№ 203
гр. Девин, 18.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВИН в публично заседание на двадесети ноември
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Илияна Р. Ферева - Зелева
при участието на секретаря Диана Ал. Стоева
като разгледа докладваното от Илияна Р. Ферева - Зелева Гражданско дело №
20255410100388 по описа за 2025 година
Производството е образувано по иск с правно основание чл.124
ГПК, във връзка с чл.26, ал.1, предл. I, II и III ЗЗД, във връзка с чл.22, чл.11 и
чл.19 ЗПК, във връзка с чл.143 ЗЗП, чл.34 и чл.55, ал.1, предложение първо
ЗЗД от Д. А. Б., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес с. Ц., общ. Д.,
обл. Смолян, ул. Р. № *, чрез адв. А. Д., със съдебен адрес гр. С., район „С.“,
ж.к. „Я.“, ул. „Х. О.” №**, ет. *, aп.* против 1) „И. А. М.“ АД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление гр. С. 13**, ж.к. Л. № *, бул.
Д. Н. № **, „С. ц.“, етаж *, офис ** - **, представлявано от Г. Т. Т. и А. В. М. и
2) „Ф. Б.“ ЕООД, с ЕИК: **********, със седалище и адрес на управление гр.
С. 13**, ж.к. Л. № *, бул. Д. Н. № **, етаж *, офис ** – **, представлявано от
управителя П. Б. Д., с искане 1) Да прогласи за недействителен Договор за
паричен заем № 522*/16.09.2024г., сключен между Д. А. Б., с ЕГН **********,
в качеството му на Кредитополучател и „И. А. М.“ АД, с ЕИК: *********, в
качеството му на Кредитодател, на основание чл.22 ЗПК, във връзка с чл.11,
ал.1, т.10 ЗПК, във връзка с чл.26, ал.1, предложение първо от ЗЗД; 2) Да
прогласи за недействителен Договор за предоставяне на парична гаранция №
522*/16.09.2024г., сключен между Д. А. Б., с ЕГН ********** и „Ф. Б.“ ЕООД,
с ЕИК: **********, на основание чл.26, ал.1 и ал.2 ЗЗД.
Моли съда, при условие, че отхвърли иска с правно основание
чл.22 ЗПК, във връзка с чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, във връзка с чл.26, ал.1,
предложение първо ЗЗД да прогласи за нищожна клаузата на чл.2, т.6 от
Договор за паричен заем № 522*, на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, предложение
трето ЗЗД, във връзка с чл.26, ал.4 ЗЗД.
Моли съда да осъди „И. А. М.“ АД, с ЕИК: ********* да заплати
на Д. А. Б., с ЕГН ********** сумата от 1 470.00 лева, ведно със законната
1
лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното плащане,
на основание чл.55, ал.1, предложение първо ЗЗД.
Моли съда да осъди „И. А. М.“, с ЕИК: ********* и „Ф. Б.“
ЕООД, с ЕИК: ********** да заплатят на адв.А. Д. сторените по делото
разноски, на основание чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата, както са
описани в исковата молба и съгласно приложения списък на разноските, както
и всички разноски по делото.
В исковата молба ищецът поддържа, че на 16.09.2024г., в
качеството си на кредитополучател и „И. А. М.“ АД кредитодател, е сключил
Договор за паричен заем № 522*, по който съгласно чл.2 е получил
потребителски заем 2 400.00 лева, която съгласно погасителен план е следвало
да върне за срок от 8 месеца, с 8 месечни вноски по 358.92 лева, на
19.10.2024;18.11.2024, 18.12.2024; 17.01.2025; 16.02.2025; 18.03.2025;
17.04.2025; 17.05.2025. съгласно договора е бил уговорен фиксиран годишен
лихвен процент 50.00%, валиден за целия срок на договора. В т.8 е посочена
обща сума, дължима от Заемателя – 2 871.36 лева, която включва размера на
предоставения кредит и възнаградителната лихва за целия срок на договора,
изчислена към момента на неговото сключване. Годишния процент на
разходите на заема е 62.47 %, който е валиден за посочения срок при условие,
че всяка от страните ще изпълнява точно и в срок задълженията си, съответно
няма да бъдат начислени разходи за събиране, лихви за забава и неустойки за
неизпълнение, както и други разходи.
Съгласно чл.4, ал.1 от Договора заемателят се задължава в срок до
три дни, считано от датата на сключване на договора да предостави на
Заемодателя едно от следните обезпечения:
1. Две физически лица - Поръчители, всяко от които да отговаря на
следните изисквания: да представи служебна бележка от работодател за
размера на трудово възнаграждение; нетният размер на осигурителния му
доход да е в размер на 1000 лв; да не е заемател или поръчител по друг
договор за паричен заем, сключен с "И. А. М." АД; да няма неплатени
осигуровки за последните две години; да няма задължения към други банкови
или финансови институции или ако има - кредитната му история в ЦКР към
БНБ една година назад да е със статус “период на просрочие от 0 до 30 дни”.
Поръчителят подписва договор за поръчителство.
2. Банкова гаранция с бенефициер - Заемодателя, за сумата по чл.2,
т.7, със срок на валидност- 30 дни след крайния срок за плащане на
задълженията по настоящия договор.
3. Одобрено от Заемодателя Дружество-гарант, което предоставя
гаранционни сделки. Съгласно чл. 5 от Договора Заемателят може да погасява
задълженията си по начините, описани в индивидуалния му погасителен план.
С подписването на настоящия договор, Заемателят изрично възлага на
Заемодателя да събира вземанията си, чрез посещения на посочените адреси
на Заемателя.
2
В предоставения на ищеца погасителен план към договор за
паричен заем № 522*, следва да внася по 479.00 лева, като в тази сума се
включва размера на вноската по кредита (358.92 лева) и ежемесечният размер
на възнаграждение за предоставяне на гаранция, възлизащо на 120.08 лева.
Първата вноска по договора е с падеж 19.09.2024г., а последната
17.05.2025г.
Към договор за паричен заем № 522* е налице и Договор за
предоставяне на гаранция № 522* от 16.09.2024г., сключен между „Ф. Б.“
ЕООД, с ЕИК: **********, в качеството на гарант и ищеца. Съгласно
договора, потребителят е одобрен за получаване на паричен заем, сключил е
договор за паричен заем № 522* с „И. А. М.“ АД, с ЕИК: ********* и е
отправил искане към „Ф. Б.“ ЕООД да предостави гаранция за изпълнение на
задълженията на потребителя към „И. А. М.“ АД по посочения договор за
паричен заем.
Съгласно чл.1 ал.1 от Договора за гаранция, Потребителят възлага,
а Гарантът се задължава да издаде гаранция за плащане (за изпълнение на
парични задължения) в полза на „И. А. М.“ АД, ЕИК: *********, за 1.
задължението за връщане на заемната сума в размер на 2400.00 лв.; 2.
задължение за плащане на възнаградителна лихва; 3. задължение за плащане
на законната лихва за забава в случай на забава на плащането, разходи за
събиране на вземането, съдебни разноски адвокатски хонорари.
Съгласно чл.1 ал.2 от Договора Гаранцията се издава от Гаранта и
влиза в сила в срок от 3 дни от подписването на настоящия договор и в случай,
че потребителят не изпълни задължението си по чл.4, т.1 и чл.4, т.2 от
Договора за паричен заем в указания срок за предоставяне на обезпечение -
поръчителство от две физически лица или банкова гаранция.
Съгласно чл.2 от Договора за гаранция, настоящият договор влиза
в сила, в случай че потребителят не изпълни задължението си по чл.4, т.1 и
чл.4, т.2 от Договора за паричен заем в указания срок за предоставяне на
обезпечение - поръчителство от две физически лица или банкова гаранция. За
избягване на съмнение, настоящият договор не поражда правни последици, в
случай че потребителят предостави на "И. А. М." АД едно от обезпеченията по
чл.4, т.1 или чл.4, т.2 от Договора за паричен заем.
Съгласно чл.3, ал.1 от Договора за поемане на задължението по
чл.1, потребителят дължи възнаграждение на гаранта в размер на 960.64 лв.,
платимо разсрочено на вноски, всяка от които в размер на 120.08 лв. Същите
са разсрочени в погасителния план към процесния договор за паричен заем и
се заплащат заедно с погасителните вноски за главница и лихва. Вноските са
дължими на следните дати: 19.10.2024, 18.11.2024, 18.12.2024, 17.01.2025,
16.02.2025, 18.03.2025, 17.04.2025, 17.05.2025.
Съгласно чл.З, ал.2 от Договора потребителят заплаща
възнаграждението по начините, установени в Договора за паричен заем, за
3
плащане на задълженията на потребителя по Договора за паричен заем.
Съгласно чл.3, ал.3 от Договора „И. А. М.“ АД е овластено да
приема вместо гаранта изпълнението на задължението на потребителя за
плащане на възнаграждение по този Договор съгласно ал.1 на настоящия член
и всички други вземания на гаранта по този Договор. В случай, че платената
по този начин сума е недостатъчна за погасяване на изискуемите задължения
на потребителя към „И. А. М.“ АД и на задължението на потребителя към
гаранта по този договор, с внесената сума се погасяват с приоритет
задълженията към гаранта.
„Ф. Б.“ ЕООД, с ЕИК: ********** е дъщерно дружество на „И. А.
М.“ АД и е налице свързаност между двете дружества.
Към момента на депозиране на исковата молба ищецът е извършил
плащания в общ размер на 3870.00 лева.
Твърди, че в качеството си на потребител по смисъла на чл.9, ал.3
ЗПК, при сключването на договора за потребителски кредит не са спазени
изискванията на ЗПК, поради което договорът е недействителен.
Договорът не съдържа, съгласно чл.11, т.10 ЗПК, във връзка с чл.19
ЗПК - годишния процент на разходите (ГПР) по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение
№ 1 начин.
Договор за паричен заем № 522* е недействителен, тъй като в
съдържанието му не е посочено, кои точно разходи формират ГПР.
В практиката на СЕС трайно е проведено разбирането, че
изискването за посочване на ГПР е нарушено не само когато величината не е
посочена в точен процент, но така също и когато не са посочени основните
данни, които са послужили за неговото изчисляване (Решение от 20 септември
2018 г. по дело С-448/17 на СЕС и Решение от 21 март 2024 г. по дело С-
714/22).
По дело С-453/10 се използват следните аргументи:
45. Що се отнася до последиците, които трябва да има
констатацията, че грешното посочване на ГПР представлява нелоялна
търговска практика, при преценката на действителността на съответния
договор в неговата цялост от гледна точка на член 6, параграф 1 от Директива
93/13...
Записването в кредитния договор на размер на ГПР, който не е
реално прилагания в отношенията между страните представлява
"заблуждаваща търговска практика" по смисъла па чл. 68 д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от
Закона за защита на потребителите, както е и в настоящия случай.
Посочването само с цифрово изражение на процента ГПР не е
4
достатъчно, за да се считат спазени законовите изисквания.
Посочването в договора за кредит на по- нисък от действителния
ГПР представлява невярна информация и следва да се окачестви като
нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл.68г,
ал.4 ЗЗП, във връзка с чл.68д, ал.1 ЗЗП. Тя подвежда потребителя относно
спазването на забраната на чл.19, ал.4 ЗПК и не му позволява да прецени
реалните икономически последици от сключването на договора.
В процесния договор е нарушено изискването на закона за точно и
ясно посочване на ГПР и неговите компоненти, доколкото никъде не е
посочено кои разходи формират ГПР. Същото непосочване представлява
нарушение на чл.22, във вр. с чл.11, ал.1, т.10 ЗПК.
Възнаграждението за гарант/поръчител не е включено като разход
в ГПР и потребителят няма възможност да откаже предоставянето на подобна
гаранция, защото това е предвидено като негово задължение в Договора за
потребителски кредит.
Договорът за поръчителство с „Ф. Б.“ ЕООД е задължително
условие за получаването на кредита, поради което дължимото от потребителя
възнаграждение по договора за поръчителство, е следвало да бъде включено
при определянето на ГПР по кредита като разход по договор за допълнителна
услуга, която е пряко свързана с договора за кредит и е задължително условие
за получаването на кредита. Размерът на възнаградителната лихва,
противоречи на добрите нрави, тъй като от справка в електронната страница
на БНБ се установява, че към датата на сключване на договора - 16.09.2024 г.,
основният лихвен процент е 3.54 %, от което следва, че размерът на законната
лихва е 13.54 %, т. е. уговореният в договора за кредит годишен лихвен
процент надвишава два пъти законната лихва. В настоящия случай
договорената между страните лихва в размер на 50.00 % годишно надхвърля
повече от 2 пъти законната, което е в нарушение на добрите нрави, тъй като
надвишава двукратния размер на законната лихва. Поради тази причина
клаузата на чл.2, т.5 от Договора за предоставяне на потребителски кредит,
която урежда възнаградителната лихва по договора накърнява равноправието
между страните, противоречи на добрите нрави и е в разрез с принципа на
добросъвестността при договаряне, с оглед което се явява нищожна на
основание чл.26, ал.1 ЗЗД. Поради това и сумата на стойност от 471.36 лева,
представляваща възнаградителна лихва за целия срок на Договора за
потребителски кредит не е дължима от ищеца.
По отношение на иска с правно основание чл.26, ал.1 и ал.2
ЗЗД предявен срещу „Ф. Б.“ ЕООД, с ЕИК: **********: Договорът за
предоставяне на гаранция № 522* е недействителен, тъй като договарянето, че
кредитополучателят ще заплати възнаграждение на поръчителя вместо
кредитора противоречи на добрите нрави и внася неравноправие в кредитното
правоотношение по смисъла на чл.143, т.1 ЗПК. Съгласно константната
съдебна практика противоречи на добрите нрави съглашение при което
5
престациите са явно нееквивалентни (Определение № 1133 от 17.09.2009 г. по
гр.д. № 970/ 2009 г. на Върховен касационен съд, Определение № 427 от
17.05.2017 г. по гр. д. № 5260 / 2016 г. на Върховен касационен съд, 3-то гр.
отделение, Решение № 153 от 24.07.2015 г. по гр. д. № 3014 / 2014 г. на
Върховен касационен съд, 3-то гр. отделение, решение № 615/15.10.2010 г. на
ВКС по гр. д. № 1208/2009 г. , III г.о. на ВКС , Р № 1444/04.11.1999 г. на ВКС
по гр. д. № 753/99 г., V г.о., Р № 834/26.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 136/2009
г.). Разпоредбата на чл.26, ал.1, предл. трето („противоречие с добрите нрави“)
ЗЗД намира приложение и при търговските сделки /в този смисъл Решение №
88 от 22.06.2010 г. по т. д. № 911/2009 г. на ВКС, 1 ТО/. По договор за
поръчителство, сключен между длъжника и поръчителя, длъжникът не
получава никаква престация, поради което нарушаването на принципа на
справедливост е още по-драстично. Поставянето на изискването за заплащане
на възнаграждение за осигуряване на лично обезпечение противоречи на целта
на Директива 2008/48, транспонирана в ЗПК, тъй като преди сключване на
договора за кредит кредиторът е длъжен да направи оценка на
кредитоспособността на потребителя, като при необходимост това задължение
може да включва да се направи справка в съответната база данни, като по този
начин предпази потребителя от свръхзадлъжнялост и неплатежоспособност.
Договорът за поръчителство е акцесорен, т.е недействителността на главния
договор за потребителски кредит води до недействителност и на договора за
поръчителство, поради липса на правно основание за неговото сключване.
По отношение на евентуалния иск с правно основание чл.26, ал.1
ЗЗД, предложение първо и второ ЗЗД, във вр. с чл.26, ал.4 ЗЗД за обявяване за
недействителна клаузата на чл.2, т.6 от Договор за паричен заем № 522*.
Размерът на възнаградителната лихва надхвърля два пъти размера
на законната лихва, с което в разрез с добросъвестността кредиторът е
използвал материалната затрудненост на потребителя, за да получи престация,
значително неравностойна на предоставения от него кредитен ресурс.
В случай, че съдът отхвърли първия главен иск за прогласяване
нищожността на целия договор, да обяви за недействителна клаузата на чл.2,
т.6 от същия на основание чл.26, ал.1 ЗЗД.
По отношение на иска с правно основание чл.55, ал.1, предл.
първо ЗЗД:
Пасивно процесуално легитимиран по иска за неоснователно
обогатяване се явява „И. А. М.“ АД, доколкото в негова полза са извършени
плащанията по процесния договор. Твърди, че ищецът е заплатил към
момента на предявяване на иска сумата от 3870.00 лв., т.е ако съдът приеме, че
процесният договор за потребителски кредит е недействителен, ищецът е
внесъл без основание 1470.00 лв. (3870.00 - 2400.00 - 1470.00 лв.). Съгласно
чл.55, ал.1, предложение първо ЗЗД, който е получил нещо без основание е
длъжен да го върне. В случая ответното дружество е получило недължимо
сумата от 1470.00 лева, доколкото тя се явява дадено без правно основание по
6
недействителен договор за кредит.
Моли съда, на основание чл.2, ал.5 Наредба № 1/09.07.2004г. за
възнагражденията за адвокатска работа, във връзка с чл.38, ал.1, във вр. с ал.2
от Закона за адвокатурата да присъди възнаграждение по всеки иск:
1. По иска с правно основание чл. 22 от Закона за потребителския
кредит (ЗПК) във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК във връзка с чл. 26, ал. 1,
минималното адвокатско възнаграждение възлиза на 819.84 лева, с ДДС.
2. По иска с правно основание чл. 26, ал. 1 и 2 ЗЗД минималното
адвокатско възнаграждение е на стойност от 480.00 лева с ДДС.
3. По иска с правно основание чл. 26, ал.1 ЗЗД, предложение трето
ЗЗД във вр. с чл. 26, ал. 4 ЗЗД минималното адвокатско възнаграждение е на
стойност от 480.00 лева с ДДС.
4. По иска с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД
минималното адвокатско възнаграждение възлиза на 536.40 лева с ДДС.
На основание чл.2, ал.9 Наредба № 1/09.07.2004г. за ВАР, ако
съдът приеме, че по делото е налице особена фактическа и правна сложност,
да присъди възнаграждението в двукратен размер.
Моли да съобрази, че адвокатът е регистриран по ДДС и присъди
ДДС върху претендирания хонорар.
В срока по чл.131 ГПК от ответника „И. А. М.“ АД, е постъпил
отговор, с който прави възражение за цената на иска:
Съгласно договор за паричен заем № 522*, предоставената в заем
сума е в размер на 2400 лв., общата дължима сума по договора е в размер на
2871,36 лв., в това число лихвено задължение в размер на 471,36 лв. Като се
имат предвид правилата на ГПК за определяне на цената на иска, посочената
цена на иска - 3832 лв., е очевидно неправилно определена и посочена. Моли,
на основание чл.70, ал. 1 ГПК, съдът да определи служебно цената на
исковете.
Константна е съдебната практика, че липсва правен интерес от
предявяване на установителен иск, когато може да се предяви осъдителен иск
и същевременно в процеса могат да се установят необходимите факти, които
са от значение. В тази насока - Решение № 35/01.09.2015г. по т.д.№ 407/2014г.
на ВКС - II т.о., Решение № 127/29.10.201 Ог. по т.д.№ 20/2020г., на ВКС - I
т.о., Решение № 11/19.01.1979г. на ВКС - III г.о. по гр.д.№ 782/1978г., Решение
№ 1019/10.05.1996г. на ВКС - IV г.о. по гр.д.№ 519/1995г., Решение №
1812/01.11.1995г. на ВКС - IV г.о. по гр.д.№ 2134/1994г., Решение №
409/15.04.1971 г. на ВКС – III г.о. по гр.д.№ 173/1971 г., Решение №
1881/10.10.1967г. по гр.д.№ 1007/1967г. на ВКС -I г.о.
С оглед на горното счита, че процесуалното поведение на
ищцовата страна, инициирайки съдебно производство и предявявайки няколко
иска, като осъдителното искане съдържа в себе си и установително такова,
7
представлява злоупотреба с право и съзнателен опит за обогатяване за сметка
на ответниците и излишното им натоварване с разноски!
Оспорва твърденията на ищеца за недействителност на договора за
паричен заем или отделни негови клаузи, поради нарушаване на изискванията
на чл.11, ал.1, т.10 от Закона за потребителския кредит са неоснователни.
В съответствие с разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК в процесния
договор са посочени годишният процент на разходите (чл. 2, т. 8 от ДПЗ) и
общата сума дължима от потребителя (чл. 2, т. 7 от ДПЗ), взетите предвид
допускания (чл. 2, т. 8 от договора: "договорът ще е валиден за срока, за който
е бил сключен, всяка от страните ще изпълнява точно и в срок задълженията
си, съответно няма да бъдат начислени разходи за събиране, лихви за забава и
неустойки за изпълнение на някое от задълженията по настоящия договор,
както и други разходи, освен посочените в настоящия договор").
ГПР включва всички разходи по кредита и в процесния случай
това е само лихвеното задължение, освен главницата, тъй като това е
единственият разход по кредита за кредитополучателят към момента на
сключване на договора.
В съответствие с разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК общата
дължима сума и годишният процент на разходите са изчислени към момента
на сключване на договорите.
Както се вижда от разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК.
релевантен за изчислението на ГПР е моментът на сключване на договора за
кредит. При изчисление на ГПР се вземат предвид известните към момента на
сключване на договора разходи. Този извод се потвърждава и от мотивите по
дела С-714/22 и С-448/17 на СЕС: „...ГПР трябва да се изчисли, в момента, в
който кредитният договор е сключен “ (т. 64, С-448/17) кредиторът следва да
посочи, не очакваният ГПР, като точният му размер подлежи на уточнение
след отпускането на кредита (т. 54, С-714/22), а ГПР по договора за кредит
към момента на неговото сключване.
В договора за потребителски кредит са посочени основните данни,
които са послужили за изчисляване на ГПР - размер на усвоената сума (чл. 2),
размер (чл. 2,т. 2) и брой на погасителни вноски (чл. 2, т. 14), дата на плащане
на всяка вноска (чл.2, т. 5 от договора), обща дължима сума (чл. 2, т. 7).
Единственият разход по кредита за потребителя към момента на сключване на
договора за паричен заем, освен главницата е лихвеното задължение,
посочено като процент и като размер в договора за паричен заем.
Надвишаването на максимално допустимия размер на годишния
процент на разходите, не води до нищожност на договора за кредит. Съгласно
императивната разпоредба на чл.19, ал.5 ЗПК, само клаузите, надвишаващи
максимално допустимия размер се считат за нищожни, а платеното по тези
клаузи се приспада при последващи плащания по кредита.
Дружеството няма основание да включва възнаграждението по
8
договора за предоставяне на гаранция/поръчителство при изчисляване на ГПР,
тъй като не е част от общия разход по кредита за потребителя, с оглед на
дефиницията на „общ разход по кредита за потребителя“, дадена в чл.11, т.1
ДР на ЗПК.
Договорът за предоставяне на гаранция е отделно облигационно
правоотношение, с различни правни субекти, възникнало след сключване на
договора за паричен заем. Възнаграждението на дружеството-гарант, което
ищецът и дружеството-гарант са уговорили, не е част от заемното
правоотношение по Договора за заем и не представлява пряк разход, свързан с
кредита.
Възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция не
представлява и разход за допълнителна услуга, който трябва да се включи в
ГПР, тъй като сключването на договор с дружеството-гарант не е
задължително условие за получаване на кредита.
Отделно от това възнаграждението по договора за предоставяне на
гаранция/поръчителство към деня на сключване на договора за заем не е
безусловно дължимо, а е от значение дали гаранцията на „Ф. Б.“ ЕООД ще
бъде активирана или не от действията на заемателя.
Ищецът е можел да избира и е направил собствена преценка, на
първо място трябва да се обърне внимание, че цитираното от ищеца дело С-
449/13 е с предмет преюдициално запитване за тълкуване само на членове 5 и
8 от Директива 2008/48/ЕО. Тези членове от директивата се отнасят до
предоставянето на преддоговорна информация под формата на СЕФ (чл. 5) и
до оценка на кредитоспособността (чл. 8). Както се вижда и от текста на
самото решение по делото са разгледани и тълкувани само чл. 5 и чл. 8 от
Директива 2008/48/ЕО.
Твърденията, че невключването на възнаграждението по договора
за предоставяне на гаранция в ГПР било заблуждаваща търговска практика са
неоснователни.
В решението по дело С-453/10, СЕС посочва, че за да окачестви
като „заблуждаваща" практика, състояща се в посочването на по-нисък ГПР,
националният съд трябва да провери дали и доколко тази практика подтиква
или е възможно да подтикне средния потребител да вземе решение за сделка,
което в противен случай не би взел. СЕС също така посочва, че „Член 6,
параграф 1 от Директива 93/9/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно
неравноправните клаузи в потребителските договори трябва да се тълкува в
смисъл, че когато преценява дали сключен между продавач или доставчик и
потребител договор, съдържащ една или няколко неравноправни клаузи, може
да се изпълнява и без тези клаузи, сезираната юрисдикция не може да се
основе единствено на евентуално благоприятните за една от страните, в
случая потребителят, последици от обявяването на недействителността на
съответния договор в неговата цялост.“
9
Същото тълкуване дава СЕС и в т. 55 на решението по дело С -
714/22, съгласно която лишаването на кредитодателя от правото му на лихви и
разноски е пропорционално в случаите, когато подобно посочване е лишило
потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение.
В процесния случай заемополучателят, избирайки да обезпечи
вземанията чрез дружество - гарант, индивидуално договаря с него
съответните приложими в отношенията им условия, поради което не може да
се приеме, че същият е бил лишен от възможността да определи обхвата на
задълженията си.
Изискването да се предостави обезпечение на кредит е напълно
допустимо и законно, както се вижда от разпоредбите на чл. 11, т. 18 от Закона
за потребителския кредит, от чл. 5, ал. 1, б. „н" от Директива 2008/48/ЕО.
Нещо повече, ВКС в своята практика приема, че обезпечението е
необходимо присъщ белег на всеки един договор за кредит. Не може да има
съмнение, че договорът за банков кредит крие поначало големи рискове за
кредитодателя, поради което това се компенсира с обезпечения, в т.ч. и
поръчителство, както и с възможност на кредитодателя да упражнява надзор
върху кредитополучателя (заемателя). Решение № 1101 от 25.01.2007 г. по т. д.
№ 679/2005 г., II т. о. на ВКС; наличието на уговорено обезпечение е
необходимо присъщ белег на всеки един договор за банков кредит.
Определение № 365 от 13.05.2014 г. по ч.пр. д. № 1367/2014 г. на ВКС
Единственото задължение на кредитора, във връзка с исканите
обезпечения е да предостави информация за тях в стандартния европейски
формуляр и в договора, както се вижда от разпоредбите на чл. 11, т. 18 от
Закона за потребителския кредит, от чл. 5, ал. 1, б. „к“ от Директива
2008/48/ЕО.
По евентуалния иск: Съгласно чл.11, ал.1, т.9 ЗПК единственото
ограничение на размера на възнаградителната лихва, е в чл.19 като елемент на
ГПР, които по договора са по-ниски от пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България. ГЛП е в рамките на
ограничението, предвидено в чл. 19, ал. 4 ЗПК, а условията за прилагането са
посочени в чл. 2, т. 6 от договора, валиден е за целия срок на договора,
фиксиран и не подлежи на промяна.
По иска с правно основание чл.55 ЗЗД. Оспорва иска по
основание и размер. Възнаграждението, дължимо по договора за предоставяне
на гаранция/поръчителство, не е влязло в патримониума на „И. А. М.“ АД, а в
този на „Ф. Б.“ ЕООД. Дори и да се установи нищожност на основанието за
плащане, връщането може да се иска само от договарящия се чрез посредник
поръчител, но не и от овластения да действа от негово име получател на
вноските.
Претендира за разноски за процесуално представителство в размер
10
на 360,00 лв.
Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, което да бъде съобразено с липсата на правна и фактическа
сложност.
Размерът на възнаграждението се определя от съда, а не от
адвоката. При определяне на размера на адвокатското възнаграждение по чл.
38 от Закона за адвокатурата, съдът не е обвързан от правилата за определяне
на адвокатското възнаграждение, установени както с Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, така и с Наредбата за
възнаграждения за адвокатска работа.
Съгласно Определение № 917/02.05.2023 г.на ВКС по ч. гр. д. №
1323/2023 г., IV г. о., оказаната безплатна правна помощ е безвъзмездна услуга
и не подлежи на облагане с данък добавена стойност.
В срока по чл.131 ГПК от ответника „Ф. Б.“ ЕООД, е постъпил
отговор, с който оспорва иска. Договорът за предоставяне на гаранция,
сключен между Д. А. Б. и „Ф. Б.“ ЕООД, урежда отношенията между страните
по договора - възложител и гарант. По силата на договора за предоставяне на
гаранция, едната страна - „Ф. Б.“ ЕООД се задължава да издаде гаранция за
плащане в полза на „И. А. М.“ АД, с наредител Д. А. Б., е цел гарантиране за
изпълнението на задължения на наредителя, възникнали съгласно договор за
паричен заем, а другата страна - Д. А. Б., се задължава да заплати уговореното
за тази услуга възнаграждение.
Сключеният между страните по делото договор за предоставяне на
гаранция не попада в приложното поле на Закона за потребителския кредит.
Дружеството-гарант е дъщерно дружество на „И. А. М.“ АД и не е
кредитор на потребителя.
Дружеството сключва гаранционни сделки по занятие. Като всяка
стопанска/ търговска дейност същата се осъществява с цел положителен
финансов резултат.
Със сключването му не се заобикаля разпоредбата на чл.19, ал.4
ЗПК. Договорът е сключен по инициатива на ищеца.
Чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК поставя ограничение на размера на
възнаградителната лихва, а по отношение на ГПР ограничението е в чл. 19
ЗПК. Възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция, като
насрещна престация срещу задължението за обезпечаване на изпълнението на
задълженията по договор за кредит, не противоречи или нарушава законови
разпоредби или добрите нрави.
Дружеството е вписано като финансова институция в Регистъра на
БНБ за финансовите институция по чл.За ЗКИ, с основен предмет на дейност:
предоставяне на гаранционни сделки по занятие. Именно в това си качество -
на търговец, дружеството следва да получава съответно възнаграждение по
всяка сключена от него гаранционна сделка. Уговореното между „Ф. Б.“ ЕООД
11
и ищеца възнаграждение по договора за предоставяне на гаранция е
насрещната престация срещу поетото задължете за издаване на гаранция.
Претендира за разноски за процесуално представителство в размер
на 360,00 лв.
В случай, че постанови решение в полза на ищцовата страна, прави
възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, с
оглед липсата на правна и фактическа сложност на делото. При определяне на
размера на адвокатското възнаграждение по чл. 38 от Закона за адвокатурата,
както и в случаите на прекомерност на направените разноски за адвокатско
възнаграждение, съдът не е обвързан от правилата за определяне на
адвокатското възнаграждение, установени с НВАР. В практика на СЕС е
прието, че съдът следва да съобрази сложността на действително извършеното
от адвоката по делото, поради което може да намали адвокатското
възнаграждение дори под минималния размер, определен в НВАР ( в този
смисъл е дело C-427/I6 на СЕС).
В съдебно заседание ищецът, чрез адв. А. Д. в писмено
становище, поддържа иска.
Ответникът „И. А. М.“ АД, чрез пълномощник главен юрисконсулт
Д. К. в писмено становище оспорва предявените искове. Поддържа отговора
на исковата молба.
Ответникът „Ф. Б.“ ЕООД, чрез пълномощник юрисконсулт М. З.
в писмено становище оспорва предявените искове. Поддържа отговора на
исковата молба.
Съдът, прие от фактическа и правна страна следното:
Няма спор по делото, а и от представен Договор за паричен заем
№ 522*/16.09.2024г., сключен между ищеца Д. А. Б., в качеството на Заемател
и ответното дружество “И. А. М.“ АД – Заемодател се установи, съгласно чл.2
Заемодателят е предал в собственост на Заемателя, заемната сума от 2 400.00
лева, а заемателят се задължава да върне същата на Заемодателя при следните
условия:
1. Вид на ползвания паричен заем: потребителски заем по продукт:
Easy Special; 2. Размер на месечната погасителна вноска в лева: 358.92 лева; 3.
Срок на заема в месеци: 8; 4. Брой вноски: 8; 5. Датите на плащане на всяка от
погасителните вноски, последователно са: 1) 19.10.2024; 2) 18.11.2024; 3)
18.12.2024; 4) 17.01.2025; 5) 16.02.2025; 6) 18.03.2025; 7) 17.04.2025; 8)
17.05.2025;
6. Фиксиран годишен лихвен процент по заема: 50.00%, приложим
на годишна основа към сумата на усвоения кредит. Размерът в лева на
договорната лихва се равнява на разликата между общо дължима, посочен в
т.7 и заемната сума;
6.1. Условията за прилагане на годишния лихвен процент, посочен
в т.6: Лихвеният процент е валиден за целия срок на договора, фиксиран и не
12
подлежи на промяна. Всяка една погасителна вноска съдържа главница и
лихва. С всяка вноска се погасява част от главницата и начислената
възнаградителна лихва върху остатъчната съобразно погасителния план
главница за съответния период в зависимост от периодичността на вноските.
6.1. Лихвен процент на ден, приложим при отказ от договора
0.14%
7. Обща сума, дължима от Заемателя като се вземат предвид
допусканията, посочени в т.8 – 2 871.36 лева. Общата сума се състои от
размера на заемната сума и размера на възнаградителната лихва за целия срок
на настоящия договор и е изчислена към момента на неговото сключване.
8. Годишен процент на разходите на заема: 62.47 %
ГПР е изчислен по формулата и съгласно изискванията,
съдържащи се в чл.19 от Закона за потребителския кредит и Приложение №1
към него. При изчисление на ГПР са взети предвид следните допускания:
договорът ще е валиден за посочения в него срок, всяка от страните ще
изпълнява точно и в срок задълженията си, съответно няма да бъдат
начислени разходи за събиране, лихви за забава и неустойки за неизпълнение,
както и други разходи, освен посочените в настоящия договор.
9. Условия за усвояване на цялата сума по заема - веднага след
сключване на настоящия договор.
Съгласно чл.4 от Договор № 522* заемателят се задължава в срок
до три дни, считано от датата на сключване на договора да предостави на
заемодателя едно от следните обезпечения: 1) две физически лица -
поръчители; 2) банкова гаранция с бенефициер и 3) одобрено от заемодателя
дружество – гарант, което предоставя гаранционни сделки.
От представен Погасителен план към Договор за паричен заем №
522*/16.09.2024г. се установи, че сумата на кредита 2 400.00 лева е следвало
да бъде върната за срок от 8 месеца, с дата на първа вноска 19.10.2024г. и
последна погасителна вноска 17.05.2025г., при размер на месечна вноска
358.92 лева, включваща главница, лихва, размер на възнаграждението за
предоставяне на гаранция или общ размер на вноската 479.00 лева.
Представен е Стандартен Европейски формуляр за предоставяне
на информация за потребителски кредити, според който за предоставен кредит
в размер на 2 400.00 лева срокът на договора е 8 месеца при 8 броя
погасителни вноски, общата сума, която следва да заплати е 2 871.36 лева,
като тази сума е дължима в случай на коректно изпълнение на задълженията
за плащане на дължимите суми по договора. В срок до три дни, считано от
датата на сключване на договора следва да предостави на заемодателя едно от
следните обезпечения: 1) две физически лица - поръчители; 2) банкова
гаранция с бенефициер и 3) одобрено от заемодателя дружество – гарант,
което предоставя гаранционни сделки. Фиксиран годишен лихвен процент в
размер на 50.00 %. Годишен процент на разходите 62.47 %.
13
На 16.09.2024г. е подписан Договор за предоставяне на гаранция
№ 522*/16.09.2024г. между ищеца и „Ф. Б.“ ЕООД - дружество гарант, което е
финансова институция, предоставяща гаранционни сделки по занятие.
Съгласно чл.3 (1) за поемане на задължението по чл.1
потребителят дължи възнаграждение на гаранта в размер 960.64 лева, платимо
на вноски по 120.08 лева за всяка погасителна вноска на падежа на плащане на
погасителните вноски по договора за паричен заем, сключен с „И. А. М.“ АД.
Представена е справка за извършени плащания по договор за
паричен заем № 522* с „И. А. М.“ АД в общ размер 2 871.36 лева, от които
2 400.00 лева главница и 471.36 лева лихва, с които задължението е погасено
изцяло.
По договор за гаранционна сделка № 522* с „Ф. Б.“ ЕООД
дължимата сума в размер 960,64 лева е заплатена изцяло в размер 960.64 лева,
представляваща гаранция.
Представени са извлечения за превод в полза на И. по договор №
522*: 1) На 28.11.2024г. - 420.00 лева; 2) На 04.02.2025г. - 200.00 лева; 3) На
27.02.2025г. - 200.00 лева; 4) На 12.03.2025г. - 50.00 лева; 5) На 31.03.2025г. -
110.00 лева; 6) На 25.04.2025г. - 100.00 лева; 7) На 02.05.2025г. - 400.00 лева;
8) На 20.05.2025г. - 500.00 лева; 9) На 23.05.2025г. - 500.00 лева; 10) На
15.07.2025г. - 1390.00 лева, общ размер 3870.00 лева.
Съгласно чл.1 ал.1 от Договора за гаранция, Потребителят
възлага, а Гарантът се задължава да издаде гаранция за плащане (за
изпълнение на парични задължения) в полза на „И. А. М.“ АД за 1.
задължението за връщане на заемната сума в размер на 2400.00 лева; 2.
Задължение за плащане на възнаградителна лихва; 3. задължение за плащане
на законната лихва за забава в случай на забава на плащането, разходи за
събиране на вземането за съдебни разноски и адвокатски хонорари.
Съгласно чл.1 ал.2 Гаранцията се издава от Гаранта и влиза в сила
в срок от 3 дни от подписването на договора, в случай, че потребителят не
изпълни задължението си по чл.4, т.1 и чл.4, т.2 от Договора за паричен заем в
указания срок за предоставяне на обезпечение - поръчителство от две
физически лица или банкова гаранция.
Съгласно чл.3, ал.1 от Договора за поемане на задължението по
чл.1, потребителят дължи възнаграждение на гаранта в размер на 960.64 лв.,
платимо разсрочено на вноски, всяка от които в размер на 120.08 лв. Същите
са разсрочени в погасителния план към процесния договор за паричен заем и
се заплащат заедно с погасителните вноски за главница и лихва. Вноските са
дължими на следните дати: 19.10.2024; 18.11.2024; 18.12.2024; 17.01.2025;
16.02.2025; 18.03.2025; 17.04.2025; 17.05.2025.
Съгласно чл.3, ал.3 от Договора „И. А. М.“ АД е овластено да
приема вместо гаранта изпълнението на задължението на потребителя за
плащане на възнаграждение по този Договор, съгласно ал.1 на настоящия член
14
и всички други вземания на гаранта по този Договор. В случай че платената
по този начин сума е недостатъчна за погасяване на изискуемите задължения
на потребителя към „И. А. М.“ АД и на задължението на потребителя към
гаранта по този договор, с внесената сума се погасяват с приоритет
задълженията към гаранта.
„Ф. Б.“ ЕООД, с ЕИК: ********** е дъщерно дружество на „И. А.
М.“ АД и е налице свързаност между двете дружества.
Ищецът е извършил плащания в общ размер на 3870.00 лева.
При тези данни, възражението на И. А. М. за недопустимост на
предявените установителни искове, поради липса на правен интерес от защита
с установителен иск, когато правото е предявено с осъдителен за връщане на
заплатените суми по чл.55, ал.1, т.1 ЗЗД, тъй като правния интерес е
обоснован от ищеца с искове за нищожност на договори за кредит и гаранция,
поради обосновава предявения осъдителен иск за връщане на заплатени суми
без основание по нищожен договор.
Предявените установителни искове са допустими, а по същество са
основателни.
Спрямо Договора за паричен заем № 522*/16.09.2024г. е
приложима правната уредба на Закон за потребителския кредит (ЗПК), за
който са предвидени императивни изисквания за сключването му - в писмена
форма и съдържание, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем
начин. Съгласно чл.22 ЗПК ( в сила от 23.07.2014 г.) „Когато не са спазени
изискванията на чл.10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл.12, ал.1, т.7 -
9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Доводите за
нищожност на процесния договор се свеждат до несъответствие на
съдържанието му с чл.11, ал.1, т.10, във връзка с чл.19, ал.4 ЗПК, във връзка с
чл.22 ЗПК. Съгласно чл.11, ал.1, т.10 ЗПК договорът трябва да съдържа
„годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит,
като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по определения в Приложение № 1 начин“.
Съдът прие, че формално съдържанието на договора отговаря на тази норма,
предвид предвидените в чл.2, т.6 „фиксиран годишен лихвен процент по заема
50.00%“; т.5.1 валиден за целия срок на договора, фиксиран и не подлежи на
промяна, всяка вноска съдържа главница и лихва; т.6. лихвен процент на ден,
приложим при отказ 0,14%; т.7 общо дължима сума 2 871.36 лева; т.8 годишен
процент на разходите 62.47%.
Съгласно чл.19. (1) ЗПК „Годишният процент на разходите по
кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или
бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения
от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора); Ал. (2) Годишният процент на разходите по кредита се изчислява по
формула, съгласно приложение № 1, като се вземат предвид посочените в него
15
общи положения и допълнителни допускания, както и общо дължимата по
него сума; Ал. (4) Годишният процент на разходите не може да бъде по-висок
от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и
във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република
България; Ал.5 Клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, се
считат за нищожни“.
В гл.6, чл.20 - чл.24 ЗПК изчерпателно са изброени основанията за
недействителност на договора за потребителски кредит.
Искът е за нищожност на договора за паричен заем №
522*/16.09.2024г., на основание чл.26, ал.1, предл. първо, второ и трето, във
връзка с чл.11, ал.1, т.10, във връзка с чл.19, ал.4 ЗПК, във връзка с чл.22 ЗПК,
във връзка с чл.143, ал.1 и чл.146 ЗЗП, като основанията за свеждат главно
поради предвиденото в чл.4 задължение за потребителя да осигури
обезпечение в срок до 3 дни, считано от датата на сключване на договора. В
съдържанието на договора за заем не е отразена дължимата сума от
заемополучателя за възнаграждение на гаранта, а тази сума е във връзка с
ангажимента за обезпечение по чл.4 от договора за паричен заем. В чл.3 от
договора за предоставяне на гаранция е договорено възнаграждение за
дружеството гарант, в което едноличен собственик на капитала е първия
ответник в размер 960.64 лева, която сума води до недопустимо оскъпяване на
предоставения кредит в противоречие с принципите на справедливост в
гражданските и търговските отношения и с разпоредбата на чл.19, ал. 4 ЗПК.
Съгласно чл.21, ал.1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски
кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на този закон
е нищожна. В чл.2 от договора за заем е посочено общата сума дължима от
потребителя 2 871.36 лева, в която не е включено възнаграждението на
гаранта, с което кредиторът заобикаля изискванията на закона за точно
посочване на финансовата тежест на кредита за длъжника.
Със сключените два договора за кредит и гаранция, кредиторът е
приложил заблуждаваща практика, съгласно чл. 68д, ал.1 ЗЗП, тъй като
съдържа невярна и подвеждаща информация, когато по някакъв начин,
включително чрез цялостното й представяне, заблуждава или е в състояние да
въведе в заблуждение средния потребител, дори и ако представената
информация е фактически точна и има за резултат или е възможно да има за
резултат вземането на търговско решение, което той не би взел без
използването на търговската практика.
В исковата молба от процесуалния представител на ищеца е
посочена практиката на СЕС, според която посочване на ГПР, което не
отговаря на действително прилагания между страните е основание за
освобождаване на потребителя по договора от лихви и разноски. (Решение от
20 септември 2018 г. по дело С-448/17 на СЕС и Решение от 21 март 2024 г. по
дело С-714/22).
Съгласно Решение С-714/22, т. 53 „при непосочване па ГПР
16
предоставеният кредит се счита за освободен от лихви и разноски“ (вж. в този
смисъл определение от 16 ноември 2010 г., Pohotovost’, С-76/10,
EU:C:2010:685, т. 17). 55. С оглед на съществения характер на посочването на
ГПР в договор за потребителски кредит, за да даде възможност на
потребителите да се запознаят с правата и задълженията си, както и с оглед на
изискването при изчисляването на този процент да се включат всички разходи
по член 3, буква ж) от Директива 2008/48, следва да се приеме, че посочването
на ГПР, който не отразява точно всички тези разходи, лишава потребителя от
възможността да определи обхвата на своето задължение по същия начин
както непосочването на този процент. Следователно санкция, изразяваща се в
лишаване на кредитора от правото му на лихви и разноски при посочване на
ГПР, който не включва всички споменати разходи, отразява тежестта на такова
нарушение и има възпиращ и пропорционален характер.
С Решение по дело С-453/10, т.45 е прието, грешното посочване на
ГПР представлява нелоялна търговска практика, при преценката на
действителността на съответния договор в неговата цялост от гледна точка на
член 6, параграф 1 от Директива 93/13. Записването в кредитния договор на
размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните
представлява "заблуждаваща търговска практика" по смисъла па чл. 68 д, ал. 1
и ал. 2, т. 1 от ЗЗП. Посочването само с цифрово изражение на процента ГПР
не е достатъчно, за да се считат спазени законовите изисквания.
Посочването в договора за кредит на по- нисък от действителния
ГПР представлява невярна информация и следва да се окачестви като
нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл.68г,
ал.4 ЗЗП, във връзка с чл.68д, ал.1 ЗЗП. Тя подвежда потребителя относно
спазването на забраната на чл.19, ал.4 ЗПК и не му позволява да прецени
реалните икономически последици от сключването на договора.
В процесния договор е нарушено изискването на закона за точно и
ясно посочване на ГПР и неговите компоненти, доколкото никъде не е
посочено кои разходи формират ГПР. Същото непосочване представлява
нарушение на чл.22, във вр. с чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Възнаграждението за
гарант/поръчител не е включено като разход в ГПР и потребителят няма
възможност да откаже предоставянето на подобна гаранция, защото това е
предвидено като негово задължение в Договора за потребителски кредит.
Договорът за поръчителство с „Ф. Б.“ ЕООД е задължително
условие за получаването на кредита, поради което дължимото от потребителя
възнаграждение по договора за поръчителство, е следвало да бъде включено
при определянето на ГПР по кредита като разход по договор за допълнителна
услуга, която е пряко свързана с договора за кредит и е задължително условие
за получаването на кредита.
Предвид изложените съображения, договор за паричен заем №
522*/16.09.2024г., сключен с „И. А. М.“ АД е нищожен, на основание чл.26,
ал.1 ЗЗД, във връзка с чл.11, ал.1, т.10 и чл.19, ал.4 ЗПК, във връзка с чл.22
17
ЗПК, във връзка с чл.143, ал.1 и ал.2 т.19 ЗЗП и чл.146 ал.1 и ал.2 ЗЗП.
Последицата от нищожността на договора за кредита е прогласена
в чл.23 ЗПК, потребителят връща чистата стойност на предоставения кредит в
размер 2400.00 лева и не дължи лихви и други разходи, т.е не е дължима
възнаградителната лихва, съставляваща разликата между, посочената в чл.2,
т.2 от договора сума 2871,36 лева и главница 2400.00 лева, т.е сумата от 471.36
лева, представляваща възнаградителна лихва за целия срок на договора.
По отношение на иска с правно основание чл.26, ал.1 и ал.2
ЗЗД предявен срещу „Ф. Б.“ ЕООД. Договорът за предоставяне на гаранция
№ 522* е недействителен, тъй като договарянето, че кредитополучателят ще
заплати възнаграждение на поръчителя вместо кредитора противоречи на
добрите нрави и внася неравноправие в кредитното правоотношение по
смисъла на чл.143, т.1 ЗПК. Съгласно константната съдебна практика
противоречи на добрите нрави съглашение при което престациите са явно
нееквивалентни (Определение № 1133 от 17.09.2009 г. по гр.д. № 970/ 2009 г.
на Върховен касационен съд, Определение № 427 от 17.05.2017 г. по гр. д. №
5260 / 2016 г. на Върховен касационен съд, 3-то гр. отделение, Решение № 153
от 24.07.2015 г. по гр. д. № 3014 / 2014 г. на Върховен касационен съд, 3-то гр.
отделение, решение № 615/15.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1208/2009 г. , III
г.о. на ВКС , Р № 1444/04.11.1999 г. на ВКС по гр. д. № 753/99 г., V г.о., Р №
834/26.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 136/2009 г.). Разпоредбата на чл.26, ал.1,
предл. трето („противоречие с добрите нрави“) ЗЗД намира приложение и при
търговските сделки /в този смисъл Решение № 88 от 22.06.2010 г. по т. д. №
911/2009 г. на ВКС, 1 ТО/. Съгласно член 8, параграф 1 от Директива 2008/48,
съответно чл.16 ЗПК преди сключване на договор за кредит, кредиторът е
длъжен да направи оценка на кредитоспособността на потребителя.
Посочването в договора за кредит на по-нисък от действителния
ГПР е невярна информация относно общите разходи по кредита, което се
приема за нелоялна и заблуждаваща търговска практика по см. на чл.6, § 1 от
Директива 2005/29/ЕО за нелоялните търговски практики. Разпоредбата на
чл.143, ал.1 ЗЗП определя като „неравноправна клауза“ в договор, сключван с
потребител, всяка уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. В
конкретния казус потребителят е задължен при неизпълнение на неговите
задължения да заплати необосновано високо обезщетение ( чл.143, т.5 ЗЗП),
тъй като възнаграждението за гаранта е дължимо независимо от това дали ще
има точно изпълнение на кредитното задължение, то е дължимо за
обезпечаване на изпълнението. Налице е и хипотезата на чл.143 т.15 ЗЗП, тъй
като налага на потребителя да изпълни своите задължения, дори и ако
търговецът или доставчикът не изпълни своите.
Двата договора за паричен заем и гаранция са сключени при
неспазване на императивните ограничения по чл.19, ал.4 ЗПК, съдържат
18
уговорки във вреда на потребителя и са неравноправни по смисъла на чл.146
ал.1 и ал.2, във връзка с чл.143 т.5 и т.15 ЗЗП, не отговарят на изискването за
добросъвестност и водят до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.
Съгласно разпоредбата на чл.146, ал.1 ЗЗП неравноправните
клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално.
Съгласно чл.146, ал. 2 ЗЗП не са индивидуално уговорени клаузите, които са
били изготвени предварително и потребителят не е имал възможност да влияе
върху съдържанието им.
Договор за предоставяне на гаранция № 522*/16.09.2024г. е
нищожен, на основание чл.26, ал.1, пр.З ЗЗД, както и на основание чл.26, ал.1,
пр.2, във връзка с чл.19, ал.4 ЗПК и чл.143 ЗЗП, тъй като сключването му е
условие за отпускане на кредита и със същия се заобикалят изискванията на
ЗПК (чл. 21, ал.1). Сключването му се квалифицира като нелоялна търговска
практика, съгласно чл.68в и чл.68г ЗЗП. Сключването на договора
противоречи на добрите нрави, съгласно приетото в ТР №1 от 15.06.2010г.
ВКС по т. д. №1/2009г. ОСТК, тъй като противоречи на повелителните норми
на закона и на добрите нрави, на които законът е придал правно значение, а
правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на
противоречието на договора със закона (чл.26, ал.1 ЗЗД). Възнаграждението в
договор за предоставяне на гаранция води до промяна на ГПР и заобикаляне
на закона, на основание чл.26, ал.1, пр.2 ЗЗД, във връзка с чл.19, ал.4 ЗПК, във
връзка с §1, т.1 ДР на ЗПК не сочи „общия дължим размер по кредита за
потребителя“, включително всички разходи, свързани с договора за кредит,
когато сключването на договора за гаранция е задължително условие за
получаване на кредита. Възнаграждението в чл.3 от Договор за предоставяне
на гаранция № 4622067, сключен с „Ф. Б.“ ЕООД води до нееквивалентност
между престациите, тъй като сумата в размер на 960.64 лева е допълнителен
разход, съставляващ 40 % от сумата на отпуснатия кредит 2400.00 лева.
Съгласно заключение по преюдициално запитване по дело С-
453/2010г. на СЕС, т.128, чл.6, §1 Директива 93/13/ЕИО правната последица
недействителност на договора в неговата цялост. Т. 2. Директива 2005/29/ЕИО
от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски практики следва да се
тълкува в смисъл, че поведението на продавач или доставчик, който посочва в
договора по-нисък от реалния годишен процент на разходите, изпълнява
критериите за окачествяване като нелоялна търговска практика.
В съдебната практика, изложена в Решение № 378 от 18.05.2006 г.
на ВКС по гр. д. № 315/2005 г., II г. о., е прието, максималният размер на
възнаградителната лихва е ограничен от чл.9 ЗЗД, съгласно който страните
могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не
противоречи на добрите нрави.
Съгласно чл.10, §2, б.“ж“ и чл.23 Директива 2008/48, когато в
договор за потребителски кредит не е посочен ГПР, включващ всички
19
предвидени в чл.3, б“ж“ разходи, посочените разпоредби допускат този
договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на
неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния
потребител на предоставената в заем главница.
Предвид изложените съображения сключения договор за
предоставяне на гаранция № 522*/16.09.2024г. е нищожен, на основание чл.26,
ал.1, предл. 2 и предл. 3 ЗЗД, поради сключването му при заобикаляне на ЗПК
( чл.21, във връзка с чл.19, ал.4 ЗПК, чл.143, ал.2, т.19) и поради сключването
му при нарушаване на добрите нрави и при неравноправни клаузи, по чл.143,
ал.2, т.5, т.15 и т.19 ЗЗП.
Ищецът е заплащал вноски към първия ответник общо 479.00
лева, вместо посочената погасителна вноска по заема от 358.92 по чл.2 ДПЗ.
Съгласно чл.23 от ЗПК когато договорът за потребителски кредит е
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи по кредита.
От приетите по делото писмени доказателства е установено, че
ищеца е върнал сумата 3 870.00 лева, от които по договора за кредит 2400.00
лева главница и 471,36 лева възнаградителна лихва. По договора за
предоставяне на гаранция 960,64 лева, при предоставен кредит на 16.09.2024г.
в размер на 2 400.00 лева.
Ето защо искът на основание чл.55, ал.1, предл. първо е
основателен и доказан в предявения размер, тъй като ищецът доказа, че е
извършил плащане в общ размер 3870.00 лева, от които следва да върне
чистата стойност на кредита на кредитора „И. А. М.“ АД 2400.00 лева, а
разликата от 1470.00 лева е заплатена без основание, поради нищожност на
договора за кредит, сключен при противоречие с императивните разпоредби
на ЗЗД, ЗПК и ЗЗП.
При този изход на делото по разноските, при направено по чл.78,
ал.5 ГПК възражение за прекомерност на разноските за
заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно Наредба № 1/09.07.2004 г.,
изм. с ДВ, бр. 14/18 февруари 2025 г.
Съгласно Решение на СЕС от 25.01.2024г. по дело С-438/2022г. при
извършване на преценка по чл.78, ал.5 ГПК съдът не е обвързан от
установените с Наредба №1/09.07.2004г., изм. бр.14/2025г. размери
на адвокатските възнаграждения, като те могат да служат единствено като
ориентир при определяне на размера на
дължимото адвокатско възнаграждение, което следва да се възложи в тежест
на страната, загубила спора, като това трябва да се направи не само с оглед
цената на иска, но и с оглед фактическата и правна сложност на делото, както
и вида и обема на извършената от адвоката дейност.
За да бъде извършена преценката дали
това адвокатско възнаграждение е прекомерно, трябва да бъдат взети предвид
20
всички факти, които са от значение за определяне на действителната правна и
фактическа сложност на делото. (Определение № 1036 от 1.04.2025 г. на ВКС
по к. ч. т. д. № 296/2025 г.)
Съдът извърши преценка на възражението за прекомерност, като
отчете приетите с § 1а Наредба №1/09.07.2004г. (Нов – ДВ, бр. 14 от 2025 г.)
относими критерии за определяне размера на възнаграждението за адвокатска
работа. Материалният интерес по иска е общия материален интерес по
предявените искове между същите страни, на същите правни и фактически
основания по договора за кредит, сключен с „И. А. М.“ АД – материален
интерес 2871,36 лева. Конкретната "фактическа и правна сложност", според
коефициента за вида дело в ПОНС (§1а, т.2), видът и обема на проверяваните
документи и книжа и необходимото време за проучване на случая от
фактическа страна, включително необходимото време за провеждане на срещи
с клиента.
Предвид приетите критерии с §1а Н №1/09.07.2004г. за ВАР за
осъщественото процесуално представителство, според конкретната
фактическа и правна сложност на делото и на основание чл.78, ал.1 и ал.5
ГПК, в тежест на ответника „И. А. М.“ АД ще следва да се възложат
сторените от ищеца разноски по представен списък по чл.80 ГПК, според
общият материален интерес по предявените искове на основание чл.26 ЗЗД –
2871,36 лева и по иска на основание чл.55 ал.1 т.1 ЗЗД -1470.00 лева, т.е при
общ материален интерес 4341,36 лева между същите страни, на същите
правни и фактически основания по договора за кредит, съгласно чл.7, ал.1, т.2
е 734,14 лева без ДДС, с ДДС – 880,96 лева. Този размер, предвид изискването
за обоснован и справедлив размер и с оглед възражението за прекомерност,
съдът възлага в тежест на „И. А. М.“ АД разноски за адвокатско
възнаграждение в размер 880,96 лева, с ДДС и държавна такса в размер 173,65
лева.
„И. А. М.“ АД следва да заплати на ищеца, по посочена банкова
сметка на основание чл.127 ал.4 ГПК в исковата молба 173,65 лева за
държавна такса и за адвокатско възнаграждение, съгласно чл.7, ал.2, т.2
Наредба №1/09.07.2004г. за ВАР – 880,96 лева, с ДДС, което се дължи на
адвоката оказал правна помощ на основание чл.38, ал.1, т.2 Закон за
адвокатурата.
Втория ответник „Ф. Б.“ ЕООД ще следва да заплати сторените от
ищеца разноски по представен списък по чл.80 ГПК, според материален
интерес по договора за гаранция, съгласно чл.69 ГПК в размер 960.64 лева,
според които размерът на адвокатското възнаграждение, съгласно чл.7, ал.2,
т.2 е 400.00 лева, върху тази сума се начислява 20 % ДДС – 480.00 лева.
Втория ответник „Ф. Б.“ ЕООД ще следва да заплати сторените
разноски за ДТ 50.00 лева и за адвокатско възнаграждение, съгласно чл.7, ал.2,
т.2 Наредба №1/09.07.2004г. за ВАР – 480.00 лева, с ДДС, което се дължи на
адвоката оказал правна помощ, на основание чл.38, ал.1 т.2 Закон за
21
адвокатурата.
В обобщение, тъй като конкретното исково производство не се
характеризира с голяма фактическа и правна сложност, приключило е в едно
съдебно заседание, без усложнения свързани със събиране на доказателства,
със самото изготвяне на исковата молба, определи размерите на адвокатското
възнаграждение, което прие, че е справедлив и обоснован размер при
представителство, осъществявано безплатно, според защитавания интерес,
конкретната фактическа и правна сложност на делото, като се съобрази реално
извършената от адвоката работа, поради което възражението за прекомерност
на възнаграждението е основателно и съдът определи размери не
надвишаващи минималните по чл.7, ал.2, т.2 Наредба №1/09.07.2004г. за ВАР,
тъй като размер надвишаващ минималния, отнесен към параметрите по §1а
НВАР е необосновано завишен, съответно несправедлив за възлагане в тежест
на страната, загубила спора.
Мотивиран от изложените съображения, Девинският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения иск на основание
чл.124 ГПК, във връзка с чл.26, ал.1, предл. I, II и III ЗЗД, във връзка с чл.22,
чл.11 и чл.19 ЗПК, във връзка с чл.143 ЗЗП от Д. А. Б., с ЕГН **********, с
постоянен и настоящ адрес с. Ц., общ. Д., обл. Смолян, ул. Р. № *,
представляван от адв. А. Д., със съдебен адрес гр. С., район „С.“, ж.к. „Я.“, ул.
„Х. О.” №**, ет. *, aп.* по отношение на „И. А. М.“ АД, с ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление гр. С. 13**, ж.к. Л. № *, бул. Д. Н. № **,
„С. ц.“, етаж *, офис ** - **, представлявано от Г. Т. Т. и А. В. М., чрез
процесуален представител главен юрисконсулт Д. К., съдебен адрес за
получаване на книжа гр. С., бул. „Д. Н.“ **, „С. Ц.“ ет.*, офис **-**
недействителност - нищожност на Договор за паричен заем №
522*/16.09.2024г., като противоречащ на императивните изисквания на Закона
за задълженията и договорите, Закона за защита на потребителите и Закона за
потребителския кредит.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения иск на основание
чл.124 ГПК, във връзка с чл.26, ал.1, предл. I, II и III ЗЗД, във връзка с чл.22,
чл.11 и чл.19 ЗПК, във връзка с чл.143 ЗЗП от Д. А. Б., сЕГН **********, с
постоянен и настоящ адрес с. Ц., общ. Д., обл. Смолян, ул. Р. № *, чрез адв. А.
Д., със съдебен адрес гр. С., район „С.“, ж.к. „Я.“, ул. „Х. О.” №**, ет. *, aп.*
по отношение на „Ф. Б.“ ЕООД, с ЕИК: **********, със седалище и адрес на
управление гр. С. 13**, ж.к. Л. № *, бул. Д. Н. № **, етаж *, офис ** – **,
представлявано от управителя П. Б. Д., чрез процесуален представител
юрисконсулт М. З., съдебен адрес за получаване на книжа: гр. С., бул. „Д. Н.“
**, „С. Ц.“, ет.*, оф. ** – ** недействителност – нищожност на Договор за
предоставяне на гаранция № 522*/16.09.2024г., поради сключването му при
22
заобикаляне на ЗПК ( чл.21, във връзка с чл.19, ал.4 ЗПК, чл.143, ал.2, т.19) и
поради сключването му при нарушаване на добрите нрави и при
неравноправни клаузи, по чл.143, ал.2, т.5, 15 и т.19 ЗЗП - не позволява на
потребителя да прецени икономическите последици от сключването на
договора.
ОСЪЖДА „И. А. М.“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление гр. С. 13**, ж.к. Л. № *, бул. Д. Н. № **, „С. ц.“, етаж *,
офис ** - **, представлявано от Г. Т. Т. и А. В. М., чрез процесуален
представител главен юрисконсулт Д. К., съдебен адрес за получаване на книжа
гр. С., бул. „Д. Н.“ **, „С. Ц.“ ет.*, офис **-** да заплати на Д. А. Б., сЕГН
**********, с постоянен и настоящ адрес с. Ц., общ. Д., обл. Смолян, ул. Р. №
*, представляван от адв. А. Д., със съдебен адрес гр. С., район „С.“, ж.к. „Я.“,
ул. „Х. О.” №**, ет. *, aп.* сумата от 1 470.00 (хиляда четиристотин и
седемдесет) лева, представляваща заплатена сума без основание по нищожен
Договор за паричен заем № 522*/16.09.2024г. и Договор за предоставяне на
гаранция № 522*/16.09.2024г., ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба – 18.07.2025г. до окончателното плащане, на
основание чл.55, ал.1, предложение първо ЗЗД и сторените разноски за
държавна такса в размер 173,65 (сто седемдесет и три и 65) лева .
ОСЪЖДА „И. А. М.“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление гр. С. 13**, ж.к. Л. № *, бул. Д. Н. № **, „С. ц.“, етаж *,
офис ** - **, представлявано от Г. Т. Т. и А. В. М., чрез процесуален
представител главен юрисконсулт Д. К., съдебен адрес за получаване на книжа
гр. С., бул. „Д. Н.“ **, „С. Ц.“ ет.*, офис **-** да заплати на адв. А. З. Д., със
съдебен адрес гр. С., район „С.“, ж.к. „Я.“, ул. „Х. О.” №**, ет. *, aп.* разноски
по делото за адвокатско възнаграждение, съгласно чл.7, ал.2, т.2 Наредба
№1/09.07.2004г. за ВАР – 880,96 ( осемстотин и осемдесет лева и 96
стотинки) лева, с ДДС за оказана правна помощ, на основание чл.38, ал.1 т.2
Закон за адвокатурата, във връзка с Наредба №1/09.07.2004г за ВАР.
ОСЪЖДА „Ф. Б.“ ЕООД, с ЕИК **********, със седалище и
адрес на управление гр. С. 13**, ж.к. Л. № *, бул. Д. Н. № **, етаж *, офис ** –
**, представлявано от управителя А. М., чрез процесуален представител
юрисконсулт М. З., съдебен адрес за получаване на книжа: гр. С., бул. „Д. Н.“
**, „С. Ц.“, ет.*, оф. ** – ** да заплати на адв. А. З. Д., със съдебен адрес гр.
С., район „С.“, ж.к. „Я.“, ул. „Х. О.” №**, ет. *, aп.*, разноски по делото за
адвокатско възнаграждение, съгласно чл.7, ал.2, т.2 Наредба №1/09.07.2004г. за
ВАР – 480.00 ( четиристотин и осемдесет ) лева, с ДДС за оказана правна
помощ, на основание чл.38, ал.1 т.2 Закон за адвокатурата, във връзка с
Наредба №1/09.07.2004г за ВАР и на Д. А. Б., с ЕГН **********, с постоянен
и настоящ адрес с. Ц., общ. Д., обл. Смолян, ул. Р. № *, представляван от адв.
А. Д., със съдебен адрес гр. С., район „С.“, ж.к. „Я.“, ул. „Х. О.” №**, ет. *,
aп.* сторените разноски за държавна такса в размер 50.00 (петдесет)лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните пред Окръжен съд
23
- Смолян в двуседмичен срок, считано от връчването му.
Съдия при Районен съд – Девин: _______________________
24