№ 36078
гр. София, 29.08.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети август през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20251110102691 по описа за 2025 година
Съдът е сезиран с искова молба подадена от собствениците в етажна
собственост на сграда с административен адрес: гр. София, *, действаща чрез
„* срещу В. В. В., с която е предявен осъдителен иск по чл. 51, ал. 1 ЗУЕС за
осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от по 108 лв.,
представляваща незаплатени вноски за такса поддръжка и управление на ЕС
за периода от 01.05.2024 г. до 31.12.2024 г., ведно със законната лихва считано
от датата на подаване на исковата молба – 16.01.2025 г. до окончателното
изплащане на сумата, както и сумата от 92 лв., представляваща незаплатени
вноски фонд „Ремонт и обновление“ за периода от 01.05.2024 г. до 31.12.2024
г., ведно със законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба
– 16.01.2025 г. до окончателното изплащане на сумата.
С молба с вх. № 276994 от 18.08.2025 г. ищецът е заявил, че на основание
чл. 233 от ГПК прави отказ от предявените искове.
Разпоредбата на чл. 233 ГПК урежда възможността, страната инициирала
исковия процес, във всяко положение на делото, да направи отказ от иска си. В
конкретния случай са налице надлежен отказ от иска, който десезира съда от
разглеждане на спора. На основание чл. 233 от ГПК и изложеното в молбата
от ищеца, с което се прави отказ от предявените искове производство следва
да бъде прекратено.
В случая се установява, че отказът е породен от факт, настъпили след
предявяването на иска, а имено плащане от страна на ответника след подаване
на исковата молба, като ответникът с поведението си е станал причина за
предявяването му. С оглед на което въпреки прекратяване на производството,
доколкото се касае за погасяването на задължение в хода на процеса,
ответникът дължи направените и претендирани от ищеца разноски. На ищеца
се дължат направените разноски, чието възлагане той е поискал с нарочна
молба, като в случая следва да се присъди сумата от 55 лв. държавна такса и
400 лв. адвокатско възнаграждение.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 233 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 2691/2025 г. по описа на СРС, I
ГО, 39 състав, поради отказ от исковете.
1
ОСЪЖДА В. В. В., ЕГН **********, с адрес: гр. София, *, ап. 100, да
заплати на собствениците в етажна собственост на сграда с административен
адрес: гр. София, *, действаща чрез „*, ЕИК *, на основание чл. 78, ал. 1
сумата в размер на 455 лв. разноски в исковото и заповедното производство.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски
градски съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2