Решение по КНАХД №812/2025 на Административен съд - Стара Загора

Номер на акта: 4371
Дата: 6 ноември 2025 г. (в сила от 6 ноември 2025 г.)
Съдия: Златко Мазников
Дело: 20257240700812
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 30 юли 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

№ 4371

Стара Загора, 06.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Стара Загора - III тричленен състав, в съдебно заседание на двадесет и девети октомври две хиляди двадесет и пета година в състав:

Председател: ДАРИНА ДРАГНЕВА
Членове: КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА
ЗЛАТКО МАЗНИКОВ

При секретар ПЕНКА МАРИНОВА и с участието на прокурора НЕЙКА КОЛЕВА ТЕНЕВА като разгледа докладваното от съдия ЗЛАТКО МАЗНИКОВ канд № 20257240600812 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на директора на Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ), подадена чрез пълномощник – главен юрисконсулт Н. С., против Решение № 16 от 17.03.2025 г. по АНД № 20245550200160/2024 г. на Районен съд Гълъбово, с което е отменено Наказателно постановление (НП) № 1-01-1328²⁰²³ от 30.05.2024 г., издадено от директора на АДФИ, и АДФИ е осъдена да заплати на „БРИКЕЛ“ ЕАД [населено място] направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 840 лв.

В жалбата са развити оплаквания за незаконосъобразност на решението, като постановено в нарушение и при неправилно приложение на материалния закон – касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) във връзка с чл. 63в от ЗАНН. По наведени в тази насока доводи е направено искане за отмяна на съдебното решение и постановяване на друго, с което НП да бъде потвърдено. Претендира се юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

Ответникът – „Брикел“ ЕАД [населено място], в подадена писмена защита от процесуалните му представители адв. Е. Д. и адв. П. К. и в съдебно заседание чрез процесуалния му представител адв. Е. Д. оспорва касационната жалба като неоснователна и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно. Претендира за направените разноски за касационната инстанция съгласно приложени договор за правна помощ и процесуално представителство, фактура и платежно нареждане за кредитен превод.

Представителят на Окръжна прокуратура Стара Загора дава заключение, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното съдебно решение – правилно и законосъобразно.

Административният съд Стара Загора, като обсъди събраните по делото доказателства, направените оплаквания във връзка с наведеното касационно основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, и е процесуално допустима.

Касационната жалба е основателна, но не по изложените в нея съображения. В случая обжалваното съдебно решение е валидно, но недопустимо и касационната инстанция не следва да се произнася по касационното основание, релевирано от касатора.

Съгласно чл. 61, ал. 1 от ЗАНН при разглеждане на делото пред районния съд се призовават нарушителят, поискалият обезщетение, включително този по чл. 55, ал. 2, собственикът на вещите, с които е извършено разпореждане или са отнети в полза на държавата, ако не е нарушител, наказващият орган или учреждението, или организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, т. 4, както и допуснатите от съда свидетели. Конституирането на надлежните страни в съдебния процес представлява задължителна процесуална предпоставка по допустимостта на производството.

В случая съдебното производство пред Районен съд Гълъбово е образувано по жалба на Я. П. П. – изпълнителен директор на „Брикел“ ЕАД [населено място], но подадена в лично качество – като санкционирано лице, против НП № 1-01-1328²⁰²³ от 30.05.2024 г. на директора на АДФИ, с което в качеството му на възложител на обществени поръчки му е наложена глоба в размер на 729,98 лв. за извършено административно нарушение по Закона за обществените пърчки (ЗОП). Представено е пълномощно, с което Я. П. упълномощава адв. Е. Д. да го представлява по делото в лично качество. За проведените по делото съдебни заседания обаче, като жалбоподател не е бил призоваван Я. П. и същият не е взел участие в тях, в т. ч. и чрез упълномощения от него адв. Е. Д.. Като жалбоподател е било призовавано „Брикел“ ЕАД [населено място], като същото е представлявано в с. з. от адв. П. К. съгласно представено пълномощно. Липсва пълномощно от Я. П. в лично качество, учредяващо представителна власт за адв. П. К.. В постановеното по делото решение № 16 от 17.03.2025 г., с което НП е отменено, като жалбоподател също е посочено „Брикел“ ЕАД [населено място], на което и дружество е било съобщено решението. Изпратено е съобщение за решението и на Я. П. чрез адв. П. К., който и го е получил, но същият, както беше отбелязано, не е бил негов пълномощник, а на „Брикел“ ЕАД [населено място].

Провеждането на съдебното производство и постановяването на съдебно решение по спора без участието на надлежна страна – подалият жалбата нарушител (санкционираното с НП физическо лице), води до постановяване на недопустимо решение, което представлява касационно основание по чл. 209, т. 2 от АПК. Съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция следи служебно за допустимостта на съдебното решение, поради което и с оглед на констатираната недопустимост на обжалваното съдебно решение същото следва да бъде обезсилено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд с участието на надлежен жалбоподател – Я. П. П., като преди това се прецени редовността и допустимостта на подадената от него жалба, в частност дали същата е била подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН.

При този изход на делото не се присъждат разноски за настоящото производство. Възлагането им следва да бъде разрешено при новото разглеждане на делото съгласно чл. 226, ал. 3 от АПК.

Водим от горните мотиви, Административен съд Стара Загора на основание чл. 221, ал. 3, предложение второ от АПК

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА Решение № 16 от 17.03.2025 г., постановено по АНД № 20245550200160/2024 г. по описа на Районен съд Гълъбово.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд Гълъбово при спазване указанията, дадени в мотивите към настоящото решение.

Решението е окончателно.

Председател:
Членове: