Р Е Ш Е Н И Е
Номер 529 /31.10. Година 2019 Град Перник
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Пернишкият районен съд IV – ти наказателен състав
На десети септември Година 2019
В публичното заседание в следния състав:
Председател: Светослава Алексиева
Секретар: Роза
Ризова
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията административнонаказателно дело №00698 по описа за 2019
година,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
С наказателно постановление №18-1158-***17.10.2018г.,
изд. от Началник Сектор ПП при ОД на МВР – Перник, на Г.Л.Р. ***, с ЕГН **********
са наложени административни наказания глоба, в размер 1000 лв. и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 12 месеца, на основание чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП, за това, че на 22.08.2018 г., около 18.25 часа, на автомагистрала А-6, движейки се от гр. София към гр. Дупница,
като водач на МПС – лек автомобил „Пежо 307“ с рег. №***, управлява ППС под
въздействието на алкохол, с концентрация 1.01 промила, установена чрез проверка
с техническо средство “Дрегер 7510”, фабр. №ARBB-0017. – нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП.
Против издаденото наказателно
постановление в срок е постъпила жалба от Г.Р., в която се излагат възражения
за допуснати съществени процесуални нарушения в хода на
административнонаказателната процедура, ограничаващи правото му на защита, обуславящи
незаконосъобразност на обжалвания административнонаказателен акт. Оспорва се
компетентността на актосъставителя и
наказващия орган. Твърди се и неправилна оценка на установените фактически обстоятелства, довело
издаване на наказателно постановление при неправилно приложение на материалния
закон..
В съдебните прения процесуалният
представител на жалбоподателя – адв. Г.С.,
поддържа и допълва доводите в жалбата и пледира за отмяна на издаденото
наказателно постановление.
Въззиваемата страна, в съпроводителното
писмо към преписката изразява становище, че жалбата е неоснователна и моли
обжалваното наказателно постановление да бъде потвърдено изцяло.
Пернишкият районен съд, след като
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.14 и чл.18, както и
доводите на страните от НПК, намира за установено следното:
На 22.08.2018г.,
около 18.25 часа, Г.Л.Р. управлявал МПС
– лек автомобил „Пежо 307“ с рег. №***, негова собственост, движейки се по автомагистрала
А-6 в посока от гр. София към град Дупница. В района на ПВ „Даскалово“, бил
спрян за проверка от служители на Сектор “ПП” при ОД МВР – Перник – свидетелите
Р.П.Т. и Г.А.Г.. При извършената проверка била установена самоличността му, а при
непосредствения контакт с контролните органи последните констатирали мирис на
алкохол. Извършили проверка с техническо средство “Дрегер 7510”, с фабр. №ARBB-0017, което отчело съдържание на
алкохол в кръвта на Р. в концентрация 1,01 на хиляда.
Въз
основа на установеното на място фактическо положение контролните органи приели,
че Г.Р., като водач на МПС, е нарушил забраната по чл.5, ал.3, т.1, пр.1 от ЗДвП, поради което свид.
Т. образувал срещу него административнонаказателно производство със съставяне
на акт за установяване на административно нарушение № 0643574/22.08.2018г. Свидетелството
за управление на МПС на жалбоподателя, контролния талон към него, както и
регистрационните табели на автомобила били иззети.
При
предявяване на акта Р. заявил, че няма възражения, което било отразено в
съдържанието му. Писмени такива не постъпили и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.
С оглед
съставения АУАН и установената с техническото средство концентрация на алкохол свид.
Г. попълнил талон за изследване с № 0019228.
При
предявяването му на жалбоподателя същият собственоръчно вписал, че приема
показанията на техническото средство. Поради това екземпляр от талона за
изследване не му бил връчен /чл.6, ал.3 от Наредба №1/2017г., ред. ДВ,
бр.61/2017/.
Впоследствие,
при проверка по реда на чл.52, ал.4 от ЗАНН, преценявайки събраните по
преписката доказателства, наказващият орган приел, че са налице основанията по
чл.53, ал.1 от ЗАНН и издал наказателно постановление, с което на основание
чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП ангажирал административнонаказателна отговорност на Г. Л.Р. за нарушението по-горе.
Разпитаните в съдебно заседание свидетели, установили нарушението Р.Т.
и Г.Г. изцяло потвърждават констатациите отразени в АУАН.
Гореизложената
фактическа обстановка съдът прие за установена по несъмнен начин, като взе
предвид показанията на посочените свидетели, както и и приетите писмени доказателства: съставеният АУАН 0643574/22.08..2018
г., талон за медицинско изследване № 0019228/22.08.2018 г., заповед за
прилагане на принудителна административна мярка №18-1158-000769/22.08.2018 г., заверено
копие на заповед, рег. № 8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните
работи, , справка за нарушител, изд. от С “КАТ” – ОД МВР – Перник, технически
данни за „Алкотест Дрегер“ 7510, протокол
за извършена периодична проверка на
средства за измерване – анализатори на алкохол от 25.05.2018г.,
разпечатка от техническо средство „Алкотест Дрегер“ 7510, с фабр. № ARBB0017 за 20-25.08.2018г., писмо рег. №
115800-9212/16.07.2019г. на началник
сектор ПП, типова длъжностна
характеристика на мл. автоконтрольор II-I степен в КПДГПАМ и протокол за
запознаване с нея.
Събраните писмени
и гласни доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, са
непротиворечиви, изясняват всестранно и пълно всички релевантни по делото
обстоятелства.
Съобразно установената фактическа
обстановка, от правна страна, съдът намира следното:
При
извършване на цялостна служебна проверка за законосъобразност съдът намери, че в
развилото се срещу жалбоподателя административнонаказателно производство не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили правото му
на защита и да са опорочили законосъобразността на обжалвания акт. Съдът приема, че актът е съставен, а
постановлението е издадено от органи с доказана материална компетентност, при
спазване на императивните изисквания към съдържанието им и в съответствие с
процесуалните правила.
Възраженията в тази насока не се
приемат за основателни.
Актът за
установяване на административно нарушение е съставен, а наказателното постановление е издадено от
компетентни органи, правомощията на които произтичат от приетата по делото заповед, рег. № 8121з-515/14.05.2018 г. на
министъра на вътрешните работи, издадена съобразно правомощието му по чл.189, ал.1
и ал.12 ЗДвП. Доводите, че не е доказана компетентността на актосъставителя да
съставя актове за установяване на административни нарушения по ЗДвП, основани
на допълнителното условие в т.1.3 от визираната заповед на министъра – да заема
длъжност мл. автоконтрольор II-I степен в ОДМВР Перник, съответно в структурно звено към
дирекцията, е неоснователно. На първо място, събраните в тази насока писмени
доказателства установяват, че към процесната дата свид. Т. е заемал именно такава длъжност в група „Контрол на
пътното движение по главни пътища и магистрали“ на сектор ПП към отдел „Охранителна полиция“
при ОД МВР - Перник. Обстоятелството на
коя дата същият се е запознал с длъжностната
характеристика – дали на отразената дата под съдържанието на документа,
или на датата посочена в съставения нарочен протокол, е ирелевантно за
делото, тъй като всяка от двете дати
предхожда с около две години извършената проверка спрямо жалбоподателя. Отделно от това, независимо каква степен е
имал актосъставителят като мл. автоконтрольор в сектор ПП при ОДМВР – Перник
/самата длъжност не е спорна/, правомощията му да осъществява контролна дейност по ЗДвП, да издава фишове
за налагане на глоби и да съставя актове за установяване на административни
нарушения по ЗДвП са безспорно доказани, доколкото същият попада в категорията длъжностни
лица, определени в т.1.2 от цитираната заповед на МВР, а именно полицейските органи в секторите “ПП” в
областните дирекции на МВР. Приетата
като писмено доказателство по делото заповед рег. №8121з-515/14.05.2018 г. на
министъра на вътрешните работи доказва и компетентността на началник сектор ПП при ОД МВР – Перник да
издава наказателни постановления за констатирани нарушения по ЗДвП на обслужваната територия.
/т.2.7/.
Неоснователно е възражението, че описанието
на нарушението е неясно и затруднява
нарушителя да разбере какво административно нарушение му е вменено. Съдът не
констатира нарушение на изискването в чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН –
нарушението е описано ясно, с излагане в пълнота на всички обстоятелства относими към фактическия състав на посоченото административно нарушение, поради
което правото на защита на жалбоподателя и в най-малка степен не е ограничено. Описанието
на нарушението съответства на правното му квалифициране, като твърдяното несъответствие
при посочване на нарушената законна разпоредба не е допуснато. Неотразяването на относимото предложение
първо по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП при издаване на наказателното постановление не
съставлява съществен недостаттък по смисъла на чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН, тъй
като не е в противоречие нито с квалификацията
в АУАН, нито с изложените факти в обстоятелствената част, и не затруднява
възможността на нарушителя да разбере
какво нарушение му е вменено.
Не представлява съществен
недостатък и неозначаването в акта ЕГН на свидетеля, подписал АУАН, тъй като не
се касае за реквизит, който да ограничава възможността за персонификация на
това лице, особено след като е означен служебният му адрес, а липсата на запис
относно длъжност и месторабота на
нарушителя е възможно да е следствие и от причини извън волята на
актосъставителя /например ако самият жалбоподател
не ги е посочил или към този момент не е бил трудово зает/.
По отношение възражението за
срока по чл.52, ал.1 от ЗАНН, в който наказващият орган следва да се произнесе
по административнонаказателната преписка,
следва да се отбележи, че този срок тече не от съставянето на акта, а
от получаването на преписката, а данни
кога се е случило това по делото няма. Същевременно, дори произнасянето на
наказващия орган с издаване на наказателното постановление да е станало след
изтичане на установения в разпоредбата месечен срок, то не води до незаконосъобразност на действията му, тъй като срокът има само инструктивен характер и е
установен, за да се осигури бързина и ефективност на
административнонаказателното производство. По
аргумент на императивната разпоредба на чл.34, ал. 3
от ЗАНН, нарушаването му по едни или други причини не води до сочените от жалбоподателя последици.
По същество:
На жалбоподателя е вменено, че на
посочените дата и час, в съответния пътен участък е управлявал превозното си
средство под въздействието на алкохол в концентрация 1.01 промила, в нарушение
на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП.
В извънсъдебната фаза на
административнонаказателното производство, а и в съдебното следствие,
жалбоподателят не е направил каквито и да било възражения относно това, че при
изложените обстоятелства като водач на посоченото моторно превозно средство е бил обект на проверка от страна на служители на сектор ПП - ОД МВР - Перник, както и относно резултата
от нея, а именно, че при извършената му проверка за употреба на алкохол,
техническото средство - „Алкотест Дрегер 7510“ е отчело резултат 1.01 промила. Същият е
подписал съставения против него АУАН без възражения, подписал е талона за изследване
като собственоръчно е вписал в съдържанието му, че приема отчетеното показание. Доказателства в
противовес на изложените факти не са ангажирани. Свидетелите Р.Т. и Г.Г. при
разпита им в съдебното следствие потвърждават констатациите в АУАН, като ги
детайлизират и допълват. Горните факти се доказват по несъмнен начин от
събраните и проверени съобразно принципа на непосредственост в съдебното
следствие гласни и писмени доказателствени средства – показанията на
свидетелите, изготвените документи: акт
за установяване на административно нарушение №0643574/22.08.2018г., талон за
изследване, разпечатка от техническо средство „Алкотест Дрегер“ 7510. Съдът
кредитира изцяло посочените доказателствени източници, доколкото противоречия
между тях не се откриват, а фактическите обстоятелства, които установяват не са
спорни.
Годността и техническата
изправност на средството за измерване, с което е установена концентрацията на
алкохол, както и точността на отчетеното показание също не се оспорват от
жалбоподателя, а въз основа на събраните
доказателства съдът ги приема за доказани .
Приетото писмено доказателство – списък,
рег. № 328вр-24625 от 31.05.2018г. на средствата за измерване, преминали
последваща проверка удостоверява, че техническо средство „Алкотест Дрегер“ 7510
ARBB 0017 е сред успешно преминалите
проверката в Лабораторията за проверка на СИ към ГД “Полиция” – София. Същата е
със срок на валидност 6 месеца, считано от извършването й, поради което съдът
приема, че към датата на нарушението 22.08.2018г., анализаторът на алкохол, сертифициран
и одобрен по реда на Закона за измерванията като годно средство за
установяване концентрацията на алкохол в
кръвта, е бил технически изправен. В приетата разпечатка от техническото
средство, извършената на жалбоподателя проба за алкохол е обективирана под № 124/22.08.2018
г., като от гледна точка отчетената стойност и фиксирания точен час на пробата,
всяко съмнение относно относимостта й към процесния акт и обективността на
констатациите на контролните органи, закрепени в него, е изключено.
Съгласно разпоредбата на чл.174, ал.4, вр. ал.1 от ЗДвП редът, по който се установява концентрацията на алкохол в кръвта на водачите на моторни превозни средства, трамваи или самоходни машини и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, се определя с наредба на министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието. Тази наредба е НАРЕДБА № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, издадена от министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието /обн., ДВ, бр. 61 от 28.07.2017 г., в сила от 29.09.2017 г./, сега НАРЕДБА № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози (Загл. изм. - ДВ, бр. 81 от 2018 г.).
В чл.6, ал.3 от същата /ред. ДВ, бр.61/2017г./ императивно е разписано, че в случаите по ал. 1 - съставен акт за установяване на административно нарушение за установена с техническо средство концентрация на алкохол над 0,5 на хиляда и попълнен талон за изследване, предоставен на водача, лицето собственоръчно вписва в талона дали приема показанията на техническото средство. Установяване с доказателствен анализатор или с медицинско и химическо лабораторно изследване не се извършва, когато лицето приема показанията на техническото средство, а на лицето не се връчва екземпляр от талона за изследване.
В случая, след проверка с “Дрегер 7510”, фабр. №ARBB-0017 и предвид отчетеното показание, на
жалбоподателя е издаден талон за изследване по образец съгласно Приложение № 1 към
чл. 4, ал. 3 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г., като в него е вписана
точната стойност на установения с техническото средство положителен резултат за
наличие на алкохол - 1.01 на хиляда. Водачът е подписал без възражения
изготвения талон за изследване, като в предвидената графа е попълнил, че приема
резултата.
В тази хипотеза и съобразно
действащата нормативна уредба към датата
на проверката, установяване с доказателствен анализатор или медицинско и
химическо изследване не се извършва, на водача не се връчва екземпляр от
талона, а концентрацията на алкохол се установява въз основа на приетото от
него показание на техническото средство. Същият извод следва и от нормата на
чл.3, ал.2 от Наредбата в приложимата редакция
- ДВ, бр.61/2017. Последвалата промяна в нормативната уредба /ДВ, бр.81/02.10.2018г./
не предвижда съществени различия в реда, тъй като правилото в чл.3, ал.2 е възпроизведено
и понастоящем в нормата на чл.3а от Наредбата, а хипотезата на приемане на
показанието в отменената разпоредба на чл.6, ал.3 е равносилно на отказ за
изследване с доказателствен анализатор и/или за даване на проби за изследване,
в която хипотеза, според актуалната към момента редакция на нормата на чл.6,
ал.4 от наредбата, отново се приема отчетеното
показание от техническото средство. В случай на несъгласие на жалбоподателя с
него същият е можел да заяви това и да се възползва от разписаната в наредбата
процедура за установяване точната концентрация на алкохол чрез алтернативните
способи, което не е сторил.
В този смисъл, при вписано изявление
на водача, че приема отчетения с
техническото средство резултат, и съгласно действащата към същия
момент нормативна уредба, свид Г. не е следвало да попълва талона в останалата част и да връчва екземпляр
от него на водача. Извършените в случая записи и във втората част очевидно е резултат на
грешка, както установяват и актосъставителя, и свид. Г., и именно затова не е
изискан подпис от водача за удостоверяване връчване на екземпляр от талона, каквото действие като недължимо не е
извършвано.
Представеното от пълномощника на жалбоподателя
и прието за сведение заверено копие
на талон за изследване, съставен във
връзка с друг случай, на друго
лице, в който е попълнена и
втората част на документа, въпреки че резултата отново е приет, е
от 24.12.2017г., т.е., съставен е на дата, към която е действала
редакцията на чл.6, ал.3 от наредбата, приложима и спрямо настоящия случай /ДВ,
бр.61/2017г./. Следователно, така попълнения протокол
/л.64/ не установява друго, освен че съответният полицейски служител не е
спазил реда, определен в
приложимата норма от наредбата.
Предвид изложеното, доводите на пълномощника в насока причините, поради които жалбоподателят не е могъл да се яви в лечебното заведение за даване на кръвна проба, са ирелеванти и не следва да се обсъждат. Същият нито е имал задължение , нито възможност да стори това, доколкото разпоредбата на чл.6, ал.3, изречение 2 от Наредба №1/2017, в приложимата редакция, не е допускала установяване употребата на алкохол с доказателствен анализатор, медицинско и химическо изследване, и екземпляр от талона не му е бил връчен.
След като проверката е извършена с годно и изправно
техническо средство и жалбоподателят изрично е приел показанието му, отказвайки
се от възможността за изследване с доказателствен анализатор или с химическо
лабораторно изследване, то съдът приема, че редът за установяване употребата на
алкохол е спазен и концентрацията на алкохол, като обективен признак от състава
на нарушението, е установена точно.
Изложеното мотивира извод, че
отразените в обстоятелствената част на акта и наказателното постановление фактически
обстоятелства съответстват на действителното положение, формирани са
професионално, интерпретирани са обективно и са оценени правилно, в
съответствие с материалния закон. Следователно, административнонаказващият
орган правилно и законосъобразно е ангажирал административнонаказателна
отговорност на Г. Р. за извършеното от него нарушение по чл.5,
ал.3, т.1 от ЗДвП.
По отношение вида и размера на
наложените административни наказания:
За управление на МПС след
употреба на алкохол в установената концентрация 1.01 промила, е приложима
санкционната норма на чл.174, ал.1, т.2
от ЗДвП, която предвижда за управление на МПС с концентрация на алкохол над 0,8 на
хиляда до 1,2 на
хиляда включително, кумулативно лишаване на нарушителя от право да управлява МПС за срок от 12 месеца и глоба 1000 лв.
Всяко от наказанията за
административното нарушение са определени от законодателя в посочените
абсолютни размери и тъй като такива са наложени в случая, наказването на
жалбоподателя е законосъобразно и наказателното постановление следва да бъде потвърдено
изцяло.
По изложените съображения и на
основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло наказателно постановление №18-1158-***17.10.2018г., изд.
от Началник Сектор ПП при ОД на МВР – Перник, с което на Г.Л.Р. ***, с ЕГН **********,
на основание чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП са наложени административни наказания
глоба в размер 1000 /хиляда/ лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок
от 12 /дванадесет/ месеца за нарушение
на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр.
Перник на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда
на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс - в 14-дневен срок
от съобщаването му на страните.
Председател:/п/
Вярно с оригинала
ИЗ