№ 595
гр. София, 13.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 57 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ
при участието на секретаря ВЕСЕЛА М. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ Гражданско дело №
20231110143925 по описа за 2023 година
В законен срок в съда е постъпила искова молба от „****“ ЕАД срещу Г. Т. П., във връзка с
указания по реда на чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, с която се претендира да се установи със сила
на пресъдено нещо дължимостта по отношение на ответника, на следните суми: сума от
882,19 лв., представляваща изискуемо задължение за стойността на доставена електрическа
енергия и мрежови услуги, за обект, находящ се в гр.София, ул. „***, кл. № ***, за периода
от 22.09.2021г. до 21.01.2022г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението в съда- 10.03.2022г., до окончателното изплащане на вземането,
сума от 11,66 лв., представляващо обезщетение за забава за периода от 16.11.2021г. до
25.02.2022г., като за процесните суми е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от
ГПК по ч.гр.д. №12824/2022г. по описа на СРС, 57 състав. Претендира се присъждане на
разноски.
В законен срок е постъпил отговор на искова молба от особения представител
ответника, с който оспорва исковете по основание и размер. Сочи, че не е доказано
ответникът да е ползвател на електрическа енергия. Оспорва, че количествата електрическа
енергия са били реално потребени и съответно отчетени. Сочи, че искът се основава само и
единствено на частни свидетелстващи документи, издадени от ищцовото дружество.
Оспорва претенцията за лихва, моли исковете да бъдат отхвърлени.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа страна:
Безспорно е по делото, че ищецът „**** ***“ ЕАД е доставчик на електрическа
енергия, съгласно Лицензия за обществено снабдяване с електрическа енергия № Л-135-
11/29.11.2006 г. на ДКЕВР, Лицензия за търговия с електрическа енергия № Л-229-
15/17.05.2007 г. на ДКЕВР и Лицензия за доставка на електрическа енергия от доставчик от
последна инстанция № Л-409-17/01.07.2013 г. на ДКЕВР.
Приложени са справки за консумация, както и за възникнали и начислени задължения
и постъпили плащания по партида на ответника.
1
От 4 броя фактури съответно: № *********/31.10.2021 г. за отчетен период от
22.09.2021 г. до 21.10.2021 г., № *********/30.11.2021 г. за отчетен период от 22.10.2021 г. до
20.11.2021 г., № *********/31.12.2021 г. за отчетен период от 21.11.2021 г. до 21.12.2021 г. и
№ *********/31.01.2022 г. за отчетен период от 22.12.2021 г. до 21.01.2022 г., чиято обща
стойност за целия отчетен период от 22.09.2021 г. до 21.01.2022 г. възлиза на 882,19 лв., се
установява, че ищецът „**** ***“ ЕАД е осчетоводил като данъчно събитие предоставянето
на услуга по доставка на електрическа енергия до обект, находящ се в гр. **** с клиентски
№ *** и титуляр на партидата – Г. Т. П..
От извлечение от електронната система на „**** ***“ ЕАД се установява, че
ищцовото дружество е начислило на ответника Г. Т. П. суми за доставена електроенергия до
обект, находящ се в гр. **** с клиентски № ***.
Със заявления с вх. № **********/27.10.2016 г., вх. № **********/12.04.2018 г., вх.
№ **********/18.08.2021 г., ответникът Г. Т. П. е отправил до ищеца „**** ***“ ЕАД /тогава
все още "ЧЕЗ Електро България“ АД/ искане за отсрочване/разсрочване на задължението за
плащане на начислени суми за потребена електрическа енергия за обект с клиентски № ***.
От справка от Служба по вписванията за вписвания, отбелязвания и заличавания по
персоналната партида на ответника и от представения нотариален акт № 74, том IX, рег. №
7690, нот. дело 1528/2004 г., за покупко-продажба, се установява, че Г. Т. П. е придобил
собствеността върху недвижим имот, находящ се в гр. София, ул. „***.
От заключението на вещото лице по съдебносчетоводната експертиза се установява,
че на името на ответника при ищеца се води открита партида за продажба на електрическа
енергия до обект, находящ се на адрес: гр. София, ул. „***, с клиентски № ***, по която
редовно са осчетоводявани задължения и плащания. Вещото лице е изяснило, че за периода
от 22.09.2021 г. до 21.01.2022 г. са отчетени и фактурирани количества електроенергия,
отразени в процесните 4 броя фактури на обща стойност от 882,19 лв. с ДДС, които са
осчетоводени от ищеца и се водят като задължение за плащане от ответника. Посочено е, че
размерът на дължимата мораторна лихва по всяка от фактурите за периода 16.11.2021 г. –
25.02.2022 г., е 11,92 лв., както и че плащания не са извършвани.
От изслушаното и прието по делото заключение на вещото лице по
съдебнотехническата експертиза се установява, че измерването на електрическа енергия за
обект, находящ се в гр. София, ул. „***, с клиентски № *** е извършвано със СТИ с
фабричен № 2040323. Вещото лице е изяснило, че фактурираното с процесните 4 броя
фактури за периода от 22.09.2021 г. до 21.01.2022 г. количество електрическа енергия
съответства на реално измереното такова, като процесното средство за измерване отговаря
на метрологичните изисквания.
При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът формира следните
правни изводи:
Предявени са положителни установителни искове по реда на чл. 422 ГПК иск с
правно основание чл.79, ал.1, пр.I от ЗЗД, вр. с чл. 327 ТЗ, чл. 98а, ал. 1 ЗЕ и по чл. 86 ЗЗД.
В тежест на ищеца е да докаже сключен договор за доставка на ел. енергия с
ответника - потребител (договор за доставка на ел. енергия по клиентски № *** за
електроснабдения имот, находящ се в гр. София, ул. „***, действащ за процесния период);
доставена електроенергия в твърдените количества за процесния период в процесния
електроснабден обект и съответно за ответника е възникнало насрещно задължение за
плащане на уговорената цена в претендирания размер. По предявения установителен иск с
правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи възникването на главен
дълг, изпадането на ответника в забава по отношение на задължението си за заплащане на
търсената главница, началния момент на забавата, както и размер на обезщетението за
забава.
2
Съгласно разпоредбата на чл. 92, т. 4 ЗЕ, страна по облигационното правоотношение
по доставка на електрическа енергия е крайният клиент, а понятието "краен клиент" по
смисъла на ЗЕ е дефинирано в т. 27г от ДР на закона, според която "краен клиент" е клиент,
който купува електрическа енергия или природен газ за собствено ползване. Съгласно
разпоредбата на чл. 98а ЗЕ доставката на електрическа енергия се осъществява по силата на
договор, сключен при общи условия, които с оглед разпоредбата на чл. 98а, ал. 4 ЗЕ влизат в
сила без изрично приемане, а при липса на възражение от потребителя, след публикуването
им в централен и местен ежедневник. Съгласно ЗЕ и ОУ на дружеството потребител на
електрическа енергия за битови нужди е физическо лице – собственик или ползвател на
имот, присъединен към електроразпределителната мрежа, съгласно действащото
законодателство, което ползва електрическа енергия за домакинството си. Следователно,
анализът на посочените разпоредби показва, че договорът за продажба на електрическа
енергия има неформален характер и се счита за сключен при доставяне на електрическа
енергия от страна на обществения доставчик и ползването от потребителя. В случая, при
съвкупна преценка на доказателствата по делото съдът приема, че в периода от 22.09.2021 г.
до 21.01.2022 г. ответникът Г. Т. П. се легитимира като собственик на имот, находящ се в гр.
София, ул. „***, поради което същият се явява "потребител на електрическа енергия" по
отношение на посочения обект, за който не се спори, че е присъединен към
електроснабдителната мрежа на ищеца, на чиято лицензионна територия той е разположен.
За да достигне до този извод съдът съобрази данните, отразени в нотариалния акт, приложен
по делото, в който е посочено, че по силата на договор за покупко-продажба от 21.12.2004 г.,
Г. Т. П. е придобил собствеността върху процесния недвижим имот, за който се отнася
исковата претенция. Действително посочената придобивна сделка е осъществена много
преди исковия период, като в приложената справка от Агенция по вписванията по
персоналната партида на ответника, не са отразени вписвания в регистъра за последващо
прехвърляне на правото на собственост или учредяване на право на ползване в полза на
други лица, различни от ответника. Само за пълнота следва да се отбележи, че с оглед
подадените заявления за отсрочване на задължения /л. 106-108 от делото/, носещи подписа
на ответника, чието авторство не е оспорено в хода на процеса, може да се направи извод, че
ответникът е потвърдил качеството си на потребител на електрическа енергия за битови
нужди по отношение на обект с клиентски № *** с адрес гр. София, ул. „***. При
съобразяване на изложеното, съдът приема, че съвкупната преценка на доказателствата по
делото навежда на категоричен извод, че ответникът Г. Т. П. се явява титуляр на партида за
използвана електрическа енергия на адрес в гр. София, ул. „***, с клиентски № ***, чийто
собственик е той, поради което същият има качеството потребител на електрическа енергия
за битови нужди по смисъла на § 1, т. 41б от ДР на ЗЕ. Следователно, между него и
ищцовото дружество, в качеството му на енергийно предприятие по смисъла на § 1, т. 24 от
ДР на ЗЕ, е възникнало облигационно правоотношение с твърдяния предмет, като
отношенията между тях се регулират от общите условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на „**** ***“ ЕАД, одобрени с Решение № 0У-059/07.11.2007 г.,
влезли в сила на 26.11.2007 г., изменени и допълнени с Решение № 0У-03/26.04.2010 г. на
ДКЕВР. Последните са общоизвестни и съгласно чл. 98а, ал. 4 ЗЕ обвързват всички абонати
на енергийния снабдител, без да е необходимо изричното им приемане от страна на
потребителя.
От приетото по делото заключение на вещото лице по СТЕ се установява реална
доставка на фактурираното количество ел. енергия, т.е. установява се, че ищецът е доставил
ел. енергия, показанията на които съвпадат с фактурираните количества ел. енергия, поради
което съдът приема за доказан размера на доставената ел. енергия. Следователно ищецът е
доказал наличие на облигационно отношение между страните през процесния период по
отношение на процесния имот, както и че е доставил ел. енергия за процесния период,
остойностена в размер на претендираната сума. Съгласно чл. 30 от Общите условия В
3
случай на забавено плащане, клиентът дължи обезщетение в размер на законната лихва
върху дължимите суми за всеки ден забава, считано от първия ден на забавата до пълното
погасяване на задължението, поради което и с оглед доказването от страна на ищеца на
доставеното количество ел. енергия, съвкупно с липсата на данни за плащане на
изискуемите вземания, съдът приема, че и искът за мораторна лихва е основателен изцяло.
По разноските:
При този изход на делото, с право на разноски разполага само ищецът, който е
доказал сторени разноски в размер на 480 лв. за адв. възнаграждение, 400 лв. за СТЕ, 300 лв.
за ССчЕ, 400 лв. за особен представител, 25 лв., за д. т. за исковото, 25 лв. д. т. за
заповедното, както и 96 лв. адв. възнаграждение за заповедното, или общо 1726 лв., които с
оглед изхода на делото следва да се присъдят в полза на ищеца.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422 от ГПК, че Г. Т. П. с ЕГН:
********** и адрес: гр. *****, дължи на „**** ***“ ЕАД с ЕИК: ***, със седалище и адрес
на управление: гр. ***, заплащането съобразно заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК от 20.07.2022 г. по ч. гр. д. № 12824/2022 г. по описа на СРС,
57 състав, както следва:
- на основание чл.79, ал.1, пр.I от ЗЗД, вр. с чл. 327 ТЗ, чл. 98а, ал. 1 ЗЕ сумата
882,19 лева, представляваща главница за доставена и потребена електрическа енергия за
период от 22.09.2021г. до 21.01.2022г. за имот в гр.София, ул. „*** кл. №***, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 10.03.2022г. до окончателното изплащане.
- на основание чл. 86 ЗЗД сумата 11,66 лева, представляваща обезщетение за
забавено изпълнение върху главницата от 882,19 лева за период от 16.11.2021г. до
25.02.2022г.
ОСЪЖДА Г. Т. П. с ЕГН: ********** и адрес: гр. *****, да заплати на „**** ***“
ЕАД с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК разноските по делото в размер на 1726 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4