№ 676
гр. Варна, 19.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 37 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен Д. Караниколов
при участието на секретаря Петранка Н. Петрова
като разгледа докладваното от Пламен Д. Караниколов Административно
наказателно дело № 20223110200832 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на В. Н. СТ., ЕГН **********, против Наказателно
постановление № 22 - 0819 - 000014/21.01.2022 год. на Началник група,
сектор „ПП“ към ОД на МВР- Варна, с което му е наложено:
административно наказание “Глоба” в размер на 200.00 /двеста/ лв. и
„Лишаване от право да управлява МПС„ за срок от 6 /шест/ месеца, на
основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП , за нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП,
като с НП на основание Наредба N Із- 2539 на МВР са били отнети и общо 10
/десет/ контролни точки.
В жалбата се сочи, че издаденото НП е незаконосъобразно и неправилно,
постановено при нарушение на процесуалните правила и в нарушение на
материалния закон. Акцентира се на липса на виновно поведение от страна на
жалбоподателят.
В съдебно заседание възз., не се явява, а се представлява от процесуален
представител, адв. Ш., АК - Варна, който поддържа жалбата. В пренията си по
съществото на делото излага, че деянието не е извършено от субективна
страна. Моли се за отмяна на НП като неправилно и незаконосъобразно. Иска
се на въззивника да бъдат присъдени сторените разноски за адвокатско
възнаграждение в хода на съдебното производство.
1
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание не изпраща
представител. Постъпили са писмени бележки от юк Л.-А., която излага
твърдения, че НП е правилно и законосъобразно. Иска се, на основание чл. 63
ал.5 от ЗАНН, да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
На 28.07.2021 г., около 09:53 ч., възз. В. Н. СТ. управлявал л. а. "Ауди
КУ 2" с рег. № СВ 55-27 РХ, собственост на "Макс Профит 21" ЕООД в гр.
Варна. При движение по бул. "Васил Левски", автомобилът управляван от
възз. бил заснет от АТСС - "CORDON-M2" MD №1194.
След приключване на заснемането записите от АТСС били свалени,
като служител при Сектор "ПП" - Варна установил, че управляваният от възз.
автомобил е бил със служебно прекратена регистрация на основание чл. 143,
ал. 10 от ЗДвП. За автомобила била извършена проверка за собственост и
било установено, че той е собственост на Р. А. Г.. Била извършена и проверка
за наличие на застраховка "Гражданска отговорност", от която се установило
че за л. а. "Ауди КУ 2" с рег. № СВ 55-27 РХ няма валидна застраховка
гражданска отговорност към 28.07.2021 г., а МПС е с прекратена регистрация
п о чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, считано от 24.03.2021 г. За констатираното в
Сектор ПП-Варна била извършена проверка ЗМ № 459/2021 г. по описа на
Сектор "ПП" при ОД на МВР -Варна.
В хода на проверката, на 17.12.2021 г. В.С. бил призован в сектор
"ПП" - Варна, където в писмено сведение и от попълнена бланка – декларация
за предоставяне на информация във връзка с разпоредбата на чл.188 от ЗДвП,
посочил, че на 28.07.2021 г. л. а. "Ауди КУ 2" с рег. № СВ 55-27 РХ е бил
управляван от – В. Н. СТ.. Същият посочил, че не е бил уведомен от
Гаранционен фонд за прекратяване на застраховката, както и че е разбрал, че
автомобилът е с прекратена регистрация едва когато е била призована в
сектор "ПП" - Варна.
По повод деянието била извършена проверка по преписка ЗМ №
459/2021 г. по описа на Сектор "Пътна полиция" при ОД МВР – Варна.
Водещият проверката приключил преписката със справка и я
изпратил във ВРП за произнасяне по компетентност, с оглед данни за
престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК.
2
По така постъпилата преписка ЗМ № 459/2021 г. по описа на Сектор
ПП при ОД на МВР-Варна във ВРП била образувана пр. пр. № 463/2022 г.,
която приключила с постановление от 17.01.2022 г. за отказ от образуване на
ДП за престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК. В прокурорският акт било
прието, че липсват доказателства, че В. Н. СТ. е знаел, че регистрацията на
автомобила е прекратена. Поради това и ВРП приела, че липсва извършено
престъпление от субективна страна. Препис от постановлението за отказ било
изпратено на Сектор "ПП" -Варна- за сведение и преценка за реализиране на
административно-наказателната отговорност.
След постъпване на прокурорския акт, на 21.01.2022 г. АНО издал
НП, предмет на настоящата въззивна проверка.
Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от
събраните по делото доказателства гласни, писмени и веществени
доказателства, а именно: преписката по АНП, вкл. АУАН, заповед, както и
приобщени от страна на въззивния съд материали по пр. пр. 463/2022 г. на
ВРП, писма, справки и др. които съдът кредитира изцяло като достоверни и
непротиворечиви.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото
му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и
справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните
правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна
страна – ФЛ спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от
закона 7-дневен срок от връчване на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен
контрол и пред надлежния съд – по место извършване на твърдяното
нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
3
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган
Началник Група при ОД на МВР, съгласно заповед № 8121з-1632/02.12.2021
г. на Министъра на вътрешните работи. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал.
12 от ЗДвП наказателните постановления се издават от министъра на
вътрешните работи, от министъра на отбраната, от министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията и от кметовете на общините
или от определени от тях длъжностни лица съобразно тяхната компетентност.
Обжалваното наказателно постановление е издадено от Началника група в
Сектор „ПП“ - Варна, оправомощен с това правомощие със Заповед № 8121з-
1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, копие от която е
приложена към делото. Видно от същата е, че заповедта е подписана
министъра на вътрешните работи, компетентно лице да издава такава заповед
съгласно ЗДвП. С оглед на това и съдът счита, че НП е издадено от
компетентен орган с надлежно делегирани правомощия по ЗДвП от
изпълняващо длъжността министър на вътрешните работи лице.
НП е съставено в сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
Съгласно чл. 33, ал. 2 от ЗАНН, при констатиране на
признак/признаци на извършено престъпление административно
наказателното производство се прекратява, а материалите се изпращат на
съответния прокурор. В случая още със започване на проверката от
полицейските органи са били установени признаците на престъпление от общ
характер- такова по чл. 345, ал. 2 от НК, за което е водена и преписка.
Впоследствие след постановен отказ на прокуратурата да образува ДП,
поради преценка на държавното обвинение, че липсва извършено
престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК /единствено в правомощието на
държавното обвинение е да прецени дали деянието е престъпление от общ
характер или не/, наблюдаващия прокурор е упражнил правомощията си по
закон и е изпратил препис от постановлението си на АНО за преценка
реализирането на административната отговорност на въззивника. В унисон с
разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН /Доп. - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от
05.11.2017 г. / съгласно която без приложен акт административно наказателна
преписка не се образува освен в случаите, когато производството е
прекратено от съда или прокурора или прокурорът е отказал да образува
4
наказателно производство и е препратено на наказващия орган, АНО е
образувал АНП и е издал НП, предмет на настоящото дело.
При цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен
състав не констатира нарушение на разпоредбите на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН –
относно описание на нарушението. В него е направено пълно и детайлно
описание на нарушението, датата и мястото на извършване, както и на
обстоятелствата при които е извършене. Посочени са и законовите
разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно
индивидуализацията на нарушителя – трите имена, адрес и ЕГН. Поради това
и посочените в жалбата възражения не се споделят от настоящия съд. Спазено
е от страна на административно - наказващия орган на изискването на, а
именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно
описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено.
С НП на въззивника е наложено административно наказание "Глоба"
в размер на 200.00 /двеста/ лв. и "Лишаване от право да управлява МПС " за
срок от шест месеца, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, за нарушение
на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
Видно от писмените доказателства към датата посочена в НП
автомобилът е бил регистриран в сектор ПП –Варна на . "Макс Профит 21"
ЕООД, гр.Варна, ЕИК *********. От приложените множество писмени
доказателства - справки от системата на Сектор "ПП" - Варна е видно, че
регистрацията на автомобила е прекратена служебно на основание чл. 143, ал.
10 от ЗДвП на 24.03.2021 г.
Въпреки горното съдът констатира, че в хода на АНП са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила и материалния закон.
В конкретния случай не само, че АНО е нарушил разпоредбата на чл.
