РЕШЕНИЕ
№…………/16.11.2016 г.
Гр. С.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ
СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VI – 2 състав, в публично заседание
провело се на седемнадесети юни две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АТАНАС МАДЖЕВ
При секретаря Ц.Д.,
като разгледа докладваното от
съдия Маджев т.д. № 5020/2013 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.365 и
сл. ГПК.
Образувано е
по искова молба вх.№ 98553/04.09.2013 г. на Застрахователна компания „О.“ – К.,
регистрирана в Търговски фирмен регистър в Р.К. под № *******, със седалище и
адрес на управление ***, сграда И., ет. 2, п.к. ****, гр. Н., представляван в
Р. Б. чрез клона си „ЗК О. – Клон Б.“ КЧТ, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление *** срещу „С.Б.Е. П.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление ***.
Предявени за
разглеждане са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата в размер от 49 132,02 лв., представляваща стойността на подлежащи на отчитане застрахователни
премии съгласно отчети, съставени в периода 23.08.2011 г. - 06.03.2013 г., ведно със
законната лихва, считано от 04.09.2013 г. до
окончателното изплащане на главния дълг.
В исковата молба се твърди, че на 02.09.2010 г. между „ЗК О. –
Клон Б.“ КЧТ /в качеството му застраховател/ и „С.Б.Е. П.“ ЕООД /в качеството
му на застрахователен брокер/ е бил сключен договор за застрахователно
посредничество № 1021 от 02.09.2010 г., като с него ответното дружество поело
задължение да събира дължимите застрахователни премии по сключените с негово
посредничество застрахователни договори, както и да осигурява превеждането им в
полза на застрахователя. Изтъква се, че на 23.08.2011 г. отново между
посочените страни е бил подписан договор за застрахователно посредничество №
1021 при същия предмет. Поддържа се, че от ищеца е било осъществявано точно
изпълнение на всички произтичащи за него от подписания договор задължения, като
на ответното дружество били предоставени достъп, съдействие, информация,
материали и документи, които са били нужни за да може да се изпълнява повереното
му застрахователно посредничество. През време на действието на договора се
излага, че ответния брокер започнал системно да забавя изплащането на
събираните от него и дължими към застрахователя премии. Така към момента на
упражняване на правото на иск от ищеца се сочи, че възникналите и незаплатени
от ответника парични задължения към него възлизат на сумата от 49132,02 лв.
Допълва се, че ищецът с цел да получи удовлетворяване на вземанията си към
ответника още преди да подаде исковата молба му е изпратил две уведомления от
06.02.2013 г. и от 12.03.2013 г., с които е поканил застрахователния брокер да
погаси паричните си задължения, чиито размер към датата – 06.02.2013 г.
възлизал на сумата от 45 000 лв. Освен това с писменото уведомление от
06.02.2013 г. ищецът изрично предупредил ответника, че ако не последва
търсеното от него плащане на дължимите му суми, то на основание чл. 20 от
действащия между страните договор за посредничество подлежи на прекратяване
след изтичане на 1-месец от момента на получаване на уведомлението. Отново с
цел доброволно уреждане на спора между страните на 05./06.2013 г. ищецът бил
изпратил и друга покана до ответника за плащане на дължимите му парични суми.
Липсвало обаче предприето от ответника изпълнение на задължението му фиксирано
в чл. 6.7. от договора му с ищца, а именно да заплати получените от него в
качеството му на застрахователен брокер застрахователни премии, чиито размер
възлиза на сумата от общо 49 132,02 лв. В молба уточнение от 22.10.2013 г.
депозирана от дружеството-ищец във връзка с изложените факти относно пораждане
на спорното право се прави пояснението, че сумата по заявената искова
претенция, представлява стойност на получени от ответника, но неотчетени от
него в полза на ищеца застрахователни премии в периода от 23.08.2011 г. до
06.03.2013 г. Заявено е, че изискуемостта на всяка сума по получена, но
непреведена на ищеца застрахователна премия става изискуема най-късно в
1-седмиччен срок, считано от датата на сключване, съответно падеж на всеки един
застрахователен договор.
От ответната страна е депозиран
писмен отговор по предявените за разглеждане искови претеции, които макар да е
извън срока по чл. 367 ГПК, доколкото с него не се противопоставят възражения,
които да се влияят от процесуалната преклузия, то същите следва да се разгледат
от съда. На първо място е направено възражение свързано с липсата на
процесуална легитимация на ищеца да заяви пред съд упражненото право на искова
защита, доколкото същия в качеството си на Клон не се ползва със самостоятелна
процесуална правосубектност, която да му позволява да бъде страна в развиаващия
се исков процес. Отново в този контекст е подчертано, че порокът на исковата
молба при така заявена страна не може да бъде саниран по пътя на процесуалното
уточнение, като се посочи друга съвсем различна страна, която да замести тази с
липсваща активна процесуална легитимация в учредилото се вече процесуално
правоотношение. Относно същността на претенциите се поддържа, че ответника няма
никакви необслужвани ликвидни и изискуеми задължения спрямо ищеца, като няма
допуснато от страна на застрахователния брокер неизпълнение по поетите с
договора за застрахователно посредничество ангажименти. Релевира се това, че
всички сключени от чрез посредничеството на брокера от името на ищеца
застрахователни полици са предмет на обявяване пред Комисията за финансов
надзор, като при този орган отсъства информация за неплатени от брокера на
застрахователя парични задължения, каквито се твърди да съществуват с ИМ.
В съдебно заседание ищеца поддържа
депозираната от него ИМ. а ответното дружество я оспорва при аргументите
изложени в писмения му отговор.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически изводи:
На 23.08.2011 г. се сключва договор
за застрахователно посредничество № 1021 чрез които договор ответното дружество
в качеството му на застрахователен брокер е приело да осъществява в полза на
ищецът-застрховател посредничество за сключване и изпълнение на застрахователни
договори при съблюдаване на условията и тарифите на застрахователя по възлагане
на потребители на застрахователни услуги, осъществявайки действията предвидени
в чл. 153 КЗ /отм./. По силата на този договор от застрахователя е поето
задължението да предостави информация на брокера касаеща общите условия,
застрахователните премии, други специални условия за сключване на
застрахователни договори по всички видове застрахователни продукти, които ищеца
предлага и брокера е направил запитване относно тях, съответно е уредено
правото на възнаграждение в полза на брокера за сключените в резултат на
неговото посредничество застрахователни договори. Страните са дефинирали ясно
начина на формиране на възнаграждението в чл. 5 от договора, като база за
същото е конкретен процент върху бруто премията, което като точни показатели е
уредено в Анекс 1 към договора, като е установено и едно изключение от това
правило за определяне на възнаграждението, а именно при сключените с
посредничеството на брокера договори за задължително застраховане. Съобразно
чл. 6.7 от договора ответното дружество в качеството му на застрахователен
брокер е приело, като свое задължение да събира премиите по връчени от него
застрахователния договори и осигурява превеждането в полза на застрахователя на
дължимите застрахователни премии по изрично установения ред за това възприет
между страните в чл. 10 от подписания договор. Според чл. 10.1 от договора
страните са постигнали съгласие, че редът на начина за сключването, отчитането,
както и размера на комисионното възнаграждение се уреждат в самостоятелно
споразумение – Приложение 2 неразделна част от договора. В клаузата на чл.
10.5. е визирано, че брокерът следва да изпраща ежедневни писмени справки по
образец на застрахователя обхващащи данни относно подписаните застрахователни
договори и постъпилите премийни вноски, по видове застраховки, с изключение на
тези по задължително застраховане и по застраховка Автокаско. В чл. 10.6. пък е
установено, че брокерът следва да събира в брой или по своя банкова сметка ***чените
застрахователни полици през отчетния период, като в чл. 10.7. от договора е
предвидена опцията, че дължимата
застрахователна премия по сключен застрахователен договор може да бъде
преведена и директно от застрахования по банкова сметка ***. Страните са
постигнали съгласие и относно това, че събраната застрахователна премия в лева
се превежда от брокера по банкова сметка ***, която е изрично упомената – IBAN ***гария“ АД –
клон С., бул. Я.С. № ** всяка сряда до
15 часа, като възнагражденията по чл. 5 и чл. 10 се превеждат по сметка
на брокера до 15 часа на следващия понеделник. В съдържанието на подписания
между страните договор от 23.08.2011 г., като правни последици от изпълнението
му са предвидени и права за брокера сред които най-същественото е да получава
възнаграждение за сключените чрез неговото посредничесво застрахователни
договори в размер и срокове съгласно договореностите в чл. 5 и чл. 10, а
застрахователя на свои ред има правото по смисъла на чл. 8 да получава
дължимите премии по сключените с посредничеството на брокера застрахователни
договори. В представеното по делото Приложение № 1, което съставлява неразделна
част от обсъдения договор за застрахователно посредничество е посочен механизма
на определяне на дължимото възнаграждение в полза на брокера, а именно
конкретизирано е какво е възнаграждението на брокера в проценти при сключване
на отделните видове застрахователни договори, като в зависимост на вида договор
процента варира от минимум 8 % до максимум 29 %, както и допълнителните
възнаграждения при постигане на определен обем сключени договори по т. 2, а
именно при отчетен премиен приход в порядъка от 1 до 200 000 лв. - 29 %, а
при такъв в порядъка над 200 000 лв. – 30 %. В подписан Анекс №
1/23.08.2011 г. към договора за
застрахователно посредничество № 1021 страните са се споразумели за това, че
комисионното възнаграждение на застрахователния брокер по чл. 4 от договора за
полици по застраховка за сухопътни превозни средства, без релсови превозни
средства възлиза на 25 %.
Според подписания Анекс №
2/23.08.2011 г. към договора за
застрахователно посредничество № 1021 комисионното възнаграждение на брокера по
задължителна застраховка „ГО на автомобилистите“ за 2011 г. е в размер на 17 %,
а това по задължителната застраховка „Злополука на пътниците в средствата за
обществен превоз“ отново за 2011 г. в размер на 30 %. С този анекс е уредена и
конкретна процедура за отчитането на определена сключени застрахователни договори, а именно тези по
задължителните застраховки. В чл. 6.1 в задължение на застрахователя е
възложено да изгради и поддържа информационна система за генериране, издаване и
отчитане на сключените договори по задължителните застраховки. Постигнато е
съгласие относно това, че застрахователя предоставя на брокера свой програмен
продукт за онлайн издаване на застрахователни полици по задължителните
застраховки – чл. 8. В чл. 11 е установено задължението на брокера, че в срок
до края на всяка работна сряда брокерът е длъжен да отчете сключените през
предходната седмица полици по задължителните застраховки, вкл. за събота и
неделя. В чл. 13 е възприето, че след приемане отчета на брокера и при
представена фактура в срок до края на работния ден застрахователя следва да
изплати дължимия комисион съгласно одобрената справка.
Според подписания Анекс №
2/23.08.2011 г. към договора за
застрахователно посредничество № 1021 страните са се споразумели за начина на
свързване с уеб базирана система IMS чрез предоставяне на достъп до
същата, както и правилата за работа с тази уеб базирана система. В пар. 3 е предвидено, че брокерът се задължава
безусловно да заплати на застрахователя начислената застрахователна премия по
всяка издадена застрахователна полица чрез уеб базирана система IMS, от лицата
посочени от него в искането по пар. 1 по реда и в сроковете посочени в
споразумението.
Представено е уведомление с изх. № ЗК-413/06.02.2013
г. на ищеца, което е адресирано до ответното дружество, като със същото
застрахователя известява брокера по повод съществуващото между тях
правоотношение с източник договор за застрахователно посредничество, че е
констатирано системно нарушение на клаузата на чл. 10 от договора, което е
довело до това, че към датата на отправяне на уведомлението ответника дължи на
ищеца плащане на сумата от общо 45 000 лв. Отново с уведомлението на
ответника е предоставена възможност да изпълни задължението си да заплати така
посочената парична сума в срок до 1-месец, като ако това не бъде сторено е
отправено предупреждението, че ищецът ще се обърне за защита на правата си към
компетентния съд. Освен това ответника е
предупреден, че следва да счита така изпратеното му уведомление за едномесечно
предизвестие на основание чл. 20 от сключени по между им договор, с изтичането
на което ищецът ще смята договора си с ответника за прекратен с всички
произтичащи от това правни последици.
Представено е уведомление с изх. № ЗК-817/12.03.2013
г. на ищеца, което е адресирано до ответното дружество, като със същото
застрахователя известява брокера по повод съществуващото между тях
правоотношение с източник договор за застрахователно посредничество, че считано от 06.03.2013 г. договора за
застрахователно посредничество № 1021, които е бил сключен по между им е
прекратен с произтичащите от това последици. Ответникът е информиран и за това,
че в срок от 3 дни следва да върне на ищеца всички предоставени му стикери.
Контролни талони, сертификати - зелена карта, двустранни протоколи, химизирани
сметки, химизирани полици, добавъци и документи на компанията, с които
разполага.
По делото не са ангажирани
доказателства, че така изготвените от ищеца писмени уведомления от 06.02.2013
г. и от 12.03.2013 г. са били надлежно получени от ответното дружество,
съответно датата на която да е станало това.
Представена е и Нотариална покана изх.
№ ЗК-1778/05.06.2013 г., с която ищеца е поканил ответника да му заплати събрани
и неотчетени застрахователни премии по застрахователни договори в размер на
40 234, 41 лв., ведно с лихва за забава върху тях, на основание Договор за
застрахователно агентство № 1021/23.08.2011 г. сключен по между им. Срокът
даден от ищеца на ответника за заплащане на описаната парична сума е 14-дневен,
считано от получаване на нотариалната покана, като плащането следва да се
реализира по банков път по сметка на
застрахователя изрично посочена в поканата. Ответникът отново е приканен да
върне на ищеца всички предоставени му стикери. Контролни талони, сертификати -
зелена карта, двустранни протоколи, химизирани сметки, химизирани полици, добавъци
и документи на компанията, с които разполага. Няма представени доказателства,
които да установяват, дали ако да кога е извършено връчване на така изготвената
нотариална покана до дружеството ответник.
По делото са приети за доказателства
и изготвени от дружеството-ищец счетоводни справки касаещи размера на
задълженията на страните една спрямо друга към датата 06.03.2013 г.; за
задълженията на ответника - „С.Б.Е. П.“ ЕООД за неотчетени БСО към 23.08.2013
г.; за задълженията на ответника за неотчетени на ищеца стикери, сертификати –
Зелена карта, както и справка съдържаща дължими суми от „С.Б.Е. П.“ ЕООД по
представени отчети за сключени застрахователни полици, които отчети са от дати
: 05.07.2013 г.; 11.07.2013 г. и 17.07.2013 г. и такава за задължения
формирани, като такива за довнасяне по отчетени за сключени застрахователни
договори.
Представено от ищеца и прието за
писмено доказателство по делото е Искане за предоставяне на достъп до уеб
базирана система – IMS заявено от „С.Б.Е. П.“ ЕООД на основание подписания
между страните Анекс 3/23.08.2011 г., като целта на искането е ответника да
може да получи достъп до уеб базирана система – IMS чрез която да може да оперира, като
издава в качеството му на застрахователен брокер застрахователни полици по
задължителна застраховка „ГО на автомобилистите“ и „Злополука на пътниците в
средства за обществен превоз“, както и за доброволна застраховка „Злополука“ и
доброволна застраховка „Каско“, като в искането са изброени десет служителя, за
които се иска осигуряването на достъп, които са индивидуализирани чрез своите
имена, ЕГН, адрес, електронна поща, телефон, като всеки от тях се е подписал в
потвърждение на искането.
Приложени са също така общо шест на
брои Отчети по застраховка „ГО на автомобилистите“, изготвени и подадени от
представител на ответника - „С.Б.Е. П.“ ЕООД и приети от представител на ищеца
застраховател, както следва : отчет от 14.06.2013 г. с отчетени, като сключени
13 броя полици, по които са постъпили плащания на уговорени премии, като от
същите бруто премии е удържано комисионно възнаграждение и останала сума за
превеждане в размер на 549,92 лв.; отчет от 14.06.2013 г. с отчетени, като
сключени 15 броя полици, по които са постъпили плащания на уговорени премии,
като от същите бруто премии е удържано комисионно възнаграждение и останала сума
за превеждане в размер на 518,74 лв.; отчет от 05.07.2013 г. с отчетени, като
сключени 21 броя полици, по които са постъпили плащания на уговорени премии,
като от същите бруто премии не е удържано комисионно възнаграждение и сумата за
превеждане е в размер на 2 101,53 лв.; отчет от 11.07.2013 г. с отчетени,
като сключени 9 броя полици, по които са постъпили плащания на уговорени
премии, като от същите бруто премии не е удържано комисионно възнаграждение и
сумата за превеждане е в размер на 560,02 лв.; отчет от 11.07.2013 г. с
отчетени, като сключени 19 броя полици, по които са постъпили плащания на
уговорени премии, като от същите бруто премии не е удържано комисионно
възнаграждение и сумата за превеждане е в размер на 919,26 лв.; отчет от
17.07.2013 г. с отчетени, като сключени 16 броя полици, по които са постъпили
плащания на уговорени премии, като от същите бруто премии не е удържано
комисионно възнаграждение и сумата за превеждане е в размер на 1 858,95
лв.
От ответната страна са ангажирани
седем броя преводни нареждания едно от платежните нареждания с датата
12.07.2013 г. се дублира/, с които „С.Б.Е. П.“ ЕООД е превел в полза на ищец –
застраховател суми, както следва : на 14.06.2013 г. сумата в размер от 549,92
лв., като основание за извършване на платежната операция е посочен – отчет; на
14.06.2013 г. сумата в размер от 518,64 лв., като основание за извършване на
платежната операция е посочен – отчет; на 05.07.2013 г. сумата в размер от
1002,39 лв., като основание за извършване на платежната операция е посочен –
отчет; на 12.07.2013 г. сумата в размер
от 926,52 лв., като основание за извършване на платежната операция е посочен –
отчет; на 14.06.2013 г. сумата в размер
от 549,92 лв., като основание за извършване на платежната операция е посочен –
отчет; на 12.07.2013 г. сумата в размер от 125,06 лв., като основание за
извършване на платежната операция е посочен – отчет; на 12.07.2013 г. сумата в
размер от 42,11 лв., като основание за извършване на платежната операция е
посочен – отчет; и на 17.07.2013 г. сумата в размер от 49,24 лв.,
като основание за извършване на платежната операция е посочен – отчет.
По искане на ответната страна по
делото са приети за писмени доказателства 11 броя генерирани сметки от системата
за управление на автомобилни застраховки IMS управлявана от ищеца сметки във
връзка със сключени от ответника „С.Б.Е. П.“ ЕООД застрахователни договори за
задължителна застраховка „ГО“. По три от генерираните сметки, а именно тези по
сключени полици със застрахованите лица – В.Г.А., Н.Д.Н. и Р.Н.Р. се
установява, че плащането на възприетите в генерираните полици застрахователни
премии, било изцяло, или на вноски от тях са направени по банкова сметка *** ***, като видно
от договора за застрахователно посредничество от 23.08.2011 г. това е банковата
сметка на застрахователя-ищец, като общия размер на заплатените премии или
части от премии по посочените три сметки възлиза на сумата от 371,85 лв.
Останалите 7 броя генерирани от посочената система сметки съдържат отбелязване,
че плащането е предвидено да стане в брой с ПКО, общия размер на предвидените
да бъдат заплатени по този способ премии или части от премии по посочените
седем сметки възлиза на сумата от 840,46 лв.
От изслушаното и прието по делото
еднолично заключение по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза изготвено от
в. лице – В. П. по формулирани от ищеца задачи към същото се установява, че
счетоводството, което е водено от ищеца в рамките на исковия период е редовно и
са спазени изискванията на ЗСч. за осчетоводяване на стопанските операции
произтичащи от договора за застрахователно посредничество; при проверка
извършена в счетоводството на ищеца на база извършените счетоводни записвания /
без запознаване с първични счетоводни документи/ вещото лице е установило, че
дължимите към ищеца плащания от ответното дружество по процесния договор към
датата на завеждане на ИМ възлизат на сумата от 49 132,02 лв.; размерът на
задължението на „С.Б.Е. П.“ ЕООД за неотчетени бланки възлиза на сумата от
1 515,80 лв.; разпределени към 23.08.2013 г. задълженията на ответника към
ищеца възлизат по групи, както следва : събрани и невнесени в пълен размер премии
по полици – 4 236,25 лв.; дължими суми по неотчетени полици –
44 207,70 лв. ; или общото задължение на„С.Б.Е. П.“ ЕООД включващо в себе
си : за неотчетени бланки, за събрани и
невнесени в пълен размер премии по полици и за суми по неотчетени полици
възлиза на 49 132,02 лв. Вещото лице е онагледило изводите си с
предоставяне на информацията за отделните задължения в табличен вид. В съдебно
заседание при изслушване на заключението вещото лице изрично е пояснило, че е
работила само по информация от счетоводните записвания на дружеството-ищец без
да извършва проверка в съдържанието на първични счетоводни документи,
включително и конкретно сключени застрахователни полици. Експерта допълва, че
не е правил проверка в счетоводството на ответното дружество, защото в предмета
на задачата не е налично изискване за съобразяване на счетоводството на
ответника.
От изслушаното и прието по делото
еднолично заключение по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза изготвено от
в. лице – В. П. по формулирани от ответника задачи към същото се установява, че
размерът на сумата на неизплатените от ответника към ищеца премии по сключени
застрахователни полици, за които има съставени отчети възлиза на 4 034,81
лв., а за останалата част от процесните застрахователни полици няма съставени
отчети между ищеца и ответника; при проверката в счетоводството на ищеца вещото
лице е констатирало, че цялата първична счетоводна документация по процесните
застрахователни полици е налична, че сметките издавани при заплащане на
вноските при разсрочено плащане на
процесните полици също са налични; фактурите издавани от ответника за
посредническата услуга, както и отчетите за част от процесните застрахователни
полици са налични; даден е отговор, че процесните застрахователни полици са
били сключвани при уговаряне на три начина на плащане : еднократна вноска в
размер на цялата застрахователна сума, две равни вноски с общ размер на
застрахователната премия и четири равни вноски с общ размер на
застрахователната премия, като в хипотезата на възприето разсрочено плащане към
първата вноска се калкулира и такса ГФ в размер на 10 лв.; при извършената от
вещото лице в двете счетоводства на страните експерта е констатирал съвпадение между
вече изплатените суми от ответника към ищеца и претендирани от ищеца дължими
суми по процесните полици; размерът на сумите по полиците при които има
съвпадение възлиза на 1 225,24 лв. При изслушването си в съдебно заседание
вещото лице изрично е пояснило, че вземанията на ищеца по 527 броя полици са
отразени само в счетоводството на ищеца, но не й в това на ответника, където
тези полици изобщо не са открити от вещото лице и не фигурират, като основание
за възникване на задължение на ответника. Вещото лице пояснява, че според
счетоводните стандарти застрахователната полица има характеристиката на
първичен счетоводен документ. В този смисъл вземанията произтичащи от тях са
осчетоводени, като такива от дружеството-ищец. Допълнено е също, че практиката
между страните във връзка с начина на заплащане на дължимото на брокера
комисионно възнаграждение е такава, че това се е осъществявало чрез приспадане
/удържане/ при осъществяване на превода при застрахователните премии. Така също
е посочило, че при проверката си в счетоводството на ответника вещото лице не е
констатирало да има издавани ордери или други платежни документи срещу
извършвани плащания от страна на клиенти сключили застрахователни договори за
дължимите от тях застрахователни премии.
Според приетото заключение по
допуснатата и изслушана съдебно-техническа експертиза изготвена от в.л. Т.
системата за управление на автомобилни застраховки IMS е разработена в среда NET, като
приложенията се пишат на езици от високо ниво и се компилират до
платформено-независим междинен език; даден е отговор, че системата работи на
принципа клиент – сървър, а именно потребителя влиза в системата на
застрахователната компания с предварително генерирани потребителско име и
парола; направено е пояснението, че отделния потребител влиза в системата с
различна парола, но достъпа му до /eisoukr.guaranteefund.org/ става чрез профила на
застрахователната компания със служебен номер 1021; вещото лице е допълнило, че
с оглед значителния брой застрахователни полици, които са генерирани по
описания начин от системата от него е генерирана една представителна извадка от
списъка с полици, като същата е онагледена в табличен вид, чрез посочване на
номер на полица, от кои акаунт е генерирана същата, името на застрахованото
лице, уникалният номер от eisoukr, както и сума, доколкото при
въвеждането на всяка една застрахователна полица в ЕИСОУКР тя получава уникален
номер, то в хипотезата, когато полицата вече е въведена веднъж тя не подлежи на
манипулиране. В съдебно заседание в.л. Т. е развил заключението си, като е дал
отговори, че в изготвената към заключението си таблица е назовал ясно кои са
проверените от него полици с посочване на акаунти посредством чието заявяване
те са били издадени, като отново от тези акаунти са генерирани сметките по
описаните в таблицата полици; даден е отговор, че тези сметки имат функцията на
разписка и в тях е отразено извършването на накакво плащане, възможно е да е
вноска по застрахователна премия, възможно е да е и цялата застрахователна
премия, когато се касае до уговорка за еднократност при изплащане на пълния
размер на премията; вещото лице потвърждава това, че всички проверени от него
полици са влезли в сила и са видими в системата за сключване и управление на
автомобилни застраховки, която се води при ГФ; по мнение на вещото лице при
проверката на данните фигуриращи в съобразената от него информационна система
може да се направи заключение, че всички полици са действителни, защото всяка
една от генерираните полици има статус активна; достъпът до информацията в
системата от страна на лицата, които са овластени от застрахователя да я
ползват става на тристепенен принцип – отделния брокер влиза със системата на
Олипмик, което застрахователно дружество на свои ред влиза в системата на ГФ
чрез ползване на служебен номер 1021.
При така установената фактическа
обстановка СГС, приема следното от правна страна :
Във връзка с противопоставеното от
ответника възражение за недопустимост на предявените искови претенции, поради
това, че ищеца не снабден активна процесуална легитимация да упражни
процесуалното право да предяви пред съд и поиска разглеждане на исковите
претенции, доколкото се касае до клон на търговско дружество, регистриран да
извършва дейност в Р. Б. и същия няма качеството процесуална правоспособност.
Действително според процесуалната
разпоредба на чл. 27 от ГПК е въведено правилото, че с процесуална правоспособност
разполагат само тези субекти, които са правоспособни респ. правосубектни по
материалното право. Следователно търговският клон на местно или чуждестранно
юридическо лице не може да бъде самостоятелна страна по делото. Седалището на
клона е от значение в някои случаи за местната подсъдност и за връчването на
съобщения за извършените процесуалните действия, но при условие, че страна по
делото е правосубектният принципал. Именно отчитайки този недостатък на ИМ, съдът във
връзка с установяване налице ли е надлежна страна в процеса е дал указания до ищеца
да заяви кои е ищец по инициираното исково производство, като с молба от
22.10.2013 г. е заявено, че такъв е
„Застрахователна компания О.“, К. действаща чрез клона си в Р. Б. – „ЗК О.
– клон Б.“ КЧТ. Съобразявайки, че като страна се сочи юридическото лице, а не
неговия клон съдът е приел, че е сезиран с искове от надлежна страна и е
продължил разглеждането на производството. Съображенията на ответника, че не е
възможно чрез подобно уточнение да се постигне замяна на ищец в процеса, СГС
намира да не почиват на процесуалните
действия извършени по делото, защото правомощие и процесуално задължение на
съда е посредством способа на даване на указания към страните да изясни коя е
конкретната страна по учредилото се процесуално правоотношение във връзка с
предявените за разглеждане искове и това е постигнато чрез посочените по-горе
изявления на ищеца. В този смисъл наведения отвод за недопустимост на
производството не се споделя от съда, като предявените искове подлежат на
разглеждане по същество.
Предявени за разглеждане са искове с
правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД, като ищецът извежда легитимацията си на
кредитор при излагане на твърдения да е носител на парични вземания,
съставляващи получени от ответника в качеството му на застрахователен агент
застрахователни премии по повод сключени застрахователни договори в периода от
23.08.2011 г. до 06.03.2013 г., което е станало въз основа на подписан между
страните договор за застрахователно посредничество от 23.08.2011 г. За да бъдат
уважени тези искови претенции на ищеца в негова тежест е да проведе доказване
на следните предпоставки, че между страните е бил сключен валиден договор с
предмет застрахователно посредничество, по които ответникът има качеството на
застрахователен брокер; че в изпълнение на задълженията си по този договор
ищецът е предоставил на ответника достъп и му е осигурил необходимите документи,
които да позволят на застрахователния брокер да осъществява посредничество при
сключване на застрахователни договори с трети лица – застраховани лица; в
рамките на очертания от ищеца исков период между ответника и трети лица –
застраховани лица да са били сключени с трети лица /застраховани/ застрахователни договори в предметния обхват
на предоставения от ищеца достъп под формата на застрахователни полици; правоимащите
по тези полици лица да са заплатили в полза на ответника-застрахователен агент
определената в застрахователната полица застрахователна премия било изцяло,
било на вноски.
В чл. 153, ал. 1 КЗ /отм./ е
предвидено, че застрахователния брокер е търговско дружество или едноличен
търговец вписан в нарочено воден от КФН регистър, които срещу възнаграждение по
възлагане от потребител на застрахователни услуги извършва застрахователно
посредничество и по възлагане от застраховател или презастраховател извършва
презастрахователно посредничество. В ал. 2 е предвидено, че отношенията между
застрахователя и застрахователния брокер се уреждат с писмен договор освен при
посредничество във връзка със задължителните застраховки по смисъла на чл. 249,
т. 1 и т. 2 КЗ. Относно възнаграждението, което се полага на застрахователния
брокер при извършваното от него застрахователно посредничество в ал. 3 на чл.
153 КЗ /отм./ е предвидено, че същото се включва в размера на застрахователната
премия и се дължи от застрахователя, освен ако в договора не е уговорено друго
между страните.
Анализирайки събраните по делото
писмени доказателства настоящата инстанция намира, че по делото е проведено
необходимото пълно и главно доказване относно възникването на търговското
правоотношение между страните по спора, което има за свои източник договор за
търговско посредничество с типичните му признаци по чл. 153 КЗ /отм./.
Правоотношението се е порило, считано от 23.08.2011 г. по силата на валиден
договор за застрахователно посредничество според предмета на които ответното
дружество в качеството му на застрахователен брокер е приело да осъществява в
полза на ищецът-застраховател посредничество за сключване и изпълнение на
застрахователни договори при съблюдаване на условията и тарифите на
застрахователя по възлагане на потребители на застрахователни услуги,
осъществявайки действията предвидени в чл. 153 КЗ /отм./, като от
застрахователя е поето задължението да предостави информация на брокера касаеща
общите условия, застрахователните премии, други специални условия за сключване
на застрахователни договори по всички видове застрахователни продукти, които
ищеца предлага и брокера е направил запитване относно тях, съответно е уредено
правото на възнаграждение в полза на брокера за сключените в резултат на
неговото посредничество застрахователни договори. Сделката е валидна, защото е
сключена в предвидената от закона форма за действителност, а именно писмена
такава. Така също формата е спазена и по отношение на изрично визираните в чл.
249 КЗ /отм./ видове задължителни застраховки, доколкото е сключен изричен
Анекс 2 към договора уреждащ правата и задълженията на страните произтичащи от
Наредба № 42 на КФН от 03.11.2010 г.
СГС намира да е проведено
необходимото доказване и относно това, че дружеството-ищец е изпълнило
произтичащото пряко от договора за застрахователно посредничество негово
задължение да предостави на ответника достъп и да му осигури необходимите
документи, които да позволят на застрахователния брокер да осъществява
посредничество при сключване на застрахователни договори с трети лица –
застраховани лица. В тази насока са приобщените по делото и обсъдени по-горе в
изложението на настоящото решение Искане за предоставяне на достъп до уеб
базирана система – IMS заявено от „С.Б.Е. П.“ ЕООД, отчети за сключени полици
и направени плащания по тях, платежни нареждания за суми наредени от „С.Б.Е. П.“
ЕООД, генерирани сметки при работа с уеб базирана система – IMS, както и
изводи формирани в приетото заключението по допуснатата съдебно-техническа
експертиза на в.л. Т..
Основният спорен въпрос между
страните е концентриран върху това, дали за ответното дружество се е породило
договорното задължение да преведе в полза на ищеца получени от „С.Б.Е. П.“ ЕООД
в качеството му на застрахователен брокер суми по застрахователни премии
относно сключени застрахователни договори по различни видове застраховки –
доброволни и задължителни или такова задължение не е възникнало, защото е
нямало превод на суми от правоимащите лица в полза на брокера или пък, защото дължимите
премии са били преведени от брокера в полза на ищеца. Разсъждавайки по тези
спорни моменти в изпълнението на породените задължения от правоотношението
между страните СГС, намира че най-напред следва да обоснове извод, че с оглед
характера на този договор – производен на комисионния договор за ответника в
качеството му на комисионер не възниква в хипотезите, когато не е получил
плащане на уговорена застрахователна премия на конкретен падеж за задължение на
застраховано лице, той да плати стойността й, вместо третото задължено лице.
Напротив нормата на чл. 352 ТЗ предвижда, че в хипотеза, когато третото лице с
което комисионера е договаря не изпълни задължението си, то отговорността на
комисионера се простира до това да уведоми незабавно доверителя си за
настъпилото неизпълнение и да осигури доказателства. Договорно задължение с
такъв предмет, а именно брокера да дължи превод на падежирали, но неплатени
застрахователни премии не може да се субсимира и от никоя от клаузите на приетия
по делото договор за застрахователно посредничество. Напротив употребения от
страните термин в чл. 7 от договора, а именно брокера да събира премиите по
връчени от него застрахователни договори и осигурява превеждането им в полза на
застрахователя означава, че в задължение на ответника е установено единствено
това да събира дължимите по сключените договори застрахователни премии от
застрахованите лица и да превежда така събраните суми в полза на
застрахователя-ищец. Следователно отговорността на ответника – застрахователен
брокер относно изплащане на уговорените в исковия период застрахователни премии
е лимитирана единствено по отношение на тези, за които в рамките на развилия се
процес ищеца е провел успешно доказване, че са били платени от застрахованите
лица в полза на застрахователния брокер. Последното е съществено и от гледна
точка на това, че между страните в съдържанието на възникналото правоотношение
с източник договор за застрахователно посредничество изрично са допуснали
третите лица да могат да заплатят дължимата от тях застрахователна премия по
сключен от тях застрахователен договор с посредничеството на ответника директно
по банковата сметка на застрахователя.
При така възприетите от съда
предпоставки за пораждане на задължението на ответника за превеждане на суми
събрани по сключени застрахователни договори следва да се разгледа и
проведеното доказване относно това, дали и в какъв размер в рамките на исковия
период ответника в качеството му на застрахователен брокер на ищеца е получил
плащане на премии по сключени с негово посредничество застрахователни договори,
респективно изпълнил ли е задължението да преведе тези премии в полза на
застрахователя-ищец или не го е направил и имал ли е основание за това. Съобразявайки
представените по делото писмени отчети и отразената в тях информация за броя на
сключените застрахователни полици, уговорените премии по тях, осъществените
плащания от клиенти на вноски или на цели премии /еднократно/, както и
калкулираното комисионно възнаграждение, а така също и изводите на вещото лице
по приетото по делото заключение по допълнителната съдебно-счетоводна
експертиза, което съдът кредитира се достига до извод, че в рамките на заявения
с исковата молба период в изпълнението на задълженията по породеното търговско
правоотношение да се извърши отчитане на получените от застрахователния брокер
суми по премии /доброволни и задължителни застрахователни договори/ е
установено такова отчитане за премии, чийто паричен еквивалент възлиза на
сумата от 4 368, 87 лв. Този размер е определен при приспадане на
дължимото в полза на брокера комисионно възнаграждение по всяка една сключена
полица и платена по нея премия, което е определено по договорения между
страните начин, които бе ясно описан при изследване на сключения договор за
застрахователно посредничество и анексите към него. От така приетия за
установен паричен еквивалент на отчетени от ответника към ищеца получени чрез
плащане от застраховани лица премии, следва да се извади сумата от 334,06 лв.,
за която чрез представени по делото платежни документи и формирани изводи в
допълнителното заключението на вещото лице – В. П. се установява да е извършено
погашение чрез плащане осъществено посредством банкови преводи. Съдът намира,
че останалите парични суми, за които ответника е ангажирал платежни документи
не се доказва да са били наредени за изпълнение на задължението за превеждане
на получени премии по изготвени и приети отчети, за които отчети се прие да е
проведено доказване по делото. Това е така, доколкото в платежните документи
няма изрично назоваване конкретен отчет, като основание за плащане, а като
основание е посочено единствено – отчет. Това не е достатъчно индивидуализирано
основание, че да е възможно да се приеме, че плащанията касаят именно
ангажираните по делото отчети и присъстващите в тях суми. В заключение
доказания размер на вземането за отчетени, но непреведени от ответника
застрахователни премии получени по различни видове застраховки възлиза на
сумата от 4 034,81 лв. СГС приема, че по отношение на така посочената сума
за ответното дружество е възникнало договорното задължение да я заплати в полза
на ищеца, и доколкото не доказва да го е направил, то исковете за реално
изпълнение по смисъла на чл. 79, ал. 1 ЗЗД следва да бъдат уважени до тази
сума, като доказан по своето основание.
Що се касае до останалата претенция
за разликата над сумата от 4 034,81 лв. до пълния предявен размер на исковете
възлизащ на 49 132 лв. доказване на заявеното от ищеца спорно право СГС
приема да не е осъществено. Действително по делото е прието заключение по
съдебно-техническа експертиза, което установява факта, че чрез предоставения на
ответния брокер достъп до системата за управление на автомобилни застраховки IMS конкретни
лица разполагащи с потребителско име и пароли, които са заявени именно от
брокера да получат такъв достъп са генерирали полици по задължителна
застраховка „ГО“ в обема заявен от ищеца с ИМ. Както обаче вече бе споменато,
че независимо от обстоятелството, че такива полици са били генерирани чрез
посочената система, /тоест съда приема макар да не са представени по делото
процесните застрахователни полици, че същите са били сключени чрез посредничеството
на ответника/, то този факт сам по себе си не създава право за ищеца да получи
паричен еквивалент на уговорена по всяка една от полиците премия. Превеждането от
ответника в полза на ищеца на премиите по възникналите застрахователни правоотношения
е предпоставено от това да се докаже, че същите са били платени на брокера от
застрахованите лица. Доказателство за такова плащане не може да бъде
обстоятелството, че сключените полици са със статус действащи, какъвто отговор
е дал вещото лице - Т. при приемането на заключението му в съдебно заседание,
доколкото между страните изрично е уговорено, че плащането на дължимата
застрахователна премия от застрахования може да бъде направено директно към
застрахователя. Предвид това посочения белег на полицата, а именно, че същата е
действаща не може да се приеме за обстоятелство, което да предположи изпълнение
на плащането на уговорената премия в полза на брокера, а оттам да се счете за
породило се неговото задължение за превеждането на паричния й еквивалент в
полза на ищеца. До подобен извод не могат да доведат и приложените по делото
сметки генерирани от посочената система, доколкото в същите никъде не е
упоменато, че получател на сумата е застрахователния брокер, а обратно налице е
посочване на наименованието на ищеца, като издател на сметката, съответно при
плащане чрез използване на банкова транзакция е посочена банкова сметка, ***-ищец,
а не ответния брокер. Така изложеното мотивира настоящата инстанция, че
заявените от ищеца суми за непреведени му премии по неотчетени застрахователни
полици не е доказано да му се дължат от ответника при условията на изискуемото
пълно и главно доказване съответно на разпределената от съда доказателствена
тежест съобразно материалните предпоставки, чиято кумулативна съвкупност
поражда възникването на съдебно предявеното вземане, което ищеца твърди да има
спрямо ответника.
Недоказана е и претенцията за
стойност на неотчетени бланки /стикери и сертификати – Зелена карта/, за да се
установи възникването на вземане за тяхната парична равностойност ищецът следва
да осъществи доказване, че на ответника са били предадени конкретен брой –
стикери и сертификати - зелена карта, но доколкото отсъстват доказателства в
подобна насока, то претенцията за присъждане на такава равностойност се явява
недоказана по своето основание и размер.
В заключение съдът намира, че
предявените за разглеждане осъдителни искове при квалификацията на чл. 79, ал.
1 ЗЗД са доказани по своето основание и размери до сумата от 4 034,81 лв.,
а за разликата над тази сума до пълния им предявен размер от 49 132 лв.
претенциите са неоснователни и следва да се отхвърлят.
По разноските:
При този изход на спора по делото
право на разноски се поражда в полза на всяка една от страните, съразмерно за
уважената, съответно на отхвърлената част от исковете. Ищецът доказва да е
направил разноски в общ размер на сумата от 4 819,96 лв. – за заплатена
държавна такса, възнаграждения за вещи лица и такова за юрисконсулт, като
съразмерно на уважената част от исковете му за него възниква правото да получи
такива в размер на сумата от 395,82 лв. По повод разноските, които се иска да
се присъдят на ответното дружество най-напред следва да се отбележи, че относно
разноските за адвокатско възнаграждение такива следва да се присъдят единствено
за един адвокат, независимо от това, че към определен момент в процеса
пълномощията му са били прекратени и на негово място е встъпил друг такъв. В
този смисъл ответникът има право да получи единствено заплатеното от него
възнаграждение на първия упълномощен от него адвокат в лицето на адв. А.,
съответно няма право да получи присъждане на изплатените от него възнаграждения
за встъпилите в процеса в последствие адв. Вълова и А.. Разноските за
възнагражденията изплатени в полза на тези процесуални представители от
ответното дружество остават за негова сметка – аргумент от нормата на чл. 78,
ал. 1 ГПК. По повод възражението за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, което се претендира от ответника и е изплатено в полза на адв. А.
възлизащо на сумата от 4 900 лв., съдът като съобрази степента на правна и
фактическа сложност по настоящия спор, както и минималния размер на
адвокатското възнаграждение съобразен по критериите въведени с Наредба 1/2004
г. с оглед материалния интерес на претенцията предмет на делото, счита
възражението да е основателно, а като последица от това съдът намира, че следва
да редуцира размера на адвокатското възнаграждение, което подлежи на присъждане
в полза на ответното дружество до сумата от 3 400 лв. Към тази сума следва да
се добавят и разноските за заплатено възнаграждение за вещо лице в размер на
150 лв. Или общата сума на разноските възлиза на 3 550 лв., съразмерно на
отхвърлената част от исковете за ответника на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
възниква правото да получи присъждане на сумата от 3 074,97 лв.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И
ОСЪЖДА „С.Б.Е. П.“ ЕООД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление *** да заплати в полза на Застрахователна
компания „О.“ – К., регистрирана в Търговски фирмен регистър в Р.К. под № *******,
със седалище и адрес на управление ***, сграда И., ет. 2, п.к. ****, гр. Н.,
представляван в Р. Б. чрез клона си „ЗК О. – Клон Б.“ КЧТ, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление *** на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД сумата в размер от 4 034,81 лв.
- представляваща стойността на подлежащи на отчитане от ответника в качеството му на
застрахователен брокер застрахователни премии съгласно отчети, съставени в
периода 23.08.2011 г. - 06.03.2013 г. по силата
на сключен договор за застрахователно посредничество № 1021 от 23.08.2011 г., ведно със законната лихва, считано от 04.09.2013 г. до окончателното
изплащане на главния дълг, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата над присъдената сума от 4 034,81 лв. до пълния му
предявен размер от 49 132,00 лв.
ОСЪЖДА „С.Б.Е. П.“ ЕООД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление *** да заплати в полза на Застрахователна
компания „О.“ – К., регистрирана в Търговски фирмен регистър в Р.К. под № *******,
със седалище и адрес на управление ***, сграда И., ет. 2, п.к. ****, гр. Н.,
представляван в Р. Б. чрез клона си „ЗК О. – Клон Б.“ КЧТ, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление *** на основание чл. 78, ал. 1 ЗЗД сумата в размер от 395,82 лв. – представляваща направени в
производството съдебни разноски, съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Застрахователна компания „О.“ – К.,
регистрирана в Търговски фирмен регистър в Р.К. под № *******, със седалище и
адрес на управление ***, сграда И., ет. 2, п.к. ****, гр. Н., представляван в
Р. Б. чрез клона си „ЗК О. – Клон Б.“ КЧТ, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление *** да заплати в полза на „С.Б.Е. П.“ ЕООД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление *** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер от 3 074,97 лв.
– представляваща направени в
производството съдебни разноски, съразмерно на отхвърлената част от
исковете.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: