№ 222
гр. Варна, 22.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IVА СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Ивелина М. Събева
Членове:Константин Д. Иванов
мл.с. Ивалена Орл. Димитрова
при участието на секретаря Петя П. Петрова
като разгледа докладваното от Ивелина М. Събева Въззивно гражданско
дело № 20213100502409 по описа за 2021 година
Производството е по чл.268-273 от ГПК.
С въззивна жалба от „Енерго-Про-Продажби“ АД, чрез пълномощник, е обжалвано
решение № 1028/ 06.08.2021г. постановено по гр.д.№ 5768/ 2021г., Районен съд- Варна, с
което дружеството е осъдено да заплати на К. ИЛ. К. сумата 719.45лв., платена без правно
основание по фактура .№ **********/ 30.11.2020г., представляваща начислена сума по
корекционна процедура за периода от 07.07.2017г. до 06.07.2018г. за обект в ***, с
обозначените клиентски и абонатен номер , със законната лихва от датата на исковата
молба- 20.04.2021г., до окончателното изплащане на задължението, на основание чл.55, ал.1,
пр.1-во ЗЗД. Присъдени са съдебни разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Изложени са възражения за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост,
въз основа на които претендира отмяна на решението и отхвърляне на предявения иск като
неоснователен и недоказан. Поддържа становище за правомерно начисляване на
задължението като стойност на доставена и потребена от абоната електроенергия, при
условията на чл.50 от ПИКЕЕ.
Въззиваемата страна- К. ИЛ. К., чрез процесуален представител, в писмен отговор
изразява становище за неоснователност на жалбата. Представя писмена защита.
Съдът,съобразно становищата на страните и доказателствата към делото,
преценявани при условията на чл.269 ГПК и чл.235, ал.1 и 2 ГПК, констатира:
Предмет на разглеждане е предявеният от К. И. К. срещу „ Енерго Про Продажби“
АД осъдителен иск за сумата 710.45лв., начислена след корекция на смека за периода от
07.07.2017г. до 06.07.2018г. по кл.№ **********, аб.№ *********, по издадена фактура №
**********. Ищецът твърди, че сумата е изплатена на 10.12.2020г., за да не бъде
преустановено захранването на обекта, но при липсващо правно основание на
претендираното вземане.
Ответникът „Енерго-Про-Продажби“ АД оспорва исковата претенция с възрлажения
за неоснователност. Твърди наличие на основание за възникване на вземането, съобразно
резултатите от техническата проверка на измервателната система в обекта на ищеца и
1
метрологичната експертиза на БИМ . Процесната сума представлява цена на реално
доставена и потребена от абоната електрическа енергия, установена след прочитане на
регистър 1.8.3, съгласно протокола на БИМ, РО- Варна, който се ползва с обвързваща съда
доказателствена сила, на основание чл. 179, ал.1 ГПК. Корекцията е извършена след
установено несъотвествие при извършената техническа проверка, съобразно което е
начислено допълнително количество електроенергия. Дължи се на основание чл.50 от
ПИКЕЕ, вр. чл.79, ал.1 и чл. 200, ал.1, предл.1-во от ЗЗД. Поддържа това становище пред
въззивния съд.
Релевантни за настоящото производство са всички факти и обстоятелствата,
обсъдени в мотивите на решението, които кореспондират с приобщените писмени
доказателства.
Разглеждащият състав преценява:
Констативен протокол №1104711/06.07.2018г.,съставен от служители на
„Електроразпределение Север“ АД , за резултатите от проверката на измервателната система
на обект в ***. СТИ е демонтирано със снети показания от регистри 1.8.1-1.8.4, и 1.8.0, за
експертиза от БИМ. Монтиран е нов с вписани „о“ показания от всички регистри.
Според метрологичната експертиза- КП № 1713/ 17.07.2019г., провереният СТИ е
тип МЕ 162, статичен, еднофазен, двутарифен. Налични са всички обозначения и пломби,
няма механични дефекти на кутията, на клемите и клемния блок. При проверка на точността
не се установява грешка над максимално допустимата. В заключение е прието, че СТИ
съответства на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при
измерване на електроенергия. При софтуерно четене е установена външна намеса в
тарифната схема и разпределена електроенергия в невизуализирана тарифа Т3- 30129.8
kWh.
На 30.11.2020г. е одобрено становище за начисляване на допълнително количество
електрическа енергия в размер на 3815кВтч, период 07.07.2017г.-06.07.2018г.Издадена е
фактура № **********/ 30.11.2020г.,за сумата 710.45лв. Абонатът е уведомен за проверката,
съставеният констативен протокол, размер на задължението и срок на погасяване.
Представен е протокол № 1115230/ 10.07.2015г.за монтаж на СТИ с идентичен
фабричен номер и вписани „о“ показания от регистри за нощна и дневна тарифи. Изводът,
че при нулеви показания на регистри 1.8.1 и 1.8.2 към датата на монтажа на устройството,
показанията на осталите регистри 1.8.3 и 1.8.0., е предположение, а не доказан факт.
По делото е назначена съдебно-техническа експертиза и заключението е прието без
възражения от страните. Преценява се като обективно дадено по т.1, за констатацията, че
електромерът към датата на проверката е в срока на метрологичната годност, и
параметризирпан да отчита по две тарифи. В останалите части вещото лице не формира
извод от собствени наблюдения. При изпълнението на поставената задача възпоризвежда
констатациите на метрологичната експерти.
По същество на спора:
Разрешаването на конкретния спор е обусловено от нормативната възможност на
доставчика на електроенергия да извършва едностранна промяна в количеството доставена
ел.енергия за период, предхождащ датата на констатираното нарушение, при действащите
към този момент разпоредби на ЗЕ и подзаконовите нормативни актове по приложението
му.
Правната регламентация на процесните отношения между доставчика и потребителя
на ел.енергия е дадена в отменените ПИКЕЕ / ДВ, бр. 98 от 12.11.2013г./ за извършване и
преизчисление на количеството електрическа енергия от операторите на съответните мрежи,
издадени от председателя на ДКЕВР, приети с решение на ДКЕВР по т.3 от Протокол № 147
/ 14.10.2013г., на основание чл. 83, ал.1, т.6 вр. ал. 2 от ЗЕ, в сила от 16.11.2013г.
Към датата на проверката са отменени, съответно чл.1- 47 и чл.52 -56 от ПИКЕЕ с
Решение № 1500 от 6.02.2017г. по адм.д.№ 2385/ 2016г. ВАС, обн. ДВ бр.15 от 14.02.2017г.
В сила са разпоредбите на чл. 48-51 от ПИКЕЕ, отменени с Решение № 2315 от
21.02.2018г. по адм.д.№ 3879/ 2017г.,ВАС, обн. ДВ бр. 97 от 23.11.2018г.
Съобразно всички установени факти по делото енергийното дружество е формирало
2
задължение от допълнително начислено количество електроенергия за реално потребление
в посочения корекционен период, прилагайки нормата на чл.50 от ПИКЕЕ. Начисленото
количество е определено изцяло по показанията от регистър 1.8.3 / Т3/ като реално
потребление на доставена и неотчетена ел.енергия за посочения период, след извършена
проверка на електромера в лабораторни условия. Потвърдена е параметризацията на СТИ и
редовен отчет на консумираната ел.енергия на обекта по две тарифи. Електромерът е без
външни дефекти, с необходимите обозначения на табелката,знаци и пломби, т.е. без
индикация за неправомерен достъп до вътрешната конструкция. Към датата на демонтажа е
в срока на метрологична годност и в класа на точност. Не е включен в системата за
дистанционен отчет. Прочит на невизуализиран регистър е извършен със специален
софтуер, който по лиценз е предоставен на енергийното дружество. Приложеният метод е
различен по системата за редовен отчет,не може да бъде проверен от ползвателя, а
отчетените данни съпоставени с реалното потребление.
Ответникът претендира вземане в размер на сумата от 710.45лв. по фактура №
**********/ 30.11.2020г., като стойност на реално потребена електроенергия от 3753 кВтч,
за периода от 07.07.2017г. до 06.07.2018г. В процеса не доказва елементите на
правопораждащия фактически състав на чл.50 от ПИКЕЕ. Към датата на проверката за
дружеството не съществува основание да начислява допълнително задължение на абоната
само по данни от невизуализиран регистър, при установено несъответствие между данните
за параметрите на измервателната група и въведените в информационната база данни за нея,
водещо до неправилно изчисляване на използваните от клиента количества електрическа
енергия. Вземането е лишено от основание, поради което е недължимо.
В хода на въззивно разглеждане са представени заверени за вярност копия на
решение № 435/ 30.01.2020г. на Районен съд-Варна, постановено по гр.д.№ 12094/ 2019г. и
решение № 260319/ 11.08.2020г. по в.гр.д.№ 731/ 2020г., с което е потвърдено.С оглед на
представените доказателства е застъпено становнището, че постановените и влезли в сила
съдебни актове формират сила на пресъдено нещо по правните въпроси в предмета на
настоящото дело. Допълнителни аргументи въззиваемата страна излага в писмена защита.
От становището по исковата молба, подкрепено в тази част от приложените
документи, следва, че за разглеждания корекционен период /07.07.2017г.- 06.07.2018г./ е
издадена фактура № **********/ 24.07.2019г. на стойност 5610.84лв. за начисленото
количество електроенергия след проверката на СТИ от 06.07.2018г. За задължението в
посочения размер абонатът е уведомен с писмо изх.№ 54166-КП1104711-2/ 24.07.2019г.,
което е приложено към настоящото дело. Вземането е предмет на исково производство по
гр.д.№ 12094/ 2019г. ВРС, образувано по предявен от К. ИЛ. К. отрицателен установителен
иск срещу „Енерго Про Продажби“ АД. С определение от 09.01.2020г. е допуснато
изменение на иска по размер, чрез оттегляне на претенцията за горницата над 4900лв., и
постановено прекратяване на производството в тази част. Искът е уважен за сумата 4900лв.
– представляваща част от служебно начисленото количество електроенергия за периода
07.07.2017г.- 06.07.2018г., общо в размер на 30129 кВтч. Решението на въззивния съд е
окончателно и в законна сила от постановяването му на 11.08.2020г.
От всички доказателства по делото следва, че вземането за сумата 710.45лв. е
стойност на 3815 кВтч, представляваща част от общо начисленото количество
електроенергия след прочит на данни в тарифа 2 / Т3/ в размер на 30129.8 kWh на стойност
5610.84лв. по фактурата от 24.07.2019г. След частичното прекратяване на иска по гр.д.№
12094/ 2019г., дружеството издава нов счетоводен документ, с който формира ново
задължение към същия абонат, на идентични по съдържание фактически и правни
основания. Доколкото с решението по предходния иск не е уважен частичен иск от
вземането за цялата фактурирана сума, ex lege то не се ползва със сила на пресъдено нещо
относно правопораждащите факти на спорното субективно материално право по предявен в
друг исков процес иск за защита на вземане за разликата до пълния размер на паричното
вземане , произтичащи от същото право – ТР №3 от 22.04.2019г. на ВКС по т.д.№3/
2016г.,ОСГТК. По аргумент от чл. 298, ал.1 ГПК решението по осъдителния иск ще
обвърже със сила на пресъдено нещо страните, но за друго конкретното искане и на
3
посоченото друго правно основание.
Според постановките в т.5 от Тълкувателно решение №7 от 31.07.2017г.на ВКС по
т.д.№7/ 2014г., ОСГТК, независимо от липсата на пълен обективен идентитет по отношение
на предмета на двете дела,, основание за отмяна на неправилно решение по смисъла на
чл.303, ал.1, т.4 във връзка с чл.307, ал. 4 ГПК е налице и когато са разрешени по различен
начин правни въпроси, включени в предмета на делото, по който се формира сила на
пресъдено нещо. От гледна точка на процесуалните предпоставки на чл.303, ал.1 т.4 от ГПК
за отмяна на влязло в сила решение, на преценка е обективният идентитет на две
производства с различен спорен предмет, когато предметът на обусловеното дело
инкорпорира в себе си този на обуславящото дело.
В разглеждания случай изводите на настоящия състав за основателността на
предявения осъдителен иск съвпадат с обжалваното решение, което следва да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно.Това изключва обсъждането на обективната
идентичност на спорния предмет с решенията по предходни производства според вложеното
в тълкувателното решение значение.
На основание чл.78, ал. 3 от ГПК в полза на въззиваемата страна следва да се
присъдят съдебни разноски, за които има направено искане и доказателство, установяващо
разход в размер на внесено адвокатско възнаграждение от 300лв. за осъществена правна
защита пред въззивния съд.
Съдът, на основание чл.271, ал. 1 и чл.280, ал.3 от ГПК
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1028/ 06.08.2021г. постановено по гр.д.№ 5768/ 2021г.,
Районен съд-Варна.
ОСЪЖДА „Енерго-Про-Продажби“ АД ,ЕИК *********, да заплати на К. ИЛ. К.,
ЕГН- **********, сумата 300лв./ триста лева /-съдебни разноски, на основание чл.78, ал. 3
ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4