Решение по дело №666/2022 на Окръжен съд - Русе

Номер на акта: 174
Дата: 4 януари 2023 г. (в сила от 22 декември 2022 г.)
Съдия: Боян Пенев Войков
Дело: 20224500600666
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 12 октомври 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 174
гр. Русе, 22.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на двадесет и седми
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Александър И.ов
Членове:Велизар Т. Бойчев

Боян П. Войков
при участието на секретаря И.ка Венкова
в присъствието на прокурора Я. Г. И.
като разгледа докладваното от Боян П. Войков Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20224500600666 по описа за 2022 година
Производството е по глава ХХI от НПК.
С Присъда № 35/10.03.2022г. по НОХД № 1228/21 на РРС е
постановено следното:
Подсъдимият Н. И. Б. е признат за виновен, в това, че в периода
06.06.2014г-24.06.2014г. вкл. в гр.Русе и с.Н., обл.Русе, след предварителен
сговор с П.Е.Ф. от гр.Русе, В.П. Й. от с.Н., обл.Русе и И. Й. Н. от гр.Русе, в
немаловажен случай, в условията на продължавано престъпление- на три
пъти, чрез разрушаване на прегради,здраво направени за защита на имот,
чрез използване на МПС-л.а. „БМВ“ с рег. № Р **** ВК и чрез използване на
техническо средство, отнел чужди движими вещи, подробно посочени в
присъдата, на обща стойност 310 лева, от владението на Г.П. Р., В.И.В. и
П.П.Н., тримата от гр.Русе, без тяхното съгласие, с намерение противозаконно
да ги присвои, поради което и на основание чл.195 ал.1 т.3 пр.1, т.4 пр.1 и 2,
т.5, вр.чл.194 ал.1,вр.чл.26 ал.1 от НК ичл.55 ал.1 т.1 от НК му е осъден на
три месеца лишаване от свобода.
На основание чл.66 от НК изтърпяването на наказанието е отложено за
изпитателен срок от три години.
Подсъдимият И. Й. Н. е признат за виновен, в това, че в периода
23.06.2014г.-24.06.2014г. вкл. в гр.Русе, в условията на повторност и след
предварителен сговор с Н. И. Б. от с.Н., обл.Русе и П.Е.Ф. от гр.Русе, в
немаловажен случай, чрез използване на МПС-л.а. „БМВ“ с рег. № Р **** ВК
и чрез използване на техническо средство, отнел чужди движими вещи,
1
подробно посочени в присъдата, на обща стойност 185 лева, от владението на
П.П.Н. от гр.Русе, без неговото съгласие, с намерение противозаконно да ги
присвои, поради което и на основание чл.195 ал.1 т.4 пр.1 и 2, т.5, т.7,
вр.чл.194 ал.1 от НК и чл.55 ал.1 т.1 от НК е осъден на три месеца лишаване
от свобода.
На основание чл.57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС е постановено наказанието
лишаване от свобода да бъде изтърпяно при първоначален общ режим.
Двамата подсъдими са осъдени да заплатят съответната част от
направените по делото разноски.
Присъдата е обжалвана от подсъдимия И. Н., чрез служебният му
защитник адв.И. К. от РАК, с доводи за неправилност и необоснованост на
присъдата, недоказано участие на подс.Н. в престъплението. Развиват се
доводи за нарушение на чл.6 §1 от „Конвенцията за правата на човека“, тъй
като се касае за Д.ие от преди повече от 7 години, както и че наложеното
ефективно наказание е в нарушение на целите на чл.36 от НК. Иска се отмЯ.
на осъдителната присъда и постановяване на оправдателна такава по
отношение на подс.Н.. Излагат се подробни съображения в подкрепа на
твърденията и исканията.
Представителят на РОП изразява становище, че жалбата е
неоснователна и атакуваната присъда следва да бъде потвърдена, като
законосъобразна и правилна, по подробно изложените съображения.
В съдебно заседание жалбата се поддържа от подсъдимия И. Н. и от
неговият служебен защитник адв. И. К. от РАК. Иска се постановяване на
оправдателна присъда, по отношение на този подсъдим, по изложените
съображения.
Като съобрази доказателствата по делото, доводите на страните и
извърши служебна проверка на правилността на присъдата, Окръжният съд
намира следното:
Жалбата е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е
неоснователна.
От фактическа страна е прието за установено следното:
Подсъдимият Н. Б. е роден през 1992г., б.г., неженен, съ средно
образование, не работи, неосъждан. Към датата на инкриминираното Д.ие и е
бил на 22 години.
Подсъдимият И. Н. е роден на ********, б.г., неженен, със средно
образование, не работи, осъждан. Към датата на инкриминираното Д.ие е бил
2
на 18 години. Той е осъждан общо 4 пъти, за извършени престъпления като
непълнолетен. Последните му две осъждания са следните:
С Присъда № 273/19.12.2011 по НОХД № 2667/2011 по описа на РРС,
за извършено през периода 06.05.2011г.-29.05.2011г. престъпление по чл.195
ал.1 т.3,т.5, вр.чл.26 ал.1 от НК, вр.чл.63 ал.1 т.3 от НК ,вр.чл.55 ал.1 т.2 б.“б“
от НК му е наложено наказание „пробация“ с три пробационни мерки, всички
с продължителност една година и шест месеца. Присъдата е вляза в сила на
04.01.2021г.
С Определение № 177/27.02.2012г. по ЧНД № 308/12 на РРС е
извършено групиране на посочената присъда с предходните две такива, като е
наложено едно общо наказание в размер на три месеца лишаване от свобода.
Изтърпяването на това наказание, на основание чл.69 ал.1 ,вр.чл.66 от НК е
отложено за изпитателен срок от една година и шест месеца. Това
определение е влязло в сила на 14.03.2012г.
С Присъда № 277/21.11.2012г. по НОХД № 2536/2012г на РРС, за
извършено през периода 14.02.2012г.- 15.02.2012г. престъпление по чл.195
ал.1 т.3 и т.7, вр.чл.63 ал.1 т.3 от НК, чл.58а от НК и чл.54 от НК му е
наложено наказание осем месеца лишаване от свобода, при първоначален
общ режим на изтърпяване. На основание чл.69 ал.2 от НК подсъдимият е
освободен от изтърпяването на наказанието три месеца лишаване от свобода,
наложено му по НОХД № 1727/2011 на РРС.
Наказанието лишаване от свобода по тази присъда е изтърпяно на
23.08.2013г. в ПД Бойчиновци.
По отношение на В.П. Й. и П.Е.Ф. наказателното производство за
горепосоченото престъпление е прекратено, поради постигнато с всеки един
от тях споразумение. С оглед на това двамата са свидетели по настоящето
дело. Копие от одобреното от РРС споразумение по отношение на П.Ф. е
приложено на л.84-88 от т.2 от ДП. Копие от одобреното от РРС
споразумение по отношение на В. Й. е приложено на л.84-85 от НОХД №
1228/2 на РРС.
Към 2014г. двамата подсъдими и свидетелите В. Й., П.Н. и П.Е.Ф.
поддържали приятелски отношения. Те изпитвали нужда от пари и решили да
си ги набавят чрез кражби на вещи и части от паркирани леки автомобили,
които да продават. Извършването на кражби от автомобили се превърнало в
техен основен и траен начин за придобИ.е на средства. По това време подс.Б.
управлявал лек автомобил БМВ с рег. № Р **** ВК, с който се придвижвали
от с.Николо до гр.Русе, където търсели подходящи обекти за посегателство.
Така, в изпълнение на решението си, на 06.06.2014г. вечерта,
подсъдимият Б., подс.Н., св.В. Й. и св.Петър П. тръгнали с лекия автомобил
БМВ, с рег. № Р **** ВК, управляван от подс.Б. от с. Н. за гр.Русе. По пътя се
отбили до местността „Хаджигенова чешма“ на гр.Русе, откъдето взели
св.П.Е.Ф. и св.Н. А.С.. Предвид целта на пътуването – кражби от леки
автомобили, св.Ф. носел помощни средства, необходими за извършване на
Д.ията – тресчотка и клещи, които не били установени в хода на
разследването.
3
След като пристигнали в гр. Русе започнали да обикалят с автомобила
по улиците, търсейки подходящи обекти. В района на ул.“Ш.“ в близост до
Кооперативния пазар, подс. Б. спрял автомобила, от който слезли св.П.Ф. и
св.В. Й.. Уговорили се да ги изчакат на това място, докато те тръгнали по
улиците в района, търсейки паркирани автомобили, с монтирани СD плеъри.
На ул.“Ш.“ до дом № 88, св.П.Ф. и св.В. Й. видели паркиран лек
автомобил марка „Опел“, модел „Корса“ с рег. № Р****РК, собственост на св.
В.И.В., от гр.Русе, в купето на който имало монтиран 1 брой СD плейър,
марка „JVC CD Resiver KD- G3“. Отнели посочения СD плеър и с него се
върнали до автомобила на подс. Б., паркиран в близост и прибрали открадната
вещ в л.а. С протокол за доброволно предаване от 25.06.2014г. /т.1,л.123 от
ДП/ СД плеърът е предаден от В. Й. и впоследствие е върнат на собственика
му.
Малко след това св.П.Ф. и св.В. Й. напуснали автомобила, като
тръгнали по улиците в района, търсейки автомобили с монтирани СD плеъри.
Подс.Б. останал в автомобила, чакайки ги, за да прибере откраднатото.
На паркинга на бл.“П.“, срещу вх.2 двамата видели паркиран лек
автомобил „Фолксваген Голф 3“ с рег. № Р ****РА, собственост на св.Г.П. Р.,
в който имало монтиран 1 бр. CD плеър „Sony CDX GT423U“. Виждайки го,
св.Й. счупил предното ляво стъкло на автомобила с помощта на дръжката на
тресчотката, а св.Ф. се пресегнал и издърпал от таблото на автомобила
посочения СD плеър. Освен него от купето на автомобила взел още: 1 бр.
слънчеви очила, 1 бр.мъжко портмоне от естествена кожа, парична сума от 20
лева. С отнетите вещи двамата се върнали до автомобила на подс.Б., паркиран
вблизост, прибрали отнетите вещи в него и отпътували за с.Н., обл.Русе.
Оперативно-издирвателните мероприятия по случая извършил св.М.К.-
п.с. при Втора РУ на ОД МВР-Русе, в хода на които той установил
участниците в Д.ието. По време на проведената с тях беседа те доброволно
признали за извършеното. Св.В. Й., с протокол за доброволно предаване,
предал 1 бр. CD плеър „Sony CDX GT423U“, който бил върнат на св.Г. Р..
На 23.06.2014г., след 23 часа св.П.Н. тръгнал с лекия си автомобил за
лесопарка в с. Н., обл.Русе. Възникнал технически проблем с автомобила и
той спрял да го отстрани. В този момент покрай него преминал подс.Б. с
управлявания от него лек автомобил БМВ, с рег. № Р **** ВК, в който били
св.П.Ф. и подс.И. Н.. Те се познавали и подс.Б. спрял л.а. Св.П.Н. и св.Ф.
имали имуществени неуредици, поради което възникнало спречкване, кратко
сбИ.е, след което се разделили.
В ранните часове на 24.06.2014г. св.П.Н. се прибрал в дома си в
гр.Русе, като паркирал лекия си автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф
3“ с рег № ТХ **** ХМ пред блока, в който живеел в гр.Русе. Непосредствено
след това подс.Б. и подс.Н., заедно със св.П.Ф., с управлявания от първия л.а.
БМВ с рег № Р **** ВК, отишли до паркирания лек автомобил на св.П.Н.. От
автомобила на св.Н. тримата отнели: 1 бр. CD плеър „Panasonic“, модел „CQ
RX 103N“,1 бр.автомобилна гума „Kings tire“ с размер 185/65/14, 1 бр.
автомобилна гума марка „ Milestone“ с размер 185/65/14 и 2 бр.алуминиеви
4
джанти 14 цола, ширина „6 J“, без декоративни капачки. Кражбата на
автомобилните гуми била извършена, като подс.Б. и св.Ф. повдигнали
автомобила на пострадалия, а подс.Н. развил болтовете и свалил джантите.
Откраднатите вещи тримата поставили в лекия автомобил на подс.Б. и
потеглили.
Трите лица, с лекия автомобил, управляван от подс.Б. посетили
заложна къща „Монарх“, намираща се на ул. "Р." № ****, която работела
денонощно. Там подс.Н. заложил отнетите 1 бр. автомобилна гума „Kings tire“
с размер 185/65/14, 1 бр.автомобилна гума марка „ Milestone“ с размер
185/65/14 и 2 бр.алуминиеви джанти 14 цола, ширина „6 J“ за сумата от 40
лева. Тази сума тримата си разделили и изразходвали за собствени нужди,
след което се прибрали в с.Н., обл.Русе.
Оперативно-издирвателните мероприятия по случая извършил св. Д.Т.-
п.с. при Втора РУ на ОД МВР-Русе, в хода на които той установил
горепосочените автори на кражбата. По време на проведената с тях беседа те
доброволно признали за извършеното, като посочели и начина на
разпореждане с вещите. Последните били установени от органите на
полицията. Отнетият 1 бр. CD плеър „Panasonic“, модел „CQ RX 103N“ бил
установен в подс.Б., който бил предаден от него и върнат на пострадалия
/протокол за доброволно предаване от 25.06.2014г., приложен в т.1,л.109 от
ДП/. Отнетите 1 бр.автомобилна гума „Kings tire“ с размер 185/65/14, 1
бр.автомобилна гума марка „ Milestone“ с размер 185/65/14 и 2 бр.алуминиеви
джанти 14 цола, ширина „6 J“ били предадени от подс.Н. и също върнати на
пострадалия /протокол за доброволно предаване, приложен в т.1,л.110 от ДП/.
От заключението на приетата по делото съдебно-ценова експертиза е
установена левовата стойност на всяка от отнетите вещи, тяхната обща
равностойност, която за двете кражби възлиза на 310 лева.
Щетите са възстановени на пострадалите лица.
Тази правилно установена фактическа обстановка се подкрепя от
писмените и гласните доказателства и доказателствени средства по делото.
Законосъобразно и мотивирано районният съд е кредитирал с доверие
писмените доказателства, събрани по делото- протоколите за оглед на
местопроизшествия и фотоалбуми към тях, протоколите за оглед на
веществени доказателства, протоколите за доброволно предаване на отнети
вещи от извършителите, разписки за връщането на отнетите вещи на техните
собственици, заложен билет № 7271/24.06.2014г., РКО № 6282/24.06.2014г.,
ПКО № 5951, издадени от ЗК „Монарх Кредит Груп“ ЕООД. Те са безспорни,
категорични, изготвени по съответния ред и относими към конкретните
престъпления, предмет на делото, като установяват по категоричен начин
отразените в тях обстоятелства.
Районният съд законосъобразно и правилно е дал вяра на показанията
на пострадалите от престъпленията лица- свидетелите Г. Р., В.В. и П.Н., като
обективни, подробни и кореспондиращи с отразеното в протоколите за оглед
на местопроизшествие и останалите писмени доказателства по делото. Всеки
един от пострадалите сочи конкретната дата и място, когато е извършена
5
кражбата от автомобила му, индивидуализира отнетите му вещи, описва
начина на извършване на Д.ията- счупване на стъклата на автомобилите, както
и факта на възстановяването на отнетите вещи.
Законосъобразно и мотивирано първоинстанционният съд е дал вяра на
показанията на полицейските служители М.К., В. И.ов, М.П., Д.Т., които са
извършвали ОИМ, в хода на които са установили авторите на
престъпленията- подс.Б., подс.Н., както и останалите лица, свидетели по
настоящето дело, поради одобрени от съда споразумения. Пред тях
участниците в престъпленията, в това число и подс. Н. са разказали за
извършеното от тях и от съучастниците си. Въпреки че показанията на
полицейските служители са производни доказателства, те напълно
кореспондират с останалия кредитиран от съда доказателствен материал,
поради което правилно им е дадена вяра като обективни и последователни.
Законосъобразно и мотивирано са кредитирани с доверие показанията
на св.Н. С., приобщени към доказателствения материал по предвидения в
НПК ред. Той е очевидец на две от Д.ията, с пострадали Г. Р. и В.В., тъй като
е бил в лекия автомобил с подс.Б. и с останалите извършители- свидетелите
В.Й., П.Ф.и П.П.. Св. С. е чул както уговорките между тях- „че ще крадат СД-
та“, видял е как на два пъти свидетелите „В. и П.“ са донесли две СД-та,
които прибрали в багажника. Показанията на този свидетел-очевидец са
обективни, конкретни и кореспондират с останалите кредитирани от съда
доказателства. Те кореспондират и с заявеното от св.М.П. /полицейският
служител, пресъздаващ разговора си с П.Н./, който свидетелства за
уговорките между извършителите- къде да ходят, какво да вземат, къде да се
чакат, включително и че П.Ф. заявил, че ще ходят да крадат СД-та от
автомобили и показал, че носи инструменти- клещи и дръжка от тресчотка.
Показанията на св.М.П. установяват наличието на предварителен сговор
между лицата за извършването на конкретни кражби от автомобили, начина
на извършването им, както и участниците в отделните Д.ия.
Относно кражбата на 23.06.2014г.-24.06.2014г. освен горепосочените
показания на пострадалия П.Н., отразеното в протоколите за оглед на
местопроизшествие, за оглед на веществени доказателства, за доброволно
предаване на отнетите вещи и разписки, заложен билет, РКО, ПКО от ЗК
„Монарх Кредит груп“, първоинстанционният съд законосъобразно е дал вяра
на гласните доказателства, които кореспондират с тях. Това са показанията на
св. П.Ф., дадени на ДП пред съдия и приобщени по предвидения в НПК ред.
Те са обективи и конкретни, преки уличаващи доказателства, в които св.Ф.
сочи, че в кражбата, извършена на 23.06.2014г.-24.06.2014г. са участвали той,
подс.Н. Б. и подс.И. Н.. Свидетелят уточнява, че той и Н. /подс.Н. Б./ са
повдигнали лекия автомобил, а И. /подс. И. Н./ е развивал болтовете на
джантите. Тези гласни доказателства кореспондират с показанията на св.Д.Т.-
полицейският служител провел беседи с участниците в тази кражба. Неговите
показания от ДП са приобщени към доказателствата по делото, при съгласие
на страните. От тях се установява казаното му от посочените в показанията
лица, едното от които е и подс.И. Н.. От показанията на св.Т. се установява
както факта, че подс.И. Н. е бил в лекия автомобил заедно с подс.Б. и
6
останалите лица по време на срещата им със св. П.Н. на „Т.“, придвижването
им до Русе, отнемането на вещите от лекия автомобил на пострадалия и
последващото им залагане от подс. Н. в заложната къща.
Доказателство за авторството на Д.ието на 24.06.2014г., в лицето на
подсъдимите Б. и И. Н. е и факта, че отнетите вещи при тази кражба са
доброволно предадени именно от тях. За участието на подс. Н. в кражбата
доказателства се съдържат и в писмените документи, изготвени в заложната
къща и от показанията на св.Ч.. Тези доказателства установяват, че вещите,
предмет на кражбата, са предадени в заложната къща непосредствено след
като са били открадната, като са заложени именно от подс.И. Н.. Посоченото,
разгледано съвкупно с останалите доказателства, установява по безспорен
начин участието на подс. И. Н. в кражбата като съучастник, а цялостното
развитие на събитията, свързано с придвижването на лицата до гр.Русе,
техните разговорите, носените инструменти, с които са развити джантите са
доказателство и за наличието на предварителен сговор между тримата
извършители за извършването на кражбата.
Първоинстанционният съд е обсъдил и обясненията, дадени от
подсъдимите Б. и Н.. Правилно е отчел, че първият на практика не оспорва
обвинението, поради което неговите, макар и кратки обяснения
кореспондират с останалите доказателства по делото. Обясненията на подс.И.
Н., в които отрича да е извършил престъплението, законосъобразно са
отхвърлени като защитна теза, тъй като противоречат на останалите
кредитирани от съда доказателства.
С оглед изложеното възраженията на защита на подс.И. Н. са
неоснователни.
Възраженията на подс.И. Н. и неговият защитник за необоснованост
на присъдата и недоказаност на обвинението по отношение на него, са
неоснователни.
Законосъобразно и правилно първата инстанция е приела, че подс. Н. е
участвал като съизвършител в кражбата, осъществена на 23.06.2014г.-
24.06.2014г., като в тази насока са обсъдени и законосъобразно кредитирани с
доверие писмените и гласни доказателства, подробно посочени в мотивите
към първоинстанционната присъда и по-горе в настоящето решение. Това са
показанията на пострадалия П.Н., отразеното в протоколите за оглед на
местопроизшествие, за оглед на веществени доказателства, за доброволно
предаване на отнетите вещи от подс.И. Н., разписки за връщането им,
заложен билет, РКО, ПКО от ЗК „Монарх Кредит груп“, показанията на св.Ч.,
показанията на св.П.Ф. и на св.Д.Т.. Съвкупният анализ на тези доказателства,
правилно обсъдени от първата инстанция, налага безспорният извод, както за
участието на подс. Н. в това престъпление, така и за начина му на извършване
7
и за наличието на всички квалифициращи обстоятелства, за които той е
признат за виновен.
По делото не са допуснати нарушения на процесуалните правила.
Събрани са всички относими доказателства, като делото е изяснено от
фактическа страна.
Първоинстанционният съд правилно е приложил материалния закон.
Доказателствата по делото установяват, че подс.Н. е извършил
престъплението, за което е признат за виновен. Те установяват наличието на
квалифициращите обстоятелства по чл.195 ал.1 т.4, т.5, т.7 от НК
използване на МПС и на техническо средство, предварителен сговор с още
двама извършители. Законосъобразни и правилни са изводите на районния
съд и относно участието на всеки един от двамата подсъдими в кражбата.
Конкретно подс.И. Н. е развил болтовете на гумите на лекия автомобил, които
след това са оставени в лекия автомобил „БМВ“, управляван от подс. Б..
Подс.Н. безспорно е използвал техническо средство за развИ.ето на болтовете
на гумите. Д.ието е извършил чрез използване на МПС, тъй като след
свалянето на гумите те са бил натоварени с л.а. БМВ с рег. № Р **** ВК,
управляван от подс.Б., като по този начин подсъдимите са се отдалечили от
местопреспълението и така са прекъснали фактическата власт на собственика
върху посочените вещи и са установили своя трайна фактическа власт върху
вещите, с което престъплението е довършено. Налице е предварителен сговор
между лицата, по смисъла на чл.195 ал.1 т.5 от НК и случаят не е маловажен.
Това е така предвид гореизложените доказателства за вземане решение от
подсъдимите да извършват кражби, от специално набелязани цели- от л.а.,
търсейки конкретни вещи, предварително осигурен начин на предвижване,
предварително осигурени технически средства, с помощта на които да
извършват кражбите- дръжка от тресчотка и клещи, като предвид начина на
извършване на престъпленията и стойността на отнетите вещи, случаят не е
маловажен.
По отношение на подс.Н. е налице и квалифициращото обстоятелство
повторност, по чл.195 ал.1 т.7 от НК, тъй като настоящето престъпление е
извършено след като той е бил вече осъждан с влезли в сила присъди по
НОХД № 2667/11 и по НОХД № 2536/12, двете на РРС за други такива
престъпления- по чл.195 ал.1 от НК, като е не изминал 5-годишинят срок,
8
съгласно чл.30 от НК, от изтърпяване на тези наказания.
От субективна страна престъплението е извършено от подс.Н. с пряк
умисъл и със специална цел. Той е съзнавал обществената опасност на
Д.ието, предвиждал е неговите обществено- опасни последици и е искал
настъпването им, което се потвърждава от цялостното му поведение.
Настоящият състав споделя изцяло съображенията на първата
инстанция досежно обективната и субективна страна на престъплението,
извършено от подс. Б.. Законосъобразни и правилни са мотивите на районния
съд и относно вида и размера на наложеното на подс.Б. наказание, което е
определено при наличието на изключително смекчаващо отговорността
обстоятелство, по реда на чл.55 ал.1 т.1 от НК в размер на три месеца
лишаване от свобода. С оглед чистото съдебно минало на подсъдимия
правилно изтърпяването на това наказание е отложено за изпитателен срок от
три години. Предвид липсата на въззивна жалба от подс.Б. настоящият
състав няма да излага подборни съображения.
Неоснователни са възраженията на жалбоподателя Н., свързани с
определеното му наказание.
Действително Д.ието е извършено през м.юни 2014г. и до
постановяването на присъдата от РРС през март 2022г. са изминали 8 години ,
което е един продължителен период от време, сочещ на изключително
закъсняло правосъдие. Това забавяне се дължи на обективни причини-
обединяването на няколко прокурорски преписки, сложността на
разследването, свързано с установяването на извършителите, спирането на
ДП за времето от 2015г. до 2019г., обявяването за издирване на подсъдимите
П.Ф. и Н. Б. и изготвянето на ЕЗА на двамата, сключването на споразумения с
двама от подсъдимите- единият в хода на ДП, другият в хода на съдебното
следствие, като последното също е наложило отлагане на делото, за да се
произнесе по споразумението друг съдебен състав. Всичко това са обективни
причини, забавили наказателното производство. Тези обстоятелства
безспорно не могат да доведат до постановяване на оправдателна присъда.
Дългият период от време, изминал от Д.ието до реализирането на
наказателната отговорност е правилно взет предвид от районния съд при
определяне наказанията на подсъдимите и е отчетен като изключително
смекчаващо отговорността обстоятелство.
9
За извършеното от подс.И. Н. престъпление му е наложена наказание в
размер на три месеца лишаване от свобода. То е определено по реда на чл.55
ал.1 т.1 от НК, като е преценено, че и най-лекото предвидено в чл.195 ал.1 от
НК наказание би се оказано несъразмерно тежко, предвид конкретното Д.ие
и личността на дееца. Съдът е определи наказанието при наличието на едно
изключително смекчаващо отговорността обстоятелство, а именно дългият
период от време, изминало от осъществяването на Д.ието- юни 2014г. до
реализирането на наказателната отговорност- 8 години. Настоящият състав
споделя изцяло съображенията на районния съд, като намира, че наказанието
на подсъдимия е правилно определено, именно по реда на чл.55 ал.1 т.1 от
НК, при наличието на горепосоченото изключително смекчаващо
отговорността обстоятелство. Тъй като за престъплението по чл.195 ал.1 от
НК е предвидена долна граница на наказанието, не е възможно да се премине
към наказание различно от вида лишаване от свобода. Наказанието, наложено
на подсъдимия е в минимално предвидения по закон размер от 3 месеца, под
който не може да се слезе.
За подс.Н. не са налице предпоставките на чл.66 ал.1 от НК, тъй като
към датата на Д.ието той е бил на 18 години. Той е осъждан с горепосочените
съдебни актове, поради което така определеното му наказание следва да бъде
изтърпяно ефективно. На основание чл.57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС правилно е
постановено това наказание да бъде изтърпяно при първоначален общ режим.
Определеното наказание на подс.Н., по вид, размер, при ефективното
му изтърпяване при постановения режим, съответства на тежестта на
извършеното, на личността на подсъдимия и с него ще се постигнат целите на
личната и генерална превенция.
При извършената служебна проверка въззивният съд не констатира
допуснати съществени процесуални нарушения, налагащи отмЯ. на
обжалвания съдебен акт. Не са налице основание за нейното изменение.
Първоинстанционната присъда е законосъобразна, правилна и справедлива,
както в обжалваната й част, така и в необжалваната част, поради което следва
да бъде потвърдена изцяло..
Мотивиран така и на осн.чл.338 от НПК, съдът
РЕШИ:
10
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 35/10.03.2022г. на Русенския районен
съд, постановена по НОХД № 1228/2021 на РРС изцяло.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11