№ 3681
гр. София, 29.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 77 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИВАНКА П. БОЛГУРОВА
при участието на секретаря НАДЯ СТ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ИВАНКА П. БОЛГУРОВА Гражданско дело
№ 20231110104747 по описа за 2023 година
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД,
вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът „Топлофикация София” ЕАД твърди, че е доставил на
ответниците Р. Й. М., И. К. П. и Д. Й. Б. топлинна енергия по силата на общи
условия, приети на основание Закона за енергетиката. Твърди, че ответниците
са ползвали енергията, като за процесния период не са заплатили дължимата
цена. Моли съда да осъди ответниците да му заплатят разделно при квоти по
1/3 сумите, както следва: сумата от 973,16 лв., представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2019г. до
30.04.2021г., ведно със законна лихва от 30.01.2023г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва върху вземането на топлинна енергия в размер на
168,55лв. за периода от 15.09.2020г. до 19.01.2023г., сумата от 40,87 лв.,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода от 01.01.2020г. до 30.04.2021г., ведно със законна лихва от
30.01.2023г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху вземането за
дялово разпределение в размер на 9,29 лв. за периода от 05.03.2020г. до
19.01.2023г. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците Р. Й. М. и И. К. П. са депозирали
1
отговор на исковата молба, в който заявяват, че процесните вземания са
погасени чрез плащане в хода на процеса – на 02.05.2023г. от Р. Й. М. и на
22.05.2023г. от И. К. П., с които плащания са погасени изцяло задълженията,
в т.ч. и тези на ответника Д. Й. Б., предмет на разглеждане в настоящото
производство.
Постъпил е отговор на исковата молба и от ответника Д. Й. Б. чрез
назначения му особен представител, който твърди, че не е потребител на
топлинна енергия, тъй като се е разпоредил с притежаваните от него ид.ч. от
правото на собственост върху топлоснабдения имот преди процесния период
като ги е прехвърлил на ответника И. К. П..
Третото лице помагач на страната на ищеца „Техем сървисис“ ЕООД не
изразява становище по предявените искове.
Съдът, като обсъди доказателствата, достигна до следните
фактически и правни изводи:
Страните не спорят, че за процесния период между тях е съществувало
облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия, по
силата на което ищецът е престирал – доставил е топлинна енергия в
процесния обем, като в тежест на ответниците е възникнало задължение за
заплащане на цената в посочения размер. Безспорно, а и от приетите по
делото като писмени доказателства платежни нареждания от 02.05.2023г. и от
22.05.2023г. се установява, че ответниците Р. Й. М. и И. К. П. са погасили
изцяло претендираните от ищеца вземания, в т.ч. тези, дължими от ответника
Д. Й. Б., за заплащане цената на топлинна енергия в размер 973,16 лв.,
потребена в топлоснабден имот – апартамент №6, находящ се в гр.София, ул.
„Любен Каравелов“ № 58, вх. 1, аб. № 134387, за периода от 01.05.2019г. до
30.04.2021г., сумата от 168,55 лв. – лихва за забава в плащането на главницата
за топлинна енергия за периода от 15.09.2020г. до 19.01.2023г., сумата от
40,87 лв., представляваща цена за разпределение на топлинна енергия за
периода от 01.01.2020г. до 30.04.2021г., сумата от 9,29 лв. – лихва за забава в
плащането на главницата за разпределение на ТЕ за периода от 05.03.2020г.
до 19.01.2023г., както и законна лихва върху главниците от предявяване на
исковете – 30.01.2023г. до плащанията съответно на 02.05.2023г. и на
22.05.2023г., поради което и на основание чл.235 ГПК съдът приема, че
вземанията на ищеца са погасени изцяло в хода на процеса, с оглед на което
2
предявените искове следва да бъдат отхвърлени.
По разноските:
При определяне на разноските не следва да се вземе предвид отхвърлянето
на исковете поради извършеното в хода на процеса плащане, тъй като
отговорността за разноски се основава на идеята за санкциониране на
неоснователното възбуждане на съдебния процес, поради което и отговорност
за разноски следва да възникне всякога, когато страната неоснователно е
отричала/претендирала съдебно предявеното право. В случая се установи
бездействие на ответниците въпреки изпадането им в забава, довело до
пренасяне на спора в съда. Съдът е длъжен да отчете извършеното в хода на
процеса плащане само във връзка с постановяване на решение относно
дължимостта на дълга, но не и при определяне тежестта за разноските.
Доколкото ответниците са дали повод за завеждане на делото – задълженията
са били изискуеми /с настъпил падеж/ преди подаване на исковата молба,
същите дължат сторените от ищеца разноски в производството.
Дължимите разноски в настоящото производство са в общ размер на 1 105
лв., от които платена държавна такса в размер 600 лв., такса за издаване на
съдебно удостоверение в размер на 5 лв., юрисконсулстко възнаграждение в
размер на 100 лв., определено от съда по чл.78, ал.8 ГПК, както и
възнаграждение за особен представител на ответника Д. Й. Б. в размер на 400
лв. Същите, с изключение на възнаграждението за особен представител на
ответника Д. Й. Б., се дължат по равно от страните – всеки дължи по 235 лв.
Видно от представеното от ответника Р. Й. М. платежно нареждане от
02.05.2023г. същата е заплатила по сметка на ищеца съдебни разноски в
размер на 268,33 лв., с което плащане изцяло е погасила дължимите от нея
разноски в размер на 235 лв., както и дължимите от останалите ответници
разноски в размер на 33,33 лв., поради което дължими от И. К. П. и Д. Й. Б. са
останали разноски в общ размер на 436,67 лв., който двамата дължат по равно
/по 218,33 лв./.
Разноските в размер на 400 лв., представляващи възнаграждение на особен
представител на ответника Д. Й. Б., следва изцяло да бъдат възложени изцяло
в тежест на този ответник или същият дължи разноски в общ размер на 618,33
лв. Неоснователно е възражението на особения представител на ответника Б.
за недължимост на съдебни разноски в производството, заявеното в
3
проведеното по делото о.с.з. на 20.02.2024г., т.к. същият бил прехвърлил
притежаваните от него ид.ч. от топлоснабдения имот преди исковия процес.
По настоящото дело страните не спорят, че едноличен собственик на
процесния имот е бил наследодателят на ответниците М. Д. П., починала на
02.07.2017г. Видно от представеното по делото удостоверение за наследници
същата е оставила наследници по закон три деца – ответниците по делото,
които на основание чл. 5, ал. 1 ЗН наследяват по равни части – в случая по 1/3
ид.ч. От приетия по делото нотариален акт за дарение на идеална част от
недвижим имот № 86, том III, рег. № 5310, дело № 410 от 12.04.2019г. по
описа на нотариус Ивайло Николов с рег. № 040 в НК и район на действие
СРС, се установява, че ответникът Д. Й. Б. е прехвърлил на ответника И. К. П.
единствено 1/6 ид.ч. от процесния имот, поради което същият е останал
собственик на останалата 1/6 ид.ч. имота, поради което и в качеството му на
титуляр на правото на собственост, ответникът Б. е и страна по
облигационното отношение за доставка на топлинна енергия до
топлоснабдения имот.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК
*********, срещу Р. Й. М., ЕГН **********, Д. Й. Б., ЕГН********** и И. К.
П., ЕГН **********, искове с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр.
чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД, за заплащане на сумата от 973,16 лв.,
представляваща цена на ползвана топлинна енергия за топлоснабден имот –
апартамент №6, находящ се в гр.София, ул.„Любен Каравелов“ № 58, вх. 1,
аб. № 134387, за периода от 01.05.2019г. до 30.04.2021г., сумата от 168,55 лв.
– лихва за забава в плащането на главницата за топлинна енергия за периода
от 15.09.2020г. до 19.01.2023г., сумата от 40,87 лв., представляваща цена за
разпределение на топлинна енергия за периода от 01.01.2020г. до
30.04.2021г., както и сумата от 9,29 лв. – лихва за забава в плащането на
главницата за разпределение на ТЕ за периода от 05.03.2020г. до 19.01.2023г.,
които суми се дължат разделно при квоти по 1/3 от Р. Й. М., ЕГН **********,
Д. Й. Б., ЕГН********** и И. К. П., ЕГН **********.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Д. Й. Б., ЕГН **********, да
4
заплати на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, сумата от 618,33
лв. разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК И. К. П., ЕГН **********, да
заплати на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, сумата от 218,33
лв. разноски по делото.
Решението е постановено при участието на „Техем сървисис“ ЕООД като
помагач на страната на ищеца.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5