№ 483
гр. Пловдив , 23.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на девети април, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Десислава П. Порязова
като разгледа докладваното от Десислава П. Порязова Административно
наказателно дело № 20215330200643 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 20-0432-000492 от
22.10.2020г. на Началника на Първо РУ при ОД на МВР – Пловдив,с което
на Р. Р. Ш. ЕГН********** е наложено административно наказание “ глоба”
в размер на 200 /двеста/ лева и лишаване от право да управлява МПС за 6
месеца за извършено административно нарушение по чл.103от ЗДвП.
Жалбоподателят Р. Р. Ш. чрез пълномощника си адв.Г. обжалва
наказателното постановление, като моли същото да бъде отменено като
неправилно и незаконосъобразно по съображения изложени в жалбата си и в
писмени бележки. В съдебно заседание, редовно призован, не се явява, а се
представлява от процесуалния си представител адв. Г. , която поддържа
жалбата и прави същото искане.
Въззиваемата страна –Първо РУ на МВР – Пловдив, редовно призована,
не изпраща представител ,като взема писмено становище по жалбата.
Съдът, като прецени материалите по делото и законосъобразността на
обжалвания административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира и
приема за установено следното:
ЖАЛБАТА Е ДОПУСТИМА -подадена е от нарушителя и това
направено в срок,а разгледана по съществото си е НЕОСНОВАТЕЛНА.
За да накаже жалбоподателя, наказващият орган е приел, че Р. Р. Ш. на
1
18.10.2020г. около 00.05ч в гр.Куклен на ул.“Мадарски конник“до №1 в
посока запад-изток като водач на МПС Форд Фиеста с рег.№/******
/собственост на С.А./след подаден звуков и светлинен сигнал не спира на
указаното място ,ускорява скоростта на движение и продължава да се движи
,като се опитва да осуети извършването на проверка.В тази връзка му е
съставен АУАН и последващото го наказателно постановление.
В хода на съдебното следствие беше разпитан актосъставителят Г.И.
.Същият потвърди отразеното от него в АУАН.На посочената дата и място ,
а имено в гр.Куклен забелязали криволичещ автомобил и след подаване на
звуков и светлинен сигнал опитали да го спрат.В автомобила имало един
човек , а именно неговия водач.Автомобилът е преследван в няколко
пресечки по улиците на гр.Куклен ,като през прозореца указвали на водача да
отбие в дясно.Успели да го спрат на улицата описана в АУАН и НП,като
усетили ,че водача на автомобила лъха на алкохол .След като му казали,че ще
му бъде извършена проба за алкохол същият отказал да му бъде извършена
такава след което бил отведен в Първо РУ на МВР.Там му били съставени два
броя актове.Единият за това,че отказва да бъде тестван с техническо средство
за алкохол, а другия ,че след много сигнали да бъде проверен се опитал да
осуети проверката.
Настоящият съдебен състав намира, че следва да се кредитират
напълно показанията на този свидетел, доколкото същите са ясни, логични и
последователни и си кореспондират с останалите събрани по делото
доказателства.
В хода на делото е разпитан по искане на пълномощника на
жалбоподателя и свидетеля Ю.Д. .В показанията си твърди,че е станал
свидетел на проверката на Ш.,чул разправия ,видял спрения джип на Ш.,както
и спряната полицейска кола.Впоследствие след проведен разговор по
телефона лично Р.Ш. му споделил ,че е задържан и отведен в полицията и че
ставало въпрос за проверка за алкохол.В този смисъл има съвпадение между
описаното от актосъставителя и свидетеля Д..Като съдът ,обаче отчита това
,че Д. не е станал свидетел на предхождащите проверката събития. Не е
възприел нито криволиченето на автомобила на Ш.,нито на светлинните и
звукови сигнали на полицията за проверката ,нито на самото спиране на
автомобила . В този смисъл показанията му спомагат за изясняване на
фактическата обстановка само в известен смисъл.
Съдът кредитира и събраните по делото писмени доказателства,
доколкото същите са приобщени по предвидения в закона ред и не са били
оспорени в нито един етап от производството от страните.
Въз основа на събраните на делото доказателства,Съдът намира от
правна страна ,че описаното в НП деяние е безспорно доказано и правилно
квалифицирано като нарушаване на чл.103 от ЗДП.Правилно във
2
обсотятелствената част на АУАН и НП са описани конкретните действия на
водача Ш..
При съставянето на АУАН и при издаването на НП не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до
опорочаване на административнонаказателното производство. АУАН е
издаден при спазване на императивните изисквания на чл. 42 и чл. 43 от
ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава
правото на защита на жалбоподателя и да ограничава правото му по чл. 44 от
ЗАНН, в тридневен срок от съставяне на акта, да направи писмени
възражения срещу него. Съдът счита за нужно да посочи и че АУАН е
съставен в присъствието на жалбоподателя, предявен му е и е подписан лично
от Ш. без същия да отрази каквито и да било възражения в него.
По отношение на атакуваното наказателно постановление- същото
съдържа реквизитите, разписани в чл. 57 от ЗАНН и в него не са налице
пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя.
Спазени са и установените в чл. 34 ЗАНН давностни срокове-
нарушението и нарушителят са установени на 18.10.2020гг., на която дата е
съставен и АУАН, а атакуваното НП е издадено на 22.10.2020 г.
Прави се възражение от пълномощника на жалбоподателя ,че не е
спазено изискването по чл.44ал.1 от ЗАНН ,тоест АУАН е съставен на
18.10.2020г, а НП на 22.10.2020г.Да ,действително е факт,че НП е изготвено
непосредствено след изтичане на тридневния срок за възражения предвиден в
закона,но според настоящия съд това не е нарушение , особено пък
съществено такова и това е така ,тъй като тридневния срок за възражения е
изтекъл на 21.10.2020г,а и видно от материалите по преписката писмено
възражение не е постъпило.Като това не е рефлектирало по никакъв начин
върху правата на жалбоподателя.В случай,че беше депозирано възражение и
въпреки това административно-наказващия орган издаде НП и то в
тридневния срок тогава реално щяха да са нарушение правата на
жалбоподателя ,както и щеше да е нарушена процедурата по издаване на
НП.Но конкретния случай не е такъв.
В разпоредбата на чл.175ал.1т.4 от ЗДвП „Наказва се с лишаване от
3
право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с
глоба от 50 до 200 лв. .Тоест административно наказващия орган е определил
наказанието при неговия максимум.Като правилно е преценил цялата
фактическа обстановка и е съобразил разпоредбите на чл.27 от ЗАНН.
Ето,защо според настоящия съд и предвид изложеното по-горе
нарушението е доказано по категоричен начин,няма нарушение на
процедурата по издаване на АУАН и НП и в този смисъл оспорваното НП
следва да бъде потвърдено.
По разноските:
С оглед изхода на делото и предвид липсата на искане от страна на
въззиваемата страна за присъждане на разноски съдът не дължи произнасяне.
С оглед гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 20-0432-000492 от
22.10.2020г.на Началника на Първо РУ при ОД на МВР – Пловдив,с което на
Р. Р. Ш. ЕГН********** е наложено административно наказание “ глоба” в
размер на 200 /двеста/ лева и лишаване от право да управлява МПС за 6
месеца за извършено административно нарушение по чл.103от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен
съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4