53, ал. 1 от ЗАНН, тъй като не е установил по безспорен начин виновно
поведение от страна на нарушителя и не се е съобразил с изводите на
прокурора, касаещи извършената проверка по преписката на ВРП, но и е
5
наложил наказание на нарушителя, без да е било установено безспорно
извършването на нарушението от субективна страна, което обуславя и
неправилно приложение на материалния закон, тъй като на въззивника е
наложено наказание за нарушение, което не е безспорно доказано, че е
извършил. Изцяло в горния смисъл са: Решение на Адм. съд –Варна по
КНАХД № 1791/19 г., по описа на съда, Решение на Адм. съд –Варна по
КНАХД № 2777/19 г., по описа на съда, Решение на Адм. съд –Варна по
КНАХД № 2198/19 г., по описа на съда, Решение на Адм. съд –Варна по
КНАХД № 2172/19 г., по описа на съда, Решение на Адм. съд –Варна по
КНАХД № 546/20 г., по описа на съда и др.
На първо място в НП липсват каквито и да било мотиви по
отношение на становището на прокурора, наблюдавал преписката по същия
казус, че липсва състав както на престъпление, тъй като липсва вина, което е
видно от съдържанието на постановлението. Няма как да се приеме за
житейски логично, че за престъплението, изразяващо се в управление на
нерегистрирано МПС да липсва вина /деянието не е осъществено от
субективна страна/, а е изпълнен състав на същото административно
нарушение – чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. АНО е следвало да изложи аргументи,
защо приема, че въззивника е осъществил състава на визираното нарушение,
а не да подхожда формално- непременно да издаде НП.
В конкретния случай, видно от материалите по преписката, в
действителност НП е било издадено единствено въз основа постановлението
на ВРП за отказ от образуване ДП, и справки от масивите на МВР и
Гаранционен фонд, удостоверяваща прекратената регистрация на МПС.
В случая, нарушението, за което е ангажирана отговорността на възз.
В. Н. СТ. и за което е издадено процесното наказателно постановление, е
свързано с императивното задължение, предвидено в чл. 140, ал. 1 от ЗДвП /в
приложимата редакция - Изм. - ДВ, бр. 2 от 2018 г., в сила от 20.05.2018 г. /,
съгласно която норма, по пътищата, отворени за обществено ползване, се
допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са
регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на
определените за това места. По републиканските пътища, отворени за
обществено ползване, включени в транс европейската пътна мрежа, и по
6
такива, които са извън нея, или по техни участъци се допускат само моторни
превозни средства с валиден винетен стикер, залепен по начин,
възпрепятстващ повторното му ползване.
Съдът намира, че в материалите по АНП не се съдържат, а и в тези
изискани и приложени служебно от съда не се съдържат доказателства за
осъществен състав на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Както в хода на АНП, така и в
съдебната фаза на производството няма представени доказателства, че
действително автомобилът е бил със служебно прекратена регистрация от
24.03.2021 г. За да е налице основание за това, е необходимо освен да е
получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от КЗ, да е
налице и уведомяване на собственика на превозното средство за това,
съобразно изричната норма на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП и приложимата
Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение
и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на
регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и
реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства.
В случая е настъпил единствено факта на прекратена служебно
регистрация за процесния автомобил, за което е представено получено по
електронен път уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от КЗ за
това, че ППС не е застраховано, като няма данни дали собственикът на
автомобила е бил уведомен за това. След като не се доказва по безспорен и
категоричен начин, че собственикът е уведомен, че служебно е прекратена
регистрацията на автомобила му, то не е изпълнен фактическият състав на чл.
143, ал. 10 от ЗДвП, който кумулативно изисква освен прекратяване на
регистрацията и уведомяване на собственика за това. Необорени по никакъв
начин са обстоятелствата, че възз. не е била уведомена за обстоятелството, че
автомобилът е дерегистриран по служебен ред, нито от Гаранционния фонд,
нито от Сектор "ПП" - Варна. Табелите са били поставени на автомобила.
Същият е бил де регистриран служебно, без да са ангажирани каквито и да
било доказателства това обстоятелство да е било доведено до знанието на
жалбоподателя, съответно собственика съобразно изискването на чл. 143, ал.
10 от ЗДвП, или да и е било станало известно по друг повод и същият да е бил
информиран към момента, в който е констатирано управление на автомобила
на 28.07.2021 г. Горното е видно и обясненията на В.С. съдържащи се в
материалите по прокурорската преписка приложена по делото. Поради което
7
няма как да се приеме, че от субективна страна въз. В.С. е осъществил
състава на нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. На същия няма как да се
вмени вина, била тя умишлена или непредпазлива за това, че е осъществил
състава на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
В този смисъл е и практиката на Адм. съд –Варна по сходни казуси :
на пример Решения по КАНД № 2172/2019 г., КАНД № 2198/2019 г. и други.
За прецизност следва да се посочи, че ВКС е имал повод да се
произнесе със свое ТР № 1 от 7 юни 2016 г., че вината в наказателния процес,
какъвто прочие е и административно –наказателния процес, се доказва, а не се
презумира. Това тълкувателно решение е свързано с приложимостта на
законовата фикция на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН и значението й за осъществяване
състава на чл. 343в., ал. 2 от НК. В него ВКС е приел, че субективната страна
на деянието подлежи на доказване чрез всички способи на доказване по НПК
и с всички доказателства и доказателствени средства. В случая преки или
косвени доказателства, че възз. е бил известен за датата на прекратяване на
регистрацията на МПС по делото не са установени.
За съставомерността на всяко нарушение следва да са осъществени
признаците както от обективна, така и от субективна страна и липсата на
който и да е от тези признаци винаги обуславя извод за несъставомерност на
извършеното. Не само, че няма доказателства въззивника виновно да е
управлявал служебно де регистрирано МПС, напротив, събраха се такива, че
той изобщо не е знаел, че автомобилът е бил служебно де регистриран.
Възз. В. Н. СТ. не е санкциониран за това, че управлява МПС, за
което няма сключен и действаща застраховка ГО на автомобилистите, че да се
изследва фактът дали е знаел или не, че няма сключен такъв договор. Той е
санкциониран, за това, че управлявал автомобил с прекратена регистрация.
Прекратяването на регистрацията на автомобила, като последица от липса
валидна застраховка ГО съставлява сложен фактически състав, включващ
задължение и на прекратяващия регистрацията орган да уведоми
собственика- чл. 143, ал. 10 ЗДвП. Когато липсват доказателства
собственикът, респективно ползвателят да е уведомен, то тогава същият няма
съзнание за осъществен състав на нарушение.
8
Не може да се изисква от собственика на автомобила преди да
започне управление да се увери, че автомобилът му е регистриран. Горното
при поставени рег. табели на мястото им, както и при липса на каквото и да
било уведомление за това, е житейски нелогично.
Отнемането на контролни точки не е наказание по смисъла на ЗАНН и
е извън предмета на настоящата въззивна проверка.
Настоящият състав на съда счита, че в конкретния казус извършеното
нарушение на чл. 140, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП съставлява "маловажен случай".
При установяване на конкретното административно нарушение, доколкото то
съставлява маловажен случай наказващият орган е следвало да приложи
нормата на чл. 28 от ЗАНН. При обсъждане приложението на посочената
правна норма следва да се съобразят същността и целите на
административно-наказателното производство, уредено в ЗАНН, като се има
предвид и субсидиарното приложение на Наказателния кодекс и НПК.
В чл. 28 и чл. 39, ал. 1 ЗАНН, законът си служи с понятията
"маловажни" и "явно маловажни" нарушения. При извършване на преценка
дали са налице основанията по чл. 28 ЗАНН, наказващият орган е длъжен да
приложи правилно закона, като отграничи маловажните случаи на
административни нарушения от тези, обхванати от чл. 6 ЗАНН. Прилагайки
разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, наказващият орган всъщност освобождава от
административно наказателна отговорност, а това освобождаване не може да
почива на преценка по целесъобразност. Изразът в закона "може" не обуславя
действие при "оперативна самостоятелност", а означава възлагане на
компетентност. Отнася се за особена компетентност на наказващия орган за
произнасяне по специален, предвиден в закона ред, а именно - при наличие на
основанията по чл. 28 ЗАНН, да не наложи наказание и да отправи
предупреждение, от което произтичат определени законови последици.
Доколкото по изложените съображения ОС на наказателната колегия
9
във ВКС на Република България (Тълкувателно решение № 1/2007 г.), е
приело, че преценката за маловажност на случая подлежи на съдебен контрол,
следва, че когато съдът констатира наличие на предпоставките на чл. 28
ЗАНН, а наказващият орган не го е приложил, това е самостоятелно
основание за отмяна на наказателното постановление, поради издаването му в
противоречие със закона./ виж -приложено Експертно Решение №
3973/19.10.2021 г. от което е видно, че В.С. е с ТЕЛК – 100 %
нетрудоспособен – с чужда помощ/ Разбирането за обхвата на съдебния
контрол е в съответствие и с практиката на Европейския съд по правата на
човека (чл. 6, ал. 1 от Европейската конвенция за защита правата на човека и
основните свободи). Съдът не може да бъде обвързан от решението на
административен орган и не може да бъде възпрепятстван в правомощията си
да проучи в пълнота фактите, релевантни за спора, с който е сезиран. Ето
защо и като не е приложил нормата на чл. 28 ЗАНН, административно
наказващият орган е нарушил материалния закон и е издал
незаконосъобразно наказателно постановление. Съдът счита, че особената
обществена важност на регулираните от Закона за движение по пътищата
обществени отношения не може да игнорира задължението на наказващия
орган за индивидуална преценка на всеки отделен казус, с оглед
обществената опасност на конкретното деяние и на конкретния извършител.
Съгласно чл. 28, б. "б" ЗАНН, в маловажни случаи, наказващият орган може
да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че
при повторно извършване на нарушение, ще му бъде наложено
административно наказание. В случая наказващият орган не е обсъдил в
мотивите на издаденото НП налице ли са или не основания за прилагане на
чл. 28 ЗАНН, нарушил е материалния закон и е издал незаконосъобразно
наказателно постановление, което се явява и самостоятелно основание за
неговата отмяна.
Предвид гореизложеното съдът намира, че в хода на АНП са
допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон,
които са обусловили незаконосъобразност и необоснованост на НП, поради
което и НП следва да бъде отменено.
10
По отношение искането на страните за присъждане на
юрисконсултско съотв. адвокатско възнаграждение:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН страните имат право на
разноски. С оглед изхода на делото такива се дължат само на жалбоподателя.
Последният е направил изрично искане за присъждане на разноски в размер
на 300 /триста/ лева, сторени за заплащане на адвокатско възнаграждение
/л.10/. По делото е доказано извършването на разноски от жалбоподателя в
пълния претендиран размер, като в договора за правна защита и съдействие,
приложен към жалбата, е удостоверено възнаграждението да е заплатено в
брой. Следователно претенцията е основателна в пълния си размер.
Разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН препраща към тази на чл. 143, ал.
1 АПК, която гласи, че когато съдът отмени обжалвания административен акт
или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси,
разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако
подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа,
издал отменения акт или отказ. Съгласно т. 6 от допълнителните разпоредби
на АПК "поемане на разноски от административен орган" означава поемане
на разноските от юридическото лице, в структурата на което е
административният орган.
Следователно в случая разноските следва да бъдат възложени върху
това юридическо лице, от което е част административно наказващият орган, а
това е ОД на МВР – в. като второстепенен разпоредител с бюджетни кредити
по аргумент от чл. 43 ЗМВР – така Решение № 13009 от 02.10.2019 г. по адм.
д. № 7758/2018 на Върховния административен съд.
С оглед изхода на делото искането за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение от процесуалния представител на
въззиваемата страна се явява неоснователно.
Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
11
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-0819-000014/ 21.01.2022
год. на Началник група към ОД на МВР - Варна, Сектор „ПП“, с което на В.
Н. СТ., ЕГН **********, е наложено: административно наказание “Глоба” в
размер на 200.00 /двеста/ лв. и „Лишаване от право да управлява МПС „ за
срок от 6 /шест/ месеца, на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП , за
нарушение на чл. 140, ал.1 от ЗДвП, както и на основание Наредба N Із - 2539
на МВР са били отнети и общо 10 /десет/ контролни точки, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ОД МВР – Варна да плати на В. Н. СТ., ЕГН **********
направените по делото разноски – 300.00 /триста/ лв. за адвокатско
възнаграждение.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на процесуалния представител
на ОД МВР – Варна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение по
делото.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
Административен съд - Варна в 14 -дневен срок от получаване на
съобщението, че решението и мотивите са изготвени.:
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
12