Решение по дело №2302/2023 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл. 156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по жалба на Н. Д. В., [ЕГН] с адрес гр. Пловдив, [улица], в качеството му на ЕТ „***.“ и управител на „ЕУРОБРОКЕР ИНС“ ЕООД, ЕИК ***, против Ревизионен акт (РА) № Р-/16001621006598.091-001/01.12.2022 г., издаден от Т. П., началник сектор, възложил ревизията, и Б. Т., главен инспектор по приходите-ръководител ревизията при ТД на НАП Пловдив, изменен с Решение № 89/15.03.2023 г. от Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив относно определената на лицето отговорност по чл. 19, ал. 2 от ДОПК за задълженията на „ЕУРОБРОКЕР ИНС“ ЕООД за данъчни задължения за периода от 01.01.2016 г. до 31.10.2017 г. вноски за : ДОО в размер на 2 697,15 лева и лихви 1 750, 96 лв.; УПФ 754,96 лв. и лихви 491,02 лв.; данък върху доходите от трудови и приравнените на тях правоотношения в размер на 1 489,69 лв. и лихви 967,19 лв. и ЗО 1 684,21 лв. и лихви 1 077, 03 лева.

Твърди се, че РА и РД към него не съответстват на изискванията за форма по чл. 59, ал. 2, т. 8 от АПК и чл. 117, ал. 2, т. 10 и чл. 120, ал.1, т. 8 от ДОПК. Сочи се, че РА не е подписан с квалифицирани електронни подписи. Поддържа се, че РА в потвърдената му част е нищожен, алтернативно неправилен, необоснован и незаконосъобразен, като моли същият да бъде отменен изцяло в подробно изложени съображения в жалбата и писмената защита.

Ответникът по жалбата – Директор на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив намира подадената жалба за неоснователна и настоява за отхвърлянето и. Подробни съображения са изложени в депозирана по делото писмена защита. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът след като се запозна със становищата на страните и като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, намира за установено следното.

Жалбата е подадена при наличието на правен интерес, след като е упражнено правото за обжалване на ревизионния акт по административен ред, и в предвидения процесуален срок, поради което съдът намира същата за допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна поради следните съображения:

Ревизията е предхождана от проверка за установяване на факти и обстоятелства, документирана с Протокол № 16001621152822-073-001/28.01.2022 г. (л.316-320, т.2). В хода на проверката са извършени насрещни проверки са събрани документи и писмени обяснения, при които са установени неразпределената печалба на „ЕУРОБРОКЕР ИНС“ ЕООД към 2015 г. и че за периодите от 2015 г. до 2017 г. приключва години на загуба и единствените разходи са за заплати на Н. В. и В. В..

Началото на ревизионното производство е било поставено със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-16001621006598-020-001/24.11.2021г. /л.537-538, т.2/ издадена от Т. В. П. на длъжност началник сектор в ТД на НАП – Пловдив, която да бъде извършена на жалбоподателя, както следва : отговорност за данък върху доходите от трудови и приравнените на тях правоотношения за периода от 01.01.2015 г. до 31.12.2015 г.; отговорност за ДОО – за осигурители за периода от 01.01.2015 г. до 31.12.2015 г.; отговорност за вноски за здравно осигуряване – за осигурители за периода от 01.01.2015 г. до 31.12.2015 г.; отговорност за Универсален пенсионен фонд – за осигурители за периода от 01.01.2015 г. до 31.12.2015 г. и с определен срок за приключване на ревизията до 3 месеца считано от датата на връчване на заповедта, което е сторено на 11.12.2021 г., а като ревизиращи органи са определени Р. Б. М. – главен инспектор по приходите (ръководител на ревизията) и Б. П. Т. – главен инспектор по приходите (л. 537-538).

Последвало е искане за предоставяне на документи и писмени обяснения № Р-16001621006598-040-001/24.11.2021 г. (л. 518-520), на което жалбоподателя В. изпраща молба вх. № 94-00-7537/10.12.2021 г., в която моли на основание чл. 25 от ДОПК да бъде удължен срока с 14 дни, а на 12.01.2022 г. предоставя справка (л. 527).

Последвало е издаването на Заповед за изменение на ЗВР (ЗИЗВР) № Р-16001621006598-020-002/31.01.2022г., издадена от същия орган по приходите, с която на ревизията са определени периодите от 01.01.2015 г. до 31.12.2015 г. и от 01.01.2016 г. до 31.10.2017 г., за данък върху доходите и приравнените върху тях правоотношения, ДОО за осигурители, вноски за здравно осигуряване за осигурители и универсален пенсионен фонд за осигурители, като е определен срок за приключване на ревизията до 14.03.2022 г. Заповедта е връчена лично на 18.08.2022 г. (л. 480, т. 2). Със Заповед № Р-16001621006598-023-001/21.02.2022 г. производството е спряно от 21.02.2022 г. до 21.05.2022 г., като със Заповед № № Р-16001621006598-143-001/23.05.2022 г. същото е възобновено. Със Заповед за изменение на ЗВР (ЗИЗВР) № Р-16001621006598-020-003/23.05.2022г., издадена от същия орган по приходите, с която е определен срок за приключване на ревизията до 13.06.2022 г. С молба от вх. № РД-20-3746/27.05.2022 г. Н. В. поради извършена му операция и влошено здравословно състояния, моли да бъде спряно за три месеца производството по извършваната ревизия. С решение № Р – 16001621006598-104-001/31.05.2022 г. е отказано спиране на производството. Със Заповед за изменение на ЗВР (ЗИЗВР) № Р-16001621006598-020-004/13.06.2022г., издадена от същия орган по приходите, с която е определен срок за приключване на ревизията до 13.07.2022 г. Със Заповед за изменение на ЗВР (ЗИЗВР) № Р-16001621006598-020-005/12.07.2022г., издадена от същия орган по приходите, с която е определен срок за приключване на ревизията до 12.08.2022 г.

С Решение № Р-16001621006598-098-001/16.05.2022г. на основание чл. 7, ал.3 ДОПК е иззето разглеждането и решаването на административната преписка от Р. Б. М. при ТД на НАП – Пловдив в качеството на ръководител на ревизията и са възложени правомощията на Т. В. А.-В.. В срока по чл. 117, ал. 1 ДОПК е съставен Ревизионен доклад /РД/ № Р-16001621006598-092-001/23.08.2022 г. С Решение № Р-16001621006598-098-002/31.08.2022 г. на основание чл. 7, ал. 3 ДОПК е иззето разглеждането и решаването на административната преписка от Т. В. А.-В. при ТД на НАП – Пловдив в качеството на ръководител на ревизията и са възложени правомощията на Б. П. Т., в качеството ръководител на ревизията. Последвало е издаването на ЗИЗВР № Р-16001621006598-020-006/01.09.2022 г., издадена от същия орган по приходите, с която е определен срок за приключване на ревизията до 12.08.2022 г.

Въз основа на съставения РД № Р-16001621006598-092-001/28.08.2022г. връчен на 04.10.2022 г. лично на Н. В., е издаден и процесният ревизионен акт № 16001621006598-091-001/01.12.2022 г., връчен лично на 18.01.2023 г.

С обжалвания РА е установена отговорност по реда на чл. 19, ал. 2 от ДОПК ЗДДС за задължения на физическото лице Н. Д. В. за задължения на „ЕУРОБРОКЕР ИНС“ ЕООД за следните данъчни периоди: от 01.01.2015 г. до 31.12.2015 г. и от 01.01.2016 г. до 31.10.2017 г. и са определени задължения, както следва : ДОО за осигурители 7 390.59 лв. и лихви 5 255,78 лв., Универсален пенсионенен фонд 2080.80 лв. и лихви 1481,09 лв., данък върху доходите от трудовите и приравнени на тях отношения 3494,72 лв. и лихви 2455,04 лв. и вноски за здравно осигуряване на осигурители 4000,55 лв. и лихви 2 804, 70 лв.

Органите по приходите са установили, че в периода, обхванат от ревизията едноличен собственик на дружеството е Н. Д. В., който е и управител и представляващ. Дружеството „ЕУРОБРОКЕР ИНС“ ЕООД няма банкови сметки. През процесният период „ЕУРОБРОКЕР ИНС“ ЕООД е било осигурител на Н. Д. В., назначен с договор за управление с код на осигуряване 10 и В. С. В., назначена по трудов договор от 01.02.2015 г. като мениджър, осигурявана е с код 01, прекратен на 01.10.2017 г.

Ревизиращите органи са посочили, че от дирекция „Събиране“ е образувано изпълнително дело № *********-2016 за задълженията на „ЕУРОБРОКЕР ИНС“ ЕООД, възникнали по подадени декларации обр. 1 и 6 за дължими осигурителни вноски за фондове на ДОО, ДЗПО, ЗО и авансов данък по ЗДДФЛ за изплатени възнаграждения, чиито размери се посочиха вече. От публичните изпълнители е било установено, че „ЕУРОБРОКЕР ИНС“ ЕООД няма данни за налични НДА, ДМА или банкови сметки, съответно дългът на дружеството е категоризиран като несъбираем. От ревизията са присъединени доказателства от приключила проверка, свързани с изискани и представени документи от В. и с извършена насрещна проверка на „ЕУРОБРОКЕР ИНС“ ЕООД. Въз основа представените документи от Н. В. и от „ЕВРОБРОКЕР ИНС“ ЕООД, ревизиращите са установили, че към 01.01.2015 г. дружеството има неразпределена печалба от 20 011.18 лв. и че през 2015 г. приключва на загуба от 33 485,37 лв., 2016 г. - загуба 12 956,31 лв., 2017 г. - загуба 3 152,31 лв. От представените хронологични справки, оборотни ведомости и главни книги ревизиращият екип констатира, че пред периода 2015 г. - 2017 г. дружеството генерирало единствено разходи, свързани с изплащане възнаграждения на Н. В. и В. В..

В хода на проверката органите по приходите са установили, че подадените от дружеството за 2015 г., 2016 г. и 2017 г. данни декларации по ГДД по чл. 92 от ЗКПО, са посочили, че общо декларираните приходи за всяка от годините е 0 лева. Декларираният разход съответства на начислените заплати и дължимите за тях осигурителни вноски за ДОО, ДЗПО и ЗО, в резултат на което са формирани само счетоводни и данъчни загуби. Описани са и данните за структурата на активите и пасивите на дружеството по години, съгласно годишните финансови отчети, подписани от съставител Т. П. Г. и от управителя Н. Д. В.. Установено е, че в счетоводните регистри на дружеството липсват записи, свързани с получени през 2015 - 2017 г. приходи от дейност или от друт източник, вкл. заеми, кредити или друг вид финансиране. Дружеството не притежава имущество и не разполага с банкови сметки. От счетоводните баланси се ревизиращите установяват, че към 01.01.2015 г. „ЕУРОБРОКЕР ИНС“ ЕООД има неразпределена печалба от 20 000.00 лв. и налични пари в брой 30 000.00 лв., а в края на 2015 г. има налични 9 000 лв., но и осигурителни задължения 8 000.00 лв. и данъчни задължения 8 000.00лв (2 000.00 лв. от 2015 г.), т.е. дружеството е разполагало с финансов ресурс да погаси голяма част от задълженията за осигуровки и данъци възникнали през 2015 г. Констатирано е, че към 31.12.2016 г. и 31.12.2017 г. дружеството вече не разполага с налични средства, не развива дейност, от която да се генерира финансов ресурс, нито има друг източник на средства. Според ревизиращите с изплатеното възнаграждение на управителя на „ЕУРОБРОКЕР ИНС“ ЕООД - Н. В., дружеството се задължава със съответните осигурителни вноски и удържан ДДФЛ, които не са внесени, а от друга страна на Н. В. се изплащат суми в брой под формата на възнаграждение по договор за управление за сметка на наличните пари в касата на дружеството. В тази връзка е изтъкнато, че годишните отчети на дружеството за 2015г., 2016 г. и 2017 г. са били подписани от Н. В. - управител, т.е. управителят е знаел, че представляваното от него дружество не е изплатило задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски.

Органите по приходите приемат, че по този начин Н. В., без реално да е извършвал трудова дейност в „ЕУРОБРОКЕРС ИНС“ ЕООД, е получавал доход, за който доход дружеството е декларирало дължими осигурителни вноски и ДДФЛ, но не ги е внесло. На Н. В. е било известно, че управляваното от него дружество не развива стопанска дейност, както и това, че като лице, назначено с договор за управление, черпи осигурителни права и получава доход, за който дължимите осигурителни вноски и данък няма да бъдат платени. В допълнение на 01.02.2015 г., в качеството си на управител на „ЕУРОБРОКЕР ИНС“ ЕООД е подписал трудов договор с В. В. (съпруга), която е назначена на длъжност мениджър покупки/продажби с основно трудово възнаграждение 2 600,00 лв.

Органите по приходите достигат до извод, че всички парични трансфери, свързани с изплащане и начисляване на възнагражденията на Н. В. и В. В., могат обосновано и законово да се третират като скрито разпределение на печалбата, съобразно § 1, т. 5, б. „а“ от ДР на ЗКПО - сумите, несвързани с осъществяваната от данъчно задълженото лице дейност или превишаващи обичайните пазарни нива, начислени, изплатени или разпределени под каквато и да е форма в полза на акционерите, съдружниците или свързани с тях лица. В тази връзка е счетено, че с разпоредбата на чл. 19 от ДОПК е създадена особена хипотеза на отговорност на лицата, управляващи задължени за данъци или осигурителни вноски субекти или тези, които са длъжни да ги удържат и внасят и че по съдържанието си това е последващо законово встъпване на съдлъжник. Визирани са нормите на чл. 14, т. 1 и 2 от ДОПК, чл. 101 и чл. 121 от ЗЗД и се твърди, че без да е уговорена или да е установено от закона за управляващия и задълженото лице не възниква същинска солидарна отговорност, но е мислима т.нар. неистинска солидарност с оглед тъждеството на престациите на длъжника и управляващия. В заключение органите по приходите приемат, че относима към казуса е хипотезата на чл. 19, ал. 2 от ДОПК и че по отношение на РЛ възниква отговорност, защото то е действало недобросъвестно, тъй като е знаело и е било наясно с дейността и състоянието на дружеството и че в същото се е извършило скрито разпределение на печалбата под формата на изплатени и начислени заплати на Н. В. и В. В. в размер на максималния осигурителен доход, при доказана липса на каквато и да е стопанска дейност в дружеството през периода 01.01.2015 г. - 31 12.2017 година. Констатирана е липса на икономическа логика „ЕУРОБРОКЕР ИНС“ ЕООД да се управлява от назначен по договор за управление управител и да се назначава служител, от който да се организират и ръководят продажби, каквито не са регистрирани.

По отношение на представен договор за наем и твърденията ревизираното лице за осъществена защита на дружеството пред Софийски районен съд по дело № 38785/2014 г., както и пред Районен съд - Пловдив по дело № 3215/2015 г. ревизиращите приемат, че, сам по себе си, договорът за наем на обект не доказва и не носи информация относно реалното осъществяване на дейност от страна на дружеството, нито за реално положен труд от В.. В хода на проверката ревизиращите не са установили Н. В. да е декларирал получени доходи от наем от „ЕУРОБРОКЕР ИНС“ ЕООД, нито дружеството декларира изплатени такива доходи на ревизираното лице в справка по чл. 73 от ЗДДФЛ. Направен е обоснован извод, че представеният договор за наем не може да се приеме като доказателство за реално осъществявана дейност от страна на „ЕУРОБРОКЕР ИНС“ ЕООД. Също така, не е изяснено, в какво точно се състои организиране на защитата на дружеството и по какъв начин това е свързано с необходимостта да бъде направено не от лицето Н. Д. В. - едноличен собственик на капитала, управител и представляващ „ЕУРОБРОКЕР ИНС“ ЕООД, а от Н. Д. В. - представляващ и управляващ по силата на договор за управление. Според ревизиращите дружеството не е осъществявало дейност по смисъла на т. 30 на § 1 от ДР на Закона за счетоводството (ЗСч). С оглед всички гореизложени обстоятелства и факти, разгледани в тяхната съвкупност, органите по приходите приемат, че са налице кумулативно свързаните обстоятелства, визирани в хипотезата на чл. 19, ал. 2 от ДОПК. В следствие на това, на основание чл. 21, ал. 1, във вр. с чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК на лицето Н. Д. В., в качеството му на управител и съдружник в „ЕУРОБРОКЕР ИНС“ ЕООД, е вменена отговорност за установените и невнесени данъчни и осигурителни задължения: главница общо в размер на 16 966,66 лв., заедно с начислената и дължима лихва 11 997,51 лв.

В срока по чл. 152 ал. 1 от ДОПК ревизионният акт е обжалван пред директора на дирекция "ОДОП" – гр. Пловдив, който съобразно срока по чл.155 ал.1 от ДОПК е постановил решение № 89/15.03.2023 г., с което го е изменил, като в частта за публичните задължения по ЗДДФЛ, универсален пенсионен фонд, ДОО, отговорността за вноски за здравно осигуряване за периода от 01.01.2015 г. до 30.11.2015 г., като незаконосъобразен, поради изтичане на петгодишната погасителна давност и е потвърдил РА в останалата му част за период от 01.01.2016 г. до 31.10.2017 г., като правилен и обоснован.

Предвид оспорената от жалбоподателя компетентност на органите по приходите, възложили ревизията и издали ревизионния доклад и ревизионния акт, с протоколно определение от 26.02.2024 г. по молба на жалбоподателя, е назначена съдебно-техническа компютърна експертиза /СТКЕ/. Същата следва да отговори на въпросите формулирани в молба вх.№ 4535/14.03.2024 г. /л.706, т. 2/. Изслушано е заключението на вещото лице, по изготвените съдебно-техническа компютърна експертиза вх. №11581/02.07.2024 г. и допълнително заключение вх. №3974/07.03.2025 г., като същите са приети, без възражения от страните, които съдът кредитира, като компетентно и безпристрастно изготвени, доколкото същите отговарят на поставените задачи. Същите ще бъдат коментирани, при необходимост, при разглеждане на спора по същество.

При така установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни изводи:

По своята правна същност РА е индивидуален административен акт с декларативен характер, който по аргумент от чл. 118 от ДОПК не създава задължения, а установява възникнали по силата на закона такива за данъци и задължителни осигурителни вноски. За да е валиден, актът следва да е издаден от компетентни органи по материя, по място и по степен. Компетентността на органите да възложат ревизионното производство и да издадат РА е определена в материалноправните разпореди на закона, независимо от това, че, в случая, те се намират в процесуален закон - ДОПК - чл. 7, ал. 1 във връзка с чл. 8, чл. 119, ал. 2 относно РА и чл. 112, ал. 2, т. 1 относно заповедта за възлагане на ревизията.

Ревизионният акт е обжалван в предвидения за това срок пред горестоящия в йерархията на приходната администрация орган, който с решението си го е потвърдил. Така постановеният от директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Пловдив, резултат и подаването на жалбата в рамките на предвидения за това преклузивен процесуален срок, налагат извод за нейната процесуална допустимост.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна поради следните за това съображения:

Ревизионният доклад е съставен, съответно ревизионният акт е издаден в сроковете по чл. 117, ал. 1 и чл. 119, ал. 2 от ДОПК и от компетентните органи по смисъла на чл. 119, ал. 2 от ДОПК, във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от ЗНАП, в кръга на определените им правомощия по чл. 119, ал. 2 от ДОПК, определящ материалната компетентност на лицата, които следва да издават ревизионния акт, и предвиждащ, че той се издава от органа, възложил ревизията (определен за това с акт на директора на компетентната териториална дирекция) и ръководителя на ревизията (определен със заповедта за възлагане на ревизия). В тази насока са представени упълномощителни заповеди и удостоверения за електронни подписи - Заповед № РД-09-1393/25.08.2022 г. (л.4-5, т.1), Заповед № РД-09-874/01.06.2022 г. (л.6-8, т.1); Заповед № РД-09-788/13.05.2022 г. (л.11-18, т.1), Заповед № РД-09-789/13.05.2022 г. (л.9-10, т.1), Заповед № РД-09-2515/29.11.2021 г. (л.19-26, т.1) и Заповед № РД-09-1980/30.09.2021 г. (л.27, т.1), всички издадени от директора на ТД на НАП – гр. Пловдив, ведно с приложенията, с които са определени длъжностните лица, които да изпълняват функциите на ръководители на екипи в дирекция „Контрол“, отдел „Ревизии“ при ТД на НАП – Пловдив. Следва да се констатира също така, че от представените от страна на ответника и приети като доказателства – CD със записани в тях електронни документи (л. 2) се установява, че ЗВР, ЗИЗВР, РА, РД и решението представляват актове, подписани с валидни квалифицирани електронни подписи. Извършените процесуални действия и събраните доказателства в хода на ревизионното производство са осъществени по реда на ДОПК и при спазване на основните принципи на кодекса. Изложеното налага извод, че процесният ревизионен акт е издаден от компетентни органи и в изискуемата се форма, а в хода на ревизионното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да обосновават незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт само на това основание. От жалбоподателя не се оспорва, а и от събраните по делото доказателства се установява, че всички актове на органите по приходите, в т.ч. и ИПДПОЗЛ са й били надлежно връчени, следователно на ревизираното лице е била осигурена възможност да упражни правото си на защита в пълен обем.

На първо място и с оглед, наведените от жалбоподателя възражения за нищожност на РА, е необходимо да бъде съобразено следното:

Съгласно чл. 3 ЗЕДЕУУ (ред. - ДВ, бр. 85 от 2017 г., действаща към момента на издаване на РА) електронен документ е електронен документ по смисъла на чл. 3, т. 35 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (OB, L 257/73 от 28 август 2014 г.); като писмената форма се смята за спазена, ако е съставен електронен документ.

Съгласно чл. 4 ЗЕДЕУУ автор на електронното изявление е физическото лице, което в изявлението се сочи като негов извършител. Титуляр на електронното изявление е лицето, от името на което е извършено електронното изявление. Адресат на електронното изявление може да бъде лице, което по силата на закон е длъжно да получава електронни изявления или за което въз основа на недвусмислени обстоятелства може да се смята, че се е съгласило да получи изявлението в електронна форма. По силата на чл. 13 ЗЕДЕУУ електронен подпис е всяка информация в електронна форма, добавена или логически свързана с електронното изявление, за установяване на неговото авторство, а квалифициран електронен подпис е усъвършенстван електронен подпис, който отговаря на изискванията на чл. 16. Електронният подпис по ал. 3 има значението на саморъчен подпис. Страните могат да уговорят, че ще признават стойността на електронния подпис по ал. 1 и 2 на саморъчен в отношенията помежду си.

В конкретния случай РА е създаден като електронен документ по смисъла на чл. 3, ал. 1 ЗЕДЕУУ (в посочената редакция), по отношение на които с оглед фикцията, установена в ал. 2 се приема, че е спазено изискването за писмена форма. Именно като електронен документ, подписан от посочените в тях органи по приходите с електронен подпис, и връчен на ревизираното лице по реда на чл. 30, ал. 1 ДОПК. С оглед разпореденото от законодателя в чл. 184, ал. 1 ГПК, приложима в съдебното производство по оспорване на РА на основание § 2 ДР на ДОПК, тези електронни документи са представени на Съда като възпроизведени на хартиен носител преписи, заверени от страната. По определението на чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕУУ (в посочената редакция), електронен подпис е електронен подпис по смисъла на чл. 3, т. 10 от Регламент (ЕС) № 910/2014, а именно данни в електронна форма, които се добавят към други данни в електронна форма или са логически свързани с тях, и които титулярят на електронния подпис използва, за да се подписва. Дефинициите за усъвършенстван електронен подпис и квалифициран електронен подпис съгласно чл. 13, ал. 3 и ал. 4 ЗЕДЕУУ препращат към същия регламент и съгласно тях "усъвършенстван електронен подпис" означава електронен подпис, който отговаря на изискванията, посочени в чл. 26 от регламента: да е свързан по уникален начин с титуляря на подписа, да може да идентифицира титуляря на подписа, да е създаден чрез данни за създаване на електронен подпис, които титулярят на електронния подпис може да използва с висока степен на доверие и единствено под свой контрол, и да е свързан с данните, които са подписани с него, по начин, позволяващ да бъде открита всяка последваща промяна в тях; а "квалифициран електронен подпис" означава усъвършенстван електронен подпис, който е създаден от устройство за създаване на квалифициран електронен подпис и се основава на квалифицирано удостоверение за електронни подписи. Квалифицираният електронен подпис има значението на саморъчен подпис. За да е налице КЕП, е необходимо да е спазено изискването на чл. 26 от регламента. От изложеното следва, че доказателствената сила на подписания с КЕП електронен документ е такава, каквато законът признава на подписания писмен документ. По делото са представени удостоверения, издадени от доставчика на удостоверителни услуги със съдържанието по чл. 24, ал. 1 ЗЕДЕУУ, обосновава извод за това, че заповедта за възобновяване на ревизия и РА са издадени от посочените в тях органи по приходите и са подписани от тях с КЕП, по отношение на който в чл. 13, ал. 3 ЗЕДЕУУ е въведена фикция за саморъчен подпис.

Всички актове в ревизионното производство – ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА са издадени от органи по приходите, които са притежавали квалифициран електронен подпис, което е потвърдено от заключенията на вещото лице по изготвените и приети по делото съдебно-техническа компютърна експертиза и допълнително изготвено заключение. Същите недвусмислено потвърждават, че ЗВР Р-16001621006598-20-001/24.11.2021 г.; ЗИЗВР № Р-16001621006598-20-002/30.01.2022 г.; ЗИЗВР № Р-16001621006598-20-006/01.09.2022 г.; РД № Р-16001621006598-092-001Р/23.08.2022 г.; PA № Р-16001621006598-091-001/01.12.2022 г. и решение № 89/15.03.2023 г. са електронни документи, подписани с квалифицирани електронни подписи по смисъла на Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. Във връзка с възникнало съмнение за ЗВР P-16001621006598-020-001_ORGES.pdf, тъй като валидацията в сайта на Европейската комисия извеждала резултат за „неопределеност“ на валидността на положения КЕП, са изискани от „Информационно обслужване“ АД, в качеството му на доставчик на квалифицирани удостоверителни услуги и издател на квалифицирани удостоверения за квалифициран електронен подпис (КУКЕП) на посочените служители на НАП. Установено е, че проверката с инструмент за валидация на Европейската комисия показва, че към момента на подписването на документа не е било проверено удостоверението no OCSP - Online Certificate Status Protocol (Онлайн Протокол 3а Статус на Сертификата) и не е добавен статус в PDF документа. Заедно с протокол CRL (Certificate Revocation List) Протоколът Online Certificate Status Protocol (Онлайн Протокол 3a Статус на Сертификата) представлява алгоритъм за проверка на валидността на цифровия сертификат и неговото подновяване. Документът няма приложен timestamp и поради тази причина има разлика между заявеното време на подписване и приетото време за подписване. От допълнително заключение се потвърждава, че всички документи по настоящето производство са подписани с един или два квалифицирани електронни подписа.

Между страните не е спорно, че съгласно чл. 19, ал. 2 от ДОПК Н. В. качеството си на управител е задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2 от ДОПК и носи отговорността, към момента, към който са установени публичните задължения, както и задължения за данъци и осигурителни вноски на данъчно-задълженото дружество към момента на извършените парични плащания от имуществото на задълженото лице, представляващи разпределение на дивидент, които публични задължения - изискуеми и ликвидни - са останали несъбрани при проведено принудително изпълнение.

По отношение на дължимата преценка за съответствието на обжалвания акт с материалните норми и с административнопроизводствените правила, съдът намира ревизионния акт и потвърждаващото го решение за законосъобразни и правилни.

Отговорността по чл.19 ал. 1 и ал. 2 от ДОПК почива върху недобросъвестно препятстване събирането на данъци или задължителни осигурителни вноски. За съставомерността по чл. 19 ал. 2 от кодекса, законът поставя изискването за управител на задължено юридическо лице по чл. 14 т. 1 и т. 2 да укрие факти и обстоятелства, които по закон е бил длъжен да обяви пред органа по приходите или публичния изпълнител и вследствие от това не могат да бъдат събрани задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски, отговаря за непогасеното задължение по ал. 2 на същия текст пък указва, че управител, член на орган на управление, прокурист, търговски представител, търговски пълномощник на задължено юридическо лице по чл. 14 т. 1 и 2 носи отговорност за непогасените задължения на задължено юридическо лице по чл. 14 т. 1 и 2, когато недобросъвестно извърши едно от следните действия, в резултат на което имуществото на задълженото лице е намаляло и по тази причина не са погасени задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски: 1. извърши плащания в натура или в пари от имуществото на задълженото лице, представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент, или отчужди имущество, включително предприятието, на задълженото лице безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от пазарните; 2. извърши действия, свързани с обременяване с тежести на имуществото на задълженото юридическо лице за обезпечаване на чужд дълг и то бъде осребрено в полза на третото лице.

От събраните в производството доказателства, се установява, че В. безспорно е налице качеството на субект на отговорността към момента, към който са установени публичните задължения, както и задължения за данъци и осигурителни вноски на данъчнозадълженото дружество към момента на извършените парични плащания от имуществото на ЗЛ, представляващи нереални трудови възнаграждения, които публични задължения – изискуеми и ликвидни, са останали несъбрани при проведено принудително изпълнение.

На следващо място осъществените от ревизираното лице действия, изразяващи се в заплащането на суми на назначения управител /на себе си/ и на съпругата му от касата на дружеството-длъжник за възнаграждения, без реално да е положен какъвто и да е труд и без фактически дружеството да е упражнявало дейност, имуществото на „ЕУРОБРОКЕР ИНС“ ЕООД е намаляло, довело до невъзможност да бъдат погасени изискуеми публични задължения за данъци. които безспорно съставляват скрито разпределение на печалбата, което следва да бъде разгледано в хипотезата на чл. 19 ал. 2 от ДОПК. По отношение на отговорността по чл. 19 ал. 2 ДОПК препятстването се състои в извършването на разпореждане /плащания или отчуждителни сделки/ с имуществото на задълженото юридическо лице, водещи до намаляване на това имущество до степен, непозволяваща изпълнението на възникналите задължения. От съществено значение е наличието на недобросъвестно поведение на съответното лице. При преценяване добросъвестността на лицата трябва да се вземат предвид всички факти, както и знанието относно наличието на възникнали данъчни задължения или такива за задължителни осигурителни вноски, като е без значение е дали същите са установени с издаването на съответния индивидуален административен акт или с подаването на декларация. Посочените от чл. 19 ал. 2 от ДОПК способи за намаляване на имуществото са два: плащане в натура или в пари от имущество на задълженото юридическо лице, представляващо разпределение на печалбата, или отчуждаване на имущество на задълженото лице безвъзмездно или на цени, значително по-ниски от пазарните. Настоящият спор се концентрира върху наличието на субективния елемент от фактическия състав на чл. 19 ал. 1 от ДОПК, върху изискуемото се по чл. 19 ал. 2 т. 1 и ал. 9 от ДОПК разпореждане с имущество и пари на дружеството, в резултат на което имуществото му е намаляло и по тази причина не са погасени задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски.

В настоящия случай обосновано следва да се приеме, че целта на изброените по-горе действия на ревизираното лице е умишлено избягване на плащане на изискуемите данъчни задължения, с което е ощетен фискът. Всички тези данни правилно са навели приходните органи на извод, че е налице причинно–следствена връзка между поведението на управителя и несъбирането на данъчните задължения на представляваното дружество. Ревизиращите органи по приходите са изследвали имущественото състояние на търговското дружество по налични, публично оповестени данни или чрез изискване на информация от други лица.

В хода на ревизията и изготвено не е установено наличие на имущество, което да послужи за погасяване на публичните задължения на търговското дружество, За обезпечаването им са наложени съответните обезпечителни мерки, като предприетите изпълнителни действия не са способствали за погасяване на публичните задължения на дружеството.

В случая са безспорно установени изложените по-горе факти, които доказват наличието на посоченото скрито разпределение на печалбата. При така установените факти по делото, се налага обоснованият извод, че от страна на жалбоподателят, в качеството му на управител /назначен с договор за управление с код за осигуряване - 10/ на „ЕУРОБРОКЕР ИНС“ ЕООД е злоупотребил с парични средства на дружеството, които са разпределили в своя полза и на съпругата си, под формата на трудови доходи, в размер на максималния осигурителен доход /към този момент/. Коментира се по-горе, че доказателства за обоснованост за изплащане на заплати при положение, че дружеството реално не работи, заплатите са плащани от касата на дружеството. Не се представиха доказателства за извършвана трудова дейност от управителя и назначеното лице за мениджър /съпруга на управителя/.

Като е извършил разпореждане с парични средства, собственост на дружеството „ЕУРОБРОКЕР ИНС“ ЕООД, жалбоподателят, като управител, умишлено е поставил в невъзможност задълженото лице да погаси задълженията си и имуществото му е намаляло. Така неговото поведение безспорно се обективира като действия по разпореждане с имуществото на задълженото юридическо лице, водещи до намаляване на това имущество, с което е възпрепятствало изпълнението на възникналите задължения. По своята характеристика те представляват действия по извършени плащания в пари от имуществото на задълженото лице, представляващи скрито разпределение на печалбата, в резултат на което имуществото на задълженото лице е намаляло и по тази причина не са погасени задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски. Скритото разпределение е от изброените в чл. 19 ал. 2 т. 1 ДОПК възможни действия на имуществено разпореждане. Не се твърди и не се установява друга причина за непогасяването на публичните задължения.

По смисъла на §1 т. 5 б."а" от ДР на ЗКПО скрито разпределение на печалбата са сумите, несвързани с осъществяваната от данъчно задълженото лице дейност или превишаващи обичайните пазарни нива, начислени, изплатени или разпределени под каквато и да е форма в полза на акционерите, съдружниците или свързани с тях лица. Ревизираното лице не е доказало и не ангажирало доказателства, че посочените суми са били използвани във връзка с дейността на предприятието, нито, че се касае до върнати заеми или други задължения. Доказателствената тежест е изцяло за Н. В., като лице черпещо благоприятни правни последици от осъществяването на тези твърдения за настъпването на положителни факти от обективната действителност, както по правило на чл. 170 от АПК, така и на общото такова на чл. 154 от ГПК във връзка с чл.144 от АПК, с която оспорващият не се е справил.

Следва да се посочи, че не се изключва връзката на причинност на избраното релевантно действие на разпореждане с непогасяване на публичните задължения, тъй като само от волята на привлеченото към отговорност лице е зависело да вземе решение за погасяване на тези задължения с наличното и достатъчно имущество. Решението на управителя е да не погаси изискуемите публични задължения, а вместо това да извърши правни действия, представляващи скрито разпределение на печалбата и изплащане на дивидент, както и безвъзмездно отчуждаване на суми.

При това положение следва да се приеме, че са установени всички предпоставки на чл. 19 ал. 2 т. 1 и ал. 9 от ДОПК за ангажиране на отговорността на управителя на дружеството до размер на намаленото имущество. Предвид изложеното оспореният ревизионен акт е правилен и законосъобразен, а жалбата против, като неоснователна, следва да бъде оставена без уважение.

По отношение на възраженията, изложени в жалбата, същите се явяват неоснователни и несъответни на събраните доказателства. Оспореният РА е правилен и обоснован. Това е така, защото същественото в спора е, че към процесните ревизирани периоди, дружеството е разполагало с налични парични средства, които са били достатъчни за покриване на задълженията му към НАП. Липсата на разплащането на последните следва да се приеме, че е доказано и то е в следствие, именно на недобросъвестното поведение на третото лице, управител на дружеството.

Видно от съдържащите се по преписката доказателства, юридическото лице, след извършените разпоредителни действия от Вълчев, касае на практика цялото негово имущество. След тях то не разполага нито със суми в касата, които биха могли да послужат за удовлетворяване/обезпечаване вземането на НАП, поради което и дългът е категоризиран като трудно събираем. Или към датата на издаване на обжалвания в настоящето производство РА на управителя, главният длъжник не може да обезпечи или плати съществуващите задължения, поради доказаната от приходните органи липса на имущество, която липса е пряко проявление на установените действия на Н. В..

На следващо място, неоснователно е възражението, че не е налице причинно-следствена връзка между настъпилия вредоносен резултат по неплащането на публичните задължения и действието по получаване на трудово възнаграждение. Не е изяснено и не са приложени доказателства обуславящи необходимостта защитата по делата пред Софийски районен съд и Пловдивски районен съд от Н. Д. В. - представляващ и управляващ по силата на договор за управление, а не от едноличния собственик на капитала, който е същото лице. Получената от управителя и мениджъра суми под формата на заплати не са обвързани с конкретни трудови дейности в дружеството.

Горното налага извод за недобросъвестност у Н. В., предвид неговото знание относно наличието на данъчни задължения и задължения за ЗОВ, и въпреки това, последният е предприел действия по разпореждане с имуществото на задълженото юридическо лице, водещи до неговото намаляване, което препятства изпълнение на задълженията. Или иначе казано, безспорно е налице причинно-следствена връзка между сочените по-горе два факта.

Необходимо е да се посочи, че отговорността на третото лице по чл. 19 от ДОПК е и за лихвата, дължима от законовия падеж на данъчното задължение до датата на погасяването му, като при ревизия, същата се изчислява до датата на издаване на ревизионния акт на лицето. Относно лицето, към което е насочена отговорността, задължението следва точно параметрите, каквито има главния дълг и към датата на погасяване на главния дълг от основния длъжник се погасява и задължението на отговорното лице, а при частично погасяване – например погасяване на главницата, отговорното лице остава задължено за лихвата по дълга. В случая, отговорното лице не става носител на ново данъчно задължение, върху което следва да се начисляват лихви за негово собствено закъснение, а отговаря за чужд дълг в размерите, които дългът има до пълното му погасяване. След погасяване на главницата на дълга без значение кое лице го е погасило, задължението за лихви спира да се увеличава, но остава дължимо и подлежи на събиране. Съответно при цялостно погасяване на главницата и лихвата независимо от кое лице, отпада изцяло отговорността на отговорното лице. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 5 от 29.03.2021 г. на ОС на Първа и Втора колегия на ВАС, постановено по тълкувателно дело № 7 от 2019 г. по описа на съда.

Потвърдени са констатациите на ревизиращите органи, че дружеството не е извършвало дейност, респ. наличието на последната кумулативно изискуема предпоставка, а именно лицето да е действало недобросъвестно, като сочи сключен договор за наем и договор за застрахователно агентство, за които в РА правилно е прието, че сами по себе си не доказват и не носят нова информация относно реалното осъществяване на дейност от страна на дружеството, нито за реално положен труд от РЛ. Допълнително при извършена проверка в данните на НАП е установено, че нито Н. В. е декларирал получени доходи от наем от „ЕУРОБРОКЕР ИНС“ ЕООД, нито дружеството декларира изплатени такива доходи на ревизираното лице в справка по чл. 73 от ЗДДФЛ Несъмнено, в ГФО и ГДД за 2015 г., 2016 г. и 2017 г. няма посочени парични суми, които да са реализиран приход от дейността, а само разходи за заплати и осигуровки, с което са генерирани единствено счетоводни и данъчни загуби. В тази връзка ревизиращият орган на основание т. 30 на § 1 от ДР на ЗСч „предприятия, които не са осъществявали дейност през отчетния период“ са направени изводи, че са начислявани/плащани възнаграждения и са декларирани осигуровки и ДДФЛ единствено с цел да се ползват осигурителни права от управителя и съпругата му, като това е било със знанието на РЛ, че тези не биха могли да бъдат събрани от публичния изпълнител, тъй като дружеството няма активи, няма банкови сметки, няма налични суми в касата и не развива дейност, от която да бъдат генерирани приходи.

Предвид на гореизложеното съдът намира жалбата за неоснователна и, като такава, следва да бъде отхвърлена, а РА, като правилен и законосъобразен – потвърден.

С оглед изхода на спора по делото и на основание чл. 161, ал.1 ДОПК в полза на ответника следва да се присъдят разноски в размер на сумата от 1 382,08 лева за юрисконсултско възнаграждение.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, Административен съд – Пловдив

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалбата на Н. Д. В., [ЕГН] с адрес гр. Пловдив, [улица], в качеството му на ЕТ „****“ и управител на „ЕУРОБРОКЕР ИНС“ ЕООД, ЕИК ***, против Ревизионен акт № Р-/16001621006598.091-001/01.12.2022 г., издаден от Т. П., началник сектор, възложил ревизията, и Б. П. Т., главен инспектор по приходите - ръководител ревизията при ТД на НАП Пловдив, изменен с Решение № 89/15.03.2023 г. от Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив относно определената на лицето отговорност по чл. 19, ал. 2 от ДОПК за задълженията на „ЕУРОБРОКЕР ИНС“ ЕООД за данъчни задължения за периода от 01.01.2016 г. до 31.10.2017 г. по ЗДДФЛ, универсален пенсионен фонд, ДОО, отговорността за вноски за здравно осигуряване, общо в размер на 6626,01 лв., заедно с начислената и дължима лихва от 4286,02 лв.

ОСЪЖДА Н. Д. В., [ЕГН] с адрес гр. Пловдив, [улица], в качеството му на ЕТ „****“ и управител на „ЕУРОБРОКЕР ИНС“ ЕООД, ЕИК *** на Национална агенция за приходите – София, сумата от 1382,08 /хиляда триста осемдесет и два и 08 ст./ лева за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Р. България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.