МОТИВИ към Присъда № 268/15.07.2020г. постановена по НОХД № 767/2019г.
по описа на РРС.
Обвинението
против подсъдимия М.М.А. *** е за
това, че на 21.02.2017г. в гр.Разград е обидила тъжителя Х. В. А. от гр.Кубрат,
като го нарекла „простак с простак“ и деянието е извършено публично, на
представител на обществеността от представител на обществеността - престъпление
по чл.148, ал.1, т.1, т.3 и т.4 във вр. с чл.146, ал.1 от НК.
Частният тъжител Х. *** е предявил и граждански иск срещу
подс. М.М.А. за сумата от
2000лв. като обезщетение за причинени неимущестевни вреди, който е приет за
съвместно разглеждане. Повереникът му- адв.Д.Б. счита, че от събраните по
делото писмени и гласни доказателства безспорно се установяват твърдените от
тях факти. Счита е обвинението е доказано както от обективна, така и от
субективна страна, поради което моли подс.А. да бъде признат за виновен, като му
се наложи съответно наказание, да бъде уважен гражданския им иск, както да им
бъдат присъдени направените по делото разноски.
Подсъдимият М.М.А. *** не се признава за виновен, като
дава подробни обяснения по случая. Защитниците му адв.Н. и адв.Мл.Е. считат обвинението
за недоказано по един безспорен и несъмнен начин. Намира, че от събраните по
делото писмени и гласни доказателства не се установява съставомерност на
действията на подс.М. по повдигнатото обвинение. Ето защо счита, че подзащитната
му следва бъде призната за невинна и оправдана по повдигнатото обвинение, като
бъде отхвърлен и гражданския иск.
Разградският районен съд, като прецени събраните и
проверени по делото доказателства и доказателствени средства, обсъдени
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Тъжителят Х.А.К. и подс.М.М.А. ***. Дълги години двамата
били приятели, но в последно време отношенията им се влошили във връзка с
взаимни обвинения за дължими пари.
По повод възникнал между двамата спор на 04.03.2019г.,
прераснал в употреба на удари, било образувано в РС- Разград НЧХД № 202/2019г.
Делото приключило с присъда № 410/03.09.2019г., изменена с решение по ВНЧХД №
367/2019г. на ОС- Разград, съгласно която Х.А.К. бил признат за виновен в това,
че на 04.03.2019г. в с.Езерче е причинил на М.М.А. лека телесна повреда,
изразяваща се в разсторйство на здравето, извън случаите по чл.128 и чл.129 от НК- престъпление по чл.130, ал.1 от НК, поради което и на основание чл.78, ал.1
от НК бил освободен от наказателна отговорност и му било наложено
административно наказание глоба в размер на 1000 лв. Х.К. бил осъден да заплати
на М.А. и обезщетение за причинени неизуществени вреди в размер на 400 лв.,
ведно със законната лихва от 04.03.2019г. до окончателното изплащане на сумата.
Присъдата влязла в законна сила на 06.01.2020г.
В проведеното по цитираното НЧХД № 2020/2019г. на РС-
Разград, открито съдебно заседание на 03.09.2019г., в проведените съдебни
прения, след приключване на съдебното следствие, тъжителя по делото- М.М.А., изразил
своята позиция, като заявил „Искам правосъдие. Аз съм нападнат, той е хулиган,
рецидивист, има още един пострадал с тръба го е ударил. Със съседите си също се
кара, и баща си е бил и братята си.“
Тези думи на А. мотивира К. да заведе тъжба за
престъпление по чл.148, ал.1, т.1 във вр. с чл.146, ал.1 от НК, въз основа на
която е образувано настоящото НЧХД № 767/2019г. по описа на РС- Разград.
Според свидетелите Х. К. /брат на тъжителя Х.К./ и С. Е.
/дъщеря на тъжителя/, същия получил втори инфаркт заради подс.М.А., тъй като
последния го пусвал. Тъжителят не бил хулиган и рецидивист, бил добър човек.
Били трима братя- С., Х. и Х., като в момента не били в много добри отношения,
били скарани със С. за имоти. Св.С.К. също потвърждава, че не са в добри
отношения с брат му Х.К., че са скарали и не поддържат никаква връзка. Според този
свидетел брат му говорел нервно и можел да удари някого, макар да не е удрял
него или техните родители.
Според св.Е. Хасанбашев и св.Х. Д., преди години именно
тъжителя Х.К. бил ударил св.Д., който бил в безсъзнание, но не подал жалба за
случилото се.
Видно от приложените писмени доказателства тъжителят Х.А.К.
има 97% трайно намалена работоспособност без чужда помощ съгласно ЕР № 1504/116/04.07.2019г.
на ТЕЛК- Разград. Същият е бил на лечение в Кардиологична болница Медика кор
гр.Русе за времето от 25.01.2019г. до 01.02.2019г. и от 06.03.2019г. до
08.03.2019г.
От изисканата справка за съдимост на подс.М.М.А. е
неосъждан.
Описаната фактическа обстановка съдът намира за безспорно
установена с оглед на събраните по делото писмени и гласни доказателства- обпоказанията
на свидетелите, справка за съдимост, присъда по НЧХД № 202/2019г. на РС- Разград,
ЕР на ТЕЛК- Разград, епикризи и др. писмени доказателства. Като цяло всички те
са единни и непротиворечиви и установяват по един безспорен и несъмнен начин
описаната и възприета от съда фактическа обстановка, поради което съдът ги
кредитира изцяло. Съдът не кредитира
показанията на св.Х.К. и св.С. Е. относно факта, че подсъдимият е бил причина
тъжителят да получи втори инфаркт, тъй като това портиворечи на представинети
писмени доказателства.
Въз основа на доказателствата обаче по несъмнен начин се
установява, че подсъдимият М.М.А. в проведеното открито съдебно заседание на 03.09.2019г.
по НЧХД № 202/2019г. не е осъществил от обективна и субективна страна състава
на публична обида по чл.148, ал.1, т.1 във вр. с чл.146, ал.1 от НК с думите „той
е хулиган, рецидивист, и баща си е бил и братята си“.
Съгласно чл.146, ал.1 от НК обидата се определя като казване
или извършване на нещо унизително за честта или достойнството на другиго в негово
присъствие. Непосредствен обект в случая са обществените отношения, които осигуряват
неприкосновеността на личното чувство за достойнство, самооценката на човека, положителната
оценка, която всеки има за собствената си личностна и обществена ценност. Унизителният
характер следва да се преценява на основата на приетите в обществото морални норми
за нормално човешко общуване, за зачитане на честта и достойнството на всекиго.
В тази връзка следва да се отбележи разграничителният критерий
между обидата и клеветата, който е в характера на информацията, отнасяща се до пострадалия.
В първия случай деецът дава своята негативна оценка за личността на пострадалия
под формата на епитети, квалификации, сравнения и др., които по своето съдържание
засягат честта и достойнството на адресата на същата информация и се обективират
с такава цел. При клеветата не се дава личностна оценка на пострадалия, а се разпространяват
позорни обстоятелства за честта му, които не са истински или му се приписва престъпление,
което не е извършил.
В случая употребените изрази от страна на подс.М.А. са
извадени от контекста на правото му да изръзи позицията си по повод тъжбата му,
т.е. в случая той изразява отношението си към случилото се помежду им. Всеки
гражданни на Р България има свобода на словото и правото да се изразява свободно
и независимо, но по начин, по който да не накърнява правата, честта и достойнството
на другите. Дадената от А. оценка на инцидента между тях, при който той е
пострадал и за който впоследствие К. е осъден, изразява личното му отношение и
няма за цел да обиди последния. В спора между тях дейстивията на К. попадан в
категорията „хулигански“, а относно „рецидивист“ се събраха доказателства, че е
имало и друг инцидент, в който К. е участвал, както и че отношенията му с брат
му С. са влошени и двамата са скарани.
От изложеното следва, че липсва осъществено от обективна
и субективна страна престъпление от страна на подс.А., поради което същият
следва да бъде признат за невинен и оправдан по обвинението по чл.148, ал.1, т.1
във вр. с чл.146, ал.1 от НК.
Предявеният граждански иск се явява неоснователен и
недоказан и следва да бъде отхвърлен, тъй като не се доказа противоправно
поведение от страна на подс.А.. В случая не се доказа по безспорен и несъмнен
начин както деликт от страна на същия, както и вреда спрямо тъжителя К., които
да са в причинно- следствена връзка между тях.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: