№ 1206
гр. Горна Оряховица, 09.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, VIII СЪСТАВ, в публично
заседание на девети септември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Трифон П. Славков
при участието на секретаря Силвия Д. Николова
като разгледа докладваното от Трифон П. Славков Гражданско дело №
20244120100957 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правно основание чл. 200 КТр.
Ищцата М. М. Г., чрез адв. С. И. от ВТАК е предявила искова молба, в
която твърди, че изпълнявала по трудово правоотношение с ответника
„Аркус“ АД на длъжността „оператор преса метал“ и част от задълженията й
били пускане в действие и управление на металообработващи машини.
Посочва, че на 28.02.2024 г. около 15:00 часа поставила лента за изсичане на
детайл в приспособлението за това на 20-тонна хидравлична преса,
задействала машината, пресата притиснала и премазала средния пръст на
дясната й ръка, което било признато за трудова злополука с Разпореждане на
ТП на НОИ Велико Търново. Наложила се ампутация на крайната фаланга на
пръста. Навежда твърдения, че след злополуката ищцата е във временна
неработоспособност, включително към датата на подаване на исковата молба
(02.05.2024 г.) до 29.05.2024 г. Твърди се, че тя ежедневно изпитва физически
болки, провежданото лечение продължава и предстои рехабилитация. Счита,
че в резултат на травмата не може да живее пълноценно, изпитва постоянна
болка и дискомфорт, както и затруднения в извършване на битови действия
хранене, обличане, писане, обслужване. От случилото се изживяла силен
стрес и то повлияло негативно на психиката и самочувствието й като човек и
като жена. Претендира разноски.
1
В писмения отговор на исковата молба ответното дружество“ Аркус“
АД, чрез процесуалния си представител адв. Д. Ц. от ВТАК не оспорва
съществуването на трудово правоотношение с твърдяното от ищцата
съдържание към 28.02.2024 г., както и че претърпяла злополука, изразяваща се
в притискане и контузия на средния пръст на дясната й ръка, призната за
трудова. Посочва, че при започване на изпълнение на работата при
работодателя – 01.11.2023 г., на ищцата бил проведен начален инструктаж,
както и в последствие – периодичен такъв. Твърди, че в деня и часа на
злополуката на ищцата било възложено изготвяне на детайл „кръгче“
изд.G3291G1, чертежен номер 3291.01.02.03., като тя е работила сама на
пресата и в близост не е имало други работници. Описва технологичния
процес за работа с машината, който изисквал залагане на лента за изсичане на
детайл, която се придържа от задната страна на щанцата, а отпред лентата се
изтегля за следващо отсичане. При натискане на педала на пресата поансона
на щанцата отсича детайла, а при издърпване лентата напред отсечения детайл
пада извън работната зона, поради което ръката на работника не следва да
навлиза в работната зона. Твърди, че машината и инструменталната
екипировка са били в изправно състояние, а технологията за производство на
детайла е била налична в цеха и на ищцата е проведен инструктаж, съгласно
който изрично е забранено на пресьора да държи крака си на пусковия педал
по време на поставяне и сваляне на детайли, да поставя или снема детайлите с
ръка, а с необходимите пинсети, да поправя положението на заготовката след
включване на командния механизъм. Счита, че посочените правила за
безопасност не били спазени от ищцата в резултат на което е настъпила
описаната в исковата молба трудова злополука. Твърди, че към датата на
злополуката ищецът е бил застрахован по Групова застраховка „Трудова
злополука“ и Групова застраховка „Злополука и заболяване пакет
комбинирана злополука“ при „Дженерали застраховане“ АД, като в случай, че
обезщетение по нея е изплатено или в хода на производството се изплати, то
следва да се приспадне от обезщетението за неимуществени вреди. Признава,
че ищцата е била във временна неработоспособност до 29.05.2024 г. Посочва,
че след злополуката ищцата идвала в предприятието, писала и се подписвала
без затруднения, отричала да я боли нещо и желала преместване в друг цех, за
да е заедно с мъжа си. Твърди, че ищцата е левичарка и осъществява всички
действия с лявата ръка, в т.ч. се обслужва и се храни напълно самостоятелно.
2
Претендира разноски.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
За основателността на предявения иск в тежест на ищеца е да докаже, че
е претърпял болки и страдания от травматично увреждане, признато по
предвидения в закона ред за трудова злополука, като към момента на
настъпване на злополуката ищецът е бил в трудово правоотношение с
ответника.
В тежест на ответника е да докаже правоизключващи факти /умишлено
самопричиняване на злополуката/ или правонамаляващи такива
/съпричиняване при условията на груба небрежност/.
Безспорно между страните с определение №1338/20.09.2024 г. са
отделени обстоятелствата по делото, че към 28.02.2024 г. са били обвързани от
трудово правоотношение породено от трудов договор №3379/21.10.2023 г., по
силата на което ищецът е изпълнявал длъжността "оператор преса метал".
В трудовите задължения на ищеца се е включвало: управление и работа
с машина за студено щанцоване на несложни заготовки и детайли от различни
метални материали на ексцентрикови, фрикционни, двойнодействащи и
хидравлични преси с комбинирани инструменти; да познава устройството и
предназначението на механизмите на обслужващите преси; да изпълнява
всички други задължения произтичащи от нормативен акт, КТД или от
характера на работата, както и при изпълнение на своите задължения да
спазва инструкциите за безопасност и здраве при работа и за противопожарна
охрана.
Освен от длъжностната характеристика това задължение се установява
и от събраните гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетеля Т.
Дабов, който работи на длъжността “ръководител подразделение № 1160“ при
ответното дружество. Свидетеля посочва, че по време на инцидента ищцата е
била сама на машината, на която работи, като й е оказал първа помощ след
реализиране на злополуката. Дабов свидетелства, че е извършвал
първоначален и последващ инструктаж на ищеца, както му е обяснил начина
на работа с машината. Според него инцидентът се е случил по следния начин-
ищецът е видял, че детайлът „кръгче“ е останал в работната зона на пресата,
посегнал е с дясната си ръка да го извади, като същевременно е натиснал
3
педала на машината, когато пресата е сработила. Получило се е нараняването.
Посочва, че ищецът е инструктиран в подобни ситуации, когато детайл е
останал в работната зона на машината, да се извади с пинцети. Същите били
раздадени на всеки работник, работещ с такава машина, или да извади детайла
с някакъв друг удобен за целта инструмент. Посочва, че ищецът е имал и друг
вариант за реагиране на ситуацията, а именно като изключи машината, след
което да започне изваждане на заседналия в щанцата детайл. В края на
показанията си свидетелства, че целият процес на работа е бил показван
детайлно на ищеца от друг по – опитен работник. Показанията на Дабов се
потвърждават и от показанията на К. Таушанова, която работи на длъжност
“Здраве и безопасност“ при ответното дружество. Същата провела разговор с
ищеца ден след злополуката, при който Г. споделила, че няма спомен за
случилото се. Посочва, че както тя, така и Дабов са провеждали инструктаж на
работното място на ищеца. Инструктажите били проведени преди започване
на работа, като тогава на ищеца били дадени работни пинцети и други
предпазни средства. Било обяснено, че пинцетите се използват за изваждане
на детайла, който заседне в работното пространство. Свидетелства, че след
злополуката ищцата изглеждала в добро състояние. Посочва, че след
злополуката ищцата си е подала документите за напускане.
От назначената съдебно техническа експертиза се установи, че
машината има заработен събувач, който изтиква, изхвърля детайла, в случая
„кръгче“ напред. Понеже листът е от олово се случва отсечения детайл да
остане вътре в машината, като не излиза със заготовката. В този случай
операторът на машината следва да извади детайла ръчно с подходящ
инструмент. По тази причина посочва, че работодателят е снабдил
работниците с пинцети, чрез който следва да се вади детайла. При извършения
оглед на машината е забелязал, че има такива пинцети до машината. Вещото
лице посочва, че до педала на машината, задвижващ маховика на пресата, се
намирало желязо, което било сложено за удобство, до педала, като целта е
докато машината работи да то да натиска педала, за да не се уморява крака на
работника. Намира, че този процес на работа е удобен за оператора на
машината, но има опасност, ако човекът, който работи и трябва да извади
детайл и не подходи към ситуацията с пинсети, ако загуби равновесие или се
забави, ръката му да остане под режещата и пресоваща част на машината.
Според вещото лице най-вероятният механизъм за настъпване на злополуката
4
е този, че е задействана машината механично вследствие на човешка грешка,
като е бил натиснат педала на съоръжението. В случая не била спазена
инструкцията за безопасна работа, като при предприетото изваждане на
заседналия детайл, не е използвана пинцета, а е извършено на ръка.
Намиращата се опора до педала на устройството е сложена за удобство на
крака на работещия, но създава предпоставка за повторно задействане на
машината. Описаният от вещото лице механизъм напълно съвпада с описания
от ищеца в исковата молба, а и същия не се оспорва от ответното дружество. С
оглед изложеното съдът намира, че механизмът на трудовата злополука
безспорно е установен такъв, какъвто е описан по-горе. Същият е описан и в
разпореждане № 5104-04-24/19.03.2014 г. на НОИ.
На 07.03.2024 г. ответното дружество чрез изп. Директор Т. Трифонов, е
подало декларация за трудова злополука по чл. 55, ал.1 КСО, в резултат на
което е извършено разследване на декларираната злополука и на основание
чл. 60, ал.1 КСО е издадено разпореждане от 19.03.2024 г., с което
настъпилото увреждане е признато за трудова злополука – настъпило в
причинна връзка с изпълняваната от ищеца работа. Разпореждането по чл. 60,
ал.1 КСО има характер на индивидуален административен акт и подлежи на
обжалване от заинтересованите лица, сред които са страните в настоящото
производство /пострадал и осигурител/. Ето защо спрямо законосъобразността
на този акт се прилага разпоредбата на чл. 17, ал.2, изр.2 ГПК, установяваща
забрана за гражданския съд, пред когото се черпят права от акта, да проверява
неговата законосъобразност /правилност/, щом той се противопоставя на лице,
участвало в административното производство по издаването му.
Доколкото разпореждането не е било обжалвано и е влязло в сила,
гражданският съд е длъжен да приеме /поради забраната да ревизира
законосъобразността му/, че е настъпило увреждане по описания в
разпореждането начин и същото съставлява трудова злополука: около 15: 00 ч.
на 28.02.2024 г. М. Г. поставя лента за изсичане на детайл в приспособление на
20 т. хидравлична преса. Работничката задействала машината, докато дясната
й ръка е била в работната зона. Пресата притиска и контузва средния пръст на
дясната ръка. Налице било внезапно увреждане на здравето, станало през
време и във връзка с извършваната от нея работа.
От заключението на съдебно-медицинската експертиза се установява, че
5
на 28.02.2024 г. ищецът е получил следните телесни увреждания, а именно:
травматична конваксация и травматична ампутация на дистална фаланга на
трети пръст на дясната длан, вследствие на което й е оформен ампутационен
чукан. Вещото лице счита, че посочените в исковата молба травматични
увреждания може да са получени по време, начин и място, описани от
пострадалата. В експертното заключение се посочва, че първоначално ищцата
е изпитвала силни болки и страдания, с изключително висок интензитет,
обусловени от засягането на всички структури на пръста - кожа, подкожа,
сухожилие и кост. При оформянето на ампутационния чукан се получило
засягане на периферните нерви на пръста, които са изключително много на
квадратен см. Вещото лице сочи, че травматичното им засягане причинява
болка и страдания за продължително време, с изключително висок интензитет.
След 15-16 ден и сваляне на конците е започнало оформянето на
ампутационния чукан, което продължило между 2-4 месеца, като през този
период болките постепенно са намалели. Вещото лице прогнозира, че
занапред във времето след изчезването на тъканите образувани в областта на
ампутацията, болките ще намалеят значително и ще изчезнат. Към момента на
прегледа 29.10.2024 г. вещото лице посочва, че ищцата е с пълно
функционално възстановяване на дланта - възстановена хватателна функция,
без данни за мускулна слабост или някакъв дефицит. Според вещото лице
водещата ръка при ищцата е лявата.
От изложеното е видно, че са се осъществили фактите, включени във
фактическия състав на вземането – налице са претърпени болки в резултат от
травматично увреждане, настъпило при действието на трудов договор,
сключен с ответника, и признато по надлежния ред за трудова злополука.
Спорен между страните е въпросът, налице ли е основание за
изключване или намаляване отговорността на работодателя с оглед
поведението на ищеца във връзка с настъпване на събитието.
Правоизключващо основание не е налице – увреждането не е причинено
умишлено от пострадалия. Трайно установена е практиката на ВКС, според
която при трудовата злополука обезщетението може да се намали, ако
пострадалият е допринесъл за увреждането си, като е допуснал груба небрежност.
Небрежността в гражданското право е неполагане на дължимата грижа според един
абстрактен модел – поведението на определена категория лица /добрия стопанин/ с
оглед естеството на дейността и условията за извършването й. Грубата небрежност
6
не се отличава по форма /според субективното отношение към увреждането/, а по
степен, тъй като грубата небрежност също е неполагане на грижа, но според
различен абстрактен модел – грижата, която би положил и най-небрежният човек,
зает със съответната дейност при подобни условия. При трудовата злополука има
съпричиняване, когато работникът извършва работата без необходимото старание
и внимание, и в нарушение технологичните правила и на правилата за безопасност.
Това съпричиняване обаче не може да доведе до намаляване на дължимото
обезщетение от работодателя. Намаляване на отговорността на работодателя може
да има само при съпричиняване при допусната груба небрежност – липса на
елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични
правила и правила за безопасност. Съпричиняването при допусната груба
небрежност има своите степени, които в съответствие с обективното съотношение
на допринасянето за трудовата злополука с оглед на всички конкретни факти и
обстоятелства са критериите за намаляване на обезщетението. В този смисъл е
решение №348 от 11.10.2011 г. по гр. дело №387/2010 г., ВКС, ІV г.о. и др.
В хипотезата на чл. 201, ал. 2 КТ, когато работникът с поведението си е
допринесъл за настъпване на злополуката, съдът трябва да се изследва точно
обективното съотношение на приноса на пострадалия. Съдът следва да изясни и
изложи мотиви за това в какво се изразява проявената груба небрежност – кои
действия са извършени при липса на елементарно внимание и при пълно
пренебрегване на правилата за безопасност и в зависимост от това да определи
степента на съпричиняване, респ. размера, до който следва да бъде намалено
дължимото от работодателя обезщетение.
Съгласно установената съдебна практика, имуществената отговорност на
работодателя по чл. 200 КТ за обезщетяване на работника за вреди от трудова
злополука има обективен характер. Работодателят носи риска от травматично
увреждане на работника дори и при липса на причинна връзка между условията на
труда и злополуката – съгласно чл. 200, ал. 2 КТ, работодателят отговаря
имуществено и когато злополуката е причинена от непреодолима сила, както и
когато е настъпила по време на почивка на работника. Затова работодателят не
може да бъде изцяло освободен от задължението за обезвреда, освен когато
пострадалият е причинил умишлено увреждането – чл. 201, ал.1 КТ. В случаите,
когато пострадалият е допринесъл за увреждането, допускайки груба небрежност
(чл. 201, ал. 2 КТ), размерът на обезщетението може да бъде само намален, дори и
при положена от работодателя дължима грижа за осигуряване на безопасна работа.
В настоящият случай следва да се вземе предвид факта, че едно от
7
основните законово установени задължения на работника при изпълняване на
трудовите му задължения е да спазва техническите и технологичните правила,
както и да спазва правилата за здравословни и безопасни условия на труд – чл. 126,
т. 5 и т. 6 КТ. Според установеното разбиране на съдилищата, възприето и в
практиката на ВКС следва да се оцени поведение, при което пострадалият не
полага дължимата грижа, каквато и най-небрежният би положил в подобна
обстановка, както и че неизпълнението на задължението му да спазва правилата за
безопасни условия на труд представлява нарушение на трудовата дисциплина, като
тежестта на нарушението зависи от отражението му върху самопричинените
телесни увреждания. Безусловният извод за осъществяване на нарушение на
трудовата дисциплина при пренебрегване на правилата за здравословни и
безопасни условия на труд, съчетан с характера на осъществяваната работа –
очевидно е, че оперирането с преса за метал от 20 тона, представлява източник на
повишена опасност и рискът от настъпване на трудова злополука поради
нарушаване на правилата за безопасност на труда и лекомисленото предвиждане
на пострадалия, че може да предотврати настъпването й, довеждат до
заключението за липса на полагане на дължимата грижа, каквато и най-
небрежният би положил. Видно от трудовият договор и допълнителното трудово
споразумение след него е, че ищецът е работил на машината от 02.11.2023 г., т. е.
четири месеца, следователно е бил запознат с начина на работа и възможните
рискове при боравене с нея, свързани с работната част на машината. На същият
видно от представената служебна бележка № 266/01.11.2023 г. му е бил проведен
първоначален инструктаж съгласно чл. 12, ал. 3 от Наребда № РД 07 002/16.12.2009
г. за условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на
работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд, както и че на 02. 01. 2024 г. на ищецът му е бил
проведен инструктаж на работното място за длъжността „оператор преса метал“,
съгласно изискванията на чл. 13 от посочената по - горе наредба. При тези
съображения е безспорно, че неизползването на пинцета от ищеца, или не
изключване на машината по време на изваждане на детайл „кръгче“, в следствие на
нарушаване на задълженията по чл. 126, т. 6 КТ следва да бъде преценявано в
контекста на чл. 201, ал. 2 КТ.
В конкретния случай грубото нарушаване на основните правила за
безопасност при възможен контакт, съприкосновение между ръката на работника и
работната част на машината, извършено от оператора на машина, е груба
небрежност по смисъла на чл.201, ал.2 КТ и тя в конкретния случай съставлява 1/2
8
съпричиняване на вредоносния резултат.
Вторият спорен между страните въпрос е, какъв е справедливият размер
за обезщетяване на претърпените болки и страдания. За отговор на този
въпрос съдът съобразява следното:
Според заключението на СМЕ болките, търпени от ищеца, в острия
период в резултат от заздравяване на образувалите се рани и образуване на
ампутационния чукан е продължил между 2-4 месеца, като в първите 15-16
дни болките са били с изключително висок интензитет, т.к. са били
обусловени от засягането на всички структури на пръста-кожа, подкожие,
сухожилие и кост. От показанията на разпитаните свидетели водени от ищеца
се установява, че след трудовата злополука на ищцата е извършена операция,
като в болницата е останала за 3 дни, а след това лечението е продължило в
домашен режим, който е продължил около 6 месеца. За успокояване и
контролиране на болката в първите дни ищецът е приемал течен аналгин и
успокоително. В първите дни ищцът не е можел да се обслужва сам, което
налагало свидетелят Д.Г.-неин съпруг, да я обслужва изцяло. Свидетелят
посочва, че злополуката е повлияла негативно на самочувствието,
настроението на ищцата, до степен, че не се е срамувала от ампутацията на
засегнатия пръст. В период около 6 месеца ищцата не е можела да чисти и
готви, т.к. изпитвала силни болки при всеки допир с предмет. След
злополуката можела да пише и ползва само лявата ръка, за разлика от преди
това, когато ползвала и двете си ръце. Показанията на свидетеля С. Радичев
преповтарят казаното от свидетеля Ганчев, като уточняват, че в продължение
на около 4 месеца се е налагало ищецът да посещава лекар, за да й махат
конци, марли и превръзки. Посочва, че ищцът се срамува от ампутирания
пръст, не го показвал, чувствал се зле, че не може да си направи маникюр.
След болницата била разстроена и плачела.
Според ППВС № 4 от 23. 12. 1968г. и множество доразвили постановките на
ППВС № 4/1968г. решения по чл. 290 ГПК на ВКС (решение № 112/14.06.2011г. по
гр. дело № 372/2010г. на IV г.о., решение № 376/21. 10. 2015г. по гр. д. № 514/2012г.
на ІV г.о., решение № 832/10. 12. 2010г. по гр. д. № 593/2010г. на ІV г.о., решение
№449/16. 05. 2013г. по гр. д. № 1393/2011г. на ІV г.о., решение № 554/2012г. по гр.
д. № 266/2012г. на ІV г.о., решение № 263 от 21. 03. 2017г. по гр. д. № 627/2016г. на
ІV г.о., решение № 70/29. 03. 2016г. по гр. д. № 5257/2015г. на ІV г.о., решение №
251/21. 12. 2015г. по гр. д. № 812/2015г. на ІІІ г.о. и др.), размерът на обезщетенията
9
за неимуществени вреди, вкл. при трудова злополука, се определя от съда по
справедливост, след преценка на конкретните обективно установени факти и
обстоятелства - характер и степен на увреждането; обстоятелства, при които е
получено; продължителност на лечението и извършените медицински
манипулации; перспективата и трайните последици за здравословното състояние;
възраст на увреденото лице и възможност да продължи трудовата си кариера и да
се социализира; обществено и социално положение; икономическа конюнктура и
др.
При тези факти съдът намира, че справедлив размер на обезщетението
за претърпените неимуществени вреди е сумата от 20 000 лв. При
определянето му съдът отчита фактите: младата 23 г. трудоспособна възраст на
пострадалия към момента на деликта, при която травматичното увреждане се
отразява в по-голяма степен на самочувствието му; интензитета на физическите и
психически страдания с тридневния болничен престой, включващ хирургическа
интервенция за ампутация на дистална фаланга на трети пръст на дясна ръка,
изразяваща се в оформяне на ампутационен чукан, както и затрудненията при
обслужването за около 4 месеца; първоначалната интензивност на болката
свързана със засегната част, където са засегнати периферни нерви на пръста,
които в тази област са изключително голям брой на квадратен см,
последващата й продължителност /2-4 месеца/, с претърпения стрес от
извършената оперативна намеса - откъсване на част от средния пръст на
дясната ръка и оформилото се след това ампутационно чуканче, както и
загрозяване на ръката на ищеца.
От друга страна искът се явява неоснователен за сумата над 20 000 лв.
до предявения размер от 24 000 лв. Недоказано остана твърдението на ищеца,
че в резултат на увреждането изпитва затруднения при извършване на най-
прости битови действия, като хранене, обличане, писане, обслужване и т.н.
Действително първоначално такива трудности са били налице, но видно от
заключението на вещото лице по назначената СМЕ е, че към момента на
прегледа 29.10.2024 г. е възстановена хватателната функция на дясната ръка
на ищеца, като нямало данни за мускулна слабост или някакъв дефицит.
Липсата на дистална фаланга на трети пръст се компенсирала при захват от
останалите три пръста. Ищецът е напуснал работа след трудовата злополука,
но това е станало т.к. не е искал да се върне на същото работно място. Не на
последно място следва да се посочи, че според вещото лице в СМЕ срокът за
10
пълно възстановяване на пострадалото лице е приключил преди 29.10.2024 г.,
като към този момент се изразявала само палпаторна болка и
свръхчувствителност на части от образувания ампутационен чукан, т.е.
лечението е продължило в рамките на статистическите граници от 2 до 4
месеца.
Съдът намира, че доказаният размер за неимуществени вреди от
трудовата злополука реализирала се на 28. 02. 2024 г. следа да се намали с 1/2 с
оглед допусната груба небрежност от страна на работника, т.е. обезщетението да е
в размер на сумата 10 000 лв.
С оглед своевременно въведеното от ответника възражение по чл. 200, ал. 4
КТ, така определеното обезщетение следва да бъде намалено със сумата от 704,30
лв. – размерът на сумата, получена от ищеца по сключената между работодателя и
„Дженерали Застраховане“ АД групова застраховка „Трудова злополука„ и Групова
застраховка „Злополука и заболяване пакет комбинирана злополука“ ( стр.86 и 88),
т.е. дължимото обезщетение следва да е 9 295,70 лв. В останалата част искът
следва да бъде отхвърлен до пълния предявен размер от 24 000 лв., поради
недоказаност.
По иска по чл. 84, ал. 3 вр. чл. 86 ЗЗД:
Установи се наличие на главен дълг. Обезщетението за вредите от
трудовата злополука се дължи от момента на настъпване на травматичното
увреждане. Размерът на дължимата лихва за забава върху главницата от
9295,70 лв. следва да се определи за периода от 28.02.2024 г. до окончателното
й изплащане.
По разноските:
Съобразно уважената част от исковете ответникът следва да за плати на
процесуалния представител на ищеца на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, вр. чл.7,
ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. сумата от 1208 лв., а на основание чл.
78, ал.6 ГПК - да заплати по сметка на съда сумата от 371,83 лв. разноски за
държавна такса.
Ищецът следва да заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника
адвокатско възнаграждение съобразно отхвърлената част от исковете в размер
на 1531,70 лв.
Така мотивиран, съдът
11
РЕШИ:
ОСЪЖДА „АРКУС“ АД, ЕИК *********, да заплати на М. М. Г., ЕГН
**********, съдебен адрес: гр. Г.О., ул. *** на основание чл. 200 КТ сумата от
9 295,70 лв. /девет хиляди двеста деветдесет и пет лева, 70 ст./, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от трудова злополука,
реализирала се на 28.02.2024 г. в предприятие „АРКУС“ АД гр. Лясковец,
ведно със законната лихва от 28.02.2024 г. до окончателното погасяване, като
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 200 КТ до пълния предявен размер от 24 000 лв.
ОСЪЖДА „АРКУС“ АД, ЕИК ********* да заплати на адвокат С. Н. И.,
личен №********** от АК-В. Търново, на основание 78, ал. 1 от ГПК, вр. чл.38
ал.2 ЗА адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна правна помощ
изразена в защита и процесуално представителство на М. М. Г. в размер на
сумата 1208 лв.
ОСЪЖДА „АРКУС“ АД, ЕИК *********, да заплати на основание чл.
78, ал.6 ГПК по сметка на РС-Г. Оряховица сумата от 371,83 лв. за държавна
такса.
ОСЪЖДА М. М. Г., ЕГН **********, съдебен адрес: гр. Г.О., ул. *** да
заплати на „АРКУС“ АД, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК,
сумата 1 531,70 лева - разноски за производството.
Решението може да бъде обжалвано от страните пред Окръжен съд -
град Велико Търново в двуседмичен срок от връчването му.
Съдът задължава страните на основание чл. 127, ал. 4 ГПК да посочат в
тридневен срок от съобщението банкова сметка или друг начин за заплащане
на задължението.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
12