Р
Е Ш Е Н И Е
№
Гр.
Варна. ........... 2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд - първи
наказателен състав - в публично заседание, проведено на девети май през две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Хр. Минев
при секретаря Петя Георгиева, като разгледа
докладваното от съдията НАХД №1567 по описа за 2019г.
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателното
постановление №23-0000165 от 14.03.2019г., на Началник Областен отдел „АА“ в ГД
„АИ“ гр.Варна, с което на „Ф.В.К.” ООД с БУЛСТАТ *********, представлявано от Ц.
В. К. с ЕГН ********** е наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 1000.00лв. на
осн. чл. 104 ал.1 от Закона за автомобилните превози.
Решението подлежи на
касационно обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че мотивите към решението са изготвени пред АС Варна по реда на
АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:.......................
М
О Т И В И
Производството е образувано на осн.
чл.59 и сл. от ЗАНН въз основа на жалба, предявена от „Ф.В.К.” ООД с БУЛСТАТ
*********, против Наказателно постановление №23-0000165 от 14.03.2019г., на
Началник Областен отдел „АА“ в ГД „АИ“ гр.Варна, с което на „Ф.В.К.” ООД с
БУЛСТАТ *********, представлявано от Ц. В. К. с ЕГН ********** е наложена
ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 1000.00лв. на осн. чл. 104 ал.1 от Закона за
автомобилните превози.
В съдебно заседание въззивникът редовно призован, не се явява, представлява се
от адвокат А.И. от ВАК, който поддържа жалбата и по същество пледира за отмяна
на НП. Твърди, че процесното нарушение е извършено от водача на автомобила, но
не и от превозвача. Твърди се, че превозвача е осигурил за извършването на
конкретния превоз втори водач – Р. В..
Въззиваемата страна изпраща
представител, който оспорва жалбата и по същество пледира за потвърждаване на
НП.
Съдът въз основа на императивно
вмененото му задължение за цялостна проверка на обжалваното наказателно
постановление по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и
справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима -
подадена е в срока за обжалване, от надлежна страна и приета за разглеждане от
съда.
Наказателното постановление е
издадено от компетентен орган -
Директор на Дирекция „АА” гр.Варна.
След преценка на доводите на
въззивника и становището на въззиваемата страна, с оглед събраните
доказателства по делото, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 14.02.2019г. около 11.45часа в гр.Варна ул.“Тролейна“
№48, в административната сграда на на ОО „АА“ гр.Варна, след приключване на
комплаксна проверка на документите на относно транспортната дейност за периода
от 01.06.2018г. до 31.07.2018г.на превозвача „Ф.В.К.“ ООД, притежаващ лиценз на
Общността №05948/08.04.2011г. за обществен превоз на товари на територията на
РБългария е установено, че на 22.07.2018г. в 03.46ч в с.Любен Каравелово,
общ.Аксаково, обл.Варна транспортното предприятие не е организирало работата на
водача В. И. К. по такъв начин, че да е в състояние да спазва глава ІІ от
Регламент на ЕО №561/2006г. – чл.8 параграф 6, изречение последнои на водача не
е осигурена намалена седмична почивка, която да започва не по-късно от края на
шест двадесет и четири часови периода от края на предишната нормална седмична
почивка. Седмичния период на управление е започнал на 16.07.2018г. в 03.46 часа
и е завършил в 06.29ч. на 22.07.2017г. Началото на седмичната почивка е следвало
да бъде не по-късно от 03.46ч. на 2.07.2018г., при което не е спазено началото
на времето за почивка с 2 часа и 43 минути, видно от разпечатка от магнитната
карта на водача. Установено е че превоза е извършен с МПС „Мерцедес“, категория
N3
с Рег.№ В 7951 РК, собственост на превозвача, оборудван с дигитален
тахограф.
По описания начин е прието че е
извършено нарушение на чл.10 §2 изр.1 предл.2 от Регламент ЕО/561/2006г. във
вр. с чл.78 ал.1 т.1 от ЗАП.
За установеното в сградата на РД „АА”
гр.Варна ул.”Тролейна” №48, бил изготвен АУАН №259761/14.02.2019г. В
обстоятелствената част на същия е отразена така описаната фактическа
обстановка. Акта е надлежно връчен на упълномощено за това лице, което го е
подписало с отбелязване, че има възражения, но конкретни такива не са били
подадени в законния за това срок.
Горната фактическа обстановка се
установява по безспорен начин от събраните по делото гласни и писмени
доказателства, които са безпротиворечиви и кредитирани от съда изцяло, а и
принципно не се оспорва от въззивника, че не е спазено времето за почивка, но
се птвърди, че транспортното предприятие е осигурило втори водач.
Въз основа на Акта е издадено
обжалваното Наказателно постановление,
като административно наказващия орган е възприел изцяло обстоятелствата, сочени
в акта за нарушение. Административно наказващия орган е квалифицирал
нарушението по чл.10§2 изр.1 предл.2 от Регманет 561/206г. на ЕО.
Съдът счита, че административнонаказателното
производство, образувано по отношение на дружеството е проведено
законосъобразно.
Спазени са нормите на чл.42 и чл.57
от ЗАНН, като съставеният АУАН и издаденото наказателно постановление съдържат
всички реквизити, посочени в тези норми.
Наказателното постановление е
обосновано. Правилно и законосъобразно административнонаказващия орган е приел,
че е реализирано описаното по-горе нарушение и правилно е определил правната
квалификация на нарушението.
Съдът намира, че АНО е взел предвид обществената опасност на
дееца и тази на извършеното от него деяние. Безспорно е допуснато
административно нарушение от страна на превозвача „Ф.В.К. ” ООД, което е
било констатирано по надлежният ред.
Същото е свързано с нарушеното право на почивка на водача на автомобила,
извършващ дейност свързана с превоза на товари. В тази връзка съдът счита, че
налагане на ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 1000.00лв. предвидена в чл.104 ал.1 от ЗАП за допуснатото нарушение е правилно
определена по размер предвиден за това нарушение от закона и същата е
съобразена с обществената опасност на деянието и нарушителя.
Съдът намира, че доколкото дейността
на дружеството е свързана с превоза на товари, нарушението, свързано с
нарушеното право на почивка на водач на товарен автомобил не може да се
квалифицира като маловажен случай. Безспорно дружеството извършва превоз на
товари по занятие и безспорно следва да организира работата на водачите на
автомобили по такъв начин, че да се спазва предвиденото в Регламент 561/2006г.
на ЕО право и задължение за почивка. Същото е предвидено с цел запазване живота
и здравето на водачите и безопасността на движението и в този смисъл
нарушението не се отличава с по ниска степен на обществена опасност, а дори напротив.
Съдът не споделя направените
възражения в жалбата, за несъответствие на АУАН с изискванията на ЗАНН. За
съдът е безспорно установено, кой, къде, кога и какво свое задължение не е
изпълнил. Доколкото се отнася за нарушение извършено с бездействие, правилно е
посочено че нарушението е извършено в датата на неспазване на междуседмичната
почивка, като и в АУАН и в НП тя е описана в дати, часове и минути. Въззивното
дружество безспорно е следвало преди момента на нарушаване на времето за почивка
да извърши необходимото за спазване на правото на почивка на водача. Факта, че
на водача на процесното МПС е проведен първоначален инструктаж при постъпване
на работа не означава, че му е била осигурена гарантираната по закон намалена
междуседмична почивка.
Отделно от изложеното по делото липсват
доказателства в подкреп ана твърдението, че процесният превоз е бил извършен
екипно, след като от картат на водача е установено солово управление.
Водим от горното, съдът постанови
решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:...........................