№ 6786
гр. София, 20.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 149 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЕЛЕНА Н. ДИНЕВА ИЛИЕВА
при участието на секретаря ТАТЯНА Г. ВЕЛИНОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА Н. ДИНЕВА ИЛИЕВА Гражданско
дело № 20211110158283 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.310 и сл. ГПК.
Образувано е по предявен от Т. Н. ИВ., действаща чрез своята майка АН. ЛЮБ. В., иск по
чл. 150 вр. чл. 143, ал. 2 СК срещу Н. АНГ. ИВ. за увеличаване на месечна издръжка,
дължима от родител на ненавършило пълнолетие дете, от 150 лв. на 300лв., считано от
12.10.2021г.
В исковата молба се твърди, че ответникът е баща на ищцата, като същият е осъден с
решение №2436 от 12.03.2016г. по гр.д. № 21987/2015г. по описа на СРС, 86 състав да й
заплаща месечна издръжка в размер на 150,00 лв. Сочат се увеличени нужди на детето с
оглед изминалия период от определяне предишния размер на издръжката и израстването на
Т.И.. Посочва, че детето е ученичка в осми клас. Твърди, че са се увеличили нуждите от
средства за образование, спорт и извънкласни занимания. Иска от съда да уважи иска.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът подава отговор на искова молба, с който оспорва иска.
Твърди, че няма възможност да заплаща издръжка на ищцата, тъй като издържа
пълнолетната си дъщеря. Иска от съда да отхвърли иска.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните
съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
Видно от удостоверение за раждане, издадено от Столична община, Т. Н. ИВ. е дъщеря на
АН. ЛЮБ. В. и Н. АНГ. ИВ.. .
С решение №2436 от 12.03.2016г. по гр.д. № 21987/2015г. по описа на СРС, 86 състав,
1
ответникът е осъден да заплаща издръжка в размер на 150 лв.
От справка от НАП се установява, че Н. АНГ. ИВ. реализира доход от около 2734 лв. , а АН.
ЛЮБ. В. реализира доход от 2229 лв.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Съгласно чл. 143, ал. 2 СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие
деца, независимо дали последните са трудоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си. Следователно, получаването на издръжката е безусловно, т.е. не е
обусловено от каквито и да е допълнителни предпоставки извън наличието на качеството
„ненавършило пълнолетие дете” и на нужда от издръжка, която не е задоволена изцяло по
друг начин – например чрез получаване от детето на доходи от трудово възнаграждение,
пенсия, доходи от имоти, семейни добавки и други такива (в този смисъл е и т. 2 от ППВС
№ 5 от 16.11.1970 г.). Размерът на издръжката се обуславя от съотношението между
нуждите на лицето, имащо право на издръжка, и възможностите на задълженото лице. И тъй
като посочените две величини не са константни, законодателят е предвидил възможност при
промяната им издръжката да бъде изменена – увеличена, респективно намалена – чл. 150
СК. За да се уважи искът по чл. 150 СК, е необходимо да е налице трайно и съществено
изменение на нуждите на издържания или трайна съществена промяна във възможностите
на задълженото лице.
В конкретния случай се установи, че ищецът не е навършил пълнолетие. Установи се, че
детето е ученичка в осми клас в 101 СУ „Бачо Киро“. От определяне размера на
присъдената издръжка по съдебен ред на детето са изминали седем години. Съдът намира, че
израстването на детето в периода от определяне предишния размер на тяхната издръжка
само по себе си води до увеличаване на необходимите средства за издръжката им. Издръжка
се дължи от двамата родители независимо при кого детето живее, но отглеждащият родител
следва да поеме по принцип по-малък дял от издръжката в пари с оглед даваната от него
издръжка в натура при съвместното живеене с детето и посрещането на разходите на
домакинството, част от които са в полза и на детето. Оттук следва, че ответникът трябва да
поеме по-голям дял на паричната издръжка на ищеца.
Ответникът е в трудоспособна възраст и няма данни да е нетрудоспособен по здравословни
причини, т. е. да не може да се приеме, че той е в невъзможност да дава издръжка (ППВС №
5/1970 г., т. 11). Издръжката е алиментно задължение и следва от самия закон.
Предвид изложеното съдът намира, че искът с правно основание чл. 150 вр. чл. 143, ал. 2 СК
е изцяло основателен и следва да бъде уважен, като издръжката бъде увеличена от размера
от 150 лв. на 300лв. Издръжката се дължи от датата на предявяване на исковата молба
12.10.2021 г., до настъпване на законово основание за нейното изменение или прекратяване.
Възражението на ответната страна, че бащата няма задължение да осигурява ищцата, тъй
като издържа пълнолетната си дъщеря, е неоснователно. Задължението за издръжка е
алиментно такова и се дължи независимо от възможностите на ответника.
По изпълнението на решението: Съгласно чл. 242, ал. 1, предл. първо ГПК съдът
2
постановява предварително изпълнение на решението, когато присъжда издръжка, поради
което съдът е задължен да допусне служебно предварително изпълнение, дори и без искане
на страните.
По разноските:
И Ищцата е претендирала разноски на основание чл. 38, ал.2 Задв. Представя и договор за
правно защита и съдействие.
На основание чл. 78, ал.6 ГПК, ответникът дължи държавна такса върху увеличението на
размера на издръжката в размер на 216 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ на основание чл. 150 вр. чл. 143, ал. 2 СК размера на дължимата месечна издръжка
от Н. АНГ. ИВ. , ЕГН:**********, решение №2436 от 12.03.2016г. по гр.д. № 21987/2015г.
по описа на СРС, 86 състав в полза на Т. Н. ИВ., ЕГН: *********, действаща чрез своята
майка АН. ЛЮБ. В.,ЕГН: **********, като:
ОСЪЖДА на основание чл. 150 вр. чл. 143, ал. 2 СК Н. АНГ. ИВ. , ЕГН:********** да
заплаща на Т. Н. ИВ., ЕГН: *********, действаща чрез своята майка АН. ЛЮБ. В.,ЕГН:
**********, месечна издръжка в размер на 300 лв., считано от 12.10.2021г., до настъпване
на законно основание за изменение или прекратяване на издръжката ведно със законната
лихва от забавата върху всяка просрочена вноска до окончателното й заплащане.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1, предл. първо ГПК предварително изпълнение на
решението в частта му относно присъдената издръжка.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК Н. АНГ. ИВ., ЕГН:**********, да заплати по
сметка на Софийския районен съд сума в размер на 216 лв., представляваща държавна такса
върху присъдената издръжка.
ОСЪЖДА на основание чл. 38,ал. 2 Задв. Н. АНГ. ИВ., ЕГН:********** да заплати на Т. Н.
ИВ., ЕГН: *********, действаща чрез своята майка АН. ЛЮБ. В.,ЕГН: ********** сумата от
300 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен
срок, считано от 21.06.2022г.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3