Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 435
09.06.2023г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно
заседание на тридесети май две хиляди двадесет и трета година в състав:
СЪДИЯ: РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА
Секретар:
Мария Койнова
Прокурор:
като
разгледа докладваното от съдия Р.Чиркалева административно
дело № 530 по описа на съда за 2023 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.118, ал.1 от Кодекс за социално осигуряване (КСО), във връзка с
чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на К.С.М. ***,
подадена чрез адв. В.Ч., с посочен съдебен адрес:***, офис 8, против Решение № 1012-26-94-1/19.04.2023г.,
издадено от Директор на ТП на НОИ - Хасково, с което е отхвърлена жалбата на оспорващата срещу Разпореждане
№ **********-2140-26-280/23.03.2023г. на Ръководител „Пенсионно осигуряване“
при ТП на НОИ - Хасково.
В жалбата са изложени
твърдения, че оспореното решение е неправилно и незаконосъобразно,
противоречащо на материалния закон. Сочи се, че неправилно е приложено
материалното право относно незачитането на времето на неработещата майка от
02.03.1975г. до 30.06.1975г.; от 27.08.1977г. до 27.10.1978г.; от 27.11.1978г.
до 01.01.1980г. – общо 2г. 07 м. и 02 дни, както и времето, през което е
получавано обезщетение за безработица за периода от 01.10.1992г. до
01.05.1993г. и от 25.11.1993г. до 01.06.1994г. с продължителност от 01 г. 01м.
и 06 дни, като действителен стаж. Претендира се по отношение на
жалбоподателката да е изпълнена положителната предпоставка за отпускане на
ЛПОСВ по реда на чл. 68, ал. 3 от КСО. Моли се за отмяна на обжалваното решение
и потвърденото разпореждане и връщане на преписката на административния орган с
указание за правилно зачитане на наличния действителен трудов стаж и правилна
преценка относно датата на придобиване правото и размера на ЛПОСВ. Моли се за
присъждане на разноски.
Ответникът - Директор на ТП
на НОИ – Хасково, чрез процесуалния си представител, моли жалбата да бъде
отхвърлена като неоснователна и недоказана. Претендира се присъждане на
разноски по делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Алтернативно,
в случай, че се приеме за основателна жалбата, се прави възражение за
прекомерност на адвокатския хонорар.
Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по
делото, доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа
страна следното:
Жалбоподателката К.С.М. е подала до Директора на ТП на НОИ – Хасково Заявление
за отпускане на пенсия – лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ЛПОСВ) с
вх.№2113-26-440/17.04.2022г. Към заявлението е приложила документи, сред които Трудова
книжка №169/06.04.1992 г., удостоверения обр.УП-30 и обр.УП-3 и др. В Описа на
осигурителния стаж на заявителката е посочен стаж от III категория общо 17 г.
06 мес. и 12 дни и навършена възраст към датата на заявлението – 66 г. 10 м. 3
дни, както и действителен осигурителен стаж – 13 г. 10 м. 4 дни.
От Ръководител „ПО“ при ТП
на НОИ – Хасково е било издадено Разпореждане №**********-2140-26-680/07.07.2022 г., с което, на основание чл.68, ал.1 – 3 от КСО,
отказва да отпусне лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на К.С.М..
Разпореждането е изпратено
на К.С.М. по пощата и видно от Известие за доставяне ИД PS 6300 01B0C7 L е било получено лично срещу
подпис на 26.07.2022г. По делото липсват данни Разпореждането да е било
обжалвано.
На 28.07.2022г. К.С.М. е
подала до Директора на ТП на НОИ – Хасково ново Заявление за отпускане на
ЛПОСВ, заведено с вх.№2113-26-1299/28.07.2022г.
С Разпореждане №**********-2140-26-939/23.09.2022г.,
издадено от Ръководител на ПО при ТП на НОИ – Хасково, на основание чл.27,
ал.2, т.1 и т.6 от АПК, във връзка с чл.99 от КСО е било оставено без
разглеждане Заявление с вх.№2113-26-1299/28.07.2022г.
Разпореждането е било изпратено
на адреса на К.С.М. и е било получено на 14.10.2022г., видно от Известие за
доставяне **************, от
посочения в същото получател. Липсват данни разпореждането да е било обжалвано.
К.С.М. е подала до Директора
на ТП на НОИ – Хасково ново Заявление с вх.№2113-26-2354/12.12.2022г.за
отпускане на ЛПОСВ.
С Разпореждане №**********/2144-26-1/04.01.2023г., издадено от
Ръководител ПО при ТП на НОИ – Хасково, на основание чл.27, ал.2, т.1 и т.6 от АПК, във връзка с чл.99 от КСО, е било оставено
без разглеждане Заявление вх.№2113-26-2354/12.12.2022г., подадено от К.С.М..
Видно от приложеното
Известие за доставяне ***************, Разпореждането е било получено от жалбоподателката
лично срещу подпис на 18.01.2023г.
След подадена жалба от К.С.М.
пред Административен съд – Хасково, с Определение
№221 от 27.02.2023г. по ч. адм. д. №78/2023г. съдът е отменил Разпореждане №**********-2144-26-1
от 04.01.2023г. и е изпратил преписката на Ръководител „Пенсионно
осигуряване“ при ТП на НОИ – Хасково, за разглеждане по същество на подаденото
от К.С.М. Заявление с вх. №2113-26-2354/12.12.2022г. Определението е влязло в
сила на 09.03.2023г.
С Разпореждане №**********-2140-26-280/23.03.2023г., на основание чл.68, ал.1 – 3 от КСО, Ръководител „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ – Хасково отказва да отпусне лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст на К.С.М.. С разпореждането се приема, че към
датата на подаване на заявлението за пенсия 12.12.2022г. жалбоподателката има
навършена възраст от 67г., 06 м. и 04 дни и осигурителен стаж, положен за периода
от 01.01.1974г. до 01.06.1994г. с прекъсване, както следва: 17г., 06м. и 12 дни
от трета категория труд, от които действителен осигурителен стаж – 13 г., 10м.
и 04 дни.
В разпореждането се цитира
разпоредбата на чл. 68, ал. 1 - 2 от КСО, съгласно която, за да придобие право
на пенсия за осигурителен стаж и възраст през 2022г., лицето следва да има
навършена възраст 61г. и 10м. и придобит осигурителен стаж 36 години и 02
месеца, като се приема, че М. не отговаря на тези условия и няма право на лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст на това основание, тъй като има навършена
изискуемата възраст, но няма осигурителен стаж 36 г. и 02 м., а има 17 г. 06 м.
12 дни.
Посочена е също и
разпоредбата на чл. 68, ал. 3 от КСО, съгласно която, в случай, че лицата нямат
право на пенсия по ал. 1 и 2, за 2022г. те придобиват право на пенсия при
навършване на 66г. и 10м. за жените и мъжете и не по-малко от 15 години действителен осигурителен стаж.
Пенсионният орган е посочил,
че за жалбоподателката не са налице предпоставките на чл. 68, ал.3 от КСО. Същата имала навършена
изискуемата възраст, но нямала 15 години действителен осигурителен стаж, а имала 13г., 10м., 04
дни.
Цитирана е разпоредбата на
§1, ал.1, т. 12 от ДР на КСО, съгласно която органът е посочил, че
„действителен стаж“ е действително изслуженото време по трудово или служебно
правоотношение, времето, през което лицето е работило по друго правоотношение и
е било задължително осигурено за инвалидност, старост и смърт, както и времето,
през което лицето е подлежало на задължително осигуряване за своя сметка и е
внесло дължимите осигурителни вноски.
Предвид цитираните норми се
сочи, че зачетеният стаж като неработеща майка за периодите от 02.03.1975г. до
30.06.1975г. – 03м. и 28 дни; от 27.08.1977г. до 27.10.1978г. -01г. 02 м. и от
27.11.1978г. до 01.01.1980г. – 01г. 01м. 04 дни, както и на безработица за
периодите от 01.10.1992г. до 01.05.1993г. – 07м. и от 25.11.1993г. до
01.06.1994г. – 06м. 06 дни, не е действителен осигурителен стаж по смисъла на
§1, ал.1, т. 12 от ДР на КСО.
Разпореждането е съобщено на
К.С.М. (чрез адв. В.Ч.) на 29.03.2023г., видно от приложеното известие за
доставяне ***************.
На 29.03.2023г. от К.С.М., чрез пълномощник, е била подадена жалба вх. № 1012-26-94/29.03.2023г.
до Директора на ТП на НОИ – Хасково против Разпореждане №**********-2140-26-280/23.03.2023г.
С оспореното в настоящото
производство Решение № 1012-26-94-1/19.04.2023г. Директор на ТП на НОИ –
Хасково отхвърля жалбата, подадена от К.С.М. срещу Разпореждане
№**********-2140-26-280/23.03.2023г. на
Ръководителя на „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ – Хасково. Цитирани са
нормите на чл.68, ал.1 – 3 от КСО и е разгледано значението на понятията
„осигурителен стаж“ и действителен стаж“, като е посочено, че за действителен
осигурителен стаж се зачита единствено времето, през което лицата са
упражнявали трудова дейност въз основа на правоотношение – основание за
осигуряване. Прието е, че въпреки, че с различни разпоредби законодателят
приравнил на осигурителен стаж определени периоди от време, същите не можело да
бъдат зачетени като осигурителен стаж по смисъла на § 1, ал.1, т. 12 от ДР на
КСО. Такъв осигурителен стаж, зачетен по силата на изрични разпоредби бил:
времето, през което неработеща майка гледала дете до 3-годишна възраст,
времето, през което лицето получавало обезщетение за безработица и др. Като
цитирал и анализирал разпоредбите на §1, ал.1, т.3 и т.12 от ДР на КСО,
административният орган формирал извода, че с оглед тези разпоредби зачетеният
осигурителен стаж за периода като неработеща майка от 02.03.1975г. до 30.06.1975г.
с продължителност 03м. 28 дни, от 27.08.1977г. до 27.10.1978г. с
продължителност 01г. 02м., от 27.11.1978г. до 01.01.1980г. с продължителност
01г. 01м. 04 дни и периода на безработица от 01.10.1992г. до 01.05.1993г. с
продължителност 07 м. и от 25.11.1993г. до 01.06.1994г. с продължителност 06м.
06 дни, не е действителен осигурителен стаж
по смисъла на § 1, ал.1, т.12 от ДР на КСО. По тези съображения жалбата
на К.М. против разпореждането е била отхвърлена.
Решението е било съобщено на
жалбоподателката (чрез адв. Ч.) на 21.04.2023г., видно от приложеното известие
за доставяне ***************.
Жалбата е подадена на
24.04.2023г. чрез ТП на НОИ – Хасково, където е заведена с вх. №1012-26-94-2 от
24.04.2023г.
Оспорването е направено в
срок. Тъй като решението е неблагоприятно за жалбоподателката, същата разполага
с правен интерес от оспорването му. Ето защо процесната жалба се явява процесуално допустима.
Като прецени
доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността
на обжалвания административен акт, с оглед основанията, визирани в разпоредбата
на чл. 146 от АПК, съдът счита жалбата за
основателна.
Предмет на оспорване в
настоящото производство е решение на ръководителя на ТП на НОИ – Хасково,
постановено по реда и при условията на чл.117 от КСО. Данните по делото сочат,
че процесният акт е издаден от административен орган, разполагащ с материална и
териториална компетентност, доколкото изхожда именно от директора на ТП на НОИ –
Хасково. Ето защо не е налице основанието по чл.146, т.1 от АПК за прогласяване
на нищожност.
Спазена е и изискуемата
писмена форма на индивидуалния административен акт, същият удостоверява подписа
на издателя си, надлежно са изложени фактическите доводи, въз основа на които
са направени и съответни правни изводи.
Не са допуснати нарушения на
административнопроизводствени правила при постановяване на процесното решение.
Същото е издадено в хода на контролно-административно оспорване, последното представляващо
абсолютна предпоставка за провеждане на настоящото съдебно такова.
Между страните не се спори,
а и безспорно се установява от данните по пенсионната преписка, че за периодите
от 02.03.1975г. до 30.06.1975г. – 03м. и 28 дни; от 27.08.1977г. до
27.10.1978г. -01г. 02 м. и от 27.11.1978г. до 01.01.1980г. – 01г. 01м. 04 дни, К.С.М.
е имала качеството на „неработеща майка“. Спорен се очертава въпросът дали тези
периоди представляват „действителен“ осигурителен стаж по смисъла на § 1, ал.1,
т.12 от ДР на КСО.
Съгласно разпоредбата на
чл.68, ал.3 от КСО, в случай, че лицата нямат право на пенсия по ал.1 и ал.2,
до 31 декември 2016г. те придобиват право на пенсия при навършване на възраст
65 години и 10 месеца за жените и мъжете и най-малко 15 години действителен
осигурителен стаж. От 31 декември 2016г. възрастта се увеличава от първия ден
на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на 67-годишна
възраст.
Съгласно чл.9, ал.2, т.1 и
т.2 от КСО за осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски, се
зачита и времето на платен и неплатен отпуск за отглеждане на дете и за
бременност и раждане. В този смисъл е и разпоредбата на чл.38, ал.3, т.6 от Наредбата
за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС), която гласи, че за осигурителен стаж
се зачита и изчислява времето на отпуските за бременност, раждане и отглеждане
на дете в размерите, определени от КТ – изцяло, независимо от продължителността
на работното време.
В § 9, ал.1 от ПЗР на КСО
изрично законодателят регламентира, че времето, което се зачита за трудов стаж
и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999г. съгласно
действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този
кодекс. Приложимата материалноправна разпоредба към процесния период е
разпоредбата на чл.80 от Правилника за прилагане на Закона за пенсиите (отм.),
която през целия период на действието си не е изменяна и е гласяла, че за
трудов стаж по смисъла на ЗП се зачита времето, прекарано в законно установения
платен и неплатен отпуск, който се признава по КТ. Към това време е била в сила
и Инструкция № 2492 за реда и начина за издаване на документи за трудов стаж от
29.12.1967г. (отм.), според която времето на ползване на отпуск по болест,
поради бременност и раждане, платен и неплатен отпуск също се зачита за трудов
стаж по ЗП (отм.).
С Постановление на
Министерския съвет № 61 от 1967г. за насърчаване на раждаемостта (обн., ДВ, бр.
2 от 1968г., в сила за спорния период), времето за бременност (45 дни преди
раждането), раждане и отглеждане на деца, родени или осиновени след
31.12.1967г., от неработещи жени-майки или осиновителки, се признава за трудов
стаж. Размерът на трудовия стаж, който се зачита по този ред, се определя в
зависимост от броя и поредността на родените деца. Следователно и при двата
пенсионни режима по отменения ЗП, и по сега действащия КСО отпускът по
майчинство (или майчинството) се зачита за трудов стаж и
за трудов стаж при пенсиониране, респективно осигурителен стаж при пенсиониране
и това не е в зависимост от обстоятелството дали жената-майка е била работеща
или неработеща, напротив – такова
право е признато към процесния период и на неработещата майка, поради което
липсва правно основание за приложение на § 1, ал.1, т.12 от ДР на КСО.
Незачитането на времето на
майчинството като действителен осигурителен стаж противоречи и на чл.17 и чл.47
от Конституцията, регламентиращи закрила на майчинството и равенство на майките
относно трудови и осигурителни права, като съображения как следва да се
тълкуват тези текстове са изложени в Решение № 2 от 4.04.2006г. по
конституционно дело №9/2005г. на Конституционния съд на Република България (в този смисъл е Решение №
2477/17.02.2020г. по адм.д № 5956/2019 г. на ВАС, Решение № 6744/22.05.2018г.
по АД №2009/2018г. на ВАС, Решение № 3450/16.03.2021г. по АД 13464/2020г. на
ВАС ).
При зачитането на периодите от 02.03.1975г. до 30.06.1975г. – 03м. и 28
дни; от 27.08.1977г. до 27.10.1978г. -01г. 02 м. и от 27.11.1978г. до
01.01.1980г. – 01г. 01м. 04 дни и прибавянето им към вече зачетения от органа
„действителен“ осигурителен стаж в размер на 13г. 10 м. и 04 дни, необходимият
минимум от 15 години действителен осигурителен стаж ще бъде достигнат, а с
оглед и навършената от жалбоподателката възраст от 67 години, 06 месеца и 04
дни към 12.12.2022г., оспорващата безспорно доказва
придобитото право на ЛПОСВ при условията на чл.68, ал.3 от КСО.
При анализа на посочените
норми и при съобразяване с трайната съдебна практика по идентични дела (в този смисъл Решение №5576
от 30.05.2023г. на ВАС по адм. д. №11236/2022г., VI о.), следва извод, че пенсионният орган
неправилно и незаконосъобразно е отказал, на основание § 1, ал.1, т.12 от ДР на
КСО, да признае периодите на майчинство от 02.03.1975г. до 30.06.1975г. – 03м.
и 28 дни; от 27.08.1977г. до 27.10.1978г. -01г. 02 м. и от 27.11.1978г. до
01.01.1980г. – 01г. 01м. 04 дни за действителен
осигурителен стаж.
За пълнота на изложението
следва да се посочи, че времето, през което лицето е получавало обезщетение за
безработица, не може да се счита за действителен стаж и не попада в
съдържанието на понятието „действителен стаж“ съгласно §1 т.12 от ДР на КСО. С
разпоредбата на чл.9 ал.2 т.4 КСО законодателят е приравнил времето, през което
лицето е получавало обезщетение за безработица на осигурителен стаж единствено за
целите на придобиване правото на пенсия по смисъла на 68 ал.1 КСО, но не и с
оглед изискването за „действителен стаж“. По този начин периодът, в който едно
лице е безработно и получава обезщетение за това, не представлява действителен
стаж, макар да се зачита за осигурителен
стаж по силата на чл.9 ал.2 т.4 от КСО. В тази насока е и практиката на
Върховен административен съд на Република България, изразена в Решение №5377 от
03.06.2022г. по адм. д. №139/2022г., VI о.; Решение №1624 от 21.02.2022г. по адм. д. №11773/2021г., VI о.; Решение №6136 от
22.06.2022г. по адм. д. №131/2022г., VI о. и много други.
В заключение, неправилното
прилагане на материалния закон от страна на ответника обосновава извода на
съда, че решението му се явява незаконосъобразно, като постановено в
противоречие с материалноправните разпоредби на закона. Налице е основанието по
чл.146, т.4 от АПК за отмяна на обжалваното решение и потвърденото с него
разпореждане, което налага преписката по заявлението на К.С.М. да се изпрати на административния пенсионен орган за ново
произнасяне, съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона,
дадени в мотивите на настоящото решение.
Съобразно този изход на делото,
основателна се явява претенцията на оспорващата за разноски по делото. Такива,
предвид своевременно направеното възражение на процесуалния представител на
ответника за прекомерност и ниската фактическа и правна сложност на делото,
приключило в едно съдебно заседание, се следват в общ размер на 510.00 лева, от
които 10.00 лева внесена държавна такса и 500.00лева адвокатско възнаграждение,
съгласно предвиденото в чл.8 ал.2 т.2 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. В представения в съдебно
заседание Договор за правна защита и съдействие №2/13.01.2023г., се сочи че платените
разноски са и такива по чл.8 ал.4 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, но същите не са били предявени пред
административния орган и не подлежат на репариране в настоящото производство.
Предвид горното и на основание чл. 172, ал. 2 и
чл.173, ал.2 от АПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение
№1012-26-94-1/19.04.2023г., издадено от Директора на ТП на НОИ – Хасково, с което е отхвърлена жалбата на К.С.М. ***, срещу Разпореждане №**********-2140-26-280/23.03.2023г.
на Ръководителя на „Пенсионно
осигуряване ” при ТП на НОИ – Хасково.
ИЗПРАЩА преписката на длъжностното лице по пенсионното осигуряване при ТП на
НОИ – Хасково за ново произнасяне по заявление №2113-26-2354/12.12.2022г.
за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст,
подадено от К.С.М. ***, при съобразяване на задължителните указания по
тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на съдебното
решение.
ОСЪЖДА ТП на
НОИ – Хасково да заплати на К.С.М. ЕГН ********** ***, разноски по делото в размер на 510.00 (петстотин и десет) лева.
Решението може
да бъде обжалвано пред Върховния
административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
СЪДИЯ: