Р Е Ш
Е Н И Е
гр.Бургас, № 543 /07.04.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, в
открито заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди и двадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
при секретар
С.Атанасова, като разгледа докладваното от съдията адм.д. № 3174 по описа за
2019 година, за да се произнесе, съобрази:
Производството е по реда на чл.203 от
Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.1, ал.1 от Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
Ищецът
Н.Х.И. ***, чрез представител по пълномощие адвокат К.К. е предявил иск против ОД
на МВР - Бургас за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди в
размер общо на 200 лева настъпили вследствие отменено като незаконосъобразно
наказателно постановление № 18-7779-001067/13.12.2018г., издадено от началник
РУ – Камено към ОД на МВР - Бургас. С исковата молба се претендира и законната
лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане, както и
направените в това производство разноски за адвокат.
В
исковата молба се твърди, че вредите, които се претендират, представляват
платеното от ищеца възнаграждение на адвокат в размер на 200 лева за
осъщественото процесуално представителство пред Районен съд Бургас във връзка с
оспорване законосъобразността на посоченото наказателно постановление. В
съдебно заседание ищецът, чрез представител по пълномощие, поддържа жалбата и
иска съдът да уважи исковата му претенция.
Ответникът
– Областна дирекция на МВР - Бургас, редовно призован, не изпраща представител.
Представителят
на прокуратурата счита, че искът е основателен и доказан и предлага да бъде
уважен.
ФАКТИ:
На
03.12.2018г. на ищецът е било издадено наказателно постановление № 18-7779-001067
от началник РУ – Камено към ОД на МВР - Бургас, с което за нарушение на чл.140,
ал.1 от ЗДвП, на основание чл.175, ал.3, пр.1 от същия закон, му е наложено
наказание глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за 6
месеца.
Ищецът
оспорил това наказателно постановление пред районния съд с твърдение, че то е
незаконосъобразно. По жалбата било образувано АНД № 1353/2019г. по описа на
Районен съд Бургас. С решение № 623/21.05.2019г. по АНД № 1353/2019г. състав на
Районен съд Бургас отмениил оспореното наказателно постановление. Решението не
е обжалвано пред Административен съд Бургас и е влязло в сила на 14.06.2019г.
От
приложеното по делото АНД №1353/2019г. на Районен съд Бургас пълномощно и
договор за правна помощ се установява, че процесният ищец е бил представляван
пред районния съд от адвокат К.К., с който е сключил представеният договор за
правна помощ на 19.03.2019г., по силата на който платил 200 лв. за
осъществяване на процесуално представителство по образуваното пред Районен съд
Бургас дело с предмет оспореното наказателно постановление. Съгласно същият
договор за правна помощ сумата е платена в брой на датата, на която е подписан
договорът.
Жалбата
сезирала районния съд е изготвена и подписана от адвокат К.К.. В хода на
производството пред Районен съд - Бургас процесуалният представител се е явил и
е представлявал ищецът в съдебното заседание, проведено на 22.04.2019г.
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Искът
е подаден от надлежна страна срещу пасивно легитимиран ответник по смисъла на
чл.205 от АПК - областните дирекции на МВР са юридически лица по силата на
закона – чл.37, ал.2 от ЗМВР, поради което е процесуално допустим.
Разгледан
по същество е основателен.
Въпросът
с предявяването на искове за заплащане на имуществени вреди от
незаконосъобразни наказателни постановления, представляващи платени адвокатски
възнаграждения в производството по обжалване и отмяна на наказателните
постановления е разрешен с тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017г. на ВАС по
тълкувателно дело № 2/2016г. Според тълкувателното решение платеното
възнаграждение на нает адвокат в производството по ЗАНН при обжалване по съдебен
ред на наказателно постановление, в случаите, когато наказателното
постановление е отменено като незаконосъобразно, представлява имуществена
вреда, защото е пряка и непосредствена последица от незаконосъобразността на
наказателното постановление по смисъла на чл.4 от ЗОДОВ. За това съдът няма да
излага мотиви в тази насока.
Разпоредбата на чл.1, ал.1
от ЗОДОВ предвижда, че държавата и общините отговарят за вреди, причинени от
незаконни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица
при или по повод изпълнение на административна дейност.
За уважаване на предявения
иск ищецът следва да докаже кумулативното наличие на следните предпоставки: че
е претърпял описаните в исковата молба вреди и че те са в пряка връзка с
посочения незаконосъобразен акт.
Непозволеното увреждане
представлява сложен юридически факт, включващ следните елементи: деяние,
противоправност на деянието, вреда, причинна връзка между деянието и вредата.
Отговорността на държавата и общините е обективна и вина в случая не се
изследва. Под деяние се разбира конкретна външна проява на едно лице, изразена
както в действие, така и в бездействие. То е противоправно, когато противоречи
на правните норми.
Освен противоправното деяние
за наличието на непозволено увреждане следва да се установи настъпила вреда,
която е в пряка причинна връзка с причиненото деяние. Вредата представлява
смущение, накърняване или унищожаване на правата на човека, представляващи
неговото имущество, права и телесна цялост, здраве, душевност и психично състояние.
В конкретния случай увреждането, което се твърди е имуществено – платено
възнаграждение за адвокат за осъществено от него процесуално представителство
по воденото от ищеца пред районен съд административно-наказателно производство.
Както
беше посочено нанесената вреда трябва да е пряка и непосредствена последица от
незаконосъобразността на наказателното постановление. За да е налице въобще
вреда следва да се докаже не просто, че в съдебното производство по обжалване
на наказателното постановление е участвал адвокат, но и че страната е платила
реално възнаграждение на този адвокат.
В
процесният случай не е спорно, че наказателно постановление № 18-7779-001067/03.12.2018г.
на началника на РУ – Камено към ОД на МВР - Бургас е отменено по съдебен ред и
отмяната е влязла в сила. Производството се е развило на една съдебна инстанция,
като са направени претендираните разноски за възнаграждение на процесуален
представител пред Районен съд Бургас. Възнаграждението за адвокатската защита е
нормален и присъщ разход за обезпечаване на евентуален успешен изход от спора.
Изложеното мотивира съдът да
приеме, че са установени и доказани предпоставките за реализиране на
отговорността на държавата по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, поради което исковата
претенция е доказана по основание и размер.
Ищецът с исковата молба е
направил своевременно искане за присъждане на разноски по настоящото дело.
Съгласно
чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда
ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца
внесената държавна такса. Съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и
възнаграждение за един адвокат или юрисконсулт, ако е имал такъв, съразмерно с
уважената част от иска.
Ищецът
е доказал следните разноски: платена държавна такса в размер на 10 лв. (л.13-14)
и 300 лева адвокатско възнаграждение (л.4). В настоящия случай, претендираните
разноски следва да се присъдят в пълен размер на 310 лева.
По
тези съображения и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд –
Бургас,
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
Областна дирекция на МВР - Бургас да заплати на Н.Х.И. ***, ЕГН **********,
обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 200 (двеста) лева, настъпили
вследствие отменено като незаконосъобразно наказателно постановление № 18-7779-001067/03.12.2018г.,
издадено от началника на РУ – Камено към ОД на МВР – Бургас.
ОСЪЖДА
Областна дирекция на МВР - Бургас да заплати на Н.Х.И. ***, ЕГН **********, направените
по делото разноски в размер на 310 (двеста и десет) лева.
Решението
може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщението му пред Върховния
административен съд на Република България.
СЪДИЯ: