразен акт на държавен орган при изпълнение на административна
дейност.
Материалноправно легитимиран в съответствие с нормата на чл. 205 от АПК е именно ответникът по иска – ОДМВР – Перник, в
качеството й на юридическо лице /чл.37, ал.2 от ЗМВР/, което е издало незаконосъобразния административен
акт.
Разгледан по същество,
той е основателен.
Съображенията са
следните:
Съгласно разпоредбата
на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ
държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически
лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и
длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. В този
аспект и съгласно чл.4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за
всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането, независимо от това дали са причинени виновно от
длъжностното лице.
Конкретната
искова претенция се основава на твърдения, че поради издаването на наказателно
постановление, което след протекло съдебно производство е отменен като
незаконосъобразен, за ищеца са настъпили имуществени вреди, представляващи
направени разноски за платено адвокатско възнаграждение. Тъй като
имуществената отговорност по този закон е обективна,
безвиновна, вината не е елемент от фактическия състав на отговорността. Искът
се предявява срещу органите, от чиито незаконни актове, действия и бездействия
са причинени вредите /чл.7 от ЗОДОВ/. Деликтната
отговорност на държавата/общината не се презюмира от закона, поради което в
тежест на ищеца /по аргумент от чл.154, ал.1 от ГПК, вр. чл.144 от АПК/ е да проведе главно и пълно доказване
на всички елементи от фактическия състав на предявения иск, а за съда съществува задължение да приеме за ненастъпили
тези правни последици, чийто юридически факт е останал недоказан. Фактическият
състав на предявения иск с правно
основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ в процесния
случай и с оглед фактическите твърдения на ищеца включва в кумулативна
даденост:
- наличие на административен акт,
издаден от длъжностно лице, орган на ответника или самия ответник;
- незаконосъобразност на
административния акт;
- вреда /претърпяна загуба или
пропусната полза/ от административния акт;
- пряка и непосредствена причинна връзка
между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда;
- размер на причинените вреди.
Липсата на който
и да е от елементите на фактическия състав обуславя неоснователността на
предявения иск за обезщетение на неимуществени вреди.
В конкретния случай,
съдът намира горните предпоставки за доказани.
Наказателно постановление № 14-1158-000961/22.04.2014 г., с което на ищцата е наложено административно
наказание глоба, е издадено от длъжностно лице при ОДМВР – ***и представлява административен акт. Неговата незаконосъобразност е установена и доказана в
съдебното производство по АНД № ***/2019 г. по описа на ПРС, приключило с
влязлото в сила Решение
№ 185/15.04.2019 г. С оглед на това, той попада в хипотезата на чл.1,
ал.1 от ЗОДОВ.
Изпълнено е и
условието за допустимост на иска, следващо от чл.204 от АПК – административният
акт да е отменен по „съответния ред“ /обжалване по административен и/или
съдебен ред/, във връзка с което, лицето е ползвало адвокатска защита.
За пълнота на
изложението и в отговор на възраженията на ответника следва да се посочи, че
законът не въвежда изискване за задължително участие на адвокат, но това е
право на лицето, от което то може да се възползва във връзка със защита на
интересите си, накърнени именно от административния акт, който се обжалва.
Следователно, дължимият и платен хонорар е непосредствена последица от него, а
не неприсъщ или луксозен разход. Взаимната връзка между издадения акт, който
лицето оспорва, и потърсената от същото адвокатска защита е пряка и
непосредствена, тъй като те се намират в отношение на обуславяща причина и
следствие, защото никой не би търсил адвокатска помощ, ако срещу него не е
издаден акт, увреждащ законните му права и интереси.
От друга страна,
от приложения
по делото Договор за правна защита и съдействие от 21.01.2019 г., а и от
материалите по АНД № 305/2019 г. на ПРС е видно, че ищцата е бил представлявана
по същото от адв. Г.Г., комуто е заплатила адвокатско възнаграждение в размер
на 300,00 лв. Този факт е отбелязан в договора, поради което следва да се
приеме, че вписването има характер на разписка. С оглед на това, както и
предвид горните съображения, следва че е налице вреда, както и пряка и
непосредствена причинна връзка между нея и отменения като незаконосъобразен
административен акт.
Въз основа на изложеното, настоящият
съдебен състав приема, че главният иск на С. е доказан не само по основание, но
и по размер. Същият е за обезщетение, съответстващо на критериите на чл.36,
ал.2 от Закона за адвокатурата за „справедлив и обоснован размер“ и репарира
действително причинени на ищеца имуществени вреди, изразяващи се в направени
разходи за платено адвокатско възнаграждение в съдебно производство, в което е
отменен като незаконосъобразен издаден срещу него административен акт.
С оглед на горния извод следва, че е
основателна и акцесорната претенция за присъждане на законната лихва за забава,
считано от датата на увредата, а именно: 08.05.2019 г. /на която дата е влязло
в сила решението, с което наказателното постановление е отменено като
незаконосъобразно/, до окончателното изплащане на сумата.
Ищцата е направила разноски и в хода на
настоящото производство, претендира присъждането им и представя списък по чл.80
от ГПК. Искането е направено своевременно. Разгледано по същество е
основателно, тъй като искът й е уважен изцяло, поради което и на основание
чл.10, ал.3 от ЗОДОВ ответникът следва да бъде осъден да заплати внесената
държавна такса, която видно от вносната бележка от 26.06.2019 г. е в размер на
10,00 лв. /десет лева/, както и възнаграждението за един адвокат, което според
договора за правна защита и съдействие от 04.06.2019 г. е 300,00 лв. /триста
лева/.
Така мотивиран и на основание чл.203 от АПК във вр. с чл.1, ал.1 от и чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, Административен съд ***
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Областна Дирекция на министерство на
вътрешните работи - Перник, със седалище и адрес на управление: гр. П***, да
заплати на Д.С.С. с ЕГН ********** и адрес: ***, сумата от
300,00 лв. /триста лева/, представляваща обезщетение за претърпени имуществени
вреди в резултат на незаконосъобразен административен акт – Наказателно постановление № 14-1158-000961/22.04.2014 г., ведно със
законната лихва за забава върху тази сума от датата на увредата - 08.05.2019 г.,
до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Областна Дирекция на министерство на
вътрешните работи - Перник, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул.
Самоков № 1, да заплати на Д.С.С. с ЕГН ********** и
адрес: ***,
сумата от 310,00 лв. /триста и десет лева/, представляваща направени по делото
разноски, от които: 10,00 лв. /десет лева/ - внесена държавна такса, и 300,00
лв. /триста лева/ - платено адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване чрез Административен съд ***пред Върховен административен съд на
Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ:/П/