№ 190
гр. Г.О., 22.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, X СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Илина В. Джукова
при участието на секретаря Стела Т. Бакърджиева
като разгледа докладваното от Илина В. Джукова Гражданско дело №
20214120101889 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл.422,
ал.1, вр. чл.92, ал.1 ЗЗД.
Ищецът „ЮБЦ“ ЕООД твърди, че „БТК“ ЕАД сключил с ответника В.
ЛЮЦК. Н. договор от 13.04.2018 г. с клиентски номер ****. По силата на този
договор на ответника били предоставени далекосъобщителни услуги чрез
абонатен номер ********** за срок от 24 месеца при избран тарифен план
„Vivacom Mobix 60 LTE“ с месечна абонаментна такса 21,80 лв. с ДДС.
Твърди се, че в периода 22.03.2018 г. – 21.06.2018 г. ответникът не заплатил
дължимите такси за потребените електронни съобщителни услуги в размер
87,64 лв. Неплащането на мобилните услуги за съгласно договорните условия
съставлявало основание за „БТК“ ЕАД да прекрати едностранно договора,
което дружеството упражнило от 19.07.2018 г. Това било и основание
съгласно т.2 от договора за заплащане на неустойка в размер на оставащите
до края на срока, но не повече от трикратния им размер, месечни абонаменти
за услугите на срочен абонамент, за които договорът се прекратява, или в
случая 54,51 лв. Ищецът твърди, че с договор за цесия от 16.10.2018 г. „БТК“
ЕАД прехвърлило на „С.Г. Груп“ ООД вземанията си по посочения договор от
ответника, като след това – с договор за цесия от 01.10.2019 г. „С.Г. Груп“
ООД му ги прехвърлило. Към исковата молба ищецът прилага уведомление за
цесиите от „С.Г. Груп“ ООД, като пълномощник на „БТК“ ЕАД и като цедент
по втората цесия, с което счита, че длъжникът е уведомен за цесиите. Моли за
постановяване на решение, с което да се приеме за установено, че ответникът
1
му дължи сумата 54,51 лв. – – неустойка за предсрочно прекратяване на
договор с клиентски номер **** от 13.04.2018 г., сключен с „БТК“ ЕАД, за
което е издадена заповед № 611/14.06.2021 г. по ч.гр.д. № 1152/2021 г. по
описа на Районен съд – Г.О. с присъждане на сторените в заповедното и в
исковото производство разноски.
Ответникът не е подал отговор на исковата молба и не заема
становище по
иска.
Съдът, след съобразяване на твърденията на страните и преценка
на събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл.422,
ал.1, вр. чл.92, ал.1 ЗЗД за признаване за установено съществуването на
вземане за заплащане на неустойка, за което е издадена заповед за
изпълнение. Уважаването му, с оглед твърденията на ищеца, е предпоставено
от кумулативното установяване на следните материалноправни предпоставки:
че между „БТК“ ЕАД и ответника е сключен договор от 13.04.2018 г. за
предоставяне на далекосъобщителни услуги с твърдяното съдържание;
осъществяване на предпоставките за едностранно прекратяване на договора
от страна на „БТК“ ЕАД на 19.07.2018 г.; че на 16.10.2018 г. „БТК“ ЕАД
прехвърлило на „С.Г. Груп“ ООД вземанията си по договора с ответника, като
след това – с договор за цесия от 01.10.2019 г. „С.Г. Груп“ ООД му ги
прехвърлило и че ответникът е уведомен за двете цесии.
Представеният договор № ****/13.04.2018 г. установява, че на
посочената дата „БТК“ ЕАД и ответника са постигнали съгласие за възмездно
предоставяне на далекосъобщителни услуги чрез абонатен номер **********
за срок от 24 месеца при условия на тарифен план „Vivacom Mobix 60 LTE“
при месечна абонаментна такса от 21,80 лв. с ДДС. Съгласно условията по
договора, ако споразумението бъде прекратено преди изтичане на уговорения
срок по искане или по вина на абоната, включително поради неплащане на
дължими суми, абонатът дължи на „БТК“ ЕАД неустойка, равна на
оставащите до края на срока, но не повече от трикратния им размер, месечни
абонаменти за услугите на срочен абонамент, за които договорът се
прекратява, включително за допълнителни услуги по техния стандартен
размер без отстъпка. Към договора е представена декларация, подписана от
ответника, съгласно която той е получил екземпляр от Общите условия,
подписан от представител на „БТК“ ЕАД, приема и се съгласява с
приложението на Общите условия като неразделна част от индивидуалния
договор. Посочените документи, съдържащи неоспорени по авторство
изявления на ответника, съставляват основание да се приеме, че първата от
посочените предпоставки се явява осъществена.
Съгласно чл.25, б.“б“ и „в“ от Общите условия, абонатът ежемесечно
дължи заплащане на цената на месечния абонамент за поддържане на достъп
2
до мрежата и стойността на проведените разговори и други услуги, като
съгласно чл.27 и чл.29 месечният абонамент се заплаща за месеца на
ползване на услугата, а предоставените услуги се отчитат месечно и се
заплащат през месеца, следващ месеца на ползването им. Така съобразно
уговореното между страните, месечният абонамент е цената за осигуряване на
достъп до услугите, за които е сключен договора. Уговорената месечна такса
има характер на именно на абонамент и по тази причина заплащането й се
дължи, без значение дали ответникът реално е ползвал услугите, включени в
пакета. Съгласно договора и допълнителните споразумения ответникът
дължи заплащане на абонаментна такса от 21,80 лв. с ДДС месечно, или 65,40
лв. с ДДС за периода 22.03.2018 г. – 21.06.2018 г. Ответникът не твърди, нито
ангажира доказателства да е погасил посоченото задължение чрез плащане
или по друг начин, поради което съдът следва да приеме, че то съществува.
Само за пълнота следва да бъде отбелязано, че няма основание да се приеме,
че ответникът е дължал на „БТК“ ЕАД плащане над посоченото до 87,64 лв.
за процесния период, доколкото не се твърди и не се установява ползване на
услуги извън включените в абонаментния план. Представените фактури, с
които е начислена и цена на такива услуги, са частни свидетелстващи
документи, обективиращи изгодни за техния издател обстоятелства. Те не се
ползват с обвързваща съда материална доказателствена сила и чрез тях не
могат да установят тези факти. Вярно, че съгласно чл.55 ТЗ и чл.182 ГПК
вписванията в счетоводните книги биха могли да се ползват с доказателствена
сила, дори и да обективират изгодни за издателя обстоятелства, но само ако
се установи, че те са водени редовно. Това е така тъй като счетоводните
записвания не са първични доказателства, а вторични такива и тяхната
доказателствена сила се основава на предпоставката, че са били извършени
въз основа на други документи, които могат да се противопоставят на
страната, задължена по тях. В настоящия случай не се доказа представените
фактури да са били издадени въз основа на документи, които могат да се
противопоставят на ответника. Самите фактури също не носят неговия
подпис и не материализират негово признание за дължимост на сумите.
Вярно, че съгласно Общите условия неполучаването /и неподписването/ не е
условие за настъпване на изискуемостта, но такава може да настъпи само ако
вземането в обсъжданата част съществува.
Съгласно чл.50.6.б.“д“ от Общите условия договорът се прекратява с
30-дневно писмено предизвестие при виновно нарушение на съществените
задължения по договора. Макар хипотезата на това договорно условие да е
неопределена, задължението за плащане на месечните абонаментни такси
може да бъде определено като основно задължение на абоната по
правоотношението, поради което неизпълнението му съставлява основание за
предсрочно прекратяване на договора. Общите условия, обаче, предвиждат и
отправяне на писмено предизвестие от „БТК“ АД, което в случая нито се
твърди, нито се установява, а тъкмо напротив – ищецът сочи, че датата на
прекратяване на договора се генерира автоматично от електронната система
3
на оператора. Съгласно цитираната норма на общите условия, обаче,
прекратяването настъпва в 30-дневен срок от отправяне на предизвестието,
поради което без него не би могло да се приеме, че договорът е прекратен.
Доколкото не се установи осъществяване на предпоставките за едностранно
прекратяване на договора от страна на „БТК“ ЕАД, на което ищецът се
позовава, операторът не е имал основание за начисляване на предвидената в
договора неустойка.
Изложеното е достатъчно за произнасяне по съществото на спора,
доколкото материалноправните предпоставки за съществуване на спорното
право следва да са налице кумулативно. Затова само за пълнота следва да
бъде посочено, че събраните доказателства не установяват също ищецът да е
кредитор на ответника въз основа на противопоставима на последния цесия.
Видно от договор № ****16.10.2018 г., „БТК“ АД продало на „С.Г.
Груп“ ООД вземания, описани в Приложение № 1 към договора (чл.1.1 от
договора), които цесионерът приема и замества цедента като кредитор по тях
от датата на представяне на Приложение № 1 (чл.2.5. от договора). На
24.10.2018 г. „БТК“ АД упълномощило „С.Г. Груп“ ООД да уведоми
длъжниците за цесията. Въз основа на ангажираните доказателства няма
основание да се счете, че вземането на „БТК“ АД от длъжника е предмет на
договора за цесия, както твърди ищеца. Приложение № 1, с което съгласно
договорните условия следва да се индивидуализират вземанията и от
представяне на което се поражда уговореното правоприемство, не е
представено, а други доказателства за сочения факт не бяха ангажирани.
Неустановяването, че процесното вземане е част от предмета на договора за
цесия от 16.10.2018 г., е пречка да се приеме, че „С.Г. Груп“ ООД го е
прехвърлил на ищеца с договора от 01.10.2019 г. Предметът на този договор
съгласно съобр.2 е вземания, придобити от „С.Г. Груп“ ООД по няколко
договора за цесия, в т.ч. и този с „БТК“ АД, които са индивидуализирани в
Приложение № 1 към договора (чл.1, ал.1 от договора). Предметът на този
втори договор за цесия не може да бъде установен нито от препращането към
договора с „БТК“ ЕАД, нито пряко от приложението към него, тъй като и то
не е представено.
Представено е изходящо от ищцовото дружество изявление, че вземане
срещу ответника в размер на 54,51 лв., произтичащо от „договори за мобилни
услуги, подписани преди датата на сключената цесия“ е включено в
приложение № 1 към договора за цесия от 01.10.2019 г. На първо място този
частен документ съдържа изгодни за издателя му факти (възпроизвеждане на
неговите твърдения от исковата молба) и е изготвен непосредствено след
получаване на указанията за предявяване на иск по реда на чл.415 ГПК. Той
не се ползва с материална доказателствена сила, не е противопоставим на
трети лица и липсват други доказателства за същия факт, поради което съдът
не би могъл да приеме, че отразеното в документа на самия ищец е
осъществено. На следващо място – в посоченото ищцово изявление вземането
срещу ответника не е надлежно индивидуализирано. Какъвто и способ за
4
тълкуване на изявлението да се приложи, не става ясно какво е основанието
на вземането. То от своя страна е съществен негов елемент, без който
вземането не може да бъде определено и разграничено от други вземания от
същия длъжник. Понеже вземането съставлява предмета на договора за цесия,
ако то не е индивидуализирано, липсва и съществен елемент на договора за
цесия. Посоченото води на извод, че ищецът не доказа да е придобил вземане
срещу ответника от „С.Г. Груп“ ООД – частен правоприемник на „БТК“ ЕАД,
поради което обсъждане на производния въпрос за уведомяване на ответника
за цесииите не се налага.
С оглед всичко изложено, не се установи да са осъществени
предпоставките на претендираната от ищеца договорна отговорност за
заплащане на неустойка по договора за мобилни услуги и не се установи
праводателя на ищеца „С.Г. Груп“ ООД да е бил титуляр на вземането на
„БТК“ ЕАД от ответника, поради което дори и вземане да съществуваше,
ищецът не е кредитор на ответника. Това води на извод за неоснователност на
предявения иск и предпоставя неговото отхвърляне.
Ответникът не е сторил разноски в производството, а на ищеца, с оглед
изхода от спора, няма основание да му бъдат присъдени такива, поради което
отговорност за разноски не следва да бъде разпределяна.
На основание чл.258, ал.1 ГПК решението подлежи на обжалване.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на "ЮБЦ" ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес
на управление: гр.София, Район „Триадица“, бул.“България” № 81, вход „В“,
етаж 8, представлявано от управителя Ю.Б.Ц. срещу В. ЛЮЦК. Н., ЕГН
**********, с постоянен и настоящ адрес: гр.Г.О., бул.**** да се приеме за
установено по реда на чл.422 ГПК съществуването на вземане за сумата от
54,51 лв. /петдесет и четири лева и петдесет и една стотинки/ ,
представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор за
предоставяне на далекосъобщителна услуга с клиентски номер **** от
13.04.2018 г., сключен с „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД,
поради неизпълнение на задълженията на абоната, в размер на сбора на
трикратния размер на месечната такса по избрания тарифен план Vivacom
Mobix 60 LTE г., за които е издадена заповед № 611/14.06.2021 г. по ч.гр.д. №
1152/2021 г. по описа на Районен съд – Г.О..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Окръжен съд – Велико Търново в двуседмичен срок от връчване на преписи
на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
5
Съдия при Районен съд – Г.О.: _______________________
6