Р Е Ш Е Н И Е
№
28.05.2014г., гр. Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ДВАНАДЕСЕТИ
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на двадесет и осми май две
хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАРИНСКА
При секретаря Л.Д. и прокурора.........................., като разгледа
докладваното от председателя гр.д.№ 2174/2014г..
по описа на ПлРС, за да се произнесе, намери за установено следното:
Постъпила е молба от Л.Б.Г., ЕГН **********,
за постановяване на защита по ЗЗДН, спрямо нея, срещу Н.И.Г., ЕГН **********, с когото същата има сключен
граждански брак от 1989 г. Твърди се, че от брака им имат две пълнолетни деца.
Твърди се, че последният акт на домашно насилие е от дата 10.04.2014г., когато
ответника е проследил молителката до бензиностанция «Еко», на изхода за Ловеч, и там пред очите на служителя на
бензиностанцията й е нанесъл удър с юмрук в главата. Твърди се, че след побоя
молителката е потърсила съдействие от ЦСРИЖДПН при Община Плевен, където й е
направена психологическа оценка и е изготвен доклад. С молбата си представя декларация
по чл.9, ал.3 от ЗЗДН. Моли съдът да постанови решение,
с което да наложи мерки за закрила спрямо нея, изразяващи се в забрана на ответникът
Н.Г., да се приближава до жилището й, находящо
се в *** и местоработата й в “Маркет” ЕООД – ***, за срок от 18 месеца.
В съдебно заседание молителката не
явява, за нея адв.К., поддържа депозираната молба.
Ответникът, Н.И.Г. изразява становище за неоснователност на молбата и
моли съдът да остави същата без уважение.
Съдът като съобрази изложеното в молбата и представените доказателства, намира за
установено следното:
Безспорно се установява, видно от приложеното
удостоверение за граждански брак, че страните са съпрузи. По делото, с
определение №1849/09.05.2014 г., съдът е оставил без уважение искането на Л.Б.Г.
за издаване на заповед за незабавна защита, по смисъла на чл.18, ал.1 от ЗЗДН, като
неоснователна. По делото е представена преписка с вх..№ Ж-218/14 г. и рег.№
3117/14 г. по описа на Второ РУП-Плевен по повод депозиран сигнал от Л.Б.Г.
против Н.И.Г.. Лицето е предупредено с протокол за предупреждение на основание
чл.56 от ЗМВР. По делото е представена и декларация по чл.9, ал.3, вр. с чл.8,
ал.1 от ЗЗДН от ищцата, с която удостоверява, че е обект на домашно насилие,
изразяващо се в нанасяне на удар по главата с юмрук, извършено на 10.04.2014
г., около 16.00 часа на обществено място – бензиностанция “ЕКО”, на изхода за
гр.Ловеч.
По делото, от страна на молителката въпреки,
че съдът изрично е допуснал двама свидетели при условията на довеждане, не са
събрани гласни доказателства, в насока установяващи факта на извършваното на
твърдяното домашно насилие, на дата 10.04.2014 г. По делото не са представени и
други доказателства, в това число посочения доклад от Център “Отворени врата”
гр.Плевен, за който се твърди, че молителката е потърсила помощ в КЦ и е направена съответната
психологическа оценка. В определението си за насрочване съдът е констатирал
липсата на този доклада и е дал указания на молителката да представи същия.
Съдът намира, въпреки, че ЗЗДН придава
самостоятелно доказателствено значение на попълнената декларация по смисъла на
чл.9, ал.3, в случая не може да бъде установено по категоричен начин
осъществяването на акта на домашно насилие. Съдът намира, че при постановяване
на решението, следва да бъде воден както от представената декларация, но и от останалите
събрани по делото доказателства, така и от вътрешното си убеждение. По делото,
от обясненията на ответника действително се установява, че отношенията между
съпрузите, които са във фактическа раздяла, са обтегнати, но не може да се
направи извода за осъществяването на домашното насилие от негова страна. При
положение, че не може да бъде установено по категоричен начин съществуването на
домашно насилие, то съответно не следва да бъдат налагани съответните мерки за
закрила, посочени в молбата.
С оглед на изложеното съдът намира, че
молбата за налагане на мерки за закрила по реда на ЗЗДН спрямо молителката Л.Г.
е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Следна на основание
чл.11 ал.3 от ЗЗДН молителката Л.Г. да заплати сумата от 25 лв. държавна такса
по сметка на ПлРС.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Л.Б.Г., ЕГН **********, срещу Н.И.Г., ЕГН **********,***, за налагане на мерки за закрила по чл.5,
ал.1, т.3 от ЗЗДН: забрана да приближава жилището на молителката, на адрес: ***
и местоработата й в “Маркет” ЕООД – ***, за срок от 18 месеца, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА, на основание чл.11, ал.3 от ЗЗДН, Л.Б.Г., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ сумата от 25лв-държавна такса, по сметка на ПлРС.
Решението може да бъде обжалвано пред ПлОС в 7-мо дневен срок от днес.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: