РЕШЕНИЕ
№ 21
гр. Варна, 03.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 9 СЪСТАВ, в публично заседание на девети
декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Насуф Исмал
при участието на секретаря СИЯНА ИВ. ТЕНЕВА
като разгледа докладваното от Насуф Исмал Гражданско дело №
20243110106596 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от Д. Л. И., ЕГН ********** срещу ЗАД
„О.-З.“, ЕИК *, осъдителен иск с правна квалификация по чл. 405 от КЗ за присъждане в
полза на ищеца на сумата от 100,00 лева, частично от 4.749,00 лева, представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на калник
преден ляв, джанта предна лява алуминиева 17‘‘, праг ляв облицовка, облицовка предна
броня, капаче лифт дюза лява, щит в предна броня, централна решетка в преден капак,
преден капак, калник преден десен, фар ляв ксенон, халоген ляв, халоген десен, запалка в
десен фар ксенон, лифт дюза дясна, водач калник преден десен, подкалник ПВЦ преден
десен, амортисьор преден капак десен, лифт дюза фар лява и дясна, подкалник ПВЦ преден
ляв, кутия релета ПВЦ 2 части, основа калник преден десен, панти преден капак лява и
дясна, инсталация компютър, облицовка ПВЦ праг дясна, шумоизолация преден капак,
аварийно заключване преден капак, насрещници ляв и десен преден капак, радиатор
климатик, рамка радиатор, фародържател ляв и десен, стойка тампон десен преден капак,
стойка дясна амортисьор преден капак, буфер десен преден десен рог, водач десен предна
броня ПВЦ, основа предна броня алуминиева, тройник пръскалки лифт дюза, дифузьор пред
радиатори, греда над радиатори, заключващи тампони радиатори ляв и десен, абсорбер ляв и
десен предна броня, датчик дистанция ляв 2 броя, решетки халоген ляв и десен, основа ПВЦ
предна броня, спойлер предна броня, казанче чистачки, фар ляв ксенон, конзола задна
калник преден десен, сензор въздушна възглавница десен, крушка ксенон фар дясна,
централна конзола пред радиатори и инсталация предна броня на собствения на ищеца лек
автомобил марка „М.“, модел „*“, с рег. № *, причинени в резултат на настъпило на
10.01.2024 г. ПТП в гр. В., застрахован по договор за застраховка „Каско“, клауза „Пълно“
при ответното дружество, ведно със законната лихва върху посочената главница от датата на
депозиране на исковата молба в съда – 30.05.2024 г. до окончателното погасяване на
задължението.
В исковата молба е посочено, че на 29.09.2023 г. ищецът сключил с ответното
дружество договор за застраховка „Каско“, клауза „Пълно“ на собствения си лек автомобил
марка „М.“, модел „*“, с рег. № * със срок на действие от 30.09.2023 г. до 29.09.2024 г., като
автомобилът бил застрахован за сумата от 22.260, 00 лева и застрахователната премия била
1
заплатена на две вноски. Твърди се, че на 10.01.2024 г., около 09:00 ч. в гр. Варна
управлявайки горепосочения лек автомобил по бул. „*“ по посока от к.к. З. п. към центъра
на града, до ресторант „К.“ навлязъл в заледен участък, при което автомобилът станал
неуправляем и при натискане на спирачката поднесъл и поради невъзможност от страна на
ищеца да спре навреме, блъснал движещия се пред него товарен автомобил „К. *“ с рег. № *,
отклонил се наляво и се ударил в предпазната ограда. За настъпилото ПТП били уведоми
контролните органи, които след посещение на местопроизшествието и изясняване на
механизма на ПТП съставили Протокол за ПТП с № 1730392. По автомобила били
установени увреждания по ходовата част, поради което същият не можел да се придвижва на
собствен ход, което наложило използването на специален автомобил „Пътна помощ“, като за
репатриране му ищецът заплатил 100,00 лева.
Сочи се, че ответникът бил уведомен за настъпилото застрахователно събитие, като
същият извършил оглед на автомобила, изготвил снимков материал и Опис по щета № 0020-
090-0006/ 2023 г. В описа като увредени детайли били описани: калник преден ляв, джанта
предна лява алуминиева 17‘‘, праг ляв облицовка, облицовка предна броня, капаче лифт
дюза лява, щит в предна броня, централна решетка в преден капак, преден капак, калник
преден десен, фар ляв ксенон, халоген ляв, халоген десен, запалка в десен фар ксенон, лифт
дюза дясна, водач калник преден десен, подкалник ПВЦ преден десен, амортисьор преден
капак десен, лифт дюза фар лява и дясна, подкалник ПВЦ преден ляв, кутия релета ПВЦ 2
части, основа калник преден десен, панти преден капак лява и дясна, инсталация компютър,
облицовка ПВЦ праг дясна, шумоизолация преден капак, аварийно заключване преден капак,
насрещници ляв и десен преден капак, радиатор климатик, рамка радиатор, фародържател
ляв и десен, стойка тампон десен преден капак, стойка дясна амортисьор преден капак,
буфер десен преден десен рог, водач десен предна броня ПВЦ, абсорбер ляв и десен предна
броня, датчик дистанция ляв 2 броя, решетки халоген ляв и десен, основа предна броня
алуминиева, тройник пръскалки лифт дюза, дифузьор пред радиатори, греда над радиатори,
заключващи тампони радиатори ляв и десен, основа ПВЦ предна броня, спойлер предна
броня, казанче чистачки, фар ляв ксенон, конзола задна калник преден десен, сензор
въздушна възглавница десен, крушка ксенон фар дясна, централна конзола пред радиатори и
инсталация предна броня. Ищецът посочва, че като застрахователно обезщетение получил
сума в размер на 10.750,91 лева, от която след приспадане на сумата от 100,00 лева за
репатриране на автомобила, изплатеното обезщетение за претърпените вреди възлиза на
10.650,91 лева.
Твърди се, че изплатената сума изненадала ищеца, тъй като била недостатъчна за
покриване на вредите, поради което извършил проучване в няколко сервиза, от което
установил, че необходимата сумата за възстановяване на автомобила е в размер на 15.400,00
лева.
По същество се моли за уважаване на частичния иск.
Претендира се присъждането на съдебно – деловодни разноски, както и на адвокатски
хонорар.
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника, с който искът
се оспорва по основание и по размер. Посочва се, че след регистриране на процесната щета
№ 0020-090-006-2924 на 10.01.2024 г. е извършен оглед на автомобила и са заснети
настъпилите увреждания, като на 05.02.2024 г. е извършен и втори оглед. Твърди се, че към
датата на настъпване на процесното ПТП стойността на въпросния автомобил с година на
производство 2009 г. е в диапазона 20.000 – 22.000 лева, като изплатеното застрахователно
обезщетение в размер на 10.850,91 лева напълно е възмездило ищеца. Излагат се твърдения,
че искът е предявен в завишен размер, тъй като предвид стойността на автомобила
претендираната от ищеца стойност на ремонта надвишава 70% от действителната стойност
на МПС, при което би било налице тотална щета.
В евентуалност е релевирано възражение за прекомерност на претендираното от
ищцовата страна адвокатско възнаграждение.
В проведеното открито съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява,
представлява се от адв. Й. А., чрез който поддържа исковата молба. На основание чл. 214 от
ГПК изменя размера на предявения частичен иск, като го увеличава от 100.00 лева от общо
2
4 749.00 лева на 10 600.13 лева окончателно, която сума представлява стойността на
претърпени от него имуществени вреди в резултат на процесното ПТП.
Ответникът, редовно призован за същото съдебно заседние, не се представлява. С
молба от 09.12.2024 г. поддържа депозирания писмен отговор.
Настоящият съдебен състав, като съобрази предметните предели на настоящото
производство, очертани в исковата молба и отговора и като взе предвид, събрания и
приобщен по дело доказателствен материал – в съвкупност и поотделно, на основание чл. 12
и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически и правни положения:
Районен съд – Варна е сезиран с осъдителен иск с правна квалификация по чл. 405 от
КЗ. За да бъде ангажирана договорната отговорност на застрахователя по застраховка
„Каско“ ищецът следва да установи по несъмнен начин в условията на пълно и главно
доказване кумулативното наличие на следните елементи от фактическия състав на
претенцията: 1./ наличието на валидно застрахователно правоотношение между него и
застрахователя – ответник по договор за „каско на МПС“; 2./ изпълнението на собствените
си задължения по договора – заплащане на договорените застрахователни премии; 3./
настъпването на процесното застрахователно събитие по време на действие на договора за
застраховка „Каско“; 4./ размера на претендираните вреди.
В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване по тези факти, както и да
докаже възраженията си в отговора, а при установяване на горното от ищеца – да докаже, че
е погасил претендираните суми.
Не се спори по делото, поради което на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 от ГПК, с
доклада по делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване между ищеца и
ответника, че същите са страни и по облигационно правоотношение, доколкото лек
автомобил марка „М.“, модел „*“, с рег. № * е застрахован при ответното дружество по
договор за застраховка „Каско“, клауза „Пълно“ със срок на действие на полицата от
30.09.2023 г. до 29.09.2024 г.; че по време на действие на полицата на 10.01.2024 г. в гр.
Варна е настъпило застрахователно събитие с участието на застрахованото МПС при
описания в исковата молба механизъм на ПТП, в резултат на което са нанесени щети на
собствения на ищеца лек автомобил марка „М.“, модел „*“, с рег. № *, за което е образувана
щета № 0020-090-006-2924/10.01.2024 г. при ответното дружество; че ответникът е изплатил
застрахователно обезщетение в размер на 10.650,91 лева на 11.03.2024 г. и сума в размер на
100,00 лева, представляваща разходите за репатриране на автомобила на 27.03.2024 г. по
образуваната щета.
Т. е., настоящия съдебен състав приема предявения иск по несъмнен начин за
доказани по основание.
Основният спор, който е поставен за разрешаване пред настоящия съдебен състав е
досежно размера на предявените граждански притезания. Ответникът към датата на устните
състезания е заплатил сумата в общ размер от 10 750.91 лева, с което счита, че интересът на
кредитора е напълно удовлетворен.
Съгласно чл. 386, ал. 2 от КЗ и предвид трайната каузална практика на ВКС,
обективирана в решение № 52/08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, І т. о.; решение №
109/14.11.2011 г. по т. д. № 870/2010 г. на ВКС, т.о.; решение № 79/2009 г. по т. д. №156/2009
г. на ВКС, т.о. и решение № 165/24.09.2013 г. по т. д. № 469/2012 г. на ВКС, т. о., относима
към случая при действието на новия КЗ, при съдебно предявена претенция за заплащане на
застрахователно обезщетение съдът следва да определи застрахователното обезщетение по
действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното
събитие, като ползва заключение на вещо лице. Обезщетението не може да надвишава
действителната /при пълна увреда/ или възстановителната /при частична увреда/ стойност на
застрахованото имущество, т. е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество
може да се купи друго със същото качество – чл. 400 от КЗ, съответно стойността,
необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в това число всички присъщи
разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка.
Методиката към Наредба № 49/16.10.2014 г. не дерогира приложението на
разпоредбите на Кодекса за застраховането и не ограничава отговорността на
3
застрахователя. Методиката представлява указание за изчисляване на размера на щетите на
МПС в случаите, когато обезщетението се определя от застрахователя, на когото не са
представени фактури за извършен ремонт в сервиз. Стойността на застрахователното
обезщетение е ограничена само досежно минимален размер, съобразно с правилата,
заложени в Методиката /Решение № 52 от 8.07.2010 г. на ВКС по т. д. № 652/2009 г., I т. о.,
ТК/.
Видно е от представения заверен препис от свидетелство за регистрация част I, че
увреденият л. а. „М. *“ е собственост на Д. Л. И..
