№ 153
гр. С., 29.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С. в публично заседание на двадесет и девети април
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Трифон Ив. Минчев
при участието на секретаря Даниела М. Калчева
като разгледа докладваното от Трифон Ив. Минчев Търговско дело №
20245500900516 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 79, ал. 1 във вр. с чл. 232, ал.2, предл.1-
во от ЗЗД и чл. 86, ал.1 от ЗЗД.
Образувано по искова молба от “А.П.К.“ ЕООД гр.С. против „М.А.“
ЕООД с.Я. и Н. Й. С. от гр.С. с цена на предявения иск: 128 247,65 лева.
В исковата молба ищецът сочи, че в законоустановеният срок предявява
настоящите осъдителни искове против ответниците ”М.А.” ЕООД ЕИК:**, със
седалище и адрес на управление: с.Я., представлявано от управителя Н. Й. С.
и Н. Й. С. ЕГН:**********, с постоянен адрес: гр.С..
**, за заплащане солидарно на сумата от 118 050.99 лева - главници дължими
на основание сключени Договор за прехвърляне на вземане (цесия) №1 от
20.05.2024г., Договор за прехвърляне на вземане (цесия) №2 от 20.05.2024г. и
Договор за прехвърляне на вземане (цесия) №3 от 20.05.2024г.,
представляващи незаплатена наемна цена по Договор за наем на земеделска
земя № 8915 от 05.06.2023г. за 175.843 дка, находящи се в землището на с. А.,
общ. Ч. за сумата от 15 825.87 лева. по Договор за наем на земеделска земя №
8916 от 05.06.2023г. за 1117.795 дка, находящи се в землището на с. Р., общ. Ч.
за сумата от 100 601.55 лева и по Договор за наем на земеделска земя № 8917
от 05.06.2023г. за 24.978 дка, находящи се в землището ма с. М., общ. Ч. за
сумата от 1 623.57 лева, ведно със законната лихва върху главницата от 118
050.99 лева от датата на подаване на исковата молба до окончателно
заплащане на задължението, и за заплащане солидарно, на основание чл.86.
ал.1 ЗЗД на сумата 10 196.66 лева - мораторна лихва, за периода от
01.01.2024г. до 13.08.2024г.
Посочено е, че на 05.06.2023г. двамата ответници “М.А.“ ЕООД, като
наемател и Н. Й. С., като солидарен длъжник са сключили с „В.“ ООД ЕИК **,
1
със седалище и адрес на управление: гр.С.**, представлявано от управителя
Г. Г. - Договор за наем на земеделска земя № 8915 от 05.06.2023г. за 175.843
дка, находящи се в землището на с.А., общ. Ч. за сумата от 15 825.87 лева,
представляваща наемно плащане за стопанската 2023/2024г.; Договор за наем
на земеделска земя № 8916 от 05.06.2023г. за 1117.795 дка, находящи се в
землището на е. Р.. общ. Ч. за сумата от 100 601.55 лева, представляваща
наемно плащане за стопанската 2023/2024г. и Договор за наем на земеделска
земя № 8917 от 05.06.2023г. за 24.978 дка, находящи се в землището на с. М.,
общ. Ч. за сумата от 1 623.57 лева, представляваща наемно плащане за
стопанската 2023/2024г. По трите договора за наем на земеделски земи общият
размер на дължимото наемно плащане възлиза в размер на 118 050.99 лева
(сто и осемнадесет хиляди и петдесет лева и деветдесет и девет стотинки).
Твърди се, че в срока определен в чл.7, ал.2 по всеки от трите договори
за наем на земеделска земя - до 31.12.2023г. никой от двамата ответници не е
заплатил на наемодателя „В.“ ООД дължимата наемна цена възлизаща в общ
размер на 118 050.99 лева. След изтичане на срока за плащане на наемната
цена, няколко месеца наемодателя „В.“ ООД е отправял покани за заплащане
на дължимата наемна цена до наемателя “М.А.“ ЕООД и до солидарния
длъжник Н. Й. С., но същите не са заплатили задълженията си по трите
договора за наем.
Посочено е, че с Договор за прехвърляне на вземане (цесия) №1 от
20.05.2024г. цедента „В.” ООД е прехвърлил на цесионера „А.П.К.“ ЕООД
паричните вземания за незаплатените наемни вноски от “М.А.“ ЕООД като
наемател и Н. Й. С. като солидарен длъжник по Договор за наем на земеделска
земя № 8915 от 05.06.2023г. за сумата от 15 825.87 лева. включително и
изтеклите лихви.
Сочи, че с Договор за прехвърляне на вземане (цесия) №2 от 20.05.2024г.
цедента „В.” ООД е прехвърлил на цесионера „А.П.К.“ ЕООД паричните
вземания за незаплатените наемни вноски от “М.А." ЕООД като наемател и Н.
Й. С. като солидарен длъжник по Договор за наем на земеделска земя № 8916
от 05.06.2023г. за сумата от 100 601.55 лева. включително и изтеклите лихви.
Посочва, че с Договор за прехвърляне на вземане (цесия) №3 от 20.05.2024г.
цедента „В.” ООД е прехвърлил на цесионера „А.П.К.“ ЕООД паричните
вземания за незаплатените наемни вноски от “М.А.“ ЕООД като наемател и Н.
Й. С. като солидарен длъжник по Договор за наем на земеделска земя № 8917
от 05.06.2023г. за сумата от 1 623.57 лева, включително и изтеклите лихви.
Твърди се, че с потвърждение за плащане от 20.05.2024г. на „Прокредит
Банк“ ЕАД, цесионера „А.П.К.“ ЕООД е заплатил на цедента „В.” ООД
общата сума 118 050.99 лева по сключените три броя договори за цесии.
С Приемо-предавателен протокол към Договор за прехвърляне на
вземане (цесия) №1. №2 и №3 от 20.05.2024г. цедента „В.” ООД е предал на
цесионера „А.П.К.“ ЕООД всички намиращи се у него документи, които
установяват вземанията.
Сочи се, че цедентът „В.” ООД е потвърдил на цесионера „А.П.К.“
ЕООД извършените три цесии, на основание чл.4. ал.1. т.4 oт всеки от
2
договорите, с Потвърждение от 20.05.2024г. Цедентът „В.” ООД е съобщил на
основание чл.99, ал.3 ЗЗД на длъжниците - ответници “М.А.“ ЕООД като
наемател и Н. Й. С. като солидарен длъжник, прехвърленото, съгласно
сключени Договор за прехвърляне на вземане (цесия) №1. №2 и №3 от
20.05.2024г.. вземане по Договор за наем на земеделска земя № 8915 от
05.06.2023г.. по Договор за наем на земеделска земя № 8916 от 05.06.2023г. и
по Договор за наем на земеделска земя № 8917 от 05.06.2023г. Твърди се, че
съобщенията са връчени на длъжника и на солидарния длъжник на
18.06.2024г. от ЧСИ Г. И., с рег.№765. е район на действие Окръжен съд - С.
(видно от приложените съобщения към настоящата искова молба).
Заявява се, че към датата на подаване на исковата молба, въпреки връчените
съобщения за прехвърлените вземания, длъжника "М.А." ЕООД и солидарния
длъжник Н. Й. С. не са заплатили на новият кредитор „А.П.К.“ ЕООД
паричните вземания за дължимата наемна цена по процесните договори за
наем. Сочи се, че общият размер на главниците, представляващи незаплатена
наемна цена по горите договори за наем на земеделска земя е в размер на 118
050.99 лева.
Изложено е, че след датата 31.12.2023 г. вземането по трите договора за
наем на земеделска земя в общ размер па 118 050.99 лева е станало изискуемо
и ликвидно и ответниците дължат на ищеца заплащане на мораторна лихва.
На основание чл.86, ал.1 ЗЗД ищецът претендира ответниците да му заплатят
солидарно и обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва
върху главницата, за периода от 01.01.2024г. до 13.08.2024г., в размер на 10
196.66 лева.
За обезпечаване на вземанията си срещу ответниците, ищецът е
образувал преди подаване на настоящата искова молба обезпечително
производство по ч.т.д.№444/2024г. по описа на Окръжен съд - С..
Счита, че от изложените факти и обстоятелства в исковата молба и от
представените към нея писмени доказателства се доказва основателност на
предявените искове.
Моли, да се осъдят ответниците ’’М.А.” ЕООД ЕИК **, със седалище и
адрес на управление: с.Я., община Ч., област С., представлявано от управителя
Н. Й. С. и Н. Й. С. ЕГН:**********, с постоянен адрес: гр.С., ** да заплатят
солидарно на ищеца „А.П.К.” ЕООД ЕИК **, със седалище и адрес на
управление: гр. С., **, представлявано от управителя Л.Л.Л. общата сума 118
050.99 лева (сто и осемнадесет хиляди и петдесет лева и деветдесет и девет
стотинки) - главници, дължими на основание сключени Договор за
прехвърляне на вземане (цесия) №1 от 20.05.2024г., Договор за прехвърляне на
вземане (цесия) №2 от 20.05.2024г. и Договор за прехвърляне на вземане
(цесия) №3 от 20.05.2024г., представляващи незаплатена наемна цена по
Договор за наем на земеделска земя № 8915 от 05.06.2023г. за 175.843 дка,
находящи се в землището на с. А., общ. Ч. за сумата от 15 825.87 лева. по
Договор за наем на земеделска земя № 8916 от 05.06.2023г. за 1117.795 дка,
находящи се в землището на с. Р., общ. Ч. за сумата от 100 601.55 лева и по
Договор за наем на земеделска земя № 8917 от 05.06.2023г. за 24.978 дка,
3
находящи се в землището на с. М., общ. Ч. за сумата от 1 623.57 лева, ведно
със законна лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба
до окончателно изплащане на задължението.
Моли, на основание чл.86, ал.1 ЗЗД да се осъдят ответниците да заплатят
солидарно на ищеца и обезщетение за забавено плащане в размер на законната
лихва върху главницата, за периода от 01.01.2024г. до 13.08.2024г., в размер на
10 196.66 лева.
Моли, да се осъдят ответниците да заплатят солидарно на ищеца всички
съдебни разноски поделото, включително и за заплатено адвокатско
възнаграждение.
Моли, на основание чл.218 ГПК, поради наличието на правен интерес за
ищеца да се конституира и привлече като трето лице - помагач на страната на
ищеца „А.П.К." ЕООД търговското дружество „В.“ ООД ЕИК **, със
седалище и адрес на управление: гр.С.**, представлявано от управителя Г. Г.,
за да може третото лице да бъде обвързано с мотивите на постановеното по
делото съдебно решение, съгласно разпоредбата на чл.223, ал.2 ГПК.
В законния срок по делото е постъпил отговор на исковата молба от
Н. Й. С. лично и в качеството й на управител на „М.А.“ ЕООД, с който заявява,
че оспорва изцяло предявените искове по основание и размер, и счита същите
за неоснователни и недоказани по следните съображения:
Относно иска против Н. Й. С. по сключените договори за наем, намира иска за
изцяло неоснователен.
Твърди се, че отговорността на Н. Й. С. по сключените Договори за наем
е отпаднала към датата на иницииране на настоящото производство и няма
никаква отговорност към Наемодателя, вследствие на което и към Цесионера
„А.П.К.“ ЕООД.
Посочва, че сам ищецът в исковата си молба, а и от представените по делото
писмени доказателства се установява, че вземането произтича от неизплатена
наемна цена по Договори за наем.
Посочва, че видно от представените Договори, същите са сключени от
„М.А.“ ЕООД в качеството си на Наемател и Н. Й. С., в качеството си на
солидарен длъжник. Заявява се, че наемната цена по всички договори следва
да се заплати от Наемателя в срок до 31.12.2023г., т. е. това е падежа на
плащане по всички представени договори.
Въпреки, че в Договорите за наем, Н. Й. С. е посочена като солидарен
длъжник, в случая намира за безспорно, че се касае за поръчителство и следва
да се прилага института на поръчителството.
Излага доводи, че съгласно трайната съдебна практика, квалификациите
на правоотношението, които дават самите страни по него, не са определящи за
неговата същност. Намира, че съдът следва да изследва и да изясни
конкретното договорно основание, съдържанието на уговорките между
страните, преследваната от тях цел и съдържанието на общата им воля. Счита,
че от тук трябва да направи извод дали тези лица са съдлъжници или е
учредено поръчителство. Сочи, че съгласно съдебната практика у нас,
4
задължението е уговорено като поръчителско в случаите, когато в титулната
част на договора за наем едно лице е определено като „солидарен длъжник“,
но то не е съзадължено с Наемателя, който ползва имотите и от когото се
очаква да изплати наемната цена по тях.
Посочва, че съществуването на задължението на Наемателя е първата
предпоставка за съществуване на задължение на солидарен длъжник, така че с
отпадането на това задължение, отпада и задължението на солидарния
длъжник. Заявява, че следва да се прецени намерението на страните и
преследваната от тях цел, а именно дали така описаният в договора солидарен
длъжник цели да обезпечи изпълнението на главното задължение. Ако
последното е така, то той не следва да се третира като солидарен длъжник по
смисъла на закона, а като поръчител. Счита, че в случая е безспорно, че в
настоящия случай се е целяло да се обезпечи изпълнението на главното
задължение.
Заявява, че от изложеното се налага изводът, че спрямо лицата, за които в
сключен договор за наем е посочено, че са солидарни длъжници, не следва да
се прилагат общите правила за солидарността, а регламентацията относно
поръчителството - чл. 147, ал. 1 от ЗЗД.
Твърди се, че в случая е безспорно, че Н. С. не обезпечава свое лично
задължение, а е целяла да гарантира един чужд дълг, а именно дълга на
„М.А.“ ЕООД за заплащане на наемната цена по сключените Договори за
наем.
Посочва, че основната разлика между поръчител и солидарен длъжник е
в отговорността им. Сочи, че отговорността на поръчителя е акцесорна
(допълнителна). Аргументира се с чл. 138, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД, като развива
съображения. Счита, че в случая е безспорно, че задължението на Н. С. е
поставено в зависимост от възникването на задължение за заплащане на наем
и непогасено на падежа, и нейното задължение към Наемодателя не е
самостоятелно.
Твърди се, че има разлика и по отношение изискуемостта на
задълженията поети от солидарен длъжник и поръчител. Сочи, че тя се
свързва с това кога длъжникът дължи изпълнение на задължението си и
съответно кога за кредитора се поражда правото да иска принудително
изпълнение. Сочи, че принципът е, че задълженията трябва да се изпълнят,
след като вземането на кредитора стане изискуемо. Отбелязва, че ако за
изпълнение на задължението е уговорен падеж, тоест уговорено е кога точно
следва да се изпълни, изискуемостта настъпва с идването му.
Следователно, не е уговорен срок, в който задължението да се изпълни, в
разпоредбата на чл. 69 от ЗЗД е предвидено, че ако не е уговорен срок
кредиторът може да търси изпълнение веднага - с уговорката, че кредиторът е
длъжен да покани длъжника да изпълни, както и да му даде разумен срок за
това.
Заявява, че изискуемостта на едно от солидарните задължения, не е
предпоставка за изискуемостта на останалите. Този извод прави по аргумент
от чл. 126, ал. 2 от ЗЗД. Поради това сочи, че и забавата на един от
5
солидарните длъжници няма негативно действие спрямо останалите.
Заявява, че основен принцип е, че от поръчителя не може да се иска
изпълнение преди главното задължение да стане изискуемо. Забавата на
длъжника обаче обременява положението на поръчителя, който отговаря, на
основание чл. 140 от ЗЗД, за всички последици от виновното и/или неточно
изпълнение на длъжника.
Счита, че е безспорно, че в настоящия случай Кредитора по Договорите
за наем, не може да иска изпълнение, преди главното задължение да стане
изискумо.
Категорчино твърди, че в настоящия случай е налице института на
поръчителство, а не на солидарен длъжник, като в тази връзка солидарния
длъжник по договорите Н. С. няма отговорност по тези договори към
Наемодателя. Посочва, че настоящото производство е образувано въз основа
на подадена Молба за обезпечение на бъдещ иск от 14.08.2024г., а по
договорите за наем падежа е на 31.12.2023г., т. е. след 6 месечния срок.
Твърди се, че за реализиране на отговорността по договора срещу
солидарния длъжник, кредиторът има 6 месечен срок, след изпадането на
забава на главния длъжник - чл. 147 от ЗЗД. Ако срокът бъде пропуснат
отговорността на поръчителя отпада. Т.е безспорно е, че този 6 месечен срок е
изтекъл на 30.06.2024г., а обезпечителното производство е инициирано на
14.08.2024г, т. е. след изтичане на 6 месечния срок.
Излага доводи, че разпоредбата на чл. 147, ал. 1 ЗЗД урежда едно от
специалните основания за прекратяване на поръчителството по право - ако
кредиторът не предяви иск срещу длъжника в шестмесечен срок от падежа на
главното задължение.
Заявява, че според цитираната разпоредба, отговорността на поръчителя
съществува в срок от 6 месеца от падежа на главното задължение /срокът е
краен и преклузивен, съгласно разясненията, дадени в т. 4-6 от Тълкувателно
решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК на
ВКС/ и отпада, ако кредиторът в този период бездейства и не предявява иск
срещу главния длъжник. Следователно, бездействието на кредитора води до
загуба на обезпечението.
Посочва, че преклудирането на отговорността на поръчителя при условията на
чл. 147, ал. 1 ЗЗД представлява законово уредено изключение от акцесорния
характер на поръчителството. Цитира и коментира съдебна практика.
Заявява, че в сключените между страните договори за наем изрично е
уговорено, че земите се предоставят за временно и възмездно ползване на
наемателя „М.А.“ ЕООД, което търговско дружество дължи заплащане на
наемодателя на уговорената наемна цена. Посочва, че в договора също
изрично е уговорено, че Н. С. ще гарантира за изпълнение на задълженията на
наемателя по договора и при неизпълнение от последния на задълженията по
договора Наемодателя има право да предяви претенциите си към който и да е
от длъжниците.
Сочи се, че от представените документи с молбата, съдът е следвало да
6
констатира, че към датата на подаването му 14.08.2024г. е изтекъл срокът по
чл. 147, ал. 1 ЗЗД и е следвало да остави без уважение искането за издаване на
Обезпечителна заповед, тъй като не са налице условията за това /в тази връзка
Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4 / 2013 г. на
Върховен касационен съд. ОСГТК/.
На следващо място сочи, че в Договорите за наем за солидарен длъжник
са изписани единствено трите имена, като не са посочени други
индивидуализаращи белези. Счита, че по този начин не може да се
идентифицира лицето в пълен обем. Заявява, че прави впечатление и
обстоятелството, че представените Договори за наем на земеделска земя са
сключени чрез пълномощника З.Б. С., съгласно Пълномощно от 23.07.2015г.
За Наемател обаче, същите са подписани от Н. С., като положения подпис е на
Н. С..
Сочи, че за солидарен длъжник не е изписано име, като е положен само
подпис, който значително се различава от подписа положен от Н. С.. Оспорва
подписа положен от Н. С. за солидарен длъжник. Моли, да се задължи ищеца
да представи оригиналите на Договорите за наем.
Относно иска предявен срещу „М.А.“ ЕООД и отговорността на
дружеството по сключените договори за наем, намира, че иска е изцяло
неоснователен.
Твърди, че няма никакви данни и не се сочат доказателства, че имотите
предмет на Договорите за наем са предоставени за ползване от „М.А.“ ЕООД.
Сочи, че не е налице протокол за предаване на владението. Твърди, че „М.А.“
ЕООД не е обработвал тези имоти. Нещо - повече, заявява, че тези имоти се
обработват от ищеца „А.П.К." ЕООД. Посочва, че този факт се установява
чрез мобилното приложение "Operations Center Mobile", отразяващо работата
на комбайна, с който са ожънати земеделски земи. Отделно от това твърди, че
свидетели са Б.Г. - агроном, и Д.Т. - комбайнер.
Посочва, че достъп до мобилното приложение може да бъде изискано от
"М." ЕАД, ЕИК ** - национален дилър на „John Deere” за Б. и сочените
обстоятелства проверени.
Счита, че единственото представено доказателство от молителя - Договори за
наем, установяват възникването на твърдяното правоотношение между
страните, но не и изпълнение на задълженията на Наемодателя - Цедента по
договорите, респективно вероятното проявление на фактите, от които
произтичат претендираните права. Категорично твърди, че Наемодателя по
договорите за наем не е изпълнил задълженията си към Наемателя и не е
предал владението на имотите на „М.А.“ ЕООД.
Евентуално в случай, че съда приеме, че „М.А.“ ЕООД има задължения
по представените договори за наем към Наемодателя, респ. към Цесионера
„А.П.К.“ ЕООД с настоящата прави възражение за прихващане по следните
съображения:
Твърди, че „А.П.К.“ ЕООД има задължения към „М.А." ЕООД
произтичащи от следните обстоятелства:
7
На 20.05.2024 г. от страна на "М.А." ЕООД е извършен банков превод в размер
на 380 000 лв. / триста и осемдесет хиляди лева/, нареден по следната банкова
сметка на "А.П.К." ЕООД, а именно: **. Като основание на превода е
посочено: „по фактури“. Банковият превод е нареден от банковата сметка на
"М.А." ЕООД, а именно: **.
При извършена в счетоводството на "М.А." ЕООД, е установено, че към
момента на извършване на превода "М.А." ЕООД няма задължения към
"А.П.К." ЕООД. Посочва, че предвид това сумата се явява недължимо платена
/платена без основание/ от "М.А." ЕООД на "А.П.К." ЕООД и като такава
следва да бъде върната на "М.А." ЕООД.
След установяване на това обстоятелство, от страна на „М.А." ЕООД е
изпратена покана чрез ЧСИ Г. И. до „А." ЕООД, с която ги кани в 3 /три/
дневен срок, считано от получаване на поканата, да върне на "М.А." ЕООД,
сумата в размер на 380 000 лв. /триста и осемдесет хиляди лева/, която сума е
получена от "А.П.К." ЕООД без основание.
Сочи се, че поканата е получена лично от управителя на „А.“ ЕООД - Л.Л.Л.
на 25.09.2024г. Срокът за връщане на сумата е изтекъл на 28.09.2024г.,
въпреки това и до настоящия момент сумата не е върната от „А." ЕООД на
„М.А." ЕООД и подлежи на връщане от „А." ЕООД на „М.А." ЕООД.
Твърди, че е безспорно, че сумата наредена от банковата сметка на
„М.А." ЕООД е постъпила по банковата сметка на „А.П.К." ЕООД, като
твърди, че няма никакво правно основание за това. Заявява, че поради това
положение сумата е получена от „А.П.К." ЕООД без основание и като такава
подлежи на връщане на „М.А.“ ЕООД.
Намира, че е безспорно, че „А.П.К.“ ЕООД има задължение към „М.А.“
ЕООД в размер на 380 000лв. С настоящата прави частично възражение за
сумата 128 247,65лв. от общо дължимата сума в размер на 380 000лв.
С настоящата прави възражение за прихващане на основание чл.103,
ал.1 ЗЗД, на евентуалните задължения на „М.А.“ ЕООД към „А.“ ЕООД,
произтичащи от Договори за наем на земеделска земя, в размер на
претендираната сума от 128 247,65 лв., със задълженията на „А.“ ЕООД към
„М.А.“ ЕООД частично в размер на 128 247,65лв. от общо дължимата сума в
размер на 380 000лв.
Моли, да се постанови решение, с което да се отхвърлят предявените с
исковата молба ОСи за заплащане на сумата 128 247,65лв. по изложените
съображения.
Евентуално, ако съдът приеме, че „М.А.“ ЕООД има задължения по
Договорите за наем на земеделска земя, прави възражение за прихващане на
основание чл.103, ал.1 ЗЗД, на евентуалните задължения на „М.А.“ ЕООД към
„А.“ ЕООД, произтичащи от Договори за наем на земеделска земя, в размер на
претендираната сума от 128 247,65 лв., със задълженията на „А.“ ЕООД към
„М.А.“ ЕООД частично в размер на 128 247,65лв. от общо дължимата сума в
размер на 380 000лв., представляваща недължимо платена сума на
20.05.2024г., до размера на по-малката от двете суми.
8
Претендира присъждане на направените в настоящото производство
разноски.
По делото е постъпила допълнителна искова молба, с която ищецът
заявява следното становище:
Намира, че изложените в писменият отговор факти и обстоятелства са
неверни и не отговарят на действителната фактическа обстановка.
Заявява, че са неверни твърденията в писменият отговор на ответника Н. Й. С.,
с които твърди, че независимо от обстоятелството, че тя в качеството си на
физическо лице е посочена в договорите за наем като солидарен длъжник, в
случая се касаело за поръчителство и следвало да се прилага институтът на
поръчителството.
Посочено е, че от представената към исковата молба извадка от Търговския
регистър на ’’М.А.” ЕООД е видно, че ответницата Н. Й. С. е управител и
едноличен собственик на капитала на ’М.А.” ЕООД.
Сочи се, че от приложените към исковата молба Договор за наем на
земеделска земя № 8915 от 05.06.2023г., Договор за наем на земеделска земя
№ 8916 от 05.06.2023г. и Договор за наем на земеделска земя № 8917 от
05.06.2023г. е видно, че и трите договора са сключени между едни и същи
страни - Наемодател - „В.” ООД, Наемател - „М.А.” ЕООД и един и същ
солидарен длъжник - Н. Й. С..
Посочва, че съгласно клаузата на чл.10 на всеки от трите договора за
наем:
1/Наемателят на никакво основание не се освобождава от задължението си за
извършване на наемното плащане в договореният размер и няма право да го
намалява, включително и при намаляване на добивите или тяхното погиване
следствие на стихии или природни бедствия, както и при наличието на
каквито и да е други форсмажорни обстоятелства.
2/Солидарният длъжник по договорите се задължава спрямо Наемодателя за
всички имуществени задължения спрямо Наемателя при условията на
договорите, като приема да отговаря с последния до окончателното им
погасяване, включително свързаните и произтичащи от тях неустойки, лихви,
такси и разноски.
3/Страните по договорите приемат, че правата и задълженията на
Солидарният длъжник и отношенията му със страните по този договор се
уреждат при условията на раздел VI, глава I, „Солидарни задължения” от
Закона за задълженията и договорите.
Т.е. с клаузата на чл.10 изречение второ от трите договори за наем на
земеделска земя, управителя на ответното дружество Н. Й. С., която е втория
ответник по делото, е поела задължение като физическо лице да отговаря
солидарно с дружеството за всички негови имуществени задължения по
договора до окончателното им погасяване, заедно с произтичащи от тях
неустойки, лихви, такси и разноски.
Сочи, че съгласно чл.10 изречение трето от трите договори за наем на
земеделска земя Наемодателя - „В.” ООД и Наемателя -„М.А.” ЕООД са
9
приели, че правата и задълженията на солидарния длъжник Н. Й. С. и
отношенията му със страните по договорите за наем на земеделска земя се
уреждат при условията на раздел VI, глава I, „Солидарни задължения” от
Закона за задълженията и договорите.
С оглед на изложеното ищецът счита, че се явяват неоснователни
твърденията в писменият отговор на ответника Н. С., че в случая се касае за
поръчителство и следва да се прилага института на поръчителството по ЗЗД.
Посочено е, че от представеният към исковата молба Договор за
прехвърляне на вземане (цесия) №1 от 20.05.2024г. се установява, че
наемодателят по Договор за наем на земеделска земя № 8915 от 05.06.2023г.
„В.“ ООД е прехвърлил на ищецът „А.П.К.” ЕООД паричните вземания за
незаплатените наемни вноски от ”М.А.” ЕООД ЕИК ** като наемател и Н. Й.
С. ЕГН: ********** като солидарен длъжник по договора за сумата от 15
825.87 лева, включително и изтеклите лихви.
Сочи, че от представеният към исковата молба Договор за прехвърляне
на вземане (цесия) №2 от 20.05.2024г. се установява, че наемодателят по
Договор за наем на земеделска земя № 8916 от 05.06.2023г. „В.“ ООД е
прехвърлил на ищецът „А.П.К.” ЕООД паричните вземания за незаплатените
наемни вноски от ”М.А.” ЕООД ЕИК- ** като наемател и Н. Й. С. като
солидарен длъжник за сумата от 100 601.55 лева, включително и изтеклите
лихви.
Посочва, че от представеният към исковата молба Договор за
прехвърляне на вземане (цесия) №3 от 20.05.2024г. наемодателят по Договор
за наем на земеделска земя № 8917 от 05.06.2023г. „В.“ ООД е прехвърлил на
ищецът „А.П.К.” ЕООД паричните вземания за незаплатените наемни вноски
от ”М.А.” ЕООД ЕИК- ** като наемател и Н. Й. С. като солидарен
длъжник за сумата от 1 623.57 лева, включително и изтеклите лихви.
Твърди се, че цедентът „В.“ ООД е съобщил на основание чл.99, ал.3 ЗЗД
на длъжниците - ответници ”М.А.” ЕООД ЕИК ** - като наемател и Н. Й. С.
ЕГН: ********** - като солидарен длъжник, прехвърленото, съгласно
сключени Договор за прехвърляне на вземане (цесия) №1, №2 и №3 от
20.05.2024г., вземане по Договор за наем на земеделска земя № 8915 от
05.06.2023г., по Договор за наем на земеделска земя № 8916 от 05.06.2023г. и
по Договор за наем на земеделска земя № 8917 от 05.06.2023г. Съобщенията са
връчени на длъжника ”М.А.” ЕООД и на солидарния длъжник Н. Й. С. на
18.06.2024г. от ЧСИ Г. И., с рег.№765, с район на действие Окръжен съд - С..
Сочи се, че с писменият отговор ответниците не са ангажирали
доказателства, с които да доказват заплащането на претендирания наем на
цедента „В.“ ООД или на цесионера - ищец „А.П.К.” ЕООД.
Твърди се, че на основание чл.121 от ЗЗД, във вр. с чл.10 от Договор за
наем на земеделска земя № 8915 от 05.06.2023г., Договор за наем на
земеделска земя № 8916 от 05.06.2023г. и Договор за наем на земеделска земя
№ 8917 от 05.06.2023г., и на основание сключени Договор за прехвърляне на
вземане (цесия) №1, №2 и №3 от 20.05.2024г., ответниците „М.А.” ЕООД като
Наемател и Н. Й. С. като солидарен длъжник носят солидарна отговорност за
10
установените по делото задължения към ищеца „А.П.К.” ЕООД.
Заявено е, че изложените твърдения на стр.4 от писменият отговор от
ответницата Н. С. са несъстоятелни и противоречиви. С една част от тях Н. С.
признава и потвърждава, че е подписала и положила подписа си като
Наемател (в качеството си на управител на „М.А.” ЕООД - другият ответник
по делото) по сключените Договор за наем на земеделска земя № 8915 от
05.06.2023г., Договор за наем на земеделска земя № 8916 от 05.06.2023г. и
Договор за наем на земеделска земя № 8917 от 05.06.2023г. Сочи се, че
въпреки това излага твърдение, че не е подписала (положила подпис) в
договорите за наем като солидарен длъжник. В случая ищецът счита, че с
твърденията си в писменият отговор Н. С. признава, че е подписала лично
всеки един от трите договора за наем на земеделска земя за Наемател(в
качеството си на управител и представляващ „М.А.” ЕООД). В същото време
твърди, че представените договори за наем на земеделска земя са сключени
чрез пълномощника З.Б. С. (дъщеря на ответницата), съгласно Пълномощно
от 23.07.2015г., но били подписани за Наемател от Н. С., вместо от дъщеря й
Зорница С. като пълномощник. Счита, че несъстоятелно се явява и
твърдението на ответницата, че за солидарен длъжник в договорите за наем на
земеделска земя не е било изписано име, като само е положен подпис, който
значително се различавал от подписа положен от Н. С. като Наемател, в
качеството й на управител на „М.А.” ЕООД.
Твърди се, че в настоящият случай, действията по подписване на
въпросните три договори за наем на земеделски земи са извършени лично от
Н. С., в качеството й на управител и представляващ Наемателят „М.А.” ЕООД
по Договор за наем на земеделска земя № 8915 от 05.06.2023г., Договор за
наем на земеделска земя № 8916 от 05.06.2023г. и Договор за наем на
земеделска земя № 8917 от 05.06.2023г. Намира, че обстоятелството, че в
договорите за наем на земеделска земя е посочено, че Наемателя „М.А.” ЕООД
е представляван от пълномощник (дъщерята на ответницата - Зорница С.),
която не ги е подписала за Наемател, а подписа е положен от управителя и
представляващ дружеството-наемател Н. С., не прави сключените договори за
наем на земеделски земи недействителни. Твърди се, че и трите договори за
наем на земеделски земи са подписани от Н. С., в качеството и на управител и
представляващ „М.А.” ЕООД, което прави сключените договори за наем
валидни и действителни и поражда правоотношенията между страните по тях.
Моли, да не се уважава искането на ответницата за представяне от
ищеца на оригиналите на Договорите за наем на земеделски земи, поради
обстоятелството, че от представените с исковата молба три броя договори за
наем на земеделски земи е видно, че те са изготвени и подписани в 2/два/
еднообразни екземпляра - по един за всяка от страните по тях. Следователно,
след като ответницата Н. С. е подписала на 05.06.2023г. за Наемател
договорите за наем, в качеството си на управител и представляващ „М.А.”
ЕООД (каквото признание е направила с писменият отговор), при
подписването им е получила екземпляри от тях и към датата на подаване на
писменият отговор притежава оригинален екземпляр на всеки от трите
договори за наем на земеделски земи.
11
В тази връзка, поради направено с писменият отговор оспорване на
подписа положен от Н. С. за солидарен длъжник в Договорите за наем, с
настоящата допълнителна искова молба, прави следното доказателствено
искане:
Моли, да се задължи ответника „М.А.” ЕООД, представляван от
управителя Н. С. да представи по настоящето търговско дело оригиналите на
Договор за наем на земеделска земя № 8915 от 05.06.2023г., Договор за наем
на земеделска земя № 8916 от 05.06.2023г. и Договор за наем на земеделска
земя № 8917 от 05.06.2023г.
Намира, че твърденията на ответника „М.А.” ЕООД в писменият
отговор, че за имотите предмет на договорите за наем не са налице Протоколи
за предаване на владението и имотите не са предоставени за ползване на
„М.А.” ЕООД са неверни.
Посочва, че от представените с исковата молба Договор за наем на земеделска
земя № 8915 от 05.06.2023г., Договор за наем на земеделска земя № 8916 от
05.06.2023г. и Договор за наем на земеделска земя № 8917 от 05.06.2023г. се
установява следното:
Съгласно чл.3, ал.1 от всеки от трите договора за наем на земеделска земя
Наемодателя предава на Наемателя наетите обекти в състояние, което
отговаря на ползването, за което са наети. Съгласно чл.3, ал.2 от договорите за
срока по чл.2 (една стопанска година, считано от 01.10.2023г. до 30.09.2024г.
включително) Наемодателя въвежда Наемателя във владение на имотите,
описани в чл.1 от договора, считано от 01.10.2023г. Съгласно чл.6 на всеки от
трите договори за наем на земеделска земя с подписването им страните се
съгласяват, че имотите са предадени в надлежно състояние, което
обстоятелство не може да се оспорва от Наемателя и същият е запознат със
сервитутните ограничения, наложени върху някои от имотите.
Счита, че твърденията на „М.А.” ЕООД като Наемател по Договорите за
наем на земеделска земя, че не е обработвал имотите предмет на договорите за
наем, нямат никакво отношение към задължението на Наемателя за заплащане
на дължимата наемната цена по договорите за наем, в уговорените срокове.
Посочва, че в случая, обстоятелството дали Наемателя на „М.А.” ЕООД е
обработвал или не е обработвал земеделската земя, а имотите са преотдадени
на трето лице за обработване е ирелевантно, тъй като в Договорите за наем не
се съдържа клауза, която да освобождава Наемателя от задължението му за
плащане на уговорената наемна цена при преотдаване на имотите. Сочи, че
съгласно чл.19, ал.2 от договорите за наем страните са уговорили, че
пренаемането на имотите или части от тях трябва да е за ползване, което е
идентично или сходно с ползването, предмет на договорите, и това не
освобождава Наемателя от задължението му за извършване на договореното
наемно плащане.
Твърди се, че в случая, обстоятелството дали Наемателят „М.А.” ЕООД е
обработвал имотите предмет на договорите за наем на земеделска земя или е
преотдал под наем тези имоти на трето лице, не го освобождава от
задължението му за заплащане на дължимата наемна цена по договорите за
12
наем към Наемодателя, респективно към цесионера - ищец „А.П.К.” ЕООД, на
основание сключените договори за цесия.
Оспорва направеното с писмения отговор възражение за прихващане, на
основание чл.103, ал.1 ЗЗД, на вземането на „М.А.” ЕООД в размер на 380 000
лева със задълженията му към ищеца „А.П.К.” ЕООД в размер на 128 247.65
лева, като неоснователно, тъй като твърди, че такова задължение на „А.П.К.”
ЕООД към „М.А.” ЕООД не съществува и вземането на прихващащия не е
изискуемо и ликвидно.
Заявява, че са неверни изложените твърдения в писмения отговор, че
„М.А.” ЕООД е извършило банков превод на 20.05.2024г. в размер на 380
000лева по банковата сметка на „А.П.К.” ЕООД и при извършена проверка в
счетоводството на „М.А.” ЕООД е установено, че към момента на извършване
на превода „М.А.” ЕООД няма задължения към „А.П.К.” ЕООД и предвид
това сумата се явява недължимо платена /платена без основание/ и цялата
сума следва да се върне от „А.П.К.” ЕООД на „М.А.” ЕООД.
Твърди, че към датата на завеждане на исковата молба задължение на
„А.П.К.” ЕООД към „М.А.” ЕООД в размер на 380 000 лева не съществува.
С допълнителната искова молба представя 8 броя фактури - Фактура
№**********/26.10.2023г.; Фактура №**********/30.11.2023г.; Фактура
№**********/12.01.2024г.; Фактура №**********/29.02.2024г.; Фактура
№**********/31.03.2024г.; Фактура №**********/30.04.2024г.; Фактура
№**********/31.05.2024г.; Фактура №**********/28.06.2024г. и Счетоводна
статия от 25.09.2024г. от счетоводството на ищеца. Посочва, че от тези
писмени документи се установява, че сумата от 380 000.00 лева е заплатена на
20.05.2024г. от „М.А.” ЕООД по банковата сметка на „А.П.К.” ЕООД, на
основание издадените 8 броя фактури за извършени дейности, услуги и
продукти, като всички фактури са осчетоводени в счетоводството на ищеца и
на ответника. Посочва, че на основание издадените от „А.П.К.” ЕООД
фактури „М.А.” ЕООД е заплатило с банков превод на 20.05.2024г. сумата 380
000.00 лева и направеното с писменият отговор възражение за прихващане
следва да се отхвърли като неоснователно. /посочва Тълкувателно решение
№2/18.03.2022г. по тълк.дело №2/2020г. на ОСГК на ВКС/.
По делото е постъпил допълнителен отговор от ответниците по делото, с
който заявяват, че оспорват изцяло всички твърдения на ищеца в
допълнителната искова молба. Считат, че твърденията и възраженията на
ищеца, посочени в допълнителната искова молба са неоснователни.
Изцяло поддържат всички твърдения и възражения направени с писмения
отговор. Оспорват подадената допълнителна искова молба.
Третото лице - помагач на страната на ищеца „В.“ ООД ЕИК гр.С., с
писмен отговор заявява, че поддържа исковата молба и допълнителната
искова молба предявени от ищеца „А.П.К.” ЕООД срещу ответниците ’’М.А.”
ЕООД и Н. Й. С.. Посочено е, че оспорват писменият отговор и
допълнителният писмен отговор на ответниците. Заявяват, че подкрепят
всички изложени твърдения от ищеца „А.П.К.” ЕООД в исковата молба и
допълнителната искова молба, на които се основава предявеният осъдителен
13
иск. Посочват, че на 05.06.2023г. двамата ответници ’’М.А.” ЕООД ЕИК **
като наемател и Н. Й. С. ЕГН:********** като солидарен длъжник са
сключили с „В.“ ООД ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр.С.**,
представлявано от управителя Г. Г. три договори за наем на земеделска земя -
Договор за наем на земеделска земя № 8915 от 05.06.2023г. за 175.843 дка,
находящи се в землището на с.А., общ. Ч. за сумата от 15 825.87 лева,
представляваща наемно плащане за стопанската 2023/2024г., Договор за наем
на земеделска земя № 8916 от 05.06.2023г. за 1117.795 дка, находящи се в
землището на с. Р., общ. Ч. за сумата от 100 601.55 лева, представляваща
наемно плащане за стопанската 2023/2024г. и Договор за наем на земеделска
земя № 8917 от 05.06.2023г. за 24.978 дка, находящи се в землището на с. М.,
общ. Ч. за сумата от 1 623.57 лева, представляваща наемно плащане за
стопанската 2023/2024г. Посочват, че общият размер на дължимото наемно
плащане по трите договора за наем на земеделски земи възлиза на 118 050.99
лева (сто и осемнадесет хиляди и петдесет лева и деветдесет и девет
стотинки).
До крайният срок за плащане на дължимата наемна цена - 31.12.2023г.
(определен в чл.7, ал.2 по всеки от трите договори за наем на земеделска земя)
никой от двамата ответници - ’’М.А.” ЕООД като наемател и Н. Й. С. като
солидарен длъжник, не бил заплатил на наемодателя „В.“ ООД дължимата
наемна цена възлизаща в общ размер на 118 050.99 лева.
Посочват, че след изтичане на срока за плащане на наемната цена, от
01.01.2024г. до датата на прехвърляне на вземанията и сключване на цесии за
трите договора за наем на земеделска земя - до 20.05.2024г., наемателя ’’М.А.”
ЕООД и солидарния длъжник Н. Й. С. не са заплатили задълженията си по
трите договора за наем на земеделска земя на наемодателя „В.“ ООД. С
Договор за прехвърляне на вземане (цесия) №1 от 20.05.2024г. цедента „В.“
ООД е прехвърлил на цесионера „А.П.К.” ЕООД паричните вземания за
незаплатените наемни вноски от ’’М.А.” ЕООД ЕИК-** като наемател и Н. Й.
С. ЕГН: ********** като солидарен длъжник по Договор за наем на
земеделска земя №8915 от 05.06.2023г. за сумата от 15 825.87 лева,
включително и изтеклите лихви.
Сочат, че с Договор за прехвърляне на вземане (цесия) №2 от
20.05.2024г. цедента „В.“ ООД е прехвърлил на цесионера „А.П.К.” ЕООД
паричните вземания за незаплатените наемни вноски от ’’М.А.” ЕООД ЕИК-
** като наемател и Н. Й. С. ЕГН: ********** като солидарен длъжник по
Договор за наем на земеделска земя № 8916 от 05.06.2023г. за сумата от 100
601.55 лева, включително и изтеклите лихви. С Договор за прехвърляне на
вземане (цесия) №3 от 20.05.2024г. цедента „В.“ ООД е прехвърлил на
цесионера „А.П.К.” ЕООД паричните вземания за незаплатените наемни
вноски от ’’М.А.” ЕООД ЕИК-** като наемател и Н. Й. С. ЕГН: **********
като солидарен длъжник по Договор за наем на земеделска земя № 8917 от
05.06.2023г. за сумата от 1 623.57 лева, включително и изтеклите лихви.
Сочат, че с потвърждение за плащане от 20.05.2024г. на Прокредит Банк ЕАД
цесионера „А.П.К.” ЕООД е заплатил на цедента „В.“ ООД общата сума 118
050.99 лева по сключените три броя договори за цесии, като с Приемо-
14
предавателен протокол към Договор за прехвърляне на вземане (цесия) №1,
№2 и №3 от 20.05.2024г. цедента „В.“ ООД е предал на цесионера „А.П.К.”
ЕООД всички намиращи се у него документи, които установяват вземанията.
Заявявт, че Цедентът „В.“ ООД е потвърдил на цесионера „А.П.К.”
ЕООД извършените три цесии, на основание чл.4, ал.1, т.4 от всеки от
договорите, с Потвърждение от 20.05.2024г. Цедентът „В.“ ООД е съобщил на
основание чл.99, ал.З ЗЗД на длъжниците-ответници ’’М.А.” ЕООД ЕИК-** -
като наемател и Н. Й. С. ЕГН: ********** - като солидарен длъжник,
прехвърленото, съгласно сключени Договор за прехвърляне на вземане (цесия)
№1, №2 и №3 от 20.05.2024г., вземане по Договор за наем на земеделска земя
№ 8915 от 05.06.2023г., по Договор за наем на земеделска земя № 8916 от
05.06.2023г. и по Договор за наем на земеделска земя № 8917 от 05.06.2023г.
Съобщенията са връчени на длъжника и на солидарния длъжник на
18.06.2024г. от ЧСИ Г. И., с рег.№765, с район на действие Окръжен съд - С..
Считат, че изложените твърдения в исковата молба и представените към
нея от страна на ищеца „А.П.К.” ЕООД писмени доказателства безспорно
доказват основателност на предявените искове. считат, че е налице
неизпълнение на договорно задължение, изразяващо се в незаплатена наемна
цена, от страна на ответниците по иска ’’М.А.” ЕООД като наемател и Н. Й. С.
като солидарен длъжник, на наемодателя „В.“ ООД по трите договори за наем
на земеделски земи, възлизащи, в общ размер на 118 050.99 лева - главници,
представляващи незаплатена наемна цена по Договор за наем на земеделска
земя № 8915 от 05.06.2023г. за 175.843 дка, находящи се в землището на с. А.,
общ. Ч. за сумата от 15 825.87 лева, по Договор за наем на земеделска земя №
8916 от 05.06.2023г. за 1117.795 дка, находящи се в землището на с. Р., общ. Ч.
за сумата от 100 601.55 лева и по Договор за наем на земеделска земя № 8917
от 05.06.2023г. за 24.978 дка, находящи се в землището на с. М., общ. Ч. за
сумата от 1 623.57 лева.
Сочат, че на 20.05.2024 година са сключени Договор за прехвърляне на
вземане (цесия) №1 от 20.05.2024г., Договор за прехвърляне на вземане
(цесия) №2 от 20.05.2024г. и Договор за прехвърляне на вземане (цесия) №3 от
20.05.2024г., с които цедента „В.“ ООД е прехвърлил на цесионера „А.П.К.”
ЕООД, всички парични вземания за незаплатените наемни вноски от ’’М.”
ЕООД като наемател и Н. Й. С. като солидарен длъжник по трите договора за
наем на земеделски земи, включително и с изтеклите лихви върху вземанията.
Със съобщения връчени на длъжника и на солидарния длъжник на
18.06.2024г. от ЧСИ Г. И., с рег.№765, с район на действие Окръжен съд - С.,
цедентът „В.“ ООД е съобщил, на основание чл.99, ал.З ЗЗД на длъжниците-
ответници ’’М.А.” ЕООД като наемател и Н. Й. С. като солидарен длъжник,
прехвърленото, със сключените Договор за прехвърляне на вземане (цесия)
№1, №2 и №3 от 20.05.2024г., вземане по Договор за наем на земеделска земя
№ 8915 от 05.06.2023г., по Договор за наем на земеделска земя № 8916 от
05.06.2023г. и по Договор за наем на земеделска земя № 8917 от 05.06.2023г.
Заявяват, че с постъпилите по делото писмен отговор и допълнителен
писмен отговор ответниците не представят доказателства, с които да доказват,
че са заплатили дължимата наемна цена по процесиите договори за наем на
15
земеделски земи на цедента „В.“ ООД или на цесионера „А.П.К.” ЕООД.
Посочват, че съгласно чл.З, ал.1 от всеки от трите договора за наем на
земеделска земя, Наемодателя „В.“ ООД предава на Наемателя ’’М.А.” ЕООД
наетите обекти в състояние, което отговаря на ползването, за което са наети.
Считат, че клаузата на чл.6 на всеки от трите договори за наем на земеделска
земя определя, че с подписването страните се съгласяват, че имотите са
предадени в надлежно състояние, което обстоятелство не може да се оспорва
от Наемателя и същият е запознат със сервитутните ограничения, наложени
върху някои от имотите. от представените с исковата молба писмени
доказателства от ищеца „А.П.К.” ЕООД се доказва наличието на валидно
наемно правоотношение между страните в рамките на исковият период с
уговорена наемна цена в посоченият от ищеца размер и е изпълнено
задължението за предаване на имотите на ответника ’’М.А.” ЕООД като
наемател по процесиите три договори за наем на земеделска земя.
Считат, че предявеният от ищеца иск с правно основание чл.232, ал.2,
предл. 1-во от ЗЗД следва да се уважи като основателен, като осъдите
ответниците да заплатят солидарно на ищеца претендираната парична сума в
общ размер на 118 050.99 лева.
Считат, че следва да бъде уважена и претенцията за мораторна лихва
предявена от ищеца и на основание чл.86, ал.1 ЗЗД да осъдите ответниците да
заплатят солидарно на ищеца и обезщетение за забавено плащане в размер на
законната лихва върху главницата, за периода от 01.01.2024г. до 13.08.2024г., в
размер на 10 196.66 лева.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на
страните намира за установено следното:
На 05.06.2023г. “М.А.“ ЕООД, като наемател и Н. Й. С., като солидарен
длъжник са сключили с „В.“ ООД ЕИК **, със седалище и адрес на
управление: гр.С.. **, представлявано от управителя Г. Г. - Договор за наем
на земеделска земя № 8915 от 05.06.2023г. за 175.843 дка, находящи се в
землището на с.А., общ. Ч. за сумата от 15 825.87 лева, представляваща
наемно плащане за стопанската 2023/2024г.; Договор за наем на земеделска
земя № 8916 от 05.06.2023г. за 1117.795 дка, находящи се в землището на е. Р..
общ. Ч. за сумата от 100 601.55 лева, представляваща наемно плащане за
стопанската 2023/2024г. и Договор за наем на земеделска земя № 8917 от
05.06.2023г. за 24.978 дка, находящи се в землището на с. М., общ. Ч. за сумата
от 1 623.57 лева, представляваща наемно плащане за стопанската 2023/2024г.
По трите договора за наем на земеделски земи общият размер на дължимото
наемно плащане възлиза в размер на 118 050.99 лева (сто и осемнадесет
хиляди и петдесет лева и деветдесет и девет стотинки).
В срока определен в чл.7, ал.2 по всеки от трите договори за наем на
земеделска земя - до 31.12.2023г. “М.А.“ ЕООД, като наемател и Н. Й. С., като
солидарен длъжник не са заплатили на наемодателя „В.“ ООД дължимата
наемна цена възлизаща в общ размер на 118 050.99 лева.
С Договор за прехвърляне на вземане (цесия) №1 от 20.05.2024г. цедента
16
„В.” ООД е прехвърлил на цесионера „А.П.К.“ ЕООД паричните вземания за
незаплатените наемни вноски от “М.А.“ ЕООД като наемател и Н. Й. С. като
солидарен длъжник по Договор за наем на земеделска земя № 8915 от
05.06.2023г. за сумата от 15 825.87 лева. включително и изтеклите лихви.
С Договор за прехвърляне на вземане (цесия) №2 от 20.05.2024г. цедента
„В.” ООД е прехвърлил на цесионера „А.П.К.“ ЕООД паричните вземания за
незаплатените наемни вноски от “М.А." ЕООД като наемател и Н. Й. С. като
солидарен длъжник по Договор за наем на земеделска земя № 8916 от
05.06.2023г. за сумата от 100 601.55 лева. включително и изтеклите лихви.
С Договор за прехвърляне на вземане (цесия) №3 от 20.05.2024г. цедента
„В.” ООД е прехвърлил на цесионера „А.П.К.“ ЕООД паричните вземания за
незаплатените наемни вноски от “М.А.“ ЕООД като наемател и Н. Й. С. като
солидарен длъжник по Договор за наем на земеделска земя № 8917 от
05.06.2023г. за сумата от 1 623.57 лева, включително и изтеклите лихви.
В изпълнение на разпоредбата на чл.99, ал.3 ЗЗД Цедентът „В.” ООД е
съобщил на“М.А.“ ЕООД като наемател и Н. Й. С. като солидарен длъжник,
прехвърленото, съгласно сключени Договор за прехвърляне на вземане (цесия)
№1. №2 и №3 от 20.05.2024г.. вземане по Договор за наем на земеделска земя
№ 8915 от 05.06.2023г.. по Договор за наем на земеделска земя № 8916 от
05.06.2023г. и по Договор за наем на земеделска земя № 8917 от 05.06.2023г.
Съобщенията са връчени на длъжника и на солидарния длъжник на
18.06.2024г. от ЧСИ Г. И., с рег.№765. е район на действие Окръжен съд - С..
Ответниците “М.А." ЕООД и Н. Й. С. не оспорват обстоятелството, че
сумата в размер на 118 050.99 лева, представляваща обща дължима наемна
цена по трите договора за наем не е заплатена на цедента „В.” ООД, както и на
цесионера „А.П.К.“ ЕООД.
За обезпечаване на вземанията си срещу ответниците ищецът е
образувал преди настоящето производство по т.д.№516/2024г. по описа на
Окръжен съд – С. обезпечително производство по ч.т.д.№444/2024г. по описа
на Окръжен съд - С..
За изясняване на делото от фактическа страна по делото е назначена
съдебно - счетоводна експертиза, която съда кредитира с доверие, като
компетентно изготвена.
Съгласно заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна
експертиза (с приложени към него Приложения №1-52) общият размер на
дължимата наемна цена по трите договора за наем на земеделска земя
1318.616 дка е в размер на 118 050.99 лева. Размерът на мораторната лихва за
забавено плащане по трите договора за наем на земеделска земя, за периода
01.01.2024г. до 13.08.2024г. е в размер на 10 197.55 лева /Приложение №1/.
От извършената проверка в счетоводните регистри на ответника „М.А.”
ЕООД е установено, че общото задължение на дружеството към „А.П.К.”
ЕООД по процесните осем броя фактури възлиза в размер на 479 233.33 лева с
ДДС. Фактура №**********/26.10.2023г. и Фактура
№**********/30.11.2023г. са включени от ответника в Дневника за покупки,
съответно на ред 9 и 31 и са подадени Справки декларации по ЗДДС през
17
месец 11.2023г. с вх.№2400-2799728/14.12.2023г. до НАП. Фактура
№**********/12.01.2024г.; Фактура №**********/29.02.2024г.; Фактура
№**********/31.03.2024г.; Фактура №**********/30.04.2024г.; Фактура
№**********/31.05.2024г. и Фактура №**********/28.06.2024г. са включени
от ответника в Дневника за покупки, съответно на ред 6, 8, 18, 22, 23 и 32 и са
подадени Справки декларации по ЗДДС през месец 06.2024г. с вх.№2400-
2886610/15.07.2024г. до НАП. Вещото лице е установило, че ДДС е посочен
на отделен ред в процесните фактури и е ползван през периода, в който са
включени в дневниците за покупки. Декларираният ДДС за възстановяване в
справките декларации е деклариран за ускорено възстановяване, съгласно
чл.92, ал.3 ЗДДС в клетка 81 и е възстановен от ответника „М.А.” ЕООД в 30-
дневен срок от подаване в НАП. Всички процесни фактури са осчетоводени и
отразени в счетоводните регистри на ответника. Разходите за услуги със ССТ
са осчетоводени по сметка 602 „Външни услуги”, вид дейност „24-
слънчоглед”, „21-пшеница”, „22-ечемик”, „23-царевица”. Фактурираните
торове и материали по фактурите са заприходени по сметка 302”Материали”
/Приложения №2-19/. На 20.05.2024г. е извършен превод в размер на 380
000лв. от разплащателната сметка на ответника „М.А.” ЕООД по банковата
сметка на ищеца „А.П.К.” ЕООД, като вещото лице е установило, че със
сумата са закрити задължения на „М.А.” ЕООД по процесните фактури,
подробно описани в Приложение №20 към експертизата. Вещото лице е
извършило проверка в счетоводните регистри на ищеца „А.П.К.” ЕООД във
връзка с издадените от дружеството фактури за извършени услуги със селско-
стопанска техника(ССТ) - услуги за обработка на пшеница, ечемик,
слънчоглед, царевица, продажба на торове, препарати и готова
продукция/течен оборски тор и твърд оборски тор/. Установило е, че всички
процесни фактури са включени в Дневника за продажби в месеца на издаване
на фактурите, извършените селскостопански услуги са осчетоводени като
приход по сметка 703 ”Приход услуги - торене, култивиране, пръскане”, 707
„Приход продажба материали”, сметка 701 „Приход продажба продукция” и е
начислен ДДС в размер, посочен на отделен ред във фактурите. Продадените
материали и продукция са изписани от складовете на дружеството в месеца на
продажбата им. Вещото лице е установило, че в дружеството на ищеца
„А.П.К.” ЕООД има назначен персонал и същото притежава собствена
селскостопанска техника за извършване на селскостопански услуги. /съгласно
Приложения №20-51 към експертизата/. На 20.05.2024г. е извършен превод в
размер на 380 000лв. от разплащателната сметка на ответника „М.А.” ЕООД
по банковата сметка на ищеца „А.П.К.” ЕООД и вещото лице е установило, че
със сумата са закрити вземания на ищеца по процесните фактури,
осчетоводени в сметка 411/1 „Вземания от клиенти в лева, аналитична партида
„5- М.А. ЕООД” /Приложение №52/. Основание за получения превод са
вземания на основание на издадени фактури от „А.П.К.” ЕООД, осчетоводени
по сметка 411/1 „Вземания от клиент в лева, аналитична партида „5-М.А.
ЕООД” и задължения на „М.А.” ЕООД за получени селскостопански услуги,
материали/торове и препарати/ по Фактура №**********/26.10.2023г.;
фактура №**********/29.02.2024г.; Фактура №**********/30.11.2023г.;
18
Фактура №**********/12.01.2024г.; Фактура №**********/31.03.2024г.;
Фактура №**********/30.04.2024г.; Фактура №**********/31.05.2024г.
Фактура №**********/28.06.2024г. Вещото лице е установило, че към
31.12.2024г. вземането на ищеца „А.П.К.” ЕООД осчетоводено по сметка 411/1
„Вземания от клиенти в лева, аналитична партида”5-М.А. ЕООД” след
превода от 380 000 лева е в размер на 14 075.91 лева. Към 31.12.2024г.
задължението на ответника „М.А.” ЕООД към ищеца „А.П.К.” ЕООД е
осчетоводено по сметка на ответника 401/1 „Доставчици в лева, аналитична
партида „019 - „А.П.К.” ЕООД” и след превода от 380 000 лева е в размер на
14 075.91 лева /съгласно Приложения №2, 3 и 49/.
Експертизата е установила, че сумата от 380 000 лева не е върната от ищеца
„А.П.К.” ЕООД на ответника „М.А.” ЕООД, тъй като с нея са погасени реални
задължения на дружеството за извършени селскостопански услуги, закупени
торове и препарати общо в размер на 479 233.22 лева по Фактура
№**********/26.10.2023г.; Фактура №**********/30.11.2023г. ; Фактура
№**********/12.01.2024г.; Фактура №**********/29.02.2024г.; Фактура
№**********/31.03.2024г.; Фактура №**********/30.04.2024г.; Фактура
№**********/31.05.2024г. и Фактура №**********/28.06.2024г.
С Писмо с вх.№2944/04.03.2025г. от „М.” ЕАД, се уточнява, че „М.”
ЕАД няма връзка с наемни правоотношения между „М.А.” ЕООД и трети лица
и не разполага с документи, свързани с такива отношения. Постъпило е и
допълнително Писмо с вх.№3979/25.03.2025г. от „М.” ЕАД, с което се
уточнява, че след извършена справка в базата данни на М.” ЕАД не са открити
данни, относно имотите, които са обработвали „В.” ООД и/или „М.А.” ЕООД в
периода 01.10.2023 - 30.09.2024г.
По делото са представени Договор за наем на земеделска земя № 8915
от 05.06.2023г.; Договор за наем на земеделска земя № 8916 от 05.06.2023г.;
Договор за наем на земеделска земя № 8917 от 05.06.2023г.; Договор за
прехвърляне на вземане (цесия) №1 от 20.05.2024г.; Договор за прехвърляне на
вземане (цесия) №2 от 20.05.2024г.; Договор за прехвърляне на вземане
(цесия) №3 от 20.05.2024г.; Потвърждение за плащане от 20.05.2024г. на
Прокредит Ьанк ЕАД за заплатена парична сума от 118 050.99 лева по трите
договора за цесии; Приемо-предавателен протокол към Договор за
прехвърляне на вземане (цесия) №1, №2 и №3 от 20.05.2024г.; Потвърждение
от 20.05.2024г. за извършените цесии от цеден га „В." ООД; Съобщения за
прехвърляне на вземане, връчени на 18.06.2024г. от ЧСИ Г. И.. с рег.№765. с
район на действие Окръжен съд - С. - 3 броя; Извадка от Търговския регистър
за „А.П.К.” ЕООД. „В." ООД и ”М.А.” ЕООД ЕИК-**; Справка за изчисление
на законна лихва с Calculator.bg върху главницата в общ размер на в размер на
10 196.66 лева, за периода от 01.01.2024г. до 13.08.2024г.; Фактура
№**********/26.10.2023г.; Фактура №**********/30.11.2023г.; Фактура
№**********/12.01.2024г.; Фактура №**********/29.02.2024г.; Фактура
№**********/31.03.2024г.; Фактура №**********/30.04.2024г.; Фактура
№**********/31.05.2024г.; Фактура №**********/28.06.2024г.
Съдът, намира от правна страна следното:
19
За да бъде уважен иск с право основание чл. 79, ал.1 ЗЗД вр. чл.232, ал.2
ЗЗД, ищецът следва при условията на пълно и главно доказване да установи,
наличие на валидно наемно правоотношение по сключени Договор за наем на
земеделска земя № 8915 от 05.06.2023г.; Договор за наем на земеделска земя
№ 8916 от 05.06.2023г.; Договор за наем на земеделска земя № 8917 от
05.06.2023г. в рамките на исковия период с уговорена наемна цена в посочения
от ищеца размер, както и че е изпълнено задължението за предаване имотите
на ответника.
Следва да се има предвид, че договорът за наем е реален договор, чиято
действителност е налице с реалното предоставяне на имота. С Договорът за
наем, имащ за предмет вещ/обект и цена – наемодателят се задължава да
предостави на наемателя временното ползване на една вещ/обект, а срещу
това наемателят се задължава да плати цената. Държането на вещта/обекта,
което изпълва правомощието на наемателя и предоставянето на което е
основен предмет на договора за наем. Задължението на наемателя за плащане
на наем е обусловено от предходно изпълнение на насрещното задължение на
наемодателя да му предостави на разположение обекта на наемното
правоотношение. /в този смисъл е Решение № 27 от 16.04.2014 г. по търг. д. №
1893/2013 г. на Върховен касационен съд/.
Предаването на вещта/обекта, предмет на договора, е от значение
единствено за дължимостта на наемната цена, доколкото вземането на
наемодателя за същата е обусловено от изпълнението на основното му
задължение да отстъпи ползването на вещта, предмет на наемния договор. /в
този смисъл е Решение № 143 от 23.08.2016 г. по гр. д. № 5958 / 2015 г. на
Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение./
В случай, че наемодателят не е изпълнил задължението си по чл. 228 ЗЗД
във връзка с чл. 230 от ЗЗД да предаде на наемателя вещта, предмет на
наемния договор, за последния не е възникнало обусловеното от изпълнението
на задължението за предаване насрещно такова за заплащане на наемната
цена. По силата на договора за наем за наемодателя възниква задължението да
предостави на наемателя обекта за временно ползване, а за наемателя - да
плати договорената цена срещу лишаването на собственика от ползването на
обекта. Желаният правен резултат за наемателя в случая е да получи
владението на вещта.
От представените писмени доказателства, съда намира, че в случая са
изпълнени тези условия, а именно кредитора е изпълнил задължението си по
процесните Договори за наем на земеделска земя, и е предоставил на
Наемателя владението на имотите, предмет на Договорите за наем на
земеделска земя.
Съда не споделя възражението на ответника „М.А.“ ЕООД, че няма
данни, че имотите предмет на Договорите за наем на земеделска земя не са
предадени на наемателя.
По делото безспорно се доказа наличието на валидно облигационно
правоотношение между страните „М.А.” ЕООД като наемател и Н. Й. С. като
солидарен длъжник и „В.“ ООД като наемодател по сключени действителни
20
Договор за наем на земеделска земя № 8915 от 05.06.2023г., Договор за наем
на земеделска земя № 8916 от 05.06.2023г. и Договор за наем на земеделска
земя № 8917 от 05.06.2023г., с уговорена наемна цена в посочения от ищеца
размер. Съгласно чл.3, ал.1 от договорите за наем на земеделска земя
Наемодателя предава на Наемателя наетите обекти в състояние, което
отговаря на ползването, за което са наети. Съгласно чл.3, ал.2 за срока по чл.2
(една стопанска година, считано от 01.10.2023г. до 30.09.2024г. включително)
Наемодателя въвежда Наемателя във владение на имотите, описани в чл.1 от
договора, считано от 01.10.2023г. Съгласно чл.6 на всеки от трите договори за
наем на земеделска земя с подписването им страните се съгласяват, че имотите
са предадени в надлежно състояние, което обстоятелство не може да се
оспорва от Наемателя и същият е запознат със сервитутните ограничения,
наложени върху някои от имотите. Съгласно клаузата на чл.10 от Договор за
наем на земеделска земя № 8915 от 05.06.2023г., Договор за наем на
земеделска земя № 8916 от 05.06.2023г. и Договор за наем на земеделска земя
№ 8917 от 05.06.2023г. :
1/Наемателят на никакво основание не се освобождава от задължението си за
извършване на наемното плащане в договореният размер и няма право да го
намалява, включително и при намаляване на добивите или тяхното погиване
следствие на стихии или природни бедствия, както и при наличието на
каквито и да е други форсмажорни обстоятелства.
С оглед гореизложеното, съда приема, че по сключените договори за наем на
земеделски земи е изпълнено задължението на наемодателя „В.“ ООД за
предаване на имотите на ответника-наемател „М.А.” ЕООД.
От приетите по делото писмени доказателства се доказва, че вземането
на цедента „В.“ ООД е надлежно цедирано на ищеца- цесионер „А.П.К.”
ЕООД с Договор за прехвърляне на вземане (цесия) №1 от 20.05.2024г.,
Договор за прехвърляне на вземане (цесия) №2 от 20.05.2024г. и Договор за
прехвърляне на вземане (цесия) №3 от 20.05.2024г. между „В.“ ООД и
„А.П.К.” ЕООД. Извършените цесии са съобщени, на основание чл.99, ал.3
ЗЗД, на длъжника „М.А.” ЕООД и на солидарния длъжник Н. Й. С. от стария
кредитор „В.“ ООД чрез ЧСИ Г. И. на 18.06.2024г. лично на управителя на
ответното дружество „М.А.” ЕООД и на 18.06.2024г. лично на солидарния
длъжник - ответника Н. Й. С..
Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал.4 ЗЗД, задължение на цедента е да
съобщи на длъжника за извършеното прехвърляне за вземането, което
уведомяване има за цел да защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение
на неговото задължение. Доколкото прехвърленото вземане е възникнало от
правоотношение между длъжника и стария кредитор /цедента/, законодателят
е въвел изискването именно старият кредитор да съобщи за прехвърляне на
вземането. Логично законодателят е счел, че само това уведомяване ще
създаде достатъчна сигурност за длъжника и ще обезпечи точното изпълнение
на задълженията му - спрямо лице, което е легитимирано по смисъла на чл.75,
21
ал.1 ЗЗД. Правно релевантно за действието на цесията е единствено
съобщението до длъжника, извършено от цедента /стария кредитор/, но не и
съобщението, извършено от цесионера /новия кредитор/. В настоящият
случай, цедента „В.“ ООД е съобщил на 18.06.2024г. лично на длъжника -
управителя на „М.А.” ЕООД и лично на солидарния длъжник - Н. Й. С.
извършеното прехвърляне на вземането по Договор за цесия №1, №2 и №3 от
20.05.2024г. и цесиите са породили действие за новия кредитор - ищеца
„А.П.К.” ЕООД. По този начин извършеното с Договор за цесия №1 от
20.05.2024г., Договор за цесия №2 от 20.05.2024г. и Договор за цесия №3 от
20.05.2024г. прехвърляне на вземания е породило действие по отношение на
длъжника - ответника „М.А.” ЕООД и по отношение на солидарния длъжник -
ответника Н. Й. С., тъй като за извършеното прехвърляне им е съобщено по
предвидения от закона ред и затова ищецът „А.П.К.” ЕООД има качеството на
кредитор на ответното дружество- длъжник „М.А.” ЕООД и на ответника-
солидарен длъжник Н. Й. С..
Съда приема за безспорно, че по процесните Договори за наем на
земеделски земи ответното дружество „М.А.” ЕООД е наемател и ползвател
на наетите земеделски земи и негово е задължението за заплащане на
дължимата наемната цена по договорите за наем, в уговорените срокове.
„М.А.” ЕООД като наемател не представя по делото доказателства, които да
доказват, че са изпълнили задължението за заплащане на дължимата наемна
цена по сключените договори за наем на земеделски земи, нито на стария
кредитор „В.“ ООД, нито на новият кредитор, след връчените им съобщения
на 18.06.2024г. за сключените договори за цесия, ищеца „А.П.К.” ЕООД. Това
обстоятелство безспорно се потвърждава и от излушаната и приета по делото
съдебно счетоводна експертиза.
Следва да се има предвид и обстоятелството, това дали Намеателя
релано е обработвал процесните имото е без правно значение относно
дължимостта на наеманата цена от Наемателя на Наемодателя по сключените
Договори за наем на земеделска земя. В Договорите за наем на земеделска
земя не се съдържа клауза, която да определя, че при възлагане обработката на
наетите имоти на друго дружество или при преотдаване на наетите имоти,
наемателя „М.А.” ЕООД се освобождава от задължението му за плащане на
уговорената наемна цена. С клаузата на чл.19, ал.2 от процесните договори за
наем на земеделски земи страните са уговорили, че пренаемането на имотите
или части от тях трябва да е за ползване, което е идентично или сходно с
ползването, предмет на договорите и това не освобождава Наемателя от
задължението му за извършване на договореното наемно плащане.
В случая, обстоятелството дали ответното дружество „М.А.” ЕООД е
обработвало самостоятелно имотите предмет на договорите за наем на
земеделска земя или е възлагало обработването на имотите на друго търговско
дружество, както и дали ответното дружество и преотдало под наем наетите
имоти на трето лице, не го освобождава от задължението му за заплащане на
дължимата наемна цена по договорите за наем на наемодателя, респективно
22
на новият кредитор ищецът „А.П.К.” ЕООД, на основание сключените
Договор за цесия №1 от 20.05.2024г., Договор за цесия №2 от 20.05.2024г. и
Договор за цесия №3 от 20.05.2024г., за които ответниците са уведомени със
съобщения от стария кредитор връчени на 18.06.2024г. от ЧСИ Г ергана И..
Вещото лице е изчислило, че общият размер на дължимата наемна цена по
процесните три договора за наем на земеделска земя 1318.616 дка е в размер
на 118 050.99 лева, следователно искът е основателен и доказан по размер и
следва да бъде уважен в пълния предявен размер 118 050.99 лева.
Предвид гореизложеното съдът намира, че следва да уважи предявения
от "А.П.К." ЕООД иск за осъждане на „М.А.“ ЕООД да му заплати сумата в
размер на 118 050.99 лева (сто и осемнадесет хиляди и петдесет лева и
деветдесет и девет стотинки) - главници, дължими на основание сключени
Договор за прехвърляне на вземане (цесия) №1 от 20.05.2024г., Договор за
прехвърляне на вземане (цесия) №2 от 20.05.2024г. и Договор за прехвърляне
на вземане (цесия) №3 от 20.05.2024г., представляващи незаплатена наемна
цена по Договор за наем на земеделска земя № 8915 от 05.06.2023г., по
Договор за наем на земеделска земя № 8916 от 05.06.2023г. и по Договор за
наем на земеделска земя № 8917 от 05.06.2023г.
Вещото лице е изчислило размера на законната лихва върху
незаплатената наемна цена в размер на 118 050.99 лева и е установило, че
общият размер на мораторната лихва за забавено плащане на дължимата
наемна цена по трите договора за наем на земеделска земя за периода
01.01.2024г. до 13.08.2024г. е в размер на 10 197.55 лева, до който искът е
основателен и следва да бъде уважен. Ищцовото дружество претендира
заплащане на мораторна лихва в размер на 10 196.66 лева, следователно и
този иск следва да бъде уважен в пълният предявен размер от 10 196.66 лева
/десет хиляди сто деветдесет и шест лева и 66 стотинки/.
По направеното възражение за прихващане по чл. 103, ал.1 ЗЗД на
ответника „М.А.” ЕООД.
Въпреки разпределената от Съда доказателствена тежест ответното
дружество „М.А.” ЕООД не успя да докаже в проведеното производство по
търговско дело №516/2024г. по описа на Окръжен съд - С., че направеното
възражение за прихващане по чл.103, ал.1 ЗЗД е основателно. Ответникът
„М.А.” ЕООД не представи по делото доказателства, които да доказват
наличието на съществуващо, изискуемо и ликвидно вземане в размер на 380
000 лева към ищцовото дружество „А.П.К.” ЕООД. Останаха недоказани
твърденията изложени в писменият отговор на ответника „М.А.” ЕООД, че
към 20.05.2024г. - датата на превода на сумата от 380 000 лева по банковата
сметка на ищеца „А.П.К.” ЕООД, ответното дружеството не е имало
задължения към дружеството на ищеца и предвид това сумата се явява
платена без основание и представлява насрещно вземане на ответното
дружество.
Според заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна
23
експертиза, приета като неоспорена от страните като доказателство по делото,
на 20.05.2024г. е извършен превод в размер на 380 000 лева от
разплащателната сметка на ответника „М.А.” ЕООД по банковата сметка на
ищеца „А.П.К.” ЕООД и с тази сума са закрити вземания на ищеца по
издадени от него фактури. Вещото лице е установило, че с превода на сумата
380 000 лева са погасени реални задължения на ответното дружество „М.А.”
ЕООД към ищцовото дружество „А.П.К.” ЕООД за извършени
селскостопански услуги, закупени торове и препарати общо в размер на 479
233.22 лева по Фактура №**********/26.10.2023г.; Фактура
№**********/30.11.2023г.; ; Фактура №**********/12.01.2024г.; Фактура
№**********/29.02.2024г.; Фактура №**********/31.03.2024г.; Фактура
№**********/30.04.2024г.; Фактура№**********/31.05.2024г. и Фактура
№**********/28.06.2024г. Експертизата е установила, че всички процесни
фактури са осчетоводени в счетоводството на ищеца „А.П.К.” ЕООД и в
счетоводството на ответника „М.А.” ЕООД. Вещото лице е извършило
проверка в счетоводните регистри на ответника „М.А.” ЕООД и е установило,
че общото задължение на дружеството към „А.П.К.” ЕООД по процесните
осем броя фактури възлиза в размер на 479 233.33 лева с ДДС.
Фактура №**********/26.10.2023г. и Фактура
№**********/30.11.2023г. са включени от ответника в Дневника за покупки,
съответно на ред 9 и 31 и са подадени Справки декларации по ЗДДС през
месец 11.2023г. с вх.№2400- 2799728/14.12.2023г. до НАП.
Фактура №**********/12.01.2024г.; Фактура №**********/29.02.2024г.;
Фактура №**********/31.03.2024г.; Фактура №**********/30.04.2024г.;
Фактура №**********/31.05.2024г. и Фактура №**********/28.06.2024г. са
включени от ответника в Дневника за покупки, съответно на ред 6, 8, 18, 22,
23 и 32 и са подадени Справки декларации по ЗДДС през месец 06.2024г. с вх.
№2400- 2886610/15.07.2024г. до НАП.
Съгласно Съдебно-счетоводната експертиза в счетоводството на
ответника „М.А.” ЕООД, данък добавена стойност(ДДС) е посочен на отделен
ред в процесните фактури и е ползван през периода, в който фактурите са
включени в дневниците за покупки. Декларираният ДДС за възстановяване в
справките декларации е деклариран за ускорено възстановяване, съгласно
чл.92, ал.3 ЗДДС в клетка 81, и е възстановен от ответника „М.А.” ЕООД в 30-
дневен срок от подаване в НАП.
От гореизложеното, се установява, че към датата на завеждане на
исковата молба вземане на ответника „М.А.” ЕООД към ищеца „А.П.К.”
ЕООД в размер на 380 000 лева не съществува и направеното от ответното
дружество възражение за прихващане по чл.103, ал.1 ЗЗД следва да бъде
отхвърлено от съда като неоснователно и недоказано.
Относно отговорността на Н. Й. С. по сключените Договори за наем
съда намира възраженията на ответника за основателни и че същата е
отпаднала към датата на иницииране на настоящото производство и ответника
24
Н. Й. С. не носи никаква отговорност към Наемодателя, вследствие на което и
към Цесионера „А.П.К.“ ЕООД по процесните Договори за наем на земеделска
земя.
Безспорно че, че вземането на ищеца произтича от три броя Договори за
прехвърляне на вземане за неизплатена наемна цена по Договори за наем на
земеделска земя.
Процесните Договори за наем на земеделска земя са сключени от „М.А.“
ЕООД като Наемател, и Н. Й. С., като солидарен длъжник. Наемната цена по
всички договор следва да се заплати от Наемателя в срок до 31.12.2023г., т. е
това е падежа на плащане по всички представени договори.
Съда приема, че въпреки, че в договорите за наем, Н. Й. С. е посочена
като солидарен длъжник, в случая се касае за поръчителство и следва да се
прилага института на поръчителството.
Съгласно трайната съдебна практика, квалификациите на
правоотношението, които дават самите страни по него, не са определящи за
неговата същност. Съдът следва да изследва и да изясни конкретното
договорно основание, съдържанието на уговорките между страните,
преследваната от тях цел и съдържанието на общата им воля. От тук трябва да
направи извод дали тези лица са съдлъжници или е учредено поръчителство.
Съгласно съдебната практика у нас, задължението е уговорено като
поръчителско в случаите когато в титулната част на договора за наем едно
лице е определено като „солидарен длъжник”, но то не е съзадължено с
Наемателя, който ползва имотите и от когото се очаква да изплати наемната
цена по тях.
Съществуването на задължението на Наемателя е първата предпоставка
за съществуване на задължение на солидарен длъжник, така че с отпадането
на това задължение, отпада и задължението на солидарния длъжник. Следва
да се прецени намерението на страните и преследваната от тях цел, а именно
дали така описаният в договора солидарен длъжник цели да обезпечи
изпълнението на главното задължение. Ако последното е така, то той не
следва да се третира като солидарен длъжник по смисъла на закона, а като
поръчител. В случая е безспорно, че в настоящия случай се е целяло да се
обезпечи изпълнението на главното задължение.
От изложеното се налага изводът, че спрямо лицата, за които в сключен
договор за наем е посочено, че са солидарни длъжници, не следва да се
прилагат общите правила за солидарността, а регламентацията относно
поръчителството – чл. 147, ал. 1 от ЗЗД.
Солидарността между длъжниците има обезпечителен характер.
Основна характеристика на солидарните длъжници е, че всеки от тях
обезпечава свое лично задължение – аргумент от чл. 121, ал. 1 от ЗЗД.
Поръчителството е вид каузален договор, чиято цел е винаги
обезпечителна – с него обаче се цели да се гарантира един чужд дълг. С него
поръчителят се задължава спрямо кредитора на едно трето лице да отговаря за
25
изпълнението на задължението на това трето лице.
В случая е безспорно че Н. С. не обезпечава свое лично задължение, а е
целяла да гарантира един чужд дълг, а именно дълга на „М.А.“ ЕООД за
заплащане на наемната цена по сключените Договори за наем на земеделска
земя.
Основната разлика между поръчител и солидарен длъжник е в
отговорността им. Отговорността на поръчителя е акцесорна (допълнителна).
Съгласно чл. 138, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД, за да произведе действие уговореното
поръчителство е необходимо да съществува главно задължение, което да бъде
обезпечено. Тоест поръчителството е функция на главното правоотношение.
Между главното задължение (кредитор – длъжник) и акцесорното (кредитор –
поръчител) съществува функционална връзка, какъвто е именно и настоящия
случай.
За разлика, солидарните задължения по чл. 121 и сл. от ЗЗД са винаги
самостоятелни. Задължението на всеки един от солидарните длъжници не е
поставено в зависимост от наличието на друго валидно възникнало и
непогасено задължение. В случая е безспорно, че задължението на Н. С. е
поставено в зависимост от възникването на задължение за заплащане на наем
и непогасено на падежа, и нейното задължение към Наемодателя не е
самостоятелно.
Има разлика и по отношение изискуемостта на задълженията поети от
солидарен длъжник и поръчител. Тя се свързва с това кога длъжникът дължи
изпълнение на задължението си и съответно кога за кредитора се поражда
правото да иска принудително изпълнение. Принципът е, че задълженията
трябва да се изпълнят след като вземането на кредитора стане изискуемо. Ако
за изпълнение на задължението е уговорен падеж, тоест уговорено е кога
точно следва да се изпълни, изискуемостта настъпва с идването му.
Следователно не е уговорен срок, в който задължението да се изпълни, в
разпоредбата на чл. 69 от ЗЗД е предвидено, че ако не е уговорен срок
кредиторът може да търси изпълнение веднага – с уговорката, че кредиторът е
длъжен да покани длъжника да изпълни, както и да му даде разумен срок за
това.
Изискуемостта на едно от солидарните задължения, не е предпоставка
за изискуемостта на останалите. Този извод правим по аргумент от чл. 126, ал.
2 от ЗЗД. Поради това и забавата на един от солидарните длъжници няма
негативно действие спрямо останалите.
Основен принцип е, че от поръчителя не може да се иска изпълнение
преди главното задължение да стане изискуемо. Забавата на длъжника обаче
обременява положението на поръчителя, който отговаря, на основание чл. 140
от ЗЗД, за всички последици от виновното и/или неточно изпълнение на
длъжника.
Безспорно е, че в настоящия случай Кредитора по Договорите за наем,
не може да иска изпълнение, преди главното задължение да стане изискумо.
26
Т.е от всичко гореизложено, съда приема, че в настоящия случай е
налице института на поръчителство, а не на солидарен длъжник, като в тази
връзка солидарния длъжник по договорите Н. С. няма отговорност по тези
договори към Наемодателя. Настоящото производство е образувано въз
основа на подадена Молба за обезпечение на бъдещ иск от 14.08.2024г., а по
договорите за Наем на земеделска земя падежа е на 31.12.2023г., т. е след 6
месечния срок.
За реализиране на отговорността по договора срещу солидарния
длъжник, кредиторът има 6 месечен срок, след изпадането на забава на
главния длъжник - чл. 147 от ЗЗД. Ако срокът бъде пропуснат отговорността
на поръчителя отпада. Т.е безпорно е , че този 6 месечен срок е изтекъл на
30.06.2024г., а настоящото производство е инициирано на 14.08.2024г, т. е
след изтичане на 6 месечния срок.
Разпоредбата на чл. 147, ал. 1 ЗЗД урежда едно от специалните
основания за прекратяване на поръчителството по право - ако кредиторът не
предяви иск срещу длъжника в шестмесечен срок от падежа на главното
задължение.
Според цитираната разпоредба, отговорността на поръчителя
съществува в срок от 6 месеца от падежа на главното задължение /срокът е
краен и преклузивен, съгласно разясненията, дадени в т. 4-б от Тълкувателно
решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК на
ВКС/ и отпада, ако кредиторът в този период бездейства и не предявява иск
срещу главния длъжник. Следователно бездействието на кредитора води до
загуба на обезпечението.
Бездействието на кредитора води до загуба на обезпечението.
Разпоредбата на чл. 147, ал. 1 ЗЗД защитава интересите на поръчителя, който е
приел да отговаря лично, с цялото си имущество и по правило безвъзмездно за
изпълнението на чуждо задължение, и същевременно санкционира кредитора,
ако той не упражнява своевременно правата си по обезпечението.
Преклудирането на отговорността на поръчителя при условията на чл. 147, ал.
1 ЗЗД представлява законово уредено изключение от акцесорния характер на
поръчителството. Тълкувателно решение № 5 от 21.01.2022 г. по тълк. д. № 5 /
2019 г. на Върховен касационен съд, ОСГТК. Доколкото разпоредбата на чл.
147, ал. 1 ЗЗД урежда изключение от акцесорния характер на договора за
поръчителство, а и от правилото за солидарност в отношенията между
поръчителя и главния длъжник, то същата не следва да се тълкува в посока
към разширяване на това изключение. Посоченият в чл. 147, ал. 1 ЗЗД
относително кратък срок на бездействие на кредитора, след изтичането на
който поръчителството се прекратява по право, е обвързан от крайния момент,
към който поръчителят е поел отговорност за главния дълг./Решение 149 от
08.02.2023г. постановено по в.гр. дело 2852/2022г. по описа на Окръжен съд
П../
В сключените между страните договори за наем изрично е уговорено, че
27
земите се предоставя за временно и възмездно ползване на наемателя „М.А.“
ЕООД , което търговско дружество дължи заплащане на наемодателя на
уговорената наемна цена. В договора също изрично е уговорено, че Н. С. ще
гарантира за изпълнение на задълженията на наемателя по договора и при
неизпълнение от последния на задълженията по договора Наемодателя има
право да предяви претенциите си към който и да е от длъжниците.
Поръчителството, уредено в чл. 138 и сл. от ЗЗД, е договор, по силата на който
едно лице –поръчител – се задължава спрямо кредитора на друго лице да
отговаря за неизпълнение на неговото задължение. Поръчителството разкрива
белезите на акцесорен, обезпечителен, комутативен, безвъзмезден и формален
договор, с който поръчителят се задължава към кредитора на едно трето лице
/главен длъжник/ да отговаря с цялото си имущество за изпълнението на
чуждото /главно/ задължение.Поръчителството е и акцесорна сделка, тъй като
отношението кредитор – поръчител зависи от отношението кредитор – главен
длъжник. Отговорността на поръчителя възниква, прехвърля се и се
прекратява с възникването, прехвърлянето и прекратяването на главното
вземане.
Следва да се има предвид и че автономията на волята на страните да
определят свободно съдържанието на договора е ограничена от разпоредбата
на чл. 9 ЗЗД в две посоки: съдържанието на договора не може да противоречи
на повелителни норми на закона, а в равна степен и на добрите нрави.
Свободата на договаряне на основание чл. 9 и чл. 92 от ЗЗД може да се
упражни като страните със сключените помежду си уговорки не нарушават
забранителни императивни норми и нормите на добрите нрави, както и други
основания, които да са предвидени от законодателя.
Предвид изложеното съда намира за неоснователна исковата претенция
на ищеца към Н. Й. С. за заплащане на сума в размер на 118 050.99 лева (сто и
осемнадесет хиляди и петдесет лева и деветдесет и девет стотинки) -
главници, дължими на основание сключени Договор за прехвърляне на
вземане (цесия) №1 от 20.05.2024г., Договор за прехвърляне на вземане
(цесия) №2 от 20.05.2024г. и Договор за прехвърляне на вземане (цесия) №3 от
20.05.2024г., представляващи незаплатена наемна цена по Договор за наем на
земеделска земя № 8915 от 05.06.2023г., по Договор за наем на земеделска
земя № 8916 от 05.06.2023г. и по Договор за наем на земеделска земя № 8917
от 05.06.2023г. на основание чл.232, ал.2 ЗЗД. С оглед отхвърляне на главния
иск, неоснователен се явява и иска по чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на сума в
размер на в размер на 10 196.66 лева, представляваща мораторна лихва върху
главницата, за периода от 01.01.2024г. до 13.08.2024г.
По отговорността за разноските:
С оглед изхода на спора, „М.А.“ ЕООД следва да бъде осъден да заплати
на "А.П.К." ЕООД разноските в настоящото производство
По настоящото дело "А.П.К." ЕООД са направили разноски за
възнаграждение за изготвяне на съдебно - счетоводна експертиза в размер на
848 лв, заплатена държавна такса в размер на 5 129,91лв., както и разноски за
възнаграждение за един адвокат в размер на 9 800лв., които на основание чл.
28
78, ал. 1 ГПК следва да се присъдят в тежест на ответника „М.А.“ ЕООД.
Съда намира за неоснователно направеното от страна на процесулания
представител на отвеника възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение. Съгласно в Наредба № 1 от 09.07.2004 г., издадена от Висшия
адвокатски съвет минималния размер на адвокаткото възнаграждение е в
размер на 9779,90лв., а претендираното такова е в размер на 9800лв.,м предвид
което възражението се явява неоснователно.
Относно искането за присъждане на разноски по обезпечителното
производство ч.т. дело №444/2024г. по описа на Окръжен съд град С., съда
намира същото за неоснователно. С Определение №849/07.10.2024г.
постановено по ч.т. дело №444/2024г. по описа на Окръжен съд град С., съда
ОТМЕНЯ служебно допуснатото с Определение № 701/14.08.2024г.,
постановено по т.д. № 444/2024г. по описа на Окръжен съд - гр. С.
обезпечение на бъдещи искове на „А.П.К.” ЕООД, с ЕИК **, със седалище и
адрес на управление гр. С., **. представлявано от управителя Л. против
1."М.А.” ЕООД ЕИК **, със седалище и адрес па управление с. Я.,
представлявано от управителя Н. Й. С. и 2.Н. Й. С., с ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр. С., **, поради което и разноски не следва да се дължат.
Съгласно чл. 78, ал.3 ГПК, предвид отхвърляне на иска против Н. Й. С.
следва да бъде осъден ищецът да заплати на ответника Н. Й. С. сторените в
исковото производство разноски – адвокатско възнаграждение за един
адвокат, в размер на 6 000 лв.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА основание чл. 79, ал. 1 във вр. с чл. 232, ал. 2 от ЗЗД и чл. 86,
ал.1 от ЗЗД "М.А." ЕООД, вписано в ТРРЮЛНЦ при АВ под ЕИК **, със
седалище и адрес на управление област С., община Ч., с. Я.**, представлявно
от управителя Н. Й. С. да заплати на „А.П.К.” ЕООД. с ЕИК **, със седалище
и адрес на управление: гр. С.. **, представлявано от управителя Д.Л.Т. сумата
118 050,99 лв. (сто и осемнадесет хиляди и петдесет лева и 99 стотинки),
дължима на основание сключени Договор за прехвърляне на вземане (цесия)
№1 от 20.05.2024г., Договор за прехвърляне на вземане (цесия) №2 от
20.05.2024г. и Договор за прехвърляне на вземане (цесия) №3 от 20.05.2024г.,
представляващи незаплатена наемна цена по Договор за наем на земеделска
земя № 8915 от 05.06.2023г., по Договор за наем на земеделска земя № 8916 от
05.06.2023г. и по Договор за наем на земеделска земя № 8917 от 05.06.2023г.,
ведно със законна лихва върху главницата от датата на подаване на исковата
молба – 25.09.2024г. до окончателно изплащане на задължението, както и за
сумата от 10 196,66лв. /десет хиляди сто деветдесет и шест лева и 66
стотинки/, представляваща мораторна лихва в размер на законната лихва
върху главницата, за периода от 01.01.2024г. до 13.08.2024г.. върху дължимата
главница в размер на 118 050,99 лева.
29
ОТХВЪРЛЯ предявения от „А.П.К.” ЕООД. с ЕИК **, със седалище и
адрес на управление: гр. С.. **, представлявано от управителя Д.Л.Т. срещу Н.
Й. С., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. С., ** иск с правно основание
чл. 79, ал. 1 във вр. с чл. 232, ал. 2 от ЗЗД и чл. 86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на
сумата 118 050,99 лв. (сто и осемнадесет хиляди и петдесет лева и 99
стотинки), дължими на основание сключени Договор за прехвърляне на
вземане (цесия) №1 от 20.05.2024г., Договор за прехвърляне на вземане
(цесия) №2 от 20.05.2024г. и Договор за прехвърляне на вземане (цесия) №3 от
20.05.2024г., представляващи незаплатена наемна цена по Договор за наем на
земеделска земя № 8915 от 05.06.2023г., по Договор за наем на земеделска
земя № 8916 от 05.06.2023г. и по Договор за наем на земеделска земя № 8917
от 05.06.2023г., ведно със законна лихва върху главницата от датата на
подаване на исковата молба – 25.09.2024г. до окончателно изплащане на
задължението, както и за сумата от 10 196,66лв. /десет хиляди сто деветдесет
и шест лева и 66 стотинки/, представляваща мораторна лихва в размер на
законната лихва върху главницата, за периода от 01.01.2024г. до 13.08.2024г..
върху дължимата главница в размер на 118 050,99 лева., като неоснователен и
недоказан.
ОСЪЖДА "М.А." ЕООД, вписано в ТРРЮЛНЦ при АВ под ЕИК **, със
седалище и адрес на управление област С., община Ч., с. Я.**, представлявно
от управителя Н. Й. С. да заплати на „А.П.К.” ЕООД с ЕИК **, със седалище и
адрес на управление: гр. С.. **, представлявано от управителя Д.Л.Т.,
направените по настоящото исково производство разноски в размер на
15 777,91лв. (петнадесет хиляди седемстотин седемдесет и седем лева и 91
стотинки).
ОСЪЖДА „А.П.К.” ЕООД. с ЕИК **, със седалище и адрес на
управление: гр. С.. **, представлявано от управителя Д.Л.Т. да заплати на Н.
Й. С., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. С., **, направените по
настоящото исково производство разноски в размер на 6 000лв. (шест хиляди
лева).
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на
страната на ищеца „А.П.К.“ ЕООД - „В.“ ООД ЕИК **, със седалище и адрес
на управление: гр.С., **, представлявано от управителя Г. Г..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
съобщението до страните, че е изготвено пред Апелативен съд град П..
Съдия при Окръжен съд – С.: _______________________
30