ПРОТОКОЛ
№ 201
гр. Бургас, 08.10.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на шести
октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Пламен Анг. Синков
Членове:Светла М. Цолова
Яни Г. Гайдурлиев
при участието на секретаря Петя Ефт. Помакова
и прокурора Г. Хр. Ханджиев
Сложи за разглеждане докладваното от Яни Г. Гайдурлиев Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20252000600181 по описа за 2025
година.
На именното повикване в 11:00 часа се явиха:
Жалбоподателят подсъдим П. Й. П., се явява лично и с упълномощения
си защитник адв.И. Б. от АК-С..
Жалбоподателят подсъдим К. Д. Д., се явява лично и с упълномощения
си защитник адв. Н. К. от АК-АК-С..
Частните обвинители С. Д. П. и В. Д. А., редовно призовани, не се
явяват. За тях в залата присъства упълномощен повереник адв. Д. М. от САК.
За Апелативна прокуратура-Бургас, се явява прокурор Ханджиев.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
АДВ. М.: Да се даде ход на делото. Моите доверители знаят за
днешното съдебно заседание, но няма да се явяват, тъй като отсъстват от
страната.
АДВ. Б.: Да се даде ход на делото.
АДВ. К.: Да се даде ход на делото.
ПОДСЪДИМИЯТ П.: Да се гледа делото днес.
1
ПОДСЪДИМИЯТ Д.: Да се гледа делото днес.
Съдът, като изслуша становищата на страните и като съобрази, че
неявяването на частните обвинители, които са редовно уведомени и надлежно
представлявани от упълномощен повереник не е пречка за разглеждане на
делото,
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Съдията докладчик докладва делото.
Страните поотделно заявиха, че няма да правят отводи на състава
на съда, прокурора и секретаря.
Съдът дава ход на съдебно следствие.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за събиране на доказателства.
АДВ. М.: Нямам доказателствени искания.
АДВ. Б.: Нямаме искания по доказателствата.
АДВ. К.: Уважаеми апелативни съдии, моля за назначаване на
допълнителна съдебномедицинска експертиза. В първоинстанционното
производство с подзащитния ми повдигнахме въпроса относно това, към дата
20.06.2021 г. и час около 02.30 ч., дали състоянието на пострадалата е било
обратимо при евентуална хирургична намеса. Този въпрос беше зададен на
вещите лица в съдебно заседание, като хирургът д-р Г. отговори, според нас
уклончиво, че никой не може да каже, дали при извършване на операция,
изходът би бил положителен. Формулирам именно този въпрос – дали
състоянието е било такова, че да бъде обратимо при евентуална оперативна
намеса, като се прецени, че за събирането на операционен екип е било
необходимо около 30-40 минути, тоест към 03.00 часа. Обвинението е, че с
бездействието си моят подзащитен е причинил смъртта на пострадалата, но
според нас, ако това състояние е било необратимо, то и деянието би било
несъставомерно. Именно такъв е въпросът и моля по Ваша преценка да
назначите такава експертиза с такъв въпрос и на други вещи лица, по простата
причина, че експертизата, която беше в първоинстанционното производство
2
не можа да даде отговор на въпроса.
ПРОКУРОРЪТ: Считам, че искането за назначаване на допълнителна
експертиза за установяване точно на тези факти е неоснователно, тъй като
същото ще бъде едно предположение с оглед при евентуално една
хирургическа намеса, какви находки ще намерят конкретно и в каква степен е
бил развит абсцесът, както и индивидуалното общо състояние на пациента,
т.е. пострадалото лице, още повече, че в съдебно заседание пред
първоинстанционния съд, вещото лице е дал този отговор, че не може да
отговори какво евентуално би станало. В конкретния случай имаме
нарушение на практиката, а именно, че е следвало да се проведе консултация,
след консултацията рентгеново изследване и преминаване към оперативно
лечение.
Поради тази причина, моля да не допускате въпроса, тъй като няма да
допринесе за изясняване на обективната истина.
АДВ. М.: Считам, че искането е неоснователно.
Направено е искане за изготвяне на допълнителна експертиза към вече
приетата и приобщена към материалите по делото от първоинстанционното
съдебно следствие. Очевиден е отговорът на експерта в проведеното съдебно
заседание, така че чисто в процесуален план, няма какво да допълни това
заключение. След като е даден отговор, ще изпадаме в едно хипотетично
състояние на прогнозиране, не може да се опре на някакви обективни находки.
Считам искането за неоснователно и безполезно.
АДВ. Б.: Считам, че искането на колегата не е лишено от резон, защото
на доста от въпросите, които задавахме в първа инстанция получавахме
противоречиви и недотам прецизни отговори. Моля да уважите искането.
Съдът се оттегля на тайно съвещание за произнасяне по
направеното доказателствено искане.
Съдът, след проведеното съвещание и като съобрази събраните по
делото доказателства, намира искането на адв. К. за назначаване на
допълнителна съдебномедицинска експертиза, в рамките на което бяха
изложени и доводи за назначаване на повторна такава, за неоснователно, тъй
като не са налице основанията на чл. 153 НПК за назначаване на допълнителна
3
или повторна експертиза.
Ето защо, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното от адв. К. искане за
назначаване на допълнителна съдебномедицинска експертиза.
Страните поотделно заявиха, че нямат други доказателствени искания.
Съдът като съобрази становищата на страните и като не намери
служебна необходимост за събиране на допълнителни доказателства,
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА приложените по делото доказателства.
ПРИКЛЮЧВА събирането им и съдебното следствие.
ДАВА ход на съдебните прения.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии, настоящото производство
е инициирано по въззивна жалба на подсъдимите П. и Д. срещу присъда на
Сливенски окръжен съд, с която двамата подсъдими са признати за виновни в
извършено престъпно деяние по смисъла чл. 123, ал. 1, предл. 2, вр. чл. 20 НК,
за което им е било наложено наказание лишаване от свобода за срок от 2
години, като същото е било отложено с изпитателен срок, съответно за първия
подсъдим П. за 4 години, за Д. за 3 години, както и са били лишени на
основание чл. 160 НК, вр.чл. 37, т. 7 НК за срок от 1 година да упражняват
професията си.
В жалбата се твърди, че при постановяване на присъдата са допуснати
процесуални нарушения, които са довели и до неправилен извод, че същите са
виновни в повдигнатото им обвинение, както и че е нарушен законът. Не
считам за необходимо да изброявам в настоящото съдебно заседание доводите
и основанията, които защитниците и подсъдимите изтъкват във въззивната
жалба, т.к. същите са депозирани в писмен вид.
В заключение считам, че въззивните жалби и на двамата подсъдими са
неоснователни и не почиват на твърдените от тях доказателства, т.е., че
4
присъдата е постановена в грубо нарушение на процесуалните правила, т.е., че
съдът избирателно е анализирал и стъпвал на доказателства събрани в делото,
които доказателства водят до правния извод, че подсъдимите са виновни и е
игнорирал такива, които дават съмнение в доказаността на извършеното
деяние.
Считам, че подсъдимият П. не е изпълнил служебните си задължения,
т.е. да назначи образна диагностика, образно изследване с ехограф и
компютърно томографско сканиране на корем, поради което не е разпознал
проявите на остро хирургично страдание и не е насочил пациента за
хоспитализация и хирургично лечение в Хирургично отделение на болницата,
с което нарушил т. 2.4.2. и т. 2.4.3. от Медицински стандарт „Детска
хирургия“, утвърден с Наредба № 5/31.12.2020 г. на Министъра на
здравеопазването и е причинил смъртта на пострадалата З. Д., с което си
деяние е осъществил престъпния състав на чл. 123, ал. 1, предл. 2, вр. чл. 54
НК. Считам, че съдът правилно е обсъдил всички събрани доказателства –
свидетелски показания и заключението на съдебномедицинската експертиза и
всички те съпоставени взаимно се допълват и не си противоречат. Считам, че
по делото обективната истина е изяснена изцяло и всички доказателства са
анализирани в мотивите на Сливенски окръжен съд.
Считам, че съдът правилно е преценил от доказателствата и по
отношение на подсъдимия Д. и при събирането и анализа на тези
доказателства той не е допуснал процесуално нарушение както при
събирането, така и в изследването на тези доказателства и съпоставянето на
експертизите с гласните и писмени доказателства. Не е пренебрегнал такива, а
напротив, е анализирал всички събрани доказателства в тяхната съвкупност и
е стигнал до правния извод, че подс. Д. не е изпълнил вмененото му
задължение като хирург-консултант – не е взел решение за предприемане на
животоспасяваща намеса съобразно животозастрашаващото състояние на
пострадалата Д. при наличие на свободен газ в коремната кухина, с което е
нарушил т. 2.4.4.1. от Медицински стандарт „Детска хирургия“, утвърден с
Наредба № 5/31.12.2020 г. на Министъра на здравеопазването, както и при
спешно животозастрашаващо състояние на пострадалата Д. - наличие на
свободен газ в коремната кухина, не е извършил необходимите медицински
дейности и не е оказал медицинска помощ - консултация и клиничен преглед
на място, не е насочил пациента за хоспитализация и лечение в Хирургично
5
отделение на болницата и не е извършил спешно хирургично лечение, с което
е нарушил т. 2.4.4.2. от Медицински стандарт за „Детска хирургия“, утвърден
с Наредба № 5/31.12.2020 г. на Министъра на здравеопазването.
Считам, че жалбите и на двамата подсъдими са неоснователни. Съдът
при постановяване на своя съдебен акт не е допуснал процесуално нарушение
както при събирането, така и при оценката на доказателствата. Наложените
наказания съответстват на тежестта на повдигнатото обвинение и настъпилите
вредоносни последици, както е съобразено и с личността на подсъдимите
лица. Считам, че същото е определено в размер съответстващ именно на
посочените в него критерии и не е извън рамките на закона, както и личността
на подсъдимите и общественоопасните последици от деянието.
Считам присъдата за законосъобразна, обоснована и справедлива
поради което, моля да не уважавате въззивните жалби и потвърдите присъдата
на Сливенски окръжен съд като мотивирана, обоснована и законосъобразна.
АДВ. М.: Уважаеми апелативни съдии, моля да оставите без уважение
жабите на подсъдимите П. и Д., които са сезирали почитаемата въззивна
съдебна инстанция.
Считам, че развитите доводи във въззивните жалби не отговарят на
обстоятелствата и оплакванията, които са развити в тях. Изследвайки формата
и съдържанието на издадения първоинстанционен съдебен акт става ясно, че
на практика тези твърдения не намират подкрепа с оглед конкретното
съдържание на мотивите на Окръжния съд в гр. Сливен.
Съдът в аналитичната си дейност е извършил една обективна,
всестранна и пълна оценка на всички доказателствени източници по делото,
като е обосновал своите правни изводи на базата на един цялостен и
последователен анализ на всички доказателства.
Твърдението на подсъдимите във въззивните жалби за откъслечно
интерпретиране на доказателствата самостоятелно или не в контекста на
цялата фактическа обстановка, не намира потвърждение като оплакване.
Напротив, става ясно, че съдът позовава своите крайни изводи относно
грубите служебни опущения на двамата подсъдими на базата на съвкупен
анализ на доказателствата и от особено значение е експертното доказателство-
комплексната съдебномедицинска експертиза, която беше изслушана и приета
много внимателно от страните в процеса. Така че, критиките отправени от
6
страна на подсъдимите очевидно не намират подкрепа в съдържанието на
атакувания първоинстанционен съдебен акт и са единствено тяхно право на
защита в наказателното производство и които те легално очевидно желаят да
упражнят.
Не могат да бъдат споделени оплакванията за необоснованост на
издадения съдебен акт, тъй като както казах по-горе, съдът в аналитичната си
дейност много последователно и внимателно е анализирал всички
доказателствени източници. Отделил е особено голямо внимание на
обясненията, които двамата подсъдими са дали при първоинстанционното
разглеждане на делото, като закономерно е достигнал до обосновани и
правилни изводи, че техните твърдения не намират подкрепа в другите
доказателствени източници. Съвсем аргументирано е отхвърлил тезата, която
се е развила при първоинстанционното разглеждане на делото като легално
право на упражняване на защита в редовното наказателно производство. Така
че, по отношение на тези твърдения за необсъждане и необоснованост на
издадения съдебен акт, очевидно не могат да намерят добра опора в
съдържанието на присъдата и мотивите.
Относно явната несправедливост на наложеното наказание, тъй като
има оплаквания и от двамата подсъдими, считам, че това оплакване също не
може да бъде споделено, тъй като съдът много внимателно и обосновано,
занимавайки се с индивидуализация за всеки един от двамата подсъдими, е
определил едно законосъобразно и справедливо наказание, което е малко
занижено, но поради изричното искане на моите доверители, те не пожелаха
да подадат въззивна жалба, тъй като очевидно последиците от
професионалните опущения на подсъдимите няма да върнат най-скъпото,
което са загубили. Така че, въобще не могат да бъдат споделени тези доводи за
явна несправедливост на наложеното наказание. Съдът е обсъдил както
групата от смекчаващи, така и групата от отегчаващи наказателната
отговорност обстоятелства и обосновано е постигнал критериите и
параметрите на чл. 36 НК, като е определил едни абсолютно съразмерни на
самото деяние наказания. Много внимателно е оценил и изпълнителните
деяния на тази служебна небрежност от страна на двамата подсъдими, които
са довели до един изключително тежък вредоносен резултат. И последиците
от самите действия, по-скоро и бездействия, на двамата подсъдими,
7
аргументирано се оценени като по-високо общественоопасни в рамките на
престъпния състав, за който е ангажирана наказателна отговорност на
подсъдимите. Правилно съдът е отчел и грубите нарушения на подзаконовите
нормативни актове в Наредбата за медицинския стандарт, като принципно
изхождаме от това положение, че след като те са многобройни и са нарушени,
това неминуемо води до завишаване на обществената опасност на самото
престъпление. Отчетена е по-тежката форма на субективния състав на
престъплението като отегчаващо наказателната отговорност обстоятелство. В
конкретния случай не може да става въпрос за налагане на снизходителни
наказания. Напротив, наказанието е отмерено в максимално справедлив
размер.
Относно оплакванията за процесуални нарушения, свързани с форма и
съдържание на първоинстанционния съдебен акт – те не могат да бъдат
споделени. Колегите релевираха доводи за допуснати такива съществени
процесуални нарушения при приключването на инстанционното
производство. Правилно са получили отговор от съответния окръжен съд, че
тези оплаквания са преклудирани, те са били свързани с формата и
съдържанието на изготвения обвинителен акт, но не са развити и не са
обсъждани в разпоредителното заседание. Съдът е дал процесуално
обоснован отговор на тези оплаквания за процесуални нарушения.
Резюмирайки всичко до тук, налице са всички законови основания за
постановяване на въззивно съдебно решение, с което да потвърдите
присъдата, каквато е и моята молба.
АДВ. Б.: Уважаеми апелативни съдии, моля да оправдаете д-р П. по
обвинението, което е предмет на Вашето внимание.
Истината е, че очаквах малко по-задълбочен анализ от страна на
обвинителната власт и на доказателствата и най-вече на правните изводи.
Няма да описвам цялата фактическа обстановка по делото, но непременно ще
акцентирам на няколко неща. Обвинението се гради на два стълба. Първият, че
д-р П. преглеждайки пострадалата З. не е назначил скенер и прокуратурата,
възприето от първоинстанционният съд заявява: „тогава щеше да открие …“,
което е едно откровено предположение. Назначаването на скенер в този
момент, когато е бил прегледът осъществен от д-р П. означава, по един и същи
начин, с едни и същи средства, като ги прилагаме три пъти да търсим друг
8
резултат, което си е една откровена глупост. Защо? Към момента на прегледа
при д-р П. е налице ехограф от предния ден и ехограф от 1 час преди неговия
преглед, направен от компетентно лице – акушер-гинеколога, която не
открива нищо. Вярно целенасочено търси в малкия таз, но независимо от това,
тъй като малкият таз обхваща и дъгласовото пространство, ако тогава е имало
течност в корема, е щяло да бъде видяно. Неназначаване на такъв скенер, което
се счита за супер пропуск, според мен е логическа последица от това, с което
докторът разполага.
Вторият стълб е, че не е привел пострадалата З. в хирургично
отделение, където според експертите, възпроизведено в обвинителния акт,
наблюдението би било по-пълноценно върху нея. Това също е предположение.
Опитахме се да установим, че към този момент в хирургията на болницата в
гр. С. е бил единствено и само той, така че, той е трябвало да я извика при
себе си и какво да констатира повече от това, което е констатирал вече. Докато
в детското отделение, където е мястото на едно дете, е имало в този момент
повече лекари, повече персонал и там наблюдението би било по-пълноценно.
Между другото, скенер е можело да назначи всеки от лекарите, които са се
докоснали до пострадалата. Няма защо това изрично да се вменява във вина на
д-р П. през целия процес. Питам и отново го задавам този въпрос, по кой
критерий обвинението прие, че единствено и само д-р П. е ангажиран с
назначаването на скенер. Най-компетентният човек от експертизата – проф. С.
казва, че това е ангажимент на педиатрите още. Не искам никого да
обвинявам, но не можем да го пренебрегнем този факт. Ние съзнаваме
драматичния резултат. Напротив, в тази зала те са тези, които най-малко искат
този резултат да е реален факт. Сам по себе си този резултат не означава вина.
Всички го съзнаваме. Има данни по делото и за обществен натиск.
Все пак трябва да кажа, че когато д-р П. се занимава със З. най-важното
от медицинска гледна точка, която наклонява или евентуално би наклонило
везните към вземане на решение за оперативно лечение, не е било налице. Той
не е видял и няма как да види и никой не знае, дали тогава е бил наличен,
свободен газ в корема. Въпреки драматичния резултат, поведението на всеки
един от лекарите докоснали се до З., трябва да бъде доста фино
детайлизирано. Аз пак казвам, основното, на което се крепи цялото обвинение
е, защо не е назначил скенер? Ами, защото не е бил нужен, защото данните,
неговата практика, знания и умения, не сочат на това. На всичко отгоре
9
съзнавате, че и административен натиск търпят тези лекари да приемат болни,
да заработят пред касата. Поведението на д-р П. според мен, е вън от
хипотезата на чл. 123 НК.
Моля да го оправдаете. Моля да обърнете внимание на това както пише
експертизата в първото заключение, те го потвърдиха после при разпита.
„Поведението на д-р П. е довело..“ и после казаха „най-много да доведе до
това да се усложни състоянието на З.“. Но, усложняването на състоянието не е
пряка причина за настъпването на смъртта. Там връзката не може да е нито
хаотична, нито случайна. Тя трябва да бъде необходима и обективна между
поведението и резултатът. Мисля, че първоинстанционният съд загърби
всички наши съображения, изложени в тази посока, че само драматичният
резултат и общественият натиск не е достатъчно. Всички съжаляваме за това
момиче на петнадесет години, но в края на краищата поведението на всеки
един, и това е ролята на правосъдието, е да отмери точно на везните за какво
става дума. Според мен е налице случайно събитие. Моля да го оправдаете,
защото той не е могъл, в момента, в който се среща със З., нито да предвиди,
нито да преодолее евентуалните последици.
Само за пълнота на моето изложение искам да кажа няколко думи за
лишаването от лекарски права. Трябва да си зададем въпроса какво става, ако
тези двама лекари с толкова практика, умения и знания бъдат лишени от
правото да работят. Не искам да свидетелствам, но е факт, 20 години
управлявайки една малка болница в гр. С. знам какво ще стане. Те ще отидат в
чужбина. Никой няма да си направи труда да направи производство по
екзекватура и да докаже на френските, немските и други болници, че нямат
право да работят. Докато това стане ясно, ако изобщо стане ясно, те вече ще са
се устроили и никога няма да се върнат в България. Не ги пращайте насила в
чужбина. Отменете това, помоему, абсолютно неоправдано решение на
първоинстанционния съд да ги лиши от права. Колко време мина от
събитието? Цялото наказание, което трябва да изтърпят, те го изтърпяха в
десеторен размер. Всеки ден това им е в главата, бъдете сигурни в това, всеки
ден, всяка нощ, на всяко дежурство. Ако трябва наказанието да превъзпита
някой, това е станало с тях на втория ден, не сега. Не лишавайте България и
гр. С. от това да имат двама хирурзи повече.
10
АДВ. К.: Уважаеми апелативни съдии, няма да разглеждам
фактическата обстановка, убедени сме, че вие подробно познавате делото. Все
пак в определени части, аз считам, че мотивите на първоинстанционния съд не
отговарят на изискванията на процесуалния закон, тъй като съдебният акт
считам за необоснован и немотивиран, тъй като в същия се съдържат
противоречия.
За пълнота, ще визирам два аспекта – на стр. 44 от мотивите, съдът е
разгледал нашите възражения касаещи необратимостта на състоянието на
пострадалата. Тук считам, че съществува съществено противоречие в отговора
на въпроса дали тези възражения са основателни, или не, като цитирам:
„Съдът прецени за неоснователни доводите на защитника на подс. д-р Д., че
към 02:15 часа на 20.06.2021 г., когато на същия подсъдим е съобщен
резултатът от разчитането на рентгеновата снимка на бял дроб, състоянието на
постр. Д. вече е било необратимо“ и основанието за тази неоснователност
посочва: “предвид заявеното от вещите лица, че „ранния следобед има
решаващо значение“, визирайки пропуските при прегледа на 19.06.2021 г.,
извършен от подс. д-р П.“. Аз в конкретния случай не считам, че е даден
категоричен и ясен отговор на нашите възражения, което касае часа 02.15 ч. на
20.06.2021 г., а неоснователността е обоснована с преглед извършен на
19.06.2021 г. и то от другия подсъдим.
Намирам противоречие и на стр. 45 от мотивите, тъй като решаващият
съд мотивирайки присъдата, отново доизгражда събраните доказателства, като
посочва „Безспорно в случая няма гаранция, че ако са били взети
своевременно мерки за организиране и провеждане на операция е можело да
не се стигне до този резултат, но ще е било предприето необходимото“. Нали
бездействието на моя подзащитен е довело до настъпването на смъртта, т.е.
смъртта е пряка и непосредствена последица от това бездействие, а в
конкретния случай се посочва няма гаранции, не се знае какво ще стане, но все
пак той е виновен. Тоест, смъртта дали е пряка и непосредствена последица от
неговото бездействие или в случая, евентуална последица. Считам, че в тези
два абзаца се съдържат неясноти, които опорочават постановения
първоинстанционен съдебен акт и не дават отговори най-вече на
възраженията на защитата.
Продължавам да твърдя, че въз основа на събраните доказателства по
11
делото и най-вече от изразеното становище на вещите лица, състоянието на
пострадалата към момента на съприкосновения на подзащитния ми с този
случай, е било необратимо, най-вече насочвайки вниманието Ви към
посоченото в експертизата, че в 14.15 часа на 19.06. е било необратимо късно,
а какво говорим за след около дванадесет часа.
Считам, че подзащитният ми не е извършил престъплението, в което е
обвинен и моля да бъде оправдан. Напълно споделям изразеното становище на
адв.Б. досежно комплицираността на този случай. Това дете е минало през
прегледи на множество медици и те не са установили правилната диагноза. За
съжаление правилната диагноза я установяват патоанатомите. В подкрепа на
това само мога да Ви посоча, че дори и свид. Д., който е прегледал
непосредствено преди настъпването на леталния изход пациентката, не я е
насочил директно към операционната, а към скенер, което води до извода, че
дори и за още един хирург това състояние е било неразпознато и случаят е бил
такъв, че независимо от положените усилия, диагнозата за съжаление е дадена
от патоанатомите.
По отношение несправедливостта на наказанието – присъединявам се
към становището на колегата Б., включително и към изложението досежно
лишаването от права на двамата подсъдими за срок от една година. Считаме,
че действително, предвид дългият срок на провеждане на съдебния процес и
ДП, са оказали достатъчно негативен ефект върху тяхната психика и
същевременно в достатъчна степен са ги дисциплинирали и са оказали ефекта
на заложения принцип и идея на наказанието, поради което и търпенето на
това наказание се явява необосновано тежко и най-малкото Ви моля в тази
част да бъде отменена присъдата.
В този смисъл, в зависимост кои основания намерите за основателни,
моля да постановите Вашия съдебен акт.
РЕПЛИКА на АДВ. М.: Моля да не уважавате изрично направеното
искане от страна на защитата за отмяна на наказанието по чл. 160 НК.
Очевидно колегите не са обърнали внимание на мотивната част на
първоинстанционния съдебен акт, в която съдът е акцентирал и много добре е
мотивирал, защо налага това факултативно наказание. Свързал го е с
изискванията на генералната превенция, тъй като очевидно грубите опущения
в изпълнителното деяние на подсъдимите рефлектират върху тяхната
12
обществена опасност. Съдът е записал в мотивите си едно особено
обстоятелство по отношение на подс. Д., в което е обяснил, че той в тази част
на денонощието не извършва операции, поради което се е стигнало до
пагубната кончина на едно дете.
По отношение на другия подсъдим, за който се твърди, пред Вас
развива доводи за нарушение на материалния закон - налице е случайно
деяние по смисъла на чл. 15 НК, при пряко разписани служебни задължения за
задълбоченост на диагностичния процес, свързани с назначаването на
конкретни образни изследвания при данни за едно напреднало сериозно
затлъстяване на детето, е налагало именно с тази опитност, която има д-р П.,
да задълбочи именно този процес на провеждане на образна диагностика, за
да може своевременно да се реагира.
Тези груби опущения са намерили много добър отговор в налагане на
факултативното наказание, което по мое скромно мнение, е твърде
снизходително, но понеже нямаме въззивна жалба, няма да излагам доводи в
тази насока.
Моля да потвърдите присъдата, включително и особено в тази част, за
да се знае, че когато има такива груби служебни опущения в района на гр. С. и
още повече в тази болница, където случаите на лекарски небрежност и
немарливост са силно завишени, да стане ясно, че подобно поведение не може
де бъде толерирано, още повече, че то е и съставомерно.
Моля да въздадете справедливостта, като включите именно и
факултативното наказание лишаване от права.
Съдът предоставя възможност на подсъдимия П. Й. П. да упражни
правото си на лична защита.
ЛИЧНА ЗАЩИТА НА ПОДСЪДИМИЯ П.: Уважаеми апелативни
съдии, присъединявам се към казаното от моя защитник. Искам да помоля
Вие по Ваша съвест и морал да присъдите най-точната и вярна присъда. Аз
моля да бъда оправдан. Съжалявам много за смъртта на това дете, но за мен
това си остава инцидент. Ние направихме всичко възможно да помогнем на
сто процента.
Съдът предоставя възможност на подсъдимия К. Д. Д. да упражни
13
правото си на лична защита.
ЛИЧНА ЗАЩИТА НА ПОДСЪДИМИЯ Д.: Уважаеми апелативни
съдии, присъединявам се към думите на нашите адвокати. На първо място
искам, току що „споменатият факт“, че съм твърдял, че аз не правя операции
нощем, това не е вярно. Това е по думите единствено на д-р Петков и няма как
да излезе от моята уста, защото ние ежедневно и еженощно правим операции
и това може да се потвърди с всички документи, които са налични в
болницата.
Искам да кажа, че наистина съжаляваме за загубата на семейството, но
в случая става въпрос за един много комплициран случай на дете с
изключително наднормено тегло и с неясна клинична картина, която се
развива в продължение на 1 седмица. Според твърдения в експертизите се
обръща внимание единствено на последните часове, когато също състоянието
й не е съответствало на тежестта на заболяването и поради различни фактори,
е довело до фаталния край. От перитонит се стига до фатален изход след
продължителен период от време, най-малко 72 часа. Не се появява изведнъж,
като сърдечен удар или мозъчен инсулт. Напротив, има една продължителна
клинична картина, в която постепенно се увреждат всички органи в тялото.
Такива увреждания не са установени категорично в съдебномедицинската
експертиза, не са описани тези органни промени, които да доведат до срива,
който се е получил в състоянието на пострадалата и да доведат до фаталния
изход. Ако тя е имала перитонит към този момент, то за да се стигне до
перитонит, тя преди това е имала апендицит, който също не е бил разпознат.
От свидетелските показания на близките, тя има оплаквания още една
седмица преди фаталния изход от 14.06.2021 г. След това е минала през
немалко специалисти, които са можели да назначат по-голям обем
изследвания. Тя е била лекувана за нещо, което не се знае какво точно е.
Във вечерта на фаталния изход, бях помолил за експертиза относно
приложението на медикамент, който според Агенцията по лекарствата не е
разрешен за употреба при деца, а при нея за кратък период от време е
направен този медикамент няколко пъти и това не се взима под внимание, че
би могло също да предизвика някакво смущение в организма на това болно
дете.
Искам от съда да обмисли фактите по делото и да вземете вярното
14
решение.
Съдът приключва съдебните прения.
Съдът предоставя възможност на подсъдимия П. да упражни
правото си на последна дума.
ПОСЛЕДНА ДУМА НА ПОДСЪДИМИЯ П.: Моля да бъда
оправдан.
Съдът предоставя възможност на подсъдимия Д. да упражни
правото си на последна дума.
ПОСЛЕДНА ДУМА НА ПОДСЪДИМИЯ Д.: Моля да бъда
оправдан.
Съдът се оттегля на тайно съвещание.
Съдът, след проведено тайно съвещание, счете делото за изяснено и
обяви на страните, че ще се произнесе с въззивен съдебен акт в предвидения
от закона срок, за което съгласно чл. 340, ал. 2 от НПК, ще се съобщи писмено
на страните.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 12.00
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
15