№ 1222
гр. София, 10.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Г, в закрито заседание на десети
март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Михаил Ал. Малчев
Калина В. Станчева
като разгледа докладваното от Михаил Ал. Малчев Въззивно гражданско
дело № 20231100502614 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 437, ал. 1 вр. чл. 435, ал. 2, т. 6, предл. 2-ро от
Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по жалба на длъжника Д. В. М. срещу разпореждане с изх. №
658/06.02.2023 г. на частен съдебен изпълнител (ЧСИ) Й.М., с което е отказано прекратяване
на изпълнително дело №20189200400515 по описа на ЧСИ Й.М. с рег. №920 и район на
действие – Софийски градски съд, по искане от длъжника на основание чл. 433, ал. 1, т. 8
ГПК.
В жалбата се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на
постановения отказ за прекратяване на изпълнителното производство. Поддържа се, че е
налице хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, тъй като взискателят не е поискал
извършването на изпълнителни действия по изпълнителното дело в продължение на повече
от две години и е настъпила перемпция. Заявява се, че поисканото от взискателя с молбата
от 28.07.2021 г. не се отнася до изпълнителни действия, поради което не е прекъсната тогава
давността. Твърди се също така, че последвалите действия на ЧСИ 28.07.2021 г. са без
реален резултат и също не водят до прекъсване на давността. На тези основания се настоява
за отмяна на атакуваното разпореждане, поради настъпилото на основание чл. 433, ал. 1, т. 8
ГПК прекратяване на изпълнителното дело.
В срока по чл. 436 ал. 3 ГПК, другата страна - взискателя по изпълнението „ОТП
Ф.Б.“ ЕАД, е представил становище, с което оспорва жалбата като неоснователна.
ЧСИ Й.М. е депозирала мотиви по обжалваното действие. В тях е посочила, че
намира жалбата за неоснователна.
1
Настоящият съдебен състав, като взе предвид постъпилата жалба и материалите
по делото, намира следното от фактическа страна:
На 17.08.2018 г. е образувано процесното изпълнително дело №515/2018 г. пред ЧСИ
Й.М. от „Банка ДСК“ АД, въз основа на изпълнителен лист от 02.02.2018 г., издаден по ч.
гр. д. 74525/2017 г. по описа на СРС, 68- ми състав. С молбата за образуване е поискано от
съдебния изпълнител извършването на справки и налагането на запори върху вземанията на
длъжника, както и вписване на възбрани върху откритото недвижимо имущество.
По силата на договор за покупко-продажба на вземания от 14.05.2019 г., сключен
между „Банка ДСК" ЕАД и „ОТП Ф.Б.“ ЕАД, банката е цедирала в цялост и заедно с всички
привилегии, обезпечения и други принадлежности, включително с изтеклите лихви, пакет от
изискуеми вземания, в т.ч. вземането си от Д. В. М.. Именно, на основание посочения
договор за цесия, „ОТП Ф.Б.“ ЕАД е депозирало молба за конституиране по №515/2018 г. с
вх. № 4100/23.08.2019 г. Молбата е уважена от ЧСИ с всички произтичащи от това правни
последици.
На 23.10.2019 г. „ОТП Ф.Б." ЕАД е депозирало молба по изпълнителното дело с
искане за налагане на запор в „Интернешънъл Асет Банк" АД, както и извършването на
справка в регистъра на БНБ и установяването на други новооткрити банкови сметки, както
и обезпечаване на вземането си чрез налагане на запори върху тях. Във връзка с тази молба
съдебният изпълнител е извършил съответните сравни, като на 11.11.2019 г. е изпратил
запорно съобщение до „Райфазенбанк България" ЕАД.
На 03.08.2020 г. отново е депозира молба от „ОТП Ф.Б." ЕАД за извършване на
изпълнителни действия, включително опис на движими вещи.
Със запорни съобщения от 26.01.2021 г. ЧСИ Й.М. е наложила запор на банкови
сметки на длъжника, в „Обединена българска банка" АД и „Централна кооперативна банка“
АД.
На 28.07.2021 г. „ОТП Ф.Б.“ ЕАД отново е депозирана молба с искане за извършване
на изпълнителни действия, сред който е налагането на запор върху банкови сметки на
длъжника.
На 26.01.2023 г. длъжникът молба с вх. № 00362 /26.01.2023 г. за прекратяване на
изпълнително дело № 20189200400515/17.08.2018 г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК
за изтекла давност – перемция. В отговор на тази молба на 06.02.2023 г. ЧСИ издава
процесното разпореждане с изх. № 658/06.02.2023 г., с което отказва да прекрати
изпълнителното производство.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК,
от легитимирано лице – длъжника по изпълнението, срещу подлежащо на обжалване по чл.
435 ал. 2 ГПК действие на съдебния изпълнител – отказ за прекратяване на принудителното
изпълнение.
2
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, поради следното:
Съгласно мотивите към т. 10 на Тълкувателно решение №2/26.06.2015 г. по т. д.
№2/2013 г., ОСГТК на ВКС, изпълнителният процес не може да съществува сам по себе си.
Той съществува само доколкото, чрез него се осъществяват един или повече конкретни
изпълнителни способи. В изпълнителното производство за събиране на парични вземания
може да бъдат приложени различни изпълнителни способи, като бъдат осребрени множество
вещи, както и да бъдат събрани множество вземания на длъжника от трети задължени лица.
Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на
определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от
взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане
от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на
запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране
или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не
прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на
покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на
експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение,
плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.
При изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с предприемането на
всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие,
изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ
прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната
разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за
принудително изпълнение. Ищецът няма нужда да поддържа висящността на исковия
процес, но трябва да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес
като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови
изпълнителни способи. Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни
действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. В доктрината и съдебната практика е трайно установено
разбирането, че прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар. "перемпция"
настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в
постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на
съответните правно релевантни факти.
В разглеждания случай видно от запорните съобщения от 26.01.2021 г., намиращи се
по изпълнителното дело, давността е била прекъсната. Това е сторени и с посочената вече
молба от взискателя, депозиране на 28.07.2021 г. с поискани изпълнителни действия,
каквото безспорно е запора на банкови сметки. Т.е. срокът по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е
започнал да тече от тази дата. В конкретния случай от датата на последната молба на
3
взискателя за извършване на изпълнителни действия - 28.07.2021 г. не са изминали две
години. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността,
защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи и независими дали този
изпълнителен способ реално ще доведе до събиране на процесното вземане или не.
Въззивният съд намира за неотносимо и неоснователно наведеното възражение на
длъжника в депозираното допълнение към жалба, а именно че същият не е бил надлежно
уведомен по изпълнителното дело и за издадената заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК.
Видно е от разписката към поканата за доброволно изпълнение, намираща се на лист 12 от
изпълнителното дело, че длъжникът Д. М. е бил уведомен лично на 28.08.2018 г.
Поради изложените съображения обжалваното разпореждане е правилно и следва да
бъде потвърдено.
Водим от горното и на основание чл. 437, ал. 1 - ал. 4 във връзка с чл. 435, ал. 2, т. 6
ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане с изх. № 658/06.02.2023 г. на частен съдебен
изпълнител Й.М., с което е отказано прекратяване на изпълнително дело №20189200400515
по описа на ЧСИ Й.М. с рег. №920 и район на действие – Софийски градски съд.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4