О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
гр. Кюстендил, 25.11.2020 г.
Кюстендилският
окръжен съд, гражданска колегия, в закрито заседание
на двадесет и пети ноември
през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Ваня Богоева
ЧЛЕНОВЕ:
Евгения Стамова
Веселина Джонева
като
разгледа докладваното от съдия Ваня Богоева в.ч.гр.д.№ 461
по описа за 2020 г. на КнОС и за да се
произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274
и сл. от ГПК.
Образувано е по постъпила частна
жалба от „*************“ ЕАД, ЕИК ********, действащо чрез упълномощения
представител адв. В.Н., със съдебен адрес:***, п.к. 1606, ул. „****************,
насочена срещу разпореждане от 05.03.2020 г. на Районен съд – Дупница,
постановено по ч.гр.д. № 468/2020 г. по описа на същия съд, в частта, в която е
отхвърлена претенцията на заявителя срещу длъжника М.Н.Г., ЕГН **********, с
адрес: *** за сумата от 52.47 лева, представляваща неустойка за предсрочно
прекратяване на договорен абонамент за услуги, произтичащ от сключен между
страните Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359*********.
Жалбоподателят
твърди, че районният съд неоснователно и в нарушение на материалния закон е
отхвърлил заявлението в обжалваната част, като моли за неговата отмяна в тази
му част. Позовава се на сключена с КЗП Спогодба по гр.д.№15539/2014 г. по описа
на СГС и по гр.д.№16476/2014 г. по описа на СГС, съгласно която в сила от
12.01.2018 г. страните се споразумяват, че за съществуващи клиенти – физически
лица, размерът на дължимата неустойка за предсрочно прекратяване на договора за
ползвания абонаментен пакет, да бъде в размер на всички стандартни месечни
абонаменти за периода от прекратяването до изтичането на уговорения срок, като
максималният размер на неустойката не може да надвишава трикратния размер на
стандартните месечни абонаменти. Пояснява,че в настоящия случай абонаментният
план по договора за предоставяне на мобилни услуги е в размер на 20.99 лв.,
като претендираната неустойка е получена от трикратния размер на месечната
абонаментна такса без включен ДДС, която за всеки месец е 17.49 лева, при което
общата претендирана сума за неустойка възлиза на сумата от 52.47 лева, каквато
е поискана за присъждане с депозираното заявление по чл.410 ГПК. Основателността
на претенцията за начислена неустойка обосновава с разпоредбата на чл.11 от
процесния договор за предоставяне на мобилни услуги, съгласно която „в случай
на прекратяване на настоящия договор преди изтичане на срока … по вина или
инициатива на потребителя …., последният дължи …. неустойка …“. Акцентира, че в
случая не е налице соченото от заповедния съд накърняване правата на
потребителя с твърдение за неравноправност на уговорената клауза за неустойка.
Твърди, че в случая договорът е прекратен поради виновно неизпълнение от страна
на абоната на поетите му по договора задължения, а именно да заплаща
ежемесечните си абонаментни такси и използвани услуги. Позовава се на цитирана
в жалбата съдебна практика, приемаща за правомерно да се претендира неустойка в
размер на три абонамента, тъй като така претендираната неустойка не излиза от
присъщата й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция, а размерът й
отговаря на основните принципи на справедливостта. Счита, че видно от
приложените към заявлението документи, фактическият състав, който следва да се
осъществи, за да възникне основанието за заплащане на неустойка за неизпълнение
на договор, е налице. Поддържа и твърдението, че доколкото размерът на
неустойката е бил предварително определяем, то потребителят е бил наясно с
начина на начисляването й и се е съгласил с него. По изложените съображения
заключава, че не поддържа довода на заповедния съд, че така определената
неустойка е нищожна поради противоречие с добрите нрави. По същество
жалбоподателят моли въззивния съд да отмени разпореждането в обжалваната му
част и да разпореди издаване на заповед за изпълнение и за сумата от 52.47 лв.,
представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент за
услуги. Претендира присъждане на разноските, направени в настоящото
производство.
Препис
от жалбата не е следвало да се връчва на насрещната страна, предвид
разпоредбата на чл.413, ал.2 ГПК. Същата, макар и надлежно уведомена за
депозираната частна жалба, не е подала възражение в законоустановения срок.
Кюстендилският окръжен съд, след преценка на
изложените в частната жалба доводи, както и събраните по делото доказателства,
приема за установено следното:
При служебна проверка за допустимост и
редовност на частната жалба, настоящият съдебен състав намира, че същата е
подадена в законоустановения срок срещу подлежащ на обжалване акт от
легитимирано за това лице, поради което е допустима. При служебната проверка за
редовност на частната жалба се установява, че тя отговаря на изискванията на чл.
275, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 от ГПК и чл. 261 от ГПК.
Съгласно чл. 278, ал. 4, вр. чл. 269, ал. 1,
изр. 1 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
разпореждането, а по допустимостта - в обжалваната му част. Според чл. 278, ал.
2 от ГПК ако отмени обжалваното разпореждане съдът сам решава въпроса по
жалбата.
Заповедният съд е бил сезиран с подадено
заявление по чл. 410 от ГПК от „*************“
ЕАД, с което се поддържа искане за издаване на заповед за изпълнение против М. Н.Г.,
ЕГН **********, с адрес: *** за парично
вземане в размер на 163.80 лева – представляваща дължими и незаплатени месечни
абонаментни такси за потребление на мобилни услуги, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане
на вземането; сумата от 186.73 лева, представляваща незаплатени лизингови
вноски; сумата от 112.66 лева – разликата в цената на устройството без
абонамент и преференциалната обща лизингова цена, както и сумата от 52.47 лева,
представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент за
услуги.
В т.12 от заявлението е конкретизирано
относно процесната сума, че вследствие неизпълнението на договора за
предоставяне на мобилни услуги и съгласно постигната спогодба между „*************“
ЕАД и КЗП, мобилният оператор начислява неустойка в размер на 52.47 лева, равна
на три месечни абонаментни такси и начислена във фактура №**********/10.05.2018
г.
Към заявлението, съобразно изискването на
чл.410, ал.3 ГПК са представени: процесния договор за мобилни услуги, договор
за лизинг, запис на заповед за сумата от 186.07 лева, общи условия на оператора
и приложена декларация – съгласие за запознаване със същите.
- 2 -
РС - Дупница с разпореждане от 05.03.2020 г.,
постановено по ч.гр.д.№468/2020 г. по описа на същия съд е отхвърлил
претенцията на заявителя за сумата от
52.47 лева, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на
договорен абонамент за услуги. Позовал се е на Тълкувателно решение №7/2013 г.
на ОСГТК на ВКС, като е приел, че кредиторът ще може да търси неустойка за
обезщетяване на вреди поради настъпило за в бъдеще разваляне, но за другата
част от сделката, ако такава неустойка реално е била уговорена. Установил е, че
претендираната неустойка е компенсаторна, т.е. за частта от договора, която се
погасява. При тези констатации е акцентирал, че за да възникне правото на
неустойка обаче, уговорката за дължимостта й не трябва да противоречи на
императивните правни норми на закона и на добрите нрави, разглеждани като
неписани морални норми, израз на принципите за справедливост и добросъвестност
в гражданските и търговските правоотношения. В изпълнение на служебното си
задължение за изследване валидността на уговорената компенсаторна неустойка,
заповедният съд е намерил, че същата противоречи на добрите нрави, тъй като
уговореният размер, формиран от месечните такси до изтичането на срока на
договора, нарушава принципа на справедливост и добросъвестност в гражданските
отношения, излизайки извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции. Приемайки, че клаузата за неустойка не е породила валидно
задължение в тежест на ответника, е отхвърлил заявлението в обжалваната част.
При така установеното от фактическа страна,
КнОС от правна приема следното:
В заповедното производство съдът извърша
преценка дали е дължимо претендираното от заявителя вземане срещу длъжника.
Отделно от тази преценка, съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ГПК,
заповедният съд е длъжен служебно да извърши проверка дали искането в неговата
цялост или част не противоречи на закона и добрите нрави, съответно дали
искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител
или е налице обоснована вероятност за това. Следователно в заповедното
производство съдът осигурява реализация само на правнозащитими права. За
неравноправни клаузи, като такива противоречащи на закона, съдът следи служебно
и в заповедното производство, в изпълнение на правомощията си по чл. 411, ал.
2, т. 3 от ГПК.
При анализа на изложените в заявлението факти
относно естеството на съществувалото договорно правоотношение се установява, че
с оглед качеството на абоната - физическо лице, по своята правна характеристика
това правоотношение представлява договор за услуга, при който освен нормите на
ЗЕС и ЗЗД, с оглед качеството на абоната на „потребител“ по смисъла на пар.13 т.1
от ДР на ЗЗП, приложими са и нормите именно на Закона за защита на
потребителите, чл.146 от който прогласява неравноправните клаузи в договорите с
потребители за нищожни, поради пряко противоречие с императивните норми,
защитаващи потребителя, като по-слаба в икономическо отношение страна.
В чл.410 ал.2 и ал.3 ГПК е предвидено, че
заявлението следва да отговаря на изискванията по чл.127 и чл.128 ГПК, когато
вземането произтича от договор с потребител към заявлението следва да бъде
представен договорът, заедно с всички приложения и изменения.
С оглед законовата регламентация и при
съобразяване на дадените в т.2б от ТР № 4/2014 г. по т.д. № 4/2013 г.
разяснения, следва, че точната индивидуализация на вземането по основание и
размер обуславя редовността на заявлението като основание за издаване на
заповедта за изпълнение.
В
случая подаденото заявление по чл.410 ГПК отговаря на изискванията по чл.127
ал.1 и 3 ГПК и чл.128 1 и 2 ГПК. От изложението на обстоятелствата в т.12 от
заявлението, с посочване на датите на сключване на договорите, и издадени във
връзка с тях фактури, твърдение за предсрочно прекратяване на договорите става
ясно, какви суми се претендират и на какво основание.
В
представения към заявлението договор за предоставяне на мобилни услуги e уговорено, че в случай на прекратяване на
подписан договор преди изтичане на уговорения срок по вина или инициатива на
потребителя, или по нарушение на задълженията му по договора или приложения/документи,
свързани с него, същият дължи за всяка
СИМ карта, по отношение на която е налице прекратяване неустойка в размер на
сумата от стандартните месечни абонаменти за съответния абонаментен план до
края на срока на договора. В т.12 от
заявлението обаче е конкретизирано, че мобилният оператор начислява неустойка в
размер на 52.47 лева, равна на три месечни абонаментни такси и начислена във
фактура №**********/10.05.2018 г., съгласно постиганата между мобилния оператор
и КЗП спогодба.
По въпроса за дължимостта на неустойка по
договор с потребител, при предсрочно прекратяване на договора, поради
неизпълнение на негови задължения, настоящата инстанция намира, с оглед
предвиденото в чл.143 ал.2 т.5 от ЗЗП, че клауза за неустойка е допустима,
освен ако размерът й е необосновано висок. Възможност за уговаряне на неустойки
по договори от вида на процесните следва от
разпоредбата на чл.228, ал.1 б.”В” ЗЕС и по аргумент от противното
съгласно чл.229а изр. последно от същия закон. В тълкувателно решение № 7 от
13.11.2014 г. на ВКС по д. № 7/2013 г., ОСГТК е прието, че кредиторът по
двустранен договор с продължително или периодично изпълнение, каквито са
договорите, на които молителят основава правата си, ще може да търси и
неустойката за обезщетяване на вреди поради настъпилото за в бъдеще разваляне /неустойка
за развалянето/, ако такава неустойка реално е била уговорена.
По своята правна същност неустойката е
акцесорно съглашение, с предмет задължението на неизправна страна по правна
сделка да престира определена /глобално или в процент/ или определяема парична
сума, като обезщетение за вредите от неизпълнението на породено главно
задължение, без да е необходимо същите да бъдат доказвани.
С оглед вида на договорното неизпълнение,
съществува доктрина, изцяло възприета и съобразена в съдебната практика,
съгласно която, според различни критерии, неустойката може да бъде:
компенсаторна; при разваляне на договор; зачетна или мораторна. „Компенсаторна“
е неустойка, която се претендира вместо изпълнение, като служи за основа и при
частичното неизпълнение. Следователно, в настоящия случай, така формулирана
претенцията за неустойка е компенсаторна - претендира се поради неизпълнение на
задължението за плащане в срок на изискуемо парично задължение.
Предпоставките и случаите, при които
уговорената в договор неустойка е нищожна поради накърняване на добрите нрави,
са изяснени в т. 4 от Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009
г. на ОСТК на ВКС. Според дадените с решението указания, преценката дали една неустойка
е нищожна от гледна точка на добрите нрави се прави за всеки конкретен случай
към момента на сключване на договора, като клаузата за неустойка е нищожна
поради накърняване на добрите нрави /чл. 26, ал. 1 ЗЗД/ във всички случаи,
когато е уговорена извън присъщите на неустойката обезпечителна, обезщетителна
и санкционна функции.
