Присъда по дело №5431/2023 на Районен съд - Варна
| Номер на акта: | 3 |
| Дата: | 8 януари 2024 г. (в сила от 24 януари 2024 г.) |
| Съдия: | Радостина Методиева |
| Дело: | 20233110205431 |
| Тип на делото: | Наказателно дело от общ характер |
| Дата на образуване: | 19 декември 2023 г. |
Съдържание на акта
Съдържание на мотивите
КЪМ ПРИСЪДА ПО НОХД № 5431 ПО ОПИСА ЗА 2023 ГОДИНА
НА ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД.
Във ВРС е внесен обвинителен акт № 1106 от адм. ръководител -
районен прокурор на РП - Варна, по който е образувано производство пред
първа инстанция срещу подсъдимия А.М.А. с оглед извършено от нея
престъпление от общ характер наказуемо по чл. 196, ал.1, т.1 вр. чл. 194, ал.1
вр. чл. 29, ал.1 б. 4а“ и б.“б“ от НК за това, че на 22.06.2023г. в гр. Варна
отнел от владението на собственика Я.Я.Ч., без неговото съгласие, с
намерение противозаконно да присвои, чужди движими вещи - пазарска
количка, мобилен телефон марка „Huawei", зарядно за мобилен телефон, лупа,
чанта от плат, диоптрични очила, химикал, сгъваемо ножче, дистанционно с
два ключа, 2 броя тефтери, фенер, банкноти на стойност 10 142 щатски долара
с левова равностойност 18057.43 лв., 90 британски паунда с левова
равностойност 204.41лв., 300 евро с левова равностойност 586.75лв., 7180
турски лири с левова равностойност 527.44лв. и банкноти на стойност 2045лв.
- всичко на обща стойност 21 525.03лв., като кражбата представлява опасен
рецидив.
Съдебното следствие е проведено по реда на глава ХХVІІ от НПК – чл.
373, ал.2 от НПК.
В съдебно заседание представителят на ВРП поддържа обвинението и
счита, че същото е доказано по безспорен и категоричен начин от събраните
по делото доказателства. Моли подсъдимият да бъде признат за виновен като
предлага на същия да бъде наложено наказание лишаване от свобода в размер
на две години и шест месеца, което да бъде намалено с 1/3 съобразно нормата
на чл. 58а от НК. По отношение на направените по делото разноски моли
същите да бъдат възложени на подсъдимия. По отношение на приложените
като ВД по делото два броя СД моли същите да останат по кориците на
делото, а по отношение на останалите ВД счита, че същите следва да бъдат
върнати на правоимащите лица.
Във фазата по съществото на делото защитникът на подсъдимия – адв.
Г.Ж. – М. моли по отношение на подсъдимия да бъде постановена присъда
съобразно събраните до момента доказателства като наказанието му бъде
намалено съобразно нормата на чл. 58а от НК. Моли на подсъдимия да бъде
наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години.
Подсъдимият признава изцяло фактическите констатации изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и заявява, че съжалява за
извършеното. В дадената му последна дума отново заявява, че съжалява и
моли за възможно най-минималното наказание.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
1
Подс. А.М.А. водел скитнически начин на живот, не работел постоянно
и нямал легални източни на доходи. Същият бил осъждан за престъпления от
общ характер за които са му били налагани ефективни наказания лишаване от
свобода, в това число над една година.
На 22.06.2023г. подс. А. обикалял из град Варна, търсейки възможност
да си набави средства. Около 12:00ч. подсъдимият се намирал в района
Община Варна когато забелязал св. Я.Я.Ч.. Св. Ч. дърпал количка за
пазаруване с платнена торба, в която носел мобилен телефон марка „Huawei",
зарядно за мобилен телефон „Huawei", джобна лупа, чанта от плат,
диоптрични очила, химикал, сгъваемо ножче, дистанционно с два ключа, 2бр.
тефтери, фенер с надпис „Kodak", банкноти на стойност 10 142 щатски долара
с левова равностойност 18057.43лв., 90 британски паунда с левова
равностойност 204.41лв., 300 евро с левова равностойност 586.75лв., 7180
турски лири с левова равностойност 527.44лв. и банкноти на стойност 2045лв.
Всички вещи и пари били собственост на св. Ч., който бил възрастен и трудно
подвижен, от което обвиняемият решил да се възползва. Когато св.Ч. спрял
да си почине и оставил количката до себе си, подсъдимият бързо се
приближил до него взел количката заедно с намиращите се в нея пари и вещи
и избягал. Св. Ч. започнал да вика за помощ.
Междувременно подсъдимият взел парите, фенера, лупата, мобилния
телефон и зарядното за мобилен телефон от пазарската количка, а нея заедно
с останалите вещи - чанта от плат, диоптрични очила, химикал, сгъваемо
ножче, дистанционно с два ключа, 2 броя тефтери, захвърлил на покрива на
изоставена постройка близо до Археологическия музей в гр.Варна. След това
подсъдимият отишъл в обменно бюро, собственост на ЕТ „Сами Б Мурад",
където работел свидетелят Б.Ф.М.. На него подсъдимият предал за обмяна
откраднатите банкноти в чужда валута, а именно: 10 142 щатски долара, 90
британски паунда, 300 евро, 7180 турски лири като за предадената валута
получил общо 19150лв.. По-късно същия ден, разполагайки вече със
значителна сума пари, подсъдимият посетил казино „Лас Вегас", където бил
установен от служители на Първо РУ в ОД на МВР - Варна и задържан по
реда на ЗМВР за срок до 24 часа. При извършен обиск по реда на ЗМВР, у
подсъдимият били намерени и иззети банкноти на обща стойност 20 075 лева,
както и мобилния телефон марка „Huawei", зарядното за телефон, фенера и
джобната лупа, собственост на пострадалия. В проведена с подсъдимия
беседа след задържането му по ЗМВР същият казал къде е изхвърлил
пазарската количка. Образувано било досъдебно производство в хода на
което вещите и банкнотите установени у подсъдимия при личния му обиск по
ЗМВР били предадени на водещия разследването, за което бил съставен
приемо-предавателен протокол.
На 23.06.2023год. бил извършен оглед на местопроизшествие (на
мястото посочено от подсъдимия на което е изхвърлил количката) при който
2
била намерена и иззета и пазарската количка с останалите вещи на
пострадалия. Всички намерени вещи и пари били върнати на пострадалия, за
което били съставени съответните разписки. Върнати му били пари на
стойност 20 075 лева, както и вещи на обща на стойност 104 лева.
От заключението на назначената в хода на досъдебното производство
съдебно-оценителна експертиза се установява, че общата стойност на
отнетите от св. Ч. вещи възлиза на 104 лв., че левовата равностойност на 10
142 щатски долара възлиза на 18057.43лв., тази на 90 британски паунда
възлиза на 204.41лв., левовата равностойност на 300 евро е 586.75лв., а тази
на 7180 турски лири възлиза на 527.44лв. Общата стойност на
инкриминираното имущество (вещи и парични суми) възлиза на 21 525.03
лева.
От заключението на назначената и изготвена в хода на досъдебното
производство съдебно-психиатрична експертиза се установява, че подс. А. не
страда от психично заболяване в тесния смисъл на думата - психоза. Налице
са данни за Психични и поведенчески симптоми, дължащи се на употреба на
алкохол. Синдром на зависимост към алкохола. Заключва се, че към момента
на извършване на деянието е бил в състояние на обикновено алкохолно
опиване и е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да
ръководи по стъпките си.
Изложените обстоятелства съдът счита за установени въз основа на
самопризнанията на подс. А. А., показанията на свидетелите Я.Я.Ч., Б. Т. Г.,
К. А. С., Б.Ф.М., заключения по назначени съдебни експертизи (оценителна и
психиатрична) протокол за оглед на местопроизшествие, протокол от
извършено разпознаване, протокол за доброволно предаване, справка за
съдимост и всички останали приложени по делото писмени доказателства и
веществени такива, които са непротиворечиви, взаимнодопълващи се и не
водят на различни правни изводи.
Съдът изцяло кредитира самопризнанията на подсъдимия А. А., тъй
като същите напълно кореспондират с останалия събран доказателствен
материал.
Съдът изцяло кредитира и показанията на всички разпитани в хода на
производството свидетели, тъй като същите са непротиворечиви,
последователни, кореспондират както по между си така и изцяло с останалите
събрани по делото доказателства.
Съдът приема заключенията на изготвените в хода на досъдебното
производство съдебно-оценителна и съдебно-психиатрична експертизи, като
компетентни и безпристрастни, като освен това кредитира и всички писмени
доказателства приобщени към доказателствата по делото, тъй като те са
непротиворечиви по между си и съответстват на установената фактическа
обстановка.
От коментирания по-горе доказателствен материал, съдът прави извод
за подкрепеност на направените признания от валидно събрани доказателства
3
в хода на досъдебното производство.
Съгласно константната съдебна практика на ВКС, в това число и такава
със задължителен характер (ТР № 1 от 06.04.2009год. по т.д. № 1/2009 год. на
ОСНК на ВКС, т. 4) при разглеждане на делото по реда на глава 27-ма от
НПК в хипотезата на чл. 371, т.2 от НПК, е необходимо и достатъчно по
делото да са надлежно събрани доказателства, които, заедно с направеното
самопризнание, да потвърждават фактите, изложени в обстоятелствената част
на обвинителния акт, без да е задължително те да са абсолютно еднопосочни
и напълно и изцяло да съответстват на всички приети за установени факти.
В случая самопризнанията на подсъдимия (които са първичен източник
на доказателствена информация и пряко възпроизвеждат факта на деянието)
се подкрепят изцяло от показанията на свидетелите Я. Ч., Б. Г., К. С. и Б.М.,
протокол за разпознаване на лица, протокол за оглед на местопроизшествие,
протокол за обиск по ЗМВР относно времето и мястото на извършване на
деянието, предмета на престъплението и действията на подсъдимия по време
на деянието и след това.
Съобразно така установената фактическа обстановка, съдът приема за
установено от правна страна следното:
Подсъдимият А.М.А. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъпление по чл. 196, ал.1, т.1 вр. чл. 194, ал.1 вр. чл. 29, ал.1
б.“а“ и б. „б“ от НК, тъй като на 22.06.2023г. в гр. Варна отнел от владението
на собственика Я.Я.Ч., без неговото съгласие, с намерение противозаконно да
присвои, чужди движими вещи - пазарска количка, мобилен телефон марка
„Huawei", зарядно за мобилен телефон, лупа, чанта от плат, диоптрични
очила, химикал, сгъваемо ножче, дистанционно с два ключа, 2 броя тефтери,
фенер, банкноти на стойност 10 142 щатски долара с левова равностойност
18057.43 лв., 90 британски паунда с левова равностойност 204.41лв., 300 евро
с левова равностойност 586.75лв., 7180 турски лири с левова равностойност
527.44лв. и банкноти на стойност 2045лв. - всичко на обща стойност 21
525.03лв., като кражбата представлява опасен рецидив.
Изпълнителното деяние е осъществено и се изразява в отнемането на
вещи /пазарска количка, мобилен телефон, парична сума в различна валута и
др./, което представлява преустановяване на владението върху тях на
досегашния владелец и установяване владението на подсъдимия.
Престъплението е довършено, тъй като подсъдимият е прекъснал владението
върху вещите на св. Ч. и е установил свое владение върху тях. Налице е
намерението за своене. Веднага след отнемане на вещите подсъдимият е
обменил валутата и отишъл да играе в казино, задължал е част от вещите за
себе си, а с друга част се е разпоредил като със свои – изхвърлил ги.
Квалификацията по чл. 196, ал.1 ,т.1 от НК – опасен рецидив се
обуславя от данните за предходната съдимост на подс. А..
Видно от приобщената по делото справка за съдимост с определение
постановено от РС София по НОХД № 23916/2014год., влязло в сила на
4
30.12.2014год., А. е бил признат за виновен в извършване на престъпление по
чл. 197, т.3 вр. чл. 195, ал.1, т.3, вр. чл. 194, ал.1 от НК, извършено на
29.12.2014год., за което престъпление му било наложено наказание Пробация
с определяне на следните пробационни мерки: „задължителна регистрация по
настоящ адрес“ за срок от една година и шест месеца; „задължителни
периодични срещи с пробационен служител“ за срок от една година и шест
месеца, както и безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на 320ч. в
рамките на една година.
С присъда постановена от РС – София по НОХД № 6189/2015год.,
изменена с решение на СГС по ВНОХД № 656/2016год., влязла в сила на
18.03.2016год., А. е бил признат за виновен в извършване на престъпление по
195, ал.1, т.3 и т.7 вр. чл. 194, ал.1 от НК, извършено на 25.02.2015год. на А.
било наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години при
строг режим. С последващо решение постановено от АС София по ВНОХД №
590/2016год. е било възобновено производството по ВНОХД № 656/2016год.
по описа на СГС като наказанието лишаване от свобода е било намалена на
една година и осем месеца.
С присъда постановена от Районен съд София по НОХД №
13199/2013г., влязла в сила на 13.02.2017г., подс. А. бил признат за виновен в
извършване на престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. чл. 195, ал. 1, т. 2 вр. чл.
194, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „б" от НК, за което му било наложено наказание
лишаване от свобода за срок от четири години при първоначален строг
режим.
С определение постановено от РС – София по ЧНД № 4807/2017г. на
СРС, влязло в сила на 07.10.2017год., съдът е групирал наказанията наложени
на подс. А. със съдебните актове постановени от РС – София по НОХД №
13199/2013год.; по НОХД № 6189/2015год. и по НОХД № 23916/2014год.
като му е определил едно общо за съвкупността наказание – лишаване от
свобода за срок от четири години, което да бъде изтърпяно при първоначален
строг режим.
С определение постановено от ОС – Варна по ЧНД № 1552/2017г.,
влязло в сила на 01.02.2018г. А. бил условно предсрочно освободен от
изтърпяване на останалата част от така наложеното му за съвкупността
наказание, като му бил установен изпитателен срок равен на неизтърпяната
част от наказанието - една година и два дни. С определение постановено от
ВРС по НОХД № 3243/2019 г., влязло в сила на 30.01.2020г. на осн. чл. 70, ал.
7 от НК е било постановено А. да изтърпи отделно неизтърпяната част от
наказанието, определено по ЧНД № 4807/2014 г. на СРС, в размер на една
година и два дни лишаване от свобода. Това наказание изтърпял на
08.02.2021г.
С влязло в сила на 14.01.2020г. определение постановено от РС Варна
по НОХД № 3243/2019г., А. е бил признат за виновен в извършване на
престъпление по чл. 196, ал.1, т.1 вр. чл. 194, ал.1, вр. чл. 26, ал.1 от НК за
5
което му е било наложено наказание лишаване от свобода за срок от три
месеца. Това наказание изтърпял на 08.05.2021г.
Престъплението предмет на настоящото производство е било
извършено от А. на 22.06.2023год. преди изтичане на срока предвиден в чл.
30 от НК. Налице са както хипотезата на чл. 29, ал.1, б. „а“ от НК – налице е
едно осъждане на ефективно наказание лишаване от свобода в размер над
една година (съгласно константната съдебна практика, в това число и такава
със задължителен характер при определено общо наказание за съвкупност е
налице едно осъждане), както и хипотезата на ал.1, б. „б“ от същия член на
кодекса доколкото наред с посоченото по-горе осъждане по отношение на
подсъдимия е имало влязла в сила и друга ефективна присъда с която му е
било наложено наказание лишаване от свобода за срок от три месеца.
От субективна страна престъплението е извършено от подс. А. А.
умишлено при форма на вината пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал
обществено опасният характер на престъплението, предвиждал е обществено
опасните последици и ги е искал. Налице е и намерението за своене. Веднага
след отнемане на вещите подсъдимият е обменил валутата и отишъл да играе
в казино, задължал е част от вещите за себе си, а с друга част се е разпоредил
като със свои – изхвърлил ги.
Като смекчаващи отговорността обстоятелство съдът отчете,
самопризнанието на подсъдимия, проявената критичност към извършеното и
оказаното съдействие за възстановяването на по-голямата част от
инкриминираното имущество на пострадалия, а като отегчаващо такова прие
предходната му съдимост невлияеща на квалификацията на деянието.
При определяне размера на наказанието, което следва да понесе
подсъдимия А. съобразно нормата на чл. 54 от НК, съдът отчете високата
степен на обществена опасност както на подсъдимия (многократно осъждан,
престъплението предмет на настоящото производство е извършено в
условията на опасен рецидив) така и деянието и като прие наличието на
превес на смекчаващите отговорността обстоятелства и прецени, че в случая
за постигане целите на наказанието на подс. А. следва да бъде определено
наказание лишаване от свобода в размер към минималния предвиден в
закона, а именно в размер на три години. И след като приложи императивната
разпоредба на чл. 373, ал.2 от НПК и нормата на чл. 58а, ал.1 от НК и намали
така посоченото по-горе наказание с 1/3 (1 година) съдът наложи на
подсъдимия наказание „лишаване от свобода” за срок от две години като
постанови същото да бъде изтърпяно ефективно при първоначален строг
режим.
Съдът счете, че този срок на изолиране на подсъдимия от обществото, в
конкретния случай ще е достатъчен за неговото поправяне и превъзпитание,
съответно ще постигне целите на наказанието предвидени в нормата на чл. 36
от НК.
Като съобрази, че с оглед на настоящото наказателно производство
6
пос.А. е бил задържан по ЗМВР, а в последствие по отношение на него е била
взета и МНО „задържане под стража“ съдът постанови на основание чл. 59,
ал.1 от НК времето през което А. е бил задържан да бъде зачетено при
изпълнение на наложеното му наказание.
По отношение на приложените като ВД по делото на л.76 и л. 138 от
досъдебното производство 2 броя СД съдът постанови същите да останат по
кориците на делото.
По отношение на приложените като ВД по делото 1бр. разписка с № 531
за продажба по заложен билет с № 6957 и надпис заложна къща „Корект Груп
БГ – Заложна къща“ ООД от 22.06.2023г., един брой кухненски нож с лилаво
на цвят острие и гумирана дръжка в лилаво и черно, както и един СИМ карта
с надпис „А1“ ********** – към момента на съхранение в І РУ при ОД на
МВР Варна, съдът постанови да се върнат на подсъдимия доколкото му
принадлежат и нямат отношение към извършеното деяние, съответно не са
налице предпоставки за тяхното отнемане в полза на държавата.
На основание чл. 189, ал.3 от НПК съдът възложи на подсъдимия
направените по делото разноски като го осъди да заплати сума в размер на
378.31лв. в полза на държавата по сметка на ОД на МВР Варна за разноските
направени в досъдебното производство за извършени съдебни експертизи и
фотоалбуми.
По гореизложените съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
7