Р Е Ш Е Н И Е
№ 1575
16.12.2019 г.,
гр.Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – Бургас, в публично заседание на 04.12.2019 г.,
XXІІ наказателен състав състоящ се от:
Председател:
Николай Гемеджиев
секретар Мария Милева,
като разгледа докладваното от съдия Гемеджиев
НАХД № 4835 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е
образувано по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН по повод постъпила в съда жалба
подадена от В.К.Д., ЕГН ********** с адрес: ***.
Жалбата
е подадена против Наказателно постановление №19-0769-004303/05.09.2019
г. издадено от Началника група към ОД на МВР – гр.Бургас, сектор „Пътна полиция“.
С
това Наказателно постановление (НП) на основание чл.53, ал.1 от ЗАНН и чл.175, ал.3, предл.1 от Закона за движение по пътищата
(ЗДвП) за нарушение на чл.140, ал.1 ЗДвП, на жалбоподателя е наложено 1 административно
наказание по вид „лишаване от право да управлява МПС” в размер от 6 месеца и едно
административно наказание по вид „глоба“ в размер от 200.00 лева.
В
жалбата се посочва, че наложеното наказание не съответства на извършеното
престъпление. Не били настъпили вредни последици, които да доведат до отнемане
на СУМПС за срок от 6 месеца.
Административнонаказващия
орган (АНО) след редовно призоваване не се явява. Не се явява и представител,
както и не се представят доказателства. В съпроводителното писмо, с което
цялата преписка е изпратена на съда, се взема становище по подадената жалба и
то се изразява в молба същата да бъде оставена без последствия, а процесното НП
да бъде потвърдено.
ПО ДОПУСТИМОСТТА НА
ЖАЛБАТА:
Процесното НП е връчено
лично на жалбоподателя на 18.10.2019 г., видно от приложената към него
разписка, а жалбата е била подадена на 21.10.2019 г. с вх.№769000-24101/21.10.2019
г.
Ето защо съдът намира, че
жалбата е процесуално допустима за произнасяне, тъй като е подадена в
седемдневния преклузивен срок по чл.59, ал.2 във връзка с чл.84 ЗАНН във връзка
с 183, ал.3 и ал.4 НПК.
Разгледана по същество,
жалбата е неоснователна.
УСТАНОВЕНО ОТ
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Жалбоподателят В.
Дунгарива притежава свидетелство за управление на МПС № ********* и от 14.11.2011
г. е правоспособен водач на МПС от категории B, АМ и В1. До момента и от 08.04.2014
г. спрямо нея има издадено и влязло в сила 1 наказателно постановление за 1
извършено нарушение на ЗДвП. До момента и в периода от 03.11.2013 г. до 15.07.2019
г. спрямо жалбоподателя има постановени 2 глоби с фиш за 2 административни
нарушения на ЗДвП.
На 03.07.2019 г. регистрацията
на лек автомобил марка „Воксхол“ модел „Сигнум Елеганс Директ“ с рег.№ СА 03 63
ТК, собственост на жалбоподателя, била служебно прекратена на основание чл.143,
ал.15 ЗДвП тъй като в информационните масиви на МВР липсвало прехвърляне на
собствеността след сключване на договор за покупко-продажба с нотариална
заверка на подписите на 02.05.2019 г.
На 10.07.2019 г. около 20:30
часа св.П.Г. (тогава младши автоконтрольор) спрял за проверка жалбоподателя Д.,
докато последната управлявала посочения по-горе лек автомобил в гр.Бургас по
улица „Цар П.“. В хода на проверката и след справка с РСОД (таблет) и с дежурен
ОДЧ по КАТ било установено, че процесното МПС е с прекратена регистрация от 03.07.2019
г.
В резултат на посочената проверка на място и в тримесечния
давностен[1] срок по чл.34, ал.1, изр.2 ЗАНН, на
10.07.2019 г. Г. съставил против жалбоподателя Акт за установяване на административно
нарушение (АУАН), бланков №455344 със свидетел Григор Ковачев. На същата дата
срещу подпис на жалбоподателя бил връчен препис от АУАН. В цифров вид вмененото
на жалбоподателя нарушение било по чл.140 ЗДвП. На същата дата и срещу подпис
на жалбоподателя бил връчен препис от АУАН, като бил иззет контролен талон
№5406014.
С
Докладна записка от 16.08.2019 г. на полицейски инспектор Веселка Николова до
Началника на Сектор „Пътна полиция“ било предложено преписката да бъде изпратена
на Районна прокуратура – Бургас по компетентност. Районна прокуратура – Бургас
от своя страна и с Постановление от 02.09.2019 г. е отказала да образува досъдебно
производство по случая.
На
15.07.2019 г. след представени в Сектор „Пътна полиция“ документи била отразена
промяна в регистрацията на процесния лек автомобил и била възстановена прекратената
му регистрация, като то било зачислено в района на Сектор „Пътна полиция“ при
ОД на МВР – Бургас (л.11 от делото).
На
05.09.2019 г., в рамките на давностния[2]
шестмесечен срок по чл.34, ал.3 ЗАНН от съставянето на АУАН и макар извън
рамките на инструктивния едномесечен срок по чл.52, ал.1 ЗАНН, наказващия орган
издал обжалваното НП, което, както бе посочено по-горе, било връчено на
жалбоподателя на 18.10.2019 г. В словесен вид вмененото на жалбоподателя нарушение
е идентично с това, отразено в АУАН. В цифров вид квалификацията на вмененото нарушение
била уточнена по реда на чл.53, ал.2 ЗАНН и била записана като чл.140, ал.1 ЗДвП.
На 21.10.2019 г., в седемдневния преклузивен срок
по чл.59, ал.2 във връзка с чл.84 ЗАНН във връзка с 183, ал.3 и ал.4 НПК била подадена
процесната жалба.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Съдът не установи процесуални нарушения или материалноправни пропуски при
издаване на АУАН и НП, които да обуславят отменително решение.
АУАН
и НП са съставени от лица, компетентни да сторят това съгласно чл.189, ал.1 и
ал.12 ЗДвП.
Съгласно чл.143, ал.15 ЗДвП служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система, се
прекратява регистрацията на регистрирано
пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от
придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство. С други думи законът
посочва, че действието, последващо придобиването се нарича „регистрация“, независимо, че ППС е вече регистрирано.
С прекратяването на регистрацията (чл.143, ал.15 ЗДвП), ППС престава да бъде
регистрирано по надлежния ред и управлението му представлява нарушение на
чл.140, ал.1 ЗДвП, съгласно която разпоредба по пътищата, отворени за
обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета,
които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на
определените за това места. Съвсем естествено и след като до момента процесното
ППС не е било обект на проверка от контролните органи, то е било с поставен
регистрационен номер към 10.07.2019 г.
Задължението за
регистриране на регистрирано новопридобито ППС е това да бъде сторено в срок до
един месец (чл.145, ал.2 ЗДвП). Безспорно това регистриране е следвало да бъде
сторено от последващия собственик, като към датата на вмененото деяние (10.07.2019
г.) това безспорно е жалбоподателя В.Д.. Тя обаче е установена да управлява
процесното МПС на 10.07.2019 г., т.е. повече от два месеца след извършената
покупко-продажба.
При посоченото дотук е
безспорно, че жалбоподателя Д. е извършила деянието, съставляващо административно
нарушение по посочения текст на ЗДвП.
Административните наказания за нарушението са в минималните предвидени
размери, поради което не съществува възможност за тяхното намаляване.
Предвид горното и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН
Районен съд – Бургас
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №19-0769-004303/05.09.2019 г. издадено от
Началника група към ОД на МВР – гр.Бургас, сектор „Пътна полиция“, с което с
което на основание чл.53, ал.1 от ЗАНН и чл.175, ал.3, предл.1 от Закона за
движение по пътищата за нарушение на чл.140, ал.1 от Закона за движение по пътищата,
на В.К.Д., ЕГН ********** с
адрес: *** са наложени:
-
административно
наказание по вид „глоба“ в размер от 200.00 лева и
-
административно
наказание по вид „лишаване от право да управлява МПС” в размер от 6 месеца.
Решението, съгласно чл.63, ал.1,
изр.2 ЗАНН, подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр.
Бургас на основанията, предвидени в Наказателнопроцесуалния кодекс (чл.348 НПК)
и по реда на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс
(чл.чл.208-228 АПК)
в четиринадесетдневен срок от
деня на съобщението, че е изготвено.
Районен съдия:_/П/
Вярно с оригинала:
ММ
[1] Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г. на
ОСК на НК на Върховен касационен съд и Първа и Втора колегия на Върховен
административен съд
[2] Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. по тълк.
д. № 1/2014 г. на ОСК на НК на Върховен касационен съд и Първа и Втора колегия
на Върховен административен съд