Присъда по дело №423/2022 на Районен съд - Разлог

М О Т И В И
изготвени на 10.02.2023 г.
по НОХД № 423 от 2022 г. по описа на РС-Разлог,
във връзка с постановена Присъда №2 от 19.01.2023 г. по същото дело

Производството е инициирано е въз основа на обвинителен акт, внесен от РП-Б., ТО-Рг, с
който е поискано С.С.С., роден на *, в г.Д., о.Д., с адрес: о.Д., с.Б., у.„Д.ч.“№18 и адрес: о.К.,
г.К., у.„С.“№1, в.Б, е.3, а.3, българин, български гражданин, разведен, с висше образование,
безработен, осъждан, с ЕГН*, да бъде признат за виновен за това, че за времето от м.02.2021
г. до м.05.2022 г. включително, след като бил осъден с влязло в законна сила на 09.02.2021 г.
с решение №504933/09.12.2020 г., постановено по гр. дело №1441/2019 г. по описа на РС-Рг
да издържа свои низходящи - синовете си З.С.С., роден на *, и М.С.С., роден на *, като
заплаща месечна издръжка от 160.00 лева месечно на всяко едно от децата, платими чрез
тяхната майка и законен представител Ф.Х.А., съзнателно не е изпълнил задължението си
към децата в размер на повече от 2 месечни вноски, а именно 16 месечни вноски от по
160.00 лева за всяко дете, на обща стойност 5`120.00 лева, като е извършил деянието, при
условията на повторност, след като е бил осъден с влязла в сила присъда за друго
престъпление по чл.183, ал.1 от НК, а именно, с присада №503063/18.10.2021 г.,
постановена по НОХД №83/2021 г. по описа на PC-Рг,, влязла в законна сила на 02.11.2021
г.
В проведеното на 19.01.2023 г. открито съдебно заседание се явява прокурор Ч.,
подсъдимият С..
Представителят на държавното обвинение заявява, че от събраните в хода на наказателното
производство доказателства безспорно се установява, че обвиняемият е извършил
престъпление по чл.183, ал.4, във вр. с ал.1 от НК и моли същият да бъде признат за
виновен.
Подсъдимият твърди, че не е имал финансова възможност да плащане издръжката, тъй като
е бил останал без работа, а имал и задължения за погасяване на кредит.
С последната си дума подсъдимият моли да му бъде дадена възможност да плаща издръжка,
като заявява, че ако бъде признат за виновен по-добре за него е да му се наложи „условно
наказание“.
Относно установената от съда фактическа обстановка
Настоящият съдебен състав, след като се запозна с материалите по делото, в това число и
събраните доказателства и след като изслуша доводите на страните и съобразявайки
разпоредбите на чл.14, чл.18 и чл.19 от НПК, намира за установено от фактическа страна
следното:
С.С.С. е роден на *, в г.Д., о.Д., с адрес: о.Д., с.Б., у.„Д.ч.“№18 и адрес: о.К., г.К., у.„С.“№1,
в.Б е.3 а.3, българин, български гражданин, разведен, с висше образование, безработен,
осъждан, с ЕГН*.
С решение №3079/25.06.2019 г. постановено по гр.д. №1217/2018 г. по описа на РС-Рг,
влязло в законна сила на 19.07.2019 г. обвиняемият С.С.С. бил осъден да заплаща на
синовете си З.С.С., роден на *, и М.С.С., роден на *, чрез тяхната майка и законна
представителка Ф.Х.А., месечна издръжка от по 140.00 лева за всяко дете.
С решение №504933/09.12.2020 г., постановено по гр.д. №1441/2019 г. по описа на РС-Рг,
влязло в законна сила на 09.02.2021 г. присъдената издръжка с предходното решение
3079/26.06.2019 г. била увеличена от 140.00 на 160.00 лева за всяко дете и обвиняемият
С.С.С. бил осъден да заплаща на синовете си З.С.С., роден на *, и М.С.С., роден на *, чрез
тяхната майка и законна представителка Ф.Х.А., месечна издръжка от по 160.00 лева за
всяко дете.
Тъй като след влизане в сила на решение №3079/25.06.2019 г., постановено по гр.д.
№1217/2018 г. по описа на РС-Рг, обвиняемият С.С. не изпълнил задължението си да плаща
1

месечна издръжка на синовете си, с присъда №503063/18.10.2021 г., постановена по НОХД
№83/2021 г. по описа на РС-Рг, влязла в законна сила на 02.11.2021 г., същият бил признат
за виновен, затова че, след като е бил осъден с влязло в сила решение да издържа синовете
си, съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на 2 и повече вноски, а именно - 14
месечни вноски по 140.00 лева за всяко дете, за периода от м.12.2019 г. до м.01.2021 г.,
включително - престъпление по чл.183, ал.1 от НК и му било наложено наказание
„пробация”.
Въпреки че бил признат за виновен по предходното наказателно дело, С.С. продължил да не
изпълнява задължението си да плаща месечна издръжка на синовете си, като за периода от
м.02.2021 г. до м.05.2022 г. включително, не заплатил на децата си по 16 месечни вноски от
по 160.00 лева, като общата стойност на незплатената издръжка към двете деца възлиза на
5`120.00 лева, дължими съгласно решение №504933/09.12.2020 г., постановено по гр.д.
№1441/2019 г. по описа на РС-Рг, влязло в законна сила на 09.02.2021 г.
Относно доказателствата и доказателствените средства
Изложената по-горе фактическа обстановка се установява от следните доказателства и
доказателствени средства, събрани в хода на наказателното производство:
От постъпило в хода на досъдебното производство писмо от О.Я. става ясно, че на Ф.Х.А. не
е изплащана издръжка за децата й от страна на ОбА на основание НОРИДПИ.
От съдържанието на Решение №3079 от 25.06.2019 г., постановено по гр.д. №1217 от 2018 г.
по описа на РС-Рг, препис от което е прието като част доказателствената съвкупност, се
установява че след прекратяване на брака между С.С. и Ф.А. бащата е осъден да заплаща на
синовете си месечна издръжка от по 140.00 лева. Решението на РС-Рг е влязло в сила на
19.07.2019 г.
Съгласно Решение №504933 от 09.12.2020 г., постановено по гр.д. №1441 по описа на РС-Рг
за 2019 г. съдът е изменил месечната издръжка, която подсъдимия следва да заплаща на
всяко едно от децата, като е увеличил размерът й от 140.00 лева на 160.00 лева за всяко дете.
Решението е влязло в законна сила на 09.02.2021 г.
С Присъда №503063 от 18.10.2021 г., постановена по НОХД №83 от 2021 г. по описа на РС-
Рг се установява, че подсъдимия е осъден за неплащане на издръжка на своите низходящи, за
периода от м.12.2019 г. до м.01.2021 г. включително, за което му е наложено наказание
„пробация“. Присъдата е влязла в сила на 02.11.2021 г.
От писмо с изх. №1 от 05.01.2022 г., издадено от ДСИ към РС-Рг, става ясно че срещу С.С.
са инициирани изп. производства, с взискател Ф.А., в резултат на което е образувано изп.д.
№33 от 2020 г. и изп.д. №226 от 2021 г. Изрично е уточнено, че изпълнителният процес е във
вр- със задължения за издръжка, като плащания от длъжника не са постъпвали.
От предоставена „Справка за актуално състояние на действащите трудови договори“ за
периода от 01.11.2020 г. до 11.01.2022 г., се установява, че подсъдимия С.С. е бил трудово
ангажиран за периода от 07.10.2020 г. до 15.06.2021 г. с работодател „В..“ООД-С.
От справка в Агенция по заетостта, Д„БТ“-Д. се установява, че подсъдимия няма активна
регистрация като безработно лице за периода от 01.11.2020 г. до 14.01.2022 г.
От показания на свидетелката Ф.Х.А. се установява, че с подсъдимият са били съпрузи до
2019 г. и че след раздялата им подсъдимият е бил осъден да изплаща издръжка на децата им.
Свидетелката заявява, че подсъдимия не дава пари за издръжка, а само по 10-20 лева на ръка
на децата.
Приетата по делото справка за съдимост дава информация, че подсъдимият е осъждан за
престъпление по чл.183, ал.1 от НК, като му е наложено наказание „пробация“ за срок от 6
месеца.
От правна страна
Съгласно нормата на чл.183, ал.4 от НК, който извърши деянието по ал.1 и 2 он същия член
повторно, наказанието е лишаване от свобода до 2 години или пробация, както и обществено
порицание. За да е съставомерно едно деяние по чл.183, ал.1 и по чл.183, ал.4, във вр. ал.1
2

от НК, е необходимо от обективна страна издръжката на лицата от кръга на посочените в
нормата да е дължима по силата на влязло в сила решение на граждански съд, да не е
платена за период не по-малко от 2 месеца, а от субективна страна това задължение да не е
изпълнено съзнателно. Престъплението по чл.183 от НК, е типично продължено
престъпление, което се осъществява с едно деяние във форма само на бездействие, което
бездействие е трайно и непрекъснато в определен период от време. За да е съставомерно
деянието по чл.184, ал.4 от НК, следва подсъдимият вече веднъж да е бил осъждан за деяние
по чл.183, ал.1 или ал.2 от НК.
В настоящия случай, въз основа на обсъдените по-горе доказателства и доказателствени
средства, безспорно се установява, че подсъдимият С., след като е осъден с влязло в сила на
19.07.2019 г., Решение №3079 от 25.06.2019 г., постановено по гр.д. №1217 от 2018 г. по
описа на РС-Рг, да издържа свои низходящ - синовете си З.С.С. и М.С.С., чрез заплащане на
месечна издръжка от 140.00 лева , изменена с влязло в сила на 09.02.2021 г. Решение
№504933 от 09.12.2020 г., постановено по грд. №1441 по описа на РС-Рг за 2019 г., с което е
била увеличена месечната издръжка от по 160.00 лева за всяко от децата, съзнателно не е
изпълнил задължението си за заплащане на издръжката от повече от 2 месечни вноски, а
именно: за времето от м.02.2021 г. до м.05.2022 г. включително - 16 месечни вноски от по
160.00 лева за всяко дете, на обща стойност 5`120.00 лева. Деянието е извършено при
условията на повторност, след като подсъдимият е бил осъден с влязла в сила присъда за
друго престъпление по чл.183, ал.1 от НК.
От субективна страна деянието е извършено умишлено, при форма на вина пряк умисъл.
Подсъдимият е осъзнавал факта на влязлото в сила решение и предходното му осъждане за
неплащане на издръжка, но въпреки това и съзнавайки общественоопасния характер на
деянието не е престирал надлежно своето задължение.
По този начин привлеченото към наказателна отговорност лице е извършило престъпление
по чл.183, ал.4, във вр. с ал.1, във вр. чл.28, ал.1 от НК и следва да бъде признато виновно и
да му се наложи наказание.
Следва да се посочи, че подсъдимият е мъж в трудоспособна възраст, по делото не са
ангажирани доказателства, от които да се установява, че съществуват пречки да работи и да
бъде трудово зает, поради което е способен да изкарва средства, необходими за изплащане
на дължимата от него издръжка.
От доказателствата по делото се установява, че подсъдимия е бил трудово ангажиран за
времето от 07.10.2020 г. до 15.06.2021 г., поради което, настоящия съдебен състав, счита, че
бащата е имал доходи в този период и е могъл от същите да отделя средства за заплащане на
месечна издръжка за децата си. От значение е и фактът, че след прекратяване на трудовото
му правоотношение подсъдимият не се е регистрирал като безработен в бюрото по труда,
откъдето също е могъл да получава доходи /социални помощи/ или да му бъде оказано
съдействие за намиране на работа.
Действително, в своите обяснения подсъдимият заявява, че се намира в затруднено
материално положение, че е останал без работа и че трябва да погасява кредит. В същото
време, обаче, не са събрани каквито и да било други доказателства /освен обяснения/, от
които да се установи затрудненото материално състояние на С.С. и които евентуално да
обосноват извод, че плащането на издръжката се дължи изцяло на обективни обстоятелства,
стоящи извън желанието и възможностите на привлеченото към наказателна отговорност
лице.
Относно вида и размера на наказанието:
За престъплението по чл.183, ал.4 от НК, законът предвижда наказание "лишаване от
свобода" до 2 години или "пробация", както и "обществено порицание".
Съгласно текста на чл.54, ал.1 от НК, съдът определя наказанието в пределите, предвидени в
закона, като взема предвид степента на обществената опасност на деянието и дееца,
подбудите за извършване на деянието и другите смекчаващи и отегчаващи вината
3

обстоятелства. Видът и размерът на наложеното наказание трябва в максимална степен да
спомогнат за поправяне и превъзпитаване на осъдения, за предупреждаването на
подсъдимия, че при извършване на друго престъпление ще понесе наказателна отговорност,
за отнемане възможността на подсъдимия да върши други престъпления и за възпитателно и
предупредително въздействие върху другите членове на обществото. Всяко наложено
наказание следва да е съответно на извършеното престъпление и на обществената опасност
на деянието и дееца.
В настоящия случай смекчаващи отговорността обстоятелства е доброто процесуално
поведение на подсъдимия и съдействието, което оказва на разследващите органи. Като
отегчаващо отговорността обстоятелство може да се приеме сравнително дългият период от
време, през който не е плащал издръжка.
Отчитайки горното, настоящият съдебен състав приема, че справедливо наказание, което
трябва да се наложи на подсъдимото лице, е наказанието „пробация“, включващо следните
пробационни мерки: 1. задължителна регистрация по настоящ адрес, изразяваща се в
явяване и подписване пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице
два пъти седмично за срок от 7 месеца и 2. задължителни периодични срещи с пробационен
служител за срок от 7 месеца, а така също и наказание „обществено порицание“, като
последното се изпълни посредством публично обявяване на присъдата чрез залепяне на
съответно съобщение на таблото, намиращо се в сградата на О.Д. за период от тридесет дни.
С така определеното по вид и размер наказание в най-пълна степен биха се постигнали
целите, визирани в чл.36 от НК.
Относно разноските
По делото, в неговата съдебна и досъдебна фаза, не са сторени съдебни разноски от съда и
от разследващите органи.
По изложените по-горе мотиви съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:............................................................
4

Номер на акта:	2
Дата:	19 януари 2023 г. (в сила от 3 февруари 2023 г.)
Съдия:	Александър Трионджиев

Дело:	20221240200423
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	18 август 2022 г.

Присъда по дело №423/2022 на Районен съд - Разлог

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите