№ 16234
гр. София, 08.04.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:БИЛЯНА СИМЧЕВА
като разгледа докладваното от БИЛЯНА СИМЧЕВА Гражданско дело №
20231110167386 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Образувано е по молба от ищеца „Софийка вода“ АД с правно основание
чл. 248 ГПК с искане за изменение в частта за разноските на постановеното по
настоящото гражданско дело определение № 11794/12.03.2025 г. и намаляване
на присъдените в полза на ответника разноски в заповедното и исковото
производство, поради тяхната прекомерност.
В подадения отговор насрещната страна по молбата Д. Б. е изразила
становище по направеното искане с доводи за неговата неоснователност.
Софийски районен съд, 76-ти състав, след като обсъди доводите на
страните и взе предвид данните по делото, намира следното:
Молбата е подадена в законоустановения срок за обжалване на
постановения съдебен акт, от легитимирана страна, без необходимост от
представяне на списък по чл. 80 ГПК, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество е частично основателна по следните
съображения:
С постановеното по настоящото гражданско дело определение №
11794/12.03.2025 г. е прекратено частично производството по делото, като, на
основание чл. 78, ал. 4 ГПК, съдът е присъдил в полза на ответника /длъжник
в заповедното производство/ доказаните по делото разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение, съразмерно на прекратената част от
производството.
Във връзка с направеното възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът
съобрази следното:
Фактическите състави по чл. 78, ал. 1, 2, 3 и 4 ГПК предвиждат
задължение на страната, предизвикала спора, да възстанови разноските, които
насрещната страна е била принудена да направи по защитата си, и уреждат
1
възможността тази деликтна по характера си обективна отговорност да се
ангажира с крайния съдебен акт в зависимост от неговия изход.
С възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК задължената да възстанови
разноските страна поставя пред съда спор за обективните предели на
отговорността си, с твърдение, че насрещната съществено е надценила труда
на своя адвокат.
Ако за другите разноски спорът е излишен, защото размерът им е
определен от закона (държавната такса) или от съда (по доказателствата), с
възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК се оспорва причинно следствената връзка
на поведението на страната, предизвикала спора, с размера на адвокатското
възнаграждение, което насрещната страна е уговорила и изплатила.
Отговорната за разноските страна е трето лице за правоотношението по
уговореното възнаграждение. Законът изключва възможността да се намеси в
договор между други (чл. 20а ЗЗД), като тази възможност не е налице и за
съда. С преценката по чл. 78, ал. 5 ГПК съдът установява пределите/границите
на деликтната отговорност на страната, предизвикала спора (чл. 51, ал. 1, изр.
1 ЗЗД), като критерият е обективен.
С изискването заплатеното адвокатско възнаграждение да е „съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото“, преценката се
концентрира върху характеристиките на защитата, възложена по конкретното
дело. С изискването да е „прекомерно“, законът допуска уговореният паричен
еквивалент да не съответства на пазара, при който адвокатите уговарят
възнаграждения за дела с подобна фактическа и правна сложност, и отчита, че
от страната не може да се изисква в детайли да познава този специализиран и
квалифициран пазар, нито да се очаква да възложи защитата на адвоката,
оценяващ най-ниско труда си.
В случай, че установи, че възнаграждението, към момента на
сключване на договора, е уговорено в съществено отклонение от мярката,
наложена от този пазар, съдът намалява отговорността на страната,
предизвикала спора, до обичайния и разумен размер.
Националният закон го задължава да отхвърли възражението по чл. 78,
ал. 5 ГПК, когато установи, че адвокатското възнаграждение е уговорено в
минимално определения размер с Наредба № 1/09.07.2004 г. /действаща
правна уредба към датата на сключване на процесните договори за правна
2
защита и съдействие/ или макар възражението да е основателно, да намали
отговорността на страната, предизвикала спора, до минимално определения
размер.
Зачитайки решението от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С-438/22 г., всеки
национален съд е длъжен да не прилага ограничението по чл. 78, ал. 5 in fine
ГПК, но само след и ако установи, че трудът на адвоката е бил съществено
надценен. Платеното в повече няма за причина поведението на страната,
предизвикала спора. То има за причина поведението на насрещната, която не е
положила дължимата грижа, а уговореното в повече остава в нейна тежест. /В
този смисъл и определение № 2995/13.06.2024 г. по ч.гр.д. № 991 по описа за
2024 г. на ВКС, IV г.о./
В конкретния случай, съдът намира, че с оглед фактическата и правна
сложност на повдигнатия съдебен спор, спецификите на заповедното
производство и реално осъществената от упълномощения адвокат
процесуална дейност в рамките на неговото развитие, намира, че
договореният размер за процесуално представителство в размер на 450 лева се
явява прекомерен.
С оглед на това, съдът намира, че следва да намали присъденото в
полза длъжника адвокатско възнаграждение за представителство в
заповедното производството до размер на сумата от 200 лева с ДДС, която се
явява съразмерна на действителната сложност на делото в процесния му етап
и реално осъществената от адвоката дейност по подаване на подробно
мотивирано възражение по реда на чл. 414 ГПК.
С оглед на това, съразмерно на прекратената част от производството, в
полза на ответника следва да се присъди сумата от 137.80 лева, като
постановеното по делото прекратително определение следва да бъде изменено
в тази му част.
По отношение на размера на разноските за заплатено адвокатско
възнаграждение в исковото производство, съдът намира, по изложените по
горе съображения, че същите отговарят на действителната правна и
фактическа сложност на спора, цената на предявените искове,
продължителността на производството /което, независимо от частичното
прекратяване, продължава да е висящо пред настоящата съдебна инстанция в
останалата му част/, както и реално извършената от адвоката дейност, поради
3
което не следва да бъдат на намалявани.
Така мотивиран, съдът:
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ по реда на чл. 248 ГПК определение № 11794/12.03.2025 г. по
гр.д. № 67386/2023 г. на СРС, 76 с-в, в частта за разноските, като
ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА размера на присъдените, съразмерно на прекратената част
от производството, в полза на Д. С. Б., ЕГН **********, разноски в
заповедното производство по ч.гр.д. № 32895/2023 г. на СРС, 76 с-в, от 310.05
лева на сумата от 137.80 лева, дължима от ищеца „Софийска вода“ АД, ЕИК
13017500.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 98009/19.03.2025 г. с правно
основание чл. 248 ГПК, подадена от „Софийка вода“ АД, в останалата й част.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в
едноседмичен срок от връчването, съгласно чл. 248, ал. 3 ГПК.
След влизане в сила на настоящото определение, респективно – след
администриране на подадените срещу него частни жалби, делото да се
изправи на СГС за произнасяне по постъпилата частна жалба от ищеца.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4