РЕШЕНИЕ
№ 555
Монтана, 15.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Монтана - , в съдебно заседание на дванадесети април две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
Председател: | СОНЯ КАМАРАШКА |
Членове: | БИСЕРКА БОЙЧЕВА РЕНИ СЛАВКОВА |
При секретар АНТОАНЕТА ЛАЗАРОВА и с участието на прокурора ГАЛЯ АЛЕКСАНДРОВА КИРИЛОВА като разгледа докладваното от съдия БИСЕРКА БОЙЧЕВА канд № 20247140600149 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл АПК във връзка с чл.63в от ЗАНН.
С решение №457/15.12.2023г.,постановено по АНД№1269/2023г., Районен съд-Видин е отменил наказателно постановление №BG 14022022/ 4000/Р8-95 от 04.08.2022г. на Началник отдел „Контрол и правоприлагане“в НТУ към Агенция „Пътна инфраструктура“,[населено място] ,с което на М. А. Б. от [населено място], е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1800,00лв., на основание чл.179,ал.3а от ЗДвП, за нарушение на чл. 10,ал.1,т.2 ,вр. с чл.10б,ал.3 от Закона за пътищата/ЗП/.
Горното решение е обжалвано с касационна жалба първоначално от Директора на Национално тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура“, [населено място], чрез юрк. И. Й. против Решение № 457/15.12.2023г. по АНД№1269/2023г. по описа на РС-Видин.
С Разпореждане №409/20.03.2024г. съдът е оставил жалбата без движение ,като е указал на касационния жалбоподател в 7- дн. срок да приведе подателя на КЖ в съответствие с издаденото НП.
С писмо №779/22.03.2024г.по описа на съда, същият е уточнил,че КЖ следва да се счита подадена от Г. А. Т. на длъжност началник отдел „Контрол и правоприлагане“ в НТУ към АПИ ,при което съдът е приел жалбата за допустима и редовна и делото е насрочено в ОСЗ на 12.04.2024г.,10,15ч.
В жалбата си касатора- началник отдел „Контрол и правоприлагане“ в НТУ към АПИ,чрез своя пълномощник юрк.И. Й. иска да бъде отменено решението на ВРС ,като неправилно и незаконосъобразно. В съдебно заседание ,чрез пълномощника си юрк.Й. поддържа жалбата си и излага доводи по същество на спора. Претендира разноски.
Ответникът по касацията- М. А. Б. не се явява в с.з.,но в писмено становище вх.№948/11.04.2024г.,чрез адв. Н. И. иска да бъде отхвърлена жалбата ,като неоснователна и да бъде потвърдено обжалваното решение.
Представителят на Окръжна прокуратура Монтана счита жалбата за основателна,а решението на съда за неправилно.
Настоящият състав на Административен съд Монтана, като взе в предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните,събраните по дело-то доказателства и приложимата нормативна уредба намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна,в срока по чл.211 АПК ,поради което се явява процесуално допустима,а разгледана по същество същата се явява ОСНОВАТЕЛНА, по посочените по-долу съображения.
Решението на Районния съд е неправилно и незаконосъобразно.От фактическа страна по делото е установено,че на ответника в настоящето производство е съставен акт за установяване на административно нарушение №BG14022022/4000/Р8-95/14.02.2022г. и наказателно поста-новление№BG14022022/4000/Р8-95 от 04.08.2022г. за това ,че на 14.02.2022г.в 3,18ч.,в направление излизане от територията на РБ на ГКПП Русе-Дунав мост е пристигнало ППС с рег.№[рег. номер],вид Т. А. ,марка и модел„ДАФ“ ФАР 95 430 ХФ с обща техническа допустима максимална маса над 12 тона ,брой оси -5, управлявано от г-н Б., като след извършена проверка от контролните органи е установено, че на 09.02.2022г.в 14:16ч. горепосоченото пътно превозното средство е засечено по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа-пътІ-1,км.7+594 ,т.е. попада в категорията на ППС, за което е дължима ,но не е заплатена пътна такса по чл.10,ал.1,т.2 от Закона за пътищата /ЗП/ ,за което на водача е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1800,00лв., на основание чл.179,ал.3а от ЗДвП , за нарушение на чл. 10,ал.1,т.2 от Закона за пътищата/ЗП/. Тази фактическа обстановка е установена по несъмнен и безспорен начин от събраните по делото доказателства.
Решението на въззивния съд е неправилно и незаконосъобразно.За да отмени издаденото НП първоинстанционният съд е приел ,че не е доказано,че безспорно М. Б. е лицето ,което е управлявало това ППС на 09.02.2022г.на посоченото място и в посоченото време ,т.е. не е доказано, че именно той е извършител и субект на това нарушение и следва да понесе дължимата по чл.179,ал.3а ЗДП санкция. Тези негови изводи не се споделят от настоящата касационна инстанция и с оглед установената практика по тази категория по тази материя дела. Въз основа на представените писмени и гласни доказателства пред въззивната инстанция и пред касационната такава ,съдът намира ,че нарушението е безспорно доказано и правилно е санкционирано виновното лице.За отразения сегмент от пътя ,същото не е разполагало с тол -декларация ,нито с маршрутна карта ,при което е приложима нормата на чл.179,ал.3а от ЗДвП относно начина на изчисление на тол таксата. Първоинстанционният съд е установил ,че не е била закупена маршрутна карта за сегмента ********** ,в границите на който се намира контролно устройство с идентификатор №20181, и не е установено заплащане на дължима тол такса на 09.02.2022г. в 14,16ч. за сегмента **********, не е заплатена и компенсаторна такса по чл.10,ал.2 ЗДвП,при което нарушението е доказано от обективна и субективна страна. След като системата е регистрирала нарушение на описаното ППС ,т.к. за него не е имало валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаване през посочения по горе сегмент от пътя,нарушението е доказано безспорно за това ППС над 12 тона ,при което правилно е ангажирана АНО на виновното лице.Дори да приемем ,че е имало маршрутна карта, но тя не вкл. сегмента от пътя, за който е предвидена АНО и в деня на нарушението не е получена тол -декларация за преминаване на ППС през сегмента от пътя ,в границите на което се намира контролно устройство ,този факт отново доказва извършеното нарушение. Неприложима е нормата на чл.28 ЗАНН ,нито нормата на чл.9,ал.2 НК ,съгласно чл.189з ЗДвП за нарушенията по този закон. По разбиране на съда ,с оглед значимостта на обществените отношения ,регулирани от ЗДвП ,законодателя е изключил приложението на чл.28 ЗАНН за маловажност на извършените деяния по ЗДвП със специалната разпоредба на чл.189з от ЗДП /Нов – ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) „ За нарушенията по този закон не се прилагат чл. 28 и 58г от Закона за административните нарушения и наказания“,като неприложима в случая е и нормата на чл.9,ал.2 НК.При наличие на специална разпоредба в ЗДвП ,възпрепятстваща освобождаване от отговорност на виновните лица,приемайки случая за маловажен ,неприложим е и чл.11 от ЗАНН ,съдържащ препратка към НК по въпроса за обстоятелства, изключващи административно-наказателната отговорност на лицата. Безспорно фактът на нарушение е доказан и виновното лице следва да понесе съответната в закона санкция.Противното –да приемем ,че чл.9,ал.2 НК е приложим ,би било заобикаляне на закона.Правилно определен е и субекта на отговорност от административно-наказващия орган. Безспорно на база представените доказателства ,ползвател на МПС-то е водача на ППС,комуто е наложена санкция по ЗДвП,при което същият се явява субект на нарушението.При тези доводи касационната инстанция намира изводите на първоинстанционния съд за неправилни,като несъответстващи на приложимия материален закон ,което има за последица отмяна на решението на съда и постановяване на ново решение ,с което да се потвърди издаденото НП.
Претендират се разноски от касатора за двете съдебни инстанции /юрисконсултско възнаграждение /,които с оглед изхода на спора са дължими в размер на 100лв. към минимума ,за всяка инстанция , на основание чл.63д,ал.1 и ал.4,5 от ЗАНН ,вр. с чл.37 ЗПП вр. с чл.27е от НЗПП.
Водим от гореизложеното административният съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение №457/15.12.2023г.,постановено по АНД№1269/2023г.по описа на Районен съд-Видин И В. Н.
ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №BG 14022022/ 4000/Р8-95 от 04.08.2022г. на Началник отдел „Контрол и правоприлагане“в НТУ към Агенция „Пътна инфраструктура“,[населено място] ,с което на М. А. Б. от [населено място], е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1800,00лв., на основание чл.179,ал.3а от ЗДвП, за нарушение на чл. 10,ал.1,т.2 ,вр. с чл.10б,ал.3 от Закона за пътищата/ЗП/.
ОСЪЖДА М. А. Б. ДА ЗАПЛАТИ на Национално Тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура“, [населено място] разноски пред въззивна и касационна инстанция в размер на общо 200/двеста/лв.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: | |
Членове: |