Р Е Ш Е Н И
Е
№ …
Гр. Враца, 12.11.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр. ВРАЦА, ГО, I състав, в публичното съдебно заседание на
трети ноември през две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ИВАН НИКИФОРСКИ
при
секретаря Н. Г., като разгледа гр.д. № 878 по описа на ВРС за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е
за разглеждане осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД , вр.
с чл. 8, ал. 1 ЗАЗ.
Ищцата Л.Д.Й.
твърди, че въз основа на договор за аренда на земеделска земя, вписан в Служа
по вписванията- гр.Враца на 18.07.2012 година, под акт № 98 дом 8 дв. вх. №
4618, между Д. С. С., в качеството на арендатор и Д. С. П. в качеството на арендодател,
първият се е задължил да заплаща на Д. С. П. годишно арендно плащане от 20
(двадесет) лева на декар за собствената му земеделска земя, представляваща:
- Имот №
028041- Нива, категория III с площ от 12.000 дка, Имот № 058012 - Нива,
категория III с площ от 10.900 дка, Имот № 063007 - Нива, категария II с площ
от 12.000 дка или обща площ от 34.900 дка - всичките, находящи се в землището
на село Фурен с ЕКАТТЕ 76193 община Криводол област Враца.
Съгласно
чл.3 от процесния договор заплащането на дължимото годишно арендно плащане се
извършва след приключване на съответната стопанска година в преиода от 15
октомври до 15 декември. Срокът на сключеният договор за аренда бил за 10
стопански години, считано от датата на сключване на договора.
Посочва, че
на 18.06.2015 година Д. С. П. починал, като оставил наследници – П.Х. П.-
съпруга и К. Д. И. и Л.Д.Й. - дъщери. След смъртта на Д. С. П. наследниците са
продължили да се ползват от сключеният договор, като плащането на годишните
арендни вноски по договора е извършвано от Д. С. С. на наследника -
съсобственик на процесиите имоти Л.Д.Й. за всяка стопанска година по реда на
чл.17 от,ал.1 от ЗАЗ.Твърди също така, че на 06.06.2019 година Д. С. С.
починал, неговата наследница - ответницата Л.Ц.С. не е уведомила представителя
на арендодадателите за продължаване действието на договора след смъртта на Д. С.
С., нито предприела действия по прекратяването му, поради което имотите са
продължили да бъдат в ползване на арендатора по сключеният договор под
несигурно условие и срок. Поради бездействието на наследницата на арендатора по
отношение на арендодателите в текуща стопанска година, със заявление от
19.07.2019 година, вписано в Служба по вписванията - гр. Враца, акт № 183 том 4
от 19.07.2019 година от К. Д. И. и Л.Д.Й. договорът за аренда бил прекратен,
поради смърт на арендатора Д. С. С.. Въпреки прекратяване на договора за аренда
поради смъртта на арендатора, дължимото годишно плащане по договора е дължимо
за периода стопанската 2018/2019 година, тъй като имотите - предмет на договора
са били ползвани от арендатора за този период според предназначението им и
същият е добил всички добиви и плодове от тях, които са останали след смъртта
му в неговата наследница.Аргументира се тезата, че съгласно чл.60, ал.1 от
Закона за наследството, наследниците,които са приели наследството, отговарят за
задълженията, с които то е обременено, съобразно дяловете, които получават, а
качеството на наследник на ответницата се удостоверявало от направеното
вписване по партидата на дружество „АГРОЛЕНД СИМЕОНОВ“ЕООД, от обявените и
публични документи в интернет страницата на търговският регистър за промяната в
собствеността на дружеството, от които косвено се удостоверява, че ответницата
е наследник на Д. С. С..
Отправя
искане до съда да осъди ответницата да заплати на ищцата сумата от 698(
шестотин деветдесет и осем) лева, представляваща годишно арендно плащане по
договор за аренда от 18.07.2012 година за стопанската 2018/2019 година, ведно с
законната лихва от деня на завеждане на иска до окончателното плащане.
В
проведеното на 03.11.2020 г. открито съдебно заседание, ищецът е отправил
искане съдът да допусне изменение на иска на основание чл. 214 от ГПК, чрез неговото намаляване от
698,00 лева на 232,66 лева. Заявил е също така, че на основание чл. 232 ГПК
оттегля исковата си претенция за сумата над 232,66 лева до първоначалния
предявен размер от 698,00 лева.
С
определение в същото съдебно заседание съдът е допуснал на осн. 214 ГПК
изменение на предявения от ищцата иск, чрез неговото намаляване от 698,00 лева
на 232,66 лева, като е прекратил на осн. чл. 232 ГПК производството в частта, с
която искът е изменен, чрез намаляване на същия, а именно: за сумата над 232,66
лева до първоначално предявения размер от 698,00 лева.
Процесуалният
представител на ищцата е поискал също така постановяване на неприсъствено
решение срещу ответника.
Съдът
намира, че искането следва да бъде уважено.
За да бъде
постановено неприсъствено решение срещу ответника по делото, следва да са
налице предвидените в закона предпоставки.
На първо
място, съгласно изискването на чл. 238, ал. 1 ГПК, ответницата не е представила
в срок отговор на исковата молба. На следващо място, не се яви и не изпрати
представител в първото заседание по делото, както и не направи искане за разглеждането му в нейно
отсъствие.
Освен това,
налице е и изискването на чл. 239, ал. 1, т. 1 ГПК - на ответницата са указани
последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването
им в съдебно заседание /Разпореждане № 2477/ 27.05.2020 г. е връчено лично на
ответницата/.
Съдът
намира, че е налице и условието по чл. 239, ал. 1, т. 2 ГПК – предявеният иск е
вероятно основателен, с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и
представените и приети по делото доказателства.
На основание
чл. 239, ал. 2 ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество.
На основание
чл. 78, ал. 1 ГПК ответницата следва да бъде осъдена да заплати направените от
ищеца разноски в производството в размер на 350.00 лева / 50.00 лева – държавна
такса и 300.00 лева – адвокатско възнаграждение /,съгласно представения списък
по чл. 80 ГПК.
При горните
съображения и на основание горното и чл. 239, ал. 1 ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Л.Ц.С., ЕГН:
********** да заплати на Л.Д.Й., ЕГН
********** сумите, както следва:
- 232,66 лв. на основание чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД , вр. с чл. 8, ал. 1 ЗАЗ , представляваща годишно арендно
плащане по договор за аренда от 18.07.2012 година, за стопанската 2018/2019
година, ведно със законната лихва върху сумата от 30.04.2020 г. до
окончателното й изплащане.
- 350,00
лв. на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, представляваща направени разноски в
производството /държавна такса и адвокатско възнаграждение/.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл.
239, ал. 4 ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: