№ 17155
гр. София, 23.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИРИНА СТ. СТОЕВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА М. ГЕРГОВА
като разгледа докладваното от ИРИНА СТ. СТОЕВА Гражданско дело №
20221110100744 по описа за 2022 година
Подадена е искова молба от ......................... ЕАД срещу „..............................
АД за установяване дължимостта на следните суми: сумата в размер на 506,56
лева – възнаграждение за извършени услуги по неформален договор за
поръчка и Фактура № **********/31.01.2019 г., и сумата в размер на 113,97
лева – обезщетение за забава за периода от 01.02.2019 г. до 20.04.2021 г.,
ведно със законната лихва от 28.04.2021 г. до окончателно изплащане на
вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК
по ч.гр.д. № 24338 по описа за 2021 г. на СРС, I ГО, 24 състав.
В исковата молба са изложени твърдения, че по неформален договор за
поръчка ищецът е доставил на ......................” със съдружници ответното
дружество и ............... услуги по депониране на 126,640 т. смесени строителни
отпадъци с код 170904 на стойност 1013,12 лева, надвозени към 31.01.2019 г.
и за което била издадена Фактура № **********/31.01.2019 г. Направено е
искане за признаване за установено, че ответникът дължи ½ от сумите по
издадената заповед за изпълнение. Направено е искане за присъждане на
сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран отговор на исковата молба от
ответника, в който се поддържа неоснователността на исковата претенция.
Посочва се, че на 13.04.2022 г. ответникът е заплатил доброволно претенцията
за главница в размер на 1013,12 лева и лихва за забава в размер на 227,95
лева. Направено е искане за прекратяване на делото поради липсата на правен
интерес от водене на производството, респ. за отхвърляне на предявените
претенции.
В открито съдебно заседание от 15.12.2022 г. на основание чл. 232 от ГПК
съдът е прекратил производството по отношение на исковите претенции за
главница и лихва за забава поради оттегляне на исковите претенции.
1
Определението на съда е влязло в сила. Производството е продължило по
отношение претенцията за законна лихва от момента на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение до изплащане на вземането
– 13.04.2022 г., като процесуалният представител на ищеца изрично е
посочил, че оттеглянето е предвид извършено плащане на претенциите в тази
част.
В открито съдебно заседание, на което е бил даден ход на устните
състезания, ответното дружество не е било представлявано. Ищцовото
дружество е било представлявано от упълномощен адвокат, който е признал
факта, че с последващо плащане ответникът е погасил и в цялост претенцията
за законна лихва. На етап устни състезания е направено искане за уважаване
на исковата претенция предвид направеното плащане. Направено е искане за
присъждане на разноски съгласно списък по чл. 80 от ГПК.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните
и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран първоначално с установителни
искове, предявени при условията на обективно съединяване с правно
основание по чл. 422 от ГПК, вр. чл. 266, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 258 от ЗЗД.
Със заявление № 23031152/28.04.2021 г. от ищеца е направено искане за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
срещу ответника и ............... при условията на разделна отговорност при равни
квоти. Съдът е издал заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за следните
суми: сумата в размер на 1013,12 лева – главница, ведно със законната лихва
от подаване на заявлението до окончателно изплащане на вземането, сумата в
размер на 227,95 лева – лихва за забава за периода от 01.02.2019 г. до
20.04.2021 г. В срок е постъпило възражение от ответното дружество. На
10.12.2021 г. заявителят е получил указания за подаване на искова молба за
оспорените от длъжника суми и в едномесечния срок е била депозирана
процесната искова молба.
Производството е било прекратено с влязъл в сила съдебен акт в частта
относно главницата и лихвата за забава на основание чл. 232 от ГПК. Съдът
служебно констатира, че заповедта за изпълнение не е била обезсилена
съгласно постановките на ТР № 4/2013 г. на ОСГТК, ВКС, което следва да
бъде сторено с настоящия съдебен акт.
Производството е продължило в частта относно законната лихва.
Същата е претендирана от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед по чл. 410 от ГПК – 28.04.2021 г., до датата на заплащане на
главницата. Страните не спорят, че това е станало на 13.04.2022 г., за което и
по делото е представено платежно нареждане.
Ищецът твърди, че за посочения период лихвата възлиза на 49,39 лева.
На основание чл. 162 от ГПК съдът счита, че сумата е посочена в правилен
размер. В последно открито съдебно заседание пълномощникът на ищеца е
признал неизгодния за страната факт, че плащане на законната лихва е
настъпило в рамките на процеса с платежно нареждане от 27.03.2023 г.
2
С оглед изявленията на ищцовото и ответното дружество, чрез
пълномощниците им, които съдът цени по реда на чл. 175 от ГПК, за
погасяване на процесните суми, съдът счита за безспорни всички елементи от
фактическия състав на процесното вземане.
Страните не спорят, че процесното вземане е погасено изцяло от
ответника в хода на производството по делото. С оглед изложеното и по
аргумент от разпоредбата на чл. 235, ал. 3 от ГПК, задължаваща съда да вземе
предвид при постановяване на решението си и фактите, настъпили след
предявяване на иска, съдът приема, че с извършеното на 27.03.2023 г.
плащане ответникът е погасил изцяло задълженията си към ищеца за законна
лихва.
Ответникът ще следва да бъде осъден да заплати сторените от ищеца
съдебни разноски за адвокатско възнаграждение и държавна такса за
заповедното и първоинстанционното исково производство, доколкото е дал
повод за образуване на делото, на основание чл. 78, ал. 1 и по аргумент от
противното на основание чл. 78, ал. 2 от ГПК. Направено е възражение за
прекомерност от насрещната страна, което съдът счита за основателно,
доколкото заповедното производство е прерастнало в исково. Следователно
осъществената защита от страна на процесуалния представител
на ищеца следва да бъде остойностена като за исково производство, при
съобразяване на допълнителното действие по подаване заявление за издаване
на
заповедта за изпълнение. Предвид фактическата и правна сложност на делото,
обстоятелството, че заповедта по чл. 410 от ГПК е влязла в сила за ½ от
сумите (тези за другия длъжник), вкл. и за разноските, и минималните
възнаграждения, предвидени в разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба №
1/2004 г., съдът счита, че в полза на ищеца следва да се присъдят разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 360,00 лева за исковото и заповедното
производство и 50,00 лева държавна такса съобразно списък по чл. 80 от
ГПК.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ......................... ЕАД, ЕИК ................ със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ............. срещу
„........................” АД, ...................., със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „.................. № 2, ет. 2, ап. 4, иск с правно основание по чл. 422 от
ГПК, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК за признаване за установено, че
„........................” АД, ...................., дължи на ................., ЕИК ................ сумата
за законната лихва върху ½ от главницата в размер на 1013,12 лева –
възнаграждение за извършени услуги по неформален договор за поръчка и
Фактура № **********/31.01.2019 г., считано от подаване на заявление за
издаване на заповед за изпълнение – 28.04.2021 г., до окончателно изплащане
на вземането, за която сума е била издадена заповед за изпълнение от
3
23.09.2021 г. по ч.гр.д. № 24338 по описа за 2021 г. на СРС, I ГО, 24-ти състав,
поради настъпило плащане в хода на процеса.
ОБЕЗСИЛВА заповед за изпълнение от 23.09.2021 г. по ч.гр.д. № 24338
по описа за 2021 г. на СРС, I ГО, 24-ти състав, в частта срещу „........................”
АД, ...................., за ½ от сумите в размер на 1013,12 лева – главница, и в
размер на 227,95 лева – лихва за забава за периода от 01.02.2019 г. до
20.04.2021 г.
ОСЪЖДА „........................” АД, ...................., със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „.................. № 2, ет. 2, ап. 4, да заплати на
......................... ЕАД, ЕИК ................ със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. ............. на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 2 от ГПК сумата в размер
на 360,00 (триста и шестдесет) лева, представляваща адвокатско
възнаграждение за първоинстанционното исково и заповедно производство, и
сумата в размер на 50,00 (петдесет) лева, представляваща държавна такса за
заповедното и първоинстанционното исково производство.
Решението в частта относно частичното обезсилване на заповедта за
изпълнение има характера на определение и подлежи на обжалване с частна
жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването му. В
останалата част решението подлежи на обжалване от страните пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4