В
случая е налице хипотезата на прекратяването на облигационно отношение с
продължително изпълнение за напред /на основание чл. 88 ал.1 ЗЗД/ поради
- 3 -
развалянето на договора по право с настъпване на
уговорено между страните основание за това.
При така установеното прекратяване на
договора се поражда и основанието за възстановяване на вредите, чието компенсиране
е уговорено с процесната неустойка, тъй като се поражда основанието за
обезщетение за накърнения негативен интерес на кредитора. В случая на типичен
договор с продължително изпълнение и фиксиран срок, този интерес се измерва с
частта от липсващото договаряне до края на срока. Действително, след
прекратяването на договорите, операторът си възстановява възможността да
предлага услуги чрез освободения мобилен номер на нови клиенти, такава каквато
е съществувала и преди да се обвърже с този потребител.
В процесните договори за предоставяне на
мобилни услуги е уговорено, че при прекратяване на договора за мобилен
абонамент поради виновно поведение на абоната, доставчикът ще да бъде
компенсиран в размер на най-много три абонаментни вноски.
Тази хипотеза на прекратяване поради виновно
неизпълнение се различава от прекратяване на договора поради отказ на абоната.
В случай на отказ от страна на абоната, доставчикът ще има възможност да
предложи свободния вече номер на другиго, а при забава санкционирана с разваляне,
какъвто е настоящият случай, тази възможност ще възникне едва след определен
период от време, а не автоматично. Затова и доставчикът има обоснован интерес
да стимулира потребителя, който е загубил интерес от ползване на мрежата до
края на срока, да предприеме сам прекратяването, вместо да отказва плащането на
вече неполезните му услуги. Съответно и
като уговори неустойка в размер съпоставим със срока, в който абонамента ще са
начислява, дори и плащането да се преустанови до отпадане на действието на
договора поради забавата, кредиторът не възлага на потребителя необосновано
високо обезщетение. Като всяка неустойка, размерът на договорена отнапред
компенсация за вреди от накърнен негативен интерес следва да е по-голяма от предполагаемия им
размер, за да изпълни функцията си и на санкция за недобросъвестното
причиняване на отпадането на договора и да стимулира длъжника да се въздържи от
неизпълнение, за да се предпази от завишената икономическа тежест. Именно
такива характеристики има обезщетението за причиняване на вреди поради
прекратяване на договора преди уговорения краен срок, определени като трикратен
размер на абонаментна такса. Това завишение не накърнява изискванията за
добросъвестност при уговарянето на клаузи, които потребителят не е в състояние
да прецени като икономическа тежест. Затова съдът не намира противоречие с
изискванията на специалния закон, изключващ валидност на клаузи за обосновано
завишен размер на неустойка или обезщетение за неизпълнено задължение спрямо
предвидимите при сключване на договора вреди /чл. 143 т.5 от ЗЗП/.
С оглед изложеното и това, че в случая
въззивният съд не установи неравноправност на клаузата за начислена неустойка,
то следва да се уважи искането за издаване на заповед за изпълнение и за сумата
от 52.47 лева, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договорен
абонамент за услуги.
По разноските:
При този изход от спора и на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК на жалбоподателя се следва присъждане на разноски за
настоящата инстанция в размер на 15 лева
заплатена държавна такса.
По изложените правни съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ разпореждане от 05.03.2020 г. на
Районен съд – Дупница, постановено по ч.гр.д. № 468/2020 г. по описа на същия
съд, В ЧАСТТА, в която е отхвърлена претенцията на заявителя „*************“
ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: ****************“,
бизнес парк София, сграда 6 срещу длъжника М. Н.Г., ЕГН **********, с адрес: ***
за сумата от 52.47 лева, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на
договорен абонамент за услуги, произтичащ от сключен между страните Договор за
мобилни услуги с предпочетен номер ++359********* и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ в полза „*************“
ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: *********************“,
бизнес парк София, сграда 6, срещу М. Н.Г., ЕГН **********, с адрес: *** за сумата от 52.47 лева,
представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент за
услуги, произтичащ от сключен между страните Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер +***********.
ОСЪЖДА М. Н.Г., ЕГН **********, с адрес: ***
да заплати на „*************“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление: ************************************сумата от 15.00 лева за
заплатена държавна такса в настоящото производство.
ВРЪЩА делото на РС - Дупница за издаване на
заповед по чл. 410 от ГПК, съобразно дадените указания.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: