№ 3272
гр. София, 17.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Красимир Мазгалов
Членове:Силвана Гълъбова
М. Стойкова
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от М. Стойкова Въззивно гражданско дело №
20221100501407 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С решение № 20082710 от 31.03.2021 г., постановено по гр. д. № 13215/2010 г. по
описа на СРС, 169 състав, е признато за установено по реда на чл. 422 ГПК, че И. В. С. и М.
С. С.а дължат на „Т.С.“ ЕАД на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ сумата всеки по
955,58 лв., представляваща цена на доставена топлинна енергия за имот, находящ се в гр.
София, ж.к. **** за периода от м.10.2016 г. до м.09.2018 г., ведно със законната лихва ,
считано от 08.10.2019 г. до окончателното погасяване, както и на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД
сумата от 17,12 лв., представляваща цена на услугата за дялово разпределение за периода от
м.10.2016 г. до м.09.2018 г., ведно със законната лихва, считано от 08.10.2019 г. до
окончателното погасяване, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по реда на чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 57148/2019 по описа на СРС, 169 състав,
като са отхвърлени претенциите за разликата над сумата от 955,58 лв. до пълния предявен
размер от 1911,15 лв. спрямо всеки от ответниците при условията на солидарност,
представляваща цена на доставена топлинна енергия за м.09.2016 г., както и за разликата
над 17,12 лв. до пълния предявен размер от 35,99 лв. спрямо всеки от ответниците при
условията на солидарност, представляваща цена за услугата за дялово разпределение за
м.09.2016 г., както и претенциите по чл. 422 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 289,21
лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за
незаплатена топлинна енергия за периода от 15.09.2017 г. до 27.09.2019 г. и сумата от 7,75
лв. - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата за дялово
разпределение за периода от 31.10.2016 г. до 27.09.2019 г.
Срещу постановеното решение в частта, в която са уважени предявените искове, е
подадена въззивна жалба от ответниците в първоинстанционното производство И. В. С. и М.
С. С.а. В жалбата се излагат оплаквания, че решението в обжалваната част е неправилно и
необосновано, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон.
Жалбоподателите считат, че решението е недопустимо по отношение на претенцията за
дялово разпределение, като развиват подробни съображения в тази насока. Считат, че не
дължат сумите за дялово разпределение, тъй като в производството по делото ищецът не е
1
установил да е водил дялово разпределение, а такова е водено от фирма за дялово
разпределение. Поддържат, че в производството пред СРС ищецът не е доказал реално
доставена и използвана топлинна енергия за процесния имот, както и цената на услугата за
дялово разпределение. Излагат се доводи за неправилност на изводите на
първоинстанционния съд, че всеки от ответниците отговаря до размера от ½ от
задължението, по съображения, че партидата на топлоснабдения имот е открита на името на
единия ответник. По тези съображения молят въззивният съд да отмени решението в
обжалваната част и да отхвърли изцяло предявените искове. Претендира сторените пред
двете инстанции разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е депозиран отговор на въззивната жалба от ищеца в
първоинстанционното производство „Т.С.“ ЕАД.
Третото лице-помагач на страната на ищеца – „Т.с.“ ЕООД не е изразило становище
по въззивната жалба.
Първоинстанционното решение в частта, в която са отхвърлени исковете по чл. 422
ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД както следва: за сумата над 17,12 лв. до пълния
предявен размер от 35,99 лв. спрямо всеки от ответниците при условията на солидарност,
представляваща цена за услугата за дялово разпределение за м.09.2016 г.; сумата от 289,21
лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от
15.09.2017 г. до 27.09.2019 г.; и сумата от 7,75 лв., представляваща лихва за забава в размер
на законната лихва върху цена за услугата за дялово разпределение, не е обжалвано и е
влязло в законна сила.
От ответниците И. В. С. и М. С. С.а е подадена и частна жалба срещу определението
по чл. 248 ГПК на СРС. В частната жалба се излагат доводи за неправилно определен размер
на присъдените в полза на ищеца разноски, поради неправилно изчисляване на дължимата
държавна такса в съответствие с чл. 72 ГПК.
Насрещната страна – „Т.С.“ ЕАД и третото лице-помагач – „ПМУ И.“ ЕООД не
заявяват становище по частната жалба.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззвината жалба доводи за пороци на атакувания съдебен
акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:
Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и
допустимо. По същество на спора с оглед наведените доводи във въззивната жалба за
неправилност на решението, съдът намира следното:
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в
тежест на ищеца по същия е да установи по делото наличието на валидно облигационно
правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди, по силата на
което е предоставил на ответниците топлинна енергия в твърдяния обем през процесния
период и на претендираната стойност, а за ответниците е възникнало задължението за
заплащане на продажната цена. В тежест на ответниците (при установяване на посочените
обстоятелства) е да установят по делото погасяване на задълженията си към ищеца. С оглед
възражението за погасяване по давност на вземанията, в тежест на ищеца е да установи и
наличието на обстоятелства, представляващи основание за спиране и/или прекъсване на
давността по см. на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.
Обществените отношения, свързани с осъществяването на производство и продажба
на топлинна енергия за заявения в исковата молба период се регулират със Закона за
енергетиката (ЗЕ).
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ (в сила от 17.07.2012 г.) продажбата на топлинна енергия
от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се
2
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези
общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в
градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване,
без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона).
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а ДР на ЗЕ (приложима редакция
след 17.07.2012 г.), потребител, респективно битов клиент на топлинна енергия е физическо
лице - ползвател, притежаващ вещно право на ползване, или собственик на имот, който
ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ ( приложима редакция след 15.05.2015 г.)
„клиенти на топлинна енергия“ са всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение. Следователно, купувач (страна) по сключения договор за
доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на
което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща
продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в
облигационни правоотношения с ищцовото дружество.
В конкретния случай от нотариален акт за продажба на недвижим имот на низходящ
№ 53, том XXVIII, дело 5303/1993 г, се установява, че на 17.03.1993 г. ответницата М. С.а е
закупила процесния недвижим имот.
По делото е представено Решение № III-85-60 от 17.05.2012 г., постановено по гр. д.
№ 3438/2012 г. по описа на СРС, 85 състав, по силата на което сключеният между
ответниците И. С. и М. С.а на 22.05.1988 г. граждански брак е прекратен по взаимно
съгласие. От анализа на така описаните документи се налага извода, че процесният
недвижим имот е придобит по време на брака и на основание чл. 19, ал. 1 СК (отм.) е станал
съпружеска имуществена общност. След развода – 17.05.2012 г. същият се е трансформирал
в разделна съсобственост, при която всеки от съпрузите е собственик съответно на ½ ид. ч
от същия.
Собственикът или титуляр на вещно право на ползване в имот, под режим на етажна
собственост, по презумпция на закона се смята потребител на отдадена от сградната
инсталация и отоплителните тела на общите части на сградата топлинна енергия. По силата
на закона между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква
правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия,
без да е необходимо изричното им приемане от потребителя. Достатъчно е взето решение на
Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа,
за да бъде всеки етажен собственик потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия.
По делото е безспорно установено, че процесният имот е бил топлофициран и че
сградата - етажна собственост, в която се намира същият, е била присъединена към
топлопреносната мрежа. В тази връзка в хода на първоинстанционното производство са
приети протокол от проведено на 30.07.2002 г. общо събрание на етажните собственици, на
което е било взето решение да се сключи договор за извършване на услугата „топлинно
счетоводство“ с СД „Е.К.“ и приложен към него списък (в който под № 82 фигурира
ответницата М. С.а), с който собствениците на апартаменти са упълномощили лице, което да
ги представлява пред топлинния счетоводител, договор № 2102/05.09.2002 г., с който
етажната собственост на процесната сграда е възложила на СД „Е.К.“ да извършва дялово
разпределение на топлинна енергия между потребителите в етажната собственост, както и
договор от 14.03.2012 г. при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение
на топлинната енергия по чл. 139 в, ал. 2 ЗЕ, сключен между „Т.С.“ ЕАД и „ПМУ И.“ ООД.
Въз основа на гореизложените аргументи се обосновава извод за наличието на
правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия по
отношение на процесния имот.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ
на претендираната цена, пред първата инстанция е изслушано заключение на съдебно-
техническа експертиза, която настоящият съдебен състав след преценка по реда на чл. 202
3
ГПК кредитира изцяло като обективно и компетентно изготвена. Съгласно същото
количеството топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се измерва чрез т.нар.
общ топломер, монтиран в абонатната станция. Показанията с отчитат ежемесечно.
Дяловото разпределение до края на исковия период е осъществявано от „ПМУ И.“ ООД.
Вещото лице е установило по данни на фирмата за дялово разпределение, че в имота има
монтирани три отоплителни тела и съответно три топлоразпределители, както и 1 бр. лира,
без монтиран топлоразпределител, ползва се топла вода и има един водомер за отчитането й.
През процесния период топлинната енергия за отопление на имот е извършвана на база
отчет на показанията на трите броя индивидуални разпределители за разход на отопление, а
топлинната енергия от щранг – лира е определяна по изчислителен път, поради отсъствие на
техническа възможност за монтаж на измервателно устройство. Количеството топлинна
енергия за сградна инсталация се изчислява на база отопляем обем на жилището, като видно
от експертното заключение в списъците с кубатурата в процесния блок, процесният обект
фигурира с кубатура 169 куб. м. През процесния период общият топломер в абонатната
станция, както и средствата за търговско измерване, съобразно изискванията на Закона за
измерванията, редовно, на всеки две календарни години, са преминавали на метрологични
проверки за определяне на техническата им изправност и експлоатационна мощност,
провеждани от лицензирани юридически лица. Установява се, че редовно са отчитани
технологични разходи за сметка на ищеца. Вещото лице е посочило, че при извършване на
главния отчет на 10.05.2017 г., 22.04.2018 г. и 08.05.2019 г. при осигурен достъп, са отчетени
нулеви показатели на индивидуалните разпределители върху трите отоплителните тела,
като е начислявана топлинна енергия единствено от щранг-лирата без монтиран
топлоразпределител на нея. Съгласно заключението на вещото лице размерът на
непогасената главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.09.2016 г. до
30.09.2018 г. възлиза на сумата от 2047,26 лв., след отчитане на разликата между прогнозно
начислената стойност и действителната такава, изчислена по изравнителни сметки.
Настоящият съдебен състав намира за правилни изводите на първоинстанционния съд
за погасяване по давност на процесното вземане до м. 09.2016 г. включително.
Според задължителните разяснения, дадени с ТР № 3/2011 г. на ВКС по тълк. дело №
3/2011 г., ОСГТК, понятието „периодични плащания“ по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД се
характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други
заместими вещи, имащи един правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през
предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално
определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
еднакви. В този смисъл и по аргумент от чл. 155 и чл. 156 ЗЕ вземанията на
топлофикационното дружество, в т. ч. и за стойността на услугата дялово разпределение,
съдържат всички гореизброени признаци, поради което са периодични плащания по смисъла
на чл. 111, б. „в“ ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в
който вземането е станало изискуемо. Изискуемостта на задължението за заплащане на
стойността на доставена топлинна енергия е поставена в зависимост от настъпване на
падежа, определен в общите условия. В случая са приложими общите условия на „Т.С.“
ЕАД в сила от 12.08.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ, клиентите са длъжни да заплащат
дължимите суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. Задълженията за заплащане на месечните начислени суми са установени като
срочни, като същите са изпълними от издаване на фактурата за периода на съответното
задължение, и изискуеми след изтичане на определен срок след това (45 дни след това).
Съгласно чл. 116, б. „б“, предл. 1 ЗЗД давността се прекъсва с предявяване на иск, а
4
съгласно чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД – спира да тече докато трае съдебното производство
относно вземането. В случая давността е прекъсната, считано от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 08.10.2019 г. Предвид приложимост на специалната 3-
годишна давност в случая се обуславя изводът, че погасени по давност са всички
задължения, чиято изискуемост е настъпила преди 08.10.2016 г. Въз основа на вменената по
чл. 162 ГПК компетентност на съда за определяне размера на основателната част от иска и с
помощта на заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза, в която е
посочен размерът на вземането за всеки месец, обхванат от исковия период, съдът намира,
че сумата за непогасената по давност главница за доставена топлинна енергия възлиза на
сумата от 2013,32 лв. Ищецът претендира сума в по-малък от определения размер, а именно
– сумата от 1911,15 лв. С оглед диспозитивното начало в гражданския процес, искът за
главница за доставена топлинна енергия е основателен за сумата от 1911,15 лв., дължим за
периода от 01.10.2016 г. до 30.09.2018 г., или всеки от ответниците дължи сумата от 955,58
лв, както правилно е определил първоинстанционния съд.
По отношение на претенцията за цена на услугата за дялово разпределение,
въззивният съд приема следното:
За основателността на иска по чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД следва да се
установи от ищеца, че през процесния период ФДР е извършила услугата дялово
разпределение в процесния имот, поради което в тежест на ответника е възникнало
задължение за плащане на дължимото възнаграждение.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от ЗЕ разпределението на топлинната
енергия в сграда – етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение.
Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ и в Наредба № 16-
334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването.
Съгласно чл. 22 от Общите условия на „Т.С.“ ЕАД дяловото разпределение на
топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по реда на чл. 61 и сл. от Наредбата
за топлоснабдяването или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите на етажната
собственост. Клиентите заплащат на продавача стойността на услугата дялово
разпределение, извършвана от избрания от тях търговец.
По силата на чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за
топлоснабдяването дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в
сграда – етажна собственост, се извършва възмездно от лицето, вписано в публичния
регистър по чл. 139а ЗЕ и избрано от клиентите или от асоциацията по чл. 151, ал. 1 ЗЕ при
спазване изискванията на тази наредба и приложението към нея.
Според чл. 36 от Общите условия на „Т.С.“ ЕАД клиентите заплащат цена на
услугата дялово разпределение, извършвана от избран от клиентите търговец, като
стойността се формира от: цена за обслужване на партидата на клиент и цена на отчитане на
един уред за дялово разпределение. Редът и начина на заплащане на услугата се определя от
продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово разпределение и се
обявява по подходящ начин на клиентите.
В настоящия случай измерването на индивидуалното потребление на топлинна
енергия и вътрешното разпределение на разходите за отопление и топла вода между
топлоснабдения имот в сградата в режим на етажна собственост е възложено от етажните
собственици на „ПМУ И.“ ООД с договор, сключен от упълномощен представител на
етажните собственици, като третото лице – помагач на ищеца е осъществявало услугата
дялово разпределение за топлоснабдения имот за исковия период. С договора от 14.03.2012
5
г., сключен между ищеца и „ПМУ И.“ ООД страните са договорили заплащане от „Т.С.“
ЕАД на извършваните услуги съгласно Приложение № 1, въз основа на броя обслужвани
имоти и броя средства за дялово разпределение в тях. Договорено е цената да се определя
първоначално и да се актуализира ежегодно. Ангажирани са и доказателства установяващи,
че през процесния период дяловото разпределение в топлоснабдения имот, находящ се в
сграда – етажна собственост, е осъществявано от „ПМУ И.“ ООД. Предвид изложеното
ищецът се легитимира като носител на вземане за стойността на извършваната услуга
дялово разпределение и предявените искове за установяване на дължимостта й са
установени по основание.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че извършените
услуги за дялово разпределение за периода от м.09.2016 г. до м.04.2018 г. възлизат на сумата
от 35,99 лв. Погасена по давност е сумата от 1,75 лв. за периода м.09.2016 г. По делото не се
твърди и не се установява посочената сума да е погасена по давност. Предвид изложеното,
искът за заплащане на цена на услугата за дялово разпределение е основателен за сумата от
34,24 лв., или всеки от ответниците дължи сумата от 17,12 лв., както правилно е определил
първия съд.
Предвид съвпадение на изводите на двете съдебни инстанции за основателност на
предявените искове, решение № 20082710 от 31.03.2021 г., постановено по гр. д. №
13215/2020 г. по описа на СРС, 169 състав, следва да бъде потвърдено.
