РЕШЕНИЕ
Номер................. Година 2019 Град Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Варненският
районен съд ХХІХсъстав
На седми
ноември Година две
хиляди и деветнадесета
В публично заседание в следния състав:
Съдия Мария Бончева
Секретар Калинка Димитрова
като разгледа докладваното от съдията
НАХД №555 по описа на
съда за 2019г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на „Е.В.Д.“ ЕООД,
представлявано от Станислав Желев против НП № 03-008996/07.03.2018 год. издадено
от Директора на Дирекция "Инспекция по труда" гр.Варна, с което на
дружеството е наложено административно наказание на осн. чл.414, ал.3 от КТ
„Имуществена санкция” в размер на 5000 лв. за административно нарушение по
чл.62 ал.1 вр. чл.1 ал.2 и чл.61 ал.1 от
КТ.
В жалбата
се излагат доводи за незаконосъобразност на процесното постановление и е
формулирано искане за отмяната му.
Алтернативно се иска намаляване на
размера на наложената санкция.
В съдебно
заседание процесуалният представител на въззивното дружеството поддържа жалбата
и искането до съда. Сочи, че нарушението е недоказано, като пледира за отмяна на акта, а алтернативно - за намаляване на санкцията.
Процесуалният
представител на АНО оспорва жалбата, изразява становище за доказаност на
извършеното нарушение и моли НП да бъде потвърдено. Жалбата е подадена в законоустановения срок, поради което е
допустима за разглеждане.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На
21.02.2018 г., около 10:45 часа,
служители на ДИТ – Варна - свидетелят Н. заедно със свои колеги,
извършили проверка по спазване на трудовото законодателство на територията
на строителен обект – „Делта Планет -
МОЛ“, находящ се в гр. Варна, ЗПЗ,
участие в изпълнението на който, като подизпълнител имал жалбоподателят „Е.В.Д.“
ЕООД.
При
пристигането си в обекта свидетелят Н. възприел лица, които извършвали трудова
дейност на един от етажите в обекта. Сред лицата, полагащи труд бил и
свидетелят Хр. Х..
Съставен бил
констативен протокол, в който свидетелят Х. декларирал, че работи за „Е.В.Д.“
ЕООД от 21.02.2018г. на длъжност „шпакловчик” с работно време от 10:00 часа до
17:00 ч. За Х. било посочено , че има сключен трудов договор, а възнаграждението му е от 300 лева на седмица и почивни дни – събота и
неделя.
Впоследствие,
въз основа на проверените трудови договори служителите на Д“ИТ“ установили, че
с Х. не е сключен трудов договор. При това положение бил формиран извод, че е
осъществен състав на административно нарушение по КТ и на 02.03.2018 г. бил
съставен АУАН срещу дружеството за това, че като работодател е допуснал до
работа лицето Хр. Х. да престира труд в
полза на „Е.В.Д.“ЕООД без да е сключен
трудов договор. Приел, че по този начин е нарушена нормата на чл.62 ал.1 вр.
чл.1 ал.2 и чл.61 ал.1 от КТ Акта за установяване на административно
нарушение бил надлежно предявен и връчен на представляващ дружеството, който
вписал в съдържанието му възражения. Депозирал и писмени такива в срок.
Въз основа
на акта за установяване на административно нарушение административно
наказващият орган е издал НП №03-008996/07.03.2018г., в което възприел изцяло
установената от служителите на Д“ИТ“ фактическа обстановка и дал правна
квалификация на извършеното нарушение по чл.62 ал.1 от КТ. На дружеството е
било наложено административно наказание на основание чл.414 ал.3 от КТ –
имуществена санкция над минималния размер.
Горната
фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от
събраните по делото доказателства - приложените по административно
наказателната преписка писмени доказателства, както и гласните такива-показанията
на св.Н. и св. М.. Последните съдът кредитира изцяло като обективни и
последователни.
Съдът
намира, че показанията на свидетеля Хр. Х. не следва да бъдат кредитирани, тъй
като противоречат на приложените по делото писмени доказателства – констативен
протокол, в който сам Х. е посочил параметри на трудово правоотношение към
момента на проверката. Този протокол е подписан и от представител на
проверяваното дружество – техн.ръководител Пл. С., чрез когото е връчена и
призовката по чл.45 ал.1 АПК до работодателя. От друга страна в показанията си свид. Н. е категоричен, че е
възприел лицето, вписано в протокола, на един от етажите на обекта с работно
облекло да полагат труд по сухо строителство – поставяне на гипсокартон, т.е.
лицето е престирало труд в полза на работодателя – „Е.В.Д.“ ЕООД.
При така
установената фактология съдът формулира правно убеждение в следния смисъл:
По приложението
на процесуалния закон:
Обжалваното НП е издадено от
компетентен орган – Директора на Д”ИТ”-Варна, съобразно разпоредбата на чл.
416 ал. 5 от КТ. АУАН и НП са формално редовни актове,
съдържат всички изискуеми реквизити по ЗАНН, преписи и от двата са връчени на
нарушителя, като му е дадена възможност да организира адекватна защита.
Жалбоподателят е депозирал писмено възражение срещу АУАН в срока по чл.44 ал.1
от ЗАНН. Издавайки НП административно наказващият орган явно е счел, че е налице
нарушение, извършено от конкретното лице и не е съгласен с тези възражения.
Основателността или неоснователността на тази преценка не представлява
задължителен реквизит на наказателното постановление и предпоставка за
редовността му от външна страна, а е въпрос по същество.
По
приложението на материалния закон:
Нормата на
чл.62 ал.1 от КТ регламентира формата, в която се сключва трудов договор –
писмена, а тази на чл.61 ал.1 от КТ – времето, преди постъпването на работа. В
настоящия случай лицето Хр. Х. е бил установен да работи в обект,
където жалбоподателят е извършвал строителна дейност. Освен това безспорно
се установи наличието на характеристики
и елементи на трудово правоотношение, доколкото видно от събраните доказателства
Х. е извършвал дейност, свързана с периодично престиране на работна сила,
свързана с осъществяването на конкретна трудова функция, в случая тази за
длъжността „шпакловчик”.
За това съдът прие, че въззивното
дружество като работодател е нарушило императивната разпоредба на чл. 62 ал.1
от КТ и не е налице основание за отмяна
на НП, поради материална
незаконосъобразност.
В случая
административно наказващия орган не е индивидуализирал санкцията по реда на
чл.27 от ЗАНН. Следва да се има предвид, че
констатираното нарушение на трудовото законодателество от въззивното
дружество е извършено за първи път и налагането на санкция над минималния
размер се явява прекомерна. За това
съдът редуцира „Имуществената санкция” до минималния размер предвиден в чл.414
ал.3 от КТ, а именно - 1500 лева.
АНО е
посочил, че не счита случая за маловажен и съдът споделя този извод, тъй като
се касае за поведение, несъобразено с основен принцип на трудовото
законодателство на Република България, защитаващ трудовите и социалните права
на работниците и служителите, които са по уязвимата страна в трудовите
правоотношения. В този смисъл настоящият казус не показва занижена степен на
обществена опасност в сравнение с обичайните случаи от този вид, поради не може
да бъде квалифицирано като „маловажно“.
По
изложените съображения съдът намира, че атакуваното наказателно постановление
следва да бъде изменено и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление №03-008996/ 07.03.2018
год., издадено от Директора на Дирекция "Инспекция по
труда"-гр.Варна, с което на „Е.В.Д.“ ЕООД, представлявано от Станислав
Желев, е наложено административно наказание "Имуществена
санкция" на 5000
лева на основание чл.414 ал.3 от Кодекса на труда,
като НАМАЛЯВА размера на Имуществената санкция от 5000 лева на 1500 лева.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Варненски административен съд в 14-дневен срок от
получаване на съобщенията от страните, че решението и мотивите са изготвени.
След влизане в сила на съдебното
решение, АНП да се върне на наказващия орган по компетентност.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: