МОТИВИ към
НОХД №439/2019 г.:
Обвинението е против
подсъдимия Й.Д.Й. от гр.Пазарджик за
престъпление по чл.183, ал.1 от НК.
Подсъдимият се обвинява затова,
че в с.М. обл.Я. и с.Х., обл.П.след като е бил
осъден с Решение №317/2010 г. по гражданско дело № 585/2010 г. по описа на
Районен съд Ямбол, влязло в сила на 11.06.2010 г., да издържа свой низходящ - К.Й.Й., ЕГН **********, чрез нейната майка и законен
представител Р.К.Й. за периода от месец юли 2010 г. до месец януари на 2019 г., включително, съзнателно не е изпълнил задължението
си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 102 месечни вноски по 60
лева, общо в размер на 6 120 лева.
Подсъдимият се признава за
виновен по предявеното му обвинение. Дава обяснения.
Сл. защитникът поддържа
становище, че наказанието следва да бъде определено при условията на чл.54 от НК.
Районният съд, като обсъди събраните по
делото гласни и писмени доказателства и при съобразяване разпоредбите на чл.301
от НПК прие за установено следното:
Подсъдимият Й.Й. *** и свидетелката Р.К. с настоящ адрес *** са бивши
съпрузи, бракът, между които е прекратен с Решение №317 от 11.06.2010 г. по гр.
дело №585/2010 г. по описа на Районен съд Ямбол.
С горепосочения съдебен акт било утвърдено постигнатото между страните
споразумение, по силата на което упражняването на родителските права по
отношение на роденото от съвместното съжителство между бившите съпрузи дете - К.Й.Й.,
родена на *** г., се предоставяло на майката - Р.К.. Между свидетелката К. и
подсъдимият Й. е било постигнато съгласие, че последният дължи издръжка за
детето в размер на 60 лева месечно.
След влизане в сила на горепосоченото решение, вменяващо му задължение за
плащане на издръжка, подсъдимият Й.Й. изпълнявал частично и със забава
задължението си до 12.09.2012 г. До тази дата свидетелката К., живеела с малолетното
си дете в с.Межда, обл.Ямбол. След като установили местожителство ***, подсъдимият
макар, че бил известен за тази промяна, спрял изцяло плащането на месечните
вноски, като не заплащал дължимата издръжка за детето. По тази причина свидетелката
К. сезирала Районна прокуратура Пазарджик с жалба и било образувано настоящото
досъдебно производство.
В хода на проведеното разследване, след като е бил привлечен в качеството
на обвиняем Й. е извършил еднократно частично плащане, което не е покрило
размера на задълженията му.
От от м. юли 2010 г. - м. януари2019 г. подсъдимият
дължи 102 месечни вноски по 60 лева или общо в размер на 6 120 лева.
Горната фактическа обстановка
съдът възприе въз основа на обясненията на подсъдимия, показанията на
свидетелката Р.К., както и писмените доказателства приложени по делото.
При така установената
фактическа обстановка, при анализа на ясните и категорични доказателства, съдът
приема, че подсъдимият Й.Д.Й. е осъществил от обективна и
субективна страна признаците престъпния състав на чл.183, ал.1 от НК, като в с.М. обл.Я. и с.Х., обл.П. след като е бил
осъден с Решение №317/2010 г. по гражданско дело №585/2010 г. по описа на
Районен съд Ямбол, влязло в сила на 11.06.2010 г., да издържа свой низходящ - К.Й.Й., ЕГН **********, чрез нейната майка и законен представител Р.К.Й. за
периода от месец юли 2010 г. до месец януари на 2019 г., включително, съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на
повече от две месечни вноски, а именно 102 месечни вноски по 60 лева, общо в
размер на 6 120 лева.
Съдът счита, че не
съществуват причини от обективен характер, които да обосновават неплащането на
дължимата издръжка от страна подсъдимия, тъй като се установи, че подсъдимия е
в работоспособна възраст. През част от посочения период от време е бил лишен от възможност д а
полага труд, поради петърпяна катастрофа. Задължението за плащане на издръжка
на родените от брака деца обаче е безусловно, особено след като е постановено с
влязло в сила съдебно решение. След като подсъдимия не е предприел действия за
намаляване или прекратяване на дължимата издръжка, същата се дължи. Освен това
подсъдимият се намира се в работоспособна възраст и не страда от психическо или
трайно физическо заболяване, което да му пречи да полага труд. Поради това
съдът прие, че не съществуват обективни причини за неплащането на дължимата
издръжка.
Издръжката цели да задоволи ежедневните нужди на
лицата, които са неработоспособни и не могат да се издържат от личните си
имущества. Ето защо издръжката е изискуема през течението на целия месец и за
съответния месец, за който тя се отнася. Това е така, защото издръжката служи
за задоволяване на бъдещи нужди на лицето, в полза на което тя е присъдена.
Частичните плащания на месечната издръжка, в
инкриминирания период, като обща сума за няколко месеца, а не ежемесечно, не
може да бъде приспаднато от сумата, представляваща неизпълненото задължение за
издръжка и по този начин да бъде намален периода на задължението.
При определяне вида и
размера на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия Й.Й. за
извършеното деяние съдът се ръководи от изискванията на чл.36 от НК относно
целите на наказанието и чл.54 от НК при неговата индивидуализация.
Съдът отчете сравнително високата
обществената опасност на деянието. С него се засягат интересите на малолетните
и непълнолетните и застрашават тяхното физическо развитие.
При преценката на обществената опасност на
подсъдимия, съдът взе предвид негативните характеристични данни за същия.
Като смекчаващи вината обстоятелства съдът прецени,
направеното самопризнание и изразеното съжаление, както и готовността да
заплати дължимата сума, а като отегчаващи – предишните осъждания, негативните
характеристични данни и престъпната упоритост и трайното неглижиране по
отношение на родителските задължения.
Разпоредбата на чл.183, ал.1 от НК предвижда наказание лишаване от свобода до една година или пробация.
При тези данни, като даде превес на
смекчаващите вината обстоятелства, съдът счете, че за постигането на целите на
наказанието по чл.36 от НК – личната и генералната превенции, на подсъдимия Й.Д.Й.
следва да се наложи наказание по втората алтернатива на
предвиденото за съответното престъпление, а именно ПРОБАЦИЯ включваща следните мерки за контрол и
въздействие: Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от ДВЕ
ГОДИНИ при периодичност на явяване за подпис два пъти седмично и Задължителни
периодични срещи с пробационен служител за срок от ДВЕ ГОДИНИ.
Съдът счете, че на подсъдимия следва да бъде наложено наказание по втората
алтернатива на чл.183, ал.1 от НК, тъй като подсъдимият към момента работи,
което би му позволило да изпълнява задължението си за заплащане на издръжка,
което е в интерес на детето.
Съдът наложи наказанието пробация, като при определяне на размера на
изтърпяване на отделните пробационни марки прецени сравнително високата обществена
опасност на подсъдимия, с оглед предишните осъждания, както и че настоящото
деяние е извършено в изпитатателния срок на присада, постановена по НОХД №
619/2009 г. по описа на Районен съд Стара Загора, влязла в сила на 05.02.2010
г.
Видно от справката за съдимост подсъдимият Й.Й. е осъждан както следва:
Със споразумение по НОХД №242/2016 г. по описа на Районен съд Стара Загора, влязло в сила на 05.07.2016 г. на Й. е определено наказание:
- ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, за престъпление
по чл.144, ал.3 от НК, извършено на 28.10.2015 г.
- ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, за
престъпление по чл.144, ал.3 от НК, извършено на 28.10.2015 г.
- ЕДНА ГОДИНА МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, за
престъпление по чл.339, ал.1 от НК, извършено на 28.10.2015 г.
На основание чл.23 от НК на Й. е определено едно
общо наказание от ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, чието изтърпяване е отложено
за изпитатален срок от три години.
Съдът счита, че са налице изискванията на чл.25 във връзка с чл.23 от НК за
определяне на едно общо наказание между описаните по-горе наказания и това
наложено по настоящото дело, в размера на най-тежкото, тъй като престъпленията
са извършени от Й.Й. преди да е имало влязла в сила присъда по което и да е от
тях.
При тези данни, съдът определи на Й.Д.Й. едно общо наказание от ЕДНА ГОДИНА
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
На основание чл.66, ал.1 от НК съдът отложи изтърпяването на общото
наказание наложено на подсъдимия Й.Д.Й. за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.
Причините за извършването на престъплението,
следва да се търси в ниската степен на обществено съзнание и липсата на
родителска загриженост у подсъдимия по отношение на роденото му дете.
По
изложените съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: