и за да се произнесе,взе предвид следното:
С Решение N 54/15.03.2005 г. по гр.д.N 65/2005 г., Момчилградският районен съд е възстановил Хафизе Хасан Сюлейман от гр.Момчилград на длъжността “касиер-домакин” в ЦДГ “Здравец”, гр.Момчилград, която е заемала преди уволнението й със заповед №454 от 03.10.2003г. Недоволен от така постановеното решение е останал жалбодателят директорът на ЦДГ “Здравец”, гр.Момчилград, който го атакува като неправилно, поради нарушение на материалния закон. Излага съображения за изтекла давност за предявяване на иск по чл.344,ал.1 т.2 от КТ; счита, че с атакуваното решение се пререшавал влязъл в сила трудов спор и след като ищцата не била поискала да бъде възстановена на работа с първата си искова молба, то настоящата искова претенция следвало да бъде оставена без движение. Моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното решение, вместо което бъде постановено друго, с което да отхвърли изцяло предявеният иск. Претендира деловодни разноски. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител поддържа жалбата. Не сочи нови доказателства. Ответникът по жалбата, чрез своя пълномощник, оспорва същата. Моли жалбата да бъде отхвърлена. Претендира деловодни разноски. Окръжния съд, като прецени доказателствата по делото по повод и във връзка с подадената жалба и наведените с нея оплаквания,констатира следното: Въззивната жалба е допустима – подадена е в срока по чл.197 от ГПК, от страна, имаща правен интерес от обжалване, а по същество жалбата е неоснователна. СРешение N 116/24.08.2004 г. по гр.д.N 353/2003 г., Момчилградският районен съд е отхвърлил предявеният от Хафизе Хасан Сюлейман от Момчилград иск против ЦДГ “Здравец”, гр.Момчилград, за отмяна на дисциплинарно наказание “забележка”, с правно основание чл.357 във вр.чл.186 и сл. от КТ като погасен по давност; отхвърлил е предявените от Хафизе Хасан Сюлейман обективно съединени искове за признаване на уволнението за незаконосъобразно и отмяната му, и обезщетение за времето, през което е останала без работа, поради уволнението; осъдил е ЦДГ”Здравец” Момчилград да заплати на Хафизе Хасан Сюлейман сумата в размер на 182,07лв., представляваща обезщетение за незаконно недопускане на работа, считано от 09.10.2003г. до 12.11.2003г., на осн.чл.213, ал.2 от КТ, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска, до окончателното й изплащане; осъдил е ЦДГ”Здравец”-Момчилград да заплати на Хафизе Хасан Сюлейман деловодни разноски и по сметка на РС-Момчилград възнаграждение за вещо лице. С решение № 173/15.11.2004г. по в.гр.д.№ 348/2004г. по описа на Кърджалийския окръжен съд е отменено решение №116/24.08.2004г., постановено по гр.д.№ 353 по описа за 2003г. на Момчилградския районен съв в частта му, с която е отхвърлен предявеният от Хафизе Хасан Сюлейман от Момчилград против ЦДГ ”Здравец”, гр.Момчилград иск за признаване на уволнението за незаконосъобразно и отмяната на заповед № 454/03.10.2003г. на Директора на ЦДГ”Здравец”, вместо което е постановено отменяването на Заповед № 454/03.10.2003г. на Директора на ЦДГ”Здравец”, Момчилград, с която е прекратено трудовото правоотношение между Хафизе Хасан Сюлейман и ЦДГ “Здравец”, Момчилград, с правно основание чл. 325, т.1 от КТ като незаконосъобразна; решението в частта му, с която ЦДГ “Здравец”, Момчилград е осъдена да заплати на Хафизе Хасан Сюлейман сумата в размер на 182,07 лв., представляваща обезщетение за времето за незаконно недопускане до работа, считано от 09.10.2003г. до 12.11.2003г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска – 05.12.2003г. до окончателното й изплащане е обезсилено и в останалата му част решението е оставено в сила. На 07.02.2005г. ищцата Хафизе Хасан Сюлейман е депозирала искова молба с правно основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ с петутим – да бъде постановено възстановяването й на заеманата от нея преди уволнението работа на длъжност “касиер-домакин” в ЦДГ “Здравец”, гр.Момчилград. В подкрепа на твърденията си, ищцата сочи заверено копие от молба до директора на ЦДГ “Здравец” с вх.№ 320/24.01.2005г., видно от която същата е поискала да бъде възстановена на работа като “касиер-домакин” в ЦДГ “Здравец”, във връзка с изпълнението на Решение №173/15.11.2004г. на КОС. На молбата е поставена резолюция “Молбата не се приема и не можете да бъдете възстановена на работа, тъй като няма постановено решение от съда да бъдете възстановена на предишната работа”. При така установеното, въззивният съд намира, че безспорно се доказва, че с решение № 173/15.11.2004г. постановено по в.гр.д.№348/2004г. по описа на КОС е била отмененаЗаповед № 454/03.10.2003г. на Директора на ЦДГ”Здравец”, Момчилград, с която е прекратено трудовото правоотношение между Хафизе Хасан Сюлейман и ЦДГ “Здравец”, Момчилград, с правно основание чл. 325, т.1 от КТ като незаконосъобразна. При първоначалното предявяване на иска по чл.344, ал.1, т.1 от КТ, ищцата не е предявила и такъв по чл.344, ал.1, т.2 от КТ, но съгласно разпоредбата на чл.358, ал.1 т.3 от КТ давността за този иск е 3 годишна, т.е. в определения от закона срок ищцата е предявила настоящия иск за възстановяване на заеманата от нея преди уволнението длъжност “касиер-домакин”. Ето защо, несъстоятелно е възражението на пълномощника на въззивника за изтекла давност. Напълно неоснователно е и възражението за пререшаване с атакуваното решение на вече решен трудов спор. Касае се за различни искове, предявени на различни основания по КТ. С оглед изложеното по-горе и с оглед акцесорния характер на иска по чл.344, ал., т.2 от КТ спрямо този по чл.344, ал.1 т.1 от КТ, искът е основателен и доказан и следва да се уважи. Като постановено в този смисъл, решението на първоинстанционния съд следва да се остави в сила. При този изход на делото и с оглед претенциите на страните за деловодни разноски, такива се следват за тази инстанция на ответницата по въззивната жалба в размер на 200лв.
Водим от изложеното ,Окръжния съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение N 54/15.03.2005 г., постановено по гр.д.N 65/2005 г. на Момчилградският районен съд, с което Хафизе Хасан Сюлейман от гр.Момчилград е възстановена на длъжността, която е заемала преди уволнението й със заповед №454 от 03.10.2003г. , а именно - “касиер-домакин” в ЦДГ “Здравец” , гр.Момчилград. ОСЪЖДА ЦДГ “Здравец” , гр.Момчилград да заплати на Хафизе Хасан Сюлейман от гр.Момчилград, с ЕГН ********** деловодни разноски в размер на 200 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на Република България в 30-дневен срок от съобщението за изготвянето му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2. |