Р
Е Ш Е Н И Е
№…………/ ………….07.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание на шести юли две
хиляди и двадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: ДАНИЕЛА ПИСАРОВА
При участието на
секретаря Албена Янакиева, като разгледа докладваното от съдията т.дело №1979/2019г.
по описа на ВОС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по гл.XXXII /Търговски спорове/ на ГПК.
Образувано
е по искова молба на УП БЪЛГАРИЯ 6 ЕООД, ЕИК *********, София, срещу
ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ АД, ЕИК *********, Варна, за осъждане на ответното
дружество да заплати на ищеца: сумата
от 46 040.94 лева с ДДС, представляваща дължима от ответното
дружество цена за произведена и доставена ел.енергия за м.ноември 2016г., на основание
чл.79 ЗЗД както и сумата
13 198.30 лева, представляващи обезщетение за забавено плащане на
главницата, за периода от 01.02.2017г. до предявяване на иска на 02.12.2019г.
ведно със законна лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата;
сумата от 143 040.28 лева,
представляващи цена за произведена и доставена, но незаплатена ел.енергия за
месец декември 2016г. с ДДС, ведно с обезщетение за забавено плащане върху тази
главница, в размер на 41 004.95
лева, изчислена за периода от 01.02.2017г. до подаване на иска на
02.12.2019г., а така също и законната лихва върху главницата, считано от
подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумите. Претендират се
и сторените разноски за производството вкл.адв.възнаграждение.
В обосноваване
вземането, предмет на исковите претенции ищецът сочи, че е производител на
ел.енергия от възобновяем източник – вятър, който продава ел.енергията,
произведена от собствената му ел.централа по регулирани от КЕВР цени,
изкупувана от Енерго -Про продажби АД съгласно Договор за изкупуване на
ел.енергия №95/26.08.2009г., сключен между ищеца и Е.ОН
България Продажби АД /след това преименувано в Енерго про -Продажби/. Твърди,
че ВЯеЦ на ищеца е присъединена към ел.мрежа на ответното дружество на
основание договор за присъединяване № ДУА-242/08.10.2007- 3078/10.10.2007-
4040- ВГ -08.09.2008г. от 14.11.2008г., сключен от ищеца с Е.ОН България Мрежи
АД. Въз основа на договора за изкупуване, ответникът изкупува произведената от
ищеца ел.енергия при условията на договора, разпоредбите на ЗЕВИ и на Наредба
№1/14.03.2017г. за регулиране цените на ел.енергия. Твърди се, че ответникът е
изкупувал ежемесечно ел.енергия въз основа на издадени от производителя фактури
по преференциална цена, определена от КЕВР с решение Ц-010/30.03.2011г.
/съкр.Решение Ц-010/
По
конкретната претенция, досежно месец ноември, ищецът твърди, че е произвел през
м.11.2016г. общо 775.174 МВч ел.енергия като за част от количеството е издал
фактура №105/30.11.2016г. за стойност от 175 149.01 лева с ДДС при
продажна цена от 188.29 лева/МВтч /преференциална цена по т.8 от решение
Ц-010/2011г. за ВяеЦ работещи до 2 250 часа/, тъй като централата е
работила под 2 250 часа и не е надхвърлен прагът нетно специфично
производство от 1 907 кВч. През същия месец 2016г. ВяЕц на ищеца
надхвърлила определеното в т.1.7 от решение СП-1/31.07.2015г. НСП за ВяЕц
работещи до 2250 часа, поради което ищецът издал кредитно известие
№106/30.11.2016г. към издадената вече фактура от същата дата, с което
стойността по последната била намалена с 40 728.45 лева без ДДС.
Количеството надхвърлило т.1.7 от решение СП-1 в размер на 216.307 мВч се
умножава с преференциална цена в размер на 188.29 лева/МВч. Твърди се, че за
същите 216.307 МВч ел.енергия било издадено на основание чл.31, ал.5 ЗЕВИ ново
кр.известие №107, с което количеството произведена ел.енергия над НСП било
умножено по цена за излишък на балансиращия пазар от 10.92 лева/МВч. Тъй като
през месец 12.2016г. централата на ищеца надхвърлила 2 250 часа работа ищецът издал
кр.известие към фактура №105, в което добавил 46 040.94 лева с ДДС, с
които коригирал продажната цена до размера на преференциалната по т.1.7 от
решение СП-1/2015г. в размер на 177.37 лева/МВч. /т.е.188.29 -10.92 лева/МВч/
Твърди се, че сума в размер на 46 040.94 лева е дължима, поради което е
предмет на предявената претенция. Върху тази сума се дължи и обезщетение за
забавено изпълнение на основание чл.24 от договора за изкупуване на ел.енергия,
в размер на 13 198.30 лева, считано от 01.02.2017г.
По втория кумулативно съединен
иск: Ищецът твърди, че през м.12.2016г. централата е произвела 684.52 МВч
ел.енергия, за които е издадена фактура №111/31.12.2016г. на обща стойност от
151 890.34 лева с ДДС като продажната цена на количеството 533.69 МВч е
умножено по 188.29 лева/МВч – преф.цена по т.8 от решение Ц-010/2011г. за Вяец
до 2250 часа, а за останалото количество от 150.83 МВч, продажната цена е
изчислена по 172.95 лева/МВч – преф.цена по т.9 от решение Ц-010/2011г. За
количествата, надхвърлящи НСПЕ по т.1.8 от решение СП-1 от 0.831 МВч било
издадено кредитно известие №114/31.12.2016г., с което цената е намалена; било
издадено и дебитно известие №115/31.12.2016г., с което цената била увеличена по
цена за излишък. Поради извършено от ответника частично плащане по фактура
№111/2016г., дължима остава останалата сума в размер на 143 040.28 лева.
Върху тази сума се претендира и обезщетение за забавено изпълнение на основание
договора и чл.86 ЗЗД, в размер на 41 004.95 лева.
В исковата молба се твърди наличие
на валидно сключен договор за изкупуване на ел.енергия от 26.08.2009г.
Извършените промени в ЗЕ относно изкупуване на енергията от ВИ /възобновяем
източник/, считано от 01.01.2019г., не се отразяват на процесното вземане.
Твърди се изпълнение на договора от страна на ищеца за двата процесни месеца
като количествата произведена и доставена ел.енергия не са оспорвани от
ответното дружество. Количествата са фактурирани от ищеца съгласно договора
между страните и подлежат на заплащане.
Твърди се
приложение към момента на сключване на процесния договор и 12 години след това
на решение №Ц-010/30.03.2011г. на ДКЕВР. Съгласно договора, при промяна на
преференциалната цена, същата влиза в действие между страните автоматично без
да се подписва допълнително споразумение. Към датата на влизане в сила на ЗЕВИ
/ДВ, бр.35 от 03.05.2011г., по силата на пар.7 от ПЗР на същия, валидна е
преференциалната цена по решение Ц-010/2011г. За определянето на тази цена
ДКЕВР е ползвал специфичен критерий по решение Ц—010 от 30.03.2011г. – наличен ресурс на първичния енергиен
източник при пълни еф.годишни часове на работа на ветровите генератори – до
и над 2 250 часа работа. Твърди се, че въз основа това производителите са
определили две различни преференциални цени за изкупуване на произведената
ел.енергия – по т.8 от решение №Ц-010 – в размер на 188.29 лева/МВч за ВяЕц
работили до 2 250 часа, а по т.9 от същото решение - цена от 172.95 лева/МВч за централи, работили
над 2 250 часа. Твърди се, че тази практика на отчитане на произведеното
количество ел.енергия, подлежаща на изкупуване от ответника, едновременно по
две преференциални цени е била факт в продължение на повече от 5 години между
страните. Позовава се на чл.18, ал.3 от договора за изкупуване. Ищецът счита,
че произведената от него ел.енергия следва да се изкупува по по-високата
преференциална цена от посоченото ценово решение на ДКЕВР, а за количеството
над 2 250 часа ефективна работа – по по-ниската преференциална цена. Прави се
довод, че такова било разбирането и на ДКЕВР, обективирано в тяхно писмо от
2008г. Поддържа се, че за целия период на договора ищецът следва да продава
произведеното от него количество ел.енергия по преференциални цени съгл.чл.31,
ал.5 ЗЕВИ.
Ищецът
излага, че по времедействие на договора между страните, е допусната промяна в
ЗЕВИ, на 01.01.2014г., която касае начина на отчитане на произведената
ел.енергия, но не засяга преференциалните цени. Последваща промяна е допусната
през 2015г. - ДВ, бр.56/2015г., въз основа на която е въведен допълнителен критерий
за количествата произведена ел.енергия, подлежащи на заплащане по
преференциална цена. Въведен е критерий “нетно специфично производство“/НСП/
като количествата, надхвърлящи НСП, се изкупуват по цени за излишък на
балансиращия пазар. Легално определение на този критерий е дадено в пар.1, т.29
от ЗЕВИ. Ищецът твърди, че съгласно
приетото въз основа на тези изменения Решение №СП-1 от 31.07.2015г., е
определена НСПЕ и съответно определени преференциални цени с предходните
решения на КЕВР в периода от 2008 – 2015г. като в процесния случай това е
решение Ц-010 и по-конкретно т.8 и т.9 от същото. Съгласно т.1.7 от цит.
решение СП -1/2015г., НСП на ВЯеЦ работещи при цена от 188.29 лв/МВч до 2 250
часа е 2 000 кВч, а съгласно т.1.8 от същото решение – за ВяЕц работещи
при цена от 172.95 лева/МВч без ДДС /т.е. т.9 от решение Ц-010/, е 2 300
кВч за работещите над 2 250 часа централи с вятър. Въз основа на горното ищецът
твърди, че ответникът следва да изкупува произведената от ищеца ел.енергия до
достигане на 2 000 кВч и ако централата не достигне 2 250 еф.часа на
работа, по преференциалната цена по т.8 от решение Ц-010, а в случай че не
достигне 2 250 часа работа – произведеното количество се изкупува по цена
за излишък. Ако ВяеЦ на ищеца надвиши 2 250 часа работа – по т.8 от решението,
а над 2 250 часа до 2 300 ефективни часа - по преференциална цена по т.9 от решението.
При надхвърляне на 2 300 ефективни годишни часа на работа – остатъка от
количеството произведена енергия се изкупува по цена а излишък.
Твърди се, че въз основа промените в
регламентацията и методологията за определяне количествата ел.енергия от ВИ,
ищецът е издал фактури №№105 и №111/2016г. за съответно месец ноември и месец
декември 2016г., които били своевременно издадени и изпратени на ответника.
Ответникът получил и двете фактури. Твърди се, че независимо от това ответникът
изрично отказал да заплати обективираните във фактурата суми. Твърди се, че
този отказ на ответника се базира изцяло на становище на НЕК по приложимата
методология на изчисляване и заплащане на преф.цена за количеството ел.енергия
от ВИ. В тази връзка ищецът твърди, че НЕК не
е страна в правоотношението по изкупуване на ел.енергията, поради което
позицията и не обвързва трети лица, а ако ответникът има претенции към НЕК на
основание чл.94 ЗЕ, следва да го отнесе за разрешаване по съдебен ред.
Твърди се,
че решение СП-1/2015г. е отменено и не поражда действие между страните.
Действието на тази отмяна е от момента на постановяване на решението с действие
спрямо всички. Поради това т.1.7 от същото решение е изобщо неприложимо в
отношенията между страните. Не следва да се прилага и последващо приетото
решение СП-5 за определяне на НСП за централи, работещи при цена от 188.29
лева/Мвч без ДДС от 2000 кВч за централи до 2250 часа. Това решение също не се
прилага, тъй като е прогласено за нищожно по адм.дело №4422/2019г. на АССГ.
Единствено приложимото НСПЕ е това по т.1.8 от решение СП-1. По отношение на
цената, между страните не е имало несъгласие, че приложение намира т.8 на решение
Ц-10, т.е. преференциална цена от 188.29 лева/МВч. и т.9 от същото с цена от
172.95 лева МВч. Според ищеца, изменението на ЗЕВИ не променя приложението на
цените в т.8 и т.9 от цитираното решение Ц-010. Не съществуват основания за
ответното дружество да откаже заплащане на преференциалната цена по решение
Ц-10. Поради това се поддържат кумулативно съединените осъдителни искове.
В срока за отговор по чл.367 ГПК е постъпило становище на Енерго -про Продажби АД, чрез адв.А.Т. от
САК за неоснователност на исковете. Основните обстоятелства по спора,
правоотношенията и приложимите нормативни и административни актове не се
оспорват. Спорът е правен. Не се оспорват
количествата произведена от ищеца ел.енергия от ВИ, но се твърди, че се дължи
една единствена преференциална цена от 188.29 лева/МВч, по т.8 от Решение
Ц-010/2011г. като за горницата над НСПЕ в размер на 216.307 МВч се дължи цена
за излишък на балансиращия пазар, определена от „Електроенергиен Системен
оператор“ЕАД по Правила за търговия с ел.енергия в размер общо на 2 833.(9
лева с ДДС, които са реално заплатени на ищеца, т.е. при средна цена за излишък
от 10.915 лева/Мвч. Поддържа се също, че през м.11.2016г. Вяец на ищеца е
достигнала НСП от 2 000 кВч за 1 кВч инсталирана мощност. Аналогични твърдения
се правят и относно начислената цена за произведеното през м.12.2016г.
количество ел.енергия. Дебитните известия, издадени от ищеца на ответното
дружество, последното е предало за заплащане на НЕК съгласно чл.94 от ЗЕ, но е
налице отказ от 10.02.2017г. за плащането им. Именно поради това е поискано от
ищеца да издаде кредитни известия като коригира тази цена в такава за излишък
на балансиращия пазар. Не се оспорват произведените общо количества ел.енергия
от притежаваната от ищеца ВяеЦ. Поддържа се позицията на НЕК, че за
произведеното количество ел.енергия през годината се дължи една преференциална
цена, определена за централи, работещи до 2 250 часа при съответно НСП,
определено в решение СП-1, а за количествата над 2250 часа и надхвърлящи НСП – по цена за излишък.
Не се оспорва, че договорът е
сключен при действието на решение Ц-010/2011г., с което са определени преф.цени
за ел.енергия, произведена от ВИ при прилагане на специфичен критерий – наличен
ресурс на първичния енергиен източник при пълни ефективни год.часове на работа
до и над 2 250 часа, които цени се прилагат, считано от 21.06.2011г. С
решение СП-1/2015г. са определени вече различни стойности на НСП, съгласно
които се определят и преференциални цени, в частност тези по решение
Ц-010/2011г. като се прилага същият критерий – до и над 2 250 часа годишни
часа работа на ветровите централи. Всички над определените с решение СП-1 нетни
количества ел.енергия се изкупуват по цена за излишък. В изпълнение на чл.94 от
ЗЕ, изкупените от крайните снабдители количества енергия се продават на
обществения доставчик по цените, по които е закупена тази енергия. Твърди се,
че предявените искове са неоснователни поради противоречието им с чл.31,
ал.5 ЗЕВИ. С изменението на ЗЕВИ /ДВ, бр.56/24.07.2015г. в сила от същата
дата, поради промяна в законодателството се променя и договорът за изкупуване
на ел.енергия, сключен между страните по отношение на посочената в чл.16 от
същия нормирана цена за изкупуване. Твърди се, че определената от ищеца преф.цена
в дебитно известие към ф.№105/2016г. и във фактура №111/2016г. са неправилно
определени, в противоречие с чл.16 от договора, чл.31, ал.5 ЗЕВИ и решение
№СП-1/31.07.2015г. Ищецът неправилно е начислил дължимото като преференциална
цена вместо цената за излишък за произведените при надхвърляне на 2 250 часа
еф.работа количества ел.енергия.
Твърди се, че считано от
31.07.2015г. въз основа на отмяната и приетото ново решение СП-5/2019г. на
КЕВР, се установява НСП в размер на 2 000 кВч, въз основа на което е определена
преф.цена за ВяеЦ работещи до 2 250 часа по т.8 от решение Ц-10/30.03.2011г.
Съгласно чл.31 от ЗЕВИ, произведената от ВИ ел.енергия, която не се продава на
свободния пазар и която не се използва за собствени нужди, се продава на
крайните снабдители /ответното дружество/ или на обществения доставчик /НЕК/, а
съгласно чл.94 от ЗЕ, изкупената от крайните снабдители ел.енергия се изкупува
от обществения доставчик на идентични цени като на закупуването.
Според ответника, не е спорно, че до
началото на м.11.2016г. ищецът е продавал произведеното количество ел.енергия
по преференциални цени от 188.29 лева/Мвч, утвърдени с т.8 от решение
№Ц-010/2011г. Не се спорят количествата произведена ел.енергия като процесните
са заплатени от ответното дружество по цена за излишък на балансиращия пазар,
съответстваща на часовете ефективна работа на централата, вместо преференциална
цена по т.8 и т.9 от решение Ц-10. Спорът
с ищеца се състои в това, дали произведената ел.енергия след достигане на НСП
от 2000 кВч, установена в т.1.7 от СП-1 при работа на ВяЕц до 2250 часа, следва
да се плати по преференц.цена по т.8 на решение Ц-10 или по приложимата цена за
излишък на балансиращия пазар, ако впоследствие централата на ищеца надмине
2 250 часа и произведаната ел.енергия е под НСП от 2 300 КВч,
установено в т.1-8 от решение СП-1. Според ищеца, централи, които
технологично могат да работата в рамките на годината до 2 250 часа и над тях,
да могат да се възползват от двете преференциални цени – по т.8 и по т.9 от
решение Ц-10 както и от определените в т.1.7 и т.1.8 от решение СП -1/2015г.
ограничения на НСП, като се прилагат последователно двете различни
преференциални цени. Според ответника, това становище не намира законодателна
опора в чл.31, ал.5 от ЗЕВИ.
Според
ответника, според приложената от ищеца преференциална цена, то очевидно
последният определя централата си от типа работещи до 2 250 ефективни часа на
работа, съотв. при приложение преференцията по т.8 от решение Ц-10/2011г. на
ДКЕВР в размер на 188.29 лева/Мвч. НСП, при която е определена тази
преференциална цена е 2000 кВч, което е определено както с отменената т.1.7 от
решение №СП-1/2015г., така и с
диспозитива на решение №СП-5/2019г. на КЕВР. Ищецът сам е определил капацитета
на централата си до 2250 часа; от началото на 2016г. му е заплащана
преференц.цена именно по т.8 от решение Ц-10, поради което следва да се приеме,
че за него важи и определеното за този вид централи НСП. Ефективните часове на
работа са от значение единствено за това коя от двете преференц. цени се
прилага – тази по т.8 или т.9 от решение №Ц -10/2011г. Поддържа се довод че
прагът, след който не се дължи преференциална цена, е съответстващото за
категорията ВяЕц НСП, а не ефективните годишни часове на работа на централата.
Поради това ответникът възразява срещу основателността на предявените искове.
Твърди, че последователното ползване на две различни преференц.цени е отречено
както от КЕВР, така и от съдебната практика – по адм.дело №5284/2018г. на ВАС,
с което е обявена незаконосъобразността на т.1.7 от решение СП-1/2015г.
Поддържа се, че правото на преференциална цена е ограничено от закона в чл.31,
ал.5 ЗЕВИ от 24.07.2015г. преди приемане на решение СП-1/31.07.2015г. Твърди
се, че решение Ц-10/2011г. е стабилен и законосъобразен адм.акт, вкл. в частта
му по т.8, който поражда правни последици и по отношение на ценообразуващите
елементи. Твърди се, че цитираното от ищеца решение СП-5/2019г., обявено за
нищожно от АССГ, не е влязло в законна сила /към датата на отговора на исковата
молба/, тъй като е обжалвано пред ВАС. Следва да се зачете предварителното му
изпълнение, но дори да се приеме, че не е налице такова предварително
изпълнение, приложение ще намери нормата на чл.31, ал.5 ЗЕВИ, която предвижда
дължимост на преференц. цена до достигане на НСП, въз основа на което се
определени преференциални цени в съответните решения на КЕВР. В отговора е направено искане за привличане
на трето лице помагач на страната на ответника НАЦИОНАЛНА ЕЛЕКТРИЧЕСКА КОМПАНИЯ
ЕАД, на осн.чл.219 ГПК. Излагат се подробно основания за исканото привличане с
оглед действието на чл.94 ЗЕ. /приложена отделна молба от 31.01.2020г. по
чл.219 ГПК/ Претендира се отхвърляне на предявените искове като неоснователни и
недоказани по основание и размер ведно с присъждане на разноските.
С последващи допълнителна искова
молба и допълнителен отговор страните поддържат изложените вече становища.
С
допълнителна искова молба ищецът навежда твърдение за трайно прилагане в
отношенията между страните на двете преференциални цени по т.1.7 и т.1.8 от
решение СП-1 до 2015г. Поддържа, че заплащането на двете цени следва пряко и от
клаузата на чл.18, ал.4 от договора за изкупуване между страните. Поддържа, че
поради това идентичните становища на ответника и НЕК ЕАД, са напълно необосновани.
Същевременно ищецът е съгласен, че въз основа на изменението на чл.31, ал.5
ЗЕВИ се изменя автоматично клаузата на чл.18, ал.4 от договора между страните.
Независимо от това, ищецът поддържа, че нито това изменение, нито установените
различни стойности на НСП в т.1.7 и т.1.8 от решение СП-1, не водят до промяна
в ценообразуването по договора, съотв. чл.18 от същия, поради което продължават
да се дължат две преференциални цени. В случая това е цената по т.8 от решение
Ц-10/2011г. Отново се поддържа, че решение СП-1/2015г., досежно приложимата
т.1.7 е отменено като впоследствие приетото решение СП -5/2019г., което
установява същото НСП и възпроизвежда отменената т.1.7, не е влязло в сила. Тъй
като тези ИАА имат действие веднага спрямо всички субекти, то ще е важимо и по
отношение на ищеца, или с отмяната на решение СП -1 се поддържа, че липсва
валидна стойност на НСП, която да се прилага за ВЯеЦ. Съдът дължи оценка на
решение СП-1 и отмяната на НСПЕ с него. Според ищеца, отмяната на тези точки ще
доведе до отпадане основанието на ответника да не заплаща количествата
ел.енергия по преф.цена. Прави се искане за преюдициално разглеждане
валидността на решение №СП-5/2019г. на основание чл.17 от ГПК, т.е. под формата
на инцидентен съд.контрол за законосъобразност. Оспорва се тълкуването,
направено от ответника в отговора на исковата молба както спрямо решенията по
адм. спорове, така и спрямо текстовете на ЗЕВИ, решенията на КЕВР и клаузата на
чл.18 от договора. В т.1.8 от допълнителния отговор ищецът не възразява за
приемане за безспорни посочените от ответника обстоятелства в отговора на
исковата молба.
С
допълнителния отговор ответникът поддържа неоснователността на предявените
искове. Отношенията са били регулирани последователно във времето от три
решения, както следва: решение Ц-04/2009г., решение Ц-18/2010г. и след
01.04.2011г. – процесното решение №Ц-010/2011г., с които са определени
преференциални цени за изкупуваната ел.енергия от ВИ. Въз основа на пар.7 от ДР
на ЗЕВИ, през процесния период приложими са цените по решение Ц-010 като
отношенията между страните са се развили по този ред до приемането на изменение
в чл.31, ал.5 ЗЕВИ на 24.07.2015г. Тогава се утвърждава нова принципна
методология за заплащане, съотв. ограничаване на произведеното количество ел.енергия
при преференциално запащане, от различни критерии – средногодишна
продължителност на работа на ветровия генератор от ян.2014г., а от 24.07.2015г.
– НСПЕ. В решение СП-1/31.07.2015г. са определени различни стойности на НСП,
съгласно които се прилагат и съответните преф.цени. В т.1.7 от това решение е
определено НСП от 2000 кВ за централи работещи до 2 250 часа при цена от
188.29 лева/МВч, а в т.1.8 НСП от 2 300 кВ при цена от 172.95 лева/Мвч без
ДДС за ВяЕц над 2250 часа. Идентичен е диспозитивът и на СП-5/2019г. Не се
отрича, че до юли 2015г. са били заплащани последователно две преференциални
цени, доколкото не е съществувало ограничение при преференц.цена от определен
праг. Императивната разпоредба на чл.31, ал.5 ЗЕВИ изменя договорът за
изкупуване на ел.енергия, на основание пар.17 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ и приетото
решение СП -1/2015г. /цит.последователна съдебна практика за недопустимост
приложението на две преференц.цени по отношение на една централа/. Поддържа се,
че решение СП-5/2019г. не е преюдициално към спора, поради което и искането за
инцидентен съдебен контрол на адм. акт е недопустимо. Решението е декларативен
акт, издаден при условията на обвързана компетентност и няма конститутивно
действие. Поддържа се, че отмяната на това решение не би довело до отпадане
ограничението на количествата ел.енергия, заплащани по преференциални цени.
С определение №354/03.02.2020г.
съдът е конституирал НЕК ЕАД като трето лице помагач на ответника. Третото лице
с молба от 19.02.2020г. е депозирало становище за неоснователност на предявените искове. /цит. постановена от
съдилищата, в частност ВОС, съдебна практика/ Моли съдът да не кредитира
решение по адм.дело №4422/2019г. на 55 състав на АССГ, тъй като същото не е
влязло в сила. Вместо това се позовава на решение по адм.дело №4428/2019г. на
71 състав на АССГ, с което решение СП-5/2019г. е потвърдено като правилно и
законосъобразно. Претендира се отхвърляне на исковете.
В съдебно
заседание исковете се поддържат чрез преупълномощения адв.П.. С протоколно определение
от 06.07.2020г. съдът е оставил без уважение направеното в съдебно заседание
искане за спиране на производството по адм.дело №2016/2020г. на ВАС.
В съдебно
заседание ответното дружество, представлявано от адв.Б., поддържа оспорването
на исковете по изложените в отговорите съображения.
Не се
явява представител на НЕК в качеството на трето лице помагач на ответника.
Съдът, въз
основа на твърденията и възраженията на страните, събраните доказателства,
ценени в съвкупност и по вътрешно убеждение, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:
Не
се спори и от представените по делото писмени доказателства се установява, че
между страните е сключен Договор за изкупуване на ел.енергия, произведена от
възобновяем енергиен източник рег.№95/26.08.2009г. Съгласно този договор,
производителят /ищеца/ доставя и продава ел.енергия, произведена от ВяЕц „Камен
бряг Север – 2” с обща инсталирана мощност от 3000 кW, състояща се от един
генератор в поземлен имот в с.Камен
бряг, общ.Каварна, обл.Добрич, която ел.енергия се изкупува от ответника
изцяло, след представяне на документ за въвеждане в експлоатация на ВяЕц
съгласно ЗУТ. Съгласно чл.2 от договора, същият влиза в сила от датата на
въвеждане в експлоатация като действието на договора е за период от 15 години.
Съгласно чл.18 от договора, цената за продажба на произведената ел.енергия по
чл.1, ал.3 е регулирана и се определя от ДКЕВР. При промяна на цената, новата
цена се прилага занапред без да е необходимо подписване на допълнително споразумение.
Към момента на подписване на договора цената, определена по реда на ал.1, по
която производителят продава на купувача ел.енергия е 189 лева М/Wh без ДДС.
Съгласно ал.4 на същата клауза от договора, при достигане на 2 250 пълни
ефективни годишни часове на работа на ел.централата, за следващите часове на
работа до края на календарната година, цена по чл.1, ал.3 в размер на 172
лева/МВч без ДДС.
Съгласно
чл.21 от договора за изкупуване, производителят е длъжен да представи фактура
на купувача за продаденото количество ел.енергия за текущия месец до пето число
на следващия месец. Производителят уведомява купувача за издадената фактура по
имейл или факс като фактурата следва да е придружена с протокола по чл.16 от
договора. /протокол за отчитане на ел.енергия от СТИ в два екземпляра/ Съгласно
клаузата на чл.24, фактурата подлежи на заплащане от купувача до 15 работни дни
след получаване на издадената данъчна фактура. Заплащането се извършва по Б.а
сметка ***.
Съгласно
чл.26 от договора за изкупуване, купувачът заплаща на производителя при
забавено плащане, обезщетение в размер на законната лихва, изчислена на годишна
база от 360 дни, върху дължимата сума, от деня на забавата до деня на
постъпване на дължимата сума по сметка на производителя/купувача.
Към
делото е приложен и Договор за присъединяване на независим производител на
ел.енергия №ДУА-242/08.10.2007г. -3078/10.10.2007-4040-ВГ от 14.11.2008г.,
сключен между Е.ОН България Мрежи АД и УП България 6 ЕООД ведно с Анекс от
10.04.2009г.
Приложени
са и издадените от ищеца фактура №105/30.11.2016г. за фактурираното количество
произведена ел.енергия през м.11.2016г. и кр.известие към същата фактура,
издадено на 30.11.2016г.; дебитно известие №197/30.11.2016г. за количествата
над НСП; деб.известие №110/31.12.2016г.; фактура №111/31.12.2016г. за
произведеното количество енергия за м.12.2016г.
По
делото е приложена кореспонденция, вкл.писмо на ищеца до УС на Енерго про
Продажби АД във връзка с произведените количества ел.енергия, предмет на иска,
и заплащането им; писмо на КЕВР от 28.04.2015г. до НЕК ЕАД и до Български
енергиен холдинг ЕАД във връзка с прилаганите критерии за определяне на
преференциална цена за изкупуване на произведената от възобн.източници
ел.енергия. Видно от писмото на ищеца, адресирно до ответното дружество, същото
е получено от ответника на 06.03.2017г. като с него се мотивират издадените
платежни /първични счетоводни документи/ относно заплащане на произведените
количества ел.енергия през м.11 и м.12.2016г. /на л.43 по делото/
С
определение от 15.05.2020г. съдът е приел и обявил на страните за безспорни и
ненуждаещи се от доказване следната група от обстоятелства: че ищецът е
производител на ел.енергия от ВИ – вятър; ответникът е краен снабдител на
ел.енергия и титуляр на лиценз за дейност по крайно снабдяване с ел.енергия;
НЕК ЕАД е обществен доставчик и титуляр на лиценз за извършване на дейността
обществен доставчик; налице е валидно сключен договор за изкупуване на
ел.енергия от 26.08.2009г. между страните по спора; не се оспорват
произведените през м.11 и м.12.2016г. количества ел.енергия от процесната
централа на ищеца както и заплащането по цена за излишък на балансиращия пазар
за количествата, предмет на исковете – по т.8 и т.9 на решение №Ц-010 на КЕВР;
не се оспорва издаването и получаването на фактурите и деб.известия към тях от
ответното дружество; не се оспорва, че до процесния период ответникът е купувал
ел.енергията от ВИ по цена от 188.29 лв/МВч, по т.8 от решение №Ц-010/2011г.,
НСП, въз основа на което са определени преференциалните цени в съответните
решения на КЕВР се определя с решение СП-1/31.07.2015г. на КЕВР, по т.1.7,
относима към процесната ВяЕЦ на ищеца; изкупуваните количества ел.енергия се
продават от ответника на НЕК ЕАД в изпълнение на нормата на чл.94 от ЗЕ.
През процесния период преференциалната цена, приложима
към договора, е тази, определена с Решение Ц-10/30.03.2011г. на ДКЕВР, като
тази цена се дължи за количествата електрическа енергия до размера на нетното
специфично производство на електрическа енергия, въз основа на което са
определени преференциални цени в съответните решения на КЕВР, а за количества
надхвърлящи нетното специфично производство - по цена за излишък на
балансиращия пазар. Процесиите количества електрическа енергия са продадени от
ищеца на ответника по силата на сключения договор за изкупуване на електрическа
енергия, произведена от възобновяем енергиен източник №95 от 26.08.2009
г.Изкупените количества ответникът е продал на „Национална Електрическа
Компания"ЕАД, в изпълнение на законовото си задължение по чл.94 ЗЕ. Между
ищеца и ответника съществува спор относно цената, която следва да бъде
заплатена за процесните количества електрическа енергия - дали това е
преференциалната цена, определена с Решение Ц-10/30.03.2011г. на ДКЕВР или е
цена за излишък на балансиращия пазар, определяна от „Електроенергиен Системен
Оператор"ЕАД по реда на Правила за търговия с електрическа енергия.
Въз основа на горната фактическа установеност, съдът
достига до следните изводи по същество
на спора:
Предявени са в условията на субективно и обективно
кумулативно съединяване искове с правно основание чл.79 ЗЗД вр.чл.327 ТЗ и
чл.86 ЗЗД. Между страните са възникнали валидни правоотношения по договор за
изкупуване на електрическа енергия от 26.08.2009г. Към момента на сключване на
договорите цената, по която производителят продава на купувача произведената
ел. енергия е тази по Решение № Ц -04 от 30.03.2009г., т.2 на ДКЕВР.
Преференциалната цена, приложима към договорите за процесните периоди е определена
с Решение № Ц-010/30.03.2011г. на ДКЕВР, обстоятелство, прието за безспорно
между страните. На основание чл.31, ал.5 ЗЕВИ същата е дължима до достигане на
размера на нетното специфично производство на електрическа енергия, определено
в Решение СП-1/31.07.2015 г. на ДКЕВР, т.1.7. Или, в отношенията между страните
и за разрешаване на правния спор, значение имат две основни решения на
държавния регулаторен орган КЕВР, а именно Решение № Ц-10/30.03.201 г., и
Решение № СП-1/31.07.2015 г. на КЕВР. Произведената през процесния период ел.
енергия е изкупена от ответника, издадените от ищеца дебитни известия и фактури
за процесния период са получени от ответника, като стойността на ел. енергията
е заплатена по цени за излишък. Между страните е разменена кореспонденция
досежно начина на изчисляване стойността на произведената енергия и относно
прилагането на Решение №СП-1/31.07.2015г., по което е изразено становище и от
"НЕК " ЕАД. Изкупените количества електрическа енергия от процесните
ВяЕЦ са продадени на "НЕК" ЕАД, в изпълнение на задълженията по чл.94
ЗЕ и са получени от обществения доставчик. Тези обстоятелства също не са спорни
между страните.
Съгласно чл. 18 от договора за изкупуване, цената за
изкупуване на ел. енергията е регулирана и определена от КЕВР с Решение Ц-04/2009г.
Преференциалната цена, приложима към договорите за изкупуване през процесния
период, е определена първоначално с Решение Ц-10/30.03.2011г., в което
критерият за определяне на количеството ел. енергия, изкупувана по
преференциални цени е наличният ресурс на
първичния енергиен източник / в случая – вятър/ при пълни ефективни часове на
работа на ветровите генератори – до 2 250 годишни часа вкл. и над 2 250
годишни часа. Изменението на чл.31, ал.5 ЗЕВИ /ДВ бр. 56 от 2015 г., в сила от
24.07.2015г./ задължава обществения доставчик, съответно крайните снабдители,
да изкупуват произведената ел. енергия от възобновяеми източници по
преференциална цена като за определяне на количествата ел. енергия, изкупувана
по тази цена е използван друг критерий, а именно - нетното специфично
производство /НСП/ на ел. енергия. По смисъла на пар.1, т.29 ДР на ЗЕВИ, това е
"средногодишното производство на ел. енергия от 1 kW инсталирана мощност,
съгласно решението на КЕВР за определяне на преференциални цени след приспадане
на собствените нужди. Новият критерий е приложен в приетото Решение №
СП-1/31.07.2015 г. на КЕВР, като в т.1.7 на това решение са посочени 2 000 kWh
произведена ел. енергия, при определена цена – 188, 29 лв/МWh, без ДДС, за ВяЕЦ
работещи до 2 250часа, а в т.1.8. са посочени 2 300 kWh, при определена цена –
172,95 лв/МWh, без ДДС, за ВяЕЦ работещи над 2 250 часа.
За произведената от ищеца ел. енергия за месеците 11 и
12.2016г. са издадени съответно фактура №111/31.12.2016г. и деб.известие
№110/31.12.2016г., кр.известие №114 и деб.известие №115/31.12.2016г., в които
са обективирани претендираните главници за двата месеца, предмет на иска:
съответно за сумата от 46 040.94 лева с ДДС за м.11.2016г. и
143 040.28 лева с ДДС – за м.12.2016г.
Страните не спорят по фактите и обективираните размери на
претенциите както относно главните искове, така и относно акцесорните искове за
мораторно обезщетение. Спорният между страните въпрос е правен и се свежда до
това как се определя цената на произведената ел. енергия от възобновяем
енергиен източник – ВяЕЦ, работеща до и над 2 250 часа в рамките на едногодишен
период, при нетно специфично производство над 2 000 kWh до 2 300 kWh – като
преференциална цена, съобразно т.8 и/или т.9 от Решение Ц -10/30.03.2011 г. и
т.1.7 и/или т.1.8 от Решение № СП – 1/31.07.2015г. или като цена за излишък на
балансиращия пазар, съгласно чл.31, ал.5 ЗЕВИ.
С цит.разпоредба на ЗЕВИ е въведена промяна на
регламентацията на пазара на произведената от възобновяем източник ел. енергия,
като се ограничава преференциално изкупуваното производство не само като цени,
но и като обем с въвеждането на праг – "нетно специфично
производство" /НСП/, до който крайният снабдител е задължен за изкупи ел.
енергията по преференциални цени, а съответно остатъкът от производството се
изкупува по цена за излишък на балансиращия пазар. В Решение № СП-1 от
31.07.2015г. КЕВР е запазил разграничението според годишни часове работа и
посочва различни обеми на НСП за централи, работещи до и над 2250 часа годишно,
въз основа на същия определящ според регулатора специфичен критерий за този вид
производители по т.2 - наличен ресурс на първичния енергиен източник. Според
Решение № СП-1/31.07.2015 г. на КЕВР нетното специфично производство на ел.
енергия за съответните групи производители, за които са определени
преференциални цени с Решение № Ц-010/30.03.2011г., следва да бъде установено
въз основа на производителността на инсталацията, съответно наличния ресурс на
първичния енергиен източник, които са взети предвид при първоначалното
определяне на преференциалната цена, а именно чрез Решение № Ц-010/2011г. за
ВяЕЦ, работещи до и над 2 250часа. Решението на ДКЕВР определя преференциална
цена за продажба на електрическа енергия, произведена от вятърни централи, съобразявайки
средната годишна производителност на ветровите генератори и размера на
инвестиционните разходи. Средната годишна производителност на ветровите
генератори от своя страна зависи от прогнозните пълни ефективни годишни часове
на тяхната работа, които се определят на база прогнозно количество ел. енергия
за едногодишен период, разделено на общата инсталирана мощност на ветровата
централа. Въз основа на горните показатели в решението се определят два вида
преференциални цени за ел. енергията, произведена от ветрови генератори – за
ветрови генератори с пълни ефективни годишни на работа до 2 250 часа и за
такива с пълни ефективни годишни на работа над 2 250 часа.
Видно от чл. 18, ал. 3 на договора за изкупуване на ел.
енергия, цената на изкупуваната ел. енергия е 189 лв /МWh без ДДС. Съгласно т.2,
2.1 от Решение № Ц-04/2009г. на ДКЕВР, това е първоначално определената цена за
работа на ВяЕЦ с режим до 2 250 пълни ефективни годишни часове на работа.
Следователно самия производител е определил, че наличния ресурс на първичния
енергиен източник за неговия вид централа по прогнозни данни е да работи до 2 250
часа на номинална мощност.
При това положение съгласно пар.7, ал.1 ЗЕВИ, за ВяЕЦ на ищеца,
преференциалната цена за изкупуване на произведената ел. енергия е 188,29 лв
/МWh /без ДДС/ съгласно т.8 от Решение № Ц-010/30.03.2011 г. на КЕВР за ВяЕЦ,
работещи до 2 250часа. Тази цена е същата и съгласно т.1.7 на Решение №
СП-1/31.07.2015 г. на КЕВР. Според постигнатата в договора за изкупуване на ел.
енергия договореност в чл.18, ал.2, при промяна на преференциалната цена от
компетентен орган, променената цена се прилага между страните без да е
необходимо подписване на допълнително споразумение към договора. В този смисъл
следва да се разбира и клаузата на чл.38 от същия договор доколкото се касае за
изменение на съществен реквизит от договора. Следователно след влизане в сила
на изменението на чл.31, ал.5 ЗЕВИ договорите за продажба на ел. енергия,
сключени между страните са изменени от императивна разпоредба на закона и
издаденото на осн. пар.17 ПЗР на ЗИД на ЗЕ, Решение № СП -1/31.07.2015г. на
КЕВР, в частта относно подлежащото на изкупуване количество ел. енергия и
цената за това изкупуване, посочена в чл.18 от договорите.
След влизането в сила на изменената редакция на чл.31,
ал.5 ЗЕВИ от 25.07.2015г. постигнатата между страните договореност по чл.18,
ал. 4 от договора, че след достигане на 2 250 пълни ефективни годишни часове на
работа на ел. централата за следващите пълни ефективни часове на работа до края
на календарната година произведената ел. енергия се изкупува по втора
преференциална цена, не намира приложение, тъй като противоречи на въведеното с
изменението на закона ограничение за изкупуване по преференциална цена. Целта
на изменението на закона е да се постигне баланс между разходите на обществения
доставчик и нормата на възвръщаемост на производителите, заложена в
определените преференциални цени по начин, който изключва възможността от
неоснователно обогатяване на последните.
Изхождайки от фактическата установеност по делото, че
през месец ноември 2016г. ВяЕЦ на ищеца е достигнала нетното си специфично
производство от 2 000 КWh при цена от 188, 29 лв /МWh, която е заплатена именно
като преференциална цена, а произведеното над това количество ел. енергия е
заплатено по цена за излишък на балансиращия пазар, съдът намира, че
произведената от централата на ищеца ел. енергия за периода е надлежно
заплатена. Производителите са получили гарантираната им от закона преференция
на енергийния пазар. Обстоятелствата относно конкретното произведено до
достигане на НСП количество ел.енергия от 558.867 МWh и надхвърлящото от
216.307 МWh, съответно дължимата математически изчислена цена по т.8 от решение
Ц-10/2011г. и по цена на излишък на балансиращия пазар за надхвърлящото НСП
количество, не са спорни между страните. Не се спори, че ищецът е получил
математически правилно изчислена цена съобразно фактура №105/2016г. и
издаденото към нея деб.известие №107/2016г., възлизаща общо на 129 108.06
лева с ДДС. Аналогични са изводите на съда и по отношение на втората обективно
кумулативно предявена претенция за цената на произведената през м.12.2016г.
ел.енергия. Не се оспорва произведеното през този месец количество ел.енергия
от 684.524 МWh. Тъй като същото надхвърля НСП от 2 000 кWh, ответникът е
заплатил същото по цена за излишък на балансиращия пазар в размер на сумата от
8 706.22 лева. Не се спори и за това, че централата на ищеца попада в
категорията ВяеЦ, работещи до 2 250 кВч. /съобразно ценовата категория,
посочена в договора между страните/
В допълнение, с оглед преценка извършената от ищеца
интерпретация на спорните отношения, съдът коментира нормативната основа, върху
която се развиват тези отношения. Пазарните отношения по повод производство и
изкупуване на ел. енергия се регулират от специфични норми, поставящи рамка на
свободата на договаряне в обществен интерес – арг. от чл. 2 ЗЕ.
При започването на производството на енергия от процесния възобновяем източник
е действал Законът
за възобновяемите и алтернативните енергийни източници и биогорива (отменен
03.05.2011 г.), който е предвиждал в срок от 15 години изкупуване на цялото
производство по преференциални цени, формирани от 80% от средните на пазара, с
добавка за стимулиране на този вид производство, определяна периодично от ДКЕВР
по критерии в зависимост от вида на първичния енергиен източник. Новият Закон за енергията от
възобновяеми източници, Обн. ДВ, бр. 35 от 2011 г., в сила от 03.05.2011
г.) предвижда стабилизиране на инвестициите с неизменна изкупна преференциална
цена на производството в рамките на дългосрочните договори за изкупуване – чл. 31 ЗЕВИ,
но и възможност за договаряне на произведени количества на свободен и
балансиращ пазар. Същевременно, в Преходните правила на новия закон са
съхранени отношенията с досегашните производители, като е запазено действието
на дългосрочните договори за изкупуване на електрическата енергия от
възобновяеми източници по преференциална цена за изкупуване, действаща към
датата на влизане в сила на закона. В случая такива цени са били определени с
Решение № Ц-10 от 30.03.2011 г. в два варианта, приложими според мотивите на
регулаторния орган поради специфичен за този вид производство критерий –
наличен ресурс на първичния източник, съответно в размер на 188. 29 лв. /МВтч
за ВяЕЦ, работещи до 2250 часа и 172. 95 лв. /МВтч за ВяЕЦ, работещи над 2250
часа годишно. С разпоредбата на чл. 31, ал.
5 ЗЕВИ е въведена промяна на регламентацията на пазара на произведената от
възобновяем източник ел. енергия, като се ограничава преференциално
изкупуваното производство не само като цени, но и като обем, с въвеждането на
праг – "нетно специфично производство" (НСП), до който крайният
снабдител е задължен да изкупува по преференциални цени, а съответно остатъкът
от производството – по цена за излишък на балансиращия пазар. В Решение № СП-1
от 31.07.2015 г. КЕВР е запазил разграничението според годишни часове работа и
посочва различни обеми на НСП за централи, работещи до и над 2 250 часа
годишно, въз основа на същия определящ според регулатора специфичен критерий за
този вид производители (наличен ресурс на първичния енергиен източник).
Виждането на ищеца, че му се дължат едновременно за годишно произведеното от
централата му количество ел.енергия две различни преференциални цени, не намира
опора в закона. Трайно се е наложило в съдебната практика по приложението на
посочената разпоредба разбирането, че ако се допусне, че един и същи производител
може да промени началното си планиране и да преминава от една към друга тарифа
в рамките на една и съща година, би довело до получаване на приход на
производителя над заложената за съответната група централи норма на
възвращаемост на разходите и би обезсмислило самата нова регулация, целяща
ограничаване на приход над нормирана обща възвращаемост от инвестиция в полза
на обществото.
Освен изложеното по-горе, съдът споделя мотивите на
постановено от ВнАС решение по в.т.дело №588/2019г. – решение №9/2020г.,
съгласно които процесните решения № СП-1 от 31.07.2015 г. /в действаща му т. 1.
8 / и № СП-5 от 28.03.2019 г. /заменило отменената т. 1. 7/ имат пояснителен
характер и само оповестяват цените на точни количества на стимулирано с
преференция производство. При отчитане на предварителното изпълнение на още
нестабилизираното второ решение на КЕВР, така и при възприемане на всички
възражения срещу актовете на КЕВР, в това число и липсата на окончателно
произнасяне по действителността на второто решение, няма основание за
фактуриране на горница над цената за излишък за централа, доставяла
производството си по цени за работа в категорията до 2 250 часа. Такова
основание ще възникне само ако след евентуална отмяна на Решение № СП-5 от
28.03.2019 г. на КЕВР при увеличаване на лимита, което би представлявало ново
основание на претенция на ищеца. С
Решение № 1115/28.01.2019 г., постановено по адм. д. № 5284/2018г. по описа на
ВАС, IV отделение, е оставено в сила Решение № 1177/23.02.2018 г. по адм. д. №
8522/2015 г. на Административен съд – София град в частта, с която е отменено
Решение № СП-1 от 31.07.2015 г. на Комисия за енергийно и водно регулиране по
т. 1. 7, с която е определено нетното специфично производство на електрическа
енергия, въз основа на което са определени преференциалните цени в Решение №
Ц-10 от 30.03.2011 г. на КЕВР, в размер 2 000 kWh, при определената цена - 188.
29 лв. /MWh, без ДДС, за вятърни електрически централи работещи до 2 250 часа.
Същевременно, с Решение № СП-5/28.03.2019 г. на КЕВР е установено, считано от
31.07.2015 г., нетно специфично производство на ел. енергия в размер на 2000
kWh, въз основа на което е определена преференциална цена за вятърни
електрически централи работещи до 2250 часа по т. 8 от Решение № Ц-10/30.03.2011
г. на КЕВР, във връзка с Решение № Ц-13/28.06.2006 г. Това решение е породило
своето действие, съгласно чл.13, ал.9 ЗЕ към датата на приключване на устните
състезания в настоящата инстанция, поради което и следва да бъде съобразено
съгласно чл.235, ал.3 ГПК. Съгласно посочената разпоредба решенията на КЕВР
могат да бъдат обжалвани относно тяхната законосъобразност пред
Административния съд - град София, но обжалването не спира изпълнението на
решението. Законодателят е въвел правилото за предварително изпълнение на
решенията на държавния регулатор, като независимо от тяхното обжалване, същите
произвеждат валидни правни последици и са обвързващи за страните по тези
правоотношения. Съгласно § 17 от ПЗИ от ЗЕВИ за комисията съществува законовото
задължение да приеме решение, с което установява нетното специфично
производство на електрическа енергия, въз основа на което са определени
преференциалните цени в съответните решения на комисията, приети до влизането в
сила на ЗЕВИ. Обстоятелството, че Решение № СП-1 от 31.07.2015 г. в съответната
част е отменено с влязъл в сила съдебен акт поражда именно необходимост
регулаторът да изпълни вменените му със закон задължения и да установи нетно
специфично производство на електрическа енергия за преференциалните цени по Решение
№Ц-10/30.03.2011г. на КЕВР. Ищецът сам е определил принадлежността на
централата си към категорията ВяЕЦ, работещи до 2 250 часа и по този начин е
получил за производството си от началото на календарната 2016г. преференциална
цена, съответстваща на тази за категорията. Подходът на законодателя е
принципен и се ръководи от параметрите на централата и възможността й за
ефективна работа, поради което съдът счита, че една ВяЕЦ не може да попада в
две тарифни групи. Този извод се съдържа и в цитираното по-горе Решение на ВАС
№ 1115/28.01.2019 г. по адм. дело № 5284/2018 г., с което е обявена
незаконосъобразността на т.1.7 от Решение № СП-1/31.07.2015г. В мотивите съдът
приема, че е неоснователно твърдението на производителя на енергия от ВяЕЦ, че
по отношение на един и същ производител се прилагат двете тарифи в зависимост
от часовете работа, като съдът съобразява измененията в приложимата нормативна
уредба и регулаторна практика на КЕВР.
В допълнителна искова молба ищецът прави искане за
осъществяване на косвен съдебен контрол върху валидността на решение
СП-5/2019г. на КЕВР. Съгласно разпоредбата на чл.17, ал.2 ГПК, ако нищожността
на адм. акт не е прогласена от адм. съд, това може да бъде сторено от
гражданския съд. За да се осъществи косвен съдебен контрол от настоящия съд, е
необходимо поставеният въпрос да е с преюдициално значение за разрешаване на
гражданско-правния спор и адм. акт да се противопоставя на страна по делото,
която не е била участник в адм. производство по издаването и обжалването му. В
конкретния случай предвид действието на оспорения адм. акт и претендираните
права на ищеца, осъществени в определен период от време, следва да се приеме,
че липсва връзка на преюдициалност между факта на проверка действителността на
Решение СП-1, доколкото към процесния период АА е породил правно действие. /в
този см. и определение на ВКС, Второ т.о. по ч.т.дело №1628/2019г./ От друга
страна, ищецът не сочи конкретни пороци, обосноваващи твърденията му за
нищожност на административния акт, които да бъдат проверени при извършения
косвен съдебен контрол, а възраженията касаещи неговата незаконосъобразност са
бланкетни. В този смисъл разпоредбата на чл.17, ал.2 ГПК е неприложима.
Въз основа на изложеното по-горе съдът намира предявените
искове за неоснователни по отношение на претендираните главници. Поради това
неоснователни се явяват и акцесорните искове за мораторни лихви, считано от
изискуемостта на вземането до предявяване на иска съгласно чл.24 от договора
между страните. Ответникът не дължи на ищеца заплащане на преференциална цена
за произведените количества ел.енергия след надхвърляне на определеното НСП за
съответната категория централа, тъй като е изпълнил насрещното си задължение,
заплащайки количествата по цена за излишък на балансиращия пазар.
С оглед изхода от спора, разноски се следват на ответника
съобразно списъка по чл.80 ГПК в размер на 9 036 лева /на л.152 и сл. по
делото/. Тъй като ищецът е направил възражение за прекомерност на
адв.възнаграждение, съдът на основание чл.78, ал.5 ГПК намира същото за
основателно, поради което го намалява до минимума по Наредба №1/2004г.,
съгласно чл.7, ал.2, т.5 от същата, до сумата от 6 395.64 лева, на
основание чл.78, ал.3 ГПК. Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от УП
БЪЛГАРИЯ 6 ЕООД, ЕИК *********, София, срещу ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ АД,
ЕИК *********, Варна, обективно кумулативно съединени искове за осъждане на
ответното дружество да заплати на ищеца сумите, както следва: 1. 46 040.94
лева с ДДС, представляваща дължима от ответното дружество преф.
цена за произведената и доставена ел.енергия от възобновяем източник за
м.ноември 2016г., на основание чл.79 ЗЗД ведно със сумата 13 198.30
лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата, за
периода от 01.02.2017г. до предявяване на иска на 02.12.2019г. както и законна
лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата; 2. сумата от 143 040.28 лева с ДДС, представляващи преф. цена за произведена и доставена, но
незаплатена ел.енергия за месец декември 2016г., ведно с обезщетение за
забавено плащане върху тази главница, в размер на 41 004.95 лева,
изчислена за периода от 01.02.2017г. до подаване на иска на 02.12.2019г., а
така също и законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата
молба до окончателното изплащане на сумите, основани на Договор за изкупуване
на ел.енергия от възобновяем източник /вятър/ №95/26.08.2009г., на основание
чл.31, ал.5 от ЗЕВИ.
ОСЪЖДА УП БЪЛГАРИЯ 6
ЕООД, ЕИК *********, София, ДА ЗАПЛАТИ на ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ АД, ЕИК *********,
Варна, сторените по делото разноски до размера от 6 395.64 лева, след
намаляването им, на основание чл.78, ал.3, ал.5 ГПК.
Решението е
постановено при участието на трето лице помагач на страната на ответника
НАЦИОНАЛНА ЕЛЕКТРИЧЕСКА КОМПАНИЯ ЕАД, ЕИК *********, София, ул.Триадица №8.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване в 2 седмичен срок от връчване преписи от същото на
страните с въззивна жалба пред ВнАС.
Преписи от
решението да се връчат на страните.
СЪДИЯ
В ОКРЪЖЕН СЪД: