№ 406
гр. Кюстендил, 01.07.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ в закрито заседание на първи юли
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Росица Б. Савова
като разгледа докладваното от Росица Б. Савова Гражданско дело №
20221500100141 по описа за 2022 година
Делото е образувано по искова молба на „***********************“ АД, гр.София,
ЕИК ********, съдебен адрес: гр.София, ул. ”Света София” №5, чрез пълномощника ю.к.
Ирена Т., срещу Л. АТ. Т., ЕГН **********, от с. Яхиново, обл. Кюстендил, ул. “Бузлуджа”
№12 и Г. К. Т., ЕГН **********, от с. Яхиново, обл. Кюстендил, ул. “Бузлуджа”№12.
Със същата се претендира признаване за установено, че ответниците дължат на
банката-ищец суми по издадена заповед по ч.гр.дело №2513/2021г. по описа на РСДупница,
от които: 229 922,24 лв. – непогасена главница по договор за банков кредит, обезпечен с
ипотека на недвижим имот №117 - 3073980 от 05.07.2017г. и Анекс №1/18.07.2017г., ведно
със законната лихва от 16.12.2021г. до изплащане на вземането; 11 238,91 лв. договорна
лихва за периода 12.05.2020г. - 07.12.2021г. включително; 1592,08 лв. обезщетение за забава
върху просрочените плащания за периода 14.05.2020г. - 07.12.2021г. и 503,94 лв.
обезщетение за забава върху предсрочно изискуемата главница за периода 08.12.2021г. -
15.12.2021г.
Съдът, след като се запозна с материалите по делото, както и с ч.гр.д № 2513/2021 г.
по описа на РС Дупница, намира, че исковете с правно основание чл.422 от ГПК са
недопустими, тъй като предпоставките за предявяването им не са налице.
Исковият съд следи служебно за допустимостта на производството, при което
извършва самостоятелна преценка дали заповедта е редовно връчена, дали е постъпило
възражение от длъжника в законовия срок, респ. дали последното не е оттеглено, доколкото
тези обстоятелства са законова предпоставка за разглеждане на специалния установителен
иск.
В конкретния случай съдът намира, че предпоставките за предявяване на исковете с
правно основание чл.422 от ГПК не са налице.
Видно от материалите по ч.гр.д № 2513/2021 г. по описа на РС Дупница, в срока по
1
чл.414, ал.2 ГПК, длъжниците са подали възражения по чл.414, ал.1 ГПК, като с последваща
молба с вх.№2935/11.04.2022 г. (лист 84 от цитираното производство) същите са оттеглени.
Исковете, предявени пред ОС - Кюстендил и по които е образувано настоящото
производство, са установителни по реда на чл.422 ГПК вр. чл.124, ал.1 ГПК, поради което
наличието на правен интерес от търсената с тях защита е абсолютна предпоставка за
допустимостта им. Такъв правен интерес е налице при подадено възражение по чл. 414 от
ГПК срещу издадената в полза на кредитора заповед за изпълнение. Съгласно чл. 416 от
ГПК възражението по чл. 414 от ГПК може да бъде оттеглено и това действие не е
ограничено със срок, респ. може да бъде направено във всеки един момент до приключване
на делото.
Съобразно дадените указания на съдилищата с т. 10а от ТР № 4/2013 от 18.06.2014 г.
на ОСГТК на ВКС, правото на иск за установяване на вземане, за което е издадена заповед
за изпълнение, съществува при наличието освен на общите, но и на специални процесуални
предпоставки за надлежното му упражняване. При обусловеността на правото на иск на
ищеца от надлежно извършено процесуално действие на ответника служебната проверка на
съда, разглеждащ установителния иск, обхваща и наличието на възражение на длъжника по
чл. 414, ал. 1 ГПК и спазването на срока по чл. 414, ал. 2 ГПК за подаването му пред съда по
заповедното производство.
Както се установява, възраженията по чл. 414 от ГПК са оттеглени след образуване на
производството по гр.д.№141/2022 г. по описа на ОС Кюстендил. С оглед на така
направеното оттегляне на възраженията, се налага извод, че към настоящия момент за
ищцовата банка е отпаднал правният интерес от предявяване на исковете, доколкото
заповедта за изпълнение е стабилизирана.
Постоянната практика на ВКС, както и правната доктрина приемат, че възражението
по чл. 414 ГПК е абсолютна процесуална предпоставка за правото на иск на страната, в
чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение, доколкото наличието
на това възражение формира правния интерес от самия иск. Съдът, разглеждащ иска по чл.
422 ГПК във връзка с чл. 415 ГПК, следи за наличието на интерес през цялото време на
висящност на спора и не е обвързан при тази преценка от действията на съда по заповедното
производство. Възражението по чл. 414 ГПК е оттегляемо. При наличие на предприето
оттегляне на възражението срещу заповедта за незабавно изпълнение от страна на
длъжника, съдът, разглеждащ установителния иск по чл. 422 ГПК, следва да прекрати
производството по него, поради отпадане на правния интерес. За настъпването на сочените
последици е правно ирелевантно кога е предприето оттеглянето и доведено ли е до знанието
на заявителя. В тази насока е Определение № 520/20.09.2011 г. по ч.гр. д. № 468/2011 г. на
ВКС, IV г. о, Определение № 72 от 28.01.2013 г. на ВКС по ч. т. д. № 910/2012 г., II т. о., ТК;
Определение № 52 от 21.01.2013 г. на ВКС по ч. т. д. № 967/2012 г., II т. о., ТК; Определение
№ 520 от 20.09.2011 г. на ВКС по ч. гр. д. № 468/2011 г., IV г. о., ГК.
При валидно направено оттегляне на възражението по чл. 414 ГПК, заповедта за
изпълнение влиза в сила и направо въз основа на нея кредиторът може да получи, съответно
2
да продължи принудителното изпълнение за удовлетворяване на вземането си,
съществуването на което вече не може да се оспорва от длъжника. Узнаването от кредитора
за предприетото от длъжника оттегляне на възражението, няма значение за горната
последица, а следва да се вземе предвид само при възлагане на разноските, сторени от
страните в исковото производство по чл. 422, ал. 1 ГПК - доколко ищецът е бил
добросъвестен и при първоначалното депозиране на възражение от страна на длъжника, е
бил принуден да потърси и искова защита, е следвало да стори допълнителни съдебно -
деловодни разноски /арг. чл. 78, ал. 2 ГПК/.
Съдът намира, че в случая за ищеца липсва правен интерес от съдебно установяване
на паричните притезания срещу длъжниците по издадената заповед за изпълнение.
Последните са оттеглили възраженията си, поради което и заповедта е влязла в сила, а
формираната въз основа на разпореждането за изпълнение изпълнителна сила е
стабилизирана.
С влизане в сила на заповедта за изпълнение съществуването на вземането по нея
вече не може да се оспорва от длъжника, при което липсва правен интерес от предявяване на
установителен иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК. В случай, че такъв е вече предявен, каквато
е настоящата хипотеза, то производството е недопустимо, поради което подлежи на
прекратяване.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 2 от ГПК разноски се понасят винаги от ищеца, когато
ответникът с извънпроцесуалното си поведение не е дал повод за завеждане на иска и ако
признае същия. По аргумент на противното ответникът няма право на разноски, ако е дал
повод за завеждане на делото. Имайки предвид, че с поведението си ответниците са станали
причина за завеждане на делото, тъй като отпадането на правния интерес за предявяване на
установителния иск е настъпило в хода на производството след завеждане на исковата
претенция, вследствие оттегляне на подадените възражения по чл. 414 от ГПК, то в тяхна
тежест следва да се възложат направените от ищеца в производството разноски
С оглед на изложеното ответниците дължат на ищеца направените в настоящото и в
заповедно производство разноски.
Мотивиран от горното и на основание чл.130 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.дело № 141/2022 г. по описа на ОС –
Кюстендил.
ВРЪЩА депозираната искова молба на „***********************“ АД, гр.София,
ЕИК ********, съдебен адрес: гр.София, ул. ”Света София” №5, чрез пълномощника ю.к.
Ирена Т., срещу Л. АТ. Т., ЕГН **********, от с. Яхиново, обл. Кюстендил, ул. “Бузлуджа”
№12, и Г. К. Т., ЕГН **********, от с. Яхиново, обл. Кюстендил, ул. “Бузлуджа”№12.
3
ОСЪЖДА Г. К. Т., ЕГН **********, с адрес: с. Яхиново, общ Дупница, ул.
„Бузлуджа“ №12, и Л. АТ. Т., ЕГН **********, с адрес: с. Яхиново, общ Дупница, ул.
„Бузлуджа“ №12, да заплатят на „***********************“ АД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район Триадица, бул. „Витоша“ №89Б, сумата
4923.22 лева( четири хиляди деветстотин двадесет и три лева и двадесет и две стотинки),
представляваща заплатена държавна такса в исковото производство.
Определението може да се обжалва с частна жалба в 1-седмичен срок от съобщаването
му пред Апелативен съд - София.
Съдия при Окръжен съд – Кюстендил: _______________________
4