По частната жалба срещу определението по чл. 248 ГПК:
С определение № 20141549 от 17.06.2021 г., постановено по настоящето дело, СРС
е отказал да измени решението в частта за разноските за юрисконсултско възнаграждение и
за държавна такса за първоинстанционното производство, присъдени в полза на ищеца. В
мотивите си е прел, че дължимото юрисконсултско възнаграждение възлиза на сумата в
размер на 100 лв., което е минимума по чл. 25, ал. 1 Наредбата за заплащане на правната
помощ. По отношение на разноските за държавна такса, присъдени в полза на ищеца,
първоинстанционният съд е приел, че съобразно приложимата редакция на чл. 72, ал. 2 ГПК,
в случая се защитават два отделни интереса по четири отделни вземания, поради което се
дължи държавна такса по два иска – по един главен за сумата от 1911,15 лв. и по един
акцесорен с цена 289,21 лв., или в общ размер на сумата от 210,90 лв.
Настоящият състав споделя практиката, обективирана в определение №
467/20.09.2011 г. по ч. гр. д. № 506/2011 г. на ВКС, ІІІ ГО, определение № 60349/14.10.2021
г. по ч. гр. д. № 2543/2021 г. на ВКС, ІІІ ГО, съгласно която критерият дали е налице един
материален интерес е дали по делото се претендира едно благо, независимо от основанията,
от които това благо се извежда и от броя на лицата, които го претендират или от които това
благо се претендира при наличие на общност на основанията. Предвид изложеното,
дължимата държавна такса за първоинстанционното производство следва да бъде
определена в размер на сумата от 44,88 лв. върху целия материален интерес от 2244,10 лв.,
след приспадане на правилно определената в заповедното производство такса.
По отношение на присъденото в полза на ищеца юрисконсултско възнаграждение
за първоинстанционното производство, в частната жалба не се излагат доводи и такива не
следва да бъдат разглеждани.
Предвид изложеното общо дължимите разноски в полза на ищеца възлизат на
сумата от 645,73 лв., като за разликата над този размер решението следва да бъде изменено
по реда на чл. 248 ГПК.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на въззиваемия „Т.С.“
ЕАД следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв.
за настоящата инстанция.
Разноски на частния жалбоподател не следва да бъдат присъдени, тъй като в
производството по чл. 248 ГПК такива не се дължат.
С оглед цената на предявените искове и на основание чл. 280, ал. 3 от ГПК
6
настоящото решение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване
Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20082710 от 31.03.2021 г. по гр. д. № 13215/2020 г. по
описа на СРС, 169 състав, в частта, с която е признато за установено по реда на чл. 422 ГПК,
че И. В. С. и М. С. С.а дължат на „Т.С.“ ЕАД на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ
сумата всеки по 955,58 лв., представляваща цена на доставена топлинна енергия за имот,
находящ се в гр. София, ж.к. **** за периода от м.10.2016 г. до м.09.2018 г., ведно със
законната лихва , считано от 08.10.2019 г. до окончателното погасяване, както и на
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД сумата от 17,12 лв., представляваща цена на услугата за дялово
разпределение за периода от м.10.2016 г. до м.09.2018 г., ведно със законната лихва, считано
от 08.10.2019 г. до окончателното погасяване, за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 57148/2019 по
описа на СРС, 169 състав.
ОТМЕНЯ определение № 20141549 от 17.06.2021 г. по гр. д. № 13215/2020 г. по
описа на СРС, 169 състав, с което е оставено без уважение молбата на И. В. С., ЕГН
********** и М. С. С.а, ЕГН **********, чрез адв. Р. по чл. 248 ГПК за изменение на
решението в частта за разноските, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ по реда на чл. 248 ГПК, решение № 20082710 от 31.03.2021 г. по гр. д.
№ 13215/2020 г. по описа на СРС, 169 състав, в частта за разноските, както следва:
ОТМЕНЯ решението в частта за присъдените разноски за разликата над сумата от 645,73 лв.
до пълния размер от 789,35 лв.
ОСЪЖДА И. В. С., ЕГН ********** и М. С. С.а, ЕГН **********, чрез адв. Р., със
съдебен адрес: гр. София, ж.к. „****, офис-партер, да заплатят на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „****, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, всеки
по 25 лв. – разноски за въззивното производство.
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на страната на
ищеца – „ПМУ И.“ ЕООД.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7