Р Е Ш Е Н И Е
Гр. Пазарджик, 15.12.2015г.
В
И М Е
Т О Н А Н
А Р О
Д А
ПАЗАРДЖИШКИ
РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в публично заседание на деветнадесети ноември
през две хиляди и петнадесета година в
състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: И.КА ИЛИНОВА
При секретаря Е.П. като разгледа докладваното от
съдията гр.д.№2617/2015г. по описа на
съда и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.341 и сл.от ГПК ,във фазата по
допускането на делбата.
В исковата си молба против М.А.М., ЕГН-********** ***,
М.Б.М., ЕГН********** ***-починала на 10.04.2014г.в хода на производството по
делото, Д.Е.А., ЕГН-**********, чрез
неговата майка и законен представител В.П.А. от гр.София, р-н Подуене, ЖК
"Хаджи Д." №118, вх.А, ет.8, ап31 и А.Е.Д., от гр.София, р-н Подуене,
жк"Сухата река", бл.112, вх.Б, ет.5, ап.31 ищецът К.Д.А., ЕГН-**********
*** твърди,че общ наследодател на страните по делото е И. А. М., б.ж. на
гр.Пазарджик, починал на 05.06.2002г. Ответницата М.М. била негова съпруга,
ищецът и ответницата М.М. били съответно син и съпруга на починалия му брат Д. М.,
а ответниците Д.А. и А.Д. - деца на починалия Е. М. - също син на Д.А. М..
След
смъртта на общия праводател в наследство останали следните недвижими имоти и
движима вещ:
-
апартамент с идентификатор 55155.501.673.1.23, находящ се в гр.Пазарджик,
ул."Ованес Соваджиян"№2, вх.Б, ет.5, ап.23 с площ от 67,30кв.м.,
ведно с избено помещение №9 ,
-
гараж с идентификатор 55155.501.67.8, находящ се в гр.Пазарджик,
ул."Ованес Соваджиян"№2, в имот с идентификатор 55155.501.672, с площ
от 15 кв.м.и
-лек
автомобил марка "ВАЗ 2107", с рег.№РА90-56АС.
Недвижимите имоти и автомобилът били придобити по
време на брака между наследодателя и първата ответница, който брак продължил
повече от десет години.
Твърди се в исковата молба,че страните не могат
доброволно да разделят останалото в наследство имущество, поради което моли
съдът да постанови решение, с което допусне делба при права съгласно чл.9 от ЗН. Сочи доказателства. Претендира разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответницата М.М. е депозирала
писмен отговор. Оспорва иска за делба като недопустим и неоснователен. Твърди,
че ищецът нямал активна процесуална легитимация, тъй като не бил собственик на
процесните имоти.Техен собственик не била и ответницата М.М., тъй като с
нот.акт №72, том ХХХVІ, нот.д.№4196/12г. апартаментът и гаражът били
прехвърлени на трети лица. Дори и да не били прехвърлени, то ищецът пак нямал
права върху тях. Апартаментът бил закупен от наследодателя и съпругата му М.М.
през 1970г., а гаражът - през 1996г. До смъртта на И. М. на 06.06.2002г.
двамата ги владеели, плащали данъците им, грижили се за тях. След смъртта му до
26.10.2012г.ответницата М. продължила да владее добросъвестно имотите и да им
плаща данъците - т.е. била ги придобила по силата на
покупко-продажба,наследство и давност чрез добросъвестно владение, продължило
повече от пет, дори от десет години. Така било и по отношение на автомобила,
който закупили със съпруга й през 1989г. Сочи доказателства.
Останалите ответници от своя страна нямали пасивна
легитимация, тъй като именно тя била собственик на имотите и лекия автомобил.
Поради това моли съдът да прекрати производството по
делото. Евентуално да отхвърли иска. Сочи доказателства. Претендира разноски.
Останалите ответници не са депозирали писмен отговор.
Районният съд като прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в съвкупност, приема от фактическа и правна
страна следното:
Не се спори между страните, че са наследници на И. А. М.,починал
на 05.06.2002г., като ответницата М.М. е негова съпруга. Ищецът и останалите
ответници са наследници на починалия
му брат му Д. М.,починал на
02.03.2012г.,кат ищеца е негов сина,а ответниците Д.А. и А.Д.-внуци,от коляното
на сина му Е. А.,починал на 04.11.2010г.
Безспорно
е между страните, че бракът между И. А. М., и
М.А.М. е продължил повече от десет години и че двамата нямат родени от
брака си деца.Установява се от представения като доказателство по делото
нот.акт №24,по нот.д.№395/1973г.,че двамата съпрузи са придобили правото на
собственост върху процесния апартамент
по силата на договор за продажба по реда на чл.55 –г от ЗПИНМ.Представен
като доказателство по делото е нот.акт №143,нот.д.№4720/1996г.,с който на
30.12.1996г.,наследодателя през време на брака си е признат за собственик на
гаража предмет на исковата молба построен въз основа на отстъпено право на
строеж.
Представено
е свидетелство за регистрация на МПС,в което наследодателя е вписан като
собственик на процесния лек автомобил
като с оглед отразената дата на регистрацията – 15.12.1989г.съдът
приема,че автомобила е закупен през време на брака с ответницата М.М..
По
отношение на делбеното имущество съдът приема с оглед придобИ.ето му през време
на брака и чрез възмездни правни сделки,че същото е имало статут на СИО,прекратена със смъртта на съпруга на
05.06.2002г.
При
това положение от правна страна съдът приема,че предявения иск за делба е
процесуално допустим и основателен.
След
прекратяването на СИО М.М. придобила ½ ид.ч.от прекратената СИО на
собствено основание и предвид кръга наследници ,с които наследява и
продължителността на брака с наследодателя ,по наследство още 2/3 ид.ч.от частта на наследодателя в размер
на 1/2ид.ч. от делбеното имущество на
основание чл.9 ал.2 от ЗН.
При това положение съдът приема,че ответницата М. е
собственик на 5/6 ид.ч.от процесното имущество.Другата 1/6 ид.ч.е преминала в
патримониума на наследниците на Д. М. по право на заместване.От тази част
ищецът притежава половината ,а именно 1/12 ид.ч.,а всеки едни от ответниците А.Д.
и Д. А. –по 1/24 ид.ч.
Съдът намира за неоснователно правоизключващото
правата на останалите съделители,възражение на ответницата М.,че процесното
имущество е нейна индивидуална собственост.Спорно е по делото дали М.М. е
придобила по давност останалата 1/6 ид.ч. от наследственото имущество или е
налице съсобственост между наследниците на И. М.. В тази връзка се твърди от
ответницата М. М., че придобила частите на останалите наследници по давност -
от смъртта на съпруга си до предявяване на иска владяла имотите и лекия
автомобил добросъвестно повече от пет години, плащала данъци за тях, грижила се
за поддръжката им. Разпитаните свидетели Г. и Г. установяват, че действително
за имотите се грижили двамата съпрузи, правили редица подобрения, а след
смъртта на И. М. М. продължила да се грижи за тях-боядисала,правила ремонт.
Свидетелите не са чули някой да има някакви имуществени претенции от нея.
Добросъвестното владение предполага
владелецът непрекъснато да владее вещта в продължение на 5 години на правно
основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е
собственик или че предписаната от закона форма е била опорочена. Несъмнено в
настоящия случай не е налице тази хипотеза.
За да се придобие по давност даден имот, респ. част от
него, е необходимо да се упражнява фактическа власт върху него в продължение на
поне 10 години явно, непрекъснато, необезпокоявано, с намерението да се
свои,което да е доведено до знанието на
собственика/съсобственика и същият да не се е противопоставил,а случай,че се е
противопоставил неговите собственически намерения и претенции да са отблъснати
от владелеца по един категоричен начин. От събраните гласни доказателства не се
установи по никакъв начин М.М. да е манифестирала поведение,което да не
оставя никакво съмнение, че упражнява фактическата власт за себе си и това да е станало известно на останалите
съсобственици. Нещо повече, в приетите
декларации по ЗМДТ М.М. е декларирала собственост върху 5/6 ид.ч. от вещите,
които факт категорично подкрепя горния извода,че същата не само ,че не е
демонстрирала намерение за своене,а и не е формирала сама за себе си такава
представа,т.е.не е трансформирала дължането на частите на останалите съсобственици в владение по
смисъла на чл.79 от ЗС. Подписът на същата е оспорен, като в тази връзка е
допусната и изслушана СПЕ, от която категорично се установява, че е положен от
ответницата М..
Горния извод на съда се базира и на показанията на
св.Пашов,който установява,че Д. -бащата на ищеца и брат на общия наследодател,
след смъртта на И. ,говорел че има дял
от апартамент,гараж и лек автомобил.По този повод свидетеля и Д. идвали в
гр.Пазарджик като на два пъти
свидетелят го докарвал с колата си до апартамента.Д. казал ,че има ключ от
апартамента,който показал на
свидетеля.Първия път разговарял с М.М. ,за да не му плаща наем за дела му,а да
плаща данъците на имота.Втория път идвали през 2009г.С М. се разбрали тя да му
отстъпи къща в Долна Баня,а той да й
отстъпи апартамента.Сами по себе си тези уговорки между наследниците на И. М.,означават,че
нито М. е демонстрирала намерение за своене на имота,нито наследодателя на
ищеца и ответниците,се е дезинтересирал от наследствените си права.
Ирелевантно е за правния спор, че М.М. плащала данъците за имотите и автомобила,
грижила се за тяхното добро състояние, правила подобрения - това е въпрос по
сметките, който подлежи на разрешаване във втората фаза на делбеното
производство.
Направено е възражение, че независимо от горното двата
недвижими имота вече не били собственост на М.М., тъй като същата се е
разпоредила с тях с нот.акт №72, том ХХХVІ, нот.д.№4196/12г. Настоящото дело е
образувано по повод искова молба, депозирана на 13.09.2012г.Прехвърлянето на
имотите е станало на 26.10.2012г. - т.е. след завеждане на иска и така при
наличието на висящ съдебен процес с предмет имотите, предмет и на нот.акт,
делото следва да продължи между първоначалните страни, ведно със законовите
последици за последващите преобретатели.
По изложените съображения съдът приема, че е налице
съсобственост между страните в порцеса при права както следва: 20/24 ид.ч. за М.М., по 2/24ид.ч. за К.А. и по 1/36ид.ч. за Д.Е.А. и А.Е.Д..
Водим от горното Пазарджишки районен съд
Р Е Ш И
ДОПУСКА СЪДЕБНА ДЕЛБА между М.А.М., ЕГН-********** ***, Д.Е.А., ЕГН**********, чрез неговата майка и
законен представител В.П.А. от гр.София, р-н Подуене, ЖК "Хаджи Д."
№118, вх.А, ет.8, ап31, А.Е.Д., от гр.София, р-н Подуене, жк"Сухата
река", бл.112, вх.Б, ет.5, ап.31 и К.Д.А., ЕГН********** *** на следните
недвижими имоти:
-
апартамент с идентификатор 55155.501.673.1.23, находящ се в гр.Пазарджик,
ул."Ованес Соваджиян"№2, вх.Б, ет.5, ап.23 с площ от 67,30кв.м.,
ведно с избено помещение №9
-
гараж с идентификатор 55155.501.67.8, находящ се в гр.Пазарджик,
ул."Ованес Соваджиян"№2, в имот с идентификатор 55155.501.672, с площ
от 15 кв.м.
-лек
автомобил марка "ВАЗ 2107", с рег.№РА90-56АС.
ПРАВАТА НА
СТРАНИТЕ са както следва:20/24 ид.ч.
за М.М., по 2/24ид.ч. за К.А. и по
1/36ид.ч. за Д.Е.А. и А.Е.Д.. .
Решението подлежи на обжалване пред Пазарджишки окръжен съд в
дву седмичен срок от получаване на съобщението от страните, че е
изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: