Определение по адм. дело №390/2025 на Административен съд - Габрово

Делото е образувано по жалба с вх. № СДА-01-2141 от 25.08.2025 г., подадена от М. Й. М. от [населено място], с [ЕГН], против Уведомление № ДД-2-Г.11-376 от 16.07.2025г. на кмета на О. С. за прекратяване на Договор № ОС-46 от 18.07.2019 г.

С процесното Уведомление от 16.07.2025 г. М. е информиран, че не е спазил условията по чл. 37и, ал. 1 от ЗСПЗЗ, като е установено незаплащане на договори за наем на тези имоти, поради което и на основание чл. 37м, ал. 3, т. 3 от същия нормативен акт договорът следва да се прекрати. Налице е и още едно основание за това прекратяване, регламентирано в нормата на чл. 15, ал. 1, т. 1 от ЗОбС – системно неплащане на наем в договорените срокове. На така посочените правни и фактически основания наемодателят, в лицето на Община Севлиево, едностранно изразява волята си и прекратява наемния договор, считано от датата на получаване на въпросното уведомление. На основание чл. 17, ал. 1 от същия договор наемателят е поканен да възстанови владението на имотите, предмет на прекратеното споразумение.

Уведомлението е получено от своя адресат на 12.08.2025 г. Жалбата против него е подадена на 25.08.2025 г. – в рамките на 14-дневния срок за оспорване на ИАА, предвиден по АПК.

С жалбоподателя са сключени два договора за наем на общински поземлени имоти, видно от Протокол по чл. 37м, ал. 1 на ЗСПЗЗ. Прекратеният такъв с процесното Уведомление е № ОС-46 от 18.07.2019 г. В същия протокол е посочено, че не са спазени условията по чл. 37и, ал. 1и ал. 4 от ЗСПЗЗ и договорът следва да се прекрати, но е посочено, че това касае животновъден обект и не е отразено за кой от двата договора става въпрос и кои условия не са спазени конкретно – дали става въпрос за пълно или частично неизпълнение и за коя конкретна стопанска година е налице такова.

В жалбата си М. оспорва, че от негова страна не е налице неизпълнение на условията по договора, съставляващи същевременно и правни основания за неговото прекратяване. Представя доказателства за заплащането на дължимия наем за текущата година на 11.02.2025 г., като съгласно договора падежът на задължението настъпва на 31.10., с.г., т.е. направеното плащане е преди този падеж. Не е налице посоченото нарушение, съответно – не е налице и основание за прекратяване на договора, поради което жалбоподателят моли актът, с който той се прекратява, да бъде отменен. Твърди се и неспазване на процедурата по това прекратяване, като допълнително основание за искането за отмяна, а именно – неотправено едномесечно предизвестие по силата на чл. 22 от сключения наемен договор.

С Определение № 4860 от 27.10.2025 г. на смесен състав на ВКС и ВАС е изразено становище, че компетентен да се произнесе по жалбата е Административен съд Габрово.

С жалбата си М. е депозирал искане на основание чл. 60 от АПК за спиране изпълнението на Уведомлението до окончателното решаване на спора от съда, т.к. това изпълнение води до фактическо връщане на земята, която ползва и това би му причинило значителни и трудно поправими вреди, т.к. той е извършил разходи за текущата стопанска година и е възложил очаквания за бъдещи периоди.

Т. изпълнение действително е предвидено в Уведомлението, като в тази връзка в него е посочено, че на основание чл. 17, ал. 1 от договора е необподимо наемателят да възстанови владението на имотите на наемодателя в 14-дневен срок от получаването на акта или това предварително изпълнение е предвидено не по закон, а по силата на самия ИАА. Цитираната клауза на чл. 17, ал. 1 от договора предвижда, че при изтичането на срока на договора или прекратяването му по вина на наемателя, същият е длъжен да върне наетите имоти в рамките на две седмици след изтичането на срока, респективно – прекратяването. В случая обаче е налице висящ спор за законосъобразност на това прекратяване или прекратяване не е налице, като юридически факт. Т. би настъпило едва след потвърждаване на волеизявлението на наемодателя с влязъл в сила съдебен акт, каквото обстоятелство не е налице 14 дни след връчване на уведомлението на неговия адресат. Нормата на чл. 166, ал. 1 от АПК въвежда общ принцип за суспендиране на изпълнението на акта до окончателното решаване на спора за неговата действителност и законосъобразност. При липса на изрично законово предвиждане за допускане предварително изпълнение на същия, както и липса на фактически и правни мотиви за постановяване на такова предварително изпълнение съдът намира, че искането на жалбоподателя за спиране на предвиденото в акта такова е основателно и следва да бъде уважено.

Воден от изложеното и на основание чл. 154, ал. 1, чл. 153, ал. 1, чл. 170, във вр. с чл. 9, ал. 4, чл. 60 от АПК, Административен съд- Габрово

ОПРЕДЕЛИ:

КОНСТИТУИРА страни в производството:

1.Жалбоподател: М. Й. М., [ЕГН], с адрес за призоваване и съобщения: [населено място], [улица].

2.Ответник: Кмет на Община Севлиево, адрес за призоваване и съобщения: [населено място], пл. «С.» № 1.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за 27.11.2025 г. от 10.30 часа, за когато на страните да се изпратят призовки.

ОТМЕНЯ разпореждане, инкорпорирано в оспореното уведомително писмо от 16.07.2025 г. на кмета на Община Севлиево, с което се предвижда възстановяване владението на процесните имоти, предмет на договора между жалбоподателя и същата община, в 14-дневен срок, считано от получаването на същото уведомление.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването в частта му, касаеща отмяна на разпореждането за предварително изпълнение на оспорения административен акт.

Препис от същото да се изпрати на страните, в едно с призовките.