№ 2324
гр. Варна, 21.06.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, X СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ивелина Владова
като разгледа докладваното от Ивелина Владова Гражданско дело №
20213100102714 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Постъпила е молба с вх. № 12270/25.05.2022 г., подадена от П. Ж. Ж., чрез адв. Ж.К.,
в която е обективирано искане за изменение в частта за разноските на Решение №
568/09.05.2022 г., постановено по настоящото дело. В молбата се излага становище за
дължимост на разноските за заплатено адвокатско възнаграждение.
В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК, насрещната страна Т. СЛ. К., чрез адв. М.Ж.
изразява становище за недопустимост, респ. неоснователност на молбата.
Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК и изхожда от надлежна страна.
Предвид на това, че до приключване на съдебното дирене молителят е представил списък на
разноските по чл. 80 от ГПК, молбата за изменение се явява процесуално допустима и съдът
дължи произнасяне по същество.
За да се произнесе, настоящият състав съобрази следното:
Производството по делото е образувано по повод предявени искове с пр. осн. чл. 62,
ал. 2 от СК и чл. 69 от СК от Т. СЛ. К. против П. Ж. Ж., ВЛ. Д. П. и ПР. П. Ж., чрез особения
й представител, както следва: за установяване, че П. Ж. Ж. не е баща на детето ПР. П. Ж. и
за признаване за установено, че биологичният баща на детето Преслава е ВЛ. Д. П..
По така предявените искови претенции съдът се е произнесъл с Решение №
568/09.05.2022 г., с което е прието за установено по иска на Т. СЛ. К., ЕГН **********, с
адрес: гр. Аксаково, ул. *** срещу П. Ж. Ж., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ж. к. „Вл.
Варненчик“, **** и ПР. П. Ж., ЕГН **********, че П. Ж. Ж., ЕГН ********** не е баща на
детето ПР. П. Ж., ЕГН **********, на осн. чл. 62, ал. 2 от СК; прието е за установено, че по
иска на Т. СЛ. К., ЕГН **********, с адрес: гр. Аксаково, ул. *** срещу ВЛ. Д. П., ЕГН
**********, с адрес: гр. Аксаково, ж. к. „****, че ВЛ. Д. П., ЕГН ********** е баща на
детето ПР. П. Ж., ЕГН **********, на основание чл. 69 от СК и е допусната промяна в
имената на детето ПР. П. Ж., ЕГН **********, както следва: в бащиното: от Павлинова на
Владимирова и във фамилното: от Ж. на П.а, на основание чл. 16, ал. 2 от ЗГР, вр. с чл. 13 от
ЗГР, вр. с чл. 14, ал. 1 от ЗГР.
Съобразно изложените мотиви в съдебното решение, съдът не е присъдил
претендираните разходи за адвокатско възнаграждение, първо защото молителят е оспорил
1
предявения срещу него иск, приет впоследствие за основателен и второ, касае се за иск –
оспорване на произход, който задължително следва да бъде предявен по съдебен ред, за да
бъде постигнат съответен правен резултат. В допълнение съдът е посочил, че отговорността
за разноски се понася от всяка от страните, която ги е направила, освен ако не се касае за
виновно или недобросъвестно поведение на някоя от тях, каквото в случая не е налице,
доколкото вписването на П.Ж. като баща на детето в акта му за раждане е станало на
основание на законовата презумпция на чл. 62, ал. 1 от СК. В този смисъл – Определение №
456/23.10.2012г. по
ч. гр. д. № 422/2012 г. по опис на ВКС.
Твърдението на молителя, че нито с представения по исковата молба писмен отговор,
нито в хода на проведения съдебен процес, е заявявал, че оспорва, че не е биологичен баща
на детето П.Ж. е неоснователно. С писмения отговор излага, че няколко месеца преди
прекратяването на брака, с ищцата са поддържали физическа близост и интимни контакти,
като в о. с. з. проведено на 25.02.2022г., чрез процесуалния си представител, поддържа тези
твърдения. Наличието на тези данни по делото е достатъчно основание да се приеме, че е
налице оспорване на иска по чл. 62, ал. 2 от СК.
Независимо от горното, както съдът вече е посочил в решението си, невъзможно е да
се постигне целения правен резултат по извънсъдебен ред, с оглед на което отговорността за
разноски се понася от всяка от страните, която ги е направила, освен ако не се касае за
виновно или недобросъвестно поведение на някоя от тях, каквито данни по делото няма.
Съдът приема, че не са налице предпоставки за изменение на постановеното решение
в частта за разноските. Молбата по чл. 248, ал. 1 от ГПК е неоснователна и следва да се
остави без уважение.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 12270/25.05.2022 г., подадена от П. Ж.
Ж. за изменение в частта за разноските на Решение
№ 568/09.05.2022 г., постановено по гр. д. 2714/2021г. по описа на ВОС, на основание чл.
248 от ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Варненски
Апелативен Съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
2