Настъпването на щетите по процесния лек автомобил „М. *", а оттам и на
имуществени вреди в правната сфера на ищеца като негов собственик се установява както
от представения опис по щета, така и от заключението на вещото лице по изслушаната
САвТЕ, което съдът кредитита като компетентно изготвено, пълно, ясно, обективно и
неоспорено от страните.
По отношение размера на претенцията, съдът изцяло кредитира заключението на
вещото лице по назначената САвТЕ, доколкото същото е пълно, ясно, обективно и
компетентно дадено от лице, което разполага с необходимите специални знания. От
експертното заключение се установява, че общата стойност на щетите на автомобила по
средни пазарни цени към датата на събитието възлиза на 29 586.38 лева и включва цената на
труда и материалите. Средната пазарна стойност на увредения автомобил възлиза на
22 377.12 лева или възстановителната стойност е 132,22% от действителната стойност на
процесното МПС. Процесното МПС е възможно да се изкупи в този му вид на скрап срещу
сумата в размер на 908.96 лева.
Фактите в конкретния казус изцяло могат да бъдат подведени под хипотезата на
правната норма материализирана в разпоредбата на чл. 390, ал. 2 от КЗ, доколкото
стойността на разходите за необходимия ремонт /29 586.38 лева/ надвишава 70 на сто от
действителната му стойност /22 377.12 лева/. Т.е. в конкретния случай е налице т. нар.
„тотална щета“, което обуславя определянето на дължимото застрахователно обезщетение
по средни пазарни цени на погиналата вещ, т.е. в размер от 22 377.12 лева.
От тази сума следва да се приспадне сумата, която ищецът следва да получи при
продажба на скрап, която възлиза на 908.96 лева, т.е. срещу тази сума собственикът на лекия
автомобил е възможно да се разпореди с увреденото МПС във вида, в който се намира след
процесното ПТП. Отделно, по делото не се спори, че ищецът е получил сумата в размер на
10 650.91 лева.
Т. е. от действителната стойност на автомобила /22 377.12 лева/ следва да се
приспадне стойността, която ищецът е възможно да реализира при продажба на лекия
авотмобил на скрап /908.96 лева/ и престираната вече в негова полза сума /10 650.91 лева/,
на основание един от водещите принципи в гражданскоправния оборот, а именно забраната
за неоснователно обогатяване, като при това положение размерът на дължимото
обезщетение възлиза на 10 817.25 лева.
Доказани са в тяхната кумулативност елементите на фактическия състав на
отговорността на застрахователя по чл. 405 от КЗ, като липсват данни дължимата сума по
обезщетението, предмет на иска, да е заплатена изцяло на увредения собственик, което
обуславя уважаването на иска в изменения по реда на чл. 214, ал. 1 от ГПК и поискан размер
по арг. от принципа за диспозитивно начало, залегнал в разпоредбата на чл. 6, ал. 2 от ГПК.
Относно претенцията за присъждане на обезщетение за забава в размер на
законната лихва, считано от депозиране на исковата молба в съда – 30.05.2024 г.:
Правилото на чл. 390, ал. 1 от КЗ, изисква преди изплащане на обезщетение,
определено като „тотална щета“ на моторно превозно средство, регистрирано в Република
Б., застрахователят да изиска от ползвателя на застрахователна услуга удостоверение от
компетентните регистрационни органи за прекратяване на регистрацията на моторното
превозно средство, в което е отбелязано, че прекратяването на регистрацията е поради
настъпилата „тотална щета“. В конкретния казус, видно от ангажирания препис от
свидетелството за регистрация част I, увреденото МПС е в движение и регистрацията му не
е прекратена. За съда не съществува задължение за указване на страната да представи
4
доказателства за прекратяване на регистрацията на МПС при наличие на „тотална щета“ или
за поставяне на условие в диспозитива на осъдителното решение. Дължимостта на
обезщетението по КЗ не е обусловена от факта на прекратяване на регистрацията към
момент, предхождащ съдебното решение по иска. Изпълнението на административната
процедура обуславя плащането, а не установяването на задължението по съдебен ред.
Плащането от застрахователя може да бъде доброволно /без да е налице съдебно
производство/ или в изпълнение на влязло в сила решение. И в двата случая,
изпълнението/неизпълнението на задължението за дерегистрация и представянето пред
застрахователя на доказателства за това, има значение за началния срок на забавата, но не
и за основателността на претенцията за главницата /застрахователно обезщетение/. В случай,
че регистрацията на МПС не е прекратена до приключване на съдебното производство пред
инстанциите по същество или не са представени доказателства за това, то и осъдителният
диспозитив в частта за обезщетението за забава би следвало да е съобразен с този факт
/Решение № 44 от 2.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 775/2014 г., I т. о., ТК, Решение № 140 от
1.08.2018 г. на ВКС по т. д. № 2278/2017 г., I т. о., ТК вкл. и се прилага в най-новата
практика- Решение № 119 от 22.02.2024 г. на ВКС по гр. д. № 191/2023 г., II г. о., ГК – която
практика е относима към делата по чл. 405 КЗ/.
В настоящия случай, доказателства за прекратяване на регистрацията на МПС,
обезщетение, за чието увреждане е предмет на спора, не са представени, а и липсва
твърдение от страна на ищеца за такова прекратяване. Поради това, обезщетение за забава
ще следва да се дължи, считано от датата на представяне на застрахователя на доказателства
за настъпване на това обстоятелство, което обуславя неоснователността на претенцията за
присъждане на законна лихва, считано от сезиране на съда – 30.05.2024 г.
Относно съдебно-деловодните разноски:
При този изход на спора в полза на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК следва да
се присъдят сторените съдебно-деловодни разноски съразмерно с уважената част от иска,
чийто общ размер възлиза на 2 344.01 лева съобразно ангажирания списък по чл. 80 ГПК и
доказателства, удостоверяващи извършването им, от които: 424.01 лева – държавна такса;
300.00 лева – депозит за вещо лице по САвТЕ и 1 620.00 лева с ДДС – хонорар за един
адвокат, за който е представен договор за правна защита и съдействие, представляващ
разписка по арг. от т. 1 от ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
Обективираното искане от страна на ответника по чл. 78, ал. 5 от ГПК е
несъстоятелно с оглед действителната фактическа и правна сложност на делото и обема на
оказаното професионално съдействие от страна на адв. Й. А., доколкото договореният
хонорар надхвърля дори е с 4.81 лева под нормативно установения минимум по чл. 7, ал. 2,
т. 3 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като разликата
не е прекомерна.
Водим от горните мотиви, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл. 405 от КЗ, ЗАД „О.-З.“, ЕИК * да заплати в полза на Д.
Л. И., ЕГН ********** сумата от 10 600.13 лева /десет хиляди и шестстотин лева и
тринадесет стотинки/, изменена по реда на чл. 214 от ГПК, представляваща
застрахователно обезщетение за нанесени имуществени вреди в размер на действителната
стойност на лек автомобил марка „М.“, модел „*“, с рег. № *, който е увреден в резултат на
на ПТП, реализирано на 10.01.2024 г. в гр. В., застрахован по договор за застраховка „Пълно
Каско“ по полица № *, ведно с обезщетението за забава съизмеримо със законната лихва
върху сумата от 10 600.13 лева, считано съответно от датата на представяне на
застрахователя на доказателства за прекратяване на регистрацията на лек автомобил марка
„М.“, модел „*“, с рег. № * до окончателното погасяване на вземането, КАТО
ОТХВЪРЛЯ претенцията на ищеца Д. Л. И., ЕГН ********** срещу ответника ЗАД
5
„О.-З.“, ЕИК * за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за забава
съизмеримо със законната лихва, считано от датата на сезиране на съда – 30.05.2024 г., до
окончателното погасяване на вземането.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ЗАД „О.-З.“, ЕИК * да заплати в полза
на Д. Л. И., ЕГН ********** сумата в общ размер от 2 344.01 лева /две хиляди триста
четиридесет и четири лева и една стотинка/, представляваща сторени по делото съдебно-
деловодни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Варна в
двуседмичен срок от съобщението.
Препис от решението да се връчи на страните, на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6