№ 18043
гр. София, 08.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА
МИТЕВА
при участието на секретаря ПЕТЯ АСП. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА Гражданско
дело № 20241110134588 по описа за 2024 година
Производството е по иск за съдебна делба във фазата по допускането й.
Образувано е по искова молба от П. С. И. и Е. С. И., действаща лично и със
съгласието на своя попечител П. С. И., срещу Е. С. И. и ************, с която /съгласно
уточнителна молба с вх. № 228107/30.06.2025г. на л. 92 от делото/ е предявен иск за съдебна
делба на урегулиран поземлен имот /УПИ/-I-6a, кв. 4, местност „**************“ по
плана на гр. София с площ по графични данни 804 кв.м. съгласно план за регулация, одобрен
със Заповед №РД ***********/13.08.2007г. на Гл. архитект на София, при съседи: УПИ
*******-7, УПИ ************- 401 и от две страни улица, с неуредени сметки по регулация.
Ищците П. С. И. и Е. С. И., действаща лично и със съгласието на своя попечител П.
С. И. твърдят, че с с ответника Е. С. И. имат качеството на законни наследници като
низходящи от първа степен на *********** С., починала на 13.09.2006 г., и *********** И.
С., починал на 16.03.2013 г. Излагат твърдения, че *********** С. получила в дял
процесния поземлен имот по силата на съдебна спогодба, одобрена по гр. д. № 9432/1978 г.
по описа на СРС, 44 състав, вписана в Службата по вписванията на 06.10.1978 г., том 14, №
128, вх. рег. № 12739. В тази връзка сочат, че от 1974 г. родителите им, а след тяхната смърт -
и ищците, владеели необезпокоявано процесния имот. В исковата молба се сочи, че
************ била отбелязана в КККР като собственик на 40 кв.м. от процесния имот по
силата на Акт за частна общинска собственост № 1269/08.02.2007 г., вписан в Службата по
вписванията на 14.03.2007 г., том VI, акт № 164, с рег. № **************. Оспорват
************ да е придобила права в съсобствеността. Твърдят, че със Заповед №РД
***********/13.08.2007г. на Главния архитект на София за изменение на ЧЗРП към имота се
придавали около 40 кв.м. от имот без планоснимачен номер, като регулационните
отношения не били уредени и регулацията не била приложена. В тази връзка излагат, че
придаваемите 40 кв.м. не били завзети от наследниците на Лиляна С. и границите на имота
не съвпадали с регулационните линии по плана за улиците от север и запад, тъй като
мероприятието не било реализирано на място. С тези съображения ищците отправят
искането си към съда да допусне извършването на съдебна делба на процесния поземлен
имот между тях и ответника Е. С. И. при квоти по 1/3 за всеки, като отвхърли иска спрямо
1
ответника ************.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Е. С. И. е подал отговор на исковата молба,
с който не възразява срещу изложените от ищците фактически и правни твърдения. Оспорва
правото на ответника ************ да участва в делбата с доводи, че същият не претижавал
дял в съсбствеността.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът ************ не е подал отговор на
исковата молба. В първото по делото заседание чрез процесуалния си представител оспорва
твърднията на останалите съделители за липсата на права в процесната съсобственост, като
се позовава легитимиращия ефект на акт за общинска собственост. Твърди, че придобил дял
в съсобствеността на основание придаване по регулация на част от имота.
Съдът, като взе предвид доводите на страните, намира следното от фактическа
страна:
Видно от представения протокол от открито съдебно заседание, проведено на
27.09.1978г. по гр.д. № 9492/1978г. по описа на Софийски районен съд, 44 състав страните са
заявили съгласието си недвижим имот, представляващ празно дворно място с площ от 750
кв.м., съставляващо имот с планоснимачен номер 6 по плана на гр. София, бул. „Трайчо
Китанчев“ при граници магистрала „Трайчо Китанчев“ , Кръстю Найденов Коришев. Череп
път и блокове на ТКЗС, да бъде поставен в дял на *********** С., като съдът е одобрил така
постигнатата спогодба и е прекратил производството по делото с влязло в сила определение.
От удостоверение за наследници с изх. № ***********/1 от 17.01.2024г., издадено от
************, район ******* се установява, че *********** С. е починала на 13.09.2006г.
със семейно положение омъжена, при което е оставила наследници по закон съпруг – Стафан
И. С., и трима низходящи от първа степен, а именно двете ищци Е. и П. С. И., и ответника
Е. С. И..
По делото е представено удостоверение за наследници на *********** И. С., изд. на
17.01.2024г. от ************, район ******* /на л. 9/, от което се установява, че същият е
починал на 16.03.2013г. със семейно положение вдовец, при което е оставил наследници по
закон трима низходящи от първа степен, а именно двете ищци - Е. и П. С. И., и ответникът
Е. С. И..
Представен е акт за частна общинска собственост №1269, съставен на 08.02.2007г. на
основание чл. 2, ал. 1 т. 1, чл. 5 и чл. 56, ал.1 ЗОС и пар. 6, ал. 1 от ПР на ЗУТ за 66 кв.м.,
придаваеми от поземлен имот без планоснимачен номер към новообразувания УПИ-6a от кв.
5 по плана на гр. София, м. „Манастирски ливади-изток“. В графа „местонахождение на
имота“ в акта за общинска собственост е посочено, че със Заповед №
*****************/19.06.1996г. на Гл. архитект на гр. София е одобрено ЧЗРП за кв. 4, м.
„Манастирски ливади-изток“. В представения от ответника ************ екземпляр от акта
се съдържа продължение към т.13 „Забележки“, където е посочено, че със Заповед №РД-
***********/13.08.2007г. на Главния архитект на гр. София е одобрено изменение на плана
за регулация на м. „Манастирски ливади-изток:, кв. 1.4а и 4, УПИ I-6a и УПИ *******-7 за
отваряне на улица по от 166 в 166 б-166А-2602-260г. и промяна профила на уличната
регулация. Посочено е още, че по така одобреното изменение на плана за регулация на кв.
1,4а и 4 придаваемите части от имот без пл. номер към новообразувания УПИ I-6 a се
променят и стават с площ от около 40, 00 кв..
По делото е представена служебна скица за уреждане на сметките по регулация, която
предвижда придаването на 40 м2 към УПИ I-6a от имот без планоснимачен номер и
отнемането на 46 м2 от същия за улица.
Ищците са представили комбинирана скица за пълна или частичнаа идентичност,
изготвена от ГИС София /на л. 16 и л. 50 от делото/.
Видно от представената скица на поземлен имот №********г., издадена от СГКК-гр.
София за поземлен имот с идентификатор *********** последното изменение на
кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо имота, е от 21.06.2023г. Посочено е,
че имотът е с площ от 772 кв.м., номер по предходен план 6А, кв. 4, парцел I и собственици
2
по данни от КРНИ ************-район Триадица и *********** С..
От изслушваната и приета по делото съдебно-техническа експертиза, която съдът
кредитира като оебктивна и изготвена от експерт с необходимите професионални знания и
опит, се установява, че през 1967г. е извършено заснемане за създаване на кадастрален план
на планоснимачен район „Манастирски ливади“, в резултат на което в кад.лист 519 по
разграфката на гр. София е нанесен имот пл. № 6, с площ около 2860 кв.м., със съсед на
запад – имот пл. №5. Върху основата на този КП е изработен регулационен план на
артерията „Трайко Китанчев“ (сега бул. „България“), одобрен със Заповед №
**********/20.11.1972г. на председателя на ИК на СГНС, като проектираното трасе е с
широчина 48,5 м и засяга частично имоти с пл. № 5 и 6 от кад.лист 519. Вещото лице
изяснява, че от собствениците на имот пл. № 6 са отчуждени за държавни нужди –
магистрала „Трайко Китанчев“ следните части: празно дворно място с площ от 800 кв.м.,
съставляващо имот 6а, и дворно място с площ от 1280 кв.м., съставляващо част от имот с пл.
№ 6. Със Заповед № *****/21.12.1979г. е одобрено попълване на кадастралната основа на кв.
5 по РП на ж.к. „Манастирски ливади“ с нов имот пл. № 6а, представляващ неотчуждената
източна част от имот пл. №6 с площ по графични данни 800 кв.м., за който в разписната
книга като собственик е посочена *********** И.. Вещото лице изяснява, че спрямо
регулационните предвиждания на РП, одобрен със Заповед № *****/21.12.1979г
новопопълненият имот пл. №6а попада в парцел I- за озеленяване от кв. 5. Според
експертизата със Заповед № *****************/19.06.1996г. на гл. архитект на София е
одобрен частичен застраоителен, регулационен и кадастрален план /ЧЗРКП/ за кв. 4, м.
„Манастирски ливади -Изток“, съгласно който за имот пл. № 6а е отреден папарцел I в кв. 4.
Според вещото лице парцел I-6a съдържа 774 кв.м., от които 715 кв.м. са включени като
основа от имот с пл. № 6а и 58 кв.м. се придават от имот без пл.номер от запад и юг. От
имот с пл. № 6а, целият с площ от 804 кв.м., се отчуждават 89 кв.м. за улица о.т.165 до
о.т.166. Вещото лице изяснява, че тази регулация не е приложена за улицата от о.т. 165 до
о.т.166, което е дало основание за изменение нв плвнв регулация в тази му част, като
изменението засяга и УПИ I-6a от кв. 4. Проектът за изменение на плана за регулация е
одобрен със Заповед № *********/13.08.2007г. на главния архитект на София и е действащ
към настоящия момент. Според експертизата по делото са приложени две скици, издадени
при действието на регулацията по Заповед № *********/13.08.2007г., по които са изчислени
графично следните площ: на УПИ I-6a -798 кв.м., на ПИ пл. № 6а – 804 кв.м., на
придаваемото място към УПИ I-6a от имот без планоснимачен номер – 40 кв.м. и на
мястото, което се отчуждава за улица от ПИ пл. № 6а-46 кв.м. Вещото лице изяснява, че със
Заповед № **********/13.12.2016г. на изпълнителния директор на АГКК са одобрени
кадастралната карта и кадастралните регистри за територията на район „Триадица“, в които
е отразен имот с КИ ************ с площ от 722 кв.м., който по местоположение
съответства на имот пл. № 6а от предходния одобрен кадастрален план, но не всичките му
граници съответстват с границите на имота по кадастралния план. В тази връзка експертът
пояснява, че северната, източата и южната кадастрални граници на имота по КК са отразени
в съотвтетсвие със северната, източната и южната регулационни линии на УПИ- I6a по
действащия РП, но западната граница на имота е нанесена в съответствие със западната
граница на имот пл. № 6А по одобрения КП, предхождащ КП. Според вещото лице тъй като
регулацията не била приложена, границите на имота с КИ ************ е следвало да се
нанесат в КК по кадастралния план, одобрен със със Заповед №
*****************/19.06.1996г. В заключение вещото лице е посочило, че имот с КИ
************ по КККР съответства на имота, предмет на спогодбата от 27.09.1978г. по гр.д.
№ 9492/1978г. на СРС, 44 състав, както и че регулационните отношения, възникнали по
силата на действащия ПР, одобрен със Заповед №Е*********/13.08.2007г., не са уредени.
Изяснява, че бул. „България“ в частта по о.т. 166а-166б и 166в и ул. „**********“ в частта по
о.т. *********а не са изградени съобразно уличните регулационни линии, одобрени със
същата заповед, които от своя страна представляват западна и северна регулационни
граници на УПИ I-6a от кв. 4. Вещото лице дава заключение, че регулацията по Заповед №
*********/13.08.2007г. не е приложена за регулационните линии на УПИ I-6a с
3
прилежащите улици.
При изслушването му в проведеното на 20.05.2025г. октрито съдебно заседание по
делото вещото лице изяснява, че след отчуждаването във връзка с построяване на артерия
бивша „Трайко Китанчев“, сега бул. „България“ от бившия имот по планоснимачен № 6
оставало парче, което е най-източната му част, като това парче е попълнено в кадастралната
основа на регулационния план на местност „**************“ със заповед от 1979 г. и е
записано като собственост на Лиляна Куришева. Пояснява, че имот № 6а е урегулиран с
частичен регулационен план, който е от 1996 г. и по силата на който възниква УПИ I за имот
6а. В западната страна на този УПИ I откъм магистралата, била обособена тясна ивица,
оцветена в зелено на приложение №5 към заключението на вещото лице, която всъщност
представлявала придаваема част към УПИ I, като тази част не е част от имот планоснимачен
№ 6а, тя се придавала и била с площ, която вещото лице изчислило на 58 кв. метра. От
северната част на УПИ I се отчуждавала част, обозначена със защриховка със зелени
успоредни линии в същото приложение №5 към експертизата, като тази част според вещото
лице е с площ от 88 кв. метра и се отчуждавала от имота във връзка с проектираната съседна
улица с уширение според регулационният план от 1996 г. Изяснява, че тази регулация не е
реализирана и няма доказателства за извършени процедури по отчуждаване за тази улица.
Следващото изменение на регулационния план от 2007 г., което е действащо и към
настоящия момент. Вещото лице пояснява, че няма данни за уреждане на тези придаваемите
и отчуждаеми части. Заявява, че че имотът не е нанесен коректно в кадастралната карта, тъй
като при създаването й имотите се отразяват по регулационните линии само в случай, че
регулацията е приложена, а в този случай регулацията не била приложена и не би следвало
автоматично по този начин да се отчуждават части от имота. Уточнява, че това са
отчуждаемите части от северната страна, които с кадастралната карта автоматично са отнети
от имота, а в същото време тези от западната страна откъм бул. „България“ все още не са
придадени, защото има разлика между имотната граница, която е с черен цвят, и
регулационната линия, която е с червен цвят.
По делото не са ангажирани други относими доказателства.
При така приетото за установено от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
За основателност на иска всяка от страните по делото следва да докаже следните
материални предпоставки: 1) качеството си на носител на съответна идеална част от правото
на собственост върху включените в делбената маса недвижими имоти на твърдяното правно
основание, в т.ч. размера на притежавания от съделителя дял от вещтите; 2) предметът на
делбата да бъде годен обект на правото на собственост и 3) в производството по делба да
участват като страни всички съсобственици, тъй като допускането и извършването на
делбата без участието в процеса на всички съсобственици ще бъде нищожно – арг. чл. 75, ал.
2 ЗН вр. с чл. 34, ал. 2 ЗС
В случая, от данните, отразени в представения протокол от 27.09.1975г. по гр. дело
№9492/1978 г. по описа на Софийски районен съд, се установява, че общият наследодател на
двете ищци и първия ответник *********** С., е придобила в дял собствеността върху
празно дворно място с площ от 750 кв.м., съставляващо имот с планоснимачен №6 по плана
на гр. София, бул. „Трайчо Китанчев“. Съгласно чл. 234, ал. 3 ГПК (чл. 125, ал. 3 ГПК (отм.))
съдебната спогодба има значение на влязло в сила съдебно решение и не подлежи на
обжалване пред по-горен съд. С този текст одобрената от съда спогодба е приравнена по
правни последици на влязло в сила съдебно решение, поради което в последващ съдебен
процес между същите страни, респ. правоприемниците им, делбеният протокол се ползва със
сила на присъдено нещо по въпроса за собствеността, подобно на съдебното решение, което
също се ползва със сила на присъдено нещо по този въпрос, като между посочените лица
делбеният протокол ще представлява доказателство за правото на собственост – в този
смисъл са Решение № 6/18.02.2014 г. по гр. д. № 5494/2013 г., I г. о. на ВКС, решение №
412/11.01.2013 г. по гр. д. № 15/2012 г. на І г. о. на ВКС и Решение № 303/31.03.2010 г. по гр.
д. № 587/2009 г., I г. о. на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК. По делото не се спори,
4
че спогодбата е надлежно оформена в съдебния протокол, който е одобрен и подписан от
съда и страните. Следователно, в настоящия случай може да се направи извод, че съдебната
спогодба по гр. дело № 9492/1978 г. по описа на Софийски районен съд, има последиците на
влязло в сила съдебно решение и същата е породила вещнопрехвърлителното си действие,
от което са обвързани както страните по нея, така и трети за спора лица. Ето защо и с оглед
констатацията за идентичност на вещото лице по кредитираната съдебно-техническата
експертиза съдът приема, че въз основа на одобрената съдебна спогодба *********** С. е
придобила собствеността върху делбения имот.
По делото не се спори, че по това време *********** С. е били в граждански брак,
поради което следва да се приеме, че поставеният в нейн дял имот е придобит в условията на
съпружеска имуществена общност със съпруга й *********** И. С.– арг. чл. 13, ал. 1 СК от
1968 г. (отм.).
По-нататък по делото се установява, че *********** С. починала на 13.09.2006 г.,
оставяйки за свои наследници по закон *********** И. С. – съпруг, Е. С. И. – дъщеря, П. С.
И. – дъщеря и Е. С. И.– син.
Впоследствие, на 16.03.2013г. починал и *********** И. С., при което на основание
чл. 5, ал. 1 ЗН ищците Е. и П. И. и ответникът Е. С. И. наследили по 1/3 идеална част от
правото на собственост върху имота.
Спорът между страните по делото е концентриран около въпроса за наличието на
годно придобивно основание, по силата на което ************ да се легитимира като
съсобстеник.
За отговора на така поставения въпрос съдът съобрази, че за 66 кв.м. от имота е
съставен представения по делото акт за общинска собственост №1269/08.02.2007г. По своя
характер актът за общинска собственост представлява официален писмен документ,
съставен от длъжностно лице по ред и форма, определени в закона и има обвързваща
доказателствена сила за удостоверените с него факти - актуването в актовите книги,
правното основание за това, вида на собствеността - частна или публична, описанието на
имота, бивши собственици и др., но не и за самото право на собственост /Решение № 127 от
22.12.2020 г. по гр. д. № 1053 / 2020 г. на Върховен касационен съд, 2-ро гр. отделение/.
Актът за общинска собственост няма правопораждащо действие в съответствие /чл.
5, ал. 3 ЗОС/.
При действието на ЗТСУ (отм.), който е бил в сила към 1998 г. и след това, до 31. 03.
2001 г., застроителният и регулационен план (ЗРП) за обществено мероприятие по чл. 22-чл.
25 ЗТСУ (отм.) няма пряко отчуждително и вещноправно действие. Отреждането на терен за
обществено мероприятие по този план, който терен включва няколко имота, няма за
последица изгубване на юридическата самостоятелност на включените в терена имоти,
собствениците на тези имоти запазват собствеността си върху тях в кадастрални граници до
отчуждаването им със заповедта по чл. 95 ЗТСУ (отм.) и правото на собственост върху
отделните имоти не се трансформира в съсобственост върху общия парцел при условията на
чл. 31 ЗТСУ /отм./. Разпоредбата на чл. 31 ЗТСУ /отм./, предвиждаща възникване на такава
съсобственост по регулация, е приложима само за общи парцели по дворищнорегулационния
план, но не и за парцели по плана за обществени мероприятия. По тези въпроси практиката
на ВКС е единна и постоянна, обективирана в множество решения (решение № 221 от 23. 10.
2014 г. по гр. д. № 843/2014 г., 1 г.о.). При действието на ЗУТ, в сила от 31. 03. 2001 г.,
подробният устройствен план (ПУП) също няма отчуждително действие, освен в хипотезата
на чл. 16 ЗУТ, която в случая не е налице.
Позитивното право урежда ограничен брой вещни права, които може да се
придобиват само по уреден в закона фактически състав. В действащата нормативна уредба
не е уреден фактически състав, по който включването на реална част от имот в урегулиран
поземлен имот на трето лице, или заснемането в кадастралната карта да доведе до
възникване на съсобственост, между събствениците на поземлените иот, респ. на
поземления имот и на УПИ /в този смисъл Решение № 52/19.04.2021г. по гр.д. № 2551/2020г.
5
на ВКС, I г.о.) Съгласно разпоредбата на чл. 2 ЗКИР и разясненията, дадени в мотивите към
ТР № 8/23.02.2016 г. по т.д. № 8/2014 г., ОГТК на ВКС, одобрената кадастрална карта има
само удостоверително (декларативно), а не конститутивно действие. Тя не създава, не
изменя, нито прекратява права и задължения. ЗКИР не съдържа правна норма, предвиждаща
като последица на одобрената кадастрална карта възникване на съсобственост върху
поземлен имот, ако същият е бил образуван от имоти на различни собственици.
При горните съображения съдът достига до извод, че ************ не е придобила
права върху делбения имот, поради което с решението си съдът следва да допусне делбата
само между наследниците на *********** С. и *********** И. С., а именно – П. С. И., Е. С.
И. и Е. С. И..
От заключението на СТЕ, което се кредитира, следва извод за наличието на
несъответствие между действителното правно положение и отразеното в кадастралната
карта. Тъй като одобрението на кадастралната карта няма вещно-прехвърлително действие,
нито може да погаси или измени правото на собственост върху имотите по действащия
регулационен план (ПУП), нито въз основа на него може да възникне съсобственост, при
действащи регулационен план (ПУП) и кадастрална карта границите на собственост на
имотите се определят съобразно действащия регулационен план (ПУП), а не по
кадастралната карта.
Ето защо съдът намира, че с решението си, с което допуска делбата, имотът следва да
се индивидуализира според белезите, установени от доказателствата по настоящето дело /в
този смисъл е и решение № 473/09.12.2010г. по гр.д. № 285/2010г. на ******* г.о. на ВКС/.
По разноските
Съделителите, спрямо които се допуска делбата, не са поискали разноски, поради
което и с оглед принципа за диспозитивното начало в процеса такива не им се присъждат.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ДОПУСКА извършването на съдебна делба между П. ******* И. с ЕГН **********
с адрес гр. София, ж.к. „*******“, бл. 420, вх. А, ет. 3, ап. 9, Е. ******* И. с ЕГН
**********, действаща лично и със съгласието на своя попечител П. ******* И. с ЕГН
********** с адрес гр. София, ж.к. „*******“, бл. 420, вх. А, ет. 3, ап. 9 и Е. С. И. с ЕГН
********** с адрес гр. София, ул. „***********“, бл. 7, вх. „А“:, ет. 4, ап. 12 на следния
съсобствен недвижим имот, а именно:
част с площ от 804 кв. м. от поземлен имот, заключена между букви А-Б-В-Г в
скицата-приложение №6 към техническата експертиза на вещото лице инж. Б.,
представляваща неразделна част от настоящото съдебно решение /на лист 72 от
делото/, която реална част неправилно е заснета като ПИ с идентификатор ***********
по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №
**********/13.12.2016г. на Изпълнителния директор на АГКК,
при следните квоти: по 1/3 идеална част за всеки от тримата съделители, като
ОТХВЪРЛЯ иска за съдебна делба на същия имот по отношение на ************,
БУЛСТАТ ******** с сдрес гр. София, ул. „********“ №33.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийска градски съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
6
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7