№ 1658
гр. Варна, 05.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Мария К. Терзийска
Членове:Елина Пл. Карагьозова
Ралица Ц. Райкова
при участието на секретаря Мария Д. Манолова
като разгледа докладваното от Мария К. Терзийска Въззивно гражданско
дело № 20213100502119 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 294477/19.07.2021г. от Б. Ц. М.,
действащ чрез пълномощника си адв. Е.С., срещу решение №
262254/13.07.2021 г., постановено по гр.д. № 2657/2021 г. по описа на ВРС в
частта, с която се признава за установено задължение в размер на 133.50 лева
незаплатена цена за лизингово устройство по Договор за лизинг от 18.11.2016
г. сключен между „БТК“ ЕАД и въззивника, за периода м. 08.2017 г. – м.
11.2018 г., което вземане е прехвърлено на 16.10.2018 г. в полза на „С.Г.
Груп“ ЕАД, а в последствие с договор за цесия от 01.10.2019 г. е прехвърлено
на „ЮБЦ“ ЕООД, за което е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.д. № 9431/2020 г. по описа на ВРС.
Въззивникът обосновава подробно оплаквания за неправилност и
незаконосъобразност на решението в атакуваната част. Навеждат се
твърдения, че договорът за цесия от 16.10.2018 г., между „БТК“ ЕАД и
„С.Г.Груп“ ООД не е валидно сключен. Посочва, че поради липсата на
индивидуализация на вземането /по размер, период и основание/ и липсата на
Приложение 1 или извлечение от него, които да предоставят такава
информация, не може да се направи извод за наличие на задължение към
ищеца. Навежда доводи за липса на индивидуализация на вземането и по
втория договор за цесия от 01.10.2019 г., сключен между „С.Г.Груп“ ООД и
„ЮБЦ“ ЕООД, което обуславя липсата на кредиторово качество на ищеца
като посочва, че дори да се приеме, че Извлечение от Приложение 1 към
1
договор за цесия от 01.10.2019 г. е годен документ, от него не могат да се
извлекат сведения дали вземането е за неплатени мобилни услуги или е за
неплатен лизинг на мобилно устройство, или и за двете. Твърди, че след като
не може да се направи заключение за прехвърлителния ефект на първия
договор за цесия от 16.10.2018 г., то не може да се приеме, че прехвърляне на
същото вземане е настъпило и по втория договор за цесия от 01.10.2019 г.
Подчертава, че в договора за цесия от 01.10.2019 г. цесионерът е прехвърлил
вземания сам на себе си без правно основание, като по делото липсва
доказателство за предоставяне на това право от цедента, респективно
договорът е недействителен. С оглед на изложеното моли за отмяна на
решението в обжалваната част и присъждане на разноските за две инстанции.
Становището на въззиваемата страна, изразено чрез процесуалния
представител в отговора по жалбата е за неоснователността й като
подчертава, че повторното оспорване на факти, обстоятелства и представени
доказателства, без да се сочи алтернативна фактическа обстановка или да се
представят други доказателства противоречи на чл. 3, вр. с чл. 131 от ГПК.
Счита обжалваното решение за правилно и законосъобразно, като посочва, че
и за двете цесии длъжникът е уведомен надлежно с връчването на исковата
молба с приложените към нея уведомления. Излага доводи, че
облигационното правоотношение, породено от сключения договор за
мобилни услуги, се отнася и за представените по делото договори за цесия,
породили действие спрямо ответника, в които конкретният длъжник,
размерът на вземането спрямо него и основанието, което го поражда са
индивидуализирани в достатъчна степен. Посочва, че претендираните
лизингови вноски са дължими, доколкото не са наведени твърдения и не са
представени доказателства за погасяване на задължението. Моли за
потвърждаване на първоинстанционното решение и присъждане на разноски.
В проведено открито съдебно заседание по делото въззивникът, чрез
процесуалния си представител поддържа изложеното в жалбата, като без да
оспорва, че дължи на предишния кредитор „БТК“ ЕАД, отрича задължение
към въззиваемия. Отправя искане към съда за отмяна на обжалвания съдебен
акт с присъждане на разноски.
Въззиваемата страна не се представлява в проведеното открито съдебно
заседание, но депозира молба чрез процесуалния си представител, с която
поддържа оспорванията, направени с отговора на жалбата, моли за
потвърждаване на обжалвания акт и присъждане на разноски.
Въззивният съд в настоящия си състав, след преценка доводите на
страните и като съобрази, че правото на обжалване е упражнено от
легитимирано чрез правен интерес лице в законоустановения по ГПК срок,
дава следното разрешение от фактическа и правна страна на спора:
Производството пред ВРС е образувано по предявени от „ЮБЦ” ЕООД,
ЕИК *********, със седалище гр. София, срещу Б. Ц. М. от гр. Варна,
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 415, вр. с
чл. 422 от ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че
ответникът дължи на ищеца сумите както следва: 101.94 лева,
2
представляваща неустойка – сбор от трикратния размер за месечните такси на
всяка абонаментна услуга, съгласно т. 2 от Договор за предоставяне на
далекосъобщителни услуги с клиентски номер 15298913001 от 18.12.2014 г.,
подновен на 18.11.2016 г., за ползване на мобилна услуга за мобилен номер
**********, сключен между „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД
и Б. Ц. М.,.; 151.30 лева, представляваща незаплатена цена на лизингово
устройство Samsung Galaxy J3, по Договор за лизинг от 18.11.2016 г., сключен
между „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД и Б. Ц. М., които
вземания са прехвърлени от „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД
с договор за цесия от 16.10.2018 г. в полза на „С. Г. Груп“ ЕАД, ЕИК
*********, което дружество е прехвърлило вземането в полза на „ЮБЦ”
ЕООД с договор за цесия от 01.10.2019 г., за които суми по ч.гр. д. №
9431/2020 г. на ВРС е издадена Заповед № 260152/26.08.2020 г. за изпълнение
на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК.
Твърденията по иска са, че между „Българска телекомуникационна
компания“ ЕАД и Б. Ц. М. е сключен договор за далекосъобщителни услуги с
клиентски номер 15298913001 от 18.12.2014 г., подновен на 18.11.2016 год.,
за ползване на мобилна услуга, за мобилен номер ********** с избран
тарифен план Vivacom Smart М като ползването на номера абонатът е
обвързал с лизингово устройство Samsung Galaxy J3 по Договор за лизинг от
18.11.2016 г. със срок 18.11.2018 година. Общата стойност по договора е
фиксирана на 213.60 лева, платима на 23 вноски по 8.90 лева и последна 24-та
вноска от 8.90 лева. Излагат се доводи и по извършените цесии.
В предоставения му срок ответникът Б. Ц. М., чрез пълномощника си,
депозира писмен отговор,в който излага съображения за недопустимост и
неоснователност на предявените искове. Оспорва валидността на
извършените цесии и надлежното уведомяване на длъжника респективно
обявяването на предсрочната изискуемост на вземанията по двата договора.
Релевира възражение за погасяване на вземането по давност. На тези
основания моли за отхвърляне на исковете и за присъждане на разноски.
Съдът при отсъствие на спор по фактите, съобрази следното по
правото:
Обжалваното решение е валидно и допустимо в обжалваната му част.
Искът по чл. 422 от ГПК е предявен в законоустановения срок. Ищецът е
отправил претенция за установяване дължимостта на част от вземанията,
установени с издадената по ч.гр.д.№ 9431/2020 г. на ВРС заповед №
260152/26.08.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.
Предметът на въззивна проверка обхваща установяване дължимостта на
сумата от 133.50 лева - незаплатена цена за лизингово устройство по договор
за лизинг от 18.11.2016 г. сключен между „БТК“ ЕАД и Б. Ц. М., за периода
м. 08.2017 г. – м. 11.2018 г., което вземане е прехвърлено на 16.10.2018 г. в
полза на „С.Г. Груп“ ЕАД, а в последствие с договор за цесия от 01.10.2019 г.
е прехвърлено на „ЮБЦ“ ЕООД.
Въззивникът не оспорва наличието на договорна връзка между него и
„БТК“ ЕАД по силата на сключен на 18.12.2014 г. договор за предоставяне на
далекосъобщителни услуги, съответно допълнително споразумение от
3
18.11.2016 г., общите условия към тях, както и договор за лизинг от
18.11.2016 г., неизпълнението на задължението на потребителя за заплащане
на уговорените вноски по последния, както и изчисления размер на
задължението за непогасени лизингови вноски и периода им на дължимост,
във връзка с уваженото от първоинстанционния съд възражение за погасяване
на част от тях по давност. Въззивният съд възприема изцяло изложеното от
районния съд по тези въпроси и на основание чл. 272 от ГПК препраща към
мотивите на обжалвания акт в тази му част.
В настоящото производство следва да разгледат единствено
оплакванията, които касаят валидността на прехвърлянето на процесното
вземане от 133.50 лева - незаплатена цена за лизингово устройство по
договора за лизинг от 18.11.2016 г. за периода м. 08.2017 г. – м. 11.2018 г. на
последващите кредитори - „С.Г. Груп“ ЕАД и на въззиваемия „ЮБЦ“ ЕООД.
Видно от представените с исковата молба договор за цесия от
16.10.2018 година и потвърждение за прехвърляне на вземане по чл. 99, ал.3
от ЗЗД, „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД е прехвърлила на
„С.Г. Груп“ ООД (понастоящем ЕАД) вземането си срещу Б. Ц. М. в общ
размер на 253.24 лева, който от своя страна съответства на заявените пред
първоинстанционния съд претенции за неустойка в размер на 101.94 лева и за
неплатени лизингови вноски в общ размер на 151.30 лева. С договор за цесия
от 01.10.2019 г. „С.Г. Груп“ ООД от своя страна също е прехвърлило на
„ЮБЦ“ ЕООД посоченото вземане срещу Б. Ц. М., видно от приложеното по
първоинстанционното дело извлечение от Приложение №1 към договора за
цесия от 01.10.2019 г. Действително приложенията, в които са
индивидуализирани прехвърлените вземания по двата договора за цесия не са
в кориците на делото, но с оглед общия прехвърлен размер на вземането
срещу жалбоподателя, който се установява от издаденото в изпълнение на
чл.5.3 от договора за цесия от 16.10.2018 г. потвърждение за прехвърляне, от
представител на цедента „БТК“ ЕАД, както и с оглед липсата на твърдения,
съответно доказателства за изпълнение по процесния договор за лизинг,
следва да се приеме, че вземането за неплатени лизингови вноски е надлежно
прехвърлено на „С.Г. Груп“ ООД. По същия начин и след второто
прехвърляне на вземането от „С.Г. Груп“ ООД на ищеца и настоящ въззиваем
общият размер на вземането се установява от издадено извлечение от
Приложение №1 към договора за цесия от 01.10.2019 г, който отново
съответства на заявените пред исковия съд претенции. Не се споделя
твърдението на ответника, че във втория договор за цесия от 01.10.2019 г.
цесионерът прехвърлял сам на себе си процесните вземания, поради
допуснатата техническа грешка в текста на чл. 1, ал.1 от договора, в който
думата „цесионер“ се повтаря два пъти, доколкото страните по него са
достатъчно добре индивидуализирани в началото на договора, както и не
възниква съмнение за качеството им на цедент и цесионер.
Във въззивното производство не се оспорва надлежното съобщаване на
двата договора за цесия на длъжника, извършено от „С.Г. Груп“ ООД
(оправомощен за това по силата на чл. 5 от договора за прехвърляне на
вземания от 16.10.2018 г.), което в случая е станало с връчването на
съобщението с препис от исковата молба на ответника. Още повече
възражението за неизпълнен състав по чл. 99 ал.3 и 4 от ЗЗД следва да бъде
4
съпроводено с изявление за извършено плащане към цедента, каквото
отсъства тук. Както бе посочено – не се оспорва отсъствие на надлежно
престиране от длъжника и към първоначалния цедент.
Поради изложеното първоинстанционното решение ще бъде потвърдено
изцяло в обжалваната му част. Тъй като в диспозитива на обжалваното
решение е допусната техническа грешка при изписване номера на
заповедното производство, въззивният съд ще възпроизведе в цялост
диспозитива в обжалваната и потвърдена част с посочване на коректния
номер дело, а именно ч.гр.д. № 9431/2020 г. на ВРС.
Разноски се следват на въззиваемата страна съобразно отправеното
искане и представените доказателства за извършени разходи към списъка по
чл. 80 от ГПК. В случая се претендира адвокатско възнаграждение в размер
на 180 лева за процесуално представителство, което съгласно приложения
договор за правна помощ е заплатено в брой на 05.08.2021 г. Въззивникът не е
направил възражение за прекомерност, поради което на въззиваемата страна
следва да се присъдят разноските за заплатено адвокатско възнаграждение в
претендирания размер.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 262254/13.07.2021 г. по гр.д. №
2657/2021 г. по описа на ВРС, в частта, с което е прието за установено, че Б.
Ц. М., ЕГН **********, гр. Варна дължи на „ЮБЦ” ЕООД, ЕИК *********,
гр. София, сумата от 133.50 лева (сто тридесет и три лева и петдесет
стотинки), представляваща незаплатена цена на лизингово устройство
Samsung Galaxy J3, дължима по Договор за лизинг от 18.11.2016 г., сключен
между „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД и Б. Ц. М., за
периода м. август 2017 г. – м. ноември 2018 г., което вземане е прехвърлено
от „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД с договор за цесия от
16.10.2018 г. в полза на „С. Г. Груп“ ЕАД, ЕИК *********, което дружество е
прехвърлило вземането в полза на „ЮБЦ” ЕООД с договор за цесия от
01.10.2019 г. и за което по ч. гр. д. № 9431/2020 г. на ВРС е издадена Заповед
№ 260152/26.08.2020 г. за изпълнение на парично задължение по реда на чл.
410 ГПК, на основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
В необжалваните части, решението е влязло в сила.
ОСЪЖДА Б. Ц. М., ЕГН **********, гр. Варна, да заплати на „ЮБЦ”
ЕООД, ЕИК *********, гр. София, сумата от 180 лева /сто и осемдесет лева/
представляваща сторени във въззивното производство разноски, на осн. чл. 78
ал.3 от ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване по аргумент
на чл. 280, ал. 3 от ГПК .
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6