№ 17768
гр. София, 03.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
при участието на секретаря ЙОРДАН С. ДЕЛИЙСКИ
като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА Гражданско
дело № 20221110152250 по описа за 2022 година
Ищецът твърди, че на 29.08.2014 г. е сключил с ответника договор за
потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски
кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS-*****, по силата на
който на ищцата бил предоставен в заем кредит в размер на 3000 лв.
Обосновава се, че с влязло в сила решение по гр.д. № 39881/2020 г. по описа на
СРС, 49 състав, съдът е приел, че процесният договор е недействителен,
поради неспазено изискване на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Аргументира, че в
този случай ищцата дължи единствено чистата стойност на кредита. Релевира
доводи, че същата е заплатила на ответника сумата в размер на 4407,86 лв.,
като обръща внимание, че главницата по договора за кредит е в размер на 3000
лв. Посочва, че претендира сумата в размер на 346,40 лв. като недължимо
платена въз основа на недействителен договор за кредит, доколкото
останалата част от надвнесената сума е погасена по давност.
Ответникът в законоустановения срок за отговор на исковата молба
оспорва иска като недопустим.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните и
събраните по делото доказателства и правните разпоредби намира
следното от фактическа и правна страна:
1
Предявени са искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
По иск с правно основание чл. 55 ЗЗД във вр. с чл. 23 ЗПК в тежест на
ищеца е да установи наличието на следните предпоставки (юридически
факти): Заплащане на сумата от ищеца на ответника.
В доказателствена тежест на ответника е да установи, че сумата е платена
на годно правно основание.
Страните не спорят и се установява от писмените доказателства по
делото, че на 29.08.2014 г. е сключил с ответника договор за потребителски
паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и
ползване на кредитна карта PLUS-*****, по силата на който на ищцата бил
предоставен в заем кредит в размер на 3000 лв.
С влязло в сила решение по гр.д. № 39881/2020 г. по описа на СРС, 49
състав е отхвърлен предявените ***** срещу М. Д. М. обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1
от ЗЗД във вр. с чл.240, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД за признаване за
установено в отношенията между страните, че М. Д. М. дължи на ищеца
сумата от 534.72 лева- представляваща главница по договор за потребителски
кредит PLUS-***** от 29.08.2014, и сумата от 35.79 лева- мораторна лихва за
периода от 05.01.2017 г. до 03.02.2019 г., заради нищожен договор за
потребителски кредит PLUS-*****.
Доколкото нищожността на процесния договор е приета в мотивите на
решението, настоящият състав намира, че следва да изложи мотиви за същото
и в настоящото решение.
Съгласно §1, т.1 от ДР на ЗПК „Общ разход по кредита за потребителя”
са всички разходи по кредита, включително лихви, такси, комисиони,
възнаграждение за кредитни посредници и всички други разходи свързани с
договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора,
включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит.С оглед на което съдът приема, че в общия размер на плащанията по
договора е следвало да бъде включена и сумата в размер на 75 лева като такса
по кредита.Освен това същата сума е следвало да бъде включена и в ГПР по
договора.
Съгласно чл.11, ал.1 от ЗПК договорът за потребителски кредит се
2
изготвя на разбираем език и съдържа: т.10- годишен процент на разходите по
кредита-ГПР и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента
на сключване на договора за кредит.
Съгласно чл.22 от ЗПК когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1,
чл.11, ал.1,,т.7-12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7-9, договорът за потребителски
кредит е недействителен.
Предвид изложеното като взе предвид, че не е посочен точният размер
на ГПР /независимо, че не надвишава петкратния размер/, както и че не е
посочена точно общата сума на плащанията по договора, дължима от
потребителя, съдът намира, че не е спазено изискването на чл.11, ал.1, т.10 от
ЗПК. Поради това съдът намира, че договорът за потребителски кредит е
недействителен.
Съгласно чл.23 от ЗПК когато договорът за потребителски кредит е
обявен за недействителен потребителят връща само чистата на стойност на
кредита и не дължи лихва или други разходи по кредита.
Страните не спорят, че ищецът е изпатил чистата стойност на кредита и
сумата в размер на 346,40 лв., с която платеното надвишава чистата стойност
на кредита.
Поради изложеното, съдът намира, че следва сумата в размер на 346,40
лв. е платена от ищеца на ответника без правно основание – въз основа на
нищожен договор за кредит.
По разноските:
При този изход на правния спор право на разноски за съдебното
производство има ищецът в размер на 25 лв. за заплатена държавна такса в
заповедното производство и сумата в размер на 25 лв. за заплатена държавна
такса за исковото производство. Адв. Н. И. има право на 360 лв.,
представляващи адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна
помощ и съдействие в исковото производство, определена от съда с оглед
липсата на фактическа и правна сложност на делото. Адв. К.Б. има право на
50 лв., представляващи адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна
правна помощ и съдействие в заповедното производство, определена от съда с
оглед липсата на фактическа и правна сложност на делото.
3
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД ***** да заплати на М. Д.
М., ЕГН ********** сумата в размер на 346,40 лв. като недължимо платена
въз основа на нищожен договор за потребителски паричен кредит, отпускане
на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта
PLUS-*****.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ***** да заплати на М. Д. М.,
ЕГН ********** сумата в размер на 25 лв., представляваща съдебни разноски
за заповедното производство и сумата в размер на 25 лв., представляваща
съдебни разноски за исковото производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38 ЗАдв. ***** да
заплати на адв. К. И. Б. сумата в размер на 50 лв., представляващи адвокатско
възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ и съдействие в
заповедното производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38 ЗАдв. ***** да
заплати на адв. Н. И. И. сумата в размер на 360 лв., представляващи
адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ и
съдействие в исковото производство.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4