Р Е Ш Е Н И Е
Номер 12.04.2021 година гр. Г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД – Г. НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ
На
двадесет и шести март две хиляди двадесет и първа година
В
открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖЕНЯ И.
Секретар:
Антоанета Делчева
като
разгледа докладваното от съдия И.
АНД
№ 204 по описа за 2020г., за да се произнесе съобрази:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. АПК във
връзка с чл. 72, ал. 4 ЗМВР.
Образувано е по жалба на С.У.М. против заповед за
задържане от 07.10.2020г., издадена от С.Д.К. *** на ОД на МВР – С.З..
Жалбоподателят излага подробни съображения за
незаконосъобразност на атакуваната заповед, като твърди, че същата е
постановена при липса на изискуема форма, при съществено нарушения на
административно производствените правила, както и в несъответствие с целта на
закона.
Описва подробно случилото се на 07.10.2020 г. и на
08.10.2020г. и излага подробно доводи, че не е извършил правонарушение,
обосноваващо неговото задържане.
Искането на жалбоподателя до съда е за отмяна на
обжалваната заповед. Претендира разноски.
В срока по чл. 163, ал. 2 АПК не е постъпил отговор от
С.Д.К. в качеството му на полицейския орган при РУ – Г. на ОД на МВР – С.З.,
издал обжалваната заповед.
В съдебно заседание жалбоподателят, лично и чрез
процесуалния си представител, заявява, че поддържа подадената жалба по
изложените в нея съображения и моли за нейната отмяна.
В съдебно заседание ответникът по жалбата - полицейският
орган, издал обжалваната заповед, чрез процесуалния си представител, моли
жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна и излага доводи за
законосъобразност на издадената заповед.
Съдът като
обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените с жалбата
оплаквания, доводите и становищата на страните, приема за установено от
фактическа страна следното:
С обжалваната заповед за задържане на лице с рег. №
447зз - 74/07.10.2020г. (л. 35 от делото), издадена от С.Д.К. - полицейски
орган - служител при РУ – Г. на ОД на МВР - С.З., е постановено задържане за
срок от 24 часа на лицето С.У.М. (погрешно посочен като М.С.У.), ЛНЧ: **********,
с адрес ***, считано от 23:10 часа на 07.10.2020г. В заповедта е посочено, че
се издава на основание „чл. 72, ал. 1, т........“ от ЗМВР, като за фактически
основания за задържането на лицето е описано „затова че на 07.10.2020 г. в с.
Главан пречи на изпълнение на съдебно решение - определение № 260037 от
30.09.20г. на РС – Х., за което е образувано БП №178 от 07.10.20 г. за
престъпление по чл. 296, ал.1 НК“. Освен от полицейския орган и от задържаното
лице, заповедта е подписана и от преводач Неда Ламбова, извършила превод на
заповедта на английски език, предвид това, че задържаното лице не е български
гражданин. Представени са по делото и протокола за обиск на С.М., декларацията
на задържаното лице, разписка за върнати вещи.
Видно от определение № 260037 от 30.09.2020г. на РС – Х.
(л.29 – 30 от делото), прието като писмено доказателство по делото, съдия при
РС – Х. е дал разрешение да се извърши претърсване и изземване в имот, представляващ
къща с дворно място, находящи се в с. Главан, ул. Зора 3, обитавани от С.М. и И.Х.,
по ДП №419/2020 г. по описа на РУ – Х., образувано за това, че на 14.08.2020 г.
в гр. Х. са отнети чужди движими вещи – 2 броя кучета от владението на Тенчо
Дулев, без негово съгласие, с намерение противозаконно да бъдат присвоени, като
кражбата е извършена чрез използване на МПС – престъпление по чл. 195, ал.1,
т.4 във връзка с чл. 194, ал.1 НК.
С постановление от 05.10.2020г. на разследващ полицай
при РУ – Х. (л. 26) е било възложено на разследващ полицай при РУ – Г. да
извърши претърсването и изземването, за което е издадено горепосочното
разрешение.
Видно от съобщение на разследващ полицай Г. ***
(л.23), на основание чл. 212, ал.3 НПК, е уведомен прокурорът, че е започнато
бързо производство (БП) № 447зм 178/2020 г. с разпит на свидетел на
07.10.2020г., извършен от разследващ полицай. В съобщението е посочено, че
бързото производство е образувано срещу С.М. и И.Х., за това, че на 07.10.2020
г. в с. Главан пречат на изпълнение на съдебно решение - определение № 260037 от 30.09.2020г. на РС – Х. -
престъпление по чл. 296, ал.1 НК“. Видно от материалите по БП № 447зм 178/2020
г. на РУ – Г., бързото производство е било образувано с разпита на свидетеля
Ивайло Тенчев Пачаманов, започнал в
23:25 ч. и приключил в 00.10часа, обективиран в протокол за разпит на свидетел
(л. 28 от делото). Към материалите по преписка 447зм 178/2020 г., представена
по делото, е приложена и докладна записка от 07.10.2020г. на инспектор
Пачаманов, както и документите, касаещи задържането на фактическата съжителка
на жалбоподателя И.Х. - заповедта за задържане, протокола за обиск и
декларацията на И.Х. и разписка за върнатите й вещи.
По делото не е спорно между страните, че понастоящем
горепосоченото БП е прекратено с прокурорско постановление на прокурор при РП –
С.З., ТО – Г., поради липса на данни за извършено престъпление (деянието не
представлява престъпление – чл. 24, ал.1 НПК)– факт, който освен, че е безспорен между страните, установим
от свидетелските показания, е и служебно известен на съда (чл. 155 ГПК).
Приет като писмено доказателство по делото е и Протокол
за претърсване и изземване с дата 08.10.2020г., в който е посочено, че С.М. е
предал две кучета, посочени в протокола (л. 9 – 10 от делото).
За изясняване на обстоятелствата по делото във връзка
със задържането на жалбоподателя и фактическите основания за това задържане са
разпитани по делото следните свидетели: И.Х. (фактически съжител на
жалбоподателя, която също е била задържана), Б. Николаев К. (полицейски служител,
присъствал на случилото се на 07.10.2020 г. в дома на жалбоподателя, който е
издал заповедта за задържане на И.Х.) и разследващият полицай Г.Г., на когото е
било възложено да извърши по делегация горепосочените действия по разследването
– претърсване и изземване в имота на жалбоподателя в с. Главан.
От свидетелските показания на св. И.Х. се установява,
че тя и съжителят й С.М. *** в продължение на 11 години в закупена от тях къща,
не владеят добре български език (знаят и разбират отделни думи и изрази),
отглеждат кучета. Свидетелката разказва, че на 07.10.2020г. около 14.30 -15.00
ч. пред къщата им в с. Главан имало около 11 полицая и цивилни лица, като
полицаите им казали, че единият цивилен човек бил собственик на куче и поискали
от тях да ги пуснат в двора и къщата им да претърсят и да вземат кучето, след
като човекът си го познае. Комуникацията между полицаите, от една страна и
свидетелката и жалбоподателят, от друга страна, се осъществявала, чрез осигурен
на място преводач. Свидетелката казва още, че те отказали да пуснат в дома си
всички тези лица, защото от тях се искало да пуснат и цивилни лица и още
някакъв човек, който не бил този, който подал жалба, че му било откраднато
кучето. Полицаят им казал, че има „съдебна заповед“ за това, но отказал да им я
даде, както и отказал преводачката да им прочете целия текст на заповедта на английски
език. Свидетелката звъннала на своя позната, която знаела законите и дала да
разговоря с полицая, след което разговорът прекъснал, полицаят й върнал
телефона видимо ядосан. Нейната позната я набрала отново и й казала да не пуска
полицаите, докато не й се прочете „съдебната заповед“. До 22.00 часа полицаите
стоели пред дома им, като през това време свидетелката и С. си останали вътре в
двора и си извършвали рутинни действия, вкл. свързани с грижите за кучетата. В
22.00 ч. полицай влязъл през оградата в двора и казал на С. да отвори вратата
на двора и С. отключил доброволно вратата, а свидетелката се уплашила и се
скрила в къщата, като се заключила. С. отишъл при нея и я помолил да отвори и
да излезе и тя го послушала, след което ги отвели с полицейската кола в РУ - Г..
С. не бил извършвал никакви физически действия против полицаите, не ги бил
блъскал. Било им казано, че ги отвеждат за разпит и чак по – късно към полунощ
разбрали, че ги задържат. На обяд на следващия ден ги освободили, тъй като С.
се съгласил доброволно да предаде две кучета и отново с полицейска кола ги
върнали обратно в селото.
От свидетелските показания на Б. Николаев К. се
установява, че работи в Районно управление - Г. като командир на отделение и че
на 07.10.2020г., следобяд, отишъл пред къщата на жалбоподателя в село Главан,
защото имали поставена задача: да изпълнят решение на съда да върнат кучето на
собственика, който също бил пред къщата на англичаните. Когато свидетелят
отишъл на място, там имало полицейски служители от ОД на МВР - Хасково, служители
от РУ - Г., както и собственикът на въпросното ловно куче. Свидетелят казва, че
не помни дали на място имало преводач и не помни някой да е прочел решението на
съда на жалбоподателя. Свидетелят разказва още, че жалбоподателят и И. били в
двора на къщата и не искали да дадат въпросното куче, като казвали, че нямат такова
куче. Говорили си през оградата на двора на къщата. Впоследствие казали, че
човекът, който се представя за собственик на кучето, го гледал в ненормални
условия. Лично свидетелят си говорил с И. на немски език и тя му обяснила, че
кучето го гледали в нехуманни условия - било вързано на слънце и нямало вода, и
поради тази причина отказвали да го върнат – те го чипирали, извадили му
паспорт. Свидетелят казва още, че жалбоподателят и жена му първоначално не
искали да отворят вратата, но после мъжът (жалбоподателят) я отворил
доброволно. Свидетелят казва, че задържали С. и И. за това, че отказвали да
върнат кучето. Свидетелят разказва още, че жалбоподателят и съжителката му не са
били агресивни към полицейските служители и след като те (полицаите) влезли в
двора на къщата, не взели кучето, защото не знаели кое е. В друг отделен двор
били кучетата и те нямало как да влязат там, защото имало много кучета. Като
вкарали С. и И. в полицейската кола, ги уведомили, че ги задържат, защото
отказват да изпълнят решението на съда да предадат кучето. Заповедта за
задържане на жената я написал той – свидетелят, а заповедта за задържане на
жалбоподателя я написал колегата му С.Д.. Свидетелят казва още, че лично него С.
и И. не са го възпрепятствали на място да изпълни свое задължение и не са били
груби към него.
От свидетелските показания на Г.Г. се установява, че
той е разследващият полицай, който е следвало да извърши претърсването и
изземването, за което е било издадено разрешение от РС – Х.. И този свидетел
казва, че на място са били полицаи от РУ – Х., РУ – Г., преводач и лицето,
собственик на двете кучета, посочени в определението на РС – Х.. Легитимирали
се на С.М. и И.Х. и свидетелят казал на преводачката да им каже, че имат
разрешение за извършване на претърсване и изземване от Районен съд Х..
Преводачката ги запознала със съдържанието на определението. Не можел да каже
дали дума по дума го е прочела. Не им връчил екземпляр от определението на
съда, защото те не му предоставили достъп. С.М. и И.Х. се обадили на техния
адвокат и дали на свидетеля да говори по телефона с жена, която му се
представила като адв. П. и Г. й изпратил снимано определението и разрешението с
всички протоколи по Вайбър, а тя му казала, че по нейно мнение те нямали право
да извършват това действие. С. и И. не искали да отворят вратата. Чакали
толкова часове отвън пред дома на лицата, защото чакали да им осигурят
необходими специалисти, които да влязат в двора с кучетата, но така и не им
осигурили такива. А те нямали необходимата подготовка да влязат в този двор,
било ги страх, не очаквали, че ще заварят двор, пълен с кучета, дворът с
кучетата бил отделен – над 30 – 40 кучета имало и те нямало как да влязат при
кучетата. Свидетелят казва, че не е видял С. да блъска, да пречи или да удря
колегите му. Не можел да каже кой взел решение за задържането на С.. Не бил
казал на никой от полицаите да задържи С.. Не знаел кой е решил да го задържи. Колегите
му като влезнали в двора към къщата, не извършили претърсване и изземване,
защото нямало как да влязат при кучетата, защото всичките кучета били пуснати и
ако влязат в двора, ще ги ухапят. Нямало как да влязат при глутницата кучета, а
не дошли специалистите по кучетата, които чакали. Единственият начин бил
англичаните да изведат кучетата и да им ги предадат, но те отказали. Свидетелят
казва още, че основната причината да не извършат претърсването и изземването била
в това, че С. и И. не оказали съдействие и второ, че нямало как да влязат в
двора, в който били кучетата. В крайна сметка свидетелят каза: „Кучетата ни препятстваха да извършим
претърсване и изземване същия ден, няма как да влезем в двор, пълен с кучета,
това ви обяснявам“. На следващия ден англичаните доброволно предали
кучетата и тогава попълнили протокол за претърсване и изземване. Те доброволно
ги предали, но съставили протокол за претърсване и изземване, защото колегите
от Х. така искали.
Съдът кредитира възпроизведените по – горе показания на
тримата свидетели като взаимодопълващи се и еднопосочни и кореспондиращи на
писмените доказателства по делото. В горепосочените им части противоречията в
свидетелските показания са несъществени и в крайна сметка от тях се установява
по еднопосочен и пълен начин, че жалбоподателят и И. са отказали доброволно да
предадат две кучета, че са отказали първоначално да отворят вратата, че са били
запознати, че има акт на съда, с който се разрешава претърсване и изземване
(макар да не им е бил прочетен дословно от преводача и да не им е бил
предоставен), че часове наред полицаите са стоели пред дома им, за да чакат
необходимите специалисти, които да могат да влязат в двора с кучетата, че впоследствие
след като полицейски служител преминава през оградата на двора на къщата и
разпорежда на С. да отключи вратата, той изпълнява това полицейско разпореждане
и е допуснал полицаите в двора на къщата и че претърсване и изземване на
кучетата не е било извършено, поради това че полицаите са се страхували да
влязат в другия двор, пълен с кучета и че не са дошли необходимите специалисти за
кучетата и че всъщност кучетата и по – точно страхът и липсата на подготовка за
работа с животни е попречил разследващият полицай да извърши възложените му
действия по разследването – претърсване и изземване. Тогава И. и С. са били
отведени, като им е било казано, че се отвеждат за разпит и впоследствие
задържани в сградата на РУ - Г., защото отказвали доброволно да предадат
кучетата.
Съдът не обсъжда и не цени като свидетелски показания частите
от казаното от св. Г. – „оказаха съпротива“, ‚пречат“, „не оказа съдействие на
органите“ и затова беше задържан, „не изпълняваха разпореждането на съда да
предоставят възможност, за да извършим претърсването и изземването“ и др., защото в тези си части представляват
негови оценки, мнение и изводи, а не възпроизвеждане на конкретни факти, които
е възприел. Още повече, че съдът констатира на няколко места съществени вътрешни
противоречия в показанията на този свидетел, който единият път каза, че като
влезли в двора колегите му, С. оказал съпротива, после се „поправи“ и каза, че
всъщност той не е бил там, а в колата и не е видял нищо, не видял и как
колегите му влезнали в двора. Но доколкото тези вътрешни противоречия и
„поправки“ не оказват съществено влияние на пресъздадените по – горе части от
неговите показания, които касаят релевантните факти по делото, съдът не ги
обсъжда по – обстойно и отделно.
При така
установеното от фактическа страна, съдът, от правна страна намира следното:
Жалбоподателят е лице с право на жалба,
извършеното от него оспорване е в законово установения срок и против акт,
подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност (чл. 72, ал.4 ЗМВР). Следователно жалбата е в срок, подадена от надлежна страна и е допустима
Поради допусната грешка при
конституирането и призоваването на надлежния ответник по жалбата съгласно чл.
153, ал.1 АПК – полицейският орган, издал обжалваната заповед и на основание
чл. 253 ГПК във връзка с чл. 144 АПК, новият съдия – докладчик е отменил
определенията по доказателствените искания и по даване ход на делото и е
започнал разглеждане на производството с проверката по чл. 158 АПК и с връчване
на препис от жалбата на полицейския орган по чл. 163, ал.2 АПК.
По същество, съдът намира, че направеното
от жалбоподателя искане за отмяна на обжалваната заповед е основателно, по следните
съображения:
В чл. 74, ал. 2 ЗМВР са посочени
задължителните реквизити, които следва да съдържа заповедта за задържане на
лице.
В случая, в заповед за задържане на лице с
рег. № 447зз - 74/07.10.2020г. (л. 35 от делото) не са вписани по изискуемия от
закона начин, нито правните, нито фактическите основания, за задържане на
лицето.
В заповедта е посочено като правно
основание „чл. 72, ал.1, т.... ЗМВР“, т.е. не е посочено на основание коя точка
от тази разпоредба се задържа лицето, а разпоредбата урежда в точки от 1 до 7
различни основания за задържане.
В заповедта не са описани и фактическите
обстоятелства, наложили задържането на лицето, като не е посочено в какво се
изразява „преченето“ на изпълнение на определение № 260037 от 30.09.2020г. на
РС – Х.. Европейският съд по правата на човека в своята константна практика
приема, че не е достатъчно заповедта за задържане да съдържа само приложимите
законови разпоредби, без посочване на специфичните обстоятелства или действия
на задържаното лице, наложили задържането му, тъй като в противен случай не би
могло да се гарантира спазването на принципа за защита на лицата от произвол.
Непосочването на конкретните фактически основания за задържане на лицето
поставя съда в невъзможност да прецени налице ли е съответствие между
посочените от полицейския орган фактически и правни основания, а както бе
отбелязано по – горе, в случая и правните основания не са конкретизирани.
Нещо повече, в заповедта в случая е
посочено следното: „на 07.10.2020 г. в с. Главан пречи на изпълнение на
определение № 260037 от 30.09.2020г. на
РС – Х., за което е образувано БП №178 от 07.10.20 г. за престъпление по чл.
296, ал.1 НК“, като е посочено, че заповедта е съставена на 07.10.2020 г. в
23.10 часа.
Видно обаче от материалите по БП № 447зм
178/2020 г. по описа на РУ – Г. (л. 23), същото е образувано при условията на
356, ал.1 във връзка с ал. 3 НПК със разпит на свидетел, като е приложен
протокола от разпита на свидетеля от 07.10.2018г., от който се установява, че
разпитът на свидетеля Ивайло Тенчев Пачаманов е започнал в 23:25 ч. и е
приключил в 00.10 часа.
Следователно към момента, в който е била
съставена обжалваната в настоящото производство заповед за задържане на лице,
не е било образувано бързото производство с № 447зм 178/2020 г. на РУ – Г.,
същото е било образувано по – късно, т.е. към момента на издаването на
заповедта за задържане издателят й няма как да е знаел номера на БП и
престъплението, за което ще бъде образувано това бързо производство, което
компрометира изцяло издаването на заповедта за задържане и нейното съдържание
до степен на абсолютно основание за нейната отмяна.
Въпреки че посочените по – горе съществени
процесуални нарушения при издаването на обжалваната заповед за задържане и
липсата на съществени реквизити от съдържанието й, са достатъчни да бъде
отменена като незаконосъобразна, съдът намира, че за пълнота следва да изложи и
съображения по съществото на извършеното задържане, а именно: налице ли са били
основания за задържане на жалбоподателя. От изслушаните по делото свидетелски показания
(подробно пресъздадени при изложението на фактическата обстановка по делото,
поради което съдът намира за ненужно да ги преповтаря) следва извода, че
жалбоподателят, без да е бил агресивен, без да е употребил вербална или
физическа агресия спрямо полицаите, без да е препятствал по какъвто и да е
начин извършване на действията – претърсване и изземване, на практика е бил
задържан за това, че доброволно не е предал двете кучета. По делото се
установи, че всъщност поради липса на необходимия ресурс и неизпращането на
място на необходимите специалисти по кучетата, разследващият полицай не е могъл
да извърши претърсване и изземване на двете кучета или както и той самият каза
при разпита си: „Кучетата ни препятстваха
да извършим претърсване и изземване същия ден, няма как да влезем в двор, пълен
с кучета, това ви обяснявам“. А не че жалбоподателят е пречил за това,
както е записано в обжалваната заповед за задържане. Извършването на действията
по претърсване и изземване е уредено в чл. 159-165 НПК. От тези разпоредби
следва, че разследващият орган преди да пристъпи към претърсване и изземване,
представя на лицето разрешението за това (което в случая не е сторено) и
предлага да му се посочат търсените предмети, като в случай, че лицето откаже
доброволно предаване на същите, се пристъпва към претърсване, като при
извършването му органът може и принудително да отвори помещения, ако лицето
отказва. Отказът за доброволно предаване на вещи в хода на действия по
претърсване и изземване, не представлява „пречене на полицейски орган да
изпълни задължението си по служба“ по смисъла на чл. 72,ал. 1, т. 2 ЗМВР. В
случая първоначалният отказ на жалбоподателя да отвори вратата на двора (в
който двор не се намират кучетата) не може да обоснове задържането му, още
повече, че в момента, в който полицаят е влязъл в двора през оградата и му е
издал разпореждане за това, С.У.М. е отключил вратата доброволно и е пуснал
полицаите в двора. Това, че полицаите са се страхували да влязат в другия двор
и да извършат претърсване и изземване на кучетата, не може да обоснове
задържането на жалбоподателя. Освен това, законът изрично посочва и кои лица
участват при извършването на това действие по разследването и не може лице,
представящо се за собственик на търсените кучета, да влиза в къщата на
жалбоподателя и то да показва на полицаите кои кучета са негови и съответно кои
кучета да бъдат иззети.
В заключение, съдът намира, че по
безспорен начин се установи по делото, че жалбоподателят по никакъв начин не е
пречил на разследващ полицай Г.Г. да извърши претърсване и изземване въз основа
на разрешението на съда за това, дадено с определение № 260037 от 30.09.20г. на
РС – Х. и незаконно е бил задържан за това.
Съдът намира, че жалбоподателят не е пречил и на останалите полицейските
инспектори да изпълнят задълженията си по служба – макар това да не е посочено
като основание за задържане в обжалваната заповед.
Предвид горното, издадената заповед за
задържане на жалбоподателя следва да бъде отменена като незаконосъобразна.
На основание чл. 143 АПК във връзка с § 1, т. 6 от ДР на АПК, ОД на МВР – С.З.
следва да заплати на жалбоподателя направените от последния разноски по
делото - за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева, ДТ в размер на 10
лева и 60 лева за възнаграждение за преводач или общо сумата от 470 лева.
Водим от горните мотиви, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на С.У.М., ЛНЧ: **********, с
адрес ***, заповед с рег. № 447зз -
74/07.10.2020г. за задържане на лице, издадена от полицейски орган С.Д.К. –
младши полицейски инспектор при РУ - Г.
към ОД на МВР – С.З., като
незаконосъобразна.
ОСЪЖДА
ОД на МВР - С.З. да заплати на С.У.М., ЛНЧ: **********, с адрес ***, сумата от 470 лева, представляваща направените от него разноски по
делото.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред Административен съд С.З. в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: