РЕШЕНИЕ
№ 1115
гр. Варна, 04.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Димитър Димитров
при участието на секретаря Милена Д. Узунова
като разгледа докладваното от Димитър Димитров Гражданско дело №
20223110111879 по описа за 2022 година
Предявени са в обективно кумулативно съединение искове с правно
основание чл.128 КТ, чл. 215 КТ, чл.224, КТ от Т. Р. Т. с ЕГН:**********
пост.адрес: гр.Варна, ул.”****” 27, ет.3, ап.6, чрез адв.Д. П.-АК-Варна, против
“**** ” ЕООД, **** с искане за осъждане на ответното дружество да заплати
на ищеца:
-сумата от 395.02 лева, представляваща част от трудовото
възнаграждение за месец Август 2019г., ведно едно със законната лихвата от
датата на завеждане на исковата молба/31.08.2022г/ до окончателното
изплащане на сумата, както и мораторна лихва върху главницата от 442.92
лева за периода от 01.09.2019г. до 30.08.2022г в размер на 120.15 лева.
-сумата от 47.90 лева, представляваща част от трудовото
възнаграждение за месец Октомври 2019г., ведно едно със законната лихвата
от датата на завеждане на исковата молба/31.08.2022г/ до окончателното
изплащане на сумата, както и мораторна лихва върху главницата от 47.90 лева
за периода от 01.11.2019г. до 30.08.2022г в размер на 13.76 лева
-сумата от 234.76 лева, представляваща обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск за 2019г. ведно със законната лихва от датата на
1
подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и
мораторна лихва върху сумата от 234.76 лева за периода от 01.11.2019г. до
30.08.2022г в размер на 67.43 лева;
-сумата от 198.64 евро, представляваща командировъчни пари за месец
август 2019г. ведно със законната лихва,, считано от датата на предявяване на
иска/31.08.2019г/ до окончателното изплащане на сумата, както и мораторна
лихва върху главницата от 198.64 евра за периода от 01.09.2019г. до
30.08.2022г в размер на 60.41 евро.
-сумата от 458.99 евро, представляваща командировъчни пари за месец
септември 2019г., ведно със законната лихва, считано от датата на
предявяване на иска/31.08.2019г/ до окончателното изплащане на сумата,
както и мораторна лихва върху главницата от 458.99 евро за периода от
01.10.2019г. до 30.08.2022г в размер на 131.83 евро;
-сумата от 161.99евро, представляваща командировъчни пари за месец
октомври 2019г. ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване
на иска/31.08.2019г/ до окончателното изплащане на сумата, както и
мораторна лихва върху главницата от 161.99 евро за периода от 01.11.2019г.
до 30.08.2022г в размер на 46.52 евро.
Ищецът излага, че работил по трудов договор в ответното дружество от
10.06.2019г. до 07.10.2019г. на длъжност “Шофьор, товарен
автомобил/международни превози, с основна заплата 560 лв. Твърди, че
трудовият договор е прекратен от 07.10.2019г. Твърди, че за периода от
11.06.2019г. до 06.10.2019г. в рамките на трудовата си функция като водач на
товарен автомобил международни превози по нареждане на работодателя е
осъществявал превоз на товари в чужбина и изпълнявал задълженията си
извън границите на населеното място в което е седалището на работодателя и
имам осъществени 5 задгранични курса както следва:
- от 11.06.2019г. до 24.06.2019г- по маршрут България -Румъния—
транзит през Унгария и Словакия)- Полша-транзит през Словакия и Унгария-
Румъния - България- 14 дни.
- от 24.06.2019г. до 06.08.2019г. по маршрут България-Румъния-транзит
през Унгария и Словакия-Полша-Литва-Полша-транзит през Словакия и
Унгария - Румъния-България - 44 дни
- от 12.08.2019г.до 27.08.2019г. по маршрут Варна-Румъния-транзит
2
през Унгария и Словакия-Полша- транзит през Словакия и Унгария-Румъния-
България- 16 дни.
- от 31.08.2019г. до 10.09.2019г. по маршрут-България -Румъния-транзит
през Унгария и Словакия-Полша-транзит през Словкия и Унгария -Румъния-
България- 11 дни - от 24.09.2019г. до 06.10.2019г.включително по маршрут-
България-транзит през Румъния, Унгария, Словакия и Полша -Швеция-
Полша-транзит през Словакия и Унгария-България - 13 дни.
Твърди, че курсовете е осъществявал с товарен автомобил “**** Т 460
Comfort “ с рег.№ **** и “**** “ с рег.№ **** и ремарке ****.
Твърди, че по искане на работодателя, открил банкова сметка в “****“
**** № ****, по която работодателя превеждал сумите единствено за
зареждане с гориво, плащане на пътни такси и други разходи за автомобила
като рез.гуми и пр., работодателя превеждал суми, с които заплащах
разходите основно с карта и представял отчети за получени и изразходвани
средства при извършване на транспортна дейност. Твърди, че сумите за
трудовото възнаграждение и парите за командировки са му изплащани само
по личната ми банковата ми сметка в “****№ ****по която от “****” ЕООД
му е заплатено общо 4872 лева от които 1300 лева за трудово възнаграждение
и 3572 лева за командировки. Твърди, че основното му трудово
възнаграждение по договор е 560 лева и макар, че имали устна уговорка за
заплащане допълнително суми на пробег километър, такива не му били
изплащани. Твърди, че е налице неточност в служебната бележка получена от
работодател, т.к. по негови изчисления за месец 10.2019т. е отразено работни
дни 4 вместо 6, тъй като съм е работил от 01 до 6 ти октомври 2019г
включително.
Твърди, че към днешна дата работодателя му дължи 442.92 лева
неизплатено трудово възнаграждение.
Твърди, че съгласно Кодекса на труда му се полагат командировъчни,
чийто размер е определен в Приложение № 3 в Наредба № 7 за служебните
командировки и специализации в чужбина. Към 2019 полагащият ми се
размер е по 27 евро на ден когато МПС се управлява от един водач/единична
езда/ и ми се полагат командировъчни пари за 98 работни дни дни по 27 евро
за ден общо в размер на 5175.10 лева. Твърди, че остатъка за доплащане за
командировки е в размер на 815.58 евра, равняващи се на 1595.13 лева.
3
Изтъква, че при прекратяване на трудовия договор му се полага обезщетение
за неизползван годишен отпуск за 8 работни дни в размер на 235.78 лева,
което не му е изплатено. Изчислението е при полагащи се 25 дни годишен
отпуск/20р.д. +допълнителен 5р.д./ съгл.тр.договор . Брутното трудово
възнаграждение за месец 09.2019т. е 560 за 19.р.дни , което е по 29.47 лева за
8 работни дни 234.76 лева. Съгласно трудовия договор полагащия му се
годишен отпуск е 25 р.дни т. е. за отработени 12 дни има право на
обезщетение за неизползван годишен отпуск за 1 работен ден , което също не
му е изплатено. Претендира обезщетение за забава върху претендираните
суми. Твърди, че на 11.05.2022г. изпратил покана до дружеството за
доброволно плащане на сумите, но от дружеството оспорили този размер и не
му изплатили нищо.
С изрична молба вх.№22675/24.03.2023г. ищецът оттегля частично
исковите претенции както следва: за заплащане на сумата от 161,99 евро,
представляващи командировъчни средства за м.октомври 2019г., ведно със
законната лихва, считано от датата на ппредявяване на иска-31.08.2022г. до
окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 46,52 евро,
представляваща мораторна лихва върху сумата за периода от 01.11.2019г. до
30.08.2022г., поради което съдът прекратява исковенте в тази им част.
В срока по чл.131 ГПК ответната страна “**** ” ЕООД, **** не е
депозирала отговор на исковата молба, не е направила доказателствени
искания и не е представила доказателства.
В хода на първото открито съдебно заседание процесуалният
представител на ищеца отправя молба, съдът да се произнесе с неприсъствено
решение срещу ответника, като уважи предявените искове. Ответната страна,
редовно призована, не се представлява в открито съдебно заседание и не
изразява становище по предявените искове.
Съдът като взе предвид, че с връчените на ответника съобщение за
връчване на препис от исковата молба и подаване на писмен отговор (чл.131
ГПК) и призовка за страна за открито съдебно заседание (чл.142 ГПК), са му
указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от
неявяването му в съдебно заседание, както и че искът е вероятно основателен
с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените
доказателства, намира, че следва да бъде поставено неприсъствено решение,
4
като предявеният иск бъде уважен. Връчването бе редовно осъществено на
надлежния адрес на седалището на ответното дружество.
При този изход, тъй като ищеца е направил искане за присъждане на
разноски, такива следва да му се присъдят в доказания размер от 700,00 лева
за платен адв.хонорар и сумата от 7лв-ДТ. Ответната страна не е възразила
срещу размера на претендираното адвокатско възнаграждение, поради което
съда не намира за необходимо да се произнася по основателността на
претендирания размер.
На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС-Варна,
сумата от 300 лева представляваща държавна такса върху всички уважени
искове.
Мотивиран от гореизложените съображения и на основание чл.238, ал.1
и чл.239 ГПК, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСЪЖДА “**** ” ЕООД, **** със седалище и адрес на управление
гр.Варна, ул. „****“ №10 ДА ЗАПЛАТИ на Т. Р. Т. с ЕГН:**********
пост.адрес: гр.Варна, ул.”****” 27, ет.3, ап.6, следните СУМИ по предявени
кумулативно обективно съединени искове:
- сумата от 395.02 лева, представляваща част от трудовото
възнаграждение за месец Август 2019г. на осн.чл.128, т.2 КТ, ведно едно със
законната лихвата от датата на завеждане на исковата молба/31.08.2022г/ до
окончателното изплащане на сумата, както и мораторна лихва върху
главницата от 442.92 лева за периода от 01.09.2019г. до 30.08.2022г. в размер
на 120.15 лева, на осн.чл.86, ал.1 ЗЗД;
-сумата от 47.90 лева, представляваща част от трудовото
възнаграждение за месец Октомври 2019г. на осн.чл.128, т.2 КТ, ведно едно
със законната лихвата от датата на завеждане на исковата молба/31.08.2022г./
до окончателното изплащане на сумата, както и мораторна лихва върху
главницата от 47.90 лева за периода от 01.11.2019г. до 30.08.2022г. в размер
на 13.76 лева, на осн.чл.86, ал.1 ЗЗД;
-сумата от 234.76 лева, представляваща обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск за 2019г., на осн.чл.224 КТ, ведно със законната лихва
от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на
5
сумата, както и мораторна лихва върху сумата от 234.76 лева за периода от
01.11.2019г. до 30.08.2022г. в размер на 67.43 лева, на осн.чл.86, ал.1 ЗЗД;
-сумата от 198.64 евро, представляваща командировъчни пари за месец
август 2019г., на осн.чл.215 КТ, ведно със законната лихва,, считано от датата
на предявяване на иска/31.08.2019г./ до окончателното изплащане на сумата,
както и мораторна лихва върху главницата от 198.64 евра за периода от
01.09.2019г. до 30.08.2022г. в размер на 60.41 евро, на осн.чл.86, ал.1 ЗЗД;
-сумата от 458.99 евро, представляваща командировъчни пари за месец
септември 2019г., на осн.чл.215 КТ, ведно със законната лихва, считано от
датата на предявяване на иска/31.08.2019г./ до окончателното изплащане на
сумата, както и мораторна лихва върху главницата от 458.99 евро за периода
от 01.10.2019г. до 30.08.2022г. в размер на 131.83 евро, на осн.чл.86, ал.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА “**** ” ЕООД, **** със седалище и адрес на управление
гр.Варна, ул. „****“ №10 ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт,
по сметка на Районен съд - Варна, банкова сметка ****, BIC код ****, банка
„****” АД, клон Варна, държавна такса, в размер на 300 лева (триста лева),
на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
ОСЪЖДА “**** ” ЕООД, **** със седалище и адрес на управление
гр.Варна, ул. „****“ №10 ЗАПЛАТИ на Т. Р. Т. с ЕГН:**********
пост.адрес: гр.Варна, ул.”****” 27, ет.3, ап.6, СУМАТА от 747,00 лева,
представляваща сторените разноски пред РС-Варна в производството, на
основание чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване на основание чл.239, ал.4
ГПК.„
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от решението на страните, като ответника може
в едномесечен срок от връчването да поиска от Варненски окръжен съд
отмяната му на основанията посочени в чл.240 ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6