Р Е Ш Е Н И
Е № 170
гр. Сливен 25.07.2022
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в
публично заседание на дванадесети
юли, две хиляди двадесет и втора
година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА
при секретаря Радостина Желева, като разгледа
докладваното от административния съдия адм.
дело № 99/2022 г. по описа на Административен съд Сливен, за да се произнесе,
съобрази следното :
Производството е
административно и намира правното си основание в чл.166, ал.3 от ДОПК във
връзка с чл.27, ал.3 и ал.4 от Закон за подпомагане на земеделските
производители/ЗПЗП/.
Образувано е по
жалба на „Бул агро инвест“
ЕООД гр. Сливен против Акт за установяване на публично държавно вземане № 01-200-2600/625#4
от 10.03.2022 г., издаден от Временно изпълняващ длъжността Директор на ОД
на ДФ “Земеделие“ Сливен, с който на основание чл. 59, ал.1 и 2 от АПК, във
връзка с чл.165 и чл.166 от ДОПК и чл. 20а, ал.1 и ал.6 от ЗПЗП е определено
публично държавно вземане на „Бул агро инвест” ЕООД в размер на 7 691,68 лева, представляващи
законна лихва, съгласно Таблица 1 от акта.
Дружеството
оспорващ твърди в жалбата, че издаденият акт е незаконосъобразен, поради
съществено нарушение на административно производствените правила,
противоречие с материалноправните разпоредби
на закона и несъответствие с целта на закона. Счита, че не са спазени
принципите, заложени в АПК. Административният орган не е събрал всички
необходими доказателства, като не е осигурил възможност на страните да
представят доказателства. Счита, че са допуснати процесуални нарушения на
разпоредбата на чл. 59, ал.2, т.4 от АПК. Твърди, че е изпълнил задължението си
по сключения договор, като е платил главницата и договорената лихва. Заявява,
че поради погасяване на задължението в пълен размер, не било възможно да
настъпи предсрочна изискуемост на кредита и съответно не се дължи законна
лихва. Твърди, че по време на противоепидемичната обстановка сервизите, които
доставяли части за земеделска техника не могли да доставят своевременно такава,
поради липса на внос. Моли съда да постанови решение, с което отмени обжалвания
акт.
В съдебно
заседание чрез процесуалния си представител адв.
Х. К. *** подържа жалбата. Твърди, че при пълно изпълнение от кредитополучателя
по изплащане на главница и договорна лихва от два процента, кредитодателят няма основание да начислява и да
претендира неустойки по договора. С изплащане и погасяване на главница и
договорна лихва договорът за кредит бил изпълнил своето правно предназначение и
ако административният орган, в качеството си на кредитодател, е
имал някакви претенции, е следвало да ги направи в действието на самия договор,
а не след неговото изпълнение. Представя подробни писмени бележки. Претендира за
направените по делото разноски.
Ответникът по
жалба – Директора на Областна дирекция на ДФ „Земеделие“ гр. Сливен, чрез
пълномощника си гл. юриск. Д.М. оспорва
жалбата. Заявява, че кредитът отпуснат от ДФ „Земеделие“ не е усвоен по предназначение
и средствата не са използвани целево от дружеството жалбоподател. Сочи,
че в случая било безспорно е установено, че сделката по процесната фактура, която е послужила като основание
за сключване на договора за кредит не е осъществена. Моли жалбата да бъде
отхвърлена. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатския
хонорар, поради липсата на правна и фактическа сложност на спора.
Административен
съд Сливен разгледа събраните доказателства и прие за установено следното от
фактическа страна:
Оспорващият „Бул агро инвест“ ЕООД гр. Сливен е
регистриран с Уникален регистрационен номер (УРН) ****в Интегрираната система
за администриране и контрол (ИСАК).
Със заявление №
20/184667/00770 от 07.10.2020 г. /л.57/ оспорващият кандидатствал за
предоставяне на кредит за закупуване на минерален тор и/или семена и
използването на неокончателно сертифицирани собствени семена за производство на
пшеница, реколта 2021г., в размер на 84 952 лв. за минерални торове и 180 523
лв. за семена. Към заявлението са приложени фактури с №
**********/31.08.2020 г. и с № **********/18.09.2020 г. с доставчик „Кронос Агро трейд“ ЕООД,
както и платежни нареждания за заплащане на доставката по фактурите (л.70-74).
Въз основа на
договор № 20/184667/00770 от 22.10.2020 г. /л.47/ на оспорващия „Бул агро инвест“ е предоставен целеви
кредит за закупуване на минерален тор и/или семена и използването на
неокончателно сертифицирани собствени семена за производство на пшеница,
реколта 2021- Краткосрочни схеми за подпомагане, в размер на 265 475 лв., от
които 84 952 лв. за минерални торове и 180 523 лв. за семена.
Съгласно чл.4.2 от
договора при нецелево използване на паричните средства, включително при
анулирани фактури за покупка на семена и/или торове, при деклариране на неверни
данни, както и при неизпълнение на задълженията по т. 3.2.1. и т. 3.2.2., вземането на Фонда става предсрочно изискуемо и
кредитополучателят възстановява на Фонда получения кредит по този договор, заедно
със законната лихва от датата на получаването му. (л.50)
С уведомително
писмо изх. № 01-200-2600/625#1/05.01.2022г., получено от оспорващия на
07.01.2022 г. на основание чл. 24, ал.1 във връзка с чл. 26, ал. 1 от АПК, е
уведомен, че ДФ „Земеделие" е открил производство по издаване на акт за
установяване на публично държавно вземане по договор 20/184667/00770 от 22.10.2020
г. (л.45-46)
С писмо изх. №
05-1/99 от 19.01.2022 г. на Зам. изпълнителен директор на ДФЗ, директора на ОД
ДФЗ Сливен е уведомен за неправомерно отпуснати кредити на 9 бенефициенти,
включително оспорващия.
С писмо с изх. №
01 -200-2600/625 #2 /11.02.2022г. ДФ „Земеделие" е уведомил оспорващия, че
в рамките на отритото производство по издаване на АУПДВ са констатирани нови
нарушения, като дирекция „Вътрешен одит" след извършена проверка са
констатирали факти, доказващи неправомерно получени средства. Съгласно
сключения договор земеделският производител бил задължен да представи в отдел
ПСМП в съответните областни дирекции на ДФЗ фактури за закупуване на семена и/
или минерален тор, които да удостоверят извършената покупко-продажба, съгласно
изискванията на т.3.1.6 б. „а" и б. "б" по договора. След
извършената проверка е установено, че предоставената фактура, с която е кандидатствал
по мярката, а именно: фактура № ********** от 18.09.2020 г. от „Кронос агро трейд“ ЕООД е сторнирана с кредитно известие на 30.09.2020 г., видно
от дневниците за покупка и продажба в НАП. Сумата на анулираната фактура е
участвала при изчисляване на сумите по предоставения кредит.
Посочено е, че
административният орган предприема действия по реализиране на предвидената в
договора отговорност, която следва да понесе дружеството – кредитополучател,
съгласно т. 4.2, предл. I и II, раздел IV
Отговорности, при нецелево използване на паричните средства, включително при
анулирани фактури за покупка на семена и/или торове, при деклариране на неверни
данни, предвид констатираното неизпълнение на т. 4.2 от сключения договор.
Посочено е задължението към ДФ „Земеделие" в размер на 75 122,27 лв.
представляващи главница ведно със законна лихва от 06.11.2020 до деня на
издължаване. На 28.01.2022 г. е постъпило плащане в размер на 75 122,27
лв., а на 03.02.2022 г. - в размер на 1 615,13 лв. Налице било непогасено
задължение в размер на 7 691,68 лв., представляващо законна лихва, за което ДФ
„Земеделие“ ще издаде акт за установяване на публично държавно вземане. (л.44).
Писмото е получено от оспорващия на 14.02.2022 г. (л.43) Против същото е
подадено възражение вх.№ 01-200-2600/625#3/28.02.2022 г., в което са изложени
съображения, че въведеното в страната с решение на Народното събрание
извънредно положение и епидемична обстановка били непредвидени обстоятелства,
които са се отразили неблагоприятно върху дейността на търговеца през стопанската
2020/2021г. Твърди, че задълженията по предоставения кредит били изпълнени. (л.42)
На 10.03.2022г. е
издаден Акт за установяване на публично държавно вземане изх. № 01-200-2600/625#4
от 10.03.2022 г., издаден от Временно изпълняващ длъжността Директор на ОД на
ДФ “Земеделие“ Сливен, с който е установено публично държавно вземане в размер
на 7 691,68 лева, представляващо законна лихва, на основание чл. 59, ал. 1
и 2 от Административно-процесуалния кодекс и във връзка с чл. 165 и чл. 166 от
Данъчно- процесуалния кодекс, и чл.20а, ал. 1 и ал. 6 от Закона за подпомагане
на земеделските производители. /л.40/. В акта е посочено, че предвид
констатираното неизпълнение на т. 4.2 от сключения договор № 20/184667/00770 от
22.10.2020 г. за предоставяне на целеви кредит за закупуване на минерален тор
и/или семена и използването на неокончателно сертифицирани собствени семена за
производство на пшеница, реколта 2021- Краткосрочни схеми за подпомагане,
оспорващият дължи на ДФ „Земеделие" 75 122,27 лв., представляващи
главница ведно със законна лихва от 06.11.2020 г. до деня на издължаване. На
28.01.2022 г. е постъпило плащане в размер на 75 122,27 лв.,
представляващо главница. Размерът на законовата лихва от 06.11.2020 до
28.01.2022 г. е в размер на 9 306,81 лв. На 03.02.2022 г. е постъпила сума
в размер на 1 615,13 лв., представляваща част от законовата лихва. Налице
било непогасено задължение в размер на 7 691,68 лв., представляващо
законна лихва.
По делото е
изслушана съдебно-счетоводна експертиза, от чието заключение става ясно, че размерът
на законната лихва върху сумата 75 122,27 лв. за периода 03.11.2020 г. до
30.11.2021г. или 387 брой дни закъснение е в размер на 1615,13 лв.
Законната лихва за забава върху неиздължената сума след дата на падежа на
кредита 30.11.2021 г. в размер на 75 122,27 лв., изчислена с лихвен
процент 10 % за 59 дни, представляващи периода на забавата от 01.12.2021 г. до
окончателното издължаване на главницата на 28.01.2022 г. е в размер на 1 231,17
лв. Размерът на законната лихва върху сумата
75 122,27 лв. за периода 06.11.2020г. до 28.01.2022 г. или 446 брой
дни закъснение е в размер на 9 306,81 лв. Дължимата сума за
законна лихва в обжалвания акт е в размер на 7 691,68 лева и е определена
като разлика от законната лихва за периода от датата на отпускане на кредита до
датата на погасяване на главницата и платената вече от оспорващото дружество
договорна лихва : 9 306,81-1 615,13 = 7 691,68 лева. Вещото лице
сочи, че в счетоводството съществува разлика между сторниране на
фактура и анулиране на фактура. Сторнирането е
счетоводен способ за отстраняване на допуснати грешки при съставянето на
счетоводни статии за отразяване на стопанските операции в счетоводната система
на предприятието. Способът се прилага, когато е допусната грешка в използваните
счетоводни сметки, тяхната кореспонденция, или стопанската операция е отразена
със сума различна от действителната. Анулирането на документ е термин, който
означава унищожаване на погрешно съставен документ за отразяване на дадена
стопанска операция. Използва се във връзка с чл. 8 от Закона за счетоводството
и чл. 116 от Закона за данъка върху добавената стойност, според които поправки
и добавки в първичните счетоводни документи и в частност фактурите и известията
не се разрешават, а погрешно съставените документи се анулират и се съставят
нови. Анулираните документи не се отразяват в системата на счетоводните сметки
и в дневниците по ДДС. Вещото лице заключава, че в конкретния случай, тъй като
сделката по доставка на семена пшеница за посев, която е документирана с
издадената фактура № **********/18.09.2020 г. не е осъществена доставчикът „Кронос Агро трейд“ е издал
кредитно известие към тази фактура с № **********/30.09.2020 г., като и двата
документа са отразени в дневниците за покупки по ДДС на оспорващото дружество
за месец септември 2020 г.
По делото е
приобщена Заповед № 03-РД/1759 от 21.06.2021 г., издадена от изпълнителния
директор на ДФ „Земеделие“ (л.90).
Приобщени са
заповеди за назначаване и временно изпълняване на длъжността Директор ОД ДФЗ
Сливен /л. 141-144/.
Оспореният
административен акт е съобщен на оспорващия на 11.03.2022 г., а жалбата против
него е подадена на 23.03.2022 г..
Въз основа на така
установена фактическа обстановка, съгласно събраните по делото писмени
доказателства, обясненията на страните и заключението на вещото лице, което
като обосновано и компетентно, съдът възприема изцяло, Административен съд
Сливен направи следните правни изводи:
Жалбата е
процесуално допустима, като подадена срещу подлежащ на обжалване акт, от надлежна
страна с правен интерес от обжалване, и в преклузивния срок
по чл.149, ал.1 от АПК.
Разгледана по
същество жалбата е неоснователна.
В съответствие с
чл.168 от АПК във връзка с чл.142 от АПК съдът проверява законосъобразността на
оспорения акт към момента на издаването му на всички основания по чл.146 от АПК,
без да се ограничава само с тези посочени от оспорващия.
АУПДВ е издаден от
компетентен орган. Съгласно чл.20а от ЗПЗП Изпълнителният директор
на фонда е изпълнителен директор на Разплащателната агенция и организира и
ръководи дейността на Разплащателната агенция. Разпоредбата на чл.166, ал.1 от ДОПК предвижда, че публичните държавни вземания се установяват от органа,
определен в съответния закон. В чл. 20а, ал. 5 от ЗПЗП е предвидено, че изпълнителният
директор на ДФ „Земеделие“ издава актове за установяване на публични държавни
вземания по реда на ДОПК. В ал.1 и ал. 6 на същата разпоредба е уредена
възможността правомощия на Изпълнителния директор на ДФЗ да бъдат делегирани на
заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на
фонда. Съгласно Заповед № 03-РД/1759 от 21.06.2021 г., издадена от
изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ , с която (пункт VII т. 1) на
основание чл. 20а, ал.2 и ал. 6 от ЗПЗП правомощията да издават и подписват
писма за откриване на производство по издаване на АУПДВ, включително да издават
и подписват АУПДВ в случаите на възстановяване на помощ от земеделските стопани
във връзка с прилагането на краткосрочни схеми за подпомагане за държавни помощи
и кредитни схеми, са делегирани на директорите на областните дирекции на ДФ
„Земеделие“, съобразно реда, посочен в пункт II на същата заповед. Според пункт
II т.20 от горепосочената заповед Директора на Областната дирекция - Сливен
изпълнява делегираните правомощия по отношение на бенефициенти с постоянен
адрес или седалище и адрес на управление на територията на област
Сливен. Според чл.12 ал.2 т.1 б.“б“ във вр. с
ал.1 от ЗПЗП, ДФЗ подпомага лицата по чл. 11, ал. 2, т. 1 и предоставя парични
средства на лицата по чл. 11, ал. 2, т. 3, като им предоставя целеви кредити.
Доколкото тези целеви кредити се предоставят от държавата за сметка на държавни
ресурси, под форма, която нарушава или застрашава да наруши свободната
конкуренция чрез поставяне в по-благоприятно положение на определени
предприятия, то представлява държавна помощ по смисъла на § 1 т.7 от ДР на
Закона за държавните помощи. В този смисъл под възстановяване на помощ от
земеделските стопани, по смисъла на пункт VII т.1 от Заповед № 03-РД/1759 от
21.06.2021 г., на ИД на ДФЗ, следва да се разбира и възстановяването на
предоставените целеви кредити по смисъла на чл.12 ал.2 т.1 б. “б“ от ЗПЗП.
Както писмото за откриване на административно производство, така и оспорвания
акт са подписани от Стойко Забунов, който е
изпълнявал временно длъжността Директор на Областната дирекция – Сливен,
съгласно представените Заповед № 1915/12.11.2021 г. и Заповед № 77/10.02.2022 г.
на изпълнителен директор на ДФЗ. Въз основа на това следва да се приеме, че
актът е издаден от компетентен орган, поради което не е налице отменително основание по смисъла на чл. 146, т. 1 от АПК.
Актът е издаден в
писмена форма и отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК. Има посочени
правни основания и изложени фактически такива, поради което е мотивиран.
Съдържа ясно и конкретно разпореждане, разяснена е възможността, срока и
органа, пред който може да се обжалва, датиран и подписан е. Не се констатират
основания по чл. 146, т. 2 от АПК за отмяната му.
При издаване на
акта не са допуснати нарушения на административно производствените правила,
които да се възприемат за съществени и само на това основание АУПДВ да се
отмени. Адресатът на акта е уведомен по реда на чл. 26, ал. 1 от АПК за
започване на административно производство по установяване на публично държавно
вземане, като по този начин е осигурена възможността му по чл. 34 от АПК да
участва в производството. Същият е представил възражения, които са обсъдени при
издаването на оспорения акт.
Оспореният АУПДВ е
издаден и при правилно приложение на материалния закон. Съгласно разпоредбата
на чл.12, ал.7 от ЗПЗП отношенията между фонда и получателите на кредити,
държавни помощи, безвъзмездна финансова помощ, гаранции и субсидии се уреждат с
административни договори или административни актове. Следователно договор №
20/184667/00770 от 22.10.2020 г., сключен между ДФЗ и оспорващия „Бул агро инвест“ ЕООД, представлява
административен договор, по смисъла на чл.19а ал.1 от АПК. Разплащателната
агенция е длъжна да предприема необходимите действия за събиране на недължимо
платените и надплатени суми по схеми на плащане и проекти, финансирани от
европейските фондове и от държавния бюджет, като в чл. 27, ал. 5 от ЗПЗП е
регламентирано, че вземанията на РА, които възникват въз основа на
административен договор или административен акт, са публични държавни вземания
и се събират по реда на ДОПК. Въз основа на тази нормативна регламентация и
във вр. с чл. 162, ал. 2, т. 8 от ДОПК следва
извода, че публични държавни вземания, възникнали въз основа на административен
договор за подпомагане по ЗПЗП, се установяват с издаването на Акт за
установяване на публично държавно вземане от оправомощените органи
на ДФ "Земеделие".
Административният
орган при издаване на оспорения административен акт се е позовал на
разпоредбата на т. 4.2, предл. I и II, раздел IV
„Отговорности“ от договора, според която: „При нецелево използване на паричните
средства, включително при анулирани фактури за покупка на семена и/или торове,
при деклариране на неверни данни, както и при неизпълнение на задълженията по
т.3.2.1. и т. 3.2.2, вземането на Фонда става предсрочно изискуемо и
кредитополучателят възстановява на Фонда получения кредит по този договор,
заедно със законната лихва от датата на получаването му.“ В този смисъл, за да
се установи основателността на възникналото задължение за законна лихва по
оспорения акт, следва да се установи от административния орган нецелево
използване на паричните средства, изразяващо се в анулирани фактури за покупка
на семена и/или торове или деклариране на неверни данни.
С
подаването на заявление № 20/184667/00770 от 07.10.2020 г. оспорващият е
декларирал, че е запознат с условията и реда, посочени в Указанията за
прилагане на целевия кредит, както и че е получил доставката на минерален тор
и/или семена по фактури с с № **********/31.08.2020
г. и с № **********/18.09.2020 г. с доставчик „Кронос
Агро трейд“ ЕООД, като всички представени документи
са достоверни и легитимни.
Според т.2.4
Раздел I от Указания за предоставяне на целеви кредити за закупуване на
минерален тор и/или семена и използването на неокончателно сертифицирани
собствени семена за производство на пшеница, реколта 2021 г. приети въз основа
на Решение на УС на ДФЗ, Протокол № 160 от 27.07.2020 г. т.2 и утвърдени на
05.08.2020 г. от Председателя на УС на ДФЗ указания, видно от официалната
странница на фонда - https://www.dfz.bg/bg/darzhavni-pomoshti/kratkosrochni-krediti/,
земеделските стопани могат да получат кредит за закупуване на минерален тор,
семена и използването на неокончателно сертифицирани собствени семена - като
представят фактури за закупен минерален тор, за закупени семена и/или складови
разписки и искане за изписване на семената за влагане в производството (при
използването на неокончателно сертифицирани собствени семена).
Съгласно т.4.2 и
т.4.3 от Раздел I на горепосочените указания, при закупуването на минерален тор
и на семена се представят специфични документи, а именно: 1 бр. заверено копие
на оригинална фактура за закупуване на минерален тор и на семена, чиято
стойност да покрива размера на средствата, за които се кандидатства по целевата
линия; 1 бр. заверено копие на платежен документ за извършено плащане по
приложените фактури; Копията следва да бъдат заверени с подпис и печат от
земеделския стопанин и отдел „ПСМП". След заверяване на копията,
оригиналните документи следва да бъдат върнати на земеделския стопанин.
Фактурите следва да са издадени през 2020 г. Съгласно т.1.1 от Раздел III на
горепосочените указания, документите за кандидатстване включват, изискуемите
документи по т.4 от Раздел I на същите указания.
От гореизложеното
следва да се направи извода, че за да кандидатства и получи целево кредитиране
по Решение на УС на ДФЗ, Протокол № 160 от 27.07.2020 г. т.2, като едно от
условията, земеделския стопанин следва при подаването на заявлението за
отпускане на целеви кредит, да представи заверено копие на конкретна фактура за
закупуване на минерален тор или на семена, чиято стойност да покрива размера на
средствата, за които се кандидатства по целевата линия, както и заверено копие
на платежен документ за извършено плащане по приложените фактури. В случай, че
предоставения кредит е използван нецелево, включително и при анулирани фактури,
при деклариране на неверни данни, вземането на Фонда става изискуемо и
земеделският стопанин възстановява получените средства, ведно със законната
лихва от датата на получаването им (т.1 от Раздел V на горепосочените
указания).
По делото е установено,
че фактура с № **********/18.09.2020 г. с доставчик „Кронос
Агро трейд“ ЕООД е сторнирана с
издаване на кредитно известие на 30.09.2020 г., видно от извлечение от дневника
за покупки на оспорващия и заключение на вещото лице (л.164). Според обясненията
на оспорващия, сторнирането на фактурите се
е наложило, тъй като доставчика не е успял да извърши доставката,
поради липса на внос на торове и семена, заради Ковид ситуацията,
поради което единствената правна възможност на оспорващия да възстанови заплатената
от него сума по фактурата е била да сторнира същата.
Според заключението на вещото лице, тъй като сделката по доставка на семена
пшеница за посев, която е документирана с издадената фактура с № **********/18.09.2020
г. с доставчик „Кронос Агро
трейд“ ЕООД е сторнирана с кредитно известие към тази
фактура с № **********/30.09.2020 г., като и двата документа са отразени в
дневниците за покупки по ДДС на оспорващото дружество за месец септември 2020
г.
Следователно в
настоящия случай безспорно се установява, че към момента на подаване на
заявление № 20/184667/00770 от 07.10.2020 г. от оспорващия, данъчната основа по
фактура № **********/18.09.2020 г. е била анулирана чрез издаване на кредитно
известие, поради разваляне на доставката, и същата не е представлява валидно
доказателство за закупуване на минерален тор и на семена. В този смисъл към
момента на подаване на заявлението за кандидатстване, оспорващия посочвайки
доставките по фактура № **********/18.09.2020 г. е декларирал неверни данни.
Налице е и другото
установено от административния орган обстоятелство по т. 4.2, от раздел IV
„Отговорности“ от договор № 20/184667/00770 от 22.10.2020 г., а именно
анулиране на фактура, с която е кандидатствано за
целево кредитиране. Действително според заключението на вещото лице съществува
различие в счетоводството на понятията анулиране и сторниране на фактура. Основателно обаче е становището
на пълномощника на административния орган, че в случая, под
употребеното в договора понятие, следва да се разбира общоприетото
разбиране за разваляне на доставката по посочената фактура, а не тясно
специализираното счетоводно понятие. Това следва от анализа на цялостната
логика на процедурата по предоставяне на целевото кредитиране, което изисква
при подаване на заявлението за кредитиране, да се представи оригинал на фактура
и платежен документ за извършено плащане по тази фактура. В случай, че
издадената фактура е анулирана поради допусната техническа грешка при
съставянето и, или има поправки по нея, то оригинала следва да се
съхранява при издателя, поради което няма как да бъде представен пред ДФЗ.
Следователно под понятието анулиране на фактура, употребено в т.1 от Раздел V
на Указания за прилагане на целеви кредит и т. 4.2, от раздел IV „Отговорности“
от договор № 20/184667/00770 от 22.10.2020 г., следва да се разбира и сторнирането на фактура. Несъмнено фактура с № **********/18.09.2020
г., с която оспорващият е кандидатствал за кредитиране, е сторнирана още на 30.09.2020 г. с кредитно известие № **********/30.09.2020
г. от „Кронос Агро Трейд“
ЕООД и това обстоятелство не се оспорва от „Бул Агро Инвест“ ЕООД, а и се потвърждава от заключението на ССЕ.
С оглед
гореизложеното по безспорен начин се установи, че са налице обстоятелствата по
т. 4.2, предл. I и II, раздел IV от процесния договор, а именно анулирани фактури за
покупка на семена и/или торове и деклариране на неверни данни, което
представлява нецелево използване на кредита, поради което вземането на Фонда е
станало предсрочно изискуемо и кредитополучателят е следвало да възстанови на
ДФЗ получения кредит по договора, заедно със законната лихва от датата на
получаването му.
Обстоятелството,
че след отпускането на кредита, жалбоподателят е закупил минерален тор и семена
по други фактури, приобщени по делото /л.138 – л.144/ не може да изключи
отговорността му съгласно т. 4.2, раздел IV от процесния договор.
Както се установи по делото, тези фактури не са представени при
кандидатстването за отпускането на кредита и не са били основание за
отпускането му, поради което не отговарят на изискванията на т.1.1 от Раздел
III във вр. с т.4 от Раздел I от Указанията за
прилагане на целеви кредит. Същите не са представени в отдел „ПСМП" на
съответната дирекция на ДФ „Земеделие", съгласно изискванията на т.3.1.6
от сключения договор за целево кредитиране. В този смисъл не е удостоверено, че
минералните торове са с произход ЕО или са бъдат включени в списък на
„Регистрирани торове, подобрители на почвата, биологично активни вещества и
хранителни субстрати", както и че сортовете доставена пшеница са вписани в
Сортовата листа на Република България и/или Европейският каталог за съответната
година. В този смисъл не е установено целевото използване на предоставения
кредит.
Неоснователно е възражението
на оспорващия, че в следствие на извънредната епидемиологична обстановка в
страната се е наложило сторниране на
представените пред ДФЗ фактури. Тази епидемиологична обстановка е
била установена в страната към момента на издаване на процесните фактури,
в този смисъл трудностите произтичащи от нея са били известни както на
доставчика по фактурите, така и на получателя по тях, в случая оспорващия.
Последният е могъл да съобрази поведението си с тези трудности и да предвиди
възможното развитие на икономическата ситуация. Наред с гореизложеното е могъл
да уведоми ДФЗ за настъпилите изменения в обстоятелствата и да иска изменение
на сключения договор за предоставяне на целеви кредит. Данни за подобни
действия от страна на оспорващия липсват.
Неоснователни са
доводите за приложение разпоредбите на Търговския закон и Закона за
задълженията и договорите, тъй като в случая не се касае за отношения между
търговци и равнопоставени субекти.
Доколкото се касае за административен договор, приложими за страните по него са
разпоредбите на ЗПЗП, АПК, условията за сключване на такъв договор и
уговореното от страните по него.
По делото се
установи, че размерът на законната лихва върху сумата сумата
75 122,27 лв. за периода 03.11.2020 г. до 30.11.2021г. или 387 брой
дни закъснение е в размер на 1615,13 лв. Законната лихва за забава
върху неиздължената сума след дата на падежа на кредита 30.11.2021 г. в размер
на 75 122,27 лв., изчислена с лихвен процент 10 % за 59 дни,
представляващи периода на забавата от 01.12.2021 г. до окончателното
издължаване на главницата на 28.01.2022 г. е в размер на 1 231,17 лв.
Размерът на законната лихва върху сумата
75 122,27 лв. за периода 06.11.2020г. до 28.01.2022 г. или 446 брой
дни закъснение е в размер на 9 306,81 лв. Дължимата сума за
законна лихва в обжалвания акт е в размер на 7 691,68 лева и е определена
като разлика от законната лихва за периода от датата на отпускане на кредита до
датата на погасяване на главницата и платената вече от оспорващото дружество
договорна лихва : 9 306,81-1 615,13 = 7 691,68 лева. В този смисъл
непогасеното задължение е в размер на 7 691,68 лева, както е определено в оспорения
АУПДВ.
Предвид изложеното
настоящият състав приема, че в оспорения административен акт коректно са
посочени правните основания за неговото издаване и същите са съответни в пълна
степен на фактическите установявания в правния спор. Актът е постановен в
съответствие и при правилно приложение на материалния закон и при спазване на
всички съществени административнопроизводствени правила,
противно на твърдяното в жалбата. Изложеното мотивира настоящия съдебен състав
да приеме, че процесният Акт за
установяване на публично държавно вземане № 01-200-2600/625#4 от 10.03.2022 г.,
издаден от Временно изпълняващ длъжността Директор на ОД на ДФ “Земеделие“-Сливен,
с който на основание чл. 59, ал.1 и 2 от АПК, във връзка с чл.165 и чл.166 от ДОПК и чл. 20а, ал.1 и ал.6 от ЗПЗП е определено публично държавно вземане на „Бул
Агро Инвест” ЕООД в размер
на 7 691,68 лева, представляващи законна лихва, съгласно Таблица 1 от
акта, представлява по своята същност един валиден административен акт, издаден
в съответствие с материалния закон и при спазване на всички съществени административнопроцесуални правила, а депозираната
срещу него жалба е неоснователна.
Предвид
отхвърлянето на оспорването, основателна се явява и следва да се уважи
претенцията на административния орган за присъждане на направените по делото
разноски за експертиза в размер на 100 лв. и за юрисконсултско възнаграждение.
Същото следва да се определи в размер на 100 лева, съобразно нормата на 144 от
АПК, във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК. Така
определените суми следва да се възложат в тежест на оспорващата страна.
Ръководен от
изложените съображения, и на основание чл.172 ал.2 от АПК съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на „Бул Агро Инвест” ЕООД,
ЕИК *********, с адрес гр. Сливен, ул.“Банско шосе“ № 22 Нова индустриална зона
гр. Сливен против Акт за установяване на публично държавно вземане №
01-200-2600/625#4 от 10.03.2022 г., издаден от Временно изпълняващ
длъжността Директор на ОД на ДФ “Земеделие“ – Сливен.
ОСЪЖДА „Бул
Агро Инвест” ЕООД, ЕИК 11961653,
с адрес гр. Сливен, ул.“Банско шосе“ № 22 Нова индустриална зона гр. Сливен да
заплати на Държавен фонд "Земеделие", съдебни разноски в размер на 200
лв. (двеста лева).
Решението подлежи
на касационно обжалване в 14- дневен срок от съобщаването му на страните, чрез
връчване на препис от същото, пред Върховния Административен съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: