№ 16963
гр. София, 18.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА П.ВА
при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА
като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА П.ВА Гражданско дело
№ 20241110168076 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 235 ГПК.
Делото е образувано по искова молба на “Дженерали Застраховане” АД срещу ЗК
„Лев Инс“ АД, с която е предявен иск за признаване на установено в отношенията между
страните, че ответникът дължи на ищеца умата от 831, 97 лв., представляваща регресно вземане
във връзка с платено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка, ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
18.07.2024 г. до окончателно изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 43827/2024 г. по описа на СРС, 88 с-в.
В исковата молба ищцата твърди, че на 18.07.2023 г. в *******, на кръстовището,
образувано от ************* и **********************, е настъпило пътнотранспортно
произшествие, при което водачът Б. И., с управлявания от него л.а. „*********“, рег. № *******, е
причинил щети на застрахования при ищеца л.а. „*************“, с рег. № *********.
Произшествието е настъпило поради несъобразена скорост с интензитета на движение, неспазване
на дистанция и слаб контрол върху автомобила от страна на водача на л.а. „*********“, рег. No
*******, които е ударил спиращия пред него на знак стоп л.а. „*************“, с рег. No
*********. След настъпване на пътнотранспортното произшествие двамата водачи са съставили
констативен протокол, в които са се съгласили, че вината се дължи на деиствията на водача на л.а.
„*********“, рег. No *******, чиято Гражданска отговорност е била застрахована при ответника.
Ищецът твърди, че вследствие на произтичащи за него задължения от договор за застраховка
„Каско“ с полица No 0312220058035803, валидна от 19.11.2022 г. до 18.11.2023 г. е образувана
преписка по щета No *********. Извършен е оглед от експерти на дружеството и са описани
повредите, причинени от настъпилото ПТП, а именно – облицовка на задна броня, светлина на
регистрационен номер, задна престилка, основа на заден ляв калник, метална основа на задна броня
– средна, пластмасов ляв буфер под броня. Констатираните повреди били отстранени от сервиз
„Авто Лакир Център“ ЕООД, като стоиността на ремонта възлизала на 816, 97 лв. и е заплатена с
преводно нареждане от 19.12.2023 г. Сочи, че във връзка с образуваната щета сторил и обичаини
разноски в размер на 15 лв. Ищецът твърди, че поради заплащане на обезщетението е встъпил в
правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичаините разноски, поради
което е отправил регресна покана изх. No *********/08.05.2024 г. до ответното дружество,
получена на 09.05.2024 г. Ответникът бланкетно изискал допълнителни документи, които били
1
приложени към регресната покана и на практика отказал да изплати регресното вземане.
Впоследствие ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение, била издадена такава,
но предвид подаденото възражение от страна на длъжника, подал настоящия установителен иск.
Моли за уважаване на иска и признаване на установено, че ответникът му дължи претендираната
сума. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Лев Инс“ АД е подал отговор на исковата молба, чрез
юрисконсулт И. Р., в които възразява срещу основателността на исковата молба, като твърди, че
същата е недоказана по основание и размер. Сочи, че не му били предоставени документи,
необходими за вземане на решение по регресната претенция. Оспорва фактическата обстановка и
изтъкнатите правни доводи в исковата молба. Възразява, че застрахованият при него водач няма
вина за настъпване на произшествието, оспорва описания механизъм. Твърди, че представеният
констативен двустранен протокол не е съставен съобразно изискванията на ЗДвП, като от това
следва, че не е налице съгласие между участниците в процесното ПТП относно кои е причинил
произшествието. При условията на евентуалност прави възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат.. Счита, че предявеният иск е неоснователен и по размер, като тои е силно
завишен, а в условията на евентуалност счита, че размерът на вредите на „*************“, с рег.
No ********* следва да бъде определен съгласно чл. 386, ал. 2 от КЗ по методиката на Наредба No
24 за задължителното застраховане. Оспорва присъждането на законна лихва. Претентира
направените разноски по делото.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и взе предвид доводите и възраженията на страните съгласно чл.
235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
По делото е приет като доказателство Двустранен констативен протокол за ПТП от
18.07.2023 г., съставен и подписан от водачите Б. И., управлявал л.а. “*********“, рег. No
******* и П. Г., управлявал л.а. “*************” с рег. № ********. Отразена е и е
нарисувана схема, от която е видно, че л.а. “*********“, рег. No ******* удря в задната част
л.а. “*************” с рег. № ********. Съдържа се изявление на водача на превозно
средство А Б. И. – *********“, рег. No *******, че произшествието е настъпило по негова
вина. Обозначени са видими щети на л.а. “*************” с рег. № ********, засягащи
задна броня, осветление на заден номер. В открито съдебно заседание, проведено на
15.07.2025 г. разпитаният като свидетел водач Б. И. е потвърдил, че той е съставил протокола
под част А и е положеният подпис е негов.
Като доказателства по делото са приети застрахователна полица № 0312220058035803
за комбинирана автомобилна застраховка „Автогрижа, от която се установява
съществуващото правоотношение по имуществена застраховка на “*************” с рег. №
********, сключена между “Дженерали застраховане” АД и собственика на автомобила –
„ОБС ТРЕЙД“ ЕООД, със срок на валидност от 19.11.2022 г. – 12.11.2023 г.
По делото е прието като доказателство Искане за оценка на вреди по застраховка до
“Дженерали застраховане” АД, подадено от П. В. Г.за, ведно с Анектни карти по повод
настъпило увреждане вследствие на ПТП на застрахования по имуществена застраховка л.а.
“*************” с рег. № ********, в което се съдържа изявление на заявителя, че
автомобилът е бил ударен в задната част от друг автомобил, като не е посочен начин на
обезщетяване.
Приети като писмени доказателства са документите, съставени от застрахователя
“Дженерали застраховане” АД във връзка с образуваната щета № ********* и документи,
удостоверяващи извършен оглед на автомобила с констатирани вреди по облицовката на
задната броя и светлината на регистрационния номер, опис на претенцията, видно от който
за подмяна са облицовката на задната броня, светлината на регистрационния номер и буфера
ПВЦ под бронята на задния ляв калник, със средни деформации са задната престилка,
основата на задния ляв калник, металната основа на задната броня. Приета като
доказателство е Фактура от 15.12.2023 г., издадена от „Авто Лакир център“ ООД с основание
2
ремонт и боядисване по щета № ********* за сумата от 816, 97 лв. с ДДС. По делото е
приложен Ликвидационен акт от 18.12.2023 г., видно от който е взето решение, че
дължимото обезщетение се равнява на сумата от 816, 97 лв., която да бъде преведена на
автосервиза, извършил ремонта, видно от приложеното платежно нареждане сумата е
заплатаена на 19.12.2023 г.
Приета като доказателство е и регресна покана по щета № *********, адресирана до
ЗК „Лев Инс“ за доброволно изплащане на сумата от 831, 97 лв., с включени 15 лв. обичайни
ликвидационни разноски. Регресната претенция, видно от входящия номер, е получена в
дружеството на ответника на 09.05.2024 г.
Прието като доказателство по делото е заключението на съдебно-автотехническа
експертиза, при изготвянето на която вещото лице инж. Й. Й. е работил по представените по
делото писмени доказателства. Съдът намира заключението за обективно дадено и
професионално изготвено и го кредитира с доверие по реда на чл. 202 ГПК. При
съобразяване на данните от двустранно-констативния протокол експертът е посочил, че
процесното ПТП е настъпило, след като непосредствено преди кръстовището на
************* и ************ водачът на л.а. “*********“, рег. No ******* реализира ПТП
с намиращия се пред него и спрял на пътен знак Б2 „Спри! Пропусни движещите се по пътя
с предимство л.а. “*************” с рег. № ********. Експертът е посочил, че от описания
механизъм и представените доказателства може да се направи извод, че причината за
настъпване на произшествието е поведението на водача на л.а. “*********“, рег. No
*******, който се е движил със скорост и дистанция, при които не е могъл да спре в рамките
на опасната зона без да настъпи съприкосновение с намиращия се пред него автомобил.
Експертът е достигнал до заключение и че щетите по л.а. “*************” с рег. №
******** се намират в пряка и причинно-следствена връзка с настъпилото произшествие.
Вещото лице е изчислило стойността, необходима за възстановяване на л.а. „*************“
с рег. № ******** на база средни пазарни цени е 1 479, 67 лв., а в случай, че се вложат
алтернативни части стойността би била 1 514, 10 лв.
По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на посочения в ДКП като
участник в процесното произшествие Б. В. И. – водач на на л.а. “*********“, рег. No
*******. Свидетелят си спомня за произшествието, настъпило на кръстовището на
************* и ********************** в гр. София. Спомня си, че имало спряла кола
пред управлявания от него автомобил, която изчаквала да премине и той я ударил с
управлявания от него автомобил. Щетите по автомобил, който ударил били по задната
броня, доколкото си спомня.
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна
страна следното:
Предявеният осъдителен иск намира правната си квалификация в чл. 422 ГПК във вр.
чл. 411 КЗ.
По допустимостта:
Видно от приложеното ч. гр. д. № № 43827/2024 г. по описа на СРС, 88 с-в вземанията
по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение от 30.08.2024
г. Заповедта е получена от ответника и в срока по чл. 414, ал. той е подал възражение,
поради което са дадени указания по чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК. Исковете, по които е образуван
настоящият процес, са предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК. Налице е пълна
идентичност между страните и предмета на образуваното заповедно производство и
настоящото дело, като предявените искове са допустими и подлежат на разглеждане по
същество.
В чл. 411 КЗ е регламентирано регресното право на застрахователя по имуществена
астраховка да получи платеното от него в полза на застрахованото при него увредено лице
3
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, от причинителя на
вредата или от застрахователя, при който делинквентът е застраховал гражданската си
отговорност. Основателността на предявената искова претенция с правно основание чл. 411,
ал. 1 КЗ се обуславя от кумулативното наличие на следните обстоятелства: 1) наличие на
валиден договор за имуществено застраховане по застраховка "Автокаско" между ищеца и
увреденото лице в сила към момента на настъпване на процесното застрахователно събитие,
представляващо покрит риск; 2) противоправно и виновно поведение на лицето, с което
ответникът се намира в застрахователно правоотношение, в причинна връзка с което са
настъпили вреди (деликт); 3) изплатено от ищеца в изпълнение на договорното му
задължение застрахователно обезщетение в полза на застрахования или на трето овластено
да получи плащане лице в размер до действителните вреди; 4) наличие на валиден договор
за застраховка "Гражданска отговорност" между причинителя на вредата и ответното
застрахователно дружество, както и извършване на ликвидационни разходи за определяне на
застрахователното обезщетение.
Регресното право на застрахователя по имуществена застраховка „Каско“ възниква в
момента, в който е удовлетворил застрахования и оттогава вземането му става изискуемо.
Видно от приетите писмени доказателства по делото, а именно ликвидационен акт и
платежно нареждане, застрахователят е заплатил сумата необходима за извършване на
ремонт на увредения автомобил.
Ответникът ЗК „Лев Инс“ не оспорва обстоятелството, че към 18.07.2023 г. е бил
застраховател по гражданска отговорност на него л.а. „*********“, рег. № *******.
Регресното право на ищеца - застраховател по имуществена застраховка „Каско“, е
упражнено срещу застрахователя по риска „Гражданска отговорност“ на делинквента.
От събраните доказателства се установява, че на 18.07.2023 г. в *********, на
крустовщието на ************ и ************* е настъпило ПТП между л.а. „*********“,
рег. No ******* и л.а. “*************” с рег. № ********, като водачът на първият автомобил е
ударил спрелия пред него автомобил. В резултат на произшествието на втория автомобил са
причинени материални щети, увредени са задната му броня и левия фар. Причина за
настъпване на произшествието е виновното поведение на водача на л.а. „*********“, рег. No
******* ,
По отношение на нанесените щети, съдът намира, че същите се установяват по делото
от събраните доказателства. От събраните писмени доказателства, заключението на вещото
лице и показанията на свидетеля се установяват както настъпилите вреди по задната броня
на увредения автомобил, така и наличието на пряка причинна връзка между поведението на
водача на „*********“, рег. No ******* и настъпилото увреждане.
При съдебно предявена претенция съдът следва да определи застрахователното
обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на
застрахователното събитие. Действителната стойност на вредата е пазарната стойност, на
която може да бъде закупено същото имущество към момента на настъпване на вредата, или
пазарната стойност на ремонта за отстраняване на настъпилата вреда. Възстановяването се
извършва с ново имущество от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи
за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка – чл. 400, ал. 2 КЗ.
Следователно, регресното право на ищеца е в обема на пазарната стойност на причинените
вреди. Вещото лице подробно е описало кои са констатираните щети на МПС-то и каква е
стойността за отстраняването им, като не е установило наличието на увреждания, за които
липсва причинно-следствена връзка с процесното ПТП. Изчислената именно по този начин
стойност съдът преценява като обективен критерий за действително причинените вреди, тъй
като тя е определена след проучване в цялост на пазара на съответните части, боя,
материали и труд, на които оперират официален сервиз за съответната марка лек автомобил
и алтернативни доставчици, респ. определянето на средните пазарни цени предполага
4
съобразяване на цените на двата вида икономически субекти.
Несъстоятелни са оплакванията на ответника относно пазарната стойност на вредите,
доколкото същата се установява и от приетото по делото заключение по изслушаната
съдебно-автотехническа експертиза, която ответникът не е оспорил своевременно, въпреки
че е разполагал с процесуалната възможност за това. Липсва нормативно основание, а и е
практически неприложима възможността да щетите по автомобила да бъдат отстранени с
алтернативни части, доколкото не съществува легализиран пазар на такива. Нещо повечев в
случая и обезщетението е определено от застрахователя на база средни пазарни цени,
определеното такова от вещото лице дори го надхвърля.
При това положение съдът намира, че регресната претенция на “Дженерали
застраховане” АД е доказана по основание и размер и следва да бъде уважена.
По отговорността за разноски:
В съответствие със задължителните разяснения, дадени с т. 12 на ТР No 4/18.06.2014 г.
по тълк. дело No 4/2013 г., ОСГТК, ВКС, съдът следва да се произнесе по разпределението
на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство. „Дженерали
застраховане” АД претендира разноски, както следва 25 лв. – държавна такса за заповедното
произовдство, 25 лв. – държавна такса за исковото производство, 480 лв. – адвокатско
възнаграждение с ДДС за заповедното производство и 480 лв. – адвокатско възнаграждение
с ДДС за исковото производство, депозит за свидетел – 50 лв. и депозит за САТЕ – 200 лв..
Съдът намира релевираното от страна на ответника възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение по чл. 78, ал. 5 ГПК за основателно в частта по
отношение на заповедното производство. Претендираното адвокатско възнаграждение от
480 лв. е прекомерно с оглед спецификите и дължимите процесуални действия от страна на
процесуалния представител в заповедното производството, поради което същото следва да
бъде редуцирано до сумата от 240 лв. с ДДС. Претендираният адвокатски хонорар от 480 лв.
в исковото производство е в минимален размер съобразно ориентировъчните размери в
НМРАВ, освен това при присъждане на адвокатско възнаграждение съдът следва да държи
сметка както за правната и фактиеска сложност на делото, така и за спецификите на
адвокатската професия и достойно заплатения труд. При това положение и като съобрази на
ищеца следва да бъде присъдена сумата от 265 лв. – разноски в заповедното производство и
755 лв. – разноски в исковото производство.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от “Дженерали застраховане” АД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, Район Средец, ул.
„Стефан Караджа“ № 2 срещу ЗАД „Лев Инс“ с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, иск с правно основание чл. 422
ГПК във вр. с чл. 411, ал. 1 КЗ, че ЗАД „Лев Инс“ дължи на “Дженерали застраховане” АД
сумата в размер на 831, 97 лв.- представляваща регресно вземане по изплатено
застрахователно обезщетение по щета № *********, образувана по повод на пътно-
транспортно произшествие от 18.07.2023 г. в гр. *******, на кръстовището, образувано от
************* и **********************, за настъпили вреди по л.а. „*************“, с рег. №
*********и ликвидационни разноски, ведно със законна лихва за период от 18.07.2024 г. до
изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение от 30.08.2024 г. по
чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 43827/2024 г. по описа на СРС, 88 с-в.
ОСЪЖДА ЗАД „Лев Инс“ с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
5
София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, да заплати на „Дженерали застраховане” АД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, Район Средец, ул.
„Стефан Караджа“ № 2 на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 755 лв. – разноски в
исковото производство и сумата от общо 265 лв. - разноски в заповедното производство по
ч. гр. д. № 43827/2024 г. по описа на СРС, 88 състав.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6