№ 72
гр. Варна , 12.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ в публично заседание на
седемнадесети ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Златина И. Кавърджикова
Иванка Д. Дрингова
Секретар:Доника З. Христова
като разгледа докладваното от Златина И. Кавърджикова Въззивно
гражданско дело № 20203100502488 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивната жалба на „Енерго–Про
Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул.
„Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс - Г, чрез адв. М.Л., против решение №
2464/18.06.2020г. по гр.д. № 19086/2019г. на 16-ти състав на ВРС, с което е прието за
установено, че Д. П. В. ЕГН ********** от гр. Варна, ул. „Св.К. О.“, № 82, вх. В, ет. 3, ап. 5
не дължи сумата от 3213.11лв. по фактура от 13.11.2019г., претендирана поради извършена
корекция на сметка на клиентски № ********** и абонатен № ********** за периода от
07.02.2018г. до 07.02.2019г. за обект на потребление с адрес: с. Х., обл. Д., ул. „С.“, № 6, на
осн. чл.124 от ГПК и дружеството е осъдено да заплати на Д. П. В. ЕГН ********** от гр.
Варна, ул. „Св.К. О.“, № 82, вх. В, ет. 3, ап. 5 сумата от 630.53лв., направени от ищеца
съдебно-деловодни разноски в първоинстанционното производство, на осн. чл. 78, ал.1 от
ГПК.
Считайки обжалваното решение за неправилно, необосновано и в разрез със събрания
в хода на процеса доказателствен материал, се моли да бъде отменено и постановено друго
решение, с което исковата претенция бъде отхвърлена, като неоснователна и недоказана.
Моли и за присъждане на сторените разноски.
В писмен отговор в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК Д. П. В. ЕГН ********** от гр.
Варна, ул. „Св.К. О.“, № 82, вх. В, ет. 3, ап. 5, чрез адв. М.Т. оспорва въззивната жалба като
неоснователна. Моли се обжалвавното решение да бъде потвърдено. Претендира
1
присъждане на направените във въззивното производство съдебно-деловодни разноски.
В с.з. на 17.11.2020г. въззивното дружество „Енерго Про Продажби“ АД, чрез адв.
М.Л. поддържа въззивната си жалба, а въззиваемата Д. П. В., чрез адв. Ел. М. в писмена
молба № 24272/16.11.2020г.-писмения си отговор. И двете страни претендират присъждане
на сторените разноски, като възразява за прекомерност на заплатеното от насрещната страна
адвокатско възнаграждение, в случай, че надвишава минимума, определен с Наредба №
1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
ВОС съобрази следното:
В исковата си молба Д. П. В. ЕГН ********** от гр. Варна, ул. „Св.К. О.“, № 82, вх.
В, ет. 3, ап. 5, действаща чрез адв. М.Т. излага, че е клиент на “Енерго Про Продажби” АД и
заплаща редовно консумираната ел.енергия. На 06.02.2019г. е била извършена проверка на
електромера адреса на потребление от нея на ел.енергия в с. Х., Обл. Д., ул. “С.”, № 6 от
служители на “ЕРП Север” АД, за което е бил съставен констативен протокол, въз основа на
който е била начислена сумата 3213.11лв. с ДДС и издадена фактура от 13.01.2019г. Счита
претендираната сума за недължима, понеже не е била потребена от нея. Оспорва начина,
методиката и основанието за издаването на цитираната фактура. Размерът на дължимата
сума е произволно определен, без каквото и да е основание и в нарушение на нормите,
които уреждат предоставянето и потреблението на ел.енергия. Извършената корекционна
процедура се основава на нищожни правни норми. Нито в ЗЕ, нито в писмен договор за
продажба на ел.енергия на ответника е предвидена такава отговорност на клиента. Сметката
е изчислена на базата на по-високи от тогава утвърдените цени. Няма данни неизправността
на СТИ да е причинена от ищцата, а напротив-дължи се на неизпълнението на задължението
на “ЕРП Север”, съответно “Енерго Про Мрежи” АД да поддържа в изправност
ел.съоръженията, в частност процесното СТИ. Липсва нормативна уредба за осъществяване
на корекции, поради отмяната на ПИКЕЕ. Моли се да бъде установено по отношение на
ответното дружество, че не дължи заплащането на процесната сума. Претендира присъждане
на сторените разноски.
В срока за отговор ответникът „Енерго-Про Продажби” АД, чрез адв. М.Л. е оспорил
иска като неоснователен. Не се спори, че между ищеца и дружеството съществува валидно
договорно правоотношение по повод продажбата на ел.енергия. В следствие на извършената
техническа проверка е извършена корекция и издадена фактура за сумата от 3213.11лв.
Посочено е, че корекцията е извършена съобразно чл. 38, ал. 2 от ОУ на ДПЕЕЕМ, вр. чл.
200, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД. Установено е доставено количество ел.енергия, което не е
заплатено. Налага се извършването на корекция. Налице е неправомерно въздействие върху
електромера на ищеца. Моли се исковата претенция да бъде отхвърлена. Претендира
присъждане на сторените разноски.
За да се произнесе, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Според КП № 1105456/06.02.2019г., при извършената от служители на ЕРП “Север”
АД проверка, са установили натрупано в регистър 1.8.3 количество ел.енергия в размер на
16641кВтч. Електромерът е свален и поставен в запечатан плик и пломбиран с пломба №
524531 и изпратен на прповерка в БИМ. Протоколът е съставен в присъствието на съпруга
на клиента и е подписан от него, съставителите и един свидетел.
От КП № 2607/05.11.2019г., изготвен от БИМ, ГД “Мерки и измервателни уреди”,
РО-Варна се установява, че изследваният електромер е постъпил в опаковка с пломба №
524531. При софтуерно четене е установена външна намеса в тарифната схема на
електромера. Установено е наличие на преминала енергия на тарифа Т3 от 16641.2кВтч,
която не е визуализирана на дисплея. Електромерът не съответства на метрологичните
2
характеристики и не отговаря на изискванията за точност на измерването на ел.енергия.
Видно от становище от 12.11.2019г., изготвено от Специалист „ЕК“ за начисление на
ел.енергия, за периода от 07.02.2018г. до 06.02.2019г. е начислена допълнително ел.енергия
от 16641кВтч. Записано е, че корекцията е извършена на основание софтуерен прочит на
паметта на СТИ, при което е установено точното количество ел.енергия.
От представената по делото фактура № **********/13.11.2019г., се установява, че за
периода от 07.02.2018г. до 06.02.2019г. е начислена сумата от 3213.11лв.
От заключението на в.лице по допуснатата СТЕ, е видно, че процесният електромер е
произведен 2014г. и същата година е минал задължителна проверка. Към 05.11.2019г. е бил
монтиран в обекта на потребление в с. Х.. Срокът му на метрологична годност е 6 години.
Извършено е обаче неправомерно претарифиране с цел неотчитане на потребената
ел.енергия във визуализираните на дисплея регистри. Така в 1.8.3 са се оказали 16641кВтч.
Съществуват данни за неправомерно вмешателство в софтуера на процесното СТИ, според
КП № 2607/05.11.2019г., но не е описано по какъв начин е осъществена тази намеса и в
какъв времеви период. Извършените математически изчисления по фактура №
**********/13.11.2019г. са коректни, извършени след прочитане на скрития регистър 1.8.3.
на електромера. Вещото лице сочи, че е технически невъзможно ако СТИ е монтиран нов и
показанията по регистър Т 1 и Т 2 са нулеви, то в регистър Т 3 и Т 4 те да са други.
Въз основа на така приетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Съобразно разпределението на доказателствената тежест в процеса „Енерго-Про
Продажби” АД следва да установи при условията на пълно и главно доказване валидно
правоотношение по доставка на електроенергия, която не е била измерена, или
електроенергия в повече от отчетеното, както и че е спазил реда за извършване на
проверката, периодът на грешното измерване или неизмерване в резултат на неправомерно
действие на потребителя, че е използвана правилната методика за корекция на сметката,
съответстваща на доставената и потребена електроенергия, влизане в сила на ПИКЕЕ.
Безспорно е, че ищецът е потребител на електроенергия по смисъла на § 1 т. 42 от
Закона за енергетиката и че Общите условия са влезли в сила по отношение на ищеца.
Основание за извършване на корекция и за фактуриране на процесната сума се явява
констативен протокол № 2607/05.11.2019г. на БИМ.
Следва да бъде съобразено това, че съгласно чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ, ПИКЕЕ
регламентират принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда
за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно
и/или неточно измерена електрическа енергия, както и създаването, поддържането и достъпа
до база данни с регистрацията от средствата за търговско измерване. Или, с тази норма
законодателят е предвидил, че с ПИКЕЕ следва да бъдат регламентирани както процедурата
по установяване на неточното измерване, така и последиците при констатирано такова.
Затова и в раздел ІХ, озаглавен „Случаи и начини за извършване на преизчисление на
количеството ел.енергия от операторите на съответните мрежи“ са разписани както правила
относно реда на извършване на проверките и тяхното документиране /чл. 47 вр. чл. 41 и чл.
45/, така и правила за коригиране на сметките съобразно причината, довела до
неизмерване/неточно измерване на потребяваната ел.енергия. Целта е да се гарантират
правата на потребителите при реализиране на отговорността им за заплащане на
потребената ел.енергия в хипотезите, в които не следва да се установява виновно поведение
3
от тяхна страна.
Към датата на извършената проверка-05.12.2018г. е постановено Решение №
1500/6.02.2017г 5-членен състав на ВАС по адм.д.№ 2385/2016 (обн.ДВ 15/14.02.2017), като
е обезсилил в една част и отменил в друга Решение № 128971.12.2015 по адм.д. №
9462/2014г на ВАС, като са отменени нормите в ПИКЕЕ, приети по т.3 от Протоколно
решение № 147/14.10.2013 на ДЕВР, обн.ДВ, бр.98/12.11.2013г, с изключение на чл.48, чл.
49, чл.50 и чл.51 от този акт, както и Решение № 2315/21.02.2018г по адм.д.№ 3879/2017г
на ВАС, с което са отменени и останалите действащи след Решението № 1500/6.02.2017г по
адм.д. № 2385/2016г на ВАС текстове от ПИКЕЕ – чл.48, чл.49, чл.50 и чл.51. Същото е
потвърдено с Решение № 13691/8.11.2018г по адм.д.№ 4785/2018г на 5-членен състав на
ВАС, в сила от 23.11.2018г. С това нормите на ПИКЕЕ са отменени вече в цялост.
При тези данни следва изводът, че към момента на начисляването на допълнителното
количество ел.енергия е нямало нормативно основание за извършване на едностранни
корекции на сметките на абонатите за минал период – чл.48, чл.49, чл.50 и чл.51 ПИКЕЕ.
Същевременно, няма действащи правила за процедурата и условията за установяване на
предпоставките им. При тази ситуация, поради съществуващата законова делегация в чл.83
ал.2 ЗЕ до приемането на нови ПИКЕЕ, които да съответстват на тази делегация, ответното
дружество не би могло да се ползва от корекционната процедура, за която към датата на
проверката са липсвали нормативен ред за установяване на предпоставките за извършване на
корекционна процедура и начина на извършване на проверка на средството за търговско
измерване. След отмяната на чл.41 - 47 от ПИКЕЕ, а в последствие и на чл.48, чл.49, чл.50 и
чл.51 от ПИКЕЕ, с оглед изложеното по-горе съдът намира, че изобщо липсват правила и
ред за извършване на проверки за метрологична, функционална и техническа изправност на
СТИ и приложени корекционните процедури по ПИКЕЕ. Представеният по делото протокол
и извършената въз основа на него корекция на сметка са съставени в нарушение на закона и
затова не биха могли валидно да установят наличието на задължение на ищеца спрямо
ответното дружество.
В същото време, в действащите ОУ също липсват норми, регламентиращи
процедурата по извършване на проверка на СТИ и нейното документиране.
При липсата на процедурни правила в ПИКЕЕ, към които препраща чл.83 ал.1 т.6 от
ЗЕ /ред. ДВ, бр. 38 от 2018 г., в сила от 8.05.2018 г./,, доказването на предпоставките за
служебно начисляване на допълнителни количества ел. енергия по партидите на абонатите
не би могло да бъде осъществено. Общите правила за доказване на определени факти са
неприложими, тъй като отношенията между доставчиците и потребителите на ел. енергия се
регулират от специален закон – ЗЕ, в регулирането на които Държавата, чрез неин орган –
КЕВР, има задължително участие, каквото участие не е предвидено при приемането на
общия закон. Освен това в общите закони не се съдържа регламентация на специалните
понятия и термини, съдържащи се в ЗЕ.
Следователно, невъзможно е само чрез общите на ГПК доказателствени средства да
бъде установяван фактът на констатираното неизмерване или неточно измерване на
доставяните до абонатите количества ел. енергия. Този извод се налага и предвид строгата
регулация и държавен контрол над енергийния сектор с цел защита на потребителите и
надзор над доставчиците на енергийни услуги. Не се установява и при какви данни в тарифа
1.8.3. е монтиран процесния електромер 115031400591516 на 12.08.2014г., видно от
протокол № 0940286, като предположенията на вещото лице, че е монтиран при нулеви
такива не се ценят от съда.
Дружеството е посочило като основание за дължимостта на сумата и нормата на чл.
4
183 от ЗЗД. Ако беше установено с надлежни доказателства консумацията на ел.енергия в
размер на 16641кВтч. от клиента, би могло да се търси плащане, но не е. Още по-малко
сумата в посочения размер от 3213.11лв., доколкото не е ясно по каква разценка и за кои
подпериоди е приложена. Вещото лице по изслушаната СТЕ е посочила, че сумата от
3213.11лв е математически вярно изчислена, но за показаните в становището от 12.11.2019г.
подпериоди и цени, без последните да са тези, одобрени от КЕВР за дневна, нощна и
върхова. Твърди се, че изчисленията са направени по технологични цени, но данни за тях
липсват по делото.
Ето защо предявеният иск се явява доказан по основание и размер и следва да бъде
уважен за посочената сума.
Въззивната жалба е неоснователна. Първоинстанционното решение следва да бъде
потвърдено.
Предвид изхода на спора не се следват разноски на въззивното дружество. То следва
да бъде осъдено да заплати на въззиваемия разноски за въззивната инстанция на осн. чл.78,
ал.1 от ГПК в размер на 455.00лв., представляващи намален по рада на чл. 7, ал. 2, т. 3 от
Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и на осн.
чл. 78, ал. 5 от ГПК размер на заплатеното адвокатско възнаграждение, видно от договор за
правна помощ и списък по чл. 80 от ГПК, цялото от 480.00лв., предвид направеното
възражение за прекомерност от насрещната страна и ниската фактическа и правна сложност
на спора.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2464/18.06.2020г. по гр.д. № 19086/2019г. на 16-ти
състав на ВРС, с което е прието за установено, че Д. П. В. ЕГН ********** от гр. Варна, ул.
„Св.К. О.“, № 82, вх. В, ет. 3, ап. 5 не дължи на “Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” №
258, Варна Тауърс – Г, сумата от 3213.11лв. по фактура от 13.11.2019г., претендирана
поради извършена корекция на сметка на клиентски № ********** и абонатен №
********** за периода от 07.02.2018г. до 07.02.2019г. за обект на потребление с адрес: с. Х.,
обл. Д., ул. „С.“, № 6, на осн. чл.124 от ГПК и на “Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” №
258, Варна Тауърс – Г, е осъдено да заплати на Д. П. В. ЕГН ********** от гр. Варна, ул.
„Св.К. О.“, № 82, вх. В, ет. 3, ап. 5 сумата от 630.53лв., направени от ищеца съдебно-
деловодни разноски в първоинстанционното производство, на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА „Енерго-Про Продажби“ АД-Варна ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. Варна, бул. „Вл.Варненчик“, № 258, „Варна тауърс Г“, представлявано от
Боряна Димитрова Пенева, Пламен Стоянов Стефанов, Яна Маринова Димитрова и Георги
Коршия да заплати на Д. П. В. ЕГН ********** от гр. Варна, ул. „Св.К. О.“, № 82, вх. В, ет. 3,
ап. 5 сумата от 455.00лв., представляваща разноски пред въззивната инстанция, на осн. чл. 78,
ал. 1 от ГПК.
5
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване пред ВКС, на основание чл.